Любител на археологията случайно открива край Вършец най-голямото находище на фосили в Европа и това става повод за изграждане на палеопарк

Преди година и половина във Вършец беше открит единственият у нас, на Балканите и в Югоизточна Европа палеопарк с макети на праисторически животни, живели някога по тези земи. Предисторията на това уникално място за БТА разказа любителят археолог и откривател Мариян Марков.

По проект на община Вършец и с финансиране от фондовете на Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния в парка могат да се видят реалистични макети на много видове животни и птици, сред които овцебик, елени, носорози, съблезъби тигри, зебри, хиени, лешояди, сърни и т.н. В парка ежедневно пристигат туристи и организирани групи посетители от цяла България и от чужбина. Макетите са направени по данни на археолозите от Българската академия на науките и на местния любител-археолог и историк Мариян Марков, който пръв открива в землището на село Долно Озирово в община Вършец най-голямото находище на фосили в Европа. Как се стига до откриването на находището?

Пред наш репортер Мариян Марков (73г.) разказа следната история. Като бил ученик в местното училище във Вършец през 1964 година благодарение на учителката по история Елеонора Кацарова се запалил по историята и археологията. Заедно със свои съученици, също запалени като него, обикаляли местности и калета между селата Черкаски и Долно Озирово в община Вършец с идеята да намерят ценни исторически предмети и да осъществят идеята на г-жа Кацарова за създаване на исторически музей към училището във Вършец.

През 1965 година Мариян Марков стигнал до местността „Канарата“ в лозята над село Долно Озирово и там намерил стреличка, кремъчна стъргалка, чукало за стриване на зеленчуци от камък и няколко ахатизирани камъчета. Той ги оставил в чекмежде в дома си и забравил за тях. През 1982 година, когато Марков вече бил женен и имал семейство, децата му ги намерили и поискали да ги заведе на същото място. Отишли с кирка и започнали да копаят. Още с първите удари попаднали на кости на неизвестно животно. Под тях излезли и други кости със странна форма и се оказало, че са пробили плоча, под която има цяла пещера с кости и вкаменелости на древни животни. Така Марков разбрал, че е намерил не това което очаква – предмети от бита на римляни, траки, славяни и прабългари, живели по тези земи, а находки от много по-стари времена. Той напълнил един чувал с кости и го занесъл в Националния природонаучен музей в София. В първия момент специалистите там не оценили подобаващо находището и помислили, че е по-скорошни времена.

След многобройни разговори, телеграми, срещи в София и в дома на Мариян Марков във Вършец се стигнало до по-подробни проучвания и разкопки. Със задачата се заели тогава младите научни работници, а сега професори, Златозар Боев и Николай Спасов. Находището било проучвано повече от 30 години и било установено, че в него има останки и вкаменелости на 168 вида животни и птици, живели по тези земи преди около 2,5 милиона години. Находището на фосили е най-голямото в Европа и въз основа на намерените там останки е установено кои точно животни са живели по тези земи и как са изглеждали те някога. Макетите в палеопарка представят точно тези животни и птици, които са открити в находището край село Долно Озирово.

Защо находището е точно там – обяснението на Мариян Марков е, че при настъпването на ледниковия период на земята преди около 2,5 милиона години около сегашната река Ботуня и местността „Канарата“ е имало много топли минерални извори, както има и сега. Около топлите извори са се образували оазиси със зеленина за тревопасните животни и съответно храна за хищниците. Заради това те са живели точно там, близо до реката.

Мариян Марков благодари на своята някогашна учителка, че е запалила в него желанието да изучи историята на своя край и да открива неща за миналото му, благодари на общината, че е приела и осъществила идеята за изграждане на палеопарк, благодари и на Европейския съюз, че е отпуснал средства за изграждането на този единствен по рода си у нас исторически обект.

Репортер и оператор - Цветомир Цветков

Монтаж - Габриела Теллалова