Живи са традициите за Великден в ловешкото село Йоглав

Живи са традициите за Великден в ловешкото село Йоглав. Възрастните, наследили обичаите и опита от своите прадеди, предават знанията, уменията, любовта към традициите и семейството на своите внуци. Разказват им за Възкресението Христово, приготвят с тях трапезата и се забавляват под звуците на народната музика. 

Митка Димова още пази котлето, в което нейната свекърва е боядисвала яйцата и вече повече от половин век традицията в семейството се спазва. В миналото яйцата са се боядисвали само с природни материали.

„Домакинята става сутринта рано, обръща боядисаните яйца върху сито, мята червен парцал да ги огрее слънцето и така се благославят яйцата. Боядисвали са ги с природни материали. Със спрей и риган се боядисват червени яйца, с люспи от лук, липов цвят, жълт кантарион – жълти, с лапад, спанак, коприва се боядисват зелени яйца. В сегашни време - с бои“, разказа за БТА Димова.

Първото яйце е червено, с него се маже кръстче на лицето на децата и се слага пред иконата. Миналогодишното се заравя в градината до дърво или се чупи. В неделя, на Великден, се отива на църква, носят се яйца и козунак на кръстници, родители и се прави богата трапеза.

Веска Линджова помни как е правила козунаци със своята баба, а сега предава традицията на своите внуци.

„Още от вечерта се пресява брашното, млякото се загрява на печката, яйцата се разбиват хубаво, с мая се замесва тестото в големи нощви. Слага се сол, малко захар и олио. Месят се много време. Баба не можеше сама и ме караше и аз с юмруци да замесвам. Налива се олио, докато тестото се отлепи от нощвите. След това се оставя цяла нощ да втасва. На сутринта се правят козунаците. Тя ги правеше много интересни – три плитки преплита, четири преплита…Печат се на пещ, която трябваше да е хубаво опалена. Ставаха много хубави и сладки козунаци“, спомня си Линджова.

По думите на Еленка Щерева на Великден свършват постите и затова трапезата трябва да е много богата. Освен агнешкото, което е традиционно месо за всяка българска къща, на трапезата обезателно има яйца, козунак, баници, пити, салати, най-вече природни богатства.

В подготовката за Великден всеки в къщата има задължения и работа. Георги Петров се грижи за животните, за огъня, да набави природни продукти за салатата като левурда, киселец, глухарче.

„Когато се нареди софрата, тайфата, на човек му е пълно. Какво трябва да има на масата – на първо време хората. След това да има хляб, сол, а за Великден червени яйца, козунак, добра дума и най-важното добро настроение. Казва се молитвата преди да се почва храната“, посочи дядо Георги.

По думите му не може в една къща без да има пиене и винце. „От мъжка страна това е – да подсигури хубава ракия и греяно вино. Щом ще има салати, трябва да има и подгряваща ракийца, щом ще има баница с яйчица и сирене, следва домашното винце. По този начин човек му става хубаво и весело. Когато е сам нищо не му се услажда, но когато има семейство, приятели, може и хляб и сол да е“, каза дядо Георги и добави, че най-важното е да има настроение, сговор и обич. 

Доброто настроение в село Йоглав идва, освен с богатата трапеза и подгряващите напитки, но и с много игри, песни и танци. И всичко това в духа на традициите, предавани от поколение на поколение.

Репортер и оператор - Даниела Балабанова

Монтаж - Валя Ковачева