site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 17 ноември в историята

17 ноември 2024 г., неделя, 46-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 9 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. Григорий Неокесарийски, чудотворец.

По света се отбелязва:

Международният ден на студентите. Отбелязва се от 1941 г. с решение на Международния студентски съюз от конгрес в Лондон, Великобритания. Годишнина от мирната студентска демонстрация (1939) по повод смъртта на студента Ян Оплетал и срещу фашистката окупация в Чехословакия, по време на която над 1200 студенти са арестувани и изпратени в концентрационния лагер Саксенхаузен, като девет от тях са екзекутирани без съд - Йосеф Матушек, Ярослав Клима, Ян Вейнерт, Йозеф Адамец, Ян Черни, Марек Фраувирт, Бедрич Кукала, Вацлав Шафранек, Франтишек Скорковски. На 28 октомври 1939 г. по време на демонстрация на студенти от Карловия университет в Прага по повод 21-ата годишнина от независимостта на Чехословакия, която е жестоко потушена от нацистите, са ранени 15 студенти, сред които и Ян Оплетал, починал на 11 ноември 1939 г. от раните си. В Чехия и Словакия 17 ноември се отбелязва като официален празник - Ден на борбата за свобода и демокрация.

Световният ден в памет на жертвите на пътнотранспортните произшествия. Отбелязва се от 2005 г. през третата неделя на ноември с резолюция A/RES/60/5 на Общото събрание на ООН от 26 октомври 2005 г. Денят започва да се отбелязва от 1995 г. като Европейски ден в памет на жертвите на пътнотранспортните произшествия по инициатива на Европейската федерация на жертвите от пътнотранспортни произшествия, а след присъединяването на неправителствени организации от Африка, Южна Америка и Азия денят започва да се отбелязва като Световен ден на жертвите на пътнотранспортните произшествия. На 28 октомври 2021 г. в Женева, Швейцария, е отбелязано началото на Второто десетилетие на действия за безопасност на движението по пътищата, обявено с резолюция A/RES/74/299 на Общото събрание на ООН от 31 август 2020 г., с цел в периода от 2021 г. до 2030 г. да бъде намален поне до 50 процента броят на жертвите и ранените при пътнотранспортни произшествия. Кампанията за деня през 2024 г. е наречена: "Онзи ден" и е посветена на историите за онзи ден, когато пътнотранспортните произшествия променят завинаги съдбите на хората.

Световният ден на недоносените деца. Отбелязва се от 2011 г. по инициатива на Европейската фондация за грижа за новородените (EFCNI) от 2008 г. с подкрепата на Световната здравна организация (СЗО), за да повиши информираността намеждународната общност за предизвикателствата на преждевременното раждане и в знак на съпричастност към проблемите на недоносените деца и техните семейства. От 2009 г. до 2011 г. денят се отбелязва като Международен ден на недоносените деца. Темата на деня за 2024 г. е: "Над 13 милиона бебета се раждат твърде рано всяка година. Достъп до качествени грижи навсякъде!"

На този ден в България:

1894 - В София е учреден Централен работнически печатарски синдикат - първата класова работническа професионална организация в България. В Учредителното събрание участват работници от частните печатници и още през първия месец съставът на синдиката достига 170 души.

1896 - Произведени избори за 9-о Обикновено народно събрание (1896-1899). Гласуват 30 на сто от избирателите. Изборите са спечелени от управляващата Народна партия. Заседава от 1 декември 1896 г. до 5 март 1899 г.

1912 - Поручик Радул Милков и английският фотограф Гор правят първия опит за въздушно заснемане със самолета "Албатрос" на турски военни обекти край Папаз тепе и Караагач по време на Балканската война (1912-1913).

1926 - В София пристига на посещение Рабиндранат Тагор, индийски поет, писател, драматург и философ, носител на Нобелова награда за литература за 1913 г. Посрещнат е от хиляди столичани. В "Свободен театър" той изнася сказката си "Съвременната култура".

1934 - България установява дипломатически отношения с Бразилия на ниво легации. Прекъснати са през 1941 г. и са възстановени  на 21 март 1961 г. на ниво легации. На 11 май 1974 г. са издигнати в ранг на посолства.

1945 - България възстановява дипломатическите си отношения с Албания. Дипломатическите отношения между двете страни са установени през април 1914 г. През 1915 г. са прекъснати и възстановени на 22 октомври 1922 г. През април 1939 г.  отново са прекъснати и възстановени на 17 ноември 1945 г.  На 12  март 1954 г. са издигнати в ранг на посолства.

1956 - Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия приема решение за повторно откриване на лагера в Белене, където да бъдат изпратени "най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи". Със заповед на министъра на вътрешните работи Георги Цанков от 22 декември 1956 г. лагерът официално е открит. Още в края на м. ноември 1956 г. в него има 580 души, като част от тях са освободени и в края на годината остават 394. Лагерът е закрит официално през 1959 г., когато част от лагеристите са освободени, а друга част са изпратени в лагера "Слънчев бряг" край Ловеч. За годините на съществуването си през лагера в Белене са преминали 1200 души, от които 150 умират в резултат на издевателствата на надзирателите и непосилния труд. Първоначално лагерът в Белене е открит на 24 юни 1949 г. с преселването на първата група концлагеристи от мина "Куциан" като трудововъзпитателно общежитие за противниците на комунистическия режим. Лагерът, наричан "лагерът на смъртта", е закрит на 9 септември 1953 г.

1989 - На сесия на 9-ото Народно събрание по предложение на двете парламентарни групи - на Българската комунистическа партия (БКП) и на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), Тодор Живков е освободен от длъжността председател на Държавния съвет. На неговото място е избран Петър Младенов. Седмица преди това на 10 ноември 1989 г. на пленум на ЦК на БКП Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на партията. На сесията на парламента депутатите също така решават да бъде отменен чл. 273 от Наказателния кодекс (приет през 1968 г.), по който са осъждани хора, изпращали протестни писма, разпространявали лозунги, листовки, дисидентска и забранена литература, писали протестни надписи. Призната е свободата на мненията и се амнистират осъдените по този член. Извършени са промени в съставите на Държавния и Министерския съвет. Същия ден на площада пред Народното събрание е проведен митинг в подкрепа на промените, организиран от новото ръководство на БКП.

1994 - Създадена e агенция "Медиана" ООД за политически, социални, маркетингови проучвания и консултантска дейност.

2000 - В местността Адрианов чарк край Белица е открит Паркът за танцуващи мечки. Това е първият парк на Балканския полуостров и в Източна Европа, в който в естествена среда  живеят всички "танцуващи" мечки в България. Паркът се намира в Южна Рила на 12 км от гр. Белица, разположен е на площ от 12 хектара и на надморска височина 1200 - 1345 м. Първите негови обитатели са мечките Марияна, Стефан и Калинка. Паркът е изграден със средства на фондациите "Четири лапи" и "Бриджит Бардо" и община Белица и с помощта на експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка. Мечките в парка живеят в естествени условия, близки до нормалните за техния вид. Фондация "Четири лапи" успява да спаси в парка всичките 25 регистрирани танцуващи мечки в България.

2005 - След 60-годишно прекъсване във Варна отново е открито консулство на Норвегия. Първото консулство във Варна е открито през 1906 г., което е затворено през 40-те години на 20-и век с решение на правителството.

2014 - Софийски градски съд запорира имуществото на Корпоративна търговска банка (КТБ) по молба на БНБ, депозирана в съда на 11 ноември 2014 г., с която се иска пълна възбрана и запор на имуществото на банката. Спират се и всички съдебни и арбитражни дела, по които предмет е имущество на КТБ.

2017 - В Министерството на околната среда и водите е проведено работно заседание на Националния комитет по Програмата "Човекът и биосферата" на ЮНЕСКО, на което са представени решенията от 29-ата сесия на Междуправителствения координационен съвет (MAB-ICC) към Програмата "Човекът и биосферата", състояла се на 12-15 юни 2017 г. На сесията Междуправителственият координационен съвет е взел решение за обявяване на четири български биосферни парка, отговарящи на съвременните изисквания на програмата - "Централен Балкан", "Червената стена", "Сребърна" и "Узунбуджак". Председателят на Националния комитет - Владимир Владимиров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, връчва сертификатите на новообявените четири биосферни парка на представители на заинтересованите общини - Силистра, Асеновград, Карлово, Троян, Антон, Павел баня, Севлиево и Малко Търново.

2018 - В Плевен тържествено е открит Дом на пчеларя, създаден с инвестиции на браншовата пчеларска организация в Плевен и финансовата подкрепа на 10 фирми от Плевен, Пловдив, Ловеч, Свищов и др. Област Плевен е първа в страната по броя на хората, които се занимават с пчеларство и е сред първите, в сравнение с останалите региони, по производството на мед и пчелни продукти.

2022 - На церемония в Гербовата зала президентът Румен Радев удостоява с Почетния знак на държавния глава за изключителни заслуги в развитието на българския спорт олимпийските шампиони по борба Боян Радев и Петър Киров, олимпийският шампион по стрелба Мария Гроздева, вицеолимпийският шампион по спортна гимнастика Красимир Дунев, волейболната легенда Цветана Божурина и генералният секретар на Българския олимпийски комитет Белчо Горанов.

На този ден по света:

1869 - Открит е Суецкият канал - плавателен канал в Египет, свързващ Средиземно море и Червено море през Суецкия провлак. В северния край на канала се намират градовете Порт Саид и Порт Фуад, а в южния му край са градовете Суец и Порт Тауфик. Суецкият канал е еднолентов, няма шлюзове и водата протича свободно през него. При първоначалното му откриване каналът е бил с дължина 164 км и дълбочина 8 м. След многократни разширения през 2010 г. Суецкият канал е с дължина 193,30 км, дълбочина 24 м и ширина 205 м. Още през 18 в. Наполеон Бонапарт пръв замисля построяването на плавателен канал. Проектът се отхвърля от френските специалисти, тъй като по тяхна експертна оценка нивото на Червено море е с 9,908 м по-високо от това на Средиземно море и е невъзможно построяването без шлюзове. Едва през 40-те години на 19 в. се провеждат нови изследвания, които успяват да докажат, че нивата на двете морета са без значение за построяването на канала. На 25 април 1859 г. започва строежът на канала, след като през 1856 г. френският консул в Александрия Фердинанд дьо Лесепс получава разрешение от Мохамед Саид паша, управник на Египет и син на Мохамед Али паша, за построяването му. Проектът е дело на австрийския инженер Алоис Негрели, а самият канал е собственост на Франция и египетските власти. На строежа са работили около 1.5 млн. египтяни, а 125 000 са починали, изграждайки го. Първият кораб преминава през канала на 17 февруари 1867 г.

1873 - Създаден е гр. Будапеща, разположен на двата бряга на р. Дунав. Градът е образуван в резултат на обединението на три съседни града в Централна Унгария "Пеща", "Буда" и "Обуда", разположени на брега на р. Дунав. По време на обединението трите части на града са имали 10 области с приблизително 350 000 жители население.

1895 - Основан "Фламенго" (Клуб де Регатас до Фламенго) -  Рио де Жанейро, бразилски футболен клуб.

1918 - Основана е Гръцката социалистическа работническа партия по време на учредителен конгрес, който продължава до 23 ноември 1918 г. От 1918 г. до 1920 г. се нарича Социалистическа работническа партия, от 1920 г. до 1924 г. - Социалистическа работническа партия (комунистическа), от ноември 1924 г. носи името Гръцка комунистическа партия. През 1947 г. е обявена извън закона. Дейността й е легализирана през м. септември 1974 г.

1939 - Мирна студентска демонстрация в Карловия университет в Прага, Чехословакия, по повод смъртта на студента Ян Оплетал и срещу фашистката окупация в Чехословакия  по време на която 9 души са екзекутирани без съд - Йосеф Матушек, Ярослав Клима, Ян Вейнерт, Йозеф Адамец, Ян Черни, Марек Фраувирт, Бедрич Кукала, Вацлав Шафранек, Франтишек Скорковски, а други 1200 след това са изпратени в концентрационния лагер Саксенхаузен.  На 28 октомври 1939 г. по време на демонстрация на студенти от Карловия университет в Прага по повод 21-ата годишнина от независимостта на Чехословакия, която е жестоко потушена от нацистите, са ранени 15 студенти, сред които и Ян Оплетал, починал на 11 ноември 1939 г. от раните си. От 1941 г. с решение от конгрес на Международния студентски съюз в Лондон, Великобритания,  17 ноември се отбелязва като Международен ден на студентите. В Чехия и Словакия 17 ноември се отбелязва като официален празник - Ден на борбата за свобода и демокрация.

1952 - В Прага е основана Чехословашката академия на науките. След разделянето на Чехословашката федеративна република (ЧСФР) и отделянето на Чехия като самостоятелна държава на 1 януари 1993 г. се обособява Чешката академия на науките.

1969 - В Хелзинки, Финландия, е дадено началото на предварителните преговори между СССР и САЩ за ограничаване на надпреварата в стратегическото въоръжаване (САЛТ). Завършват на 22 декември 1969 г. Преговорите се водят от заместник-министъра на външните работи на СССР Владимир Семьонов и директора на Агенцията за контрол над въоръженията и по въоръжаването на САЩ Джерард Смит. На 26 май 1972 г. в Москва, Русия е подписано временно споразумение за някои мерки в областта на ограничаване на стратегическите нападателни въоръжения (САЛТ 1) между президента на САЩ Ричард Никсън и генералния секретар на ЦК на КПСС и председател на Президиума на ВС на СССР Леонид Брежнев. Споразумението е в сила от 3 октомври 1972 г. и е със срок 5 години. На 18 юни 1979 г. във Виена, Австрия, президентът на САЩ Джими Картър и Леонид Брежнев подписват договор за ограничаване до 1985 г. на стратегическите  нападателни оръжия (САЛТ 2), който не е ратифициран от Конгреса на САЩ.

1973 - В Гърция с помощта на бронирана техника и армейски подразделения е потушен бунтът на студентите в Политехническия университет в Атина (Атинската политехника). На 14 ноември 1973 г. пред сградата на Атинската политехника започват масови студентски протести с лозунги  "Хляб-образование-свобода" за сваляне на режима на "черните полковници" (военната хунта), начело на който е Георгиос Пападопулос. По време на протестите загиват 23 души, а над 1500 са ранени.

1989 - В Прага, Чехословакия, започва студентска демонстрация против комунистическата власт, която прераства в сблъсъци със силите на реда. Това става причина за серия от протести от 18 ноември до края на декември 1989 г. Начало на "нежната революция" в Чехословакия. На 25 ноември 1989 г. масовите демонстрации в Прага достигат своята кулминация, когато броят на протестиращите достига близо 1,5 млн. души. На 27 ноември 1989 г. се организира двучасова обща стачка с участието на граждани от цяла Чехословакия. На 29 ноември 1989 г. парламентът гласува промени в конституцията, с които се премахват членовете, определящи ръководната роля на партията. На 10 декември 1989 г. е съставено ново правителство с председател Мариан Чалфа. За първи път от 40 години Чехословашката комунистическа партия е в малцинство. Президентът Густав Хусак подава оставка.

1991 - Учредена е Европейската федерация по хандбал (EHF).

1999 - В Лондон, Великобритания, на международна конференция на вирусолози е обявено, че е възстановен кодът на грипния вирус "испанска болест", причинил смъртта на над 40 млн. души през 1918-1919 г.

2005 - Министър-председателят на Турция Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Русия Владимир Путин и министър-председателят на Италия Силвио Берлускони откриват газопровода "Син поток" на стойност 3,2 млрд. долара (2,6 млрд. евро), който свързва северна Турция с газовите находища в Русия. Капацитетът на газопровода е 16 млрд. куб м.

2006 - Кипърските власти излизат с решение сърцето на покойния кипърски архиепископ Макариос Трети, което в продължение на 30 години след смъртта му е пазено в стъкленица с формол, да бъде погребано. Сърцето на Макариос, който умира от сърдечен удар през 1977 г., е пазено и показвано на посетители до 1995 г., след което стъкленицата е прибрана поради напредващото разложение на органа.

2011 - В Подгорица, Черна гора, няколко хиляди студенти се събират пред сградата на Техническия факултет на най-големия студентски протест за последните 20 години с искания за намаляване на таксите за обучение, решаване на проблема с недостатъчния капацитет на студентските общежития, гарантирана възможност за преминаване на бюджет за студентите с отличен успех и допълнителни изпитни срокове.

2013 - Вулканична пепел покрива с едномилиметров слой с. Ключи на полуостров Камчатка в Далечния изток на Русия, след като вулканът Ключевски избълва стълб от пепел на височина от 8 км. Няма заплаха за населението на Ключи, където живеят 5600 души. Междувременно активно изригват и други вулкани на полуострова - Шивелуч и Каримски. Пепелта от тях се издига на 2,5 до 4 км над морското равнище. Навсякъде из региона се регистрират температурни аномалии, като температурата в околностите на Шивелуч е минус 17 градуса, а на самата планина са измерени плюс 45 градуса.

2014 - След 10-годишни преговори Австралия и Китай официално подписват споразумение за създаване на зона за свободна търговия. Според споразумението 93 процента от австралийския износ за Китай ще бъде освободен от мита за четири години и ще бъдат смекчени ограниченията за китайските инвестиции в Австралия, която е богата на природни залежи.

2016 - В Баку, Азербайджан, по време на 5-ия Световен конгрес на информационните агенции под мотото: "Нови предизвикателства пред информационните агенции", генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Максим Минчев е избран за генерален секретар на Световния съвет на информационните агенции. Взето е решение София да бъде домакин на шестия Световен конгрес на информационните агенции през 2019 г.

2017 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва указ за определяне на щатния състав на въоръжените сили на 1,9 млн. души. Според указа числеността на руските въоръжени сили възлиза на 1 902 758 души, включително 1 013 628 военнослужещи. Числеността на руските въоръжени сили се съкращава с 293 души.

2019 - В Дубай, Обединени арабски емирства, е открито 16-ото международно авиационно изложение, което се организира веднъж на две години. На изложението САЩ е с най-голямо присъствие с представени над 100 компании. На откриването е представен електрически спортен самолет, наречен Бялата лястовица, определян като първия по рода си в света.

2020 - В Русия парламентът одобрява законопроект, гарантиращ съдебен имунитет на бившите президенти на страната. Съгласно разпоредбите му, ако един човек е изпълнявал функцията на президент на Русия, той не може да бъде обект на съдебно или административно преследване, нито да бъде задържан, претърсван или разпитван. Имунитетът ще може да се вдига само ако бившият президент е обвинен в измяна или друго сериозно престъпление и ако тези обвинения са подкрепени от Върховния съд и Конституционния съд и поддържани от две трети от депутатите в Държавната дума (долната камара на парламента) и същия брой депутати в Съвета на федерацията (горната камара на парламента).

2022 - Съд в Амстердам, Нидерландия, осъжда задочно на доживотен затвор руснаците Игор Гиркин и Сергей Дубински, и украинеца Леонид Харченко по обвинения в масово убийство и участие в свалянето на пътническия самолет "Боинг 777" на малайзийските авиолинии "Малейжа еърлайнс" на територията на Източна Украйна на 17 юли 2014 г., при която загиват всичките 298 души на борда, от които 193 нидерландски граждани. Четвъртият подсъдим, руснакът Олег Пулатов е оправдан. В решението на нидерландския съд пише, че ракета "Бук" руско производство е свалила самолета, изпълняващ полет MH17, на Малайзийските авиолинии в Източна Украйна през 2014 г. Според трибунала ракетата е била изстреляна по украински военен самолет. Съдебното решение отчита, че Русия е имала цялостен контрол над сепаратистите в Донбас по това време. Русия отрича да е замесена в свалянето на самолета на 17 юли 2014 г. и изобщо да е имала военно присъствие в Украйна по това време.

Родени на този ден българи:

Петко Р. Славейков, писател, журналист, преводач, фолклорист и политик (1827-1895).
От 1843 г. е учител в Търново, Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена, Търговище и Цариград. В Цариград издава в. "Гайда" (1863-1867), в. "Македония" (1866-1872), сп. "Ружица" (1871), сп. "Пчелица" (1871), сп. "Читалище" (1872-1873), "Звънчатий глумчо" (1872), в. "Шутош" (1873-1874), "Костурка" (1874). В България издава в. "Остен" (1879), в. "Целокупна България" (1879), в. "Независимост" (1880-1883), в. "Търновска конституция" (1884), в. "Истина" (1886), в. "Софийски дневник" (1886) и в. "Правда" (1888). Основава българска гимназия в Одрин (1874).  Депутат в Учредителното събрание (1879), един от лидерите на Либералната партия в Княжество България. Министър на народното просвещение (28 ноември-17 декември 1880), министър на външните работи (17 декември 1880-27 април 1881; 29 юни 1884-31 януари 1885). Председател на 2-ото Обикновено народно събрание (1880-1881). Почетен член на Българското книжовно дружество (1884). Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Пише исторически патриотични песни и поеми ("Изворът на Белоногата"), любовна и пейзажна лирика, издава два сборника с народни песни (1860, 1868). Автор е на учебници, на детска литература, проявява се като географ, историк и мемоарист. Издава "Български притчи и пословици и характерни думи", изследва българските обичаи и обредната система.

Стоян Николов (Стоян Николов Разпопов), оперен певец (1881-1934).
Един от основателите на Българската оперна дружба (1907). Организира и ръководи народни хорове и развива вокално-педагогическа дейност.

Васил Киселков, литературовед, литературен историк и преводач (1887-1973).
Бил е учител в Сливен, Котел, Карнобат и Ямбол. Преподавател по български език и литература в Духовната семинария в София (1926-1950). Автор е на статии, студии и книги. Проучва възрожденската книжнина, като най-значимият му принос в тази област е монографията "Софроний Врачански". Има заслуги за популяризирането  на  българската литература от XIV-XV в. Превежда на новобългарски пространните жития на Кирил и Методий, беседата на Презвитер Козма, житията на Иван Рилски, Похвалното слово за патриарх Евтимий от Григорий Цамблак, Рилската повест на Владислав Граматик и др.

ген. Георги Попов, военен деец (1887-1953).
Член на българската делегация, която на 7 август 1940 г. подписва Крайовския договор, с който Румъния връща на България Южна Добруджа, отнета й по Букурещкия мирен договор (28 юли 1913) и по Ньойския договор (19 февруари 1919). Командващ Трета българска армия и генерал-губернатор (управител) на Южна Добруджа (от 11 септември 1940 г.). Организира настаняването, оземляването и реинтегрирането на близо 68 000 българи, завърнали се от Северна Добруджа и от други райони на румънската държава. Произведен в чин генерал от артилерията (6 август 1941). Представител на българското правителство при Съюзническата контролна комисия, създадена да следи за изпълнението на условията на Московското примирие, сключено на 28 октомври 1944 г. между България и Великите сили победителки (1944-1946).

Иван Багрянов, политик (1891-1945).
Председател на Общия съюз  на земеделските стопански задруги (1938-1944). Основава едно от първите научно организирани земеделски стопанства в България - Махзар паша край Разград. Депутат в 24-ото Обикновено народно събрание (22-14 ноември 1938). Министър на земеделието и държавните имоти (14 ноември 1938-4 февруари 1941). Министър-председател (1 юни-2 септември 1944). Министър на външните работи (1-12 юни 1944). Осъден на смърт от Народния съд на 1 февруари 1945 г. и екзекутиран (1945). Присъдата е отменена с Решение 172 на Върховния съд от 26 август 1996 г.

Павел Спасов, писател, преводач и театрален деец (1905-1980).
Председател на редакционния комитет на сп. "Трезвеност" (1922-1924). Драматург на Държавния музикален театър в София "Стефан Македонски" (1951-1974). През 1919 г. за първи път печата разказ в ученическото сп. "Юноша" в Русе. Автор е на книгите "Репортажи" (стихове, 1939), "Зеленият принц" (приказки за малки и големи, 1940), "Повест за похода на Конте Верде в България" (повест, 1941), "Огледало" (стихове, 1943), "Шлеповете пътуват" (роман, 1943), "Пътешественик" (приказки за малки и големи, 1946), "Фауната на Бяло море" (очерк, 1947), "Господата от Запад" (разкази, 1950), "Хлябът на хората" (роман, 1952), "Белите коминочистачи" (разкази за деца, 1955), "Случка във Виена" (повест, 1955), "Бунтовна песен" (пиеса, 1955), "В началото на века" (роман, 1957), "Имало едно време" (комична опера, 1957), "Шумът на тишината" (пиеса с музика, 1959), "Греховната любов на зографа Захарий" (1960), "Орелът" (приказки, 1960), "Мадам Сан Жен" (пиеса с музика, 1960), "Спуснете завесата" (роман, 1961), "Да поговорим за модата" (есета, 1962), "Любовни сигнали" (хумористични разкази, 1962), "Числото 13 и други подобни" (есета, 1963), "Какво от това, че се обичат младите?" (есета, 1964), "Захари Зограф" (очерк, 1966), "Чародеецът от Париж" (разкази, 1967) и др.  Сътрудничи с произведения и с преводи от немски, френски, английски и чешки автори на сп. "Хиперион", "Златорог", "Българска мисъл", в. "Огнище" и др. Заслужил деятел на културата (1969).

Панчо Панчев (псев. Дядо Пънч), писател, поет, драматург и сценарист (1933-2019).
Редактор в Студия за хроникални и документални филми - София (1956-1957), във в. "Работническо дело" (1958-1963), в сп. "Септември" (1965-1966), главен редактор на сп. "Театър" (1966-1969) и на сп. "Славейче" (1997-2002), в Студия за анимационни филми "София" (от 1969). Автор е на десетки книжки с приказки, стихотворения, стихотворни гатанки, сценарии за анимационни филми, телевизионни приспивалки и на романът за деца - "Дневник на слончето Моди". Написал е десетки пиеси, между които най-играният в чужбина български драматургичен текст "Приказка за калпаците", комедия за малки и големи, както и "Голямото имане", "Покана от Париж", "Третото ухо", "Ама че крокодил!" и др. Носител на Националната награда за детска литература "Петя Караколева" (2007) и на Националната награда "Константин Константинов" за цялостен принос към детската литература (2014).

Георги Танев, учен и политик (1935-2024).
От 1962 г. е научен сътрудник в Института по животновъдство в Костинброд. От 1965 г. до 1969 г. е специализирал в Полша и Чехия. Кандидат на селскостопанските науки (1972). Работил е в Института по генно инженерство (1983-1989). Специализирал е в Япония (1986-1987). Доктор на биологическите науки (1988). Заместник-министър на земеделието (1991-1992) и министър на земеделието (30 декември 1992-17 октомври 1994).

акад. Георги Марков, историк (1946).
От 1977 г. работи в Института по история при Българската академия на науките (БАН), директор на института (1993-13 декември 2011). Главен редактор на сп. "Исторически преглед" (от 1995). Автор е на близо 30 книги и учебници, на десетки студии и на монографии. Почетен гражданин на Балчик (28 юли 2006). Почетен гражданин на Тутракан (21 септември 2014).

Йордан Биков, състезател по вдигане на тежести и треньор (1950).
Олимпийски шампион през 1972 г. в Мюнхен, Германия. Печели златен медал от Световното първенство през 1972 г. в Мюнхен, Германия. Печели златни медали от европейските първенство през 1969 г. във Варшава, Полша, и през 1972 г. в Констанца, Румъния. Йордан Биков е първият български състезател по вдигане на тежести с голям шлем от олимпийска, световна и европейска титла. От европейски първенства печели и един бронзов медал през 1973 г. в Мадрид, Испания. Спортист на България за 1972 г. Прекратява спортната си кариера през 1974 г., а от 1976 г. е треньор. Бил е треньор на националния отбор на Китай през 1977 г. Общински съветник в Пазарджик (2003-2007 г.). Почетен гражданин на Пазарджик (1972).

проф. Александър Кьосев, културолог и литературен критик (1953). 
Регионален директор на летния университет по теория на хуманитарните науки в Сантяго де Компостела, Испания (1998-2000). Преподавател в Катедра "История и теория на културата" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", бил е ръководител на катедрата (2004-2008) и директор на Центъра за академични изследвания на университета (1999-2003). От 2009 г. е директор на Културния център на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на повече от 80 студии и статии в областта на културната теория и история на пространството, българските и балканските идентичности, културната история на прехода, българската литература и литературната история, публикувани в български и чуждестранни периодични академични издания. Редактор и съставител на "Стоян Михайловски. Божествен размирник. Философска поезия и проза" (съвместно с А. Натев, Р. Койчева и Й. Каменов; 1987), както и на редица сборници. Носител на национална награда "Христо Г. Данов" за хуманитаристика за 2014 г. за книгата "Караниците около четенето" (20 юни 2014).

проф. Виктор Паунов, художник график (1957).
Работи като художествен редактор (1984-1994) в издателствата "Наука и изкуство", Издателство на Българската академия на науките, в издателство "Петър Берон", "Военно издателство". От 1994 г. е преподавател по илюстрация и графичен дизайн в катедра "Книга, илюстрация, печатна графика" на Националната художествена академия (НХА) и неин ръководител. Бил е декан на Факултета за изящни изкуства на НХА, заместник-ректор по учебната дейност, акредитацията и развитието на академичния състав на НХА. Проектирал е дизайна и илюстрациите на над 700 печатни издания, включително на над 50 детски книги, сред които "Алиса в страната на чудесата", "Братя Грим - приказки", "Библията в 365 истории за деца", "Малки жабешки истории" и др. Носител на наградата на сдружение "Българска книга и печат" за илюстратор на годината за 1989 г. за книгата "Толкова чудни неща вършат птиците" (1989), на Голямата награда "Борис Ангелушев" на Националната изложба на илюстрацията и изкуството на българската книга за цялостно представяне (1990), на наградата на Международната организация за литература и книги за деца към ЮНЕСКО за български илюстратор за деца за книгата "До немай къде и обратно" за 1998 г. (1998), на Специална награда за детска илюстрация на Националната агенция за защита на детето от Националната изложба на илюстрацията и изкуството на българската книга (2006), на Националната награда "Константин Константинов" в категория "Илюстратор" (9 май 2019).

Виктор Павлов, диригент (1958).
Като студент в Академията за музикално и танцово изкуство  "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив свири на кларинет и саксофон в бигбенда в града. През 1983 г. започва работа като концерт-майстор в  Духовия оркестър в Ловеч, а след това в продължение на 27 години е диригент на оркестъра (1990-2017). Под неговото ръководство в репертоара на бенда са над 600 произведения от почти всички жанрове. През 2007 г. Духовият оркестър първи в България прави концерт с филмова музика - специално представление, в което прожектират сцена от филм и на живо изсвирват музиката към нея. Изпълняват откъси от "Междузвездни войни", "Индиана Джонс" и др. Оркестърът под ръководството на Виктор Павлов има участия из цяла България и в Германия, Русия, Унгария и Франция. През 2006 г. печели проект към Министерството на културата "Музиката, без която не можем" и съвместно с Община Ловеч издава рекламен аудио диск. Сред отличията на оркестъра е първо място на Празниците на духовите оркестри с конкурсен характер Ловеч (1997), първо място и голямата награда на община Сливен на Националния конкурс на духовите оркестри (2005) и наградата "Златна лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци (2007).

Методи Манченко, спортен журналист и телевизионен коментатор (1965).
В продължение на 15 години е работил  в печатни медии. Започва през 1985 г. като стажант във в. "Народна младеж", след което няколко години работи в спортния седмичен вестник "Старт". От създаването на в. "24 часа" през 1991 г. работи в спортния му отдел. През 1994 г. е един от основателите на в. "7 дни спорт". След кратка пауза, в която е завеждащ спортния отдел на в. "Стандарт", той се връща във в. "7 дни спорт" и става негов главен редактор до 2000 г. Тогава започва да прави онлайн изданието на в. "Дневник". От 1991 г. до 1999 г.  сътрудничи на Българската национална телевизия (БНТ) с коментари в  рубриките по негова инициатива "Мач на седмицата от НБА" и "НБА екшън" за мачовете на Националната баскетболна асоциация на САЩ. През 2001 г. официално е назначен в БНТ като  главен продуцент на Главна редакция "Спорт", който пост заема до 31 май 2018 г., когато е освободен от Управителния съвет на БНТ. От 2018 г. се занимава с консултантска дейност.

На този ден са родени и:

Берта Ласк, немска писателка и литературен деец (1878-1967).
Тя е сред основателите на Лигата на пролетарските писатели (1928).

фелдмаршал Бърнард Лоу Монтгомъри, британски военачалник (1887-1976).
Заместник-главнокомандващ Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (1951-1958).

Лий Страсбърг, американски актьор (1901-1982).
Участвал е във филмите "Кръстникът" (1974), "Справедливост за всички" (1979), "Да се оттеглиш с чест" (1979) и др. Основател на Института за театър и кино "Лий Страсбърг", който има филиали в Ню Йорк и Холивуд (1969).

Валтер Халщайн, немски юрист и политик (1901-1982).
Първи председател на Европейската комисия (Комисията на Европейската икономическа общност) (10 януари 1958-6 юли 1967).

Юджин Пол Уигнър (Вигнер), американски физик от унгарски произход (1902-1995).
Сферата на научните му интереси обхваща квантовата механика и електродинамика, физиката на атомните ядра и елементарните частици, металните връзки, кристализационните процеси. През 1933 г. Юджин Уигнър доказва, че силите, които свързват протоните и неутроните в ядрото имат много малък обсег на действие и са много по-големи от електромагнитните сили, задържащи електроните около ядрото. Той е един от първите физици, които прилагат принципите на симетрията при изследването на атомните ядра и на елементарните частици. Носител на Нобелова награда за физика за 1963 г. заедно с американската физичка Мария Гьоперт-Майер и немския физик Ханс Йенсен за приносите в теорията на атомното ядро и елементарните частици, особено за откриването и прилагането на основните принципи на симетрия.

Соичиро Хонда, японски автомобилен индустриалец (1906-1991).
Създател на едноименната автомобилна компания (1948).

Стенли Коен, американски биохимик (1922-2020).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1986 г. заедно с италианския биохимик и невробиолог Рита Леви-Монталчини за откриването на т. нар. фактори на растежа и по-специално фактора за растежа на нервите (NGF) - белтъка, поддържащ жизнеспособността на невроните в организма.

Мартин Скорсезе (Мартин Маркантонио Лучано Скорсезе), американски режисьор от италиански произход (1942).
Режисьор е на филмите "Коварни улици" (1973), "Шофьор на такси" (1976), "Ню Йорк, Ню Йорк" (1977), "Последният валс" (1978), "Разяреният бик" (1980), "Кралят на комедията" (1983), "Часове по-късно" (1985), "Цветът на парите" (1986), "Последното изкушение на Христос" (1988), "Добри момчета" (1990), "Нос Страх" (1991), "Невинни години" (1993), "Казино" (1995), "Кундун" (1997), "До краен предел" (1999), "Бандите на Ню Йорк" (2002), "Носталгия по дома" (2003), "Авиаторът" (2004), "От другата страна" (2006), "Злокобен остров" (2010), "Изобретението на Хюго" (2011), "Вълкът от Уолстрийт" (2013), "Мълчание" (2016), "Ирландецът" (2019) и др. Носител на "Златна палма" на Международния кинофестивал в Кан, Франция, за филма "Шофьор на такси" (1976). Носител на наградата "Златен глобус" (2003, 2007, 2012). Носител на наградата "Оскар" за най-добър режисьор за филма "От другата страна" (2007). Носител на награда БАФТА (1991) и на почетна награда БАФТА за принос към киното (2012).

Роланд Матес, немски състезател по плуване (1950-2019).
Четирикратен олимпийски шампион - през 1968 г. в Мексико (100 м гръб и 200 м гръб) и през 1972 г. в Мюнхен, Германия (100 м гръб и 200 м гръб). От олимпийски игри печели и два сребърни медала (1968 г. и 1972 г.) и два бронзови медала - през 1972 г. и през 1976 г. в Монреал, Канада. От световни първенства печели три златни медала, един сребърен медал и един бронзов медал. От европейски първенства печели пет златни медала, два сребърни медала и три бронзови медала. Въведен в Международна зала на славата по плуване във Форт Лодърдейл, САЩ (1981).

Уинтроп Греъм, ямайски състезател по лека атлетика (1965).
Двукратен олимпийски шампион - през 1988 г. в Сеул, Република Корея, и през 1992 г. в Барселона, Испания.

Софи Марсо (ист. име Софи Даниел Силви Мопю), френска актриса (1966).
Участвала е във филмите "Купонът" (1980), "Фанфан" (1993), "Дъщерята на Д'Артанян" (1994), "Смело сърце" (1995), "Ана Каренина" (1997), "Сън в лятна нощ" (1999), "Вярност" (2000), "До довечера" (2004), "Антъни Цимер" (2005), "Жени в сянка" (2008), "Една среща" (2014), "Всичко мина добре" (2021) и др. Носителка на френската филмова награда "Сезар" (1983).

Субхидин Мохд Салех, международен футболен съдия от Малайзия (1966).

Юнис Барбер, френска състезателка по лека атлетика (седмобой) (1974).
Двукратна световна шампионка - през 1999 и 2003 г.

Луиш Нани (ист. име Луиш Карлос Алмейда да Куня), португалски футболист (1986).

Алексис Вастен, френски състезател по бокс (1986-2015).
Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 2008 г. в Сидни, Австралия. Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2010 г. Загива в катастрофа с хеликоптер по време на снимките на риалити шоу на френската телевизия TF1 в Аржентина.

Това е денят на смъртта на:

Екатерина Втора Велика (София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст-Дорнбург), руска императрица от 28 юни 1762 г. до 17 ноември 1796 г. (1729-1796).
Управлението й се определя като "златен век" на руската империя. Укрепва съсловните привилегии на дворяните (1765), помешчическото земевладение (1766), бюрократичния апарат (1775). Присъединява към Русия Северното Причерноморие, Крим (1783), Северен Кавказ, територии от Западна Украйна, Беларус и Литва (1768). Участва в подялбата на Полша с Прусия и Австрия (1795).

Огюст Роден, френски скулптор (1840-1917).
Един от основоположниците на импресионизма. Сред най-известните му скулптури са "Бронзовият век" (1877), "Крачещият мъж" (1877), "Гражданите на Кале" (1889), "Целувката" (1889), "Мислителят" (1902). Кавалер на Ордена на Почетния легион на Франция (1887).

Александър I (хесенски принц Александър Йозеф фон Батенберг), княз на България след освобождението на страната от османско иго (1878) (1857-1893).
За княз на България е избран на 17 април 1879 г. от I Велико народно събрание. На 26 юни с.г. полага клетва в Търново (дн. Велико Търново) и поема управлението на страната. На 9 август 1886 г. русофилски настроени офицери с подкрепата на руската дипломация извършват преврат и го принуждават да абдикира. На 17 август с.г., след успешен контрапреврат, князът се връща в страната и поема отново управлението й. На 26 август 1886 г. окончателно е принуден да абдикира под натиска на Русия. Има голям принос за съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885). Умира на 17 ноември 1893 г. в Грац (Австрия). Според желанието му е погребан на 3 януари 1898 г. в мавзолей в София.

Андрей Упит, латвийски писател (1877-1970).
Автор е на романите "Жена" (1910), "В копринената паяжина" (2 част на "Робежниекови", 1912), "Злато" (1914), "Ренегати" (1915-1916), на драматичната трилогия "Зов и ехо" (1911), "Единият и многото" (1914) и "Слънцето и парата", на романите "Северен вятър" (3 част на "Робежниекови", 1921), "По моста на дъгата" (1926), "Смъртта на Ян Робежниек" (1933), "Усмихващият се лист" (1937), на сатирични комедии, сред които "Къпещата се Сузана" (1922), "Полетът на чайката" (1926), на сборниците "Насрещни ветрове" (1920), "Шушки във въртопа" (1921), "Отвъд вратите на рая" (1922), "Метаморфози" (1923), "Един гол живот" (1926), "Разкази за пастори" (1930) и др. Носител на Държавната награда на Латвийска ССР (1957). Герой на социалистическия труд (1967).

проф. Владимир Алексиев, български лекар (1879-1948).
Основател и завеждащ на Катедрата по фармакология и терапевтика при Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1920-1948). Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1926-1927).

маестро Георги Атанасов (Георги Атанасов Георгиев), български композитор и диригент (1882-1931).
Капелмайстор в Хасково, Карлово и Пловдив (1908-1914), диригент на Гвардейския оркестър в София (1914-1920; 1923-1926), капелмайстор във Военното училище (1920-1923; 1926-1931), диригент на оркестъра на Софийската народна опера (1922-1923). Автор е на 6 опери, на първата българска оперета за възрастни, на 5 детски оперети, песни, маршове, китки за духов оркестър, детски песнички, 10 обработки за пеене и пиано, 5 пиеси за соло пиано и др., сред които оперите "Борислав" (1911), "Гергана" (1916), оперетите "Болният учител" (1909), "За птички" (1911), "Самодивското изворче" (1912).

Ейтор Вила-Лобос, бразилски композитор, диригент, фолклорист и педагог (1887-1959).
Основател на Бразилската академия за музика в Рио де Жанейро (1945), чийто председател е до смъртта си.

ген. Петър Панчевски, български военен деец, политик и дипломат (1902-1982).
Бил е командир на обединение в българската армия (1949-1950). Министър на народната отбрана (28 май 1950-9 юни 1958), посланик на България в Китай (31 август 1958-юни 1962). Депутат от 1-ото до 3-ото Народно събрание (1949-1962). Носител на орден "Георги Димитров" (1955, 1967, 1972, 1982), на орден "Народна република България" първа степен (1951, 1959, 1962, 1974).

Асен Панчев, български футболист и треньор (1906-1989).

Робърт Хофстетър, американски физик (1915-1990).
Носител на Нобелова награда за физика за 1961 г. за изследванията на разсейването на електроните от атомното ядро и за откритията му в областта на структурата на нуклоните. Той си поделя наградата с германския физик Рудолф Мьосбауер, който я получава за изследванията си върху резонансното поглъщане на гама-лъчението и свързаното с него откритие, наречено "ефект на Мьосбауер".

Дорис Лесинг (ист. име Дорис Мей Тейлър), британска писателка (1919-2013).
Авторка е на книгите "Тревата пее" (1950), поредицата "Деца на насилието", която включва "Марта Квест" (1952), "Подходящият брак" (1954), "Вълни след щорма" (1958), "Обкръжени от суша" (1965), "Град за четири врати" (1969).  Сред по-известните й творби са "Златният дневник" (1962), "Шикаста" (1979) , "Бракове между зони три, четири, пет" (1980), "Експерименти на Сириус" (1980), "Добрият терорист" (1985), "Петото дете" (1988) и др. Носителка на Нобелова награда за литература за 2007 г. като епичен разказвач за преживяванията на жените, който със скептицизъм, плам, жар и сила на въображението изследва внимателно една разделена цивилизация.

Вадим Загладин, съветски политолог и публицист (1927-2006).
Специалист в сферата на международните отношения. Съветник на президента на СССР Михаил Горбачов (15 март 1990-25 декември 1991). От 1992 г. до смъртта си е съветник на Михаил Горбачов във фондация "Михаил Горбачов". Автор е на над 30 книги и около 300 статии.

Ференц Пушкаш (Ференц Пушкаш Биро), унгарски футболист и треньор (1927-2006).
В периода 1943-1956 г. играе за "Кишпещ" (от 1948 г. "Хонвед"). Четири пъти е шампион на Унгария с отбора на "Хонвед" (1950, 1952, 1954, 1955). От 1958 г. до 1966 г.  играе с "Реал Мадрид", с който шест пъти е шампион (1958, 1961, 1962, 1963, 1964, 1965). Носител на купата на Испания (1962) и трикратен носител на Купата на европейските шампиони (КЕШ) (1960, когато отбелязва 4 гола на финала, 1962, 1964). Носител на Междуконтиненталната купа (1960). За националния отбор на Унгария е играл 84 мача и е реализирал 83 гола. На световното първенство по футбол през 1954 г. в Швейцария националният отбор на Унгария се класира на второ място, а на световното първенство през 1962 г. и на Олимпийските игри през 1952 г. Унгария печели първото място. Ференц Пушкаш е признат за голмайстор през 1948 г., когато реализира 50 гола, през 1950  г. негово постижение са 31 гола, през 1953 г. - 27 гола, през 1960 г. - 26 гола, през 1961 г. - 27 гола, през 1963 г. - 26 гола и през 1964 г. - 20 гола. В спортната си кариера Ференц Пушкаш има изиграни над 1300 мача, в които е уцелил вратата над 1200 пъти. В това число на изиграните футболни срещи влизат 528 мача и 512 гола за първенство на страната си.  След края на кариерата си на футболист Ференц Пушкаш е треньор на "Депортиво Алавес" (1966-1967), на "Сан Франциско Голдън Гейтс" (1967), на "Ванкувър Роялс" (1968-1969), на "Панатинайкос" (1969-1974), като отборът става шампион през 1970 г. и 1972 г., както и финалист за КЕШ през 1971 г., на  "Реал Мурсия" (1974-1975), на "Коло Коло" (1975-1977), на "АЕК Атина" (1978-1979), на "Ал Марси" (1979-1980, 1984-1985), на "Клуб Сол де Америка" (1985-1986), на "Серо Портеньо" (1986), на "Саут Мелбърн Хелас" (1989-1992) и на националния отбор на Унгария през 1993 г. Обявен за футболист номер 4 в Европа за 20-и в. Избран е за "Мистър Гол" на 20-и в. от в. "Газета дело спорт" (Италия). На 20 октомври 2009 г. ФИФА учредява награда на неговото име, която се присъжда на футболист (мъж или жена), който е вкарал най-красив гол през годината. Стадионът в Будапеща носи неговото име.

Христо Топузанов, български режисьор, аниматор и сценарист (1930-2006).
От 1959 г. работи в Студията за игрални филми. Режисьор е на 40 анимационни филма и сценарист на осем. Първият му филм е документалният "Боянският майстор", за който печели наградата на Международния център за култура и кинообразование в Брюксел, Белгия (1958). Автор е на анимациите "Парад", "Маскарад", "Купете си електронна домакиня КР-1", "Икар и гравитацията", "Експеримент", "Сряда срещу вторник" и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1976, 1980), на наградата "Златната роза" на Петия фестивал на българското кино (1966) за филма "Ножичка и момченце", на Първа награда от Седмия кинофестивал за младежки филми в Кан (1967) и др.

Илия Аргиров (Илия Аргиров Николов), български народен певец (1932-2012).
От 1950 г. започва да се занимава с народна музика на професионалната сцена. Участвал е в Ансамбъла на трудовите войски  и в ансамбъл "Гоце Делчев" в София. От 1959 г. е солист в Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Пирин" в Благоевград. Репертоарът му обхваща около 250 народни песни от различни краища на България. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (август 1974).

Валерий Угаров, съветски режисьор и аниматор (1941-2007).
Участвал е в създаването на някои от сериите на анимационната поредица "Ну, погоди!". Режисьор е на "Халифът-щърк" (1981), "Вълшебната флейта" (1997) и др.
/АЯ, МГ/