site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 28 октомври в историята

28 октомври 2024 г., понеделник, 44-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчца Параскева. Св. мчци Терентий, Неонила и чедата им. Преп. Стефан Саваит. Св. Димитрий, митр. Ростовски. Преп. Теофана.

По света се отбелязва:

Международният ден на анимацията. Отбелязва се от 2002 г. по инициатива на Международната асоциация на анимационното кино. Годишнина от първата прожекция (1892) в Париж, Франция, на т. нар. светлинни пантомими, осъществена с прожекционен апарат - праксиноскоп, дело на френския художник и фотограф Емил Рейно.

Световният ден на тютюнопроизводителите. Отбелязва се от 2012 г. с решение на Международната асоциация на тютюнопроизводителите, прието на 27-ото годишно Общо събрание на асоциацията в Салта, Аржентина (9 октомври 2012), с цел да се привлече вниманието на международната общност към проблемите на тютюнопроизводителите в световен мащаб. Годишнина от откриването (1492) на тютюна по време на първата експедиция на испанския мореплавател Христофор Колумб (1492-1493), когато моряци от експедицията стават свидетели на ритуал на остров, наречен от Колумб Сан Салвадор, в който местните жители правят огън с листа и вдишват дима през тръба.

Националният празник на Чехия. Ден на обявяването на независимостта и създаването на Чехословакия (1918).

На този ден в България:

1902 - В Стара Загора излиза бр. 1 на в. "Земеделско знаме", като печатен орган на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Първи главен редактор е Димитър Драгиев. Последният брой излиза на 9 юни 1934 г. Излизането на вестника се подновява след 9 септември 1944 г.

1911 - В София на бр. 1 на седмичното литературно обществено списание "Бисери" с главен редактор Иван Андрейчин. В него поместват свои стихове, разкази, статии, критика предимно млади и неутвърдени писатели. Популяризира се френската литература. Последният брой на списанието излиза на 5 юли 1914 г.

1934 - В София цар Борис Трети открива Войнишкия мемориал на бойците от Първи пехотен Софийски полк и Шести пехотен Търновски полк, загинали в Балканските войни и Първата световна война. Паметникът е представлявал 3 високи стени с имената на над 3000 загинали български войници от София и областта, които образували буквата П, а в средата на стените имало лъв с картата на Санстефанска България. През Втората световна война бомба разрушава едната стена, а през 1979 г. паметникът е демонтиран, за да може на негово място да бъде построен монументът "1300 години България",  издигнат по повод откриването на НДК в края на март 1981 г. за 12-ия  конгрес на БКП. Статуята на лъва е дело на скулптора Михаил Михайлов и заедно с част от плочите с имената на войниците след демонтирането се е съхранявала в Националния военноисторически музей. Автор на паметника с възпоменателните плочи е арх. Александър Обретенов. През 2014 г. Столичният общински съвет приема решение за възстановяване на мемориала на  историческото му  място и преместване на останалите фигури от монумента "1300 години България". На 2 октомври 2017 г. е завършен първият етап от възстановяването на паметника, като в парка пред НДК е върната скулптурата на лъва. 

1944 - В Москва е подписано Споразумение за примирие между България, от една страна, и представители на държави от антихитлеристката коалиция във Втората световна война (1939-1945)- Съветския съюз, Великобритания и САЩ, от друга. Конференцията по примирието е свикана от 26 до 28 октомври 1944 г. Представител на СССР е маршал Фьодор Толбухин, а на Великобритания и САЩ - генерал-лейтенант Джеймс Хамел. В българската делегация за преговорите са министърът на външните работи и изповеданията проф. Петко Стайнов, министрите без портфейл Добри Терпешев и Никола Петков и министърът на финансите проф. Петко Стоянов. Според Споразумението за примирие България се задължава да предостави своите въоръжени сили под ръководството на Съюзното (Съветското) Главно командване за война срещу Германия; българската армия, гражданската администрация и всички български граждани се изтеглят от Вардарска Македония, Поморавието и Беломорска Тракия. Същевременно България се задължава да заплати репарации за нанесените вреди на Гърция и Югославия. България осигурява за своя сметка безпрепятствено придвижване през своята територия на съюзническите (съветските) войски по суша, вода и въздух. България изплаща парични суми и предоставя гориво, храна и др., нужни на Съюзното (Съветското) Главно командване. За изпълнението на тези клаузи се създава Съюзна контролна комисия (СКК). В състава й влизат представители на СССР, Великобритания и САЩ. Председател на комисията е маршал Фьодор Толбухин, по-късно е заместен от генерал-полковник Сергей Бирюзов. Всички фашистки организации следва се разтурят, а лицата, обвинени във военни престъпления, се предават на съд. Българското правителство се задължават да върне изнесените от Гърция и Югославия ценности и материали. Същевременно то трябва да подпомогне с хранителни и други материали двете страни. Въпреки че вече воюва срещу Германия, България не получава статут на съвоюваща страна. На практика правителството на Отечествения фронт вече доброволно и предварително е изпълнило почти всичките клаузи на Споразумението. Комисията преустановява дейността си на 15 септември 1947 г. след влизането в сила на Парижкия мирен договор (10 февруари 1947) между България и страните победителки във войната.

1989 - Трима български алпинисти Петър Панайотов, Людмил Янакиев и Огнян Стойков покоряват връх Анапурна 1 в Хималаите (8091 м) - десети по височина връх на планетата. Това е четвъртата българска експедиция, организирана до Анапурна 1, и първата, успешна за покоряване на върха. Към върха първоначално тръгват четирима, но Милен Митков е принуден да се върне заради измръзване на пръстите на краката. При слизане от върха алпинистите Петър Панайотов, Людмил Янакиев и Огнян Стойков срещат Милен Метков, който отново е решил да опита изкачване. Заедно с него остава приятелят му Огнян Стойков, твърдо решен да го придружи до "Анапурна 1" или да го склони да се откаже. Двамата загиват.

1992 - 36-ото Народно събрание гласува внесеното от правителството на 21 октомври 1992 г. искане  за вот на доверие на министър-председателя Филип Димитров за цялостната му политика в икономиката, вътрешните и външните работи и сигурността. Кабинетът не получава вот на доверие и министър-председателят Филип Димитров подава оставката на правителството.

2001 - На референдум в Ахтопол, Варвара, Резово, Синеморец и Бродилово жителите на петте селища гласуват за отделянето им от община Царево в самостоятелна община. Близо 80 процента от гласувалите са за отделянето при избирателна активност от 79 процента.

2004 - Подписан е договорът за продажбата на 67 процента от капитала на "Електроразпределение - Варна" и "Електроразпределение - Горна Оряховица" ЕАД, с германската компания E.ON Energie AG. Двете дружества, които са обединени в пакет "Североизточна България", притежават около 25 на сто от българския пазар на електроразпределение и захранват общо девет административни области в Североизточна България.

2007 - На 28 октомври и 4 ноември (втори тур) се произвеждат избори за общински съветници и за кметове на общини, райони и кметства в 264 общини на територията на страната. На първия тур са избрани кметове на 102 общини и на 1662 кметства. На втория тур се избират 162-ма кметове на общини, 33-ма районни кметове и 1244 кметове на кметства.

2008 - В Пирдоп официално е открита рафинерията "Кумерио мед". Тя ще произвежда 180 000 тона електролитна мед годишно. Собственост е на белгийската компания "Кумерио груп".

2016 - Европейската комисия съобщава, че българският еврокомисар Кристалина Георгиева подава оставка от поста си на заместник-председател на институцията. Считано от 2 януари 2017 г. тя се връща в Световната банка.

2017 - В зала 1 на НДК се провежда заседание на 49-ия конгрес на Българската социалистическа партия. Обсъждат се приоритетите за българското председателство на Съвета на ЕС и предложенията на социалистите за алтернативен бюджет за 2018 г.

2018 - В Силистра е регистриран температурен рекорд от 29,3 градуса. Досега най-топло на 28 октомври е било през 1948 г. – 28,5 градуса.

2019 - Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема: "Дряновски манастир" от серията "Български църкви и манастири". Цената на монетата е 78 лева, а номиналната й стойност е 10 лв.

2020 - Народното събрание приема промени в Закона за физическото възпитание и спорта, с които България хармонизира законодателството си с изискванията на Световния антидопингов кодекс, който влиза в сила от 1 януари 2021 г. 

2021 - В цялата страна се провеждат протестни шествия на ресторантьори, хотелиери, собственици на фитнес зали и спортни центрове, както и много граждани с искания за отсрочка на изискването за зелен сертификат. Изискването за зелен сертификат е в сила от 21 октомври 2021 г. и е за всички дейности, които се извършват на закрито. Мярката се отнася за посещения в заведенията за хранене и развлечения, кина, театри, фитнеси, спортни зали, търговски обекти над 300 кв. метра с изключение на хранителни магазини, банкови институции и аптеки.

2022 - В Градската библиотека "Паисий Хилендарски" в Асеновград е валидирана пощенска марка, посветена на 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски.  За първи път Паисий е показан в цял ръст на пощенска марка. Филателното издание представлява пощенска марка от 1,90 лева в тираж от 5100 броя и специален печат. Автор на проекта е художникът Симеон Кръстев.

На този ден по света:

1237 - Основан e гр. Берлин, столица на Германия. През 13 век на мястото на днешния Берлин съществуват две селища - Kьолн, разположен на южния бряг на река Шпрее, и Берлин, разположен на източния бряг. Кьолн се споменава като град за първи път през 1237 г., а Берлин - през 1244 г. През 1307 г. двата града се обединяват и създават общо кметство. Названието на Берлин произхожда от славянската сричка "Berl", което означава "блато". Политическото значение на новия град нараства, когато курфюрст Фридрих II мести седалището си от Бранденбург в Берлин през 1470 г. По време на Тридесетгодишната война (1618-1648) населението на селището рязко намалява. През 17 в. градът преживява подем по време на курфюрст Фридрих Вилхелм. Синът на Фридрих Вилхелм - Фридрих I, който е и първият крал на Прусия, обявява Берлин за своя столица през 1701 г.

1492 - В хода на първата си експедиция испанският мореплавател Христофор Колумб открива остров, впоследствие наречен Куба.

1636 - В Кембридж, щата Масачузетс, е основан Харвардският университет - първият частен университет в САЩ. Сред неговите възпитаници са били президентите на САЩ Джон Адамс, Джон Куинси Адамс, Ръдърфорд Хейс, Теодор Рузвелт, Франклин Рузвелт, Джон Кенеди, Джордж Буш и др. 

1886 - В Ню Йорк, САЩ, президентът Гроувър Кливланд официално открива Статуята на свободата. Статуята е подарък от френския за американския народ в знак на приятелство по повод 100-годишнината от приемането на Декларацията на независимостта на САЩ (4 юли 1776) и е символ на американската независимост. Тя е създадена от френския скулптор Фредерик Бартолди съвместно с френския инженер Густав Айфел, който проектира нейната вътрешна носеща конструкция.  Изградена е във Франция, след което е разглобена на 350 части, които са изпратени с кораб до Ню Йорк в 214 отделни пакета. Частите пристигат на 17 юни 1885 г., а пиедесталът, на който е поставена статуята е завършен през април 1886 г. Статуята е направена от мед и стомана, тежи 205 тона, монументът е висок 46 метра, а заедно с платформата, на която е поставен - 93 метра. През 1924 г. Статуята на свободата е обявена за национален паметник, а през 1984 г. е включена в Списъка на световното културно наследство на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).

1900 - Основан е "Еспаньол" - Барселона, испански футболен клуб. Създаден е като "Реал Клуб Депортиво Еспаньол".

1910 - На южния бряг на Галилейското езеро е основана първата комуна под формата на кибуц (от ивр. квуца = група) с име Дегания Алеф. Комуната е основана от група от десетина млади евреи, избягали от гоненията и антисемитизма след революцията от 1905 г. в Русия. Кибуцът е особен вид производствено-селскостопанска общност в Израел, с общо имущество и финанси, равнопоставеност в труда и потреблението, управлявана на принципа на демокрацията.

1918 - Провъзгласено е създаването на независимата Чехословашка република. Първият президент на републиката е Томаш Масарик (декември 1918-декември 1935).

1918 - Създадена е Чехословашката телеграфна агенция. В съответствие със закон, приет от парламента на страната на 21 октомври 1992 г. е преобразувана в Чешка телеграфна агенция (ЧТК), която започва да функционира на 20 ноември 1992 г.

1922 - Отряди на Фашистката партия на Бенито Мусолини, известни като „черни ризи“, извършват т. нар. Поход към Рим и призовават министър-председателят Луиджи Факта да подаде оставката си. В опит да ги спре подалото междувременно оставка правителство на Луиджи Факта нарежда в Рим да бъде обявено извънредно положение, но крал Виктор Емануил III отказва да подпише такава заповед. Армията не се противопоставя на фашистите, което разчиства пътя на Бенито Мусолини към властта. На 31 октомври 1922 г. по улиците на Рим в тържествен марш преминават 25 000 черноризци и властта в Италия окончателно преминава в ръцете на фашистите.

1927 - Американската компания "ПанАм" осъществява първия в света международен полет по маршрут "Кий Уест-Хавана".

1935 - Завършва войната между Боливия и Парагвай, т. нар. Чакска война. Войната започва на 15 юни 1932 г. заради спорната гранична територия Гран Чако, в която през 1928 г. са открити нефтени залежи. Завършва на  28 октомври 1935 г. с подписването на мирен договор, по силата на който територията Гран Чако преминава във владение на Парагвай.

1940 - Ден "Oхи" ("Нe") в Гърция - страната казва "Не" на ултиматума на Италия за безусловна капитулация по време на Втората световна война (1939-1940). На 28 октомври 1940 г. италианският посланик в Гърция Емануеле Граци представя ултиматум от министър-председателя на Италия Бенито Мусолини към министър-председателя на Гърция Йоанис Метаксас. В ултиматума се изисква от Гърция или да разреши на войските на Оста да влязат на територията на Гърция и да заемат стратегически позиции или в противен случай да бъде обявена война на Гърция. Министър-председателят Йоанис Метаксас отказва, като отказът е на дипломатическия по това време френски език. Гърците излизат по улиците, скандирайки "Охи", което в превод означава "Не", и пеят гръцки патриотични песни. В отговор на отказа на министър-председателя Йоанис Метаксас италианските войски, разположени на територията на Албания, която вече е била окупирана от Италия, в 5:30 часа сутринта атакуват гръцките погранични пунктове. Това ознаменува встъпването на Гърция във Втората световна война. От 1942 г. този ден се отбелязва като Денят "Oхи".

1971 - В орбита е изведен първият британски изкуствен спътник на Земята "Просперо". Спътникът е единственият, изстрелян с британска ракета-носител "Блек Ароу" от ракетната площадка Умера, Австралия. Официално мисията е прекратена през 1996 г.

1981 - Създадена е хеви метъл групата "Металика" от Джеймс Хетфийлд и Ларс Улрих. Впоследствие към тях се присъединяват Дейв Мъстейн и Рон Маговни, който скоро след това е заменен от Клиф Бъртън, загинал през 1986 г. На 1 април 1983 г. към групата се присъединява и Кърк Хамет. След смъртта на Клиф Бъртън басист на групата става Джейсън Нюстед. Джейсън Нюстед напуска групата през 2001 г. В момента групата включва Джеймс Хетфийлд (вокали, китари), Кърк Хамет (соло китара), Ларс Улрих (барабани) и Робърт Трухийо (бас китара).

2003 - В Турция е издадена първата стихосбирка на кюрдски език. Това е първото издание в Турция на кюрдски след приемането на реформите за хармонизиране на турското законодателство с европейското, което дава правото да бъдат публикувани произведения на майчин език. Автор на стихосбирката е Медени Айхан.

2007 - На президентските избори в Аржентина за президент е избрана Кристина Фернандес, първата жена президент на страната и съпруга на досегашния президент Нестор Кирхнер.

2009 - Едуард Уилям Брук, първият афроамериканец в Сената на САЩ (горната камара на Конгреса), получава най-високото отличие на Конгреса - Златния медал. 90-годишният Брук израства във Вашингтон в епохата на сегрегацията. Той е избран за сенатор през 1966 г. от щата Масачузетс. Едуард Уилям Брук, който е републиканец, е също първият прокурор на Масачузетс от афроамерикански произход. През 2004 г. президентът Джордж Буш го награждава с най-високата гражданска награда в САЩ - Президентския медал на свободата.

2011 - В Сан Ремо, Италия, на международен покер турнир "EPT San Remo" (24-28 октомври 2011) българинът Димитър Данчев печели второ място и 600 000 евро (1 170 000 лв.). Това е най-голямата печалба за български покер играч от един турнир.

2012 - Произведени са първите избори за местни органи на властта в Чили, на които гласуването не е задължително. До този момент, чилийците, които не упражняват правото си на глас, са глобявани. При преброени над 58 процента от подадените гласове, левицата води с 43,65 процента. Управляващата десница, която печели предишните местни избори - през 2008 г. - получава 38,06 процента. Избирателната активност е малко над 40 процента.

2015 - В Катманду, Непал, с 327 гласа "за" срещу 214 "против" парламентът избира за президент на страната Бидхя Деви Бхандари от Комунистическата партия на Непал (обединена марксистко-ленинска). Тя е първата жена президент на Непал.

2017 - В Мадрид, Испания, централното правителство поема прякото управление на Каталуния и уволнява регионалното сепаратистко правителството, след като на 27 октомври 2017 г. парламентът на Каталуния приема декларация за независимост. Министър-председателят на Испания Мариано Рахой поема изпълнението на функциите на председателя на Каталуния Карлес Пучдемон, разпуска регионалния парламент и насрочва регионални избори за 21 декември 2017 г.

2018 - В Бразилия е произведен втори тур на президентските избори и избори за губернатори на 14 щата, включително Сао Пауло и Рио де Жанейро. Право на глас имат над 147 млн. бразилци. Участието в изборите е задължително за гражданите на Бразилия на възраст от 18 до 69 години. Младежите на 16-17 години и хората над 70 години, както и неграмотните жители на републиката, гласуват по желание. Крайнодесният конгресмен популист Жаир Болсонаро  избран за президент на страната с 55,7 процента от гласовете. Неговият съперник Фернандо Адад от лявата Партия на трудещите се получава 43,3 процента от гласовете.

2019 - В Мюнхен, Германия, федералният канцлер на Германия Ангела Меркел получава наградата на Световния еврейски конгрес "Теодор Херцел", която се присъжда на личности с особени заслуги в подкрепа на идеите на журналиста и писател от еврейски произход Теодор Херцел еврейският народ да живее в един по-безопасен и толерантен свят.

2020 - Създаденият по времето на СССР самолет "Туполев-154" (Ту-154) извършва последния си граждански полет след близо 50 години от въвеждането му в експлоатация през 1972 г. Полетът продължава два часа, от Мирни в Далечния изток до Новосибирск в Сибир, със 140 пътници на борда. Ту-154 е разпознаваем по своя стабилизатор във форма на Т и трите си реактора в задната част на фюзелажа. От него са произведени над 1000 машини.

2021 - Американската компания "Фейсбук" променя името си на "Мета" (Meta). Според основателят на компанията Марк Зукърбърг новото название на компанията майка ще представя по-добре всичките й дейности, а името на различните мрежи ще остане непроменено. Компанията включва "Инстаграм", "Месинджър" и други платформи.
 
2022 – В Анкара, Турция, на събитие в спортната зала "Арена"  с участието на над 30 000 души, президентът Реджеп Тайип Ердоган представя визията "Векът на Турция", съдържаща програмата и целите на управляващата Партия на справедливостта и развитието за втория век на Република Турция. Проектът е представен на 28 октомври - ден преди националния празник на Турция на 29 октомври, когато се честват 99 години от основаването на републиката.

Родени на този ден българи:

Драган Цанков (Димитър Цанков), журналист и политик (1828-1911).
Депутат в Учредителното събрание (10 февруари-16 април 1879). Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (24 март 1880-28 ноември 1880). Министър на вътрешните работи (28 ноември -17 декември 1880). Министър-председател и министър на вътрешните работи (7 септември 1883-29 април 1884). Министър на вътрешните работи (9 август -12 август 1886). Председател на 12-то Обикновено народно събрание (22 април 1902-21 август 1903). Издател и редактор на в. "България" (1859-1863). Почетен член на Българското книжовно дружество (1884) (дн. Българска академия на науките). Автор е на "Един поглед върху българската история" (1857, 3 изд. под загл. "Кратка българска история", 1868).

Димитър Ганев (Димитър Ганев Върбанов), политик и дипломат (1898-1964).
Член на Политбюро на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (1942-1944, 1957-1964), секретар на ЦК на БКП (1954-1959). Депутат в 26-ото Народно събрание (1945-1946). Посланик в Румъния (1947-1948). Министър на външната търговия (30 ноември 1948-3 септември 1952). Посланик на България в Чехословакия (24 октомври 1952-1954). Депутат във 2-ото Народно събрание (1955). Депутат в 3-ото и 4-ото Народно събрание (13 януари 1958-20 април 1964). Председател на Президиума на 3-ото и 4-ото Народно събрание (30 ноември 1958-20 април 1964). Носител на орден "Георги Димитров" (декември 1959, октомври 1963).

акад. Жак Натан (Жак Натан Примо), икономист, стопански историк и публицист (1902-1974).
Един от създателите на т. нар. марксистко-ленинска икономическа наука в България. Един от основателите на Съюза на научните работници в България /дн. Съюз на учените в България/ (1944). Директор на издателство "Партиздат" (1947-1949). Директор на Икономическия институт при Българската академия на науките (1949-1951). Главен редактор на сп. "Исторически преглед" (1950-1974). Чл.-кор. на БАН (април 1958). Ректор на Висш икономически институт "Карл Маркс" в София (1958-1962). Носител на орден "Кирил и Методий" (май 1957), на орден "Народна  република България" първа степен (1960, януари 1963), на орден "Георги Димитров" (октомври 1972). Лауреат на Димитровска награда (май 1950, 17 юни 1966).

проф. Атанас Стойков (Атанас Стойков Атанасов), изкуствовед (1919-1988).
Заместник-директор на Института за изкуство при Българската академия на науките (БАН) (1962-1968). Главен редактор на сп. "Младеж" (1946-1949) и на в. "Работническо дело" (1950-1953). Чл.-кор. на БАН (1972). Автор е на научни студии и статии  и монографии. Носител на орден "Народна република България" (27 октомври 1969), на орден "Георги Димитров" (октомври 1979).

Генчо Узунов, писател хуморист (1919-2003).
Работил е във в. "Отечествен фронт" (1953-1958). Редактор на в. "Стършел" (1958-1969) и негов заместник главен редактор (1969-1990). Автор е на сборниците "Пиперлия доклад" (1957, в съавторство с Емил Робов), "Шопска салата" (1962), "Зоология на нашето време" (1965), "Скромни делници" (1967), "Кой от двамата" (1971), "Тайната вечеря" (1978), "Песен за глухи" (1979), "Поклонник на красотата" (1985) и др. Автор е и на пиесата "Нашите мечти" (1952, в съавторство с Емил Робов), на повестта "Искам да живея" (1968) и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (октомври 1979), на наградата "Чудомир" на в. "Стършел" за най-добър хумористичен разказ за 1976 г. за разказа му "Диагноза" (март 1977).

проф. Тодор Вълчев, икономист  и финансист (1922-2020).
Работил е в Икономическия институт при БАН (1958-1988). Ръководител на отдел "Развиващи се страни" в Института за социални изследвания (1984-1988). Управител на Българската народна банка (9 януари 1991-9 януари 1996). Председател на Съюза на българските фондации и сдружения (1995-1997). Автор е на трудовете "Същност и методи на държавно-монополистическото регулиране" (1963), "Държавно-монополистическият капитализъм на съвременния етап" (1964), "Краят на златно-доларовият стандарт" (1980), "Валутните проблеми на капитализма на съвременния етап (1981 с колектив) и др. Носител на приза "Мистър икономика" за заслуги в преобразуването на банковата система, за ролята му в тежкия преход на пазарна икономика, за приноса му в утвърждаване на новия облик на България пред международните икономически институции и деловия свят (1992).

Михаил Карушков, футболист (вратар) (1940-2015).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Арда" (Кърджали) и "Ботев" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 2 мача.

Александър Крайчев, състезател по вдигане на тежести и треньор (1951).
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен, Германия. През спортната си кариера подобрява 28 пъти световни рекорди във вдигането на тежести. Емигрира в САЩ през 1978 г.

Кирил Варийски, актьор (1954-1996).
Играл е в театрите в Смолян, в Пазарджик, в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" и в Народния театър "Иван Вазов". Участвал е в повече от 10 български филма, между които "24 часа дъжд" (1982), "Борис I" (1985), "Йо-хо-хо" (1981), "Комитски времена" (1989), "Жребият" (1993), сериала "Под игото" и др. Автор е на стихосбирката  "Лора: сънища" (1995), посветена на дъщеря му. Недовършена остава втората му книга "Истории зад кулисите". Носител на наградата на Съюза на артистите в България за млад артист за ролята на Миша Зейцов в постановката "Жестоки игри" (1983).

Сергей Цочев, химик (1954).
Специалист в областта на радиохимията и радиоекологията. Дългогодишен служител в АЕЦ "Козлодуй" на различни ръководни длъжности. Председател на Агенцията за ядрено регулиране (14 октомври 2004-3 юли 2013). Той е първият председател на Управителния съвет на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" при неговото създаване през 2004 г. От 16 ноември 2016 г. е член на Управителния съвет на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", а от 2022 г. и негов председател.

Бетина Жотева, журналист и политик (1964).
Работила е като международен редактор (1989-1997) и водещ в Канал 1 на Българската национална телевизия, кореспондент на в. "Труд" и директор на бюрото на вестника в Брюксел (2000-2005). Консултант и анализатор към НАТО (2005-2007). Първи секретар по въпросите на връзките с медиите и комуникационните стратегии в Постоянното представителство на България в Европейския съюз (2007-2010). Директор на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" на Министерството на финансите (октомври 2010-април 2013). Директор на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (април-29 юли 2013).  Съветник за медиите на заместник министър-председателя Екатерина Гечева-Захариева (6 август-ноември 2014). Говорител на Министерство на външните работи (7 ноември 2014-27 април 2016). Член на Съвета за електронни медии от квотата на президента  (8 май 2015-май 2022). Председател на Съвета за електронни медии (9 май 2020-април 2022).

Петринел Гочев, художник, скулптор, театрален режисьор и сценограф (1968).
Бил е директор на Драматичния театър "Никола Й. Вапцаров" (януари 2000-юни 2001). След това работи като художник и режисьор на свободна практика. Има повече от 10 самостоятелни изложби. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия и много частни колекции.

Димитър Стоянов, военен деец и политик (1968).
Започва военната си кариера като техник в изтребителен авиационен полк в Узунджово. Бил е заместник-командир по авиационна техника и въоръжение в Трета изтребителна авиобаза "Граф Игнатиево". От 2009 г. е началник на щаб в авиобазата. През периода 2013-2016 г. заема различни длъжности в Командването на Военновъздушните сили (ВВС) на България, последната от които е началник на щаба на ВВС. Главен секретар на президента Румен Радев (2017-2022). Министър на отбраната в две служебни правителства  (2 август 2022-6 юни 2023). От 6 юни 2023 г. е секретар по сигурност и отбрана на президента Румен Радев.
 
Нина Стоянова, юрист (1969).       
Юрисконсулт в дирекция "Правна" на Българска народна банка (БНБ) (1994-2006). Правен съветник на Съвета на директорите на "Печатница на БНБ" АД (2004-2015). Юрисконсулт в Европейската централна банка във Франкфурт, Германия, дирекция "Правни услуги" (септември-декември 2006). Главен юрист, директор на дирекция "Правна" в БНБ (2007-2015), член на Правния комитет към Европейската система на централните банки. Подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление "Банково" и член на Управителния съвет на Българската народна банка (29 юли 2015-26 юли 2023). От юли 2019 г. е член на Съвета на директорите на "Обертюр Фидюсиер" АД.

Иван Тотев, инженер и политик (1975).
Кмет на район "Източен" в Пловдив (2007-2009). Депутат в 41-ото Народно събрание (14 юли-17 август 2009). Областен управител на Пловдив (17 август 2009-2 ноември 2011). Кмет на община Пловдив (31 октомври 2011-3 ноември 2019). От 11 май 2021 г. е член на Изпълнителна комисия на партия "ГЕРБ". Депутат от 45-ото до 47-ото Народно събрание (2021-2022).

Весела Димитрова, състезателка по художествена гимнастика и треньор (1975).   
Треньор на ансамбъла по художествена гимнастика на България, който печели златни медали на Олимпийските игри през 2021 година в Токио, Япония. Като състезателка печели сребърен медал с ансамбъл жени на България на Световното първенство през 1991 г. в Атина, Гърция, и сребърен медал от Европейското първенство  през 1992 г. в Щутгарт, Германия. От 16 декември 2016 г. е треньор на националния отбор ансамбъл жени. Треньор на България за 2017 г., 2019 г. и 2021 г.  Почетен гражданин на София (17 септември 2021).

На този ден са родени и:

Еразъм Ротердамски (ист. име Герхард Герхардс), нидерландски хуманист и учен (1466-1536).

Жорж Жак Дантон, френски революционер (1759-1794).
Участник във Великата френска революция (1789-1794). Основател е на Клуба на кордилиерите (1790). Първи председател на  Комитета за обществено спасение (1793). През 1793-1794 г. оглавява опозиционна група срещу якобинците. Осъден е на смърт от Революционния трибунал и екзекутиран (2 април 1794).

Ивлин Уо (Ивлин Артър Сейнт Джон Уо), британски писател (1903-1966).
Автор е на романите "Упадък и падение" (1928), "Унизени тела" (1930), "Черната напаст" (1932), "Шепа прах" (1934), "Сензацията" (1938), "Развейте още знамена" (1942), "Завръщане в Брайдсхед" (1945), "Незабравимата" (1947), "Елена" (1950), "Любов сред руините" (1953) и др. Творчеството му е остра сатира на аристокрацията и висшето общество.

Алберт Малц, американски драматург и писател (1908-1985).
Автор е на пиесите "Въртележка" (1932), "Мир на земята" (1933), "Черната дупка" (1935) и др. Прозата му включва "Кръстът и стрелата" (1944), "Пътешествието на Саймън Макийвър" (1949), "Един дълъг ден от краткия живот" (1956), "Приказка за един януари" (1966) и др. Сценарист е на "Къщата, в която живея" (1945), "Голият град" (1948) и др.

Франсис Бейкън, британски художник от ирландски произход (1909-1992).

Джонас Солк, американски имунолог (1914-1995).
Създател на първата в света ваксина срещу полиомиелит, която след успешни изпитания на 12 април 1955 г. е пусната за употреба в САЩ. Дотогава епидемията от полиомиелит придобива огромни размери, като през 1952 г. от вируса в САЩ се заразяват над 300 000 души, от които около 58 000 умират. През 1947 г. Джонас Солк е назначен  за директор на Лабораторията за вирусни изследвания към Университета по медицина в Питсбърг. Малко по-късно с него се свързват от Националния фонд за детски паралич, за да финансират изследванията му за ваксина срещу полиомиелита. През 1951 г. той разграничава три различни вида вируси, причиняващи полиомиелит (детски паралич), което му позволява да разработи "мъртва" ваксина, при инжектирането на която организмът на детето започва да произвежда антитела. Предварителните тестове на ваксината против полиомиелит започват през 1952 г., като Джонас Солк прилага експериментални дози върху самия себе си, съпругата и тримата си сина. През 1954 г. започват национални тестове върху един милион деца на възраст от шест до девет години, които стават известни като пионерите на полиомиелит. На 12 април 1955 г. са обявени резултатите: ваксината е безопасна и ефективна. През 1956 г. започва масовата ваксинация на деца срещу полиомиелит, като само за 5 години броят на болните намалява с 96 процента. През 1963 г. той създава Центъра за биологични изследвания "Солк" в Сан Диего, Калифорния, и е негов директор до 1975 г. Носител на Президентския медал на свободата (1977).

Спирос Киприану, кипърски политик и общественик (1932-2002).
Основател на Демократическата партия на Кипър (ДИКО) (12 юли 1976) и неин председател (12 юли 1976-17 април 2000). Председател на Камарата на представителите (парламента) (20 септември 1976-3 септември 1977). Президент на Кипър (3 септември 1977-21 февруари 1988). Председател на Камарата на представителите (парламента) (6 юни 1996-7 юни 2001).

Маноел Франсиско дос Сантос (Гаринча), бразилски футболист (1933-1983).
В Бразилия той е определян за втория най-добър футболист за всички времена след Пеле. Прякорът му Гаринча на португалски език означава "птичка".  Наричат го и "Краля на дрибъла" заради уникалния дрибъл с топка, който според специалистите се дължи на факта, че по рождение левият му крак  е с 6 см по-къс от десния.

Вим Янсен (Вилхелмус Маринус Янсен), нидерландски футболист и треньор (1946-2022).
С националния отбор по футбол печели два сребърни медала от Световните първенства през 1974 г. в Германия и през 1978 г. в Аржентина и един бронзов медал от Европейското първенство през 1976 г. в Югославия.
 
Анри Мишел, френски футболист и треньор (1947-2018).
Като треньор на националния отбор по футбол на Франция печели златен медал от Олимпийските игри през 1984 г. в Лос Анжелис, САЩ.

Брус Дженър, американски състезател по лека атлетика (1949).
Олимпийски шампион (десетобой) през 1976 г. в Монреал, Канада. През юни 2015 г. обявява, че е транссексуален и си сменя пола, като името му вече ще бъде е Кейтлин Дженър.

Бил Гейтс (ист. име Уилям Хенри Гейтс III), американски предприемач (1955).
Съосновател и президент на корпорацията "Майкрософт" (4 април 1975). Кавалер на Ордена на британската империя като признание за икономическите му успехи и за неговата благотворителна дейност (2 март 2005).

Флоранс Арто, френска състезателка по ветроходство (1957-2015).
Загива при катастрофа с хеликоптер по време на снимките на риалити шоу на френската телевизия  TF1 в Аржентина.

Ерос Рамацоти, италиански певец (1963).
В музикалната си кариера от над 30 години той е издал 14 студийни албума, едно EP, три компилации, три лайв албума и 37 сингъла, а продажбите му надхвърлят 60 милиона в световен мащаб.

Гюнтер Хубер, италиански състезател по бобслей (1965).
Олимпийски шампион през 1998 г. в Нагано, Япония, на двойки заедно с Антонио Тарталя. От олимпийски игри печели и 1 бронзов медал през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия. От световни първенства печели 1 златен (1999) и 1 сребърен медал (1997).

Джулия Робъртс, американска актриса (1967).
Участвала е във филмите "Стоманени магнолии" (1989), "Хубава жена" (1990), "Версия "Пеликан" (1993), "Сватбата на най-добрия ми приятел" (1997), "Теория на конспирацията" (1998), "Нотинг Хил" (1999), "Ерин Брокович" (2000), "Бандата на Оушън" (2001), "Усмивката на Мона Лиза" (2003) "Бандата на Оушън 2" (2004), "Паяжината на Шарлот" (2006), "Денят на влюбените" (2010), "Яж, моли се и обичай" (2003), "Лари краун" (2011) и др. Носителка на награда "Оскар" за най-добра женска роля във филма "Ерин Брокович" (2000).

Деян Стефанович, сръбски футболист (1974).

Обафеми Мартинс, нигерийски футболист (1984).

Камий  Мануела Мюфа, френска състезателка по плуване (1989-2015).
От Олимпийските игри през 2012 г. в Лондон, Великобритания, има 3 медала - златен, сребърен и бронзов. Загива при катастрофа с хеликоптер по време на снимките на риалити шоу на френската телевизия  TF1 в Аржентина.

Това е денят на смъртта на:

Джон Лок, английски философ (1632-1704).
Автор е на книгите "Два трактата за управлението" (1689), "Писмо за толерантността" (1689), "Опит върху човешкия разум" (1690) и др.

Джон Смитън, британски строителен инженер (1724-1792).
Конструира мостове, канали, пристанища. Създател на фара (1759). Разработва формулата на първия хидравличен цимент (1756), а впоследствие и на хидравличния бетон. Счита се за основоположник на професията граждански инженер.

Тодор Икономов, български политик, общественик и публицист (1838-1892).
Участник в борбата за самостоятелност на българските училища, автор е на учебници, един от създателите на новобългарския език. Взема участие в борбата за църковна независимост. Спомагателен член (1869), дописен член (1881) и редовен член на Българско книжовно дружество (1884). Депутат в Учредителното събрание (1879). Един от водачите на Консервативната партия. Министър на вътрешните работи (19 януари-24 март 1880). Кмет на София (1 юли-30 декември 1880), окръжен управител на Шумен (1881). Председател на Държавния съвет (1882). Министър на обществените сгради, земеделието и търговията (20 септември 1883-29 юни 1884).
 
сър Албърт Маркам, британски мореплавател (1841-1918).
Участвал е като заместник-командир в експедицията на кораба "Алърт" (1875-1876). Плавал е в акваторията на островите Нова Земя в Северния океан (1879).

Цветан Радославов, български поет, педагог, психолог и общественик (1863-1931).
Гимназиален учител в Габрово, Русе и София. Участвал е в дейността на читалище "Славянска беседа", бил е член на управата на театрална трупа "Сълза и смях" в София, рецензира пиеси в Народния театър, активен член на Археологическото дружество. Един от авторите на законопроекта за Държавното музикално училище. По време на Сръбско-българската война  (1885)  написва текста и музиката на песента "Горда стара планина", по-късно хармонизирана от композитора Добри Христов и наречена "Мила Родино", върху основата на която на 8 септември 1964 г. с Указ 534 на Президиума на Народното събрание е одобрен националният химн на Народна република България "Мила Родино". Освен като поет, се изявява като художник, етнограф и нумизмат. Цветан Радославов е един от тримата българи (заедно с Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология  - Вилхелм Вунт.

Корней Чуковски (ист. име Николай Корнейчуков), съветски писател, литературен критик и преводач (1882-1969).
Автор е на книгите за деца "Крокодил" (1917), "Мий безспир" (1923), "Голяма хлебарка"(1923), "Доктор Ох боли" (1929) и на книгата за езиковото развитие на децата "От две до пет" (1928-1933) и др.

митрополит Иларион (светско име Димитър Драганов Цонев), български църковен деец (1913-2009).
Протосингел на Великотърновска митрополия (1944-30 септември 1957). На 5 декември 1947 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско. Инспектор в Духовната академия "Св. Климент Охридски" (1 октомври 1957-15 август 1964). Игумен на Троянския манастир "Успение Богородично" (16 август 1964-31 март 1965), на Бачковския манастир (1 август 1972-1981). На 21 януари 1973 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Траянополски".  Последователно е председател на църковното настоятелство при Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", директор на Църковно-историческия музей и директор на археологическия музей при Българската патриаршия (1981-1990). Патриаршески викарий в София (1994-19 октомври 2003). Митрополит на Доростолската епархия (12 октомври 2003-28 октомври 2009). Автор на над 40 книги и на повече от 300 стихотворения, статии, спомени, пътеписи, беседи и поучения. Член  на Съюза на писателите в България (2004). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значими заслуги в развитието и издигането ролята на богословското образование и наука в България (9 март 2009).

проф. Димитър Сагаев, български композитор, диригент и музикален педагог (1915-2003).
Учител по музика в Пловдивската мъжка гимназия (1941-1942). Военен диригент (1943-1946). Ръководи отдела за художествена музика при Радио София (1946-1949). Диригент на Представителния духов оркестър при Министерство на вътрешните работи (1949-1953). Началник на отдел "Музика и оперни театри" при Министерството на културата (1952-1955). Преподавател в Държавна музикална академия (1948-1982), декан на теоретичния факултет (1955-1959), заместник-ректор на академията (1962-1968). Автор е на балети, симфонии, вокално-инструментални творби, симфонични поеми и оперети, сред които "Мадарският конник" (1964), които "Под игото" (1965), "Самуил" (1973). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1978). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1985).

Любомир Сагаев, български музиковед (1917-2001).
Музикален редактор в Радио София (1958-1961). Директор на Софийска държавна филхармония (1961-1973). Директор на Български културен център във Варшава (1973-1977). Заместник-председател на Столичния съвет за култура (1977-1980). От 1980 г. е бил заместник-председател на Съюза на българските композитори. Автор е на "Българското оперно творчество" (1958), "Книга за операта" (1964), "Съвременно българско оперно творчество" (1974) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен за активна творческа и обществена дейност в областта на музикалното изкуство и във връзка с неговата 70-годишнина (9 януари 1987).

Джон Брейн (ист. име Джерард Брейн), британски писател (1922-1987).
Автор е на произведенията "Път към висшето общество" (1965), "Остани с мен до сутринта" (1970), "В очакване на Шила" (1976) и др.

Юрий Лотман, съветски учен в областта на литературната теория и естетика (1922-1993).
Автор е на книгите "Култура и информация", "Поетика. Типология на културата" и др. Носител на академичната награда "Александър Пушкин" (1993).

проф. Александър Райчев, български композитор, диригент и музикален педагог (1922-2003).
Секретар на Съюза на българските композитори (1958-1964; декември 1972-11 май 1976). Ректор на Българска държавна консерватория (1972-28 септември 1979). Заместник-председател на Комитета за култура (26 декември 1979-1 февруари 1982). Депутат в 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Първи заместник председател на Съюза на българските композитори (11 май 1976-14 май 1980) и негов председател (14 май 1980-12 март 1990). Автор е на симфониите "Новият Прометей" (1958), "Устреми" (1966), на балетите "Хайдушка песен" (1952), "Изворът на Белоногота" (1978), на оперите "Мост" (1965), "Тревога" (1974), "Хан Аспарух" (1981) и др. Носител на орден "Стара планина" първа степен (11 април 1997).

Асен Севарски (ист. име Хасан Хюсеинов Карахюсеинов), български писател, журналист и политик (1925-1990).
От 1947 г. е член на Българската комунистическа партия (БКП). Бил е кореспондент на вестниците "Дунавска правда", "Народна младеж" и "Работническо дело". Работи във  в. "Йени ъшък" /"Нова светлина"/ (от м. октомври 1951), литературен сътрудник в Радио София в предаване за Турция (от 1964), в отдел "Външна политика и международни връзки" в Централния комитет на БКП (от 1 октомври 1968). Заместник главен редактор на сп. "Йени хаят" /"Нов живот"/ (1980-1986). Депутат в 9-ото Народно събрание (1986-1990).  Автор е на стихосбирките "И пламък, и огнище" (1977), "Луда гора" (1980), "Завръщане към птиците" (1984), "С дъх на жито" (1985), на сборник есета, статии и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1982). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1985), "Кирил и Методий" трета степен и на "Народен орден на труда" трета степен (1960).

Вили де Клерк, белгийски юрист и политик (1927-2011).
Член на Комисията на Европейската общност (еврокомисар за международните отношения и търговската политика) (7 януари 1985-6 януари 1989).

Тадеуш Мазовецки, полски политик (1927-2013).
Един от инициаторите на "Кръглата маса" (6 февруари-5 април 1989) - преговорите между управляващи и опозиция, чрез които комунистическата власт и опозицията подготвят Полша за мирен преход към демокрация. Председател на Министерския съвет на Полша (24 август 1989-4 януари 1991). Председател на Демократичния съюз (15 декември 1990-23 април 1994). Председател на Съюз за свободата (23 април 1994-1 април 1995).

Тодор Икономов, български политик, обществен деец и публицист (1938-1892).
Участник в борбата за самостоятелност на българските училища, автор е на учебници, един от създателите на новобългарския език. Взема участие в борбата за църковна независимост. Спомагателен член (1869), дописен член (1881) и редовен член на Българско книжовно дружество (1884). Депутат в Учредителното събрание (1879). Един от водачите на Консервативната партия. Министър на вътрешните работи (19 януари-24 март 1880). Кмет на София (1 юли-30 декември 1880), окръжен управител на Шумен (1881). Председател на Държавния съвет (1882). Министър на обществените сгради, земеделието и търговията (20 септември 1883-29 юни 1884).

Мануел Санчис Мартинес, испански футболист и треньор (1938-2017).

Константин Аджаров, български философ и политик (1951-2002).
Председател на Християн-републиканската партия (1989-28 октомври 2002). Депутат в 36-ото Народно събрание (1991-1994).

Йосиф Шамли, български актьор и режисьор (1972-2019).
Играл е в Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов", Драматично-куклен театър "Константин Величков" в Пазарджик, Родопски драматичен театър "Николай Хайтов", Драматичен Театър "Стефан Киров" в Сливен, Театрална работилница "Сфумато", Народен театър "Иван Вазов". Участва във филмите "Завръщане у дома" (1996), "Дзифт" (2008), "Под прикритие" (2011-2016), "Знакът на българина" (2013), "Откраднат живот" (2016), "Дяволското гърло" (2019) и др. Участва в радиопиеси и радиопредавания по програма "Христо Ботев" на Българското национално радио. Асистент в школи МОНТФИЗ (2010), преподавател в Училище за таланти в София (2013-2014). Носител на наградата "Аскеер" на Театъра на Българската армия в категория "Поддържаща мъжка роля" за ролята на Били Бибит в "Полет над кукувиче гнездо" от Дейл Васерман/Кен Киси (1995), на наградата "Аскеер" в категория "Поддържаща мъжка роля" за ролята на Цера в "Ничия земя" (2016).

Матю Пери, американски актьор (1969-2023).
Придобива популярност с ролята на Чандлър Бинг от сериала "Приятели" по телевизия Ен Би Си (1994-2004). Участвал е във филмите "Паралелни животи" (1994), "Да влезеш" (1994), "Бързата работа" (1997), "Девет ярда" и "Хлапакът" (2000), "Отново на 17" (2009) и др. Носител на "Златен глобус" за най-добър актьор за ролята си в минисериала "Триумфът" (2006). Автор е на мемоарната книга "Матю Пери: Приятели, любовници и голямото ужасно нещо" (2022), в която описва десетилетната си борба с пристрастяването към болкоуспокояващи и алкохол. На 28 октомври 202 г. е открит мъртъв в джакузито в дома си в Лос Анджелис.
/АЯ, МГ/