site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 17 октомври в историята

17 октомври 2024 г., четвъртък, 42-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. прор. Осия. Св. прпмчк Андрей Критски.

По света се отбелязва:

Международният ден за борба против нищетата. Отбелязва се от 1993 г. по инициатива на бившия генерален секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр и на френската благотворителна организация "АТД - Кар Монд", одобрена с резолюция A/RES/47/196 на Общото събрание на ООН от 22 декември 1992 г. Целта на деня е да се насочи вниманието на международната общност към проблема за изкореняване на бедността в световен мащаб. Бедността не е само икономически проблем, а е явление, което включва липса както на доходи, така и на основни възможности за достоен живот. Мотото на деня за 2024 г.е: Прекратяване на социалното и институционално малтретиране. Да действаме заедно за справедливи, мирни и приобщаващи общества".

Международният ден на кредитните съюзи. Отбелязва се от 1948 г. в третия четвъртък на октомври по инициатива на Световния съвет на кредитните съюзи, с цел да се привлече вниманието на международната общност към работата на кредитните съюзи по света, тяхната история и популяризиране на техните постижения. Темата надемя през 2024 г. е: "Един свят чрез кооперативно финансиране".

На този ден в България:

1915 - Започва битката в района на с. Криволак (дн. в Република Северна Македония) по време на Първата световна война (1914-1918), която се води между български части и френски съглашенски части. Воюват българските части - 2-а Тракийска, 5-а Дунавска, 7-а Рилска, 11-а Македонска дивизия, и френските - 122-а и 57-а дивизии. Французите настъпват, правят десант, но българската армия не само, че преодолява елемента на изненада, който целят французите, но успява с контраатаки, със задържане на позиции да накара противникът да се изтегли. Въпреки численото си превъзходство, френските войски са отблъснати обратно на гръцка територия. Битката продължава до 21 ноември 1915 г.

1918 - Сформирано е правителство с министър-председател Александър Малинов, което управлява до 28 ноември 1918 г. Съставено от дейци на Демократическата, Радикалдемократическата, Прогресивно-либералната и Народната партия,  Българския земеделски народен съюз и Българската работническа социалдемократическа партия (обединена). Управлява до 28 ноември 1918 г.

1949 - България установява дипломатически отношения с Германската демократична република /ГДР/ (дн. Германия) на ниво легации. Дипломатически отношения между България и Германия са установени на 8  юли 1879 г. на ниво легации. Прекъснати са на 5 септември 1944 г., когато правителството на България обявява война на Германия по време на заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945). След създаването на 7 октомври 1949 г. Германската демократична република, България признава ГДР и установява дипломатически отношения с нея на 17 октомври 1949 г. на ниво легации. На 11 юли 1954 г. са издигнати в ранг на посолства. България установява дипломатически отношения с Федерална република Германия (ФРГ) на 21 декември 1973 г. на ниво посолства. След 3 октомври 1990 г. (обединението на двете германски държави) посолството във ФРГ поема всички функции. Българското посолство в ГДР се преобразува в дипломатическо бюро. На 25 февруари 1999 г. посолството е преместено в Берлин.

1971 - Създават се Българското математическо дружество и Дружеството на физиците в България след разделянето на Българското физико-математическо дружество (създадено на 14 февруари 1898 г., закрито през 1950 г. и възстановено през 1960 г.). През 1977 г. Българското математическо дружество се преименува в Съюз на математиците в България. На 25 ноември 1989 г. Дружеството на физиците се преименува в Съюз на физиците в България.

1991 - Учредена е Браншова камара на черната и цветна металургия (дн. Българска асоциация на металургичната индустрия). С решение на Общото събрание на организацията от 21 март 2007 г. се преименува в Българска асоциация на металургичната индустрия.

1994 - С Указ 210 от 17 октомври 1994 г. на президента Желю Желев е назначено служебно правителство с министър-председател Ренета Инджова, което управлява до 25 януари 1995 г.

1996 - 37-ото Народно събрание приема Закон за стоковите борси и тържища, с който се уреждат условията и редът за създаването, устройството и дейността на стоковите борси, стоковите тържища и пазарите на производителите, както и изискванията за извършването на дейност като самостоятелен обект. Регламентира се създаването на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата към Министерския съвет. Комисията е държавен орган за регулиране и контрол върху създаването и дейността на стоковите борси, стоковите тържища и пазарите на производителите.

2000 - "Дарик Радио" получава програмен лиценз за първо частно национално радио. Радиото започва излъчвания на 21 януари 1993 г. От януари 2000 г. излъчва чрез сателит. На 26 октомври 2000 г. е класирано на първо място в конкурса, обявен от Държавната комисия по далекосъобщения, за издаване на индивидуална лицензия за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за радиоразпръскване с национално покритие със срок 15 години. С Решение 855 от 15 декември 2000 г. Министерският съвет издава лицензията.

2003 - Открито е изцяло обновеното подземно газохранилище на "Булгаргаз" в с. Чирен, община Враца, най-голямото на Балканите. Инвестициите за модернизацията му са 22 млн. лв.

2005 - Излиза бр. 1 на в. "Атака", издание на партия "Атака". До 5 януари 2012 г. излиза като национален всекидневник. От 27 януари 2012 г. вестникът излиза като национален седмичен вестник. Последният брой на вестника излиза на 29 март 2019 г.

2011 - Поради тежката метеорологична обстановка и в резултат на обилен снеговалеж без електрозахранване остават 59 населени места в област Добрич, 35 населени места в област Габрово, 6 населени места в област Велико Търново, 10 населени места в област Силистра и 2 населени места в област Варна.

2013 - Парламентът отхвърля вот на недоверие към правителството на Пламен Орешарски с 93 гласа "за", 118 "против" и 20 "въздържали се". Искането е внесено  на 10 октомври 2013 г. от партия ГЕРБ за провал на правителството в областта на регионалната политика.

2014 - Миньори от Мадан, Рудозем, Златоград, Кърджали и Лъки протестират срещу увеличаване възрастта за пенсиониране с 5 години за работещите  при тежки условия на труд - първа и втора категория, влизащо в сила от 2015 г.

2018 - Президентът Румен Радев налага вето върху Закона за държавната собственост, приет от 44-ото Народно събрание на 10 октомври 2018 г. Според него с приетия закон се създава възможност за скрита приватизация на дружества от забранителния списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

2019 - В София Българският лекарски съюз връчва наградата "Лекар на годината 2019" на проф. Пламен Панайотов, началник на Клиниката по кардиохирургия в Университетската болница "Св. Марина" във Варна, преподавател в Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" - Варна.

2020 - Баба Надие Мехмед от село Печеница е удостоена с Почетния знак на община Исперих и медал "Дарител на надежда по време на пандемия". Отличията й са връчени от кмета на Исперих Белгин Шукри като знак на признание за човешкия жест на съпричастност, дарявайки пенсията си на местната болница по време на извънредното положение в България, въведено заради разпространението на коронавируса "Ковид-19".

2021 - На граничния пункт "Калотина" сърбинът Горан Ристович предава икона с образа на св. крал Стефан Милутин на Белоградчишкия епископ Поликарп и на протойерей Петър Славов от храма "Св. великомъченица Неделя". Горан Ристович е дарител на иконата и неин украсител със сребърен филигран. Иконата е дар от християни от Сърбия, които я даряват на храм "Св. великомъченица Неделя" в София, където се намира нетленното тяло на светия крал, за вечен спомен и залог на единението и любовта между двата съседски народа.

На този ден по света:

1797 - В Кампо Формио (дн. Кампоформидо), Италия, е подписан мирен договор между Франция и Австрия. С това се отбелязва краят на Първата коалиционна война на Франция с Англия, Австрия, Прусия и Сардиния (1792-1797) и краят на първата фаза на революционните войни на Франция (1792-1802). Съгласно договора Австрия се отказва от Белгия и от владенията си по левия бряг на р. Рейн. В Северна и Централна Италия се създава т. нар. Цизалпийска република, зависима от Франция, която е превърната в Италианско кралство през 1805 г.

1831 - Британският физик Майкъл Фарадей установява възможността за преобразуването на механичната енергия в електрическа, което послужило за основа на изобретяването на електрогенератора. Той открива това, докато прави експерименти с магнитопровода и соленоида, изследвайки явлението електромагнитна индукция, открито от него през август 1831 г. Поставени са основите на електротехниката.

1902 - В Детройт, САЩ, е произведен първият автомобил на марката "Кадилак" с едноцилиндров двигател с 10 конски сили.

1905 - Руският император Николай Втори издава Манифест за усъвършенстване на държавното устройство (Октомврийски манифест), който разпределя законодателната власт между монарха и събранието от представители, наречено Държавна дума. Манифестът гарантира на руснаците граждански свободи - на лична неприкосновеност, на съвестта, словото, събранията и сдруженията. С Октомврийския манифест и с указа на Николай Втори от август 1905 г. "За учредяване на Държавната дума" се основава руският парламент. Без неговото одобрение не може да влезе в сила нито един закон. Същевременно се запазва правото на императора да разпуска Държавната дума или да блокира нейни решения чрез вето.

1953 - В Брюксел, Белгия, 19 страни подписват протокол за създаването на Европейска конференция на министрите на транспорта (ЕКМТ). На среща на Съвета на министрите на Европейската конференция на министрите на транспорта, проведена на 17 и 18 май 2006 г. в Дъблин, Ирландия, ЕКМТ е трансформирана в Международен транспортен форум.

1967 - Премиера на мюзикъла "Коса" в Ню Йорк, САЩ, по музика на композитора Галт Макдермот и текст на актьорите Джеръм Рагни и Джеймс Радо. Мюзикълът е сред десетте най-успешни творби в жанра за всички времена. От създаването си през 1967 г. е игран над 1700 пъти на "Бродуей", поставян е от стотици трупи по целия свят.

1973 - Кралят на Саудитска Арабия Фейсал обявява петролно ембарго за САЩ и Западна Европа (до март 1974 г.) заради подкрепата на Запада за Израел в арабско-израелската война.

1975 - В Панама е подписана Конвенцията за създаване на Латиноамериканската икономическа система (SELA), т. нар. Панамска конвенция. Влиза в сила на 7 юни 1976 г. Целта е да бъде изградена система, която да насърчи междурегионалното сътрудничество между страните от Латинска Америка и Карибския регион и да координира общата стратегия на страните по въпроси от икономически и социален характер и позиции на региона спрямо други страни и регионални групи за международни форуми и организации. Към 2023 г. в Латиноамериканската икономическа система със седалище в Каракас, Венецуела, членуват 25 страни от Латинска Америка и Карибския регион.

1989 - Регистрирано е земетресение с магнитуд 7,1 по скалата на Рихтер в Сан Франциско, щата Калифорния в САЩ. Загиват 67 души, срутени са хиляди сгради, а материалните щети са оценени на стойност 6 млрд. долара. При земетресението, наречено "Лома Приета", частично е разрушен мостът "Бей Бридж", известен още като моста "Сан Франциско - Оукланд".

1999 - В Щутгарт, Германия, е открит един от оригиналите на списъка на Шиндлер. Списъкът съдържа имената на 1200 евреи, спасени от него от хитлеристките лагери. Съхранява се в германските федерални архивите в гр. Кобленц. В днешни дни е известно съществуването на още три такива оригинални списъка. Индустриалецът Оскар Шиндлер спасява през Втората световна война (1939-1945) живота на повече от хиляда евреи, като ги включва в списък на хора, които ще работят за нуждите на германската армия. Историята му е разказана във филма на Стивън Спилбърг "Списъкът на Шиндлер", който излиза през 1993 г.

2003 - В Париж, Франция, по време на 32-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е приета Конвенцията на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за опазване на нематериалното културно наследство. В сила е от април 2006 г. България ратифицира Конвенцията на 26 януари 2006 г., в сила от 10 юни 2006 г.

2006 - В 11:46 ч. по Гринуич в САЩ се ражда 300-милионният жител на страната. Предишният исторически праг от 200 млн. жители е преминат през 1967 г., през 1915 г. броят на населението на САЩ е бил 100 млн. души.

2006 - В Люксембург на среща на министрите на външните работи на 25-те страни членки на Европейския съюз (ЕС) е прието решение България и Румъния да се присъединят към ЕС от 1 януари 2007 г.

2007 - Във Вашингтон, САЩ, на церемония в Конгреса президентът на САЩ Джордж У. Буш връчва на духовния водач на Тибет Далай лама най-високата гражданска награда на Конгреса на САЩ - Златен медал. Тибетският духовен водач е почетен като борец за религиозни свободи.

2008 - В Грозни, столица на Чечения, се открива най-голямата джамия в Европа. Джамията с 10 000 места носи името на първия президент на републиката Ахмад Кадиров.

2010 - Във Ватикана папа Бенедикт Шестнайсети канонизира шестима светци, сред които и първия светец на Австралия, монахинята Мери Маккилъп. Мери Маккилъп (1842-1909) е била пионер в областта на образованието и е създала десетки училища в Австралия.

2011 - Британският автомобилен състезател Дан Уелдън загива в катастрофа на 15 коли в ралито ИндиКар 300 в Лас Вегас. При 12-ата обиколка на овалната писта в Лас Вегас колата на 33-годишния Дан Уелдън излита във въздуха, запалва се заедно с други автомобили и се блъска в предпазните заграждения. Уелдън е печелил състезанието Индианополис 500 два пъти.

2012 - На жените в Саудитска Арабия за първи път е разрешено да се занимават с адвокатска практика. Постановлението, разрешаващо им да работят като адвокати, се разработва от 2010 г. През 2011 г. група активистки започва кампания в подкрепа на новата инициатива. По законите на Саудитска Арабия, за да станеш адвокат трябва да получиш съответно юридическо образование, да работиш три години в адвокатска кантора, след това да се явиш на изпити и да потвърдиш квалификацията си.

2013 - На специална церемония в зала "Йехуди Менухин" в Брюксел, Белгия, е връчена "Гражданската награда" на Европейския парламент за 2013 г. Носители на отличието са 43-ма от 21 европейски държави, сред които има и двама българи - поетът и преводач акад. Валери Петров и председателят на Фондация "Българска памет" Милен Врабевски. "Гражданската награда" на Европейския парламент се присъжда от 2008 г. за изключителен принос за по-доброто взаимно разбиране и интеграция между гражданите на ЕС или за улесняването на трансграничното и транснационално сътрудничество между страните членки.

2014 - Световната здравна организация обявява, че епидемията от ебола в Сенегал е приключила.

2015 - Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган открива подводен тръбопровод, по който Турция ще доставя питейна вода за самообявилата се и призната единствено от Турция Севернокипърска турска република (СКТР). По дългия 107 км тръбопровод, за който се смята, че ще задоволява нуждите на кипърските турци за 50 години напред ще бъдат изпращани 75 млн. куб. метра вода годишно. До този момент питейна вода в Северен Кипър се доставя с танкери от Турция.

2016 - Министър-председателят на Ирак Хайдер ал Абади и главнокомандващ на въоръжените сили, обявява началото на сухопътна операция на правителствените сили за отвоюване на гр. Мосул, превзет от сунитската групировка "Ислямска държава" на 10 юни 2014 г. и смятан от нея за своя столица. Числеността на атакуващите части надвишава 60 000 войници, прикривани от въздуха със самолети на водената от САЩ международна коалиция. На 9 юли 2017 г. министър-председателят Хайдер ал Абади обявява победа над "Ислямска държава" в "освободения" Мосул.

2018 - В столовата на Политехнически колеж в гр. Керч на Кримския полуостров е задействано самоделно взривно устройство, натъпкано с метални предмети. След експлозията извършителят - 18-годишният студент Владислав Росляков от 4-и курс на същото учебно заведение, открива огън с пушка-помпа "Бекас" в сградата, след което се самоубива. Убити са 20 души, 9 от които непълнолетни, и 53 души са ранени. Извършителят е получил законно разрешително за носене на оръжие и е издържал всички психологически тестове. Младежът не е бил свързан с религиозни секти.

2019 - В Хавана, Куба, на 98-годишна възраст умира кубинската балерина и хореограф Алисия Алонсо. Тя е единствената латиноамериканка в историята, удостоена с титлата "примабалерина асолута" - символична титла за изключителни за своето поколение балерини.

2020 - В Нова Зеландия са произведени парламентарни избори и референдум по въпросите на евтаназията и легализиране на марихуаната за развлекателни цели. Лейбъристката партия на Нова Зеландия на министър-председателката Джасинда Ардърн печели абсолютно мнозинство от 65 места в 120-членния парламент, следвана от опозиционна Национална партия на Нова Зеландия на консерваторката Джудит Колинс с 33 места. Общо 65,2 процента от избирателите гласуват в подкрепа на легализирането на евтаназията,  53,1 процента гласуват "против", а 46,1 процента - "за" легализиране на марихуаната за развлекателни цели.

2021 - В 4:36 ч. по Гринуич в казахстанската степ каца спускаемата капсула на руския кораб "Союз МС-18", с който от Международната космическа станция се завръщат актрисата Юлия Пересилд, режисьорът Клим Шипенко и космонавтът Олег Новицки, заснели първите филмови сцени в Космоса. В продължение на 12 дни на Международната космическа станция те снимат филм с работно заглавие "Визов" ("Предизвикателство"). Филмът е съвместна продукция на Роскосмос, Първи канал и студио "Йелоу, Блек енд уайт".

2022 - Министрите на външните работи на страните от ЕС приемат санкции срещу нравствената полиция и представители на властта в Иран заради репресиите срещу протестиращи след смъртта на Махса Амини. В списъка на санкционираните, публикуван в официалния вестник на ЕС, фигурират 11 представители на властта, включително ръководителя на иранската нравствена полиция Мохамед Ростами Чешмех Гачи, както и 4 юридически лица. За всички тях е въведена забрана за достъп и замразяване на финансови средства на територията на ЕС. Махса Амини, иранска кюрдка на 22 години е задържана през септември 2022 г. от нравствената полиция за нарушаване на стриктните правила за облекло и носене на хиджаб. Нейната смърт предизвиква многобройни демонстрации срещу властта, оглавявани от ирански жени, свалили хиджабите си в знак на протест.

Родени на този ден българи:

акад. Петър Динеков, преподавател, литературен историк, критик и писател (1910-1992).
Преподавател във Френския колеж в Пловдив (1936-1938). Бил е преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1938-1979), ръководител на Катедрата по българска литература (1960-сепетември 1979), заместник-ректор на университета (1962-1964). От 1947 г. е член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, секретар на съюза (1950-1954; 1956-1958) и негов подпредседател (1948-1949). Ръководител на Секцията по българска литература до освобождението към Института за литература при Българската академия на науките /БАН/ (1948-1983). Ръководител на Архивния институт при БАН (1949-1951). Главен редактор на "Списание на Българската академия на науките" и на поредицата "Български фолклор" (1958-1976). Създател и пръв директор на  Института по фолклор към Българска академия на науките (15 март 1973-31 юни 1982). Директор на Кирило-Методиевския научен център към Президиума на БАН (1980-1991). Председател (от 8 май 1987) на Българския национален комитет на славистите. Член на Международния комитет на славистите (1955) и негов подпредседател (1960-1963 и от 1985). Автор е на изследвания върху българския фолклор, старата българска литература, литературата на Възраждането, полската литература. Дарява личната си библиотека от 14 296 заглавия на Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив. Удостоен със званието "Народен деятел на културата" (май 1972). Носител на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1970, декември 1978).

Анжел Вагенщайн, писател, драматург и сценарист (1922-2023).
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1944), бил е ръководител на бойна група. По Закона за защита на държавата е въдворен в еврейски трудов лагер, откъдето бяга и става партизанин. Арестуван е при акция в София и осъден на смърт. На 8 септември 1944 г. Анжел Вагенщайн е сред осемте все още живи осъдени на смърт антифашисти, които излизат от затвора.  Той е един от ръководителите на първия български фронтови театър "Народна естрада". През 1950 г. е сценарист в Българска кинематография и германското киностудио ДЕФА. Бил е главен редактор на студия "Интерфилм" към София прес. Работил е в Българския културен център в Берлин, Германия. Бил е директор на българския културен дом "Витгенщайн" във Виена, Австрия. В края на 80-те години на 20-и век става член на Комитета за защита на Русе, една от първите неформални организации в България. Той е един от 12-те български интелектуалци, поканени на закуската с президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България на 19 януари 1989 г. Участник в Кръглата маса от страна на Българската социалистическа партия (БСП). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 37-о Народно събрание (12 януари 1995-27 септември 1995). Член на Висшия партиен съвет на БСП (6 юни 1994-21 януари 1996), член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП (11 юни 1994-21 януари 1996).  Автор е на сценарии на повече от 50 игрални, документални и анимационни филми, сред които "Тревога" (1950), "Наша земя" (1952), "Септемврийци" (1954), "Звезди" (1959), "Гоя" (1971), "Допълнение към закона за защита на държавата" (1976), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Борис I" (1985), "Мъгливи брегове" (1986) и др. Филмът му "Звезди", заснет през 1959 г. от немския режисьор Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито в Кан. От 90-те години на 20-и век започва да се занимава с писателска дейност. Автор е на романите "Петокнижие Исаково" (1998), "Далеч от Толедо" (2002) и "Сбогом, Шанхай" (2004), удостоен през 2004 г. с Наградата за европейска литература Жан Моне, "Съновидение за Св. Борис I" (2015). Романите му "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай" са преведени на френски, немски, английски, руски, испански, полски, чешки, унгарски, македонски, италиански, китайски, иврит. Удостоен е със званията "Заслужил деятел на културата" (май 1978), "Народен деятел на изкуството и културата" (23 май 1985). Лауреат на Димитровска награда (1953). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1972), на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос към българската култура (17 февруари 2003), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за изключителния му принос за развитието на българското филмово изкуство, българската литература и култура (1 ноември 2013). Удостоен с медал "Иван Вазов" през 2014 г. по повод 100-годишнината от Съюза на българските писатели.

доц. Апостол Карамитев, актьор, режисьор и педагог (1923-1973).
От 1947 г. играе в Народния театър в София, където създава поредица от роли в постановките "Ромео и Жулиета", "Дон Карлос", "В полите на Витоша", "Тревога", "В навечерието", "И най-мъдрия си е малко прост", "Службогонци", "Двама на люлката", "Мария Стюарт", "Хенри Четвърти", "Кралят на книга шеста", "Еснафи" и др. Преподавател (от 1969) по режисура във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов". Участва в първото българско цирково вариете, обикаля страната с рецитали на народни песни и приказки от Ангел Каралийчев. Режисьор е на "Машинописци" и "Аз, баба, Илико и Иларион". Участвал е в много филми, сред които "Утро над родината" (1951), "Под игото" (1952), "Наша земя" (1952), "Песен за човека" (1954),"Любимец 13" (1958), "Нощта срещу 13-ти" (1961), "Специалист по всичко" (1962), "Рицар без броня" (1966), "Бялата стая" (1968), "Един снимачен ден" (1969), "Сватбите на Йоан Асен" (1975) и др. От 1973 г. Драматичният театър в Димитровград носи неговото име. Заслужил артист (1963). Народен артист (1969). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1954), орден "Народна република България" първа степен (1973).

Иван Маринов, композитор и диригент (1928-2003).
Работил е като началник-отдел "Оперни театри" при Министерството на просветата и културата (1955-1956) и музикален ръководител при Българска кинематография (1956-1959). Бил е главен диригент на оперите в Пловдив (1960-1966) и Русе (1966), диригент на Националния академичен театър за опера и балет /дн. Софийска опера и балет/ (1966-1978) и на операта в Анкара, Турция (1976-1977). Главен художествен ръководител и главен диригент на Варненската филхармония филхармония (1978-1988). Секретар на Съюза на българските композитори (1968-1972). Заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (1972-1975). Председател на "Център за музика и танци" към Министерството на културата (2000-2003). Удостоен е с Почетна амфора на миланската опера "Ла Скала" за грамофонни записи (1973). Носител на Голямата награда "Златният Орфей" от Международния фестивал на българската естрадна песен (1974, за песента "Едит") и на орден "Народна република България" трета степен (1979).

Векил Ванов, икономист и политик (1937).
Работи в Икономическия институт към Българската академия на науките (1973-1991). Министър на труда и социалните грижи (8 ноември 1991-30 декември 1992). Депутат в 36-то Народно събрание (1992-1994). Търговски представител към посолството на България в Беларус (1997-2001).

Стефан Крайчев, журналист, преводач и писател (1941-2009).
Дългогодишен журналист в Българското национално радио.

Любомир Пантелеев, журналист и политик (1952).
Заместник главен редактор на в. "Черноморски фар"(1980-1987). Депутат от 38-ото до 40-ото Народно събрание (1997-8 септември 2005). Областен управител на Бургас (1 септември 2005-12 август 2009).

Крум Благов, журналист (1953-2015).
Репортер във в. "Народна младеж" (1976-1982) и в. "Земеделско знаме" (1982-1990). Издател на в. "Репортер 7" (1990-1998). От 1990 г. е управител на издателска компания "Репортер". Създател и председател на Организационния комитет на конкурса "Репортер на годината" (1991-1997). Редактор е на редица книги, между които на проф. Андрей Пантев и доц. Борислав Гаврилов "100-те най-влиятелни българи" и "100-те най-влиятелни чужденци в българската история", както и на биографията "Хитлер. Легенда, мит, действителност" на проф. Вернер Мазер. Автор е на книгите "50-те най-големи атентата в българската история" (2000) и "60-те най-големи атентата в българската история" (2007), "Загадката Людмила Живкова" (2012), "Милионите на Живков. Мит или истина" (2015).

Владимир Левчев, поет, преводач и издател (1957).
Редактор в издателство "Народна култура" (1982-1990), Бил е редактор на сп. "Глас". Заместник-главен редактор на в. "Литературен вестник". След 1996 г. преподава в университети в САЩ -  Университета на Мериленд в Балтимор), Университета "Джордж Вашингтон" във Вашингтон, Американския университет във Вашингтон и др. Автор е на стихосбирките "Аритмии" (1977), "16 стихотворения" (1981), "Кой сънува моя живот" (1983), "Пейзажи на неизвестен майстор" (1987), "София под луната" (1991), "Раззеленяване на сухото дърво" (1993), "Leaves from the Dry Tree" (1996, САЩ) ,"Черна книга на застрашените видове" (1997), "Black Book of the Endangered Species" (1999, САЩ), "Архитектура на промените" (2003), "The Rainbow Mason" (2005, САЩ), "Събрани сънища" (2005), "Любов на площада" (2014) и др., както и на редица предговори, студии и статии, посветени на българската литература. Негови стихове са преведени и публикувани в редица антологии и специализирани литературни издания. От 2007 г. е преподавател по в Американския университет в Благоевград.

Тодор Батков, адвокат и бизнесмен (1958).
Президент на футболен клуб "Левски" - София (2004-2015). Носител на орден "Стара планина"  първа степен (17 октомври 2008). Почетен гражданин на Смолян (30 март 2006).

Касим Дал, икономист и политик (1962).
Заместник-председател на партия Движение за права и свободи (ДПС) (15 декември 1996-11 януари 2010). Член на Централното оперативно бюро на ДПС (28 ноември 1993-11 януари 2011). Депутат от 38-ото до 41-ото Народно събрание (1997-2013). Един от основателите на Народна партия "Свобода и достойнство" (1 декември 2012) и неин заместник-председател.

Ангел Заберски-син, пианист, аранжор и композитор (1969).
През 1998 г. основава собствено джаз трио, а през 2000 г. - джаз октет, в който се изявява като диригент и композитор. Има издадени няколко албума. Изнася концерти в Германия, Гърция, Испания, САЩ, Великобритания, Франция, Швеция, Словения и др. От 2000 г. преподава импровизация в Нов български университет. Работи като аранжор на Биг бенда на Българското национално радио (2006-2007). Носител на наградата "Кристална лира" в категория "Джаз" на Съюза на българските музикални и танцови дейци (2002).

Станимир Хасърджиев, лекар и общественик (1978).
Бил редактор на здравното радиопредаване "Инвестиция за здраве" по Дарик радио и водещ на телевизионното реалити шоу "Реално" по телевизия "bTV" . Автор е на здравни проекти - програмата "Защита", "Високият хоестерол убива", програма срещу абортите "Това зависи от теб", кампанията срещу рак на матката "Кажи на някого", "С няколко килограма по-млад", "Излекувай остеопорозата" и др. През 2005 г. инициира учредяването на Национално сдружение за борба с хепатита "Хепасист", на което е главен секретар (2005-2009) и председател. Един от основателите и председател на Управителния съвет на Националната пациентска организация (2010-2021), а понастоящем директор на организацията. Изпълнителен директор на Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания (ELPA) (април 2011-декември 2013). Член на Управителния съвет на Европейския пациентски форум (2013-2019).

На този ден са родени и:

Пиер Монсини, френски композитор (1729-1817).

Ференц Деак, унгарски политик (1803-1876).
Министър на правосъдието на Унгария (1848-1849).

маршал Андрей Гречко, съветски военен деец (1903-1976).
Министър на отбраната на СССР (април 1967-април 1976).

папа Йоан Павел Първи (светско име Албино Лучани), глава на Римокатолическата църква (26 август 1978-28 септември 1978) (1912-1978).
Епископ на Виторио Венето (15 декември 1958-15 декември 1969), патриарх на Венеция (15 декември 1969-26 август 1978), кардинал (5 март 1973). В знак на уважение към двамата си предшественици Йоан XXIII и Павел VI приема името Йоан Павел Първи.

Артър Милър, американски драматург (1915-2005).
Автор е на романа "Фокус", на пиесите "Всички мои синове" (1947), "Салемските вещици" (1953), "След есента"(1963), "Цената" (1968), "Последният янки" (1991) и др. Носител на наградата "Пулицър" за "Смъртта на търговския пътник" (1947), два пъти носител на наградата на нюйоркските критици - за "Всички мои синове" (1940) и за "Смъртта на търговския пътник" (1949). Носител на награда "Тони" за "Лов на вещици" (1953). Носител на Наградата на Кенеди център за големи творчески постижения (1984). Носител на испанската награда "Принцът на Астурия" (2002).

Рита Хейуърт (ист. име Маргарита Кармен Кансинo), американска актриса (1918-1987).
Участвала е  в над 60 филма, сред които "Кръв и пясък" (1941), "Джилда" (1946), "Пал Джоуи" и др.

Чжао Цзъян, китайски политик (1919-2005).
Председател на Държавния съвет на Китай (10 септември 1980-25 март 1988). Генерален секретар на ЦК на Китайската комунистическа партия (2 ноември 1987-24 юни 1989).

Мигел Делибес, испански писател (1920-2010).
Един от най-значимите испански писатели на 20-и век. Известен е като един от основните представители на литературата на социалния реализъм. Някои от неговите романи като "Пет часа с Марио"(1966), който е преведен и на български, са поставени на театралната сцена или са филмирани. Носител на наградата  "Мигел де Сервантес" (1993).

Монтгомъри Клифт, американски актьор (1920-1966).
Участвал е във филмите "Търсенето" (1948), "Място под слънцето" (1951), "Оттук до вечността" (1953), "Нюрнбергският процес" (1961) и др.

Адам Михник, полски общественик, дисидент и публицист (1946).
Член на дискусионния клуб "Клуб на кривото колело" (1961-1962). Член и съветник на профсъюза "Солидарност" (1980-1989). Депутат в парламента (1989-1991). От 8 май 1989 г. е главен редактор на в."Газета Виборча". 

Рене Ботерон, швейцарски футболист (1954).

Роб Маршал, американски хореограф и режисьор (1960).
Режисьор е на филмите "Чикаго" (2002), "Мемоарите на една гейша" (2005), "Девет" (2009), "Карибски пирати: В непознати води" (2011) и др. Носител на награда "Еми" (2000, 2007).

Серхио Гойкоечея, аржентински футболист (вратар) (1963).

Печели сребърен медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия с националния отбор по футбол.

Андре Вилаш-Боаш (Луиш Андре де Пина Кабрал), португалски треньор по футбол (1977).

Кими Райконен, финландски автомобилен състезател (1979).
Участва във "Формула 1". Световен шампион за 2007 г.

Констант Джакпа, футболист от Кот д'Ивоар (1986).

Хидето Такахаши, японски футболист (1987).

Намди Одумади, нигерийски футболист (1990).

Кенет Омеруо, нигерийски футболист (1993).

Това е денят на смъртта на:

Рене Антоан Фершо дьо Реомюр, френски физик (1683-1757).

Фредерик Шопен, полски композитор и пианист (1810-1849).
Творчеството му е в областта на клавирната музика (с изключение на няколко ранни камерни творби и 19 песни). То обхваща 2 концерта, 4 сонати, 4 балади, 2 фантазии, 161 полонеза, 58 мазурки, 174 валса, 245 ноктюрни, 274 концертни етюда, 290 прелюдии, 46 емпромптюта, 56 скерца и др.

Павел Бобеков, деец на българското националноосвободителното движение, учител, публицист и преводач (1852-1877).
Главен учител и председател на читалището в Панагюрище. Ръководител на революционния комитет в града. Участва в подготовката на Априлското въстание (1876). През април 1877 г. редактира първия български всекидневник "Секидневний новинар". По време на Руско-турската освободител на война (1877-1878) е преводач в отряда на ген. Гурко.

Сантяго Рамон-и-Каял, испански невроанатом и хистолог (1852-1934).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1906 г. заедно с италианския невролог и хистолог Камило Голджи, за своите изследвания върху структурата на нервната система.

Карл Кауцки (Карл Йоханес Кауцки), немски политик от чешки произход (1854-1938).
Един от теоретиците и лидерите на германската социалдемокрация и на Втория интернационал (1889-1914). Ученик на немския философ Карл Маркс, привърженик е на центризма в социалдемократическото движение, създател е на теорията за ултраимпериализма (1914). Автор е на "Икономическото учение на К. Маркс" (1895), "Аграрният въпрос" (1899), "Произход на християнството" (1908), "Пътят към властта" (1909) и др.

маршал Фьодор Толбухин, руски военен деец (1894-1949).
Участник в Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1939-1945). По време на Втората световна война е последователно началник-щаб на Закавказския (август-декември 1941), Кавказския (декември 1941-януари 1942) и Кримския (януари-март 1942) фронтове. Заместник-командир на войските при Сталинградския военен окръг (май-юли 1942). Командир на 57-ма и 68-ма армии на Сталинградския и Северозападния фронтове (юли 1942-март 1943). Герой на СССР (посмъртно 1965). Народен Герой на Югославия (1944). Герой на Народна република България (посмъртно 1979).

акад. Константин Скрябин, съветски учен паразитолог (1878-1972).
Основоположник на хелминтологията в СССР.

Раймон Арон, френски философ, социолог и политолог (1905-1983).
От 1947 г. е един от най-влиятелните колумнисти на френската преса - първо на в. "Фигаро", а по-късно на сп. "Л'Експрес". Автор е на книгите "Демокрация и тоталитаризъм" (1956), "18 лекции за индустриалното общество" (1968), "История и диалектика на насилието" (1973) и др.

ген.-полк. (о.р.) Славчо Трънски (ист. име Славчо Стаменов Савов), български политически и военен деец (1914-1999).
Началник на Военната академия "Г. С. Раковски" (1958-май 1962). Командващ войските на Противовъздушната отбрана и Военновъздушните сили (1962-1969). Заместник-министър на народната отбрана (1969-1981). Депутат от 3-ото до 9-ото Народно събрание (1958-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Автор е на книгите "Неотдавна" (1957), "Посвещение" (1067), "Балада за строителя" (1982), "Сладък ми е медът" (1983) и на сценариите за филмите "Нощните бдения по поп Вечерко", "Игра с огъня" и "Страстната неделя". Депутат от 4-ото до 9-ото Народно събрание (1962-1990). Носител на орден "Георги Димитров" (1959, 1964, 1974, 1984).

Димитър Механджийски, български художник (1915-1999).

Надя Неделина (ист. име Надежда Драганова), българска учителка, журналистка и писателка (1916-2012).
Автор е на над 40 книги за деца и възрастни, сред които "Приказка за добрите животни и вълка" (1956), "Спасени цветя" (1968), "Трябва някой да дойде" (1980), "Така видях Сливен, когато бях дете" (разкази, 1999), "Непослушното мече. Несговорна дружина" (2000), "Копнеж по роден край" (2006), "От небе в небе" (2011), "По евкалиптови пътища вървях" (2012). Носител на Националната награда за литература и изкуство "Добри Чинтулов" на община Сливен (2002). Почетен гражданин на Сливен (2001).

Даниел Дарийо, френска актриса (1917-2017).
От началото на кариерата и през 1931 г. е участвала в повече от 130 филма, сред които "Балът" (1931), "Майерлинг" (1936), "Богата, млада и красива" (1951), "Истината за Беба Донж" (1953), "Червено и черно" (1954), "Осем жени" (2002) и др. Носителка на награда "Сезар" (1985).

Алисия Алонсо (Алисия Ернестина де ла Каридад дел Кобре Мартинес дел Ойо), кубинска балерина и хореограф (1921-2019).
Създателка на кубинския национален балет и директор на Националния балет на Куба (1959-17 октомври 2019). Носителка на медал "Пабло Пикасо" на ЮНЕСКО (1999) за забележителния й принос към изкуството и културата. С решение на Държавния съвет на Куба от 10 септември 2015 г. Големият театър в Хавана е наречен на нейно име "за приноса й към кубинската и световна култура, за любовта към родната й страна и предаността й към кубинската революция". Тя е единствената латиноамериканка, удостоена с титлата "примабалерина асолута".

Стан Овшински, американски изобретател (1922-2012).
Той има около 200 патента, изобретил е никел-метал хибридните батерии за хибридните автомобили, както и машина, която произвежда тънки слънчеви панели с дължина 14 км, предназначени да осигуряват по-евтина електроенергия. На негово име е наречена науката овоника - за промяна на електросъпротивлението и структурата на материалите като реакция на слънчевата светлина.

проф. Александър Янков (Александър Янков Димов), български юрист, общественик и дипломат (1924-2019).
Един от основателите на Българската асоциация по международно право (21 март 1962), неин председател (1962-1982) и от 2003 г. почетен председател. Съдия в Международния трибунал по морско право в Хамбург (1966-2011) и член на Постоянния арбитражен съд в Хага (1971-1998). Посланик на България във Великобритания и Северна Ирландия (30 декември 1971-17 юни 1976), постоянен представител на България при ООН в Ню Йорк с ранг на заместник-министър на външните работи (1 юни 1976-юли 1980). От 1973 г. е преподавател, а след това ръководител на катедрата по международно право и международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1980-1989). Чл.-кор. на БАН (1981). Депутат в 34-ото и 35-ото Народно събрание (1981-990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Заместник-председател на Българската академия на науките (25 юли 1988-10 юли 1991). Ръководител на секцията по международно право и международни отношения в Института за държавата и правото при БАН (1988-1989). Председател на Съюза на научните работници в България (15 март 1989-май 1990). Председател на Комитета за наука и висше образование (28 юли 1989-6 март 1990). Бил е председател на Националната асоциация за международни отношения, член на Комисията по международно право на ООН в Женева (1977-1996) и неин председател (1984). Той е първият българин президент на Световната асоциация по международно право (от август 2012). Член на Изпълнителния съвет на Асоциацията по международно право (от 1973). Той е един от основните автори на Конвенцията на ООН по морско право. Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключително големия му принос за развитието на българската международноправна наука и във връзка с 80 години от рождението му (18 май 2004), на  орден "Стара планина" първа степен за изключително значимите му заслуги за развитието на българската наука и по повод 85 години от рождението му (17 юни 2009), на златен почетен знак на Министерство на външните работи за неговия принос за развитието на българската дипломатическа служба, както и по повод на 90-годишния му юбилей (юни 2014), на Гpaн пpи на Националните правосъдни награди на Балканска медийна асоциация и Софийска адвокатска колегия зa цялocтeн пpинoc към пpaвoтo (24 ноември 2018). Почетен гражданин на Бургас (2001).

проф. Иван Илиев, български икономист и политик (1925-2017).
Заместник-председател на Държавния комитет по планиране (1966-8 февруари 1968), заместник-министър на труда и социалните грижи (февруари 1969-май 1970), заместник-председател на Министерския съвет (януари 1973-април 1975; 18 октомври 1985-18 август 1987), председател на Държавния комитет за планиране (януари 1973-април 1975; 18 октомври 1985-27 януари 1986). Депутат в 6-ото Народно събрание (15 април 1973-1976). Ректор на Висшия икономически институт "Карл Маркс" (24 април 1975-6 януари 1978). Председател на Съюза на икономистите (11 март 1977-1982), заместник-председател на Централния съвет на научно-техническите съюзи в България (11 март 1977-13 март 1981), първи заместник-министър на народната просвета и председател на Съвета по висшето образование при Министерството на народната просвета (1 януари 1978-9 май 1980). Чл.-кор. на БАН (1984). Председател на Държавната планова комисия (27 януари 1986-18 август 1987). Член на ЦК на БКП (5 април 1986-2 февруари 1990). Депутат в 9-ото Народно събрание (1986-1990). Заместник-председател и главен научен секретар на Българската академия на науките (25 юли 1988-10 юли 1991). Автор е на над 50 научни труда, сред които 15 студии и монографии, 5 учебници за висши учебни заведения, 22 статии в български списания и др. Един от съставителите и авторите на Икономическа енциклопедия. Носител на орден "Народна република България" първа степен (януари 1975), орден "Георги Димитров" (януари 1985). Носител на наградата на Българската академия на науките "Марин Дринов" за високи постижения в областта на макроикономиката и по повод 90-годишния му юбилей (24 януари 2015 г.).

Ингеборг Бахман, австрийска писателка (1926-1973).
Авторка е на стихосбирката "Разсроченото време" (1953), романа "Малина" (1971), сборника с разкази "Симултанно" (1972) и др. Носителка на наградата "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1957). Носителка на "Берлинската награда на критиката" (1961). Носителка на наградата "Георг Бюхнер" (1964). Носителка на "Голямата австрийска държавна награда за литература" (1968). Носителка на наградата "Антон Вилдганс" (1971). В нейна чест родният й град Клагенфурт учредява през 1977 г. литературната награда "Ингеборг Бахман".

проф. Енчо Халачев, български режисьор и педагог (1929-2014).
Режисьор в театъра в Сливен (1959-1964), в Народния театър "Иван Вазов" (1964-1994). От 1970 г. е преподавател по актьорско майсторство и режисура. От 1983 г. е ръководител на катедра "Актьорско майсторство и режисура" на Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов". Ректор на Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (1987-1990). Режисьор е на постановките "Хенри IV", Домът на Бернарда Алба", "Всичко в градината", "Златната карета", "Легенда за Гоце", "Прокурорът", "Камино Реал", "Гледна точка", "Борци", "Бесове", "Чичовци", " Пред залез слънце" и др. Има постановки и в телевизионния театър. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий"  за значим принос за развитието на културата, изкуството, образованието и науката (12 февруари 2010).

Росица Алексиева, български юрист, филолог (1945-2005).
Председател на сдружение "Менса България" (1996-2000) и негов почетен председател (2000-2005).

Слав Бакалов, български режисьор, художник, скулптор, аниматор, сценарист и писател (1945-2019).
Завършва Софийската художествена гимназия (1964) и специалността "Живопис на анимационни филми" в Националния институт по кинематография в Москва (1974). Бил е  режисьор в Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов". Ръководи основаната от него студия "Каданс" за анимационни филми към киноцентъра "Бояна" (1988-1990), където създава над 55 анимационни филма. Има над 40 изложби в България и чужбина Ц Германия, Франция, Белгия, Швейцария, Люксембург, Лихтенщайн и др. Автор е на книгите "96 кг. плът" (1992), "Хомо фермата" (2005), "Плъхове в капан" (2006), "Донор: Животът и смъртта на един предник"(2009), "Плужек или животът и смъртта на един...." (2011) и др. Носител на наградата "Златна палма" в Кан, Франция, за филма "Женитба" (1985).

Стоян Чешмеджиев, български журналист (1950-2012).
От 1981 г. работи в Радио Варна на Българското национално  радио като звукоинженер, отговорен инженер, главен координатор и главен редактор. Директор на Радио Варна към Българското национално радио (БНР) (1992-2002). Бил е преподавател във Варненския свободен университет, специалност "Основи на радиото". Генерален директор на Българската телеграфна агенция (4 октомври 2002-10 април 2003). Директор на Радио Варна към БНР (4 август 2004-9 декември 2005).
/АЯ, МГ/