Като "победа на Давид над Голиат" и "вълшебна приказка" описаха спасението на българските евреи участници в 17-ата Световна среща на българските медии

Като "победа на един малък Давид над огромен Голиат" и "вълшебна приказка" определиха спасяването на българските евреи участници в 17-ата Световна среща на българските медии в Йерусалим и Тел Авив. Те разказаха лични истории как българският народ е спасил тях или предците им от Холокоста. "Медии и спасение" беше темата на форума тази година, организиран от Българската телеграфна агенция (БТА).

Българският пример ни показва, че един малък Давид може да победи огромен Голиат и затова сме толкова благодарни на българския народ, каза историкът проф. Михаел Бар-Зоар по време на третия панел от форума "Медиите и спасението на българските евреи". По думите му добрите победиха лошите, и ако още една страна в положението на България беше направила същото, можеше да бъдат спасени много повече евреи. Днес, когато видите, че някой нарушава човешки права или правото на живот, не казвайте "какво мога да направя сам", обърна се той към младото поколение. Димитър Пешев и българският народ спасиха българските евреи, каза още той.

Проф. Бар-Зоар разказа пред участниците в медийната среща спомени от детските си години в България, свързани с изселването на семейството му в планинско село в Северна България. Беше по време на антисемитизма в България, имах малка жълта звезда, видях хубавата част на България – народа, отбеляза той. Професорът разказа, че по-късно, когато напускали България с товарен влак, на границата повече от 1000 евреи пеели "Мила родино" и плачели. Много сме щастливи, че имаме две думи на български език – родина и отечество, едната е България, другата е Израел, отбеляза проф. Бар-Зоар.

Родината е, където е роден човекът. Моята родина е България и както съм се родил с обич към нея, съм я обичал всичките години, обичам я днес и мисля, че ще я обичам до моята смърт. Това каза доайенът на българските евреи Хари Зеслер по време на дискусията в Тел Авив.

България за мен е в душата, заяви Зеслер. Той посочи, че се е старал да помага на България с всички връзки, които има, както и на българските организации. Това го правих с любов, допълни Зеслер, който е носител на орден "Стара планина" - първа степен за изключителните му заслуги за популяризирането и утвърждаването на положителния образ на България в Израел и по света и за развитието на двустранните отношения.

Историята на спасяването на българските евреи е една вълшебна приказка, а спасяването на българските евреи е направено от българския народ. Това заяви Ели Анави – председател на регионалната организация на евреите "Шалом" – София и заместник–председател на организацията в България.

Българи и евреи живеят заедно много години, близо 1000 български евреи са загинали по време на войните за национално обединение 1912 – 1918 г., това, според него, е началото на приказката. Анави посочи, че следващият елемент от приказката е "появата на вредителя", а после и на героя - българския народ. По думите му вълшебните помощници в приказката са Димитър Пешев, Светият синод, екзарх Стефан, бъдещият патриарх Кирил.

Магическият момент в тази историята е 9 март 1943 година. „Кой е наредил на министър-председателя да отмени заповедта за депортация? Магия е, не знаем, няма подпис, никой не е видял. Ето я вълшебната приказка“, посочи още Ели Анави.

Не можем да кажем, че държавата е спасител на българските евреи, защото онази държава е измислила системата за тормоз на българските евреи, но отделни хора от нея са помагали. Това каза директорът на българския офис на Американския еврейски комитет Виктор Меламед по време на 17-ата Световна среща на българските медии, организирана от БТА.

Меламед отправи молба към представителите на медиите винаги да се придържат към фактите. Според него форуми като този се състоят, за да могат да бъдат чути истории като тези на евреите.

Във вестниците на Царство България, независимо от това дали са дистанцирани от правителството, дали са проправителствени или казионни, няма почти нищо за всички акции за спасяване на евреите. Това каза доц. Иво Инджов по време на дискусията. По думите му в края на 1940 г. и началото на 1941 г., когато се е приемал Законът за защита на нацията, вестниците отразявали аргументи както на проправителствени депутати, така и на такива, които са против закона. След приемането на закона обаче този привиден баланс на мнения секва, каза доц. Инджов.

Ако искаме да говорим за изключителността на България по време на Втората световна война и спасението на българските евреи, не можем да не говорим за страданието им открито, каза главният редактор на вестник "Еврейски вести" Михайлина Павлова, модератор на дискусията "Медиите и спасението на българските евреи" от 17-ата медийна среща в Тел Авив. На фона на това страдание тя подчерта величието на голяма част от българското общество, на българските интелектуалци, на обикновените хора, писали петиции против депортацията на евреите, на българската православна църква.  

Аз съм от децата на тези евреи, които са спасени от България по времето на Втората световна война. Предадената ми памет е много важна и много силна за мен, сподели тя. Законът за защита на нацията, който приема българската държава тогава, лишава баба ми и дядо ми от работа и от удобството на дома им, майка ми – да продължи образованието си, каза Михайлина Павлова.

Тя изрази притеснение от надигащия се национализъм, който, по думите ѝ, безпроблемно се е настанил в българския парламент, който тропа с крака, извисява глас и иска нови правила. За това, което се случва, сме виновни всички – и политиците, и обществениците, и учителите, и журналистите, посочи главният редактор на "Еврейски вести".

Честванията на спасяването на българските евреи вървят ръка за ръка с почитането на паметта на онези над 11 000 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. Ако не мислим за тях със сведени глави, значи има опасност да попаднем в графата на онези, които искат да бъде пренаписана историята – световна тенденция, посочи още Михайлина Павлова.

Седемнадесетата Световна среща на българските медии, оранизирана от БТА, се състоя в Йерусалим и Тел Авив в навечерието на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи, която ще бъде отбелязана догодина.

На 17 март 1943 г. подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев пише писмо в защита на българските евреи до министър-председателя Богдан Филов, подписано от 43-ма народни представители, за спиране на депортацията. Акцията на Димитър Пешев за спасяване на българските евреи е подкрепена от Българската православна църква и интелектуалци. Под натиска на обществеността депортирането на близо 50 хиляди български евреи е отменено, но 10 000 са изселени от София в провинцията. Цар Борис Трети информира Адолф Хитлер, че за момента не възнамерява да предаде евреите от старите предели на България, а ще ги използва за строителство на нови пътища. 

Световната среща на българските медии се провежда в партньорство с "Аурубис България", Пощенска банка и фирма "Димитър Маджаров-2".