site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 1 ноември в историята

1 ноември 2024 г., петък, 44-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян. Св. прпмчци Яков Костурски, дякон Яков и монах Дионисий.
Светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян са братя, родени в провинция Асия, Мала Азия. Майка им била християнка, а баща ми бил езичник. Козма и Дамян водели добродетелен и богоугоден живот по примера на майка си. За да бъдат полезни на ближния, те изучавали целебните свойства на различните билки и се прочули като лечители. Благославяйки двамата лекари, които не търсели земна слава, величие и богатства, Исус Христос ги надарил с чудотворна целебна сила. Те давали здраве на душите и телата, лекувайки всяка болест, недъг, помагайки не само на хората, но и на животните. Братята били много скромни, от излекуваните болни не вземали нито пари, нито дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите. Затова получили от вярващите името безвъзмездни лекари, безсребрeници. Над гроба им по-късно бил построен храм, в който ставали чудеса. Светците са покровители на знахари, баячки и билкари.
Преподобномъченик Яков е роден в някое от селата на Костурския край в Егейска Македония. Той бил скотовъдец и чрез труд забогатял, но брат му от завист го наклеветил пред османските власти, че уж намерил скрито имане. Така Яков бил принуден да напусне родния край и отишъл в Цариград, където забогатял още повече. След изповед при тогавашния патриарх св. Нифонт, раздал богатството си на бедните и се оттеглил в Света гора. Там възобновил запустелия Иверски скит "Св. Йоан Предтеча" и се отдал на духовно усъвършенстване. В желанието си да се отдаде на пълно уединение, той с шестима свои ученици се оттеглил във вътрешната част на Атон. Накрая решил да тръгне сред хората и да проповядва благочестие. Проповядвал и с молитви вършел изцеления. Но местният владика Акакий направил донос пред властите, че Яков може да предизвика бунт, след което той бил заловен с двама от учениците си - йеродякон Яков и монах Дионисий, и хвърлени в затвора. Изпратили ги в Одрин, за да бъдат съдени. Били бити и жестоко измъчвани, а след това осъдени на смърт чрез обесване. Преди да бъде изпълнена присъдата Яков причастил себе си и учениците си и след кратка молитва починал. Това станало на 1 ноември 1520 г.

 В България се отбелязва:

Денят на народните будители. Официален празник. Посветен е на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал - Паисий Хилендарски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание. За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложение за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители, прието от 19-то Обикновено народно събрание на  13 декември 1922 г. със Закон за допълнение на Закона за празниците. С указ 23 от 3 февруари 1923 г. на цар Борис Трети  1 ноември е определен за празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. денят е забранен. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен за официален празник Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

Денят на българската журналистика. Отбелязва се от 1907 г. в деня на църковния празник на св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, избран за патронен празник на Дружеството на столичните журналисти. Годишнина от излизането (1892) на бр. 1 на в. "Работник". След прекъсване празникът е възобновен и се отбелязва в Деня на народните будители - 1 ноември, с решение на 6-я конгрес на Съюза на българските журналисти (1981). По традиция на този ден Съюзът на българските журналисти връчва годишните си награди за творчески постижения.

Денят на българските учени. Отбелязва се от 1990 г. с решение на Съюза на учените в България в Деня на народните будители - 1 ноември. По традиция на този ден Съюзът на учените в България връчва годишните си награди за значими научни постижения в докторски дисертации - учени до 35 години, и за високи научни постижения.

Професионалният празник на служителите на Държавна агенция "Разузнаване". Отбелязва се от 2016 г. Годишнина от влизането (2015) в сила на Закона за Държавна агенция "Разузнаване", приет от 43-ото Народно събрание на 1 октомври 2015 г. Това е първият закон за цивилното разузнаване.

Денят на Тетевен. Отбелязва се от 2006 г. с Решение 540 на Общинския съвет от 21 ноември 2005 г. Годишнина от освобождението (1877) на града от османско иго.

Празникът на Котел.  Отбелязва се от 1993 г. с решение 44 на Общинския съвет от 30 септември 1993 г. в Деня на народните будители - 1 ноември.

По света се отбелязва:

Световният ден на веганите. Отбелязва се от 1994 г. по инициатива на Луиз Уолис, председателка на британското Веганско общество, с цел да се популяризира веганството като начин на живот. Поводът е 50-ата годишнина от създаването във Великобритания на Веганското общество от Доналд Уотсън през ноември 1944 г. и утвърждаването от него на термина "веган" за хора, които не консумират животински продукти. От 1924 г. Доналд Уотсън е вегетарианец, а от 1940 г. - не консумира млечни продукти. Той умира през 2005 г. на 95-годишна възраст.

Националният празник на Алжир. Годишнина от революцията (1954).

Националният празник на Антигуа и Барбуда. Ден на независимостта (1981).

На този ден в България:

1881 - Произведени избори за членове на Държавния съвет - висш орган на държавната власт в Княжество България, на които са определени 8 от неговите членове, избрани по двустепенната система от народа. Държавният съвет е създаден с княжески манифест от 14 септември 1881 г. като висша институция по време на Режима на пълномощията със законодателни, изпълнителни и правосъдни функции. Създава се след държавния преврат, извършен на 27 април 1881 г. от княз Александър I с помощта на военния министър Й. Ернрот и Консервативната партия с цел разширяване личната власт на княза, като се суспендира Търновската конституция и се ограничат демократичните права на народа. Държавният съвет се състои от 3 категории членове. Първата обхваща всички министри -  членове по право. Втората група обхваща 4 лица, назначени от княза. Третата група се състои от 8 членове, избрани от народа между гражданите с висше образование по двустепенната избирателна система. В състава му се включва по право и един представител на архиереите. С Указ от 31 декември 1881 г. са назначени членовете на Държавния съвет, който се свиква на 1 януари 1882 г. и е с председател Димитър Греков. На 2 юли 1882 г. е обявен нов състав с председател Тодор Икономов. Държавният съвет е закрит на 9 ноември 1883 г. след възстановяването на Търновската конституция (6 септември 1883) и прекратяването на Режима на пълномощията от Александър I.

1900 - В експлоатация е въведена първата електроцентрала на България - водната електрическа централа на р. Искър при с. Панчарево с мощност 1720 кВт. Начало на електрификацията в България. През април 1898 г. започва изграждането на електроцентралата, както и изграждането на подготвителните работи по електрическата мрежа на София - трафопостове, кабелни линии за високо и ниско напрежение и улични стълбове. След въвеждането в експлоатация на ВЕЦ при с. Панчарево, столицата на България се нарежда сред първите градове в Европа, които широко използват електроенергията за обществени нужди. Пуснато е електрическо осветление в царския дворец, общината и пожарната команда. На софийските улици светват 600 електрически лампи на мястото на газовите фенери. По това време столицата е с население от 68 000 души. Първите частни абонати на електричество са само 17. Интересът към светещите крушки обаче е голям и през следващата година абонатите на електроцентралата вече са 250, а уличните лампи - 1350.

1935 - Започва работа метеорологичната станция "Черни връх" като високопланинска метеорологична наблюдателница. Станцията официално е открита на 25 октомври 1935 г. Тя е разположена на връх Черни връх в планината Витоша на височина 2286 м. Станцията извършва наблюдения върху режима на слънчевото греене, атмосферното налягане, ветровете, температурата и влажността на въздуха, облачността, мъглите, валежите, снежната покривка и др.

1940 - Открита е метеорологичната станция на връх Ботев в Стара планина на височина 2376 м. Станцията извършва наблюдения върху режима на слънчевото греене, атмосферното налягане, ветровете, температурата и влажността на въздуха, облачността, мъглите, валежите, снежната покрива и др.

1944 – Създадена е Българската хорова капела "Светослав Обретенов" като Държавен хор при Радио "София". Неин създател, организатор, пръв ръководител и главен диригент е композиторът Светослав Обретенов (1 ноември 1944-16 май 1955). През 1954 г. Държавният радиохор е преименуван на Българска хорова капела. След смъртта на Светослав Обретенов (16 май 1955) с Указ от 8 октомври 1955 г. Българската хорова капела носи неговото име. След 1981 г. по инициатива на Георги Робев хорът става част от Софийската филхармония под името Национален филхармоничен хор "Светослав Обретенов".

1957 - С комедията "Двубой" от Иван Вазов, постановка на Анастас Михайлов, е открит Учебният театър за студентите от Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) (от 21 юли 1995 г. - Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов"). Театърът се намира в сградата на института. Функционира като репертоарен театър, където могат да се наблюдават дипломните спектакли на класовете.

1969 – Създадена е Научна група по физика на Космоса към Президиума на Българската академия на науките (БАН) – начало на организираното участие на български учени в космическите изследвания. На 3 март 1975 г. групата прераства в Централна лаборатория за космически изследвания, а през 1987 г. - в Институт за космически изследвания при БАН. С решение на Общото събрание на БАН от 23 март 2010 г. чрез сливане на Института за космически изследвания и на Института за слънчево-земни въздействия се създава ново звено - Институт за космически и слънчево-земни изследвания. От началото на 2012 г., с решение на Общото събрание на БАН, институтът се преименува на Институт за космически изследвания и технологии.

1974 - Открита е ВЕЦ "Белмекен". Поставя се началото на енергийната каскада "Белмекен-Сестримо".

1986 - В 6:53 ч. в новия Завод за хлор, винил и поливинилхлорид (ЗХВПВХ-2) в Химическия комбинат в Девня избухва взрив. Взривът унищожава всичко в радиус от 3 километра. Детонацията е толкова силна, че е усетена във Варна, където е регистриран трус от 3-а степен по скалата на Рихтер. Малко преди взрива началникът на смяната инж. Красимир Костадинов преценява, че ситуацията не може да бъде овладяна и нарежда на всички работници, които види, да бягат надалеч, защото всеки момент заводът ще се срине със земята. Загиват 20 души, сред тях е и инж. Красимир Костадинов. Десетки са ранени. Нанесени са огромни материални щети за повече от 28 млн. лв.  Това е една от най-тежките промишлени аварии в България.

1990 - Излиза бр. 1 на в. "Български фермер" - национален седмичник за земеделските производители и агробизнеса. От 1991 г. вестникът връчва годишна награда "Агробизнесмен на България", с което се удостояват най-авторитетните бизнесмени и фирми, постигнали успехи в аграрния сектор. Вестникът присъжда и отличия в пет категории: млад агробизнесмен, агроиноватор, биопроизводител, учен с принос в земеделието и най-добър нов продукт.

1991 - В Благоевград официално е открит Американският университет в България, регистриран на 28 юни 1991 г. На 18 септември 1991 г. с решение на VII Велико народно събрание университетът получава статут на висше училище.

1992 - С Постановление  207 на Министерския съвет от 23 октомври 1992 г.се създава Национално бюро за териториалното убежище и бежанците като специализирано звено  при Министерския съвет за приемане на чужди граждани.
Със Закона за бежанците, приет от 38-ото Народно събрание на 27 май 1999 г. и в сила от 1 август 1999 г.,  Националното бюро за териториалното убежище и бежанците се преименува в Агенция за бежанците. Според Закона за убежището и бежанците, приет от 39-ото Народно събрание на 16 май 2002 г., Агенцията за бежанците се преобразува в Държавна агенция за бежанците със специална компетентност в областта на прилагането на държавната политика за предоставяне на международна закрила в България.
2000 - Писателката Вера Мутафчиева е първият носител на новоучредената Държавна награда "Паисий Хилендарски", която се присъжда на български творци и изпълнители, свързани с българската история и традиция. Наградата е учредена през юли 2000 г. на основание на Закона за закрила и развитие на културата. Връчва се от министър-председателя.

2008 - Във Варна се открива Първи велик събор на българите по света, който продължава до 3 ноември 2008 г. Участват около 1000 българи от 28 държави. Началото на Великия събор е благословено от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил.

2011 - Последната българска подводница "Слава" официално е изведена от състава на Военноморските сили. Подводницата става собственост на община Варна, за да бъде превърната в плаващ на брега музей. Тя е произведена през 1959 г. в СССР. Дълга е 76 м и широка 7 м. С пълно оборудване тежи около 1700 тона. Влиза в състава на българския военен флот през 1985 г. Последното й плаване е във Варненския залив на 21 декември 2010 г.

2015 - Произведен е втори тур на изборите за общински съветници и за кметове на общини. За участие в изборите са регистрирани 71 партии и 3 коалиции. На първия тур на 25 октомври от имащите право на глас 6 363 761 души, в това число 523-ма граждани на страни от ЕС, гласуват 53,60 процента. Избирателната активност на втори тур е 40,83 процента. Избрани са кметовете на 133 общини, 970 кметства и 25 райони.

2018 - Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева обявява носителят на наградата "Будител на годината" за 2018 година по време на церемонията за връчване на петите годишни награди "Будител на годината" 2018, организирани от Българското национално радио. Неин носител е проф. Минко Балкански, който е отличен за цялостния си принос към образованието на български деца в своя Национален институт за образование, който в продължение на 25 години в с. Оряховица среща най-изявените български учители с децата, които намират вдъхновение във високите постижения на знанието.

2020 - Инспектори от Регионалната инспекция за опазване на околната среда  в Пловдив затварят биоцентралата в село Труд, община Пловдив, след установено неизпълнение на заповедта за принудителното й спиране от 12 октомври 2020 г. Те поставят 7 оловни пломби на всички входове на инсталацията, от които е възможно внасянето на суровина за работата й, пломбирани са и входовете към ферментаторите и крановете. На оператора е връчена и покана за получаване на пореден акт за установяване на административно нарушение. Неизпълнението на наложената принудителна административна мярка е установена на 30 октомври 2020 г.  вечерта след получен сигнал на "зеления телефон" от гражданин на селото за обгазяване от биоцентралата и продължаващо зареждане на ферментаторите със суровина.

2021 - На церемонията "Отличниците на България", организирана от вестник "24 часа" 17-годишният ученик Огнян Траянов от Американския колеж е удостоен с отличието. Той е създал онлайн речник на архаичните думи в българския език, който се разпространява като безплатно приложение за смартфон. Наградата "Създател на отличници" е посмъртна и е присъдена на Марияна Влъчкова, създателка на Първа частна математическа гимназия в София, известна с това, че е давала път не само на деца от семейства с възможности, но и на красиви умове, чиито родители не биха могли да си позволят материално елитно образование за децата им. 
 
На този ден по света:

1611 - Премиера в Лондон, Великобритания, в двореца Уайтхол на пиесата "Буря" на английския поет и драматург Уилям Шекспир.

1800 - Във Вашингтон, САЩ, Белият дом приема първия си обитател. Това е вторият президент на САЩ Джон Адамс и съпругата му Абигейл. Джон Адамс е президент на САЩ от 4 март 1797 г. до 3 март 1801 г. В прокламация, издадена на 24 януари 1791 г., първият президент на САЩ  Джордж Вашингтон определя град Вашингтон за столица и заедно с градския архитект Пиер Л'Енфант избира мястото, върху което да бъде построена президентската резиденция. Обявеният конкурс за проект е спечелен от архитекта Джеймс Хобън и строежът на сградата започва на 13 октомври 1792 г., като тя официално е предадена за използване през 1800 г. През 1901 г. президентът Теодор Рузвелт нарича официално името на резиденцията - Бял дом, като преди това сградата е била наричана Президентски дворец, Президентска къща или Седалище на изпълнителната власт. Белият дом има 132 стаи и 35 бани, 412 врати, 147 прозореца, 28 камини, 8 стълбища и три асансьора.

1897 - Основан e "Ювентус" - Торино, италиански футболен клуб.

1922 - Великото национално събрание на Турция премахва султаната. След края на Гръцко-турската война (1919-1922) Великото национално събрание на Турция приема закон за премахването на султаната. На 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република. За първи президент е избран Мустафа Кемал Ататюрк (29 октомври 1923-10 ноември 1938).

1928 - В Турция е приет закон за въвеждане на латинската азбука като част от реформите на Кемал Ататюрк. Проучванията за обновяване на турския език започват още през 1926 г., когато е назначена специална комисия по въпроса. Две години по-късно комисията потвърждава мнението, че най-подходяща е латинската азбука. След въвеждането й  Кемал Ататюрк посвещава много време за реформата в областта на азбуката, която впоследствие прераства в езикова. За фонетична основа на въведената нова турска азбука служи арабското и османското наречие, а като графичен образец се използва латинският (романският) ръкописен стил.

1945 - Създадена е японската информационна агенция "Киодо" като кооперативно обединение на най-големите японски вестници и японската радиотелевизионна корпорация "Ен Ейч Кей" със седалище в Токио, Япония. Агенцията е наследник на агенция "Домей Цушин", учредена през 1936 г. - единствената информационна агенция в страната преди и по време на Втората световна война (1939-1945).

1949 - В Пекин е създадена Китайската академия на науките.

1952 - На атола Ениветок, Маршалови острови, САЩ извършват първите изпитания с водородна бомба.

1954 -  Начало на войната за независимост на Алжир от Франция. На 1 ноември 1954 г. избухва въстание на привържениците на Революционния комитет за единство и действие (РКЕД) в югоизточната част на Алжир в знак на протест срещу френското колониално господство. Въоръжените отряди на въстаниците атакуват редица обекти на колониалната администрация. Създаден е Фронтът за национално освобождение (ФНО). Въстанието получава масова подкрепа. На 20 август 1955 г. то избухва с нова сила в североизточните части на страната, а от 1 октомври 1955 г. - в западните. В края на 1955 г. цялата територия на Алжир е обхваната от бунтове. Всички националистически партии и организации се саморазпускат и влизат в състава на ФНО. Войната завършва през март 1962 г. с военна победа на Франция и според различни източници в нея загиват между 300 000 и 500 000 души. На 18 март 1962 г. са подписани Евианските споразумения между Франция и временното правителство на Алжир, сформирано на 19 септември 1958 г. Споразуменията са подписани в края на Евианската конференция, открита на 7 март 1962 г. в Евиан ле Бен, Франция. Те слагат край на установения със закон от 20 септември 1947 г. колониален режим на Франция в Алжир. Споразуменията предвиждат прекратяване на военните действия на територията на Алжир, започнали в края на 1955 г. (т. нар. Алжирска война), провеждане на референдум по въпроса за самоопределението на страната и в случай на избор на независимост на Алжир да бъде създадена алжирска държава с пълен суверенитет във вътрешната и външната политика. На 1 юли 1962 г. в Алжир е произведен референдум за самоопределението на страната, в който над 90 процента от избирателите гласуват за независима алжирска държава. На 5 юли 1962 г. официално е обявена независимостта на страната. На 30 юли 1962 г. Франция признава независимостта на Алжир.

1962 - От космодрума в Байконур, СССР, с ракета-носител "Молния 8К78" е изстреляна автоматичната междупланетна станция "Марс-1" - първата в СССР автоматична станция за изследване на планетата Марс. На 21 март 1963 г. поради изтичане на азот от балоните за ориентация, което прави невъзможна корекцията на орбитата, връзката със станцията е загубена на разстояние 106 млн. км. По балистически разчети на 19 юли 1963 г. станцията за първи път в историята прелита над планетата Марс.

1962 - На полигона Капустин Яр (Астраханска област) СССР произвеждат последния ядрен взрив в космическото пространство. СССР извършва общо пет изпитания от серия "К" с ядрени оръжия в космическото пространство ("К-1" и "К2"- 27 октомври 1961; "К-3"-22 октомври 1962; "К4"-28 октомври 1962; "К5"-1 ноември 1962). Целта е да се тестват ядрени оръжия и да се проучи вредния ефект от ядрените взривове, извършвани в Космоса.

1967 - В експлоатация е пуснат Дворецът на спорта "Юбилейни" в Ленинград (дн. Санкт Петербург). Спортната зала има капацитет около 7000 зрители.

1974 - Общото събрание на ООН приема резолюция 3212 по кипърския въпрос, по време на 29-та си сесия, с която настоятелно призовава всички чужди държави да изведат въоръжените си сили и персонал от територията на Република Кипър и за ненамеса във вътрешната политика на страната. На 20 юли 1974 г. министър-председателят на Турция Бюлент Еджевит, позовавайки се на Цюрихското споразумение от 1959 г., определящо Турция, Гърция и Великобритания за страни-гаранти на статуквото на острова, дава началото на операция "Атила". Турски военни части дебаркират в Кирения, Северен Кипър, в рамките на "мирна операция, целяща да защити кипърските турци". Нахлуването на турската армия предизвиква разделянето на острова на два сектора - северен турски и южен гръцки. На 15 ноември 1983 г. парламентът на Турската федеративна държава в Кипър приема декларация, с която обявява създаването на Севернокипърската турска република (СКТР), призната само от Турция.

1981 - Провъзгласена е независимостта на Антигуа и Барбуда от Великобритания.

1993 - Влиза в сила Договорът за икономически и валутен съюз (Договор от Маастрихт), подписан на 11 декември 1991 г. в Маастрихт, Нидерландия, от държавните ръководители на 12 страни от Европейската общност. Европейската общност започва да се нарича Европейски съюз.

1998 - В Страсбург, Франция, започва работа Европейският съд за правата на човека.  Съдът заменя действащите към момента Европейска комисия за правата на човека и Европейски съд по правата на човека (създаден с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, приета на 4 ноември 1950 г. в Рим, Италия, в сила от 3 септември 1953 г.). Европейския съд за правата на човека се състои от съдии - представители на страните членки на Съвета на Европа, избирани за срок от 9 години от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

2006 - В Лондон, Великобритания, 43-годишният полковник и бивш руски разузнавач Александър Литвиненко е приет в болница със симптоми на тежко отравяне. Преди това той обядвал с италиански информатор в Лондон, който му обещал информация за хора от властта в Русия, замесени в убийството на журналистката Анна Политковская. На 23 ноември 2006 г. Александър Литвиненко умира в болницата "Юнивърсити колидж".

2010 - В Китай започва преброяване на населението. В продължение на 10 дни около 6 млн. преброители събират данни за възрастта, нивото на образование, съотношението на половете, заетостта, смъртността, жилищните условия и условията на труд. Преброяването обхваща и чуждестранните граждани, пребиваващи постоянно в Китай. Резултатите, които са публикувани на 28 април 2011 г., показват, че населението на страната се е увеличило с 5,9 процента, до 1,34 млрд. души, в сравнение с 2000 г., когато е било 1,27 млрд. души.

2012 - Със 131 гласа "за" и 2 "против" парламентът приема закон, според който възрастта за гласуване в Аржентина се намалява от 18 на 16 години.

2013 - В Германия влиза в сила нова наредба, според която бебета, родени без ясни определящи пола белези, да може да бъдат вписвани в регистъра за ражданията без класификация "мъжки" или "женски" пол. С тази наредба Германия става първата европейска страна, признаваща неопределения пол.

2016 - В Албания Министерството на отбраната номинира за първи път жена за получаване на генералски чин.

2017 - Влиза в сила Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Монголия, подписано през 2013 г. Същия ден се открива и делегация на ЕС в Монголия. Споразумението укрепва съществуващите връзки между ЕС и Монголия и се основава на споделен ангажимент за доброто управление, правата на човека, устойчивото развитие и разширяването на сътрудничеството в множество области.

2018 - В Ню Йорк, САЩ, Общото събрание на ООН за 27-ма поредна година приема резолюция, призоваваща за прекратяване на американското икономическо ембарго срещу Куба, като отхвърля опита на делегацията на САЩ да промени текста с поправка, настояваща Куба да подобри положението с човешките права. САЩ и Израел гласуват против резолюцията, 189 страни я подкрепят, а две - Украйна и Молдова, не гласуват.  През 2018 г. САЩ предлагат осем поправки към текста на резолюцията, призоваващи Куба "изцяло да даде на своите граждани международно признати  граждански, политически и икономически права и свободи, включително право на събирания, право на свободно изразяване и свободен достъп до информация".  Всички поправки обаче са отхвърлени, след като над 113 страни гласуват против тях. Само САЩ, Израел и Украйна ги подкрепят, а над 65 страни се въздържат.

2019 - В Русия влиза в сила законът за "суверенен интернет", изолиран от големите световни сървъри. Законът предвижда създаването на инфраструктура, която да осигури работата на руските интернет ресурси, в случай че руските оператори изгубят възможността да се свързват с интернет сървърите в чужбина. Освен това занапред руските интернет доставчици ще трябва да се уверят, че на мрежите им са инсталирани "технически средства", осигуряващи "централизиран контрол върху трафика", за да се парират евентуални заплахи.

2020 - В Алжир е произведен референдум за промени в конституцията, които предвиждат ограничения върху броя на президентските мандати. Право на глас имат 23,5 млн. души. Предложените промени са подкрепени от 66,8 процента от гласовете, тоест около 3,3 млн. души гласуват "за" и 1,6 млн. души гласуват "против". Избирателната активност е едва 23,7 процента. Участниците в протестното движение "Хирак" бойкотират референдума. 

2022 - По данни на френската национална агенция по метеорология "Метео-Франс" месец октомври 2022 г. във Франция е бил най-горещият, откакто страната започва да води статистика през 1945 г. Средните температури са били около и над 17 градуса, което е с три до четири градуса повече от предишния рекорд от октомври 2001 г., когато те са били средно 16,3 градуса.

Родени на този ден българи:

Анастасия Головина, лекарка и общественичка (1850-1933).
Първата дипломирана българска лекарка. Развива обществена, научна и публицистична дейност. Последователно работи в Търновската общинска здравна служба, като училищен лекар в 1-ва Софийска девическа гимназия, ординатор в Александровска болница, а от 1889 до 1893 г. оглавява психиатрично отделение във Варна. Автор е на повече от 100 медицински публикации в български, немски, руски и американски списания.

Божан Ангелов, литературен критик и историк (1873-1958).
Бил е учител в Свищов, Русе, Видин и София. Директор на Народния театър в София (1909-1911; 1918-1920), директор на Народната библиотека (1923-1928). Автор е на книгите "Средновековна литература (1914), "Българска литература" (2 части, 1923, 1933), "Книга на народната лирика" (1946), сборници, учебни помагала и много литературни статии, публикувани в сп. "Училищен преглед".

ген. Михаил Антонов, български военен деец и интербригадист (1886-1948).
Постъпва като доброволец в Червената армия (1918). Комисар на Централната военна болница в Петроград (дн. Санкт Петербург), по-късно на Санитарното управление на Петроградския военен окръг и на 10-и и 18-и  стрелкови корпус в гр. Курск. Личен секретар на народния комисар по отбраната Климент Ворошилов (1925-1935). Политкомисар на Военната мотомеханизирана академия в Москва (1935-1943). Заместник-началник щаб на Главното автомобилно управление на Червената армия (1941-1945). Генерал от Съветската армия. Заместник завеждащ Секретариата на Министерски съвет на СССР (1945-24 септември 1948).

Борис Георгиев, художник живописец (1888-1962).
Имал е самостоятелни изложби в София (1922, 1928), в Берлин, Германия и Рим, Италия, и е участвал в международни изложби във Венеция, Италия (1928, 1942). Автор е на портрети на Рабиндранат Тагор (1926), на Алберт Айнщайн (1928) и на Махатма Ганди (1932), както и на българските културни дейци Теодор Траянов (1922), Мара Белчева (1922), Людмил Стоянов (1922), Владимир Димитров-Майстора (1928) и др. Носител на наградата "Короната на Италия" за цялостна творческа дейност (1937). Голяма част от неговите картини се намират в държавни и частни колекции в Италия, Индия, Германия.

Карло Луканов, политик и дипломат (1897-1982).
Главен директор на Българското радио (1944-1947), председател на Комитета за наука, изкуство и култура (6 август-5 декември 1949), председател на Държавната планова комисия (5 декември 1949-28 февруари 1952), подпредседател на Министерски съвет (28 февруари 1952-16 януари 1954), заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комисията по труда и работната заплата (17 април-20 август1956), министър на външните работи (20 август 1956-27 ноември 1962). Посланик на България в СССР, Монголия и Финландия (1954-1956) и в Швейцария (24 август 1963-12 декември 1966). Депутат от 4-ото до 8-ото Народно събрание (1962-15 юли 1982).

ген.-лейт. Панайот Каракачанов, български военен деец и политик (1917-1997).
Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Заместник-командир на партизански отряд "Народен юмрук" (1941-1944). Помощник-командир на VI Ямболска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) - военната организация на комунистическото съпротивително движение в България (март 1943-9 септември 1944). Командир на Гранични войски (1955-1956). Бил е военен аташе в Букурещ, Румъния (1965-1971), Москва, СССР, и Делхи, Индия (1972-1979). Носител на орден "Народна република България" втора степен (ноември 1967) и на съветския орден "Красная звезда" (3 декември 1970).

проф. Евтим Томов (Евтим Томов Андонов), художник график и педагог (1919-1997).
Първи в България създава цветни литографии (1950-1951). Бил е художествен редактор във в. "Заря", в. "Дъга", в. "Ден". Един от учредителите на издателство "Български художник" (1952). Преподавател в Художествената академия (от 1957). Почетен гражданин на Кюстендил (1989).

Цветан Спасов (Цветан Спасов Илиев), поет, деец на революционното младежко движение (1919-1944).
Сътрудничи на в. "Заря" (1914-1920; 1929-1944), в. "Светлоструй" (1928-1941), в. "Култура" (1937-1939), на сп. "Бодил" (Плевен), сп. "Българска реч" (1926-1943) и др. Творчеството му е свързано с антифашистката борба. Член на Работническия младежки съюз /РМС/ (1938). Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). От 8 март 1942 г. е в нелегалност, участва в създаването на Бъркашката партизанска чета и е неин политкомисар. На 14 февруари 1944 г. е обграден в яташка квартира и след сражение с полицията и войската се самоубива.

Ангел Тодоров (Ангел Стефанов Тодоров), лекар и политик (1922-2003).
Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ (19 ноември 1966-5 април 1986). Първи секретар на Градския комитет на БКП в София (29 декември 1968-16 март 1971). Министър на народното здраве (13 март-9 юли 1971; 9 юли 1971-15 юни 1976). Избиран е за депутат в 6-ото и 7-ото Народно събрание. Генерален консул на България в Ленинград /дн. Санкт Петербург/, СССР (23 юни 1978-август 1986). Носител на орден "Георги Димитров" във връзка с неговата 60-годишнина (1982).

Надя Тодорова, българска актриса (1925-2016).
От 1946 г. е играла в театрите в Асеновград, Смолян, Габрово, Сливен, Пазарджик. Участвала е  в стотина театрални постановки, сред които "Свекърва", "Криворазбраната цивилизация", "Комедия от грешки", "Евгения Гранде", "Вампир". Има над 30 роли в киното - във филмите "Трудна любов" (1974), "Войната на таралежите" (1979), "Дами канят" (1980), "Двойникът" (1980), "Куче в чекмедже" (1982), "Господин за един ден" (1983), "Опасен чар" (1984), "Вчера" (1988), "Адио Рио" (1989) и др.  Носителка на годишната награда "Златен ритон" на Министерство на културата за приноса й в театъра и киното (20 май 2009). Удостоена с грамота от Министерство на културата за изключителния й принос в развитието на българската култура (м. ноември 2015).
 
Дечо Таралежков, композитор (1929-2002).
Заместник главен редактор в Българска национална телевизия (1969-1977), заместник главен редактор на дирекция "Музика" на Българското национално радио (1977-1984), директор на дирекция "Забавно изкуство" и директор на "Златния Орфей" (1984-1991). Автор е на симфонична поема-реквием "Перущица 1876", на над 250 аранжимента и оркестрации на естрадни песни, оперети, музика към театрални постановки и телевизионни мюзикъли ("Криворазбраната цивилизация", "Вражалец") и др. Носител на наградата на Съюза на българските композитори за песента "Ех, та пролет" (1979).

Димитър Йорданов (Кукуша), футболист и треньор (1929-1996).
През футболната си кариера играе за отборите  "Славия" (София), "Ботев (Пловдив), ВМС (Варна), "Завод 12" (София), ВВС (София), "Левски" (София), "Септември" (София). За националния отбор има изиграни 8 мача и отбелязани 3 гола.

Петко Огойски (ист. име Петко Георгиев Михайлов-Огойски), писател и политик (1929-2020).
Занимавал се с политическа дейност като член на Българския земедески народен съюз (БЗНС).  На два пъти е осъждан и лежи е различни затвори и лагера Белене (през 1950 г. и през 1962 г.). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Главен редактор на в. "Земеделско знаме" (1992-1993). Автор е на книги с разкази, стихове, очерци, историко-публицистични материали, на трилогията "Записки за българските страдания 1944-1989", описваща репресиите в лагерите и затворите през 50-те и 60-те години.

Иван Колев, футболист и треньор (1930-2005).
През футболната си кариера e играл в отборите на "Спортист" (София), "ВВС" (София), ЦСКА (София) и "Сливен" (Сливен). За  националния отбор по футбол има изиграни 75 мача и отбелязани 25 гола. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. Футболист на България за 1956 г. и 1962 г.  Той е първият българин, номиниран за "Златната топка" - през 1956 г., където е на 9-то място.

Пламен Дончев (Пламен Дончев Йосифов), актьор (1938).
Играл е в Драматичен театър "Йордан Йовков" в Толбухин (1967-1969), Драматичен театър "Стоян Бъчваров" във Варна (1969-1972), Драматично-куклен театър "Константин Величков" в Пазарджик (1972-1975). От 1975 г. е в Сатиричен театър "Алеко Константинов" в София. След пенсионирането си живее във Франция. Участвал е във филмите: "Калоян" (1963), "Иван Кондарев" (1974), "Записки по българските въстания" (1976), "Авантаж" (1977), "Хан Аспарух" (1981), "Капитан Петко войвода" (1981), "Понеделник сутрин" (1988) и др.

проф. Георги Петканов, юрист и политик (1947-2015).
Районен прокурор на Девин (1972-1974). Асистент (от 1974) в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и преподавател по финансово и данъчно право в университета.  Декан на Юридическия факултет (1991-1995), заместник-ректор на СУ "Климент Охридски" по финансовите въпроси (3 ноември 1995-29 юли 1997), председател на Общото събрание на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1999-2002). Работил е като адвокат (от 1993) и арбитър (от 1997) при Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. Председател на Съюза на юристите в България (18 октомври 1994-30 ноември 1998). Депутат в 39-ото Народно събрание (5 юли-24 юли 2001). Министър на вътрешните работи (24 юли 2001-16 август 2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли-16 август 2005; 18 юли 2007 - 11 юни 2008). Министър на правосъдието (16 август 2005-18 юли 2007). Съдия в Конституционния съд (20 юни 2008-15 ноември 2012). Автор е на книги, студии, статии. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за големите му заслуги към Република България в областта на образованието и науката (1 ноември 2007).

ген.-майор Божидар Попов, офицер в системата на Министерството на вътрешните работи (1949-2004).
Експерт в Министерство на енергетиката (1972-1977). От 1977 г. е офицер в системата на Министерството на вътрешните работи (МВР). Секретар на МВР (15 декември 1992-14 януари 1993). Главен секретар на МВР (19 февруари 1997-17 август 2000).

Елена Петрова, актриса (1975).
Играла е в Народния театър "Иван Вазов". Участвала е в спектаклите "Ах, този джаз", "Благородният испанец", "Любовници", "В полите на Витоша", "Нора", "Преспанските камбани", "Осъдени души". Била е водеща на втория сезон на шоуто "Dancing Stars" (2009). Снимала се е във филмите: "Козият рог" (1994), " Граница" (1944), "Хайка за вълци" (2000), "Пътуване към Йерусалим" (2003), "Морска сол" (2005), "Магна Аура- изгубеният град" (2008), "Людмил и Руслана" (2008), "Стъклен дом" (2010-2011) и " Вила Роза" (2013). Носителка на наградата за женска роля от  Московския кинофестивал за ролята си във филма "Козият рог" (1994), на награда "Жена на годината" на сп. "Grazia" в категория "актриси" (2010). От 2020 г. е Посланик на добра воля на УНИЦЕФ в България.

На този ден са родени и:

Пиетро да Кортона (ист. име Пиетро Беретини), италиански художник живописец и архитект (1596-1669).
Представител на барока.

Никола Боало, френски поет и литературен критик (1636-1711).
Автор е на "Сатири" (1660-1668), "Послания" (1669-1695), поемата-трактат "Поетическо изкуство" (1674), "Аналой" (поема, 1674-1683), "Диалог за героите на романа" (1688), "Критически размисли за Лонгин" (1694-1710), "Писма до Шарл Перо" (1700) и др.

Антонио Канова, италиански скулптор (1757-1822).

княз Петър Втори Негош, черногорски поет и просветител (1813-1851).
Сред най-известните му произведения са "Лъч на микрокосмоса" (1845), "Горски венец" (1847) и др.

проф. Дмитрий Чернов, руски учен (1839-1921).
Основоположник на съвременното металознание и на теорията за термичната обработка на металите (1868).

Стивън Крейн, американски писател реалист (1871-1900).
Автор е на книгите "Маги - момиче от улицата" (1893), "Червеният знак за храброст" (1895), "Майката на Джордж" (1896), "Активна служба" (1899) и др.

барон Филип Ноел-Бейкър, британски политик и дипломат (1889-1982).
Държавен секретар на Министерството на външните работи на Великобритания (1945-1946; 1947-1950). Министър на горивата и електричеството на Великобритания (1950-1951). Носител на Нобелова награда за мир за 1959 г.

Херман Брох, австрийски писател (1886-1951).
Автор е на трилогията "Сомнамбулите" ("1888. Пасенов или Романтизмът", "1903. Еш или Анархията", "1918. Хугюнау или Деловитостта") (1931-1932), "Смъртта на Вергилий" (1945), "Невиновните" (1950) и др.

Нурдал Григ, норвежки писател и журналист (1902-1943).
През 1922 г. издава първия си поетичен сборник - "Около нос Добра Надежда". Автор е на романите "Корабът продължава по пътя си" (1924) и "Светът трябва отново стане млад" (1938), сборниците със стихове "Камъни в потока" (1925) и "Норвегия в нашите сърца" (1929), на пиесите "Любовта на юношата" (1926), "Варава" (1927), "Атлантическият океан" (1932), "Нашата чест и нашето могъщество" (1935), "Но утреЕ" (1936), "Поражение" (1937) и др. В периода от 1936 г. до 1937 г. издава списание "Път напред". През 1937 г. като военен кореспондент посещава Испания и отразява гражданската война в страната в книгата си "Испанско лято" (1937).

Анри Троая (ист. име Лев Тарасов), френски писател от руски произход (1911-2007).
Автор е на повече от 100 романа и романизирани биографии на известни руски писатели  и на държавни дейци, сред които на Петър Велики, Иван Грозни,  Екатерина Велика, Николай  Първи, Александър Пушкин, Фьодор Достоевски, Лев Толстой, Антон Чехов, Гюстав Флобер, Ги дьо Мопасан, Емил Зола, Пол Верлен, Шарл Бодлер и Оноре дьо Балзак и др. През 1935 г. публикува първия си роман "Фалшиви  игри".  През 1938 г. на 27-годишна възраст получава литературната награда "Гонкур" за романа "Паякът". Автор е на трилогията "Ейглетиерови", която започва да пише през 1965 г. Първият роман от трилогията излиза през 1968 г.  Последният му роман "Преследването" излиза от печат през 2006 г.

Сюлейман Демирел, турски политик (1924-2015).
Президент на Турция (16 май 1993-16 май 2000). Министър-председател на Турция (27 октомври 1965-12 март 1971; 31 март 1975-21 юни 1977; 21 юли 1977-21 декември 1977; 12 ноември 1979-12 септември 1980; 21 ноември 1991-16 май 1993). Председател на Партията на верния път (24 септември 1987-16 май 1993).

Умберто Аниели, италиански индустриалец (1934-2004).
Председател на поделението на автомобилостроителния концерн ФИАТ във Франция (1965-1980). Главен изпълнителен директор на ФИАТ (1970-1976). Вицепрезидент на ФИАТ (1976-1993). Председател на поделението ФИАТ Ауто (1980-1990). Вицепрезидент и съизпълнителен директор на ФИАТ (2002). Президент на автомобилостроителния концерн ФИАТ (24 януари 2003-28 май 2004). Член на Сената (горната камара на парламента) (1976-1979). Президент на футболния клуб "Ювентус" (1956-1961) и негов почетен председател (1970-28 май 2004). Президент на Италианската футболна федерация (1959-1961).

Денис Мюрен, американски режисьор-постановчик за специални визуални ефекти (1946).
Участвал е в създаването на специалните ефекти на филмите "Джурасик парк" (1993), "Междузвездни войни" (1977,1983, 1987, 1999, 2002, 2015), "Терминатор 2" (1991), "Бездната" (1989), "Ловци на духове 2" (1989) и др.  Носител на две почетни награди "Оскар" за цялостен принос (1981, 1984) и на шест награди "Оскар" за специални ефекти (1983, 1985, 1988, 1990, 1992, 1994) и награда за технически постижения на Академията за кинематографично изкуство и наука (1982).

Олаф Хампел, немски състезател по бобслей (четворка) (1965).
Олимпийски шампион през 1994 г. в Лилехамер, Швейцария (четворка), и през 1998 г. в Нагано, Япония (четворка). От световни първенства печели два златни медала (1995, 1996).

Оскар Руис, международен футболен съдия от Колумбия (1969).

Това е денят на смъртта на:

Теодор Момзен, немски юрист, историк и писател (1817-1903).
Носител на Нобелова награда за литература за 1902 г. като най-великия жив майстор на исторически произведения, за монументалната му работа "Римска история". Автор е на трудовете "Римска история" (1854-1857), "Римско държавно право" (1887-1888), "Римско наказателно право" (1899) и др.

митрополит Методий Кусевич (светско име Тодор (Тоде) Йовчев Кусев), български църковен и обществен деец (1838/1840-1922).
През 1873 г. е подстриган в монашество под името Методий в българската църква "Св. Стефан" в Цариград. Протосингел на Пловдивската митрополия (24 ноември 1873-1880). След Априлското въстание (1876) ръководи дейността на Българската екзархия за запознаване на европейската общественост с положението на българския народ. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) оказва съдействие на руското Главно командване. След Освобождението (1878) се включва в съпротивителното движение срещу решенията на Берлинския конгрес (1878).  Първи ректор на Цариградската духовна семинария  при българската църква "Св. Стефан" в Цариград  (28 септември 1892-1894). На 24 април 1894 г. архимандрит Методий е ръкоположен за епископ с титлата "Велички". Управляващ Старозагорската епархия (14 юли 1894-1896). Старозагорски митрополит (14 юли 1896-1904; 1920-1 ноември 1922). По негова инициатива е създаден (1895)  паркът "Аязмото" в Стара Загора (дн. парк "Митрополит Методий Кусев") и  Старозагорският благотворителен комитет "Св. Йоан Милостиви" (1896). На 15 септември 1902 г. митрополит Методий освещава храм-паметника "Св. Рождество Христово" при град Шипка.

Николай Пржевалски, руски пътешественик, географ и изследовател на Централна Азия (1839-1888).
Ръководител на експедиция в Усурийския край в Източна Азия (1867-1869) и четири експедиции в Централна Азия (1870-1885). За първи път описва планински системи, флората и фауната на много централноазиатски райони, включително Тибетското плато. Открива редица нови, неизвестни на науката животни - дива камила, тибетска мечка, подвид на дивия кон, впоследствие наречен на негово име - конят на Пржевалски, и редица нови видове млекопитаещи. Събира огромно количество зооложки и ботанически колекции, включващи 5010 птици, 1200 влечуги, 643 риби и между 15 000 - 16 000 вида растения.

Александър Трети, руски император (1 март 1881-1 ноември 1894) (1845-1894).

Алфред Жари, френски писател (1873-1907).
Сред най-известните му произведения е "Крал Юбю" (1896).

Александър Гиргинов, български юрист, публицист и политик (1879-1953).
Деец на Демократическата партия. Депутат в 14-ото Обикновено народно събрание (1908-1911). Депутат от 16-ото до 22-ото Обикновено народното събрание (1913-1931). Избран е за депутат в 23-ото Обикновено народно събрание (1931-1934). Министър на финансите (29 юни-12 октомври 1931), министър на вътрешните работи и народното здраве (12 октомври 1931-19 май 1934), министър на финансите и управляващ Министерство на търговията, промишлеността и труда (2-9 септември 1944). През 1945 г. е осъден от Народния съд  на една година лишаване от свобода (условно) и на една година лишаване от граждански права. Умира на 1 ноември 1953 г. на о-в Персин, Белене. На 26 август 1996 г. е реабилитиран посмъртно от Върховния съд.
 
Езра Паунд (ист. име Езра Уестън Лумис Паунд), американски поет модернист (1885-1972).
Основоположник и главен теоретик на американския модернизъм. През 1909 г. издава първия си сборник със стихове "Угаснала светлина", а през 1910 г. - първата си критическа книга "Духът на романската литература". Автор е на стихотворенията "Маски" (1949), "Кантоси 1-84" (1948) и продължаващите ги цикли "Перфоратор" (1955), "Тронове" (1959) и др. Пространната му поема "Кантоси", започната около 1917 г и излизала между 1925 г. и 1970 г., остава незавършена.

Дейл Карнеги, американски писател, педагог и психолог (1888-1955).
Специалист в областта на човешките отношения, създател на класически правила за успешна личностна реализация. Дейл Карнеги е автор на няколко бестселъра, сред които "Как да печелим приятели и влияем на хората" (1936) и "Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота". Книгите му са публикувани на 38 езика в над 50 млн. копия тираж. Основател е на компанията "Семинарите на Дейл Карнеги" (1912). Компанията, която днес носи името му, има над 2800 обучители в над 75 страни и работи на 27 езика в областите, на които Дейл Карнеги полага основите - личностното развитие и усъвършенстването, което носи успех.

Кинг Видор, американски режисьор и продуцент (1894-1982).
Сред най-известните му филми са "Тълпата" (1928), "Алелуя!" (1929), "Цитаделата" (1938), "Война и мир" (1956) и др. Носител на награда "Оскар" (1978).

сър Стивън Рънсиман (Джеймс Кохран Стивънсън Рънсиман), британски историк медиевист (1903-2000).
Специалист по история на Византийската империя и Близкия изток. Преподавател в Кембридж, Оксфорд, Синсинати, Чикаго и др. Пресаташе в британското посолство в София (1934-1940) и в Кайро, Египет (1940-1942). Професор по византийско изкуство и история в Истанбулския университет (1942-1945).
Представител на Британския съвет в Гърция (1945-1947).

Северо Очоа, американски биохимик от испански произход (1905-1993).
Един от първите изследователи, които доказват, че енергията, отделена от разграждането на хранителните вещества в клетката, се натрупва и използва посредством високоенергийни фосфатни съединения. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1959 г. заедно с американския биохимик Артър Корнбърг за откриването на механизмите на биосинтез на РНК и ДНК.

Димитър Гундов, български поет (1906-1978).
Член на Управителния съвет на Съюз на българските писатели (1965-1978) и негов заместник-председател (май 1971-8 юни 1972). Депутат в  6-ото и 7-ото Народно събрание (1971-1981). Автор е на книгите със стихове за възрастни "Босоногото момче" (1930), "След дъжд" (1935), "Под едно небе" (1943), "Знаме на свободата" (1951), "Родно утро" (1956), "Избрани стихотворения" (1958, 1967), "Бащина земя" (1959), "С пълно сърце" (1965), и на книгите за деца "Пастирче" (стихове, 1938), "Делко и Поседелко" (приказки и разкази, 1948, 1969), "Щастлива родина" (стихове, 1948), "Има една страна" (стихове, 1971), "В топлия кът" (стихове, 1976), "Хитрините на Зайко" (приказка, 1977). Носител на наградата за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (1976), на орден "Народна република България" първа степен (ноември 1976).

Донка Паприкова, социална работничка и учителка, наричана българската Майка Тереза (1915-2006).
Била е социална работничка във фабрика за текстил и в транспортния отрасъл, преподавателка по руски език. След 1989 г. организира грижи за възрастни, самотни, болни и бедни хора по домовете им.  Основател (1994) на фондация "Хоспис милосърдие" (от 4 април 2001 г. се преобразува в благотворително дружество "Хоспис милосърдие ") и на първия стационарен хоспис в България (открит на 19 май 1996), в който се полагат грижи за възрастни самотни и немощни хора в последния стадий от живота им. През 2001 г. към дружеството е открит дневен център за възрастни интелектуалци "Сребърна есен". Носителка на наградата "Елизабет Норгел" от Международния женски клуб във Франкфурт на Майн, Германия (1997), на орден "Стара планина" втора степен за нейната всеотдайна благотворителност и за изключителните й заслуги към българското общество в областта на социалното подпомагане (26 юни 2001). Носителка на специалната награда на фондация "Човещина" за принос в хуманността (2005). Почетен гражданин на София (2002). На 1 ноември 2009 г., когато се навършват три години от смъртта й, благотворителното дружество "Хоспис милосърдие " се преименува в благотворително дружество "Донка Паприкова".

Жак Пикар, швейцарски океанолог (1922-2008).
Създател на батискафа "Триест" (1960) и на четири "мезоскафа" - апарати за спускане на средна дълбочина, от които една туристическа подводница, пусната във водите на Женевското езеро (1964). Той е първият човек в света, достигнал най-дълбоката точка в Световния океан (23 януари 1960), когато с батискафа "Триест" се спуска на рекордната дълбочина 10916 м в Марианската падина заедно с американския офицер Дон Уолш. Автор е на книгата "Дълбочина 11 000 метра", в която описва събитията.

Има Сумак (ист. име Сойла Аугуста Емператрис Чавари дел Кастийо), перуанска певица сопрано (1922-2008).
Наречена перуанската пойна птичка и славея на Андите заради гласа си, обхващащ няколко октави. Известна е с изпълненията си на Бродуей и в Карнеги Хол, Ню Йорк, САЩ. Участвала е  във филмите "Тайната на инките" (1954) с Чарлтън Хестън и "Омар Хаям" (1957).

Уилям Стайрън, американски писател (1925-2006).
Автор е на романи, театрални пиеси, новели, есета и автобиографични текстове. Известен е с романа "Самопризнанията на Нат Търнър" (1967), за който получава награда "Пулицър" през 1968 г. Автор е на романите "Дългият поход" (1957), "Запали тази къща" (1960), "Изборът на Софи" (1979) и др.

Стойчо Мазгалов, български актьор и режисьор (1930-2006).
Играл е в театъра в Перник (1954-1955), в театър "Трудов фронт" в София (1955-1964), в театър "Народна сцена" (1964-1966). Един от основателите на театър "Сълза и смях" (1966), негов директор и художествен ръководител (1969-1983). От 1985 г. работи в Народния театър "Иван Вазов". Има повече от 100 роли в театъра и 47 във филми. Автор е на книгата "Театрален лабиринт" и на автобиографичната книга "Когато съм". Удостоен е със званията "Заслужил артист" (май 1970) и "Народен артист" (май 1980). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен. Първи носител на театралната награда "Златна сълза", създадена от трупата на театър "Сълза и смях" (12 ноември 1997).

Фред Томпсън, американски актьор и политик (1942-2015).
Участвал е в повече от 20 филма, сред които "На лов за "Червения октомври" (1990) и "Нос Страх" (1991) и "Под прицел" (1993). От телевизионния екран е известен с ролята на областния прокурор Артър Бранч от сериала "Закон и ред" (2002-2007). Той е сенатор от Републиканската партия (1994-2003). Сенатор от Републиканската партия (1994-2003).

Димитър Калчев, български инженер и политик (1945-2008).
Кмет на община Русе (11 ноември 1995-24 юли 2001). Председател на Национално сдружение на общините в Република България (декември 1996-18 февруари 2000). Министър на държавната администрация (24 юли 2001-16 август 2005). Почетен консул на Армения в Русе (7 декември 2007-1 ноември 2008).

Юрий (Юрик) Варданян, арменски състезател по вдигане на тежести (1956-2018).
Носител на златен медал от Олимпийските игри в Москва, СССР, като състезател на СССР в категория до 82,5 кг (1980). В Москва Юрий Варданян подобрява световните и олимпийски рекорди в изхвърлянето (177,5 кг), изтласкването (222,5 кг) и двубоя (400 кг). Четирикратен шампион на СССР, седемкратен световен и петкратен европейски шампион. В кариерата си има поставени 43 световни рекорда. Заслужил майстор на спорта (1977). През 1994 г. е въведен в Залата на славата на спорта. След разпадането на СССР Юрий Варданян емигрира в САЩ, откъдето се завръща в Армения през 2009 г. и е назначен за съветник на президента на Армения. Министър на спорта на Армения (8 май 2013-3 май 2014). Посланик на Армения в Грузия (24 юни 2014-2017).
/АЯ, МГ/