Пътеводител разказва истории от еврейската махала на София

Държавният културен институт към министъра на външните работи и Регионалният исторически музей - София (РИМ-София) представиха изданието-пътеводител "На гости в еврейската махала в София”. 

Събитието се състоя днес, в Музея за история на София. Пътеводителят, който е създаден от Иванка Гезенко от Централния държавен архив, чертае своеобразен маршрут, разказващ за софийската еврейска общност и откроява белезите на толерантното съжителство и взаимната подкрепа в обратите на историята. Проявата е посветена на 27 януари - Международен възпоменателен ден на жертвите на Холокоста. Тя е част от дейности в рамките на Инициативата “Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство”.

Директорът на РИМ-София доц. д-р Венета Ханджийска отбеляза, че музеите и институциите на паметта са естествен домакин за подобни събития. Именно тук е подходящо място да си спомним за миналото, да се поучим от него и да си вдъхнем надежда, че тези трагични събития няма да се повторят никога в бъдеще, посочи тя.

Директорът на Държавния културен институт Снежана Йовева-Димитрова каза, че изследването, на което е посветено това събитие, е част от проект, финансиран по Норвежкия фонд, който културният институт съвместно с Дипломатическия институт и екип на МВнР изпълнява. Нашата задача е свързана с това да представим културно-историческото наследство и съвременните измерения на паметта, на родовите разкази през различни културни проекти, допълни Димитрова. 

Председателят на Държавната агенция “Архиви” доц. д-р Михаил Груев отбеляза, че виртуалната разходка из софийската еврейска махала ни въвеждат в структурите на всекидневното съжителство между християни, евреи и мюсюлмани в столицата. Той напомни, че всъщност в София е най-голямата еврейска общност традиционно в България. Ако условно казано в страната до Втората световна война има около 50 000 евреи, то половината от тях - около 25 000 души, живеят в столицата. Чрез разходката ние виждаме как евреи, българи, мюсюлмани и всякакви други етноси сме общували културно, взаимодействали сме си и сме намерили някакъв modus vivendi на съвместното сътрудничество, което всъщност е довело и до изключително положителни резултати за българското общество като цяло, отбеляза той. По думите му днес всички тези базисни истини и ценности отново са сякаш поставени на изпитание. С това, което правим днес, с изложбата, която подготвяме за годишнината от спасяването на българските евреи, ние се опитваме да се върнем към тези ценности, допълни той. Според него именно през толерантността, през взаимното разбиране и сътрудничество между културите и обществата, поколенията назад във времето са изградили този уникален български модел, който сме призвани да популяризираме, но и да предадем на тези след нас.

Авторката на пътеводителя Иванка Гезенко отбеляза, че българските евреи не са част от онези шест милиона жени, мъже и деца, унищожени в лагерите на смъртта, но някак все повече пропускаме фактите, че от началото на 1941 г. до 1944 г. те са лишени от граждански и политически права и са обект на системно преследване. Зад всяка единица от числото 48 000 български евреи стои по една лична история, белязала завинаги живота им, посочи тя и разказа за срещите си с трима евреи от различни поколения и за техните спомени, истории или на техни близки от този труден период. “Всяко следващо поколение ще знае по-малко и по-малко за тези хора и преживяното от тях. Тези разкази ме мотивираха да погледна с други очи на старата еврейска махала, да отворя вратите на домовете на различни представители на еврейската общност, да разкажа не само за мирното съжителство между българи и евреи, но и за това как са преживели годините на Холокоста. Надявам се, че всеки разказ за отделната сграда и съдбата на нейните собственици ще ни помогне да научим повече за трудните години на изпитания”, каза тя.

Гезенко отбеляза, че за всяка къща е разгледала над 200 - 300 архивни единици, като се е стремяла да не разказва само за “горния слой”, който включва добрата архитектура и как тази общност чисто архитектурно се вписва в облика на нашия град. Опитах се да намеря реалните истории на собствениците или хората, които са живеели в тези домове и да ги разкажа, посочи тя и допълни, че се е опитала да опише по един популярен начин всичко онова, което представлява софийската еврейска община. По време на представянето Гезенко разказа за моментите на съвместно живеене, за времената на градеж, за всичко, което еврейската общност ни е дала като културно-историческо наследство. Мисля, че през културното наследство можем да покажем добрите примери, допълни тя. 

Пътеводителят беше началото на идеята за създаването на изложбата, която подготвяме за март, разказа Явор Койнаков от екипа на Държавния културен институт. Изложбата ще обхване не само София, а повече градове. Работим заедно с десет музея от страната, които могат да представят артефакти, които са свързани с живота на еврейската общност, отбеляза той и допълни, че идеята е сходна - да се покаже и да се осмисли паметта за историята на това съжителство между различни общности.

Оператор и монтаж - Емил Граничаров

Текст - Ирина Симеонова