Дипломатическият институт връчи годишните почетни награди „Docendo Discimus“ в Деня на българската дипломатическа служба

Българският дипломатически институт (БДИ) връчи годишните почетни награди „Docendo Discimus“, с които от 2013 г. насам се удостояват гражданин или институция с принос за развитието и утвърждаването на Дипломатическия институт.  Наградите бяха връчени в Националния пресклуб на БТА на пресконференция по повод 20-годишнината на БДИ. Отличия получиха покойната Биляна Дечева - началник на обучителни дейности към института, и Центърът за социална рехабилитация и интеграция на деца със специални потребности „Карин дом“.

Това се случва днес, в Деня на българската дипломатическа служба. Денят се свързва с Указ на Княз Александър I от 19 юли 1879г., с който се назначават първите български дипломатически представители в чужбина. Първите дипломатически агенти на България са Драган Цанков - в Цариград, Евлоги Георгиев – в Букурещ, и Димитър Кирович - в Белград, сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА. 

В началото на пресконференцията генералният директор на БТА Кирил Вълчев отправи приветствено слово и поздрави всички български дипломати с днешния празник. Историята на 125-годишната БТА е свързана с българската дипломация. В началото БТА е част от Министерството на външните работи, отбеляза той и подчерта, че именно първите кореспонденти на агенцията са българските дипломатите зад граница.

Вълчев адресира пет конкретни направления за сътрудничество между БТА и българските дипломати по света. На първо място той посочи, че за БТА би било полезно да получава информация какво се пише за България зад граница. Той обясни, че в самото начало българските дипломати на практика са правили преглед на печата на местата, където са били представители. В момента МВнР разполага с този преглед на местните медии в две части – чисто информативната - за това какво се пише и говори, и втора - аналитична, отбеляза Вълчев. Българската държава едва ли има възможност да покрие с кореспонденти десетки държави, посочи той и добави, че от чисто информативна гледна точна би било полезно чрез БТА медиите да получават тази информация.  

На второ място той посочи по-обширно представянето на българските общности в рубриката на БТА БГ Свят. Българските дипломати по света най-добре знаят кои са българските организации, кой ги представлява, изтъкна той. 

Друга посока, в която можем отлично да работим за пресклубовете, които БТА отваря в съседните държави, както и на места с големи български общности, подчерта Вълчев. Той даде пример с Тараклия, Молдова, Босилеград, Сърбия, Одеса, Украйна. Според него пресклубовете биха работили по-добре, когато заедно с българските дипломати организират събития там.  

Четвъртата посока е представяне на дейността на различните дипломатически представителства в различните държави, заяви Вълчев. Той прикани дипломатите да изпращат информация на БТА за популяризиране на тяхната дейност в България. 

Последната посока за съвместна работа, която Вълчев посочи, е новата политика на БТА за сключване на договори с национални информационни агенции. Той обясни, че става въпрос само за достъп до новините и право за публикуване, а всеки ден да се разменя по една новина, която да се публикува. Тук също имаме нужда от помощта на българските дипломати, защото те най-добре познават какъв е интересът на дадена страна към България и какъв е българският интерес за присъствие за страната, подчерта той. 

БТА е много сериозен инструмент за разпространение на нашите виждания и интереси и възможности, за да споделим нашите виждания за света, каза Иван Кондов, постоянен секретар на МВнР. Той отбеляза, че има потенциал тепърва да се доразвива сътрудничеството между двете институции. Кондов също уточни, че сътрудничеството е започнало още, когато БТА е била част от МВнР и подчерта, че сега агенцията е излязла от тези рамки. Имаме нужда от разширяване на нашата стратегическа комуникация, публична дипломация, част от която е дипломатическият институт, допълни той. 

Дипломатическият институт е този сектор на Министерството на външните работи, който е по-иновативната част, която не е принудена да спазва всички условности на Българската дипломатическа служба, посочи Кондов. Той припомни, че БДИ е създаден през 2003 г., като оттогава стотици млади български дипломати са преминали през обучение и подготовка. 

Кондов изрази надежда, че тази година ще е повратна за българската дипломатическа служба на фона на множеството проблеми през годините. От 2009–2010 г. получихте тежък удар в съкращения по отношение на човешкия и финансовия ресурс, подчерта той. Тази година с новия бюджет ще достигнем номинално нивото от 2009 г., добави Кондов. 

Дипломатическият институт е уникален инструмент на българската дипломация. Наличието на собствената дипломатическа школа е признание, че българската дипломация има нужда от собствена служба, каза Таня Михайлова, директор на Българския дипломатически институт. Тя отбеляза, че се полагат систематични усилия в обучението, без да се прави компромис за това в посока към най-добрите стандарти. Много искам българската външна политика и дипломация да имат своя разцвет, за да можем да видим реализирани кадри в изпълнение на ангажиментите на външната политика, изтъкна Михайлова.

Тя отбеляза, че зад тези 20 години изграждане и развиване на БДИ има над 250 обучения, 17 випуска млади дипломати – 400 млади попълнения в българската дипломатическа служба. От 2012 г., нашите последни шест випуска имат свои патрони, защото възпитаването на принадлежности в дипломатическата служба е много важно и когато имаме примери, които да следваме, това прави нещата по-лесни, заяви Михайлова и посочи, че патрони са Симеон Радев, проф. Иван Шишман, Св. св. Кирил и Методий, Марко Балабанов, Стоян Чомаков и Никола Мишанов. Зад гърба ни има 19 випуска обучени консули, 16 издания на Зимното училище по дипломация за млади дипломати, 12 издания на семинара за енергийна и климатична дипломация, над 14 500 обучени, каза още тя. 

Михайлова отбеляза, че тази година в 30 бр. на списание „Дипломация“ ще бъдат включени текстове, които да подчертават нуждата от създаване на национална стратегия за външна политика. 

Текст - Елена Николова

Видео - Красимир Михайлов