„Дама Пика“ – приказка, мистерия, фантастика

Достоевски определя пушкиновата „Дама пика“ като „връх в изкуството на фантастичното". Провокацията за нашия екип да прочете заглавието беше, че ние сме основно в полето на фантастичното, разказва режисьорът Вера Петрова. Нейна версия на едноименната опера от Чайковски е най-новото заглавие в афиша на Софийската опера и балет.

„Изборът дали да бъдем само в рационалното или във фантазния прочит, е дълбоко личен и съкровен. Няма вярно или грешно, има път, през който всеки творец, постановъчен екип и артист минава. Едно е ясно – в „Дама пика“ пластовете на осъзнатото и неосъзнатото са много повече, отколкото за нас изглеждат“, казва още режисьорката. 

Пред БТА за работата си по проекта „Дама Пика“ разказва част от творческия екип.

 „Всичко е доста мистично, в пластовете на подсъзнанието, смята баритонът Венцеслав Анастасов, в ролята на граф Томски. „Моят герой е едно същество с три тела, трима души с общ разум. Нашата задача е да завъртим и да насочим в дадена посока развитието на целия сюжет“, допълва той.

Сопраното Диана Гуглина Ламар, в ролята на Лиза, потвърждава: „Постановката е замислена като една фантастика, като една приказка. Единственият герой, който е истински превъплътен телесно, е Герман. Ролята на моята Лиза е негово съновидение, негова интуиция, неговата душа. Тя е онзи тънък глас, който подсказва най-важните неща в живота на всеки един от нас. Затова е много интересно да се играе тази роля“.

„Новото и различното в тази постановка е, че работата на драматичния актьор е равностойна на работата на певеца. Колкото е певческа, толкова е и актьорска, музикалната драматургия е доста благодарна почва в случая, за да можеш развиеш всякакви нюанси и идеи, които ти минават през главата“, смята Венцеслав Анастасов.

Виолета Радомирска е в ролята на Полина. Нейната роля в оригиналната версия на операта на Чайковски е на най-близката придворна дама на Лиза. „Нашата трактовка е малко по-авангардна, малко по-разчупена. Засяга не само фактологически историята на драмата на Пушкин а има една игра на архетипове, и на образи, и на емоционални състояния. Така че всъщност аз съм подсъзнанието на Лиза, неин съдружник и съратник“, казва мецосопраното.

Представлението коментират и двама от гримьорите. По думите на Янка Дойчинова работата й е била доста сложна, защото стилът рококо е само загатнат. „Самата Дама Пика е някак си хиперболизирана. Замисълът на режисьора е във съвсем друг вид – нетрадиционен, и трябваше да се опитаме да помогнем в създаването на този образ“, казва тя.

„Перуката на Дама Пика е много хубава, но и много тежка. За Лиза е съвсем друго, тя е по-нежна и феерична. Някои от перуките са направени изцяло от хартия. Всички тези новости, които се опитахме да внесем в работата, бяха за нас предизвикателство с голям интерес и настървеност да постигнем всичко“.

Според Огнян Янков гримът е малко по-фрапиращ, тъй като досега не е имало ултравиолетово осветление в спектакъл на Софийската опера. „Когато свети, лицата също светват, и това е една много хубава идея на режисьорката Вера Петрова“, отбелязва той.

Репортер - Даниел Димитров
Оператор - Любен Младенов
Монтаж - Валя Ковачева