site.btaИнициативата „Среща с преводачи" припомня за имената в българската преводаческа школа и 50 години от основаването на Съюза на преводачите

Последното издание за тази година на формата „Срещи с преводачи“ ще се състои в Клуб "ТаМ" във Велико Търново. Един от акцентите в инициативата е участието на Емил Басат, който ще разкаже за своите срещи с големите български преводачи във формата „Среща с преводачи“ , каза в интервю за БТА Елена Димитрова, която за втора поредна година е автор и инициатор на проекта.

Срещата с преводачи от различни поколения ще се състои в събота (23 ноември) в пространството за култура "ТаМ". Това е третата за тази година инициатива от формата. Срещите започнаха през юли, когато в разговорите участваха преводачи, превели съвременни български автори на английски, испански и италиански език .

Във втората среща се включи китаистът Стефан Русинов, а сега предстои една вълнуваща среща с трима души, чийто професионален и творчески път е свързан с майсторството на превода и историята на това изкуство у нас, посочи Елена Димитрова.

Емил Басат, който със своите анкети е съхранил живата история на българската преводаческа школа, ще разкаже за своите срещи с майсторите на превода от различни езици, които са отворили вратата на чуждата литература за българските читатели. Благодарение на неговите анкети, публикувани през 80-те години на миналия век първо в легендарното списание „Панорама“ и после оформени в три тома, ние виждаме един цялостен облик на най-изтъкнатите имена от преводаческото изкуство в България, подчерта Елена Димитрова. В тези издания, които вече са библиографска рядкост, са публикувани разговори с имена като Кръстан Дянков, Тодор Нейков, Нели Доспевска, Цеко Торбов и много други. Освен въпросите, свързани с професионалните предизвикателства, ние получаваме чрез тези анкети и информация за самата личност на преводача, за потеклото им, лични моменти за родовата памет - преди и след 9 септември 1944 година, тъй като част от преводачите са получили своето образование в едни от най-престижните университети в Европа още през 30-те години, а други след това, каза Елена Димитрова.

В изследванията на Емил Басат достойно място заемат и представителите на Търновската преводаческа школа. Сред тях е Ганчо Савов, който е бил преподавател в Славистичната катедра във Великотърновския университет, но е преминал и през лагерите на режима след 1944 година. Други изявени преводачи, анкетирани от него са проф. Маргрета Григорова и Мира Костова, известни с преводите си от полски език на текстове от Ришард Капушчински, Олга Токарчук, Йоан Павел II, Чеслав Милош и други.

Книгите на Емил Басат са живата легенда на българската преводаческа школа и са нещо като настолен учебник за начинаещите преводачи, посочи Димитрова. През годините на български език са преведени всички големи имена на античната и световната класика, благодарение на труда на българските преводачи, заради това у нас нямаме „бели петна“, когато решим да четем световната литература, посочи Димитрова. Преводачите през миналите години са превеждали без интернет, на пишеща машина, но всяко едно издание има информация под линия - доказателство за невероятната им обща и специфична по дадени тема култура, както и за къртовския труд, който са полагали, подчерта тя.

В дискусията ще участват още Невена Панова - секретар на Съюза на преводачите и главен редактор на Издателство и списание „Панорама“, и Сабина Павлова, председател на секцията „Теория, история и критика на превода“. Те са част от ръководството на Съюза на българските преводачи. В разговора те ще разкажат за дейността на организацията, която тази година чества 50-годишен юбилей.

Проектът „Срещи с преводачи“ се реализира за втора поредна година със съдействието на Община Велико Търново. Начинанието е важно както за младите преводачи, които получават своето образование сега, така и за приемствеността и за опазване на паметта и творчеството на значимите преводачи, които със своя усет и професионализъм към световната литература са ни отворили преводни портали, които не всяка страна има, посочи Елена Димитрова, която е преводач от немски и нидерландски език и идеолог на проекта.

Тя изрази надежда догодина отново проектът да бъде продължен, защото интерес към него проявяват много млади хора и студенти. Голям е обсегът на темите, които могат да бъдат част от инициативите „Срещи с преводачи“ и занапред, посочи Димитрова. Една от идеите е  да бъдат представени още именити търновски преводачи като Саркис Асланян (1946-2021),  дългогодишен преподавател в катедра „Англицистика и американистика, преводач на „Пътеводител на галактическия стопаджия“, „Ресторант на края на вселената“ от Дъглас Адамс, и „Междинна станция“ от Клифърд Саймък. Легендарният Спас Николов, който през 1970 г. става един от първите преподаватели в катедра „Английска филология“ на Великотърновския университет и превежда  Малкълм Лоури, Патрик Уайт, Джеймс Джойс, Едгар Алън По, Уилям Шекспир, Уилям Блейк. Един от най-активните преводачи от френски език - Красимир Петров, превеждал Фредерик Бегбеде и Мишел Уелбек, допълни Елена Димитрова. Важното е традицията да бъде продължена, опитът да бъде съхранен, а тенденциите да бъдат анализирани, посочи тя.