Космическата история и културата, която провокира, показва изложбата „Космодрум“ във Варненската градска галерия

Изложба „Космодрум: Космически истории от миналото“ бе открита в Градската художествена галерия на Варна. Тя е част от антропологично изследване на социалния антрополог Ралица Герасимова, което се занимава с ролята на надеждите за космически пътешествия в нашето близко минало и с отражението на темата в културата и изкуството.

Контекстът на нашата космическа история е закотвен в социализма и времето на Студената война, но има нужда да осмислим тази тема, за да си представим нейната сила, каза при откриването на изложбата Герасимова. Тя е изследвала за проекта си както космическата история, така и космическата култура, и ги представя в различни зали на галерията. Изложбата е показвана вече в София през 2018 г. Пандемията от новия коронавирус отложи планираното й представяне във Варна през 2020 г.

Сред най-интересните експонати е скафандърът на Александър Александров, от чийто космически полет на 7 юни се навършват 35 години. Скафандърът се намира в залата с космическата история на България, където може да се види още видеозапис от космодрума Байконур, материали за полетите на Георги Иванов и Александър Александров, информация за първия човек в Космоса - Юрий Гагарин. Герасимова обърна внимание, че при подготовката за мисия винаги всичко е правено по две - ракетите, екипите, и затова всички медийни известия са издавани и за двамата участници, след което излишните са били унищожавани в Кремиковци. Показани са двете запазени книги за българските космонавти, от които едната е библиографска рядкост. „Всичко това е пропаганда, всичко е замислено, фотографиите и видеата са от специални сесии, а не от работен процес“, подчерта организаторката.

България е единствената държава в програма „Интеркосмос“, която изпраща двама космонавти на полет. Тя е шеста в света космическа нация, припомни Герасимова. През 80-те години ставаме третата страна след САЩ и Русия, производител на храна за космонавти, мостри от която са представени в изложбата. 

В залите с космическа култура са застъпени различни теми. Показани са детски игри и книги. Герасимова е сглобила комикс от страници на различни издания, в който сюжетът следва логично и разказва за полета на малкия Васко от Варна и запознанството му с извънземно, което после го посещава на Земята. Всички текстове са оригинални и може да видим какви общи истории и послания има в книги, дело на различни автори, отбеляза тя.

Сред интересните експонати според Герасимова е и пералнята, имитираща „Спутник“. Присъства секция с политическа пропаганда, в която е и темата за паметника на Бузлуджа. Фантастичното е представено главно чрез произведения от фонда на Варненската градска галерия. Сред тях са и рисуваните с бяла креда върху черен картон космически картини на забранения през социализма художник Васил Иванов. „Фантастичното по време на комунизма е свобода. В него, понеже не е истинско и не се следи в такава степен, творците са можели да прикриват диверсионни дискурси“, отбеляза организаторката. Представена е и любимата на читателите Библиотека „Галактика“, която според нея е най-популярната у нас поредица с 300 000 издавани книжки от заглавие.

Изложбата „Космодрум“ и във Варна има съвременна секция, в която се вижда как темата е интерпретирана от художниците в наше време. Сред тях са Текла Алексиева, Станислав Беловски, Силвия Богоева, Думисани Карамански, Калоян Илиев - Кокимото, Мария Налбантова, Дина Стоев, Красимир Терзиев, Трендафила Трендафилова, Петър Чиновски, Кирил Чолаков, Пламен Янков. „Това не са работи, правени специално за проекта, а изразяват техните интереси към космическото през годините“, подчерта Герасимова. В тази зала е и каската, която дава възможност за виртуален полет в космоса, на който при откриването на изложбата се отдаде и зам.-кметът на Варна Коста Базитов.

Изложбата във Варненската галерия ще остане до 4 април, а през идната седмица Ралица Герасимова ще изнесе две лекции - за историята на българската космонавтика, както и специално за Библиотека „Галактика”. Тя е завършила антропология в Нов български университет и в университета в Питсбърг, САЩ. Работи като директор на независимото пространство за съвременна култура „РеБонкърс“ във Варна. Изследователските й интереси са свързани с глобализацията и културата по време на социализма.

Репортер и оператор - Валентина Добринчева

Монтаж - Валя Ковачева