Етнографският музей в Пловдив показва в изложба оръжието като мъжки накит
"Със сабя френгия, с пушка бойлия" - под това мото Етнографският музей в Пловдив представя поредната си изложба, в която експонатите са уникални сами по себе си. Тази изложба, по думите на уредника в музея Грозделина Георгиева, показва оръжието като мъжки накит. В случая оръжието се разглежда не като израз на сила, поразяваща и носеща понякога и смърт, а като атрибут, който краси своя собственик, определя какъв чин носи, какъв е неговият статус в обществото или какво е неговото имотно състояние, допълва още тя. Мотото на изложбата е цитат от народните песни за хайдути, в които оръжието неизменно присъства, обясни Георгиева. Изложбата проследява кремъчното оръжие, сред които са кремъчните пушки, бойлии, шишанета, далянките, арнаутската пушка, срещана в народните песни като пушка иглянка. Могат да се видят и арнаутски пищови, кремъчни пищови, хайдутски пушки с рязана цев, за да се скрива зад ямурлука. Показана е и пушка тромбон, която е наричана още "мети сокак". Това е оръжие, което е с къса и много широка цев, стреля на близо, на разпръсква на широко и може да порази много хора наведнъж. Този вид оръжие може да стреля с всякакво джепане - сачми, глави на пирони, едра сол. Експозицията показва и как са се грижили мъжете за оръжието си. На някои шишанета има надписи чии са или апотропейни формули, изписани в защита на притежателя им. Сред сабите има такива, които са били на въоръжение в редовната войска, като това са килич и шамшир, както и такива, които са носени от нередовната армия /т.нар. башибозук/, както и от нашите войнугани и дервенджии, които са били със специален статут за охрана на проходите. Със специален ферман на султана право да носят хладно оръжие са имали и самите майстори. Най-големият разцвет на оръжейното майсторство по нашите земи е във втората половина на XVIII век и до 20-те години на XIX, когато султанът забранява раята да прави оръжие. Всъщност майсторите продължават да работят, но вече не се подписват, посочи още Георгиева. Най-големи оръжейни центрове по онова време са били Пловдив, Самоков, Габрово и най-вече Сливен, където е имало 150 тюфекчийски работилници. Изложбата "Със сабя френгия, с пушка бойлия" може да се разгледа до края на месец ноември. Видео - Дима Шопова. Монтаж - Емил Граничаров.