Боян Ангелов: Обществото ни не бива да забравя онова време, в което самозабравили се политикани унижават българските евреи
Обществото ни не бива да забравя онова време, в което самозабравили се политикани унижават българските евреи, криейки се зад параграфите на пронацисткия и расистки Закон за защита на нацията. Това каза в интервю за БТА председателят на Съюза на българските писатели (СБП) Боян Ангелов във връзка с отбелязването тази година на 80-годишнината от спасяването на българските евреи.
„Нашето общество не знае почти нищо за категоричния отпор на българските писатели и техния Съюз срещу приемането на Закона за защита на нацията. Част от най-видните творци на българското слово се обръщат с писмо към министър-председателя Богдан Филов, също член на Съюза на писателите, председател на Българската академия на науките и на Българския Пен клуб“, отбеляза Ангелов. Той цитира част от аргументите в писмото, написано през октомври 1940 г. – веднага, щом писателите научават, че се готви такъв антихуманен закон: „Нашето законодателство не бива да отбележи един закон, който ще пороби една част български поданици и ще остави една черна страница в нашата най-нова история. Българското племе в своето историческо минало е било преследвано и унижавано. Нима и ние по подражание трябва да тръгнем по един опасен път и да отречем себе си като свободен и културен народ? Ние не защитаваме едно или друго малцинство: нашата цел е по-скоро да защитим доброто име на нашия народ, създадено в културния свят, и да предопределим ония, от които зависи това – да не допуснат с изработването на подобен закон да се накърни престижът на страната и завоюваните традиции на веротърпимост и човещина.“
По думите на Боян Ангелов „времето днес не е по-малко тревожно от вече достатъчно отдалечения период на фанатичния националсоциализъм.“
Следва пълният текст на интервюто:
Кой носи по-голяма отговорност за съхраняването на паметта за Холокоста - историците или литераторите?
- Времето на Холокоста през Втората световна война е сред най-мрачните периоди от човешката история. Убийството на милиони невинни човешки същества е зловещо престъпление, а главните виновници са получили заслужени наказания. Ала паметта за онова варварско безвремие съхранява ужаса от смъртта. Тази памет можем да съзрем в студенеещите крематориумни пещи и полуизгнилите бараки на нацистките концентрационни лагери „Треблинка“, „Бухенвалд“, „Дахау“. Неизброими исторически хроники и документални свидетелства напомнят за тази позорна страница от човешката история.
Историците продължават старателно и добросъвестно да анализират случилата се трагедия. Търсят и намират причинно-следствените връзки. Впрочем Холокостът не е единственото престъпление срещу човечеството. Нека си припомним геноцида над арменския народ в началото на миналия век, изстъпленията на червените кхмери в Кампучия, клането в Руанда… Историците боравят с фактите и не рядко се случва да ги подлагат на субективна интерпретация. А писателят поставя действителността на емоционален пиедестал и със силата на словото моделира запомнящи се, даже незабравими образи.
На Холокоста са посветени много литературни творби. Българо-немският игрален филм „Звезди“ (“Sterne“) по сценарий на световноизвестния български писател Анжел Вагенщайн получава специалната награда на журито на кинофестивала в Кан през далечната 1959 г. Все още съм под впечатлението на филма „Списъкът на Шиндлер“, където с хирургична последователност се разкрива действителността в нацистките концлагери. Преди години преведох стихотворения и поеми от Паул Целан (1920-1970), един от най-великите немскоезични поети на двадесетото столетие, преминал през ужаса на концентрационните лагери. Позволете ми да цитирам едно от неговите стихотворения – „Нощ над Биркенау“. Аушвиц II (Биркенау) е създаден в началото на 1943 г. като разширение на Аушвиц I и представлява комбинация от концентрационен и изтребителен лагер.
НОЩ НАД БИРКЕНАУ
Отново нощ изпълва мрака
и врани въздуха превземат.
Като труп в лагерна барака
лежи луната вкочанена.
И Орион сълзѝ подпален,
след бой захвърлил щит и броня.
Бучат мотори… Свети с ален
дим профилът на крематориум.
Зловоние от кърви гнойни
вдишвам сред прах и тъмни пари.
Укрива скръбни преизподни
тримилионен колумбарий.
Неистовият мрак нахлува –
смъртта в детайл да опознае.
И Божи съд не съществува
през тази нощ над Биркенау.
Наистина, едни от най-покъртителните свидетелства за онези тъмни времена са спомените на преживелите Холокоста. В мемоарния си роман „Късно око“ (Издателство „Български писател“, 2018) писателят Виктор Барух пресъздава живота в лагерите, където в началото на четиридесетте години от миналия век хиляди български евреи са принуждавани от тогавашните властници да извършват каторжен труд.
Как си обяснявате, че народът ни никога не се е поддавал на антисемитски уклони?
- Българският народ е милостив, а неговата състрадателност произлиза и от вековете робство – византийско и османско. Не по-страшен е бил и духовният гнет върху народа, упражняван от Вселенската патриаршия и фанариотската върхушка. Това милосърдие е продиктувано от хуманните послания, които православната религия притежава. Българската църква повече от хилядолетие внася в живота на сънародниците ни апостолическите послания за смиреност, скромност, целомъдрие и състрадателност. Тази църква създаде и съхрани българския език, писменост и книжовност като най-сакралната наша ценност. Ние сме поробвани, но никога не сме били поробители.
А евреите се заселват по българските земи след издадения на 31 март 1492 г. Алхамбрийски декрет на испанското кралско семейство Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска. Според този декрет живеещите в Испания евреи могат да останат там само при условие, че приемат католическата религия. Останалите имат право да напуснат кралството до 31 юли – в противен случай ги очаква смъртно наказание. Хиляди сефарадски евреи се заселват в Османската империя и предимно в европейската ѝ част. Така българи и евреи заживяват векове заедно в сянката на османския полумесец и затова смятам, че нищо и никой не е в състояние да разруши това наше мирно съжителство. Прохитлеристки ориентираните български депутати приемат позорния Закон за защита на нацията. Той е внесен от кабинета на Богдан Филов и влиза в сила от 31 януари 1941 г., а действието му продължава до ноември 1944 г. И в името на този закон прохитлеристката власт извършва неизброими беззакония – изселвания, грабежи, убийства.
Защо Холокостът не трябва да бъде забравен?
- Човешката памет може да се моделира по много начини. Забравата е един от най-лесните. Ето защо обществото ни не бива да забравя онова време, в което самозабравили се политикани унижават българските евреи, криейки се зад параграфите на пронацисткия и расистки закон за „защита на нацията“. Овластени злодеи отнемат част от имуществото на българските евреи, изселват ги от жилищата им, затварят мъжете и младежите в трудови лагери, дори правят опит да изпратят близо 50 000 наши сънародници от еврейски произход към лагерите на смъртта. И тогава става чудото! Народът ни начело с най-достойните му водачи въстава като един в защита на българските евреи. Депутати от парламента, писатели, художници, музиканти, духовните водачи на Българската православна църква се обявяват в тяхна защита и не позволяват нито един евреин от Стара България да стигне до газовите камери на Освиенцим. За огромно съжаление, 11 000 евреи от Македония и Беломорска Тракия са натоварени на ешелоните на смъртта.
Какво не се знае за събитията около спасяването на българските евреи? Има ли нещо, което все още не е достатъчно осветено?
- Нашето общество не знае почти нищо за категоричния отпор на българските писатели и техния Съюз срещу приемането на Закона за защита на държавата. Част от най-видните творци на българското слово се обръщат с писмо към министър-председателя Богдан Филов, също член на Съюза на писателите, председател на Българската академия на науките и на Българския Пен клуб. „…Нашето законодателство – обръщат се към Б. Филов неговите колеги-писатели – не бива да отбележи един закон, който ще пороби една част български поданици и ще остави една черна страница в нашата най-нова история. Българското племе в своето историческо минало е било преследвано и унижавано. Нашите предци живо помнеха страха от игото. Още личат у нас, както казва народният поет, „синила от бича, следи от теглото“… Нима и ние по подражание трябва да тръгнем по един опасен път и да отречем себе си като свободен и културен народ? Ние не защитаваме едно или друго малцинство: нашата цел е по-скоро да защитим доброто име на нашия народ, създадено в културния свят, и да предопределим ония, от които зависи това – да не допуснат с изработването на подобен закон да се накърни престижът на страната и завоюваните традиции на веротърпимост и човещина… В името на културата и на доброто име на България ние Ви молим да попречите да се създаде един закон, чиито печални последици ще помрачат нашето законодателство и ще оставят най-тежки спомени…“
Едва ли някой би се усъмнил в искреността на всяка дума в това писмо, написано още през октомври 1940 г. – веднага, щом писателите научават, че се готви такъв антихуманен закон. Под писмото стоят имената и подписите на: Тодор Влайков, Елин Пелин (по това време председател на СБП), Елисавета Багряна, Николай Лилиев, Стилиян Чилингиров, Д. Б. Митов, Петр Горянски, Младен Исаев, Анна Каменова, Трифон Кунев, Илия Волен, Минко Генов, Константин Константинов, Григор Чешмеджиев, Христо Цанков-Дерижан, Никола Филипов, Никола Джеров, Никола Икономов, Мирослав Минев, Владимир Русалиев, Людмил Стоянов. Много скоро обаче се появява в тогавашната преса твърдение, че писателите били подкупени от евреите. Този мракобеснически донос с презрение е осъден от стотици честни интелектуалци, а публицистът Димо Казасов в открито писмо до Богдан Филов отбелязва: „С разрешението на ръководената от Вас цензура е отпечатан и разпространен в хиляди екземпляри един позив, в който най-видните писатели, начело с Т. Г. Влайков и Елин Пелин са обвинени в подкупничество, само защото са направили една доблестна защита на българските евреи… Вие имате само едно средство да държите в заблуда народа по тия и редица като тия въпроси: цензурата и камшика. На тях днес председателят на Академията на науките е поверил грижата да пазят престижа на истината, но истината, въпреки всичко, ще възкръсне и в нейната светлина светът учуден ще види, че председателят на Академията на науките вместо с факел се е оказал с камшик в ръката…“
Българските писатели не престават и през следващите години да защитават истината и справедливостта, а някои заплащат с живота си за тази непреклонност.
Има ли въпрос, свързан с българските евреи и спасяването им, който Вие бихте задал?
- Времето днес не е по-малко тревожно от вече достатъчно отдалечения период на фанатичния националсоциализъм. Въпросът ми е: Правим ли необходимото, за да не се повтори никога онова страшно време и отдаваме ли дължимата почит към онези, които ни избавиха от хитлеристката човеконенавист?
Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.
Репортер - Пепа Витанова
Оператор - Красимир Михайлов
Монтаж - Валя Ковачева