Изложба на музея в Благоевград разказва за еврейската общност в града

Регионалният исторически музей в Благоевград ще отбележи 80 години от спасяването на българските евреи с изложба, посветена на еврейската общност в Горна Джумая (дн. Благоевград). Фотографии и спомени на местни хора разказват за съжителството на българи и евреи в града през първата половина на миналия век. Турбуленциите на времето не са повлияли на единството на общността в града, която остава единна, разказа за БТА директорът на музея д-р Кирил Алексиев. 

Историята разказва, че еврейската общност в града не е била многобройна, но нейни представители се включват масово във всички празници и богатата обществена дейност в малкото провинциално градче. Това носи интересен акцент, защото в онова време нашият град е бил малък, граничен, провинциален град и с това се показват малките истории, посочи д-р Алексиев. Именно тези малки истории са ценни, защото разказват, че независимо от тежестта на времето, общността не се дели и всички заедно се справят с проблемите, с които се сблъскват, допълни директорът на музея. 

„Времето тогава носи своите характеристики, ние все пак сме били авторитарна държава, която се намира в състояние на война, когато вече започва да се прилага активно законодателството, особено 1943 г., когато се прави опитът да се депортират и българските евреи от рамките на България, но на битово ниво това нещо се преодолява и всъщност антиеврейското законодателство не получава практическа насоченост от гледна точка на ежедневието на хората“, посочи историкът. 

Изложбата разказва за много примери, в които антиеврейското законодателство се заобикаля. Сред тях е решението на местната библиотекарка, която издава служебни карти с български имена на местните евреи, за да може да имат достъп до книгите в библиотеката въпреки наложените на евреите ограничения във връзка с културния живот, като част от мащабните рестрикции, които ги лишават от редица права. В експозицията е поместена снимка и на местните хлебари семейство Богоеви, които за религиозните празници на евреите безплатно пекат обредните им хлябове. 

„Самото облагородяване на града след 20-те години на 20 век, след войните за национално обединение, всъщност не минава без участието на голяма част от еврейската общност. Тук е общинският съвет с кмет Панайот Тасев и Челеби Юсуф Аладжем, който е един много влиятелен общински съветник тогава. Така че еврейската общност е много ценна от гледна точка на това, че е прекрасно интегрирана в местното общество и по никакъв начин, въпреки антисемитското законодателство, хората, местната общност успява да съхрани своите уважавани съграждани, което между другото е една представителна извадка за българското общество по времето на Втората световна война“, разказа д-р Алексиев. 

Изложбата „Еврейската общност в Горна Джумая – житейски хоризонти“ се експонира за втори път в музея. Експозицията е създадена преди 10 години от д-р Кирил Алексиев и дългогодишния уредник в музея Снежана Захариева по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи. В нея може да се открие информация за живота на общността в града, съвместното честване на празници, разкази за времето преди и по време на Втората световна война и споменът, който остава в горноджумайските евреи и българи за съвместното им съжителство. Експозицията ще бъде открита тази вечер от 17 часа в Регионалния исторически музей в Благоевград. 

Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.

Репортер и оператор - Десислава Велкова

Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова