Спасяването на българските евреи трябва да предизвиква у всеки българин чувство на гордост
Спасяването на българските евреи през Втората световна война трябва да предизвиква у всеки българин чувство на гордост от стореното. Това каза в интервю за БТА Асен Милчев, дългогодишен преводач и журналист, по повод на 80-годишната от спасяването на българските евреи. Милчев е внук на търговеца Асен Суичмезов – един от участниците в Кюстендилската акция.
„Едва ли тогава хората са схващали това като героична постъпка. Впоследствие се установява, че те са направили нещо много значимо, което издига Кюстендил на картата на хуманността в Европа“, посочи Асен Милчев.
Той сподели какво се е разказвало в неговото семейство за онези дни през март 1943 г., когато група смели българи, сред които и неговият дядо, се противопоставят на депортацията на българските евреи.
Кюстендил – град на толерантността
„Защо това се е случило в Кюстендил? От една страна, защото от там е трябвало да започне акцията с депортацията. От друга страна - това е един град, където съжителството между отделните етноси винаги е било на висота. Не са съществували никакви противоречия. Дядо ми е израснал в така наречената еврейска махала на града, ходил е дори в еврейска забавачка. Бил е запознат с еврейската религия, имал е познати деца. След това, когато той става занаятчия и търговец, неговият дюкян на чаршията е бил заобиколен с дюкяни на евреи, с които са били близки и приятели. Казвам всичко това, за да подчертая, че в онзи момент, когато е дошла заплахата, хората са били близки. Отношенията им са представлявали нещо като зачатък на гражданско общество, както бихме казали днес“, разказа Асен Милчев.
„Започнали са да обръщат внимание на опасността, за която се говори. Дядо ми е един от тези хора, които също надават ухо на случващото се. По различни пътища нахлува тревожната вест за предстоящата депортация, а по това време в България вече е действал и Законът за защита на нацията. Имало е и трудови лагери, в които са били рекрутирани млади мъже до 45 години. Само мъже и само през пролетта и лятото, без есента и зимата. Режим, за който аз съм имал възможността да разговарям с хора, били в тези лагери. Трябва да се спре със спекулациите. Там не е било място за почивка, разбира се. По наше време също имаше бригади, някои от които бяха доста тежки. Там и момичетата ги караха да работят, поставяха се норми и така нататък. Разговарял съм с евреи, които са били там и казват, че условията са били много приемливи. Трудили са се, но вечер са си устройвали вечеринки, срещи са имали. Един много по-свободен режим“, посочи още той.
„Може би това е гениалната идея на Цар Борис III, може и някой да му я е подсказал, че разселвайки евреите из страната, ще ги скрие от германците. Да не са им в София пред очите“, допълни Милчев.
8 и 9 март 1943 г.
Асен Милчев сподели какво се е случило в Кюстендил на 8 март 1934 г., според разказите на неговите баща и дядо.
„Събират се първенците на града. Обстановката е била странна, защото не е имало нищо официално, а само слухове. Някой съобщава, че на гарата са пристигнали конски вагони. Дядо ми изпраща баща ми, който е имал колело, да провери какво се случва на гарата. Той отива и потвърждава, че има влакове на страничните коловози, които стоят и чакат. Така всички разбират, че нещата са сериозни. Решава се на другия ден да се направи една делегация, която да отиде до София и да се опита, чрез своя народен представител и подпредседател на парламента – Димитър Пешев, да изрази мнението на несъгласие на цялата общественост“, сподели журналистът.
„Първоначалната идея е да се събере делегация от около 40 души, но на другата сутрин, както става много често, когато е трябвало да заминат, се оказват само четирима. Както казва дядо ми в своите спомени: „Ние бяхме четирима, но с куража на четиристотин“. След това започва една конспирация. Полицейският началник започва да следи организаторите. Гарата е блокирана. Това обаче не ги спира, защото те взимат един файтон, с който отиват до спирката на следващото село и там се качват на влака за София. Това се случва на 9 март. Така стигат до София, отиват до къщата на техния народен представител Димитър Пешев, където следва един напрегнат разговор. Дядо ми, който не е бил политически ангажиран, си е позволил да държи един по-свободен език“, разказа Милчев.
Той посочи, че опитът на Димитър Пешев да стигне до министър-председателя е неуспешен, защото премиерът отказва да го приеме. „След кандърми и разправии, те отиват при министъра на вътрешните работи Габровски. Говори се, че тогава Димитър Пешев отишъл в една странична стая и провел дълъг телефонен разговор. С кого е говорил не се казва. Твърде е вероятно да е разговарял с царя, от когото е получил благословията“, каза той.
Ролята на Петър Дънов
Според Асен Милчев роля за спасяването на българските евреи изиграва и Петър Дънов.
„Равинът на еврейската общност отива при Петър Дънов и изразява безпокойството си от случващото се. Дънов извиква Любомир Лулчев, съветник на Цар Борис III, като му казва да потърси царя, за да му предаде, че ако позволи да се депортира и един евреин от царството, родът му ще има големи неприятности“, разказа журналистът.
„Откъде аз имам достоверни сведения за това? Моята майка беше дъновистка, казано народно му. Нейният втори съпруг – Светослав Славянски, който е редактор-стопанин на библиотека „Безсмъртни мисли“, е бил дясната ръка на учителя Петър Дънов“, сподели той.
По думите му Лулчев открива Цар Борис III в Кричим, където го намира развълнуван и напрегнат. „Предава му думите на Дънов. Цар Борис III му отговаря: „Отиди при учителя и му кажи, че аз ще скъсам заповедта. Няма да заминат“, разказа Асен Милчев.
Всеки е допринесъл с каквото може
Според Асен Милчев случилото през март 1943 г. трябва да бъде повод за гордост за това какви личности сме имали, а не повод за разделение в обществото.
„Лошото е, че дори и по този въпрос, както българската, така и еврейската общност са разделени. Разделени са по два въпроса. Първият е: Каква е ролята на царя при спасяването на евреите? Вторият: Кой е виновен за депортацията на евреите от Беломорска Тракия и Македония? Наскоро слушах историка Спас Ташев, който каза нещо много умно: „България спаси всички евреи от своите стари граници и които други можа“. „Спасени са много други. Преди години се срещнах с един възрастен човек, който се оказа някогашния владика на Драма. Той лично ми каза, че неговия дворец е приютил над 100 души евреи. Българските войници и офицери са пренасяли евреи. Това е било всенародно дело. Прави са онези, които твърдят, че народът е спасил евреите, но без царя не е могло да стане“, смята Милчев.
Според журналиста събитията са добре описани в книгата на историка доц. Ангел Джонев, озаглавена „Минимум човещина“, която препоръча да прочетат всички интересуващи се от темата за спасяването на българските евреи.
Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.
Репортер - Иван Лазаров
Оператор - Красимир Михайлов
Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова