Риск за националната ни сигурност има, но пряка заплаха няма, заяви служебният министър на отбраната по повод обявената мобилизация в Русия

Риск за националната сигурност на България има, но пряка заплаха няма. Това заяви на брифинг в Министерския съвет служебният министър на отбраната Димитър Стоянов, който коментира обявената частична военна мобилизация в Русия. 

„Провеждането на мобилизация в Русия естествено, че води до ожесточаване на конфликта и трудна предсказуемост на края на този конфликт“, заяви военният министър. Той припомни, че България е член на НАТО, а системата за колективна отбрана добре гарантира националната ни сигурност. 

„Всеки един конфликт, който е замразен, тлеещ или горещ, какъвто е в Украйна, е риск за националната сигурност. Като се започне с потока от бежанци и с използването на икономически средства, водещи по един или друг начин до влияние върху националната ни сигурност. Ние го усещаме сами, виждаме какво става с цените“, обясни министър Димитър Стоянов. 

На журналистически въпрос дали новата ситуация, свързана с частичната военна мобилизация в Русия, може да доведе до обсъждане на увеличаването на контингента на НАТО в България, Стоянов отговори, че към момента това не е необходимо, тъй като пряка заплаха за страната ни няма. 

Приехме решение за безвъзмездно предоставяне на хуманитарна помощ на Украйна, каза още в Министерския съвет служебният министър на отбраната. „С това решение на Украйна се предоставят 350 медицински комплекта, които осигуряват медицинското обслужване на 35 хил. граждани. Дарението се осъществява в отговор на получено искане от украинската страна“, уточни министър Стоянов. 

През месец март предходното редовно правителство също взе решение за предоставяне на хуманитарна помощ на Украйна под формата на болнично медицинско оборудване и различни лекарствени продукти във връзка с военния конфликт там. 

Министър Димитър Стоянов обяви, че на днешното заседание служебният кабинет е приел програма за приоритетни инвестиционни разходи на Министерството на отбраната. „В самата програма влизат 13 проекта, като тези проекти покриват само една част от необходимите способности. При прегледа на отбраната, който беше направен 2019/2020 г., са дефинирани 188 способности, които трябва да има Българската армия. Отчитайки обаче положението в страната, икономическото и финансовото състояние, ние сме се акцентирали само върху 13 от тези способности. Прогнозната сума, която покрива тези способности, е 6,6 млрд. лева“, уточни той. 

„Следващият важен документ, който беше приет, е проектът за инвестиционен разход за придобиване на осем броя самолети F-16 Block 70, като сумата по трите договора е 1 296 412 185 долара. Това са цени без ДДС. Изключително е важно придобиването на нова техника в българските Военновъздушни сили в контекста на това с какво разполагаме. Разполагаме със стара съветска техника, която не можем да поддържаме поради възникналите проблеми във връзка с конфликта в Украйна. Необходимо е да бъде организирана една пълноценна ескадрила“, допълни още военният министър. Според него очакванията са самолетите да пристигнат 2027 г., което е заявила и американската страна в документ, изпратен до българското Министерство на отбраната. 

Димитър Стоянов припомни, че изтребителите „МиГ-29“ могат да бъдат експлоатирани до края 2023 г., ако Полша достави заявените от страната ни двигатели. „След 2023 г. вече няма сигурност в осигуряването на въздушния суверенитет от страна на изтребителната авиация. Това налага да се търсят възможности чрез закупуването на друг тип самолет. В тази връзка сме направили няколко постъпки, изпратили сме и писма до САЩ, Израел, Франция и Швеция, а моят предшественик министър Драгомир Заков е изпратил и до Нидерландия. За съжаление, отговор сме получили от две страни към момента – Франция и Швеция“, уточни министърът. Стоянов допълни още, че крайното решение е на българския парламент. 

Текст - Иван Лазаров

Кадри - Пресслужба на Министерски съвет