Животът след пенсиониране може да е вълнуващ и да разкрива възможности за пътувания, срещи, спорт или ново хоби, казват жени от пенсионерски клуб
Животът след пенсиониране също може да е вълнуващ и да разкрива възможности за пътувания, срещи с хора и създаване на нови приятелства. Освен да се отдаде на заслужена почивка, пенсионираният човек може да се посвети на спорт или на други любими занимания, а защо не и да прояви интерес към някое ново хоби. Тези послания отправиха пред екипа на БТА шест жени от Спортен клуб „Здраве и дълголетие" в столичния кв. „Симеоново". Те разказаха за упоритостта си да бъдат активни въпреки годините и дадоха пример как да се поддържат здрави духът и тялото.
Много е важно след пенсионирането възрастните хора да останат физически активни. Съвсем да се затворим вкъщи – не върви, каза Верка Близнашка, председател на клуба. Подобни клубове има няколко в страната. Техните членове са на различна възраст, в тях членуват и жени, и мъже.
Срещнахме се с Верка Близнашка и останалите пет жени в гореща августовска сутрин пред читалище „Отец Паисий" в столичния квартал „Симеоново". Седнали на сянка, на фона на смеха на деца във ваканция, те обсъждаха оживено, че групата за днешните спортни упражнения е по-малобройна от очакваното.
През лятото заниманията са по-малко, предимно само гимнастика. Някои от членовете на клуба са на изследвания, възрастни сме вече, вдигаме кръвно, казаха жените и се извиниха, че няма да ни покажат гимнастиката, която традиционно практикуват в петък. Предложиха ни обаче да видим импровизирания им офис на втория етаж на читалището – там, където държат уредите си за спортуване и наградите и медалите от участията.
Стаята е малка, но уютна. Петте жени се разполагат на столове около дългата маса, сякаш на събрание, а Верка Близнашка бърза да извади кутия с шоколадови бонбони, за да ни почерпи – така, както баба черпи внуците си, отишли ѝ на гости. Всички се радват, че ще имат възможност да споделят за ежедневието си и спорните занимания в клуба. Разказват с широка усмивка за времето, което прекарват заедно. Върнаха се и назад в годините, когато се е зародила идеята за клуба.
Въпреки предизвикателствата като пандемията от коронавирус, която ги е затворила за по-дълго в домовете им, членовете на клуба отново се връщат в читалището, за да се видят с приятели и да репетират.
В гласа им се прокрадва нотка на тъга, когато говорят за миналото, за изгубените приятели и близки. Заради тази загуба членовете в клуба спират да изпълняват песни. Има много починали и спряхме да пеем. От една година не пеем, обясни Вера Близнашка.
Репортер - Борислава Бибиновска
Оператор - Христо Касабов
Монтаж - Валя Ковачева