Нужни са 86 документа за внос на български вина в Република Северна Македония
В Република Северна Македония има доста изисквания за вноса на вина. "Нашите партньори ми изпратиха един имейл с 86 документа, които трябва да изкарат в Република Северна Македония, за да могат да внесат вина". Това каза председателят на Управителния съвет (УС) на Националната лозаро-винарска камара и изпълнителен директор и член на УС на "Черноморско злато" (Black Sea Gold) - Поморие Йордан Чорбаджийски на специално събитие в Националния пресклуб на БТА в Скопие, на което беше обявено, че български вина от винарната "Черноморско злато" ще бъдат внасяни в Република Северна Македония. Той добави, че най-напред ще се внасят български вина в Северна Македония, защото документите за високоалкохолните продукти са още повече. Йордан Чорбаджийски се надява до две седмици да се подготвят и документите за високоалкохолните продукти и да започнат да се внасят и те в Република Северна Македония.
Няма държава, която да е извън ЕС и за която износът на вина и високоалкохолни продукти да е лесен, отговори Чорбаджийски на въпрос защо режимът за внос на тези продукти в РСМ е по-труден. Всяка една държава има различни изкисвания, документи и сертификати.
Журналистът Владимир Перев обясни, че през 60-те години гражданите на Бившата югославска република Македония (настояща Република Северна Македония) не са чували, че има вино от България. Според него тогава не е имало български вина по магазините в Бившата югославска република Македония. Македонците, които не са пътували до България, са разбрали от сънародници емигранти в Швеция, според които имало напътствия от директорите на шведските магазини, че ако някой иска да пие хубаво вино на прилични цени, да потърси именно българско вино. Всички македонци, които са се връщали от Швеция и Германия през 1966,1967 и 1968 г., са говорили за прекрасните български вина, които са пили там. Даже македонците са пътували с коли до там, за да си купуват българско вино.
С виното трябва да стане както с информацията между БТА и МИА. Всеки ден в емисията на БТА се публикува задължително поне от една информация на МИА за това какво се случва в Република Северна Македония. МИА също публикува по една информация всеки ден от БТА за това какво се случва в България. "Ние в информационен план успяхме да избегнем това, за което говори г-н Перев. Ние вече не научаваме новините от Скопие, а вие новините от София, през Вашингон, Берлин, Париж или Москва. Трябва да направим така, че да не се налага на гражданин на Република Северна Македония да отиде до Швеция да опита българско вино, така както България е създала условия да може всеки в България да опита вино от Република Северна Македония наистина в почти всяко заведение". Той се обърна към Чорбаджийски и посланика на България в Северна Македония с призив да се улесни достъпът на български вина в РСМ.
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) инж. Красимир Коев обясни от София за БТА, че за внос в България на вино от трети страни, каквато е Северна Македония, се попълва митническа декларация за специфична употреба. През Агенция "Митници" тя се предоставя на ИАЛВ. "Ние проследяваме абсолютно всичко, което се случва с това вино, защото е под особен контрол - да бъде правилно бутилирано, етикетирано, като задължително се посочва страната на произход на това вино", каза той.
Вносителят оставя депозит 30 процента от фактурната стойност на стоката в Агенция "Митници". Едва когато е спазил всички необходими изисквания, се праща писмо дали да му бъде освободен този депозит или да бъде задържан в полза на държавата, каза още Коев.
Освен да изпълни митническите формалности, от вносителя се изискват стандартни сертификати за продукти, които са предназначени за човешка консумация.
"За да се гарантира, че внасяните от трети държави с цел предлагане на пазара на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки са в съответствие с изискванията за производство и търговско предлагане в държавата на произход, е необходима атестация. Това е документ, удостоверяващ, че напитката отговаря на изискванията за производство и търговия, валидни в държавата на произход. В България се нарича "сертификат за автентичност". Обикновено в атестацията (сертификата за автентичност или здравния сертификат) се вписват наименованието на производителя, вида на продуктите (уиски, водка и др.) и текст, че напитката е произведена съгласно законодателството и е годна за човешка консумация", пише в становище на Министерство на икономиката и индустрията, публикувано на интернет страницата на министерството.