Теодора Димова: Важно е обединението на обществото ни в този момент. Да имаме съгласие за национална цел

Българската писателка, драматург и есеист Теодора Димова спечели френската литературна награда „Фрагонар“ за романа „Поразените“. Наградата й бе връчена снощи. 

"Поразените" (Les Dévastés) излезе във Франция в началото на годината.

„Когато аз започнах да пиша романа "Поразените", през 2016 г., писах в продължение на почти четири години. Мислех, че това е роман за паметта, за първите месеци на терор след установяването на тоталитарния режим в България. Никога не съм предполагала, че този роман може да придобие такава смразяваща, печална, плашеща актуалност. Не съм си представяла, че сцените, които описвам през 1944 г., могат да се повтарят буквално, в същия мащаб, 77 години по-късно, на 300 км от нас. Тази повторяемост на историята, на историческата съдба и на литературата понякога е толкова мистична, толкова стряскаща. Като че ли "Поразените" се оказа един роман не за паметта, а един роман - предчувствие за онова, което ни предстои“, каза Теодора Димова в интервю за БТА.

Писателката сподели, че след 24 февруари (началото на войната в Украйна) почти не може да работи и се опитва да осмисли това, което се случва.

„Тоталитаризмът привидно изчезна, но се прикри много дълбоко в нас, в душите ни. Остана в реакциите ни, в отношението ни към света, в отношението към другия, в омразата, в злобата, в завистта, в пренебрежението към хората. И това е най-дълготрайната и най-коварна последица от тоталитарния период - тоталитаризмът сменя дрескода си, сменя новговора си, но в същността си остава един и същ. И виждаме това днес с печална яснота, виждаме го в Украйна“, каза Теодора Димова.

Според нея е много важно обединението на обществото ни в този момент. „Да имаме съгласие за национална цел. Както през 1989 г., както през 1997 г., когато имахме такова общо съгласие, обща цел. И затова ми се струва, че ролята на литературата и изкуството тук стават особено значими. Да говорим помежду си не с омраза, не с чувството, че сме разделени, не с чувството, че сме настръхнали един срещу друг, както често вече се случва. А напротив - че сме българи, че имаме едно и също отечество и че вървим към една и съща цел“.

Автор – Евгения Друмева

Оператор – Красимир Михайлов

Монтаж – Теодора Хиндалова-Стоянова