Спасяването на българските евреи е голям морален капитал за България, заяви историкът Силвия Авдала

Въпреки че спасяването на българските евреи е един от най-големите морални капитали на държавата, за това събитие в годините не се знаеше много по чисто идеологически причини. Това каза историкът Силвия Авдала в интервю за БТА по повод на 80-годишнината от спасяването на българските евреи през Втората световна война. 

„Народният съд избива голяма част от спасителите на българските евреи, а друга значителна част от тях репресира, при това завинаги. Наследниците си мълчат дискретно. Някъде са интернирани в провинцията и решават, че за тази история няма да се говори. Все пак, във времето, някой някъде в държавата е решил, че този капитал трябва да бъде активиран“, посочи историкът. 

Архивите говорят: Делото „Бекерле“

„Това истински става ясно, когато през 1967 г. във Франкфурт стартира процесът срещу бившия германски посланик в София Адолф Хайнц Бекерле. Впоследствие става ясно, че има още един обвинен - Фриц фон Хан, легационен секретар в германското външно министерство по това време, който е основен организатор на депортацията на македонските и беломорските евреи. Става ясно още от защитната реч на адвоката на Бекерле, че спасяването на евреите от старите предели се дължи на българските институции, начело с Цар Борис III. За времето си се оказва, че това е един световен процес. За него пишат всички европейски медии, коментира се и в Израел. По време на процеса, докато трае следствието, в пространството е активиран още един процес. В Израел, за малко повече от година, започва и приключва делото „Айхман“, в което се твърдят същите неща. Българските държавни власти тогава по никакъв начин не искат да се говори за ролята на Цар Борис III. Специално по делото „Бекерле“ правят всички възможни опити, чрез Държавна сигурност, да организират манипулация на процеса. Опитите не успяват. Опитът да се активира „режим на вината“ на българската държава за депортацията на македонските и беломорските евреи също не успява. Всички експерти, поканени в този съдебен процес, разбират колко тежък и труден процес е било това във времето – поредица от държавни актове, които на финала са увенчани с успех, а именно всички граждани от еврейски произход на българска територия да бъдат спасени“, разказа Силвия Авдала. 

Според нея от приложените по делото документи става ясно, че българската държава е спасила още няколко хиляди евреи от други държави, сред които Словакия, Унгария, Румъния, Полша и Югославия. „Категоричното становище е, че липсва вина у държавните власти, българския цар и правителство за депортацията на евреите от Македония и Беломорието“, смята тя. 

Историкът посочи, че към днешна дата делото „Бекерле“ се съхранява в централния хесенски архив във Висбаден, който е регионален за областта Хесен, в която влиза и Франкфурт. Целият процес е описан в 80 000 страници.

Архив на Червения кръст в Женева 

„Документите, свързани с ролята на държавата за спасяването и на чужди поданици, ни накараха да търсим и в архивите на институции, които са преки участници в тези процеси. Такава институция се оказа международният „Червен кръст“. Организацията има архив в Женева, който има свободен достъп, но едновременно с това е труднодостъпен, защото има една читалня, за която изследователи от цял свят чакат ред по няколко месеца. Оказа се, че този уникален архив дава безценни сведения за отношенията на българското правителство с Червения кръст като институция по повод на организирани транзити. Вижда се например как 200 или 400 деца, които през 1943 г., когато за евреите е абсолютно блокирана всяка граница в Европа, минават с много добре уреден статут от държавните институции през българската територия и я напускат през Свиленград за Палестина. Във времето човек разбира, че няма как да има институционален антисемитизъм в такава държава, която по този начин се отнася с евреите си“, каза още Силвия Авдала. 

Централен ционистки архив 

Историкът допълни, че интересни документални сведения за събитията от онзи период се съдържат и в Централния ционистки архив. 

„Попаднахме на писмата на тогавашния главен мюфтия на Йерусалим Амин ал-Хусейни, който пише до Хитлер за това, че не е съгласен съюзниците му по този начин да се отнасят с евреите, които пристигат в такова количество в тогавашната британска територия Палестина, че те нарушават баланса в Близкия Изток. Затова, ако може, по негова молба, да бъдат насочвани към други по-контролирани територии, например Полша. Да, има такива писма, които са изпращани не само до Хитлер, а до всичките му съюзници. Има такова писмо, ако не се лъжа, изпратено и до българския посланик в Берлин Първан Драганов. Той го изпраща за сведение до Богдан Филов, от което нищо не последва“, разказа още тя.

„По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки“

Според Силвия Авдала спасяването на българските евреи е резултат от силни държавнически решения, в пълна подкрепа на които е застанал и българският народ. 

„Два са факторите, заради които трябва да считаме акта на спасението за уникален. Първият е, че всички евреи от царството бяха спасени, а вторият е, че това го направи държавата. Държавата, която едновременно с това беше поне формален съюзник на Хитлер“, коментира тя. 

„За мен изключителен интерес са будили документите, свързани с начините, по които влизаме в тази война. Опитите за излизане от нея са не по-малко интересни. Опитите за излизане датират още от началото на 1943 г. Ние отрано си даваме сметка, че това не е нашата война. Има една уникална грама на американския посланик Джордж Ърл, който я изпраща две седмици преди да се подпише влизането в Пакта, след което той автоматично трябва да напусне София. Той слуша една реч на Богдан Филов, който по това време вече е в Русе, а на Дунав се строят понтонните мостове, по които трябва да преминат германските танкове. Те ще преминат независимо от това дали сме съюзници и колко сме съгласни. В тази реч се казва, че „национал-социализмът може да е добър за Германия, болшевизмът – за Русия, а фашизмът – за Италия, но никой от тях не е добър за България и България няма да бъде легионерска държава“. Това е програмната реч на Богдан Филов за войната, това е отношението му към тази война и то е ясно дефинирано в нейното началото. Принципът на Цар Борис III, че: „По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки“, както и: „Винаги с Германия, никога против Русия“ е много здраво залегнал. Той е държавник, който вече истински е преживял в ранна възраст ужасите на Първата световна война. Това е времето, в което той влиза в окопите и губи там много от съучениците си от военното училище. Той знае, че ако ще стават такива неща, български войник не трябва да се бие извън българските граници“, разказа още тя. 

80 години по-късно

„Това е една красива история, която е претоварена от митове, полуистини и пълни лъжи. Тя е красива в най-натуралния си вид, нищо не трябва да ѝ се прибавя или да се маха, за да бъде истинска. Погледнете колко е трудно на българските дипломати зад граница, които в такива случаи даже не знаят какво да говорят. Вина за това има и българската държава. За всичките тези години никой не успя истински да разкаже тази история в цялост. Българската историография също беше истински длъжник на темата. Никой не смееше много да посяга върху нея. Считаше се, че каквото е налично в държавния архив, каквото знаем тук, това е достатъчно по темата. Не е така. Огромен масив от документи се съхраняват в други архиви, например в Националния архив на Великобритания“, каза в заключение историкът Силвия Авдала.

Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.

Репортер - Иван Лазаров

Оператор - Красимир Михайлов