Автомагистрала „Хемус“ е заложник на порочни възлагания, заяви регионалният министър Андрей Цеков
Автомагистрала „Хемус“ е заложник на порочни възлагания, извършени през 2018 и 2019 г., в абсолютно нарушение на закона, и на бездействия на няколко поредни правителства, които не са преустановили тези практики и не са потърсили решения. Това заяви пред журналисти министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков, който присъства на първата инспекция на АМ „Хемус“ на участък в гаранционен срок край Ябланица.
По думите му към настоящия момент се работи с недостатъчни темпове поради претенции от страна на реалните изпълнители за недостатъчност на средствата, т.е. за индексации. Към момента работна група извършва правен анализ на всички тези договори. Назначена е и държавна финансова инспекция. През септември ще имаме становище и решение за това как ще се процедира, каза още Цеков.
Според него максималната индексация на средствата за строителството на участъците от магистралата може да бъде до 30 процента. „Когато нещо е заченато с грях, може да породи само проблеми. Проблемът с автомагистрала „Хемус“ е в това, че са нарушени поне три закона при възлагането и изпълнението. За да се възстанови това строителство, трябва да бъдат отстранени тези законови нарушения“, посочи министър Андрей Цеков.
С предвидените промени за отстъпки при тол таксите на база изминато разстояние се очаква постъпленията в рамките на тази година да бъдат около 40 милиона по-малко от заложените на база тол таксите, които са в сила от 1 юли, коментира Цеков.
Министърът каза още, че до настоящия проект за тарифа се стигна след работна група с браншовите организации на превозвачите. „Това, което сме предложили в момента, е пуснато на обществено обсъждане. Изпратили сме съгласувателно писмо до Европейската комисия да се произнесе доколко тези изменения биха били в съответствие с принципите на директивата“, добави министърът.
По думите му тол системата е въведена вече от три години. Всяка година в бюджета се залагат прогнози, базирани на реален анализ на трафика, които са за събираемост 460-480 милиона лева от тол такси. Реално се събират по-малко от половината. „Защо, е основният въпрос. При направен сериозен анализ установихме, че за тол системата, за която държавата е платила 180 милиона лева и която трябва да бъде както софтуерно, така и хардуерно собственост на българската държава, липсват изходни програмни кодове (source code)“, каза още Цеков.
Той добави, че за това са сезирали Държавна агенция „Национална сигурност“. „Предадени са кодовете през 2018 и 2019 г. и липсват в АПИ. Това не позволява реално Агенцията да има проследяемост и контрол върху системата, така че да може да събира дължимите тол такси. Има подписани протоколи, че са предоставени, след което са получени на ръка от вече бивш служител на Агенцията и в момента не се съхраняват там. През 2019 г. е последното предаване, когато ръководител на Агенцията е бил Георги Терзийски“, заяви още регионалният министър.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството присъства на първата инспекция на Автомагистрала „Хемус“ на участък в гаранционен срок край Ябланица.
Институтът по пътища и мостове прави проверка на републикански пътища и магистрали, които са влезли в експлоатация и все още не е изтекъл гаранционният период. По график през септември се предвижда измерване на повърхностна равност на 13 пътни участъка. Водещото при съставяне на графика е да бъдат измерени пътища, на които скоро ще изтекат гаранционните срокове, заяви министър Цеков.
По думите му предстоят допълнителни проверки на пет мостови съоръжения, за които също изтичат гаранционните срокове, също и десет пътни участъка, за които ще бъдат взети сондажни ядки, за да се установи има ли проблеми в качеството на тези обекти. Ако се окаже, че има такива, държавата да може да предяви правата си спрямо изпълнителите.
„Това е първият тест, който е някакъв тип образна диагностика или индикатор за това дали има по-сериозни деформации и проблеми с качеството на вложения материал, за което се правят съвсем различни изпитания дали има проблеми с носимоспособност, дебелина на пътната конструкция“, посочи Цеков.
Той добави, че при установени нарушения, ще се следват разпоредбите на закона. Гаранционният срок за автомагистрали е седем години, за първокласни пътища – пет години, за третокласни – три. В рамките на този срок, ако се установят недостатъци, изпълнителят ще бъде длъжен да ги отстрани.
Началникът на отдел „Обследване на пътища и конструктивни качества на настилките" в Института за пътища и мостове инж. Светослав Каймаканов обясни, че за проверките ще се използва лазерният профилограф, който е купен през 2008 г. със заем от Световната банка и е доставен на Института по пътища и мостове. „Използваме го активно за всички обекти, които се строят преди приемане“, каза Каймаканов.
Той обясни, че апаратурата работи с лазерни датчици, измерва неравностите на повърхностния слой на пътната настилка. „Има критерии и се прави честотна оценка на всеки километър, измерван съгласно международен индекс за неравности“, посочи Каймаканов.
Профилографът се обслужва от екип от двама души – водач и оператор. В реално време операторът може да следи на екран стойностите от измерванията. След това се обработват в офис. От днешната проверка резултатите ще бъдат готови до седмица.
В днешната проверка участва още заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов.
БТА припомня, че десеткилометровият участък от магистралата между Боаза и Ябланица бе открит от тогавашния министър-председател Бойко Борисов през октомври 2019 г.
Репортер и оператор - Даниела Балабанова
Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова