site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 2 ноември в историята

2 ноември 2024 г., събота, 44-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Акиндин, Пигасий, Афтоний, Елпидифор и Анемподист (Задушница).

В първата събота преди църковния празник Събор на св. архангел Михаил (Архангеловден) - 8 ноември, се отбелязва задушница, известна още като Архангелова (мъжка) задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше. Тя е последната от трите големи задушници, които православните християни отбелязват всяка година. На Архангелова задушница, както на всеки друг помен, се раздават жито, хляб, вино, сладкиши, бонбони, плодове и други храни. Освен на близките, се раздава и на хората около съседните гробове, дори да са непознати. На този ден поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен.  Архангелова задушница е наричана още Войнишка. На този ден се отдава почит към паметта на офицерите и войниците, загинали за България, и на всички, паднали в редовете на Българската армия.

По света се отбелязва:

Международният ден за борба срещу безнаказаността на престъпленията срещу журналистите. Отбелязва се от 2014 г. с резолюция A/RES/68/163 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2013 г., в която се призовават държавите членки на ООН да приемат конкретни мерки за предотвратяване на насилието срещу журналистите и за борба срещу безнаказаността на престъпленията срещу тях. Годишнина от отвличането и убийството (2013) край гр. Кидал, Мали, на френските журналисти Жислен Дюпон и Клод Верлон от радио "Ер Еф И" от туарегска сепаратистка групировка. По данни на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) през 2022 и 2023 г. 153 журналисти са били убити при изпълнение на служебния си дълг.

Световният ден на витамин Д. Отбелязва се от 2009 г. по инициатива на канадска организация, за да се популяризира ползата от витамин Д за поддържане на здравето на хората, както и да се очертаят проблемите и рисковете, до които може да доведе дефицитът на т. нар. слънчев витамин. Витамин D помага за намаляване на риска от рак, автоимунни заболявания, сърдечни проблеми, укрепва костите и мускулите. През 2024 г. денят ще премине под мотото: "Спрете дефицита на витамин Д".

На този ден в България:

1885 - Сърбия обявява война на България - начало на Сръбско-българската война, продължила до 16 ноември 1885 г. Сърбия обявява война на България, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия (6 септември 1885) и под претекст, че български части са нападнали пограничните райони. На 5-7 ноември се водят сражения при Сливница, завършили с победа на българската армия. На 7 ноември българските части минават в настъпление, на 9 ноември сръбската армия обкръжава Видин. На 10 ноември българската армия разбива сръбската армия при Драгоман, а на 14 ноември - при Пирот. В хода на военните действия сръбската армия е изправена пред пълен разгром, който е избегнат благодарение на намесата на Австро-Унгария. На 16 ноември Австро-Унгария, Русия и Германия отправят ултиматум за спиране на войната (ултиматум на Кевенхюлер), приет от България. На 7 декември 1885 г. във Виена е подписано примирие, а на 19 февруари 1886 г. в Букурещ е подписан Букурещкият мирен договор, с който се слага край на войната. Въпреки че България излиза победителка от войната, Великите сили не допускат никакви юридически разпореждания в нейна полза.

1892 - Открит е Юридическият факултет на Висшето училище (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Той е третият факултет във Висшето училище след Историко-филологическия и Физико-математическия. На 24 август 1892 г. преподавателският съвет на Висшето училище приема предложената от Министерството на просвещението програма за обучение в Юридическия факултет и определя условията за приемане на студенти в него. Курсът на обучение е тригодишен. Първоначално броят на студентите в него е 22, до края на учебната 1892/1893 г. се увеличава до 94.

1919 - Основан е Съюзът на артистите, музикантите и театралните служители в България. След различни трансформации и сливания през годините, от 1945 г. се нарича Съюз на артистите и театралните служители, а от 1965 г. носи името Съюз на артистите в България.

1928 - Излиза бр. 1 на в. "Пладне". Основател и редактор е Георги  Иванов Вълков. Последният брой на вестника излиза на 30 юни 1934 г.

1944 - Създадена е Димитровската пионерска организация "Септемврийче" (ДПО "Септемврийче"). С решение 7, т.16 Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия възлага на Работническия младежки съюз (РМС) като пръв помощник и резерв на партията да изгради детско-юношеска организация и да се заеме с нейното ръководство. Организацията е наречена "Септемврийче" "в чест на историческите събития, случили се в историята на страната през септември - Войнишкото въстание от 1918 г., антифашисткото въстание от 1923 г. и освобождението от монархофашизма на 9 септември 1944 г.". След смъртта на Георги Димитров през 1949 г. пионерската организация е наречена Димитровска. Преименуването става през февруари 1951 г., когато вторият конгрес на ДСНМ решава септемврийчета да се наричат пионери, а организацията да се казва Димитровска пионерска организация "Септемврийче". В нея членуват учениците от 9- до 14-годишна възраст, които носят червени връзки. До 9-годишна възраст се наричат чавдарчета и носят небесносини връзки, след 14-годишна възраст стават комсомолци (членове на Димитровския комунистически младежки съюз) и официалната униформа е светлосиня ризи с червена вратовръзка. Пионерската организация е разделена на отряди и дружини, начело с отрядни и дружинни председатели и ръководители. Най-висшият орган се нарича Републикански пионерски сбор. Знамето на пионерите е червено. Пионерите носят червена връзка, вързана на възел около врата. Триъгълното парче плат е част пионерското знаме, а трите й върха символизират единството на комунисти, комсомолци и пионери. ДПО "Септемврийче" има свой устав и своеобразен морален кодекс - "Правила на димитровския пионер".  Духовната семинария в София е превърната в Централен пионерски дворец.  Към 1967 г. членовете на ДПО "Септемврийче" наброяват приблизително 700 000 души. През 1990 г. организацията се саморазпуска.

1967 - Произведена е първата българска пишеща машина "Марица" в новооткрития Завод за пишещи машини в Пловдив.

1968 - В Ямбол е открит Комбинат за полиестерни влакна "Димитър Димов" (дн. "Ямболен" АД).

1999 - Фирма "Аркус" АД от гр. Лясковец става първата българска фирма, която получава сертификат за система, гарантираща качество на продукцията в съответствие със стандартите на НАТО. Системата за осигуряване на качество, внедрена в "Аркус", отговаря на системата AQAP-110 (задължителна за страните от  НАТО( и има сравнително повишени изисквания спрямо международните стандарти за гражданска продукция от серията IFO-900.  Документите AQAP са първите от общо 1600-те стандарта, въведени официално в Министерството на отбраната.

2003 - Произведен втори тур на изборите за общински съветници, за кметове на общини и за кметове на кметства. Първият тур е на 26 октомври 2003 г. На балотажа се избират кандидат-кметове в 189 общини и 1322 кметства в страната.

2004 - "Енерго-про България", АД  печели търг с явно наддаване за продажбата на каскада "Петрохан".  Каскадата включва ВЕЦ "Клисура", ВЕЦ "Бързия" и ВЕЦ "Петрохан", обособени части от НЕК ЕАД, София. Купувачът предлага 33 600 000 лв., което е близо четири пъти над началната тръжна цена от 9 000 000 лв.

2005 - Във Военноморска база-Бургас е посрещната фрегатата "Дръзки". Корабът е закупен от Белгия въз основа на подписания на 4 декември 2004 г. протокол за намерения между министерствата на отбраната на Белгия и на България за закупуването на модернизираната белгийска фрегата под името "Ванделаар". Това е третият кораб с името "Дръзки" в българската военноморска история. Корабът разполага с 4 дизелови генератора, 2 дизелови двигателя и е с водоизместимост от 2400 тона.

2006 - Министерският съвет определя "Балкан Хемус груп" ЕАД за участник, спечелил конкурса за приватизацията на 99,99 процента от капитала на авиокомпания "България Ер" ЕАД. Предложената покупна цена за авиокомпанията е 13 млн. лв.

2012 - На Фондовата борса завършва продажбата на двата миноритарни пакета на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и 33 на сто от капитала на "ЧЕЗ Електро България" АД. Общите приходите от продажбата и на двата пакета са на стойност 114 995 384 лв., Това е третият последен пакет от миноритарните държавни участия в енергоразпределителните дружества ЕВН, Е.ОН (Енерго-Про) и ЧЕЗ, които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол предлага за продажба чрез фондовата борса.  

2017 - В пространството пред Националния дворец на културата е възстановен Войнишкият мемориал на Първи и Шести пехотни полкове, премахнат през 1980 г. заради паметника "1300 години България". Освен лъвът, който символизира държавността и напомня за героизма на офицери и войници, сражавали се за България, е възстановен и целият комплекс, състоящ се от три мемориални плочи с над 3000 имена на загинали военнослужещи в Първата световна война, Втората световна война и Балканската война. Скулптурата на лъва е сложена на мястото на паметника "1300 години България", демонтиран през юли 2017 г. съгласно решение на Столичния общински съвет от 2014 г. Оригиналният паметник на софийските полкове е открит на 28 октомври 1934 г. от цар Борис Трети. Статуята на лъва е дело на скулптора Михаил Михайлов и заедно с част от плочите с имената на войниците се е съхранявал в Националния военноисторически музей в София.

2019 - В Стара Загора в Регионалния исторически музей са наградени победителите в 36-ия Национален младежки литературен конкурс "Веселин Ханчев". Голямата награда "Златно яйце" и отпечатване на първа стихосбирка получава Габриела Манова от София. 

2021 - В София Събранието на академиците на Българската академия на науките (БАН) избира за член-кореспонденти в отделението "Инженерни науки" - проф. Любка Дуковска, в отделението "Биологически науки" - проф. Евдокия Пашева и проф. Нина Атанасова и в отделението "Медицински науки" - проф. Цветелина Танкова и проф. Христина Групчева.

2022 - На брифинг в Министерския съвет служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев обявява, че окончателно е избран теренът за изграждане на Национална многопрофилна болница за активно лечение на деца. Той се намира в кв. "Горна баня" на площ от почти 40 декара и отговаря на критериите за изграждане на  модерна европейска детска болница.

На този ден по света:

1874 - В Токио, Япония, излиза бр. 1 на в. "Йомиури" ("Репортер").

1889 - Териториите Северна Дакота и Южна Дакота са включени в състава на САЩ като 39-и и 40-и щат.

1917 - Министърът на външните работи на Великобритания лорд Артър Джеймс Балфур изпраща писмо до водача на еврейската общност във Великобритания барон Лайънъл Уолтър Ротшилд, в което изразява подкрепата на Великобритания за създаването на еврейска държава в Палестина - т. нар. Декларация на Балфур.

1930 - Тафари Маконен е провъзгласен за император на Етиопия  под името Хайле Селасие I. Детрониран е на 12 септември 1974 г.

1936 - Британската телевизионна и радиокорпорация "Би Би Си" излъчва първата редовна телевизионна програма с водещи Джасмин Блай, Елизабет Тауъл и Лесли Мичъл.

1938 - В СССР за първи път на жени е връчено званието Герой на Съветския съюз.
С него са удостоени жените-летци Валентина Гризодубова, командир на екипажа, Полина Осипенко и Марина Раскова за извършването на полет без междинно кацане със самолет "Родина" (АНТ-37) от Москва до Хабаровския край в Далечния изток (24-25 септември 1938), като поставят световен рекорд за жени, изминавайки разстоянието от 6450 км за 26 часа и 29 минути.

1939 - Върховният съвет на СССР удовлетворява молбата на Народното събрание на Западна Беларусия за включването й в състава на СССР и присъединяването й към Беларуската съветска социалистическа република.

1942 - С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР е създадена Извънредна държавна комисия за установяване и разследване на престъпленията, извършвани от немските  завоеватели и техните съюзници на територията на СССР по време на Великата отечествена война (1941-1945).

1958 - Последните британски войски се изтеглят от Йордания. През юли 1922 г. Трансйордания се отделя от територията на Палестина съгласно решение на конференция  от март 1921 г. в Кайро, Египет, като придобива статут на отделна държава емират и същевременно минава под контрола на Великобритания като мандатна територия. През февруари 1928 г. Трансйордания и Великобритания сключват договор, според който външната политика, финансите и военното дело на емирата минават под ръководството на Великобритания. На 22 март 1946 г. е подписан нов договор между двете страни, съгласно който Великобритания се отказва от мандата си в Трансйордания и го признава за независима държава. На 25 май 1946 г. е обявена независимостта на страната под името Хашимитско кралство Йордания. Абдула е провъзгласен за крал. През 1948 г. е сключен нов договор между Йордания и Великобритания, който запазва основните клаузи от договора от 1946 г., като предоставя възможност за разполагане на британски военни бази в Аман и Мафрак. Договорът от 1948 г. е анулиран през февруари 1957 г. с ново споразумение между двете страни за изтегляне на британските войски.

1963 - В Южен Виетнам е извършен военен преврат под ръководството на ген. Донг Ван Мин. От власт е свалено правителството на президента Нго Дин Дием (26 октомври 1955-2 ноември 1963). Екзекутирани са Нго Дин Дием и брат му Нго Дин Нху, началник на службата за сигурност. 

1964 - За крал на Саудитска Арабия е провъзгласен Фейсал ибн Абдел Азиз ас Сауд. На 25 март 1975 г. той е убит е от племенника си Фейсал ибн Мусаед ибн Абдул Азиз.

1976 - Джими Картър, кандидат на Демократическата партия, е избран за 39-и президент на САЩ. Той встъпва в длъжност на 20 януари 1977 г. и заема поста до 20 януари 1981 г.

1991 - В Истанбул, Турция, в Патриаршеската катедрала "Свети Георги" в квартал "Фенер" е интронизиран Вселенският патриарх Вартоломей Първи, архиепископ на Константинопол. На 22 октомври 1991 г. той е избран за 270-и патриарх от Светия синод на Цариградската патриаршия.

2000 - Общото събрание на ООН приема Югославия за 189-и член на организацията.

2004 - В Амстердам е убит нидерландският режисьор, хроникьор и писател Тео ван Гог, далечен роднина на художника Винсент ван Гог. Той е намушкан и застрелян в центъра на града. Убиецът му е заловен - това е 26-годишният ислямист Мохамед Буейри с мароканско и нидерландско гражданство. Поводът е филмът на Тео ван Гог, посветен на насилието срещу жените в ислямските общества.

2006 - С 76 гласа "за" от общо 140 парламентът на Албания приема резолюция, осъждаща престъпленията на бившия комунистически режим и настоява да бъде осигурен безпрепятствен достъп до досиетата на тайната полиция от времето на бившия комунистически диктатор Енвер Ходжа, наречена Сигурими.

2010 - В Багдад, Ирак, при 21 бомбени атентата загиват най- малко 100 души, ранените са над 200. При атентатите са използвани заредени с експлозив автомобили, самоделни взривни устройства и гранатомети. Няколко експлозии са предизвикани от атентатори самоубийци. Всички нападения са извършени близо до често посещавани места като ресторанти, кафенета и пазари.

2011 - Президентът на САЩ Барак Обама оглавява класацията на сп. "Форбс" за най-влиятелни личности в света през 2011 г.

2013 - В центъра на гр. Кидал в североизточната част на Мали, въоръжени мъже отвличат двама френски журналисти на Ер Еф И - 58-годишния Клод Верлон и Гилен Дюпон, на 51 години. По-късно е съобщено, че телата им са намерени на около 12 км от Кидал. От 2014 г. годишнината от смъртта им се отбелязва като Международен ден за борба срещу безнаказаността на престъпленията срещу журналистите.

2014 - В Сана, Йемен, йеменският писател и политик 72-годишният Мухамад Абдул-Малик ал Мутауакил е застрелян от мъж на мотоциклет. Той е водещ член на партията "Съюз на народните сили" и има ключова роля в създаването на основния опозиционен блок в страната през 2005 г. срещу тогавашния президент Али Абдула Салех.

2015 - Парламентът на Косово приема закон за ратификация на Споразумението за стабилизиране и асоцииране с Европейския съюз с 86 гласа "за" от общо 120 депутати, одобрено от Съвета на Европейския съюз на 22 октомври 2015 г. и подписано между двете страни в Страсбург, Франция, на 27 октомври 2015 г.

2018 - Сондата на Националното управление на САЩ за аеронавтика и космически изследвания "Доун", която изследва два от най-големите обекти в астероидния пояс, спира да функционира след 11 години работа в Космоса. През 2011 г. сондата "Доун" става единствената, излязла в орбита в основния астероиден пояс между планетите Марс и Юпитер. През 2015 г. сондата се приближава до планетата-джудже Церера, първото посещение на автоматичен апарат в орбитата на подобно небесно тяло. След изстрелването си през 2007 г.  автоматичната сонда "Доун" е изминала 6,9 млрд. км. Тя ще остане в орбитата на "Церера" в продължение на десетилетия, но няма да може да се свързва със Земята.

2019 - В Глазгоу, Шотландия, около  20 000 души участват в демонстрация за независимост на Шотландия от Великобритания. Никола Стърджън, първи министър на Шотландия и лидер на Шотландската национална партия, също участва в демонстрацията - първият случай през последните пет години, когато тя се включва в акция в подкрепа на независимостта. На референдум за независимост в Шотландия на 18 септември 2014 г. 55 процента гласуват против отцепване от Великобритания. По време на референдума за Брекзит (излизане на Великобритания от Европейския съюз) на 23 юни 2016 г. 62 процента от шотландците гласуват за оставане в Европейския съюз.

2021 - В доклад на правителството на Япония се казва, че броят на самоубийствата в Япония през 2020 г. се е увеличил за първи път от 11 години и това е пряко следствие от проблемите, породени от пандемията от КОВИД-19. През 2020 година на живота си са посегнали над 21 000 души, с 912 повече отколкото през 2019 година. В доклада се отбелязва, че това увеличение се дължи изцяло на нарасналия брой самоубийства сред работещите жени. Повечето от тях са били наети на почасови или временни договори - групата, която е най-засегната от уволнения и орязване на възнагражденията във връзка с различни карантинни ограничения.

2022 - Според доклад  на Световната метеорологична организация, публикуван от агенциите "Ройтерс" и "Франс прес", Европа се е затоплила над два пъти повече от останалите части на света през последните три десетилетия и е отбелязала най-голямото повишение на температурата от всички континенти. В доклада се посочва, че от 1991 г. до 2021 г. температурите в Европа са се затопляли средно с 0,5 градуса Целзий на десетилетие, докато средната стойност за света е била едва 0,2 градуса Целзий. Според учените причината Европа да се затопля по-бързо от другите континенти е свързана с факта, че голяма част от нея се намира в субарктическия и арктическия регион - най-бързо затоплящия се регион на Земята.

Родени на този ден българи:

Симеон Филипов (Симеон Филипов Славов - Капитан Рак), политически деец и интербригадист (1891-1942).
Бил е член на Българската работническа социалдемократическа партия (т. с.), Българската комунистическа партия (т. с.), на Руската комунистическа партия (болшевики) и на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). Участник в Гражданската война в Испания (1936-1939). Работи в Комисариата за търговия в Москва, СССР (1938-1941). През август 1941 г. пристига от СССР в България с първата група подводничари -  политемигранти, доброволци в части на Съветската армия, изпратени от Задграничното бюро на Централния комитет на Българската работническа партия (БРП) с подводници в помощ на БРП и на въоръжената антифашистка борба. Работил е във Военната комисия при Окръжния комитет на Българската комунистическа партия в София. Осъден на смърт по процеса на парашутистите и подводничарите (9-26 юни 1942) и разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София.

Асен Разцветников (ист. име Асен Петков Коларов), поет, писател и преводач (1897-1951).
Сътрудничи във в. "Работнически вестник" и в. "Лъч" (1923-1924), в. "Наши дни" (1924-1925), в сп. "Червен смях", сп. "Младеж", сп. "Звънар", сп. "Смях и сълзи" (1924), сп. "Нов път", сп. "Златорог". Работил е като библиотекар (1931). След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията. Автор е на стихосбирките "Жертвени клади", "Планински вечери", на поемата "Двойник", на детските книги "Юнак Гого",  "От нищо нещо", "Мързелан и Мързеланка", "Щурчовото конче", "Сговорна дружина" и др. Автор е на първата българска методика "Техника на училищните библиотеки" (1932). Превежда произведения на Гьоте, Молиер, Омир и др.

проф. Никола Мавродинов, изкуствовед и археолог (1904-1958).
Уредник в Археологическия музей в Пловдив (1926-1928) и в Художествения отдел в Народния археологически музей в София  (1933-1944). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1946). Директор на Народния археологически музей в София (1944-1949). Създава една от първите периодизации на българското изкуство. Изследва стенописи в българските църкви, старата и новата българска живопис.

Емил Коралов (псевд. на Емил Дончев Станчев), писател (1906-1986).
Един от редакторите на детско-юношеския в. "Весела дружина". Редактор в издателство "Народна младеж" (1947-1966). Заместник-председател на Българския ПЕН-клуб (1967-1969). Автор е на сборниците със стихотворения "Белият конник" (1926, в съавторство с Тодор Харманджиев), с разкази "Луната на прокурора" (1927), на романите "Великата жажда" (1930), "Човекът с две лица" (1934), "Градът на светло" (1975) и др., на разкази за деца и юноши - "Училище за смелите" (1952), "Приказки" (1978), "Една сърничка бяга" (1979) и др. Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (1967) и "Народен деятел на изкуството и културата" (1979). Лауреат на Димитровска награда (1952). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (1976).

Иван Руж (ист. име Хрисим Кръстев Коеджиков), писател и литературен критик (1909-2004).
Заместник главен редактор на сп. "Септември" (1952-1957) и на сп. "Пламък" (1958-1961). Главен редактор на в. "Народна култура" (1969-1972). Първи заместник-председател на Съюза на българските писатели (1964-1966). Носител на орден "Георги Димитров" (1979, 1984).

проф. Асен Диамандиев, композитор, диригент и музикален педагог (1915-2009).
От 1944 г. е хорист, а по-късно - помощник-диригент на Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия. Бил е помощник-диригент на хор "Кавал". От 1946 г. е преподавател в новооткритото Пловдивско музикално училище (дн. Национално училище за музикално и танцово изкуство "Добрин Петков) и негов директор (1951-1967). Бил е диригент на Пловдивското певческо дружество. Създава първия български професионален ансамбъл за народни песни и танци в Пловдив (1948). Един от основателите на филиала на Българската държавна консерватория в Пловдив (1964). От 1972 г. е ректор на Висшия музикално-педагогически институт - Пловдив (дн. Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство "проф. Асен Диамандиев"). Преподава до 2002 г. Удостоен със званието "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1977). На 31 януари 2019 г. с решение на Народното събрание Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив е преименувана в чест на проф. Асен Диамандиев на негово име. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1962), на орден "Народна република България" трета степен (октомври 1975), на  наградата "Златна лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци (2000) и др.

Димитър Паница (ист. име Димитрий-Иван Евстатиев Паница), журналист, обществен и културен деец (1930-2011).
Работил е в издателство "Рийдърс дайджест" в САЩ (1952-1994). Основател на фондация "Свободна и демократична България" (1991) и неин председател (1991-2011), един от основателите и дългогодишен член на борда на Американския университет в България. Един от създателите на Института за пазарна икономика - София (1993), на организацията "Джуниър Ачийвмънт - България" (1997), на сдружение "Деца и юноши" (2002), на Института за изследване на близкото минало (2005). Създател на Българското училище за политика (2001) и дългогодишен председател и почетен председател на Управителния съвет училището, което от м. май 2011 г. носи неговото име. Носител на орден "Стара планина" първа степен (11 декември 2000). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Американския университет (2001), Кавалер на Ордена на Почетния легион на Френската република (2005).

проф. Николай Генчев, историк (1931-2000).
Работил е в областта на новата и най-новата българска история. Член-кор. на БАН (1989). Основава и ръководи Центъра по културознание към Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1981-1992). Ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (6 юни 1991-27 април 1993). Председател на Българския национален демократичен съюз (8 декември 1989-13 март 1990). Един от създателите на Българския конституционен форум (18 февруари 1991). Автор е на монографии, на повече от 100 студии и статии, на изследванията: "Левски, революцията и бъдещия свят" (1973), "Българско възраждане" (1978), "Франция в българското духовно възраждане" (1979) и др. Носител на Хердеровата награда на германската фондация "Алфред Тьопфер" за цялостен принос в европейската култура (1989), на орден "Академични палми" на Министерството на културата и образованието на Франция  за научната и преподавателската му дейност и за развитието на българо-френското приятелство (10 февруари 1993), на наградата "Оборище" на едноименната фондация за 2000 г. (2 май 2000). 

проф. Богдан Богданов, литературовед, филолог и дипломат (1940-2016).
Преподавател по класическа филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1983-1989), заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии в университета (1987-1989) и ръководител на Катедрата по класическа филология (1989-1991). Един от основателите на Нов български университет (НБУ) (1991), негов ректор (1991-1995) и председател на настоятелството на НБУ (1995-май 2011). Посланик на България в Гърция (4 юли 1991-22 юни 1993). Автор е на повече от 200 книги, статии и преводи в областта на университетското образование, старогръцката литература, културата, философията, човешките отношения. Носител на орден "Стара планина" първа степен (15 ноември 2010).

Кирил Назъров, български писател, поет и драматург (1941).
Бил е учител в Яково, Петричко (1967-1968) и в Механотехникума в Благоевград (1971-1978). Драматург в Кукления театър в Благоевград (1978-1983). Редактор в сп. "Картинна галерия" (1983-1985). Главен редактор на сп. "Славейче" (1985-1995). Автор е на произведения за деца и възрастни - стихове, гатанки, приказки, афоризми, басни, епиграми, шаржове. Сред тях са "Хоровод" (1980), "Пчелария" (1983), "Барабанче бъбриво" (1985), "Приказките на Заспивко" (1986), "Огражден" (1997), "Писатели в епигРАМКИ" (2001), "Цветница" (2004), "Мигове невъзвратими" (2016) и др. Носител на литературна награда за детско творчество "Петя Караколева" за книгата си "Цветница" (10 октомври 2005). Първи носител на литературна награда за детско творчество "Петя Караколева" за книгата си "Цветница" (21 октомври 2005). Почетен гражданин на Елин Пелин (2009).

проф. Иван Газдов  (Иван Едуард Газдов), художник график и карикатурист (1945).
Работи в областта на графиката, плаката, илюстрацията, карикатурата. Създател на графикатурата - жанр между графиката и карикатурата. От 1973 г. е преподавател в Националната художествена академия, от 1995 г. е завеждащ катедра "Плакат и визуална комуникация" в академията. Ректор на Националната художествена академия (1999-2003). Има над 50 самостоятелни изложби. Автор е на книгите "Законът на Иван Газдов: постсериозен кодекс със затихващи функции" (2009), "За и от Иван Газдов" (2009), "BESTсмислици" (2009), "Двама в Алабама (Алабала)" и "Графичествен" и др. Носител е на 20 национални и 14 международни награди, сред които награда "Александър Жендов" на Съюза на българските художници за плакат и приложна графика (1989), Награда от международен конкурс за пощенска марка, Токио, Япония (1994), Награда за цялостно творчество от Второто национално биенале на дизайна, София (2011), Награда "Златен век"  звезда на Министерството на културата  (21 май 2015) и др.

Велислава Дърева, журналист и политик (1953).
Политически коментатор и автор на публицистични материали в българския печат.  Започва работа в пловдивския вестник "Комсомолска искра", където работи до 1985 г. Публикува  отделни  материали във вестниците  "Народна култура", "Стършел", "АБВ", "Пулс", "Общество и право". От 1989 г. работи във в. "Дума", откъдето неколкократно е уволнявана. Има над 2000 публикации в печата  - публицистични текстове, анализи, коментари, интервюта, есета. Депутат в 36-ото Народно събрание (1991-1994). Член на Висшия съвет на БСП (от 23 ноември 2008 г. Национален съвет на БСП) (4 декември 2005-2020). Носителка на годишната награда на Съюза на българските журналисти за публицистика (1986; 2002), на наградата "Черноризец Храбър" на Съюза на издателите на всекидневници за публицистика (2003), на наградата "Оборище" на Сдружението на възрожденските градове (2008), на орден "Кирил и Методий" първа степен (27 януари 2009), на Награда "Йосиф Хербст" за цялостен принос към българската журналистика на Съюза на българските журналисти (11 декември 2014) и др.
 
Мария Каварджикова, актриса (1956).
Играла е в Драматичния театър "Боян Дановски" в Перник и в Нов драматичен театър "Сълза и смях" в София. От 1991 г. играе в Народния театър "Иван Вазов". Има над 70 роли в театъра и над 60 в киното. Играла е във филмите "Оркестър без име" (1982), "Лавина" (1982), "Куче в чекмедже" (1982), "Петък вечер" (1987), "Дом за нашите деца" (1987),  "Една калория нежност" (2003), в телевизионния сериал "Откраднат живот" (2016-2019) и др. Носителка на наградата "Аскеер" за водеща женска роля (1997), на наградата на Съюза на артистите в България за главна женска роля (27 март 1998), на наградата "Аскер" за водеща женска роля (23 април 1999), на почетния знак на Министерството на културата "Златен век" - печат на Симеон Велики (20 май 2014), на наградата "Аскеер" за поддържаща женска роля (2023) и др.

проф. Димитър Димитров, икономист (1963).
От 1988 г. е началник отдел и организатор във Висшата школа по икономика и администрация на националната сигурност към Института за следдипломна квалификация  на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). От 1992 г.  е преподавател в катедра "Национална и регионална сигурност" към УНСС, от 1996 г. до 2007 г. е неин научен секретар, а от 3 декември 2007 г. е неин ръководител. От м. декември 2007 г. е член на Академичния съвет на УНСС. Декан на факултета "Икономика на  инфраструктурата" на УНСС (2015-2019).  От 19 декември 2019 г. е  ректор на УНСС. Член на Съвета на директорите на "Електронпрогрес" АД (1998-1999). Председател на Съвета на директорите на "Интендантско обслужване" ЕАД (2011-2013).  Член на Редакционния съвет на сп. "Инфраструктура& комуникации" (2010-2017), а от м. февруари 2017 г. е председател на Редакционния съвет на списанието. Автор е на над 100 научни публикации, автор или съавтор е на 16 монографии, 4 учебника и учебни помагала и др.

Деница Сачева, политик (1973).
Началник на дирекция "Международно сътрудничество, европейска интеграция и проекти" в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Началник на кабинета на министъра на здравеопазването (1999-2001).  Участвала е в екипа, разработил и съставил Националната здравна стратегия 2001-2010 и План за действие към нея. Работила е като консултант по над 15 международни проекта, финансирани от Европейската комисия, Световната банка и Американската агенция за международно развитие. През 2001 г. основава агенция за връзки с обществеността "IntelDay Solutions" и е била неин изпълнителен директор. Председател на Българската асоциация на ПР агенциите (1 юни 2015-27 май 2016). Заместник-министър на труда и социалната политика (27 май 2016-27 януари 2017). Заместник-министър на образованието и науката (11 май 2017-3 декември 2019). Министър на труда и социалната политика (3 декември 2019-12 май 2021). От 11 май 2021 г. е член на Изпълнителна комисия на партия ГЕРБ. Депутат от 45-ото до 49-ото Народно събрание (2021-2024). От 19 юни 2024 г. е депутат в 50-ото Народно събрание.

На този ден са родени и:

Мария-Антоанета, кралица на Франция (1755-1793).
Дъщеря на австрийския император Франц I и императрица Мария Тереза. От 16 май 1770 г. е съпруга на френския крал Луи ХVI (тогава дофин Луи Огюст, коронясан на 11 юни 1775 г. под името  Луи ХVI, а Мария-Антоанета получава титлата кралица на Франция). След свалянето на монархията на 10 август 1792 г. е арестувана и осъдена на смърт от Конвента. Гилотинирана е на 16 октомври 1793 г.

Фриц Хофман, немски химик (1866-1956).
Открил е първият синтетичен каучук (1909).

ген. Дмитрий Лелюшенко, съветски военачалник (1901-1987).
Участник в състава на Първа конна армия (1919) и командир на танкова бригада по време на  Съветско-финландската война (1939-1940). По време на Втората световна война (1939-1945) е командир на общовойскови и танкови формирования на Северозападния фронт, Западния фронт, Калининския фронт, Югозападния фронт, 1-и, 2-и и 4-и Украински фронт.  Командващ войските в Забайкалския военен окръг (1956) и в Уралския военен окръг (1958). Председател на ЦК на Доброволната организация за съдействие на армията, авиацията и флота (ДОСААФ) (1960-1964). Герой на Съветския Съюз (1940, 1945).

Дюла Йеш, унгарски поет и драматург (1902-1983).
Автор е на повече от 30 поетични сборника, документални книги, романи, изследвания, есета, драми. Поезията му е преведена на 24 езика. Първото му стихотворение е публикувано на 22 декември 1920 г. В периода от 1941 г. до 1944 г. редактира сп. "Мадяр Чилаг" ("Унгарска звезда"). Главен редактор на сп. "Валяс" ("Отговор")  (октомври 1946-юни 1949). Заместник-председател на международния ПЕН клуб (1969). Автор е на книгите със стихове "Тежка земя" (1928), "Кълнове" (1931), "Младост" (1932), "Под литнали небеса" (1935), "Ред сред руините" (1937), "Невярно бъдеще" (1938), "В отделен свят" (1939), "Гледайки от упор" (1947), "Ръкостискания" (1956), "Нови стихове" (1961), "Черно-бяло" (1968), както и на автобиографично-социографската книга "Народът на пустата" (1936), на драмата "Примерът на Озора" (1952), на есеистичния роман "В лодката на Харон" (1969) и др.

Лукино Висконти, италиански режисьор (1906-1976).
Един от основоположниците на неореализма в италианското кино. Негови филми са "Сенсо" (1954), "Бели нощи" (1957), "Роко и неговите братя" (1960), "Смърт във Венеция" (1971) и др.

Одисеас Елитис, гръцки поет (1911-1996).
Автор е на стихосбирките "Ориентации" (1940), "Слънцето първо" (1943), "Достойно ест" (1959), "Угризенията на небето" (1960), "Цар-Слънце" (1971), "Дървото на света и четиринадесета красота" (1971), "Мария Нефеле" (1978), "Три поеми под благоприятен флаг" (1982), "Частен път" (1990) и др. През 1973 г. издава сборниците с есета "Открити карти" и "Художникът Теофилос", а през 1990 г. излиза книгата му с публицистика "Общественото и личното". Носител на Нобелова награда за литература за 1979 г. за поезията си, която на фона на гръцката традиция описва с чувствена сила и интелектуална яснота борбата на съвременния човек за свобода и съзидание.

Бърт Ланкастър, американски актьор (1913-1994).
Участвал е във филмите "Убийци" (1946), "Оттук до вечността" (1953), "Сладкият вкус на успеха" (1957), "Нюрнбергски процес" (1961), "Птицегледачът от Алкатрас" (1962), "Леопард" (1963), "Плувецът" (1968), "20-и век" (1976), "Атлантик сити" (1980) и др. Носител на наградата "Оскар" (1960) за най-добър актьор.

акад. Юрий Трутнев, руски учен ядрен физик (1927-2021).
Автор е на трудове по теоретична ядрена физика, приложна математика. Участва в работата по създаването на термоядрения заряд РДС-37, за което през 1956 г. е награден с орден "Ленин". Под негово ръководство са разработени редица ядрени и термоядрени заряди с различно предназначение. Началник на Теоретичния отдел (1965-1999), заместник научен ръководител (1966-1978) и първи заместник научен ръководител от 1978 г. до момента на  Общоруския научно-изследователски институт по експериментална физика. Герой на социалистическия труд (1962). Носител на Ленинска награда (1959), Държавна награда на СССР (1984).

Ричард Тейлър, американски физик от канадски произход (1929-2018).
Един от авторите на експериментални изследвания във физиката, потвърждаващи съществуването на кварки. Носител на Нобелова награда за физика за 1990 г. заедно с американските физици Джеръм Фридман и Хенри Кендъл за техните новаторски изследвания върху дълбокото нееластично разсейване на електрони от протони и свързани неутрони, които са от съществено значение за развитието на кварковия модел във физиката на елементарните частици.

Мелвин Шварц, американски физик (1932-2006).
Носител на Нобелова награда за физика за 1988 г. заедно с американските физици Джак Стайнбъргър и Лион Ледърман за метода на неутринния поток и демонстрирането на дублетната форма на лептоните чрез откриването на мюонното неутрино.

София Гръцка (София Маргарита Виктория Фредерика), съпруга на краля на Испания Хуан Карлос Първи, крал на Испания (22 ноември 1975-19 юни 2014) (1938).

Енрико Албертози, италиански футболист (вратар) (1939).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия и сребърен медал от  Световното първенство през 1970 г. в Мексико.

Винченцо Черами, италиански писател, журналист и сценарист (1940-2013).
Известен е с романа "Един много дребен буржоа", адаптиран на филм от режисьора Марио Моничели, и филма "Чинечита". През 80-е години на 20-и в. е написал сценариите на 7 филма на Роберто Бенини. Сред тях е филмът "Животът е прекрасен", който получава 3 награди "Оскар" и Голямата награда на журито в Кан.

Джиджи Пройети, италиански актьор (1940-2020).
Известен е с комичните си роли в киното, както и като водещ на телевизионни програми. Участвал е във филмите "Бранкалеоне на кръстоносен поход" (1970), "Мортадела" (1971), "Наследството на Ферамонти" (1976), "Кой убива великите готвачи на Европа?" (1978), "Дъщерята на Д'Артанян" (1994), "Пинокио" (2019) и др.

Алън Джоунс, австралийски автомобилен състезател (1946).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1980 г.

Борут Пахор, словенски политик (1963).
Министър-председател на Словения (21 ноември 2008-10 февруари 2012). Президент на Словения (22 декември 2012-22 декември 2022).

Бернд Дреер, немски футболист (вратар) (1966).

Диего Лугано, уругвайски футболист (1980).

Това е денят на смъртта на:

Джордж Бърнард Шоу, британски писател - драматург, есеист и публицист от ирландски произход (1856-1950).
Публикува първото английско изследване за норвежкия драматург Хенрик Ибсен - "Квинтесенция на ибсенизма" (1890). Автор на пиесите "Къщите на вдовиците" (1893), "Професията на мисис Уорън" (1898), "Кендида" (1898), "Избраник на съдбата" (1898), "Човек и свръхчовек" (1903), "Майор Барбара" (1907), "Андрокъл и лъвът" (1916), "Пигмалион" (1916), "Дом на разбитите сърца" (1919), "Света Йоана" (1924) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1925 г. за творчеството си, проникнато от хуманизъм, в което съчетава сатирата с необикновена поетична красота.

Питър Дебай, американски физик от холандски произход (1884-1966).
Изследвал дифракцията на рентгеновите лъчи и електроните в газовете. Носител на Нобелова награда за химия за 1936 г. за неговия принос за изясняване на молекулния строеж чрез изследванията му върху диполните моменти и дифракцията на рентгенови лъчи и електрони в газове.

акад. Димо Велев (Димо Велев Филев), български хидроинженер (1903-1988).
Главен технически ръководител при изграждането на язовир "Бели Искър" в Рила (1939-1945). Основател и ръководител на Катедра "Мелиорация" в Държавната политехника в София. Основател и директор на Техническия институт при Българската академия на науките /БАН/ (1951-1960), директор на Института по водно стопанство и строителство при БАН (1961-1963), директор на Института по водни проблеми при БАН (1963-1974). Председател на Съюза на българските инженери и архитекти (1944-1945). От 1956  г. е главен редактор на сп. "Хидротехника и мелиорация". Ръководил на екипа за съставянето на първия електрификационен план на България (1953). Автор е на редица трудове.

Александър Бек, съветски писател (1903-1972).
Автор е на романите "Волокамското шосе" (1945), "На другия ден" (1970), "Ново назначение" (1972) и др.

шейх Заид бин Султан ан Нахаян, политик от Обединените арабски емирства (ОАЕ) (1918-2004).
Емир на Абу Даби (1966-2 ноември 2004). Президент на ОАЕ (2 декември 1971-2 ноември 2004).

Феручо Валкареджи, италиански футболист и треньор (1919-2005).

Гриша Филипов (Георги Филипов), български политик (1919-1994).
Първи заместник-председател на Държавния комитет за планиране (с ранг на министър) (27 декември 1968-7 юли 1971). Член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) (19 ноември 1966-16 ноември 1989), секретар на ЦК на БКП (6 юли 1971- 2 март 1982), член на Политбюро на ЦК на БКП (3 юли 1974-16 ноември 1989). Член на Държавния съвет (8 юли 1971-17 юни 1981; 18 юни 1986-ноември1989). Депутат в 6-ото и 7-ото Народно събрание (1971-1981), в 8-ото Народно събрание (7 юни-16 юни 1981). Министър-председател на България (18 юни 1981-24 март 1986). Депутат в 9-ото (1986-1990). Носител на орден "Георги Димитров" (1979, 1989), орден "Народна република България" първа степен (1969), "13 века България" (1984). С Указ на Държавния съвет на НРБ от 5 февруари 1990 г. са му отнети почетните звания, ордените и медалите.

Пиер Паоло Пазолини, италиански поет, писател, драматург, сценарист и режисьор (1922-1975).
Режисьор е на филмите "Мама Рома" (1962), "Евангелие от Матея" (1964),"Едип цар" (1967), "Теорема" 1968), "Декамерон" (1971) и др. Пребит до смърт на 2 ноември 1975 г.

Уилям Стайрън, американски писател (1925-2006).
Носител на награда "Пулицър" за 1968 г. за "Самопризнанията на Нат Търнър".

Коркут Йозал, турски политик (1929-2016).
Министър на земеделието на Турция (1974; 1975-1977), министър на вътрешните работи (1977-1978). Той е избран за депутат през 1995 г. От 1997 г. до  оттеглянето си от политиката през 2001 г. Коркут Йозал е председател на десноцентристката Демократична партия.

Емил Вагенщайн, български кинооператор (1930-1996).
Председател на Колегиума на операторите в Студията за игрални филми "Бояна" (1969-1988). Оператор е на филмите "Хроника на чувствата" (1962), "Неспокоен дом" (1965), "На всеки километър" (1969-1971), "Кит" (1970), "Трудна любов" (1974), "Иван Кондарев" (1974), "Чуй петела (1978), "Боянският майстор" (1981), "Дом за нашите деца" (1987) и др. Лауреат на Димитровска награда (1971, с колектив). Носител на Голямата награда "Златна роза" от Фестивал на българския игрален филм "Златна Роза" във Варна за филмите "Веригата" (1964) и "Иван Кондарев" (1974) и др.

Олег Попов, руски цирков артист (1932-2016).
Работи в Московския държавен цирк от 1955 г. Известен като "Слънчевия клоун". Най-популярен е героят му Иванушка - с черно сако, червена папийонка, карирана шапка и руса перука. Той използва в номерата си еквилибристика, акробатика, жонглиране и бутафода. Работил е в съветската телевизия, снимал се е в детското предаване "Будилник", участвал е във филмите "Приключенията на жълтия куфар", "Късолапият приятел", Синята птица", "Мама" и др. От 1991 г. живее със съпругата си Габриел, също циркова артистка, в Германия. През 2015 г. след 25-годишно отсъствие той за първи път пристига в Русия на фестивала на цирковото изкуство "Мастер" в Сочи, където е удостоен със званието "Легенда на цирка".  Народен артист на СССР (1969).

Юрий Темирканов, руски диригент (1938-2023).
От 1988 г. е главен диригент на симфоничния оркестър на Санктпетербургската академична филхармония "Дмитрий Шостакович", а от 1995 г. е и художествен ръководител на филхармонията. Народен артист на СССР (1981). Носител на Държавната награда на СССР (1976, 1985), на Държавната награда на РСФСР "Михаил Глинка" (1971) и на Държавната награда на Русия (1999).

Джиджи Пройети, италиански актьор (1940-2020).
Известен е с комичните си роли в киното, както и като водещ на телевизионни програми. Участвал е във филмите "Бранкалеоне на кръстоносен поход" (1970), "Мортадела" (1971), "Наследството на Ферамонти" (1976), "Кой убива великите готвачи на Европа?" (1978), "Дъщерята на Д'Артанян" (1994), "Пинокио" (2019) и др.

Ной Николов, български оперетен артист (1944-2004).
Солист на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1976-2004). Бил е солист в хора на храм паметник "Св. Александър Невски", в хор "Св. Йоан Кукузел" и в хор "Големите български гласове". Репертоарът му включва централни партии от над 65 класически оперети, български и руски произведения.

Симеон Симеонов (Мони), български футболист (вратар) (1946-2000).
През футболната си кариера е играл в отборите на "Славия" (София) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 34 мача. Футболист на България за 1968 г.
/АЯ, МГ/