site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 25 октомври в историята

25 октомври 2024 г., петък, 43-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Маркиан и Мартирий.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на работещите в областта на българската земеделска наука.
Отбелязва се с Решение 653 на Министерския съвет от 4 септември 2006 г.  Целта е по достойнство да бъдат отбелязани достиженията на всички научни работници в сферата на аграрния отрасъл, които със своя труд и създадени образцови модели на научни разработки са изградили историята и традициите в българската земеделска наука.

Денят на община Борован. Годишнина от освобождението (1877) на селището от османско иго от Лейбгвардейския хусарски полк под командването на полк. Барон Майендорф по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

По света се отбелязва:

Международният ден на борбата на жените за мир. Отбелязва се от 1980 г. с решение на Международната демократична федерация на жените в рамките на Седмицата на действията за разоръжаване (24-30 октомври).

Международният ден за информираност по проблемите на малките хора. Отбелязва се от 2013 г. по инициатива на американската организация "Малките хора на Америка", с цел да се информира обществеността за проблемите на малките хора. Годишнина от рождението на Били Барти (25 октомври 1924-23 декември 2000), който през 1957 г. заедно с 20 свои приятели, също с нисък ръст, основават организацията "Малките хора на Америка".

Световният ден на операта. Отбелязва се от 2019 г. по инициатива на Европейската асоциация на оперните компании и фестивали Opera Europa, с цел повишаване на информираността на международната общност за положителното въздействие и ценността на операта за хората. Годишнина от рождението на френския композитор Жорж Бизе (1838-1875) и австрийския композитор Йохан Щраус - син (1825-1899).

Световният ден на макароните. Отбелязва се от 1998 г. с решение на Световния конгрес на производителите на тестени изделия в Рим, Италия (25 октомври 1995), с цел да се популяризират макаронените изделия като вкусна и здравословна храна.

Европейският ден на правосъдието. Отбелязва се от 2003 г. с решение на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ) към Съвета на Европа от 5 юни 2003 г. като Европейски ден на гражданското правосъдие. Денят се отбелязва, с цел да се повиши информираността на международната общност за правата на гражданите.

Националният празник на Казахстан. Ден на републиката (1990).

На този ден в България:

1877 - Борован е освободен от османско иго от Лейбгвардейския хусарски полк под командването на полк. Барон Майендорф по време Руско-турската освободителна война (1877-1878).

1878 - Учредено е сливенското дружество на Червения кръст под председателството на митрополит Серафим. След Съединението на България (1885) на 20 септември 1885 г. е създадена и националната организация на Българския червен кръст с председател митрополит Климент. Създаването му е признато от Международния комитет на Червения кръст на 20 октомври 1885 г. в Женева, Швейцария.

1919 - Излиза бр. 1 на литературно-хумористичното списание "Червен смях", орган на Българската комунистическа партия. Основатели и редактори на Крум Кюлявков и Христо Ясенов. Излиза до 1923 г.

1930 - В Асизи, Италия, по католически ритуал се венчават цар Борис Трети и Джована Савойска, дъщеря на италианския крал Виктор-Емануил Трети. Венчавката по православен ритуал на цар Борис Трети с Джована Савойска е на 31 октомври 1930 г. в храм-паметника "Св. Александър Невски" в София. От този момент Джована Савойска приема името Йоанна, царица българска.

1966 - В експлоатация е пуснат първи блок на ТЕЦ "Марица изток 2". Централата е разположена в югоизточната част на страната, на 60 км от Стара Загора. Това е най-голямата топлоелектрическа централа в България и първата, която се изгражда със сглобяеми стоманобетонни елементи. Първата копка за изграждане на централата е положена на 7 май 1962 г. Официалното откриване на централата е на 10 ноември 1966 г. С влизането на блок 4 в експлоатация на 24 ноември 1968 г. е завършен първият етап от изграждането на централата и тя е присъединена към националната енергийна система. През 1979 г. Министерският съвет приема решение за изграждане на още 4 блока с обща мощност 850 мегавата. На 28 ноември 1995 г. е пуснат в експлоатация последният осми блок на централата.  Централата работи с местни лигнитни въглища, като понастоящем общата й мощност е 1620 мегавата.

2005 - Главният прокурор Никола Филчев внася две искания до 40-ото Народно събрание за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Софиянски във връзка с делата за сделките за местността "Погребите" и "Милениум Център".

2010 - В Париж, Франция, на церемония в сградата на ЮНЕСКО министърът на културата на България Вежди Рашидов и генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова подписват споразумение за създаването в София на регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа.

2012 - В София се провежда осмата Конференция на министрите на културата на тема: "Нематериалното културно наследство за устойчиво развитие в Югоизточна Европа". Участва генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Това е първата конференция на министрите в рамките на лансираната през 2011 г. от Ирина Бокова инициатива "Културата - мост към развитие".

2013 - Главният прокурор внася в 42-ото Народно събрание искане за снемане имунитета на депутата Сергей Станишев и за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу него. Той е обвинен за това, че в периода 4 ноември 2005 г. - 10 септември 2009 г. в качеството си на министър-председател, е загубил седем документа с информация, представляваща  държавна тайна, чрез неупражняване на грижи относно съхранението, предаването и движението на документите. 

2014 - На територията на цяла Бургаска област е обявено бедствено положение заради падналия над 178 литра на кв. метър дъжд в региона. В рибарското селище "Ченгене скеле" край Бургас са скъсани две диги, където са блокирани 50 души.  

2015 - В страната се произвежда първи тур на изборите за общински съветници и за кметове на основание Изборния кодекс, приет на 21 февруари 2014 г. и на 4 март 2014 г. Вторият тур е на 1 ноември 2015 г. На първия тур са избрани кметовете на 132 общини и 10 района, а на втория - кметовете на 133 общини и 25 района. Заедно с местните избори се произвежда и национален референдум с въпрос: "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?". Общият брой на действителните гласове е 2 587 593. С "Да" отговарят 1 883 411 души, с "Не"- 704 182 души. Недействителните гласове са 122 339.

2018 - Общинският съвет на Стара Загора приема решение град Стара Загора да бъде обявен за "Град на Българската бойна слава" по идея на общинския съветник от ВМРО Антон Андонов и на местната структура на ВМРО. Според тях героичната битка при Стара Загора през лятото на 1877 г., когато за първи път българското опълчение влиза в битка, е  фактическото зараждане на Българската армия и нейния първи подвиг.

2019 - Специализираният наказателен съд в София постановява кметът на Несебър Николай Димитров да остане за постоянно в ареста. Той е арестуван по обвинение за купуване на гласове във връзка с изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г. Освен него са задържани още четирима - Георги Георгиев, Петър Тодоров, Атанас Япаджиев и Константин Лефтеров, които имат сходни обвинения.

2020 - Светият синод на Българската православна църква избира с 11 гласа Константийския епископ Яков за Доростолски митрополит. Константийският епископ Яков, със светското име Росен Стоичков Дончев, от 2016 г. до избирането си за Доростолски митрополит е Константийски епископ и втори викарий на Пловдивския митрополит. На 18 август 2020 г.  от коронаривус "Ковид-19" на 78 години умира Доростолският митрополит Амвросий.

2021 - Събранието на академиците избира четирима нови академици на Българската академия на науките в областта на природоматематическите науки. В отделението по природоматематически науки, в направлението "Математическите науки", за академик е избран Олег Мушкаров. В отделението по природоматематически науки, в направлението "Физически науки", за академик е избран Николай Витанов. В отделението по природоматематически науки, в направлението "Химически науки", за академик е избран Николай Денков. В отделението по природоматематически науки, в направление "Химически науки", за академик е избран Константин Иванов Хаджииванов.

2022 - Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) съобщава на интернет страницата си, че за първи път в България са установени варианти BQ.1.1. и BM.1.1, които са подварианти на Омикрон на КОВИД-19.

 На този ден по света:
 
1962 - В Ню Йорк, САЩ, на извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН (25-26 октомври 1962), постоянният представител на САЩ Адлай Стивънсън показва снимки на разположените в Куба съветски ракети по време на Карибската криза (22-28 октомври 1962) като неопровержимо доказателство в подкрепа на решението на САЩ да започнат военни действия. Този акт се нарича ефект "Адлай Стивънсън". Със съдействието на изпълняващия длъжността генерален секретар на ООН У Тан СССР и САЩ постигат компромис, в рамките на който съветската страна е длъжна да изведе ядреното оръжие от Куба в замяна на неприкосновеност на острова от страна на САЩ.

1971 - Общото събрание на ООН приема резолюция A/RES/2758 (XXVI) за възстановяване на законните права на Китайската народна република (КНР) в организацията, като признава правителството на Китай за единствен законен представител на Китай в ООН, както и това, че Китай е една от страните, постоянни представителки в Съвета за сигурност на ООН. Съгласно документа представителите на Тайван са лишени от местата, които незаконно заемат в ООН и в организациите към ООН.

1977 - От полигона Капустин яр, Астраханска област, СССР, в рамките на космическата програма "Интеркосмос", е изстреляна ракетата "Вертикал 6" с три български космически прибори на борда - уред за измерване на йонната концентрация и цилиндрична сонда на Ленгмюр, разработени съвместно със СССР и изцяло българският уред - електрофотометър за изследване на естествените атмосферни емисии. "Интеркосмос" е програма за сътрудничество за изследване и използване на космическото пространство за мирни цели, подписана на 13 април 1967 г. в Москва, тогава в СССР,  от представители на девет социалистическите страни - България, Германската демократична република, Куба, Монголия, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия.

1983 - Започва операция "Неотложна ярост", при която на територията на остров Гренада дебаркират военни части на САЩ и на още шест страни от Карибския басейн. Операцията завършва на 29 октомври 1983 г. Повод за военната интервенция е убийството на министър-председателя на Гренада Морис Бишоп след извършен военен преврат от управляващата партия Ново движение "Джуъл". Бишъп е поставен под домашен арест и екзекутиран на 19 октомври 1983 г. Официалното публикувано основание на САЩ за акцията е нуждата да се евакуират спешно американските граждани, работещи в университета в Сейнт Джордж. Въпреки че по-късно новият генерал-губернатор сър Пол Скун заявява, че той е помолил за навлизането на военните части, правителствата на Великобритания и Тринидад и Тобаго изказват яростни мнения срещу навлизането, тъй като не са били консултирани. Операцията завършва на 29 октомври 1983 г., като военните части арестуват водачите на преврата. На 3 декември 1984 г. са произведени нови избори.

1999 - Отворен е първият "коридор за сигурност" между Западния Бряг и ивицата Газа. Преди това са освободени 151 палестински пленници. Споразумението за т.нар. коридор за сигурност, свързващ Западния бряг и ивицата Газа, е подписано в Ерусалим, Израел, на 5 октомври 1999 г. от министъра на вътрешната сигурност на Израел Шломо бен Ами и министъра по гражданските въпроси на Палестина Джамил ат Тарифи. Новият път представлява специален маршрут през израелска територия, който ще може да бъде използван от палестинци. Съгласно споразумението израелските власти ще допускат през коридора само палестинци със съответни пропуски, които ще се раздават с разрешение на Палестинската автономна власт.

2005 - В Атина, Гърция, е подписан Договор за общ енергиен пазар между Европейския съюз и страните от Югоизточна Европа - първият многостранен договор, подписан от държавите от Югоизточна Европа. Документът е подписан от министрите на енергетиката на Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Румъния, Турция, Сърбия и Черна гора, Република Македония и мисията на ООН, както и от еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс.

2007 - В Лансароте, Канарски острови, по време на двудневна конференция на министрите на правосъдието на 47-те държави членки на Съвета на Европа е подписана Конвенция за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие. Това е първият юридически инструмент, който определя за престъпления сексуалните посегателства срещу деца, в това число и тези, извършени у дома.

2008 - Във Варшава, Полша, след 25 години строителство е пусната в действие първата линия на метрото, дълга 20 км. Линията, която има 23 спирки, прекосява полската столица от север на юг. Строителството й започва през 1983 г.

2009 - В Русия, в Република Кабардино-Балкария, на 10 км от гр. Налчик е убит един от лидерите на опозицията в Ингушетия Макшарип Аушев, бивш собственик на опозиционния сайт Ингушетия.org и член на експертния съвет към пълномощника по правата на човека в Русия.

2011 - В завода Плантекс близо до Амарило, щата Тексас, САЩ, са демонтирани  последните компоненти на бомбата Б53 - последната от най-мощните атомни бомби в САЩ. Заводът е единственото място в САЩ, където се сглобяват и разглобяват ядрени оръжия. Бомбата, която тежи 4530 кг и е с размер на миниван, е приета на въоръжение през 1962 г. по време на т. нар. Студена война. Според Федерация на учените на САЩ тя е 600 пъти по-мощна от атомната бомба, пусната над японския град Хирошима по време на Втората световна война (1939-1945). Много от бомбите Б53 са разглобени през 80-те години на 20 в., но значителен брой от тях остава в арсенала на САЩ до 1997 г. 
    
2012 - От полигон в Казахстан Русия извършва успешно изпитване на междуконтинентална ракета, която може да пренася ядрено оръжие - прототип на най-новата версия на ракетата "Топол М" (по номенклатурата на НАТО: SS-27 Sickle B).

2015 - Правителството на Израел включва в списъка на терористичните организации сунитската групировка "Ислямска държава", "Джебхат ан нусра" и "Бригадите Абдула Азам".

2017 - В Бразилия Камарата на депутатите (долната камара) на парламента гласува да бъдат отхвърлени обвиненията в корупция, предявени от прокуратурата срещу президента на страната Мишел Темер. В заседанието, което продължава над 12 часа и се предава пряко по телевизионния канал "Глобо", за отхвърляне на обвиненията гласуват 251 депутати, а за продължаване на разследването чрез предаването му във Върховния съд - 233-ма. Двама се въздържат. За да продължи съдебното следствие, обвиненията срещу Мишел Темер трябва да бъдат подкрепени от минимум две трети от членовете на Камарата на депутатите, т.е. от 342-ма депутати от общо 513. Решението на камарата означава, че наказателното дело срещу държавния глава се замразява до изтичането на мандата му в края на 2018 г.

2018 - В Адис Абеба, Етиопия, парламентът избира Сахле-Ворк Зевде за президент на страната. Тя е първата жена президент в историята на Етиопия. Тя заменя на поста Мулату Тешоме Вирту, който подава оставка на 24 октомври 2018 г. без да посочва причина. В Етиопия президентският пост е предимно почетна длъжност с преобладаващо символични функции. Основните правомощия са съсредоточени в ръцете на министър-председателя.

2019 - В Таджикистан парламентът гласува амнистия на 20 000 затворници, предложена от президента Емомали Рахмон по случай 25-ата годишнината от приемането на конституцията на Таджикистан (1994). Тя обхваща лица, осъдени за лайкове в социалните мрежи за публикации, преценени като екстремистки. Това е най-голямата амнистия в историята на Таджикистан от получаването на независимост на страната през 1991 г.

2020 - В Чили е произведен референдум за нова конституция, която да замени основния закон на страната, приет при управлението на ген. Аугусто Пиночет (1973-1990). Близо 80 процента от гласувалите подкрепят новата конституция, написана от специално избрана гражданска колегия, а останалите 20 процента са против.
 
2021 - Върховният съд на Хърватия потвърждава присъдата от шест години затвор на бившия министър-председател на страната Иво Санадер за взимане на подкуп от ръководителя на унгарската енергийна група МОЛ Жолт Хернади, който е осъден на две години. Върховният съд потвърждава обвинението, че Иво Санадер и Жолт Хернади са се договорили за подкуп от 10 милиона евро в замяна на приемане на необосновани промени към споразумения, касаещи хърватската петролна компания ИНА, в която държавата има дял. Тези промени имали за цел да дадат на унгарската енергийна група МОЛ контролно влияние върху ИНА. За услугата Жолт Хернади платил на Иво Санадер 10 милиона евро. Присъдите им са произнесени на 30 декември 2019 г.

2022 - Бившият министър на финансите на Великобритания Риши Сунак встъпва в длъжност като министър-председател на страната, заменяйки Лиз Тръс, която подава оставка на 20 октомври 2022 г. Риши Сунак, който е с индийски произход, е първият британски премиер от азиатски произход във Великобритания.

Родени на този ден българи:

Евтим Дабев, учител, журналист, преводач и политик (1864-1946).
Първият преводач и издател на марксистка литература в България. От 1884 г. е учител в Севлиево и Габрово. Редактира първия български социалистически вестник "Росица" (1886). Участва в учредителния (Бузлуджанския) конгрес на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ (1891). Един от създателите на Българския социалдемократически съюз /БСДС/ (1892), участва в списването на печатния му орган - в. "Другар". От 1894 г. е член на Централния комитет на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Редактор (заедно с Георги Кирков) на в. "Работнически вестник" (1897-1900), редактор на сп. "Труд" (1900-1903), на сп. "Пролетарска заря" (1904-1905). След като се оттегля от активна политическа дейност  работи като учител и публицист. Автор е на стихосбирката "Тъгите ми", на брошурата "Сюрмашки правдини", на преводи на "Наемния труд и капиталът" на Карл Маркс.

Димитър Бабев, поет, драматург, преводач и литературен критик (1880-1945).
Редактира заедно с поета и журналист Димитър Подвързачов сборника "Театър и вечеринки" (1910). Участник в Балканската война (1912-1913) като запасен офицер в 9 пехотен полк. Редактор на сп. "Листопад" (1913-1917). Сътрудничил е на в. "Утро" и в. "Мир". Един от създателите на Съюза на българските писатели (1913). Бил е библиотекар, артистичен секретар и драматург на Народния театър (24 декември 1921-31 юли 1923). Дългогодишен уредник на издателството на Министерство на народната просвета. Занимава се и с литературна критика.  Съставя антологията "Френски поети" (1920) и издава "Избрани стихотворения" (1937, изд. "Хемус") от А. С. Пушкин. Автор е на "Нашите писатели" (1916; 1918), "Приказки за живота и за смъртта" (стихове, 1919), "Вечна приказка" (поема, 1923); "Книга на откровенията" (стихове, 1926), "Крали Марко" (1926), "Критики на един поет" (1928), "Изкуство и мъдрост" (1930), "Секулова невяста" (пиеса, 1932), "Жените победиха" (комедия, 1935) и др. Превежда произведения от френски и руски класици, немски поети. Превежда новелата "Нами-ко или кукувичката" на японския писател Кенджиро Рока Токутоми (1904). Голяма част от произведенията му са преведени на различни езици.

проф. Никола Атанасов (Никола Атанасов Китанов), композитор и музикален педагог (1886-1969).
От 1923 г. е преподавател в Държавната музикална академия и неин директор (1934-1937). Автор е на първата българска симфония (1912) и на първата българска соната за пиано (1929), на хорови и солови песни, инструментални пиеси и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1954). Почетен гражданин на Кюстендил (1963).

Иван Янев, актьор и режисьор (1888-1974).
Играл е в Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1908-1910), в Съвременен театър на М. Икономов (1910-1912), в театъра в Русе (1918-1922). Директор, режисьор и актьор в театрите във Варна (1923-1925, 1927-1932, 1942-1948), в Пловдив (1925-1927), в Бургас (1936-1937) и Плевен (1939-1942,1948-1952). Носител на орден "Георги Димитров" (1973).

Борис Ангелушев, художник (1902-1966).
Основоположник на книгооформлението в България. Автор е на живописни композиции - "Аспаруховата конница минава Дунава" (1939) и "Обесването на Васил Левски" (1942). През 40-те години на 20 в. са издадени многобройни пощенски марки, създадени от него. Оформя корицата на първото издание на "Моторни песни" от Никола Вапцаров (1940)  и на първия брой на сп. "Жената днес" (октомври 1945). Илюстрирал е книгите "Снаха" от Георги Караславов, "Приказки" от Ханс Кристиан Андерсен, "Септември" от Гео Милев, "Домашно огнище" от Елин Пелин, "Чичо Томовата колиба" от Хариет Бичър Стоу, "Бай Ганьо" от Алеко Константинов, "Немили-недраги" от Иван Вазов, "Съдбата на човека" от Михаил Шолохов и др. Лауреат на Димитровска награда (1951, 1964). Носител на орден Народна република България" първа степен (1959), на орден "Георги Димитров" (1962).

Митко Горчивкин (ист.име Димитър Стоянов Митев), писател, драматург и журналист (1910-1982).
Работил е във в. "Народно дело" - Варна, бил е заместник-главен редактор на в. "Знаме на труда", редактор в "Партийното издателство", в. "Септемврийче", "Народна младеж", "Кооперативно село" (1951-1971). Публикувал е сборниците с разкази - "Човеци и човеченца" (1940), "Таласъм"(1943), "Великата река" (1945), "Точка по въпроса" (1959), "Къщовница" (1961), "Близки и далечни" (1965) и др., автор е на повестите "Приключенията на малкия бригадир" (1949) и "Воля" (1956, 1959, 1961), на пиесите "Мамини синчета" (1945) и "На пост" (1950).

Антон Попов, журналист, публицист и поет (1915-1942).
Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945), от октомври 1941 г. е сътрудник на Централната военна комисия на Българската работническа партия (БРП). Осъден на смърт на 23 юли 1942 г. по дело 585/1942 срещу членове и сътрудници на Централния комитет на БРП и разстрелян същия ден на гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София.

Лиляна Дичева, художник (1928-2018).
Първата й самостоятелна изложба е открита през 1969 г. Има над 100 картини живопис - портрети и композиции от циклите "Мислещи и мечтаещи", "Сами сред тълпата", "Жените помагат", "Майки", "Боляри", "Богомили". Илюстрирала е много от произведенията на съпруга си  - писателя Стефан Дичев.

Ганчо Савов, писател, литературен критик, публицист и преводач (1930-2021).
Специалист по южнославянски литератури. Главен редактор на сп. "Панорама" (1994-1997). Председател на Съюза на преводачите в България (3 декември 1995-юни 1997). Бил е преподавател по южнославянски литератури в катедра "Славистика" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", сътрудник на редица периодични издания и издателства. Носител на наградата на сдружение "Балканмедиа" за медийна публицистика за 2000 г. за неговия цялостен принос в развитието на балканската публицистика и във връзка с неговия 70-годишен юбилей, на Национална награда за литература "Рачо Стоянов" (2003), на наградата на Съюза на преводачите в България за 2006 г.

Димитър Михайлов, писател и драматург (1932-2010).
Работил е в Българската национална телевизия  33 години, един от основателите на Детска редакция и дългогодишен неин ръководител. Автор е на много детски и юношески продукции, сред които "Бързи, смели сръчни", "Пламъчета сини" и "Дядо Мразиада".

Никола Карадимов, дипломат (1942).
Министър на териториалното развитие, жилищната политика и строителството (8 ноември 1991-30 декември 1992). Посланик на България в Дания (5 март 1993-18 юли 1997). Министър на териториалното развитие и строителството (12 февруари-21 май 1997). Представител на България към Европейските общности в Брюксел, Белгия (30 октомври 1997-16 април 1999). Национален координатор по Пакта за стабилност в Югоизточна Европа (2 март-30 октомври 2000). Секретар по външната политика на президента Георги Първанов (20 януари 2002-27 септември 2006). Посланик на България в Норвегия (От 27 септември 2006-4 март 2014) и в Исландия (от 25 октомври 2006-4 март 2014).

Нона Йотова, актриса и певица (1966).
Играе в Театър "Българска армия", в театър "Възраждане" и в Свободен театър. Има няколко роли във филми. Композира и изпълнява авторска музика. Издала е пет албума: "Омана" (1993), "Нона" (1997), "Не завиждам" (2001), "Terra Incognita" (2003) и "Преоткриване" (2004). Водеща на научно-популярното предаване за археология - "Непозната земя" по БНТ (2003). Депутат в 44-ото Народно събрание (2017-2021).

Валентин Станчев, футболист (1968).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Ботев" (Враца), "Черноморец" (Бургас), "Спартак" (Варна), ЦСКА (София), "Черно море" (Варна), "Шанхай Шенхуа" (Китай) и "Заксен Лайпциг" (Германия). Носител е на купата на България с ЦСКА през 1999 г., като бележи победния гол на финала. Вицешампион на Китай през 1997 г. За националния отбор по футбол има изигран 1 мач. Прекратява състезателната си кариера през 2008 г. Спортно-технически директор на ФК "Ботев" (Враца) (2012-2014). От февруари 2014 г. е назначен за главен селекционер на Детско юношеската школа на ПФК "Лудогорец" (Разград).

Ива Митева (Ива Митева Йорданова-Рупчева), юрист и политик (1972).
От 1998 г. работи в Министерството на правосъдието, а от 2000 г. в Народното събрание – от държавен експерт до директор на дирекция "Законодателна дейност и право на Европейския съюз". Председател на 45-ото Народно събрание (15 април-12 май 2021) и на 46-ото Народно събрание (21 юли-16 септември 2021). Заместник-председател на 47-ото Народно събрание (3 декември 2021-1 август 2022). До 10 октомври 2023 г. е  директор на дирекция "Законодателна дейност и право на Европейския съюз".

Лорина Камбурова, актриса (1991-2021).
Участвала е във филми "Тексаско клане: Коженото Лице" (САЩ), "Смъртоносна надпревара 4: Оттатък Анархията" (САЩ), "Любов и чудовища" (Русия), в телевизионните сериали "Връзки" (2015-2016) и "Скъпи наследници" (2016-2017) и др. Солистка в групата "Ross'N Lorina".

На този ден са родени и:

Самюел Швабе, немски астроном любител (1789-1875).
В течение на 43 години той ежедневно наблюдава Слънцето, надявайки се да открие неизвестна планета, намираща се между Слънцето и Меркурий, като непрекъснато отбелязва конфигурацията на слънчевите петна. На основата на своите наблюдения и рисунки през 1831 г. прави извод за 10-годишния цикъл на слънчевата активност.

Михаил Достоевски, руски писател и журналист (1820-1864).
Заедно с брат си Фьодор Достоевски издава списанията "Време" (1861-1863) и "Епоха" (1864-1865). Автор на повестите "Господин Светелкин" (1848), "Петдесет години" (1850) и др.

Йохан Щраус (син), австрийски композитор, цигулар и диригент (1825-1899).
Създател на класическия тип виенски валс - "На хубавия син Дунав" (1867), "Приказки от Виенската гора" (1868), "Есенни гласове" (1883) и др. Автор е на 168 валса, 117 полки, 31 мазурки, 16 оперети.

Пиер Бертло (Пиер Йожен Марслен Бертло), френски химик и политик (1827-1907).
Автор е на многобройни научни трудове в областта на органичната химия. Министър на образованието на Франция (11 декември 1886-30 май 1887) и министър на външните работи на Франция (1 ноември 1895-25 март 1896).

Жорж Бизе, френски композитор (1838-1875).
Композирал е оперите "Ловци на бисери", Кармен", балетът "Джамиле", "Арлезианката" и др.

Глеб Успенски, руски писател (1843-1902).
Основна тема в творчеството му е руското село. Става известен с очерците "Нравите на улица Растеряева” (1866), с цикъла от повести "Разорение" (1869-1871) и др.

Пабло Пикасо, испански художник и скулптор (1881-1973).
Създател на кубизма (1907).

адм. Ричард Бърд (ист.име Ричард Евелин Бърд), американски полярен изследовател, военен летец (1888-1957).
Осъществява полет със самолет към Северния полюс заедно със американския летец Флойд Бенет (9 май 1926). Намирайки се на 240 км от полюса, те решават да се върнат заради изтичане на масло от самолета. Той извършва полет и над Южния полюс (29 ноември 1929). Ръководи първата американска експедиция в Антарктика (1928-1930), както и следващите три антарктически експедиции (1933-1935; 1939-1941; 1946-1947).

Клаус Барби, френски военнопрестъпник (1913-1991).
Ръководител на Гестапо в Лион, Франция, по време на Втората световна война (1939-1945). На 5 февруари 1983 г. е депортиран от Колумбия, където се укрива, във Френска Гвиана, а след това във Франция. На 4 юли 1987 г. лионски съд го признава за виновен в престъпления срещу човечеството. Осъден е на доживотен затвор. Умира в затвора на 25 септември 1991 г.

Михай I (Михаел Хохенцолер-Зигмаринен), крал на Румъния (20 юли 1927-8 юни 1930; 6 септември 1940-30 декември 1947) (1921-2017). 
Абдикира и емигрира в Швейцария. Завръща се в Румъния през 1992 г.

Били Барти (ист. име Уилям Джон Бертанцети), американски актьор и обществен деец (1924-2000).
Участвал е във филмите "Легенда" (1985), "Господари на вселената" (1987), "Уилоу" (1988) и др. На 1 юли 1981 г. е почетен със звезда на холивудската Алея на славата. През 1957 г. заедно с 20 свои приятели, също с нисък ръст, основават организацията "Малките хора на Америка". По негова инициатива се отбелязва Международният ден за информираност по проблемите на малките хора.

Хорхе Батле (Хорхе Луис Батле Ибанес), уругвайски политик (1927-2016).
Журналист и директор на радио "Ариел" (1943-1976). Заместник-председател на партия "Колорадо" (15 февруари 1959-14 февруари 1967). Сенатор на партия "Колорадо" (15 февруари 1985-15 февруари 1990; 15 февруари 1995-15 февруари 2000). Президент на Уругвай (2 март 2000-1 март 2005).

Ани Жирардо, френска актриса (1931-2011).
Участвала е във филмите "Тринадесет на масата" (1956), "Роко и неговите братя" (1960), "Три стаи в Манхатън" (1965), "Живееш, за да живееш" (1967), "Дилинджър е мъртъв" (1969), "Един човек, който ми харесва" (1969), "Да умреш от любов" (1970), "Старата дева" (1972)"Няма дим без огън" (1973), "Шокова терапия" (1973),"Плесницата" (1974), "Циганинът" (1975), "Д-р Франсоаз Гаян" (1975), "Заподозреният" (1975), "Над Сантяго вали" (1976), "Раздорът" (1978), "Нежният полицай" (1978), "Голямото задръстване" (1979), "Реванш на жените" (1981), "Животът продължава" (1981), "Сбогом, язовецо!" (1985), "Отиване, завръщане" (1985),  "Флоранс или живот в замъка" (1987), "Заключените жени" (1988), "Винаги сами" (1991), "Благодаря на живота" (1991),  "Въоръжени момичета" (1994), "Клетниците" (1995),"Голямата сделка" (1998), "Обичам те" (2000), "Пианистката" (2001), "Това е моето тяло"(2001), "Една година от живота ми" (2006), "Кристиан" (2007) и др. Носителка на награда "Сезар" за най-добра актриса (1977).
 
Йон Андерсън (ист. име Джон Рой Андерсън), британски рокмузикант (1944).
Вокалист на група "Йес" (1968-1980). През 80-те години на 20-и век работи съвместно с гръцкия музикант Вангелис.

Томас Начински, немски композитор, музикант и певец (1947).

Йон Сивебек, датски футболист (1961).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция и бронзов медал от Европейското първенство през 1984 г. във Франция.

Антон Сихарулидзе, руски състезател по фигурно пързаляне (танцови двойки) (1976).
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, с партньорката си Елена Бережная. Двамата печелят и сребърен олимпийски медал през 1998 г. в Нагано, Япония. Те са и двукратни световни (1998, 1999) и двукратни европейски шампиони (1998, 2001).

Шон Райт-Филипс, английски футболист (1981).

Това е денят на смъртта на:

Джефри Чосър, английски поет и дипломат (ок. 1340-1400).
Автор е на сборника с разкази "Кентърбърийски разкази" (1478).

Еванджелиста Торичели, италиански физик и математик (1608-1647).
Изобретил живачния барометър (1643).

акад. Тодор Бурмов, български политик, църковен и просветен деец (1834-1906).
Преводач и съветник в руското посолство в Цариград (1867-1878). По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) заема длъжността ковчежник на княз Черкаски. Присъства на подписването на Санстефанския мирен договор (1878). Редактор на сп."Български книжици" (1860-1862), на в. "Съветник" (1863-1865) и на в. "Време" (1865-1867), сътрудничи и на издания като "Цариградски вестник" и руския "Московские новости". Вицегубернатор на Пловдив (1878), губернатор на София (1879). Депутат в I Велико народно събрание (17 април-26 юни 1879). Министър-председател и министър на вътрешните работи (5 юли-24 ноември 1879), министър на народното просвещение (5-25 юли 1879). Депутат в 1-ото и 2-ото Обикновено народно събрание (25 юли 1879-1880). Министър на финансите (6 март-7 септември 1883; 9-12 януари 1886). Член на Държавния съвет (1881-1883). През 1884 г. влиза в умереното крило на Либералната партия на Драган Цанков (от 1899 г. - Прогресивнолиберална партия). След 1886 г. се отдава на журналистическа и публицистична дейност. Дописен член (1875) и действителен член (1884) на Българското книжовно дружество. Автор е на "Българите и гръцкото висше духовенство" (1860), "Съвременните наши калугери" (1967), "Спомените ми. Дневник. Автобиография" (1895), "Българо-гръцката църковна разпря" (1902), и др.

Ханс Кнапертсбуш, немски диригент (1888-1965).

акад. Димитър Иванов (Димитър Иванов Попов), български химик органик (1894-1975).
Доктор по индустриална химия на университета в Нанси, Франция (1923). Ръководител на Катедрата по органична химия във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1937) и декан на факултета (1939-1940). От 1957 г. завежда секция "Органичен синтез" в Института по органична химия при Българската академия на науките. Основател на българската школа по  органичен синтез. Въвежда полифункционални органомагнезиеви и органолитиеви съединения в органичния синтез (реактиви на Иванов). Разработва методи за получаване на органични хидроксикиселини (реакция на Иванов). Изследва българските етерични масла (розово, здравецово и лавандулово). Автор е на редица ръководства и научни трудове, сред които "Учебник по органична химия" (1947, 7 издания). Лауреат на Френската академия на науките (1932). Лауреат на Димитровска награда (1959). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1970).

Кирил Донев, български актьор (1897-1970).
Играл е в театрите в Пловдив, Варна, Скопие, Плевен и др.

Ричард Харис, ирландски актьор (1930-2002).
Участвал е във филмите "Оръдията на Навароне" (1961), "Бунтът на Баунти" (1962), "Червената пустиня" (1964), "Героите на Телемарк" (1965), "Хавай" (1966), "Камелот" (1967). "Бунтът на обречените" (1970), "Ад на Британик" (1974), "Пътешествията на Гъливър" (1977), "Непростимо" (1992), "Гладиатор" (2000),  "Хари Потър и философският камък" (2001), "Хари Потър и стаята на тайните" (2002) и др.

Александър Шаламанов, български футболист и треньор (1941-2021).
През футболната си кариера е  играл за отборите на ЦСКА (София) и "Славия" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 42 мача и отбелязан 1 гол. Футболист на България за 1963 г. и 1966 г. Участвал е на Световните първенства по футбол в Англия през 1966 г. и в Мексико през 1970 г. Избран е в идеалния отбор на света по време на Мондиал 66 в Англия. Освен във футбола, Александър Шаламанов постига сериозни успехи и във волейбола и в ските. Участва в зимните Олимпийски игри в Скуо Вали, САЩ, през 1960 г. в състезанията по  ски алпийски дисциплини.

Муслим Магомаев, съветски музикант и композитор от азерски произход (1942-2008).
В концертния му репертоар има над 600 произведения, сред които руски романски, класически, естрадни и неаполитански песни. Народен артист на СССР (1973).

Садако Сасаки, японското момиче, жертва на атомната бомбардировка над Хирошима (6 август 1945) (1943-1955).
Докато е лежала в болница изработва 644 хартиени фигурки - оригами на жерави, тъй като според японската традиция, ако човек направи 1000 книжни фигури, ще постигне щастие. Умира от лъчева болест на 12-годишна възраст на 25 октомври 1955 г. В нейна памет в парка на Мемориалния музей на мира в Хирошима е издигнат монумент, на който японците закачат книжни птици в памет на жертвите на атомната трагедия.

Карлос Алберто Торес, бразилски футболист и треньор (1944-2016).
Печели златен медал от Световното първенство през 1970 г. в Мексико с националния отбор по футбол.
/АЯ, МГ/