site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 15 октомври в историята

15 октомври 2024 г., вторник, 42-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Евтимий Нови. Св. Лукиан, презвитер Антиохийски.

По света се отбелязва:

Международният ден на жените в селските райони. Отбелязва се от 2008 г. с резолюция A/RES/62/136 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г. в знак на признание за ролята на жените за икономиката на селските райони, включително за развитието на селското стопанство, подобряването на продоволствената сигурност и изкореняването на бедността в селските райони. Мотото на деня за 2024 г. е: "Жените в селските райони отглеждат добра храна за всички".

Световният ден на чистите ръце. Отбелязва се от 2008 г., обявена от Общото събрание на ООН за Световна година на хигиената, по инициатива на организацията Глобално публично-частно партньорство за миене на ръце (дн. Глобално партньорство за миене на ръце), с цел повишаване на информираността на международната общност за значението на миенето на ръцете като мярка за предпазване от болести. Всяка година в инициативата се включват близо 200 млн. души от над 100 страни. Мотото на деня за 2024 г. е: "Защо е важно ръцете да са чисти".

Денят на белия бастун. Отбелязва се от 1964 г. по инициатива на Националната федерация на слепите в САЩ. На 6 октомври 1964 г. с резолюция на Конгреса в САЩ, подписана от президента Линдън Джонсън, 15 октомври е обявен за Ден на белия бастун. С решение на Международната федерация на слепите от 1969 г. денят се отбелязва по целия свят, с цел да се привлече вниманието на международната общност към проблемите на хората с нарушено зрение.

На този ден в България:

1893 - Излиза бр.1 на сп. "Глас на българското тимброфилско дружество", орган на първото филателно дружество, основано в Пловдив. Това е първото българско филателистко списание. Последният брой излиза на 17 март 1894 г.

1945 - В София е създадена Държавната политехника с Указ 237 от 15 октомври 1945 г. на Регентите за обнародване на Наредба-закон за изменение и допълнение на Закона за Висшето техническо училище в бр. 248 "Държавен вестник" от 24 октомври 1945 г. С наредбата откритото на 4 октомври 1942 г. Висше техническо училище се преименува в Държавна политехника. Първоначално към1 нея са открити два факултета - Строителен и Машинен факултет с четири отдела - машинно инженерство, електроинженерство, индустриална химия и минно инженерство и геология. С Указ 231 на Президиума на Народното събрание от 10 юни 1953 г. Държавната политехника се разделя на 4 висши технически учебни заведения: Машинно електротехнически институт (МЕИ), в който влизат два факултета - Машиностроителен и Електротехнически; Инженерно-строителен институт, в който влизат Строителният, Архитектурният, Геодезическият и Хидротехническият факултет; Химико-технологически институт, в който влиза Факултет по индустриална химия и Минно-геоложки институт, в който влиза Минният факултет. През 1965 г. МЕИ - София се преименува във Висш машинно електротехнически институт (ВМЕИ). С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. ВМЕИ се преименува в Технически университет - София.

1960 - По Българската телевизия на театрална е излъчена постановката "Последна нощ", с която се поставя началото на телевизионния театър в българския ефир. Автори на постановката са артистите Лео Конфорти и Димитър Бочев. Режисьор е Неделчо Чернев, а оператор - Георги Карайорданов. Участват артистите Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Виолета Донева, Наум Шопов и Андрей Михайлов.

1991 - България установява дипломатически отношения с Бахрейн.

1991 - Излиза бр. 1 на в. "Шанс експрес" - седмичник за община Враца. Последният брой излиза през 2014 г.

1992 - В София започва излъчване радио "FM+". То е първото частно радио в България, създадено от Петър Пунчев, Константин Тилев, Кирил Калев и Бойчо Автов.

1998 - На журналистката от в. "Труд" Анна Заркова е връчена наградата "Рицар" на Международния център за журналисти във Вашингтон, САЩ. Тя е първата носителка на международната награда за високо журналистическо майсторство за журналисти извън САЩ, работили при опасни и трудни условия.

2001 - Състав на Великотърновския окръжен съд с председател Тодор Милев дава ход на делото по аферата "Акрам", при която от банки в Северна България през 1992-1993 г. са изтеглени с фалшиви документи необезпечени кредити за около 93 млн.стари лв. Според обвинителният акт палестинецът с българско гражданство Ангел Златанов - Акрам е организирал престъпната дейност, като създал мрежа от фирми и подставени лица, чрез които с подправени документи за банкови гаранции, бордера и залози били теглени кредити от клонове на 7 банки във Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен и Враца. Акрам е намерен обесен в килия в затвор в Мадрид през 1999 г. и следствието срещу него е прекратено. Делото срещу останалите обвиняеми продължава и те са подведени под съдебна отговорност за това, че действайки в различно съучастие при условията на продължаващо престъпление през периода 1992-1993 г. чрез измама са теглили необезпечени банкови заеми, с цел да ги присвоят.

2009 - Излиза бр. 1 на седмичния вестник "Галерия".

2014 - Правителството приема решение за прекратяване на участието на военнослужещи от въоръжените сили на България в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) в Афганистан, считано от 31 декември 2014 г., и за участие от 1 ноември 2014 г. с до 110 военнослужещи в мисията на НАТО в Афганистан "Решителна подкрепа".

2018 - Парламентарната група на "БСП за България" внася в деловодството на Народното събрание вот на недоверие срещу правителството на Бойко Борисов "заради провал в областта на здравеопазването". Искането е подписано от 79 народни представители. Това е третият вот на недоверие към кабинета "Борисов 3". Първите два са по темите "Корупция" и "Сигурност". 

2019 - Президентът на Българския футболен съюз (БФС) Борислав Михайлов подава оставка, поискана му от министъра на спорта Красен Кралев. Поводът е проведеният на 14 октомври 2019 г. футболен мач между България и Англия, завършил с 0:6, на който българските фенове отправят обидни реплики и расистки жестове към присъстващи на стадиона. Мачът е прекъсван два пъти през първото полувреме.

2020 - Народното събрание отхвърля искането, внесено на 14 октомври 2020 г. от 96 народни представители от парламентарните групи на "БСП за България" и ДПС за предсрочно освобождаване на председателя на парламента Цвета Караянчева със 126 гласа "против" и 97 гласа "за". Основният мотив за исканата оставка е "уронването на престижа и авторитета на парламентаризма". Като мотиви се изтъкват непознаване на конституцията и погазване на Правилника за работа на Народното събрание, поставяне на законодателната власт в подчинение на изпълнителната власт и др.

2021 - Министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров предава ключовете на 18 нови и оборудвани линейки, предназначени за единайсет Центъра за спешна медицинска помощ. Линейките са закупени в рамките на проект "Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ". Стойността на проекта е близо 164 млн. лв. и предвижда, освен купуването на линейки, ремонт и изграждане на филиали за спешна помощ.

На този ден по света:

1805 - В Амстердам, Нидерландия, немският търговец на книги Фридрих Арнолд Брокхауз създава книжарница и издателска къща под името Rohloff & Co., предшественик на немската издателска къща "Брокхауз". През 1811 г. седалището на издателството е официално преместено в гр. Алтенбург, Германия, където Фридрих Арнолд Брокхауз се преселва през 1810 г. От 15 януари 1814 г. издателството носи името на основателя си - "Ф. А. Брокхауз". През 1817 г. седалището е преместено в Лайпциг, Германия, където Фридрих Арнолд Брокхауз създава и собствена печатница.

1883 - Върховният съд на САЩ обявява за неконституционен Акта за гражданските права от 1875 г.

1928 - Дирижабълът "Граф Цепелин" се приземява в Ню Джърси, САЩ. Той потегля на 11 октомври 1928 г. от германския град Фридрихсхафен с 57 души на борда. Това е първият дирижабъл, извършил пътнически полет над Атлантическия океан.

1944 - Гр. Рига е освободен от фашистка окупация от трети и втори Прибалтийски фронт, по време Втората световна война (1939-1945). Градът е превзет от нацистите през м. юли 1941 г.

1946 - Завършва Парижката мирна конференция, открита на 29 юли 1946 г. Конференцията разглежда проектите на мирните договори, разработени от Съвета на министрите на външните работи на страните от антифашистката коалиция - победителка във Втората световна война (1939-1945), с бившите съюзници на Германия в Европа - България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия. Участват 21 държави. Одобрените Парижки мирни договори от 1947 г. са подписани от България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия на 10 февруари 1947 г., влизат в сила на 15 септември 1947 г.

1951 - В лаборатория на фармацевтичната компания "Синтекс" в Мексико американският химик от български произход Карл Джераси синтезира лекарството, известно в САЩ като нортиндрон, а в Европа - като норетистерон, представляващо активна съставка на противозачатъчните таблетки. Десет години по-късно Карл Джераси получава патент номер 2744122 за изобретеното от него лекарство, т. нар. "антибебе".

1963 - В Берлин, Германия, е открита новата концертна зала на Берлинската филхармония. Построена е по проект на архитекта Ханс Шарун. Голямата зала е с 2440 места, камерната зала - с 1180.

1970 - Мохамед Ануар Садат е избран за президент на Египет с референдум, произведен след смъртта на президента Гамал Абдел Насър на 28 септември 1970 г. Мохамед Ануар Садат е убит на 6 октомври 1981 г. по време на военен парад. 

1979 - В Салвадор е извършен военен преврат. Президентът ген. Карлос Умберто Ромеро е свален от поста, който поема на 1 юли 1977 г. след победа на изборите, произведени на 20 февруари 1977 г.

1981 - В САЩ е създадена хеви метъл групата "Металика" от Джеймс Хетфийлд и Ларс Улрих. Година по-късно към тях се присъединяват Дейв Мъстейн и Рон Маговни, който скоро след това е заменен от Клиф Бъртън (загинал през 1986). На 1 април 1983 г. към групата се присъединява и Кърк Хамет. След смъртта на Клиф Бъртън басист на групата става Джейсън Нюстед, който напуска групата през 2001 г.

1985 - В Страсбург, Франция, за подписване е открита Европейската харта за местно самоуправление, в сила от 1 септември 1988 г. България подписва хартата на 3 октомври 1994 г., ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 17 март 1995 г., в сила за България от 1 септември 1995 г.

1999 - В Ню Йорк, САЩ, Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1267 по предложение на САЩ, според която от 14 ноември 1999 г. влизат в сила санкции срещу Афганистан, ако талибаните не предадат лидера на терористичната организация "Ал Каида" Осама бин Ладен на компетентните власти на страната, където срещу него да бъде внесен обвинителен акт. Резолюцията задължава всички страни да забранят полетите на самолети, притежавани или наемани от талибаните, и да замразят всички банкови сметки и имоти, притежавани или контролирани от талибаните.

2001 - При посещението си в Сеул, Република Корея, министър-председателят на Япония Джуничиро Коидзуми се извинява за страданията, причинени на корейския народ по време на японската колонизация през 1910-1945 г.
 
2003 - Китай изстрелва първия си пилотиран космически кораб "Шънчжоу-5", изведен в орбита от ракета носител "Чанчжън-2Ф", пилотиран от първия китайски космонавт (тайконавт) - 38-годишният Ян Ливей. На 16 октомври "Шънчжоу-5" се приземява след 14 обиколки около Земята, като прелита над 600 000 км за 21 часа.

2005 - В Ирак се произвежда референдум за одобряване на новата конституция на страната, в който участват 61 процента от гласоподавателите на страната. Конституцията е приета със 78 процента от гласовете.

2005 - Парламентът на Алжир гласува поправка в закон, с която е установен държавен контрол над всички петролни и газови сделки. Поправката дава право на държавната компания "Сонатрак" да държи най-малко 51 процента от проектите по договори за проучвания, експлоатация и преработка, които се сключват с чуждестранни компании.

2007 - В Люксембург е подписано Споразумение за стабилизиране и асоцииране между Европейския съюз и Черна гора.

2010 - Парламентът на Грузия приема поправки в конституцията, които ограничават правомощията на държавния глава в полза на правителството и парламента. Съгласно поправките президентът ще продължи да се избира чрез преки общи избори, но много от  правомощията му се прехвърлят на министър-председателя, включително правото да назначава членовете на правителството и да определя политическата ориентация на страната.

2011 - В Хавана, Куба, на 63-годишна възраст умира Лаура Полан, една от основателките на кубинската дисидентска група "Дами в бяло". Бившата учителка, Полан се превръща в един от изявените дисиденти в Куба, след като съпругът ѝ и 74 други опоненти на режима са пратени в затвора по време на репресиите, известни като "Черната пролет" през март 2003 г. След арестите "Дами в бяло", облечени в бяло и носещи цветя, организират мълчаливи шествия всяка неделя в Хавана с искания членовете на семействата им да бъдат освободени. Всичките 75 души, които получават присъди между 6 и 28 години затвор, са освободени - повечето от тях след споразумение между Католическата църква и правителството през 2010 г.

2013 - В Ню Йорк, САЩ, в. "Интернешънъл хералд трибюн" променя името си на "Интернешънъл Ню Йорк таймс" с цел международното издание на "Ню Йорк таймс" да увеличи популярността си по света. Името е сменено на сайта на вестника, който е интегриран в този на "Ню Йорк таймс" (http://international.nytimes.com/). Основан през 1887 г. като "Парис хералд" в Париж, Франция, ежедневникът излиза на хартия в над 160 страни, с тираж от 226 000 екземпляра. Той е смесено дружество на "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост" до 2003 г., когато първата група придобива пълна собственост върху него.

2015 - В Хърватия е приет правилник от Министерството на здравеопазването, според който марихуаната може да се използва легално за медицински цели. Допуска се употребата на марихуана при болни от множествена склероза, карцином, детска епилепсия и СПИН. Лекарствата ще се предписват с еднократни рецепти, издадени от лекари на обща практика по препоръка на специалисти по неврология, онкология, инфектология и невропедиатрия.

2016 - В Кигали, Руанда, представители на около 200 страни подписват Глобално споразумение на ООН за постепенно премахване на индустриалните парникови газове или хидрофлуоровъглеродите, които се използват в хладилници и климатизиращи устройства и силно вредят на климата.  По силата на споразумението развитите държави, включително повечето европейски и САЩ, се ангажират да намалят парниковите газове с 10 процента до 2019 г. и да постигнат намаляване с 85 процента до 2036 г. Развиващите се държави ще замразят използването на хидрофлуоровъглероди до 2024 г. и 2028 г. и след това постепенно ще започнат да го намаляват.

2017 - Монетата с номинал 1 британска лира (1,33 долара) и класическа кръгла форма, изработена от едноцветен метал, излиза от обращение във Великобритания. От появата й през 1983 г. тази монета е била изсечена в два милиарда екземпляра. Официално разпространение в страната има нова монета с поръбени краища, пусната в обращение на 27 март 2017 г. Новата дванайсетоъгълна лира е малко по-лека и по-тънка от кръглата стара: тежи 8,75 грама вместо 9,5 грама и е с дебелина 2,8 милиметра вместо 3,15. Освен това е двуцветна: краищата й са направени от златист никелов месинг, а централната част - от сплав на никелова основа със сребрист цвят.

2018 - Синодът на Руската православна църква обявява, че прекратява изцяло евхаристичното си общение с Константинополската патриаршия. Решението е предшествано от състояло се от 9 до 11 октомври 2018 г. заседание на Синода на Вселенската патриаршия, който потвърждава решението за предоставяне на автокефалия на Украинската православна църква и отменя решението си от 1686 г. за преминаването на Киевската митрополия под юрисдикция на Московската патриаршия.

2019 - За пръв път в историята кралят на Белгия се отправя на държавно посещение с влак. Крал Филип, придружаван от съпругата си кралица Матилда и голяма делегация, пристига на тридневно посещение в Люксембург. Опазването на околната среда е водещият мотив  държавният глава да реши да измине с влак разстоянието от около 200 км.

2021 - Във Великобритания 69-годишният депутат от Консервативната партия Дейвид Еймс е прободен смъртоносно по време на среща с гласоподаватели от избирателния му район в Есекс, Източна Англия. Нападението, извършено от 25-годишен британски гражданин от сомалийски произход, е окачествено като терористична атака от полицията в Лондон. Дейвид Еймс е депутат от 1983 г.   

Родени на този ден българи:

Кръстьо Пастухов, политик и публицист (1874-1949).
Един от водачите на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) (БРСДП (ш.с.) и член на Централния комитет на партията (1909). Работил е като адвокат във Враца и София. Депутат в V Велико народно събрание (1911) и от 15-ото до 17-ото Обикновено народно събрание (1911-1919). Министър на вътрешните работи и народното здраве (8 май-6 октомври 1919). Депутат от 18-ото до 21-ото Обикновено народно събрание (1919-1927). Редактор на в. "Свободен народ" (1945-1946). През 1946 г. e осъден на пет години затвор за "антинародна дейност". Убит е на 25 август 1949 г. в Сливенския затвор. Реабилитиран е с Решение на 9-ото Народно събрание от 15 януари 1990 г.

Петко Росен (ист. име Петко Георгиев Чорбаджиев), писател и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) (1880-1944).
Участва в Преображенското въстание в Странджа (1903), в Балканската война (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). Депутат в 23-ото Обикновено народно събрание (1931-1934).

Стела Благоева, журналистка и публицистка, политик (1887-1954).
Дъщеря на Димитър Благоев. Лична секретарка на баща си и записва спомените му, излезли през 1926 г. със заглавие „Кратки бележки от моя живот“.  След атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 г. е уволнена и арестувана. През 1926 г. емигрира в СССР, където работи в апарата на Коминтерна. Завръща се в България през 1945 г. Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949). Извънреден и пълномощен посланик на България в СССР (1949-1954). Депутат във 2-ото Народно събрание (14 януари-16 февруари 1954).  Авторка е на десетки статии, брошури и публицистични материали. 

Димитър Хаджиилиев, писател и преводач (1895-1960).
Учител в с. Гърбино, Кюстендилско (1913-1916). Участва в Първата световна война (1914-1918). Секретар на Съюза на трудовоборческите писатели (1932-1934). Счетоводител в австрийска фирма (1923-1933) и в Търговското дружество на платопродавците (1933-1945). Директор на "Реалистичния театър" (1936-1937). Редактор във в. "Народна борба" (1946-1950) и в сп. "Отбрана" (1951-1952). Автор е на сборниците "Камъните говорят" (1929), "Партизаните разказват" (1950) и др. Превежда романа "На западния фронт нищо ново" от Ерих Мария Ремарк.

Христо Динев, актьор (1900-1977).
Пее в хора на Варненския театър (1919-1921). Играл е в театрите във Варна (1921-1926; 1927-1934; 1938-1942; 1943-1952; 1957-1965), в Пловдив (1926-1927),в Русе (1934-1835), в Бургас (1937-1938) и в българския театър в Скопие, Република Северна Македония (1942-1943). Работил е в Студията за игрални филми (1952-1957). Сътрудничи на сп. "Българан". Автор е на хумористични разкази и на театралните мемоари "Пътешествие по суша и вода" (1971). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1961). Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1965).

проф. Минчо Кондарев, агроном, селекционер лозар (1903-1997).
Асистент в Катедрата по лозарство и винарство в София (1933-1941). Главен инспектор по лозарство и винарство при Министерството на земеделието (1941-1947). Основател и ръководител на Катедрата по лозарство при Висшия селскостопански институт в Пловдив (1947-1969). Член на Италианската академия по лозарство и винарство (1968).  Автор е на трудовете "Влияние на резитбата върху количеството и качеството на гроздето" (1951, в съавторство), "Райониране на лозарството в България" (1960, в съавторство), "Резитба на ценни винени сортове лози" (1969, в съавторство). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1963), орден "Народна република България" втора степен (1973). Лауреат на Димитровска награда (1952, 1962, с колектив).

проф. Христо Бръмбаров, оперен певец и вокален педагог (1905-1974).
Дебютира на италианска сцена през 1932 г. като Жорж Жермон от операта "Травиата" и на сцената на Софийската опера като Фигаро от "Севилският бръснар" (1936). В Софийската опера изиграва 23 роли, много от които са представяни в Москва и Петербург, Русия, и Брюксел, Белгия. Преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Член-учредител на възстановения Съюз на българските музикални дейци (1965). Създател на Централната студия за български и чужди вокалисти (1962) и негов ръководител. Бил е преподавател в "Болшой театър" в Москва, Русия. Специалист по белканто. Вокален педагог на няколко поколения оперни певци, сред които Гена Димитрова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Асен Селимски, Стефан Еленков, Стоян Попов, Арон Аронов и педагозите Лиляна Жабленска, Рени Бръмбарова, Лили Бръчкова, Асен Селимски и Констанца Вачкова. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1959, двукратно), на орден "Кавалер на Италианската република" (1972).

Димитър Дойчинов, футболист и треньор (1919-2011).
През футболната си кариера е играл за отбора "Левски" (София). Треньор е на юношеския национален отбор по футбол, който става европейски шампион през 1969 г. в ГДР.

Огнян Дойнов, инженер и политик (1935-2000).
Завеждаш отдел "Промишленост и транспорт" на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) (март 1974-31 октомври 1974). Заместник-председател на Министерския съвет (31 октомври 1974-23 април 1976). Депутат в 6-ото Народно събрание (15 декември 1974-30 май 1976). Член на ЦК на БКП (2 април 1976-8 декември 1989) и секретар на ЦК на БКП (2 април 1976-20 март 1986), член на Политбюро на ЦК на БКП (19 декември 1977-14 декември 1988).  Член на Държавния съвет  (17 юни 1981-3 януари 1984). Министър на електрониката и машиностроенето (3 януари 1984-21 март 1986). Заместник-председател на Министерския съвет (20 март 1986-18 август 1987). Депутат в 7-ото Народно събрание (1976-1981), в 8-ото Народно събрание (16 юни 1981-3 януари 1984) и в 9-ото Народно събрание (1986-1990). Председател на Българска индустриална стопанска асоциация (19 февруари 1982-10 февруари 1984). Извънреден и пълномощен посланик на България в Норвегия (30 юни 1989-май 1990) и в  Исландия  (23 октомври 1989-8 февруари 1991). На 3 ноември 1990 г. е изключен от Българската социалистическа партия. Носител на орден "13 века България" (8 септември 1984).

акад. Иван Загорчев, геолог (1937).
Научен сътрудник в Геологическия и институт при Българската академия на науките (БАН) (8 декември 1969-1985), научен секретар на института (1992-1994) и негов заместник-директор (1994-2000). Ръководител на секция "Геотектоника и регионална геология" в Геологическия институт (2004-2009). Секретар на Специализираната научна комисия по геолого-географски науки при Висшата атестационна комисия (1998-2000). От 1992 г. е член на Научния съвет на Геологическия институт при БАН, като от 15 януари 2015 г. е негов председател. Председател на Общото събрание на учените от Геологическия институт при БАН (2003-2008). Председател на Експертния съвет за издателска дейност на БАН (1994-2009). Председател на Общото събрание на БАН (1996-2000). От 2019 г. е в Научния съвет на Националния природонаучен музей при БАН. Участвал е в редица национални и международни изследователски проекти, свързани с регионалната геология на България и Балканския полуостров, като на много от тях е ръководител. Автор е на множество статии в научни списания, на пътеводители, на международни монографии, на атласи, геоложки карти и др. Основните му трудове са в областите на регионална геология на България и Балканския полуостров, геотектониката, структурната геология, неотектониката и геоморфологията, стратиграфията, петрологията и радиогеохронологията на метаморфни и магмени комплекси.

Анахид Тачева, журналистка, телевизионна говорителка (1940-2022).
Била е водеща на емисията "По света и у нас" по Българската телевизия (1962-1992).

доц. Киприана Беливанова, музиковед (1942-2001).
Била е преподавателка в Държавната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и в университети в София, Велико Търново, Благоевград, Шумен. Създава и развива като академична учебна дисциплина "История на музикалната култура на ХХ век". Авторка е на статии в сборници и на десетки публикации в сп. "Българска музика", посветени на българското композиторско творчество и изпълнителско изкуство. Съставителка е на сборника със статии "История на западноевропейската музика" (1986). Авторка и редактор на предговори в редица теоретични изследвания като "Философия на музиката" от Теодор Адорно (1990) и др. Носителка на наградата "Проф. Васил Арнаудов" на Софийския камерен хор "Васил Арнаудов" за научните й изследвания в областта на българското хорово изкуство и работата й върху личността и творческия път на проф. Васил Арнаудов (1996).

патриарх Неофит (светско име Симеон Николов Димитров), църковен деец (1945-2024).
През 1967 г. заедно с брат си Димитър и възпитаниците на Софийската духовна семинария Борис Беров, Христо Иванов и Иван Димитров създават хор "Йоан Кукузел-Ангелогласния". Диригент на Софийския свещенически хор в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София (30 септември 1975-17 март 1986) и старши преподавател по източно-църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия (15 юли 1977-1980). На 3 август 1975 г. е постриган в монашество с името Неофит, на 15 август е ръкоположен в йеродяконски чин, на 25 март 1976 г. - за йеромонах. На 21 ноември 1977 г. е възведен в архимандритско достойнство. Протосингел на Софийската митрополия (1 януари 1981-декември 1985 ). На 8 декември 1985 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Левкийски". Втори викарий на Софийския митрополит (8 декември 1985-1 декември 1989). Ректор на Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София (1 декември 1989-юли 1991). Пръв декан на възстановения от 1 юли 1991 г. Богословски факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" (26 юли 1991-27 януари 1992). Главен секретар на Светия Синод и председател на Църковното настоятелство при катедрален храм "Св. Александър Невски" (27 януари 1992-27 март 1994). На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април с. г. е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. Русенски митрополит и наместник на Доростолски митрополитски престол (17 декември 2001- 24 февруари 2013). Патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит, председател на Светия синод (24 февруари 2013-13 март 2024). Удостоен е със званието "доктор  хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за цялостния му принос за развитието на духовността в Софийския университет и за активното му участие във възстановяването на Богословския факултет (2 декември 2008). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия "Св. Климент Охридски" за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношения между източните и западните християни (22 юни 2010), на "Почетен знак "Стефан Стамболов" за личен лидерски принос през годината за своя лидерски принос към българската държавност (4 юли 2013). Носител на ордена на Българската православна църква "Св. Св. Кирил и Методий" първа степен (15 октомври 2015), на орден "Стара планина" първа степен  за изключителните му заслуги към България (5 ноември 2015).  Почетен гражданин на Русе (23 април 2004). Почетен гражданин на Две могили (21 август 2009). Почетен гражданин на Перник (19 октомври 2019. Почетен гражданин на Кюстендил (23 март 2023).

Иван Чомаков, лекар и политик (1953).
Главен асистент в Катедрата по анестезиология и реанимация на ВМИ-Пловдив (1981-1997).  Специалист анестезиолог в болницата на гр. Хомс, Либия (1991-1994). Депутат в 38-ото Народно събрание (19 април 1997-16 октомври 1999). Кмет на Пловдив (16 октомври 1999-28 октомври 2007). Има 23 научни публикации.

Игор Богданов, диригент (1957).
Диригент в Академичния театър за опера и балет в гр. Самара, Русия (1982-1989). От 1988 г. е преподавател по дирижиране в музикалната катедра при Санкт-Петербургския университет. Диригент в Музикален театър "Зазеркале" в гр. Санкт Петербург, Русия (1990-1992), а от 1994 г. е диригент в Държавния музикален театър "Стефан Македонски" в София (дн. Държавен музикален и балетен център). Гастролирал е в Япония, Германия, Швейцария, Дания, Белгия, Люксембург и др.

Мариус Куркински (ист. име Ивайло Стоянов), актьор и режисьор (1969).
Играе и режисира постановки в театри в цялата страна. Премиерата на първия му моноспектакъл „Дон Жуан“ по Молиер е на 12 февруари 1993 г. През 2022 г. представя моноспектакъла си  "Мариус 50" по всички свои досегашни представления, а през 2023 г. – моноспектакъла „Нашенец“  по текстове на  Димитър Чорбаджийски – Чудомир. ​ Сценарист и режисьор е на игралния филм "Дневникът на един луд" (1996). Участвал е във филмите "Сирна неделя" (1992), "La donna e mobile" (1993), "Граница" (1994), "Всичко от нула" (1995), "Дневникът на един луд" (1996), "Опашката на дявола" (2001), "Недадените" (2013), "Някой посети душата ми" (2015), "Засукан свят" (2019) и др. Има издедени три музикални албума "Любовна война" (1996), "Ще бъдем щастливи" (1997) и "Двама" (1999). Носител на награда  "Икар"  на Съюза на артистите в България за главна мъжка роля (2007), за главна мъжка роля за „Сътресение“ (2011), за поддържаща мъжка роля за „Хамлет“ (2013), на наградата "Аскеер" на Театър „Българска армия“ за водеща мъжка роля за  „Самият човек“ (1999) и за водеща мъжка роля (2002), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството (20 май 2016). Носител на наградата за ярко постижение в театралното изкуство на фондация „Проф. Крикор Азарян“ (16 март 2019), на наградата „Комедиен хит на сезона“  на фондация „Чудомир“  за моноспектакъла „Нашенец“ (1 април 2024).

Стойчо Стоилов, футболист и спортен деятел (1971).
През футболната си кариера е играл в отборите на "Пирин" (Благоевград), ЦСКА (София), "Добруджа" (Добрич), "Литекс" (Ловеч) и "Нюрнберг" (Германия). За националния отбор по футбол има изиграни 10 мача и отбелязан 1 гол. Главен мениджър на ПФК "Литекс" - Ловеч (2002-2016). Главен мениджър на ПФК ЦСКА – София (2016-2021).

Енчо Керязов, цирков акробат и еквилибрист (1973).
Започва да тренира акробатика на 6-година възраст. На 16 г. постъпва в цирковата трупа "Романови" като акробат и жокей и в продължение на 7 години обикаля с турнета цяла Европа. Създател е на фондация "Енчо Керязов" , която от 2011 г. организира церемония "Нощ на звездите" за връчване на годишните награди на талантливи деца до 18 години в категориите образование, изкуство и спорт. От 22 ноември 2019 г. е  заместник-кмет на община Ямбол. Автор е на книгата "Обичай смело" (2020). Въведен е в Галерията на легендите на Световното акробатично общество в Лас Вегас, САЩ (2016). Три пъти е обявяван за цирков артист на годината в Нидерландия. Носител на наградата "Сребърен клоун" от световния цирков фестивал в Монте Карло (2007), на наградата на Съюза на българските артисти "Икар" за цирковото изкуство (2011), на Почетния знак на Министерството на културата "Златен век" (21 май 2012), на Почетния знак на държавния глава за цялостния му принос в областта на спорта и цирковото изкуство (29 юни 2021) и др. Почетен гражданин на Ямбол (2011). 

Иво Ангелов, състезател по борба класически стил (1984).
Печели златен медал на Световното първенство през 2013 г. в Будапеща, Унгария. Печели златен медал на Европейското първенство през 2013 г. в  Тбилиси, Грузия. От световни първенства печели и един бронзов медал през 2011 г., а от европейски първенства печели и три сребърни (2011, 2012, 2017) и два бронзови (2005, 2009). Спортист на България за 2013 г. Носител на "Спортен Икар" за постижения през 2013 г. Почетен гражденин на Перник (9 октомври 2013). От 2016 г. Перник организира турнир по класическа борба за деца за купа "Иво Ангелов".  Прекратява състезателната си кариера на 10 юни 2022 г.

На този ден са родени и:

Еванджелиста Торичели, италиански физик и математик (1608-1647).
Изобретил живачния барометър (1643).

Йохан Хайнрих фон Данекер, немски скулптор (1758-1841).

Хачатур Абовян, арменски писател, педагог и етнограф (1809-1848).
Основоположник на съвременната арменска литература.

Михаил Лермонтов, руски поет (1814-1841).
Автор е на лирика, на поемите "Хаджи Абрек" (1834), "Демон" (1839), "Мцири" (1839) и др., драмите "Испанци" (1830), "Хора и страсти" (1830), "Странен човек" (1831), "Маскарад" (1836), "Двама братя" (1836), романа "Герой на нашето време" (1840, 1841) - първия психологически роман в руската литература, "Стихотворения" (октомври 1840), който е единственият поетичен сборник на Михаил Лермонтов приживе. Убит на 27 юли 1841 г. при дуел с офицера Николай Мартинов в гр. Пятигорск.

Фридрих Ницше, немски философ, представител на ирационализма и волунтаризма, професор по класическа филология (1844-1900).
Елементи от учението му се използват от идеолозите на националсоциализма. Автор е на произведенията "Раждането на трагедията от духа на музиката" (1872), "Тъй рече Заратустра"(1883-1885), "Отвъд доброто и злото. Прелюдия към една философия на бъдещето" (1886), "Генеалогия на морала" (1887), "Антихрист. Проклятие към християнството" (1888), "Залезът на кумирите" (1889) и др.

Джон Лорънс Съливан (име в бокса: Джон Съливан), американски боксьор (1858-1918).
Той е първият световен шампион в "тежка" категория в съвременната история на професионалния бокс.

сър Пелъм Гренвил Удхаус (П.Г.Удхаус), британски писател (1881-1975).
Автор е на общо 96 книги (романи и разкази), 2 мемоара, 30 пиеси и множество сценарии за музикални комедии, сред които "Любов сред пилците" (1906), "Трудно е да си милионер" (1917), "Неподражаемият Джийвс" (1923), "Скрито-покрито" (1928), "Големи пари" (1931), "Лятна луна" (1937), "Истерии в Холивуд" (1951), "Обслужване с усмивка" (1962), "Клуб "Анонимни ергени" (1974), "Лелите не са джентълмени" (1975) и др.

Иля Илф (ист. име Иля Арнолдович Файнзилберг), руски писател - сатирик (1897-1937).
От 1927 г. започва да пише в съавторство със съветския писател Евгений Петров. Съвместните им творби включват романа "Дванадесетте стола" (1928), сборника с новели "Необикновени истории от живота на град Колоколамск" (1928), повестта "Светла личност" (1928), романа "Златният телец" (1931) и др. В периода от 1932 г. до 1937 г. Евгений Петров и Иля Илф пишат фейлетони за в. "Правда", киносценариите "Черната барака" (1933) и "Веднъж през лятото" (1936). След смъртта на Иля Илф от туберкулоза през 1937 г. Евгений Петров публикува част от неговите бележници.

Чарлз Пърси Сноу, британски химик и писател (1905-1980).
Доктор на физическите науки (1930). По време на Втората световна война (1939-1945) е един от организаторите и ръководителите на Комитета по научна помощ за фронта. Ръководител на Националната електрическа компания (1947-1964). Автор е на цикъла реалистични романи "Чужди и братя", романа "Пазители на мъдростта" (1974), криминалните романи "Смърт под корабното платно" (1932), "Лустро" (1979), книги с публицистика, сборниците със статии "Наука и правителство" (1961), "Две култури и един поглед" (1963), "Човешкото разнообразие" (1967), "Обсадно положение" (1968), "Обществени въпроси" (1971), "Двете култури" (1971); биографията на Тролъп "Антъни Тролъп" (1975) и др.

Джон Кенет Гълбрайт, американски икономист от канадски произход (1908-2006). Автор е на над 30 книги.

Мохамад Захир Шах, крал на Афганистан (1914-2007).
Последният крал на Афганистан (8 ноември 1933-17 юли 1973). Свален е от власт с военен преврат на 17 юли 1973 г., организиран от братовчед му Сардар Мохамад Дауд Хан. Завръща се в Афганистан на 18 април 2002 г. след 29-годишно изгнание в Италия. В родината си получава титлата баща на афганистанската нация. Неговото управление остава в историята като един от най-мирните периоди на Афганистан.

Ицхак Шамир, израелски политик (1915-2012).
Министър на външните работи на Израел (10 март 1980-19 октомври 1986). Министър-председател на Израел (21 септември 1983-12 септември 1984; 20 октомври 1986-12 юли 1992). Председател на партия "Ликуд" (1 септември 1983-13 септември 1984; 20 октомври 1986-13 юли 1992).

Марио Пузо, американски писател и сценарист от италиански произход (1920-1999).
Основна тема на романите му е мафията. Автор е на романите "Тъмната Арена" (1955), "Кръстникът" (1969), "Сицилианецът" (1984), "Четвъртият К" (1990), "Последният дон" (1996), "Омерта" (2000) и др. Носител на две награди "Оскар" (1973, 1975) - за най-добър сценарий за филмите "Кръстникът" и "Кръстникът II".

Анри Верньой (ист. име Ашод Малакян), френски режисьор от арменски произход (1920-2002).
Режисьор е на филмите "Страх над града" (1999), "100 хиляди долара под слънцето" (1964), "Почивка на западния бряг", "Кланът на сицилианците" и др. Носител на наградата "Сезар" (1996). Член на Френската академия за изкуства (2001).

Итало Калвино, италиански писател (1923-1985).
Автор е на "Гарванът идва последен" (1952), "Несъществуващият рицар" (1966) и др.

Ед Макбейн (ист. име Ейвън Хънтър), американски писател и сценарист (1926-2005). Автор е на криминални романи. Сценарист на филма "Птиците" (1963) на Алфред Хичкок и др.

проф. Абдул Калам, индийски учен и политик (1931-2015).
Президент на Индия (25 юли 2002-24 юли 2007). Специалист в областта на ядрената енергетика и ракетостроенето. Един от участниците в разработването на националната ракетно-ядрена програма на Индия, ръководил разработката на първата индийска ракета-носител SLV-3, изстреляна през 1979 г.  и на първия космически спътник "Рохини" през 1980 г. Първият азиатец, удостоен с медала "Хувър" (29 април 2009).

Дейвид Тримбъл, северноирландски политик (1944-2022).
Първи министър на Северна Ирландия (министър-председател) (1 юли 1998-1 юли 2001; 6 ноември 2001-14 октомври 2002). Лидер на Юнионистката партия на Ълстър (8 септември 1995-24 юни 2005). Носител на Нобелова награда за мир за 1998 г. заедно с лидера на Социалдемократическата лейбъристка партия на Северна Ирландия Джон Хюм заради ролята им за подписването на мирното споразумение на 10 април 1998 г. за Северна Ирландия, предвиждащо Ирландия да се откаже от претенциите си за присъединяване на британската провинция Северна Ирландия, създаване на местни органи на самоуправление в провинцията, католическите и протестантските въоръжени групи да предадат оръжието, гарантиране на равнопоставеността на двете общности.

Ласло Фазекаш, унгарски футболист (1947).
Печели златен медал от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико с националния отбор по футбол.

Хорхе Кампос, мексикански футболист (вратар) (1966).

Дидие Дешан, френски футболист и треньор (1968).
Печели златен медал от Световното първенство през 1998 г. във Франция и златен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия с националния отбор по футбол.

Витор Баия, португалски футболист (вратар) (1969).

Анди Коул, английски футболист (1971).

Нико Ковач, хърватски футболист и треньор (1971).

Давид Трезеге, френски футболист (1977).
Печели златен медал от Световното първенство през 1998 г. във Франция,  сребърен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия и златен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия с националния отбор по футбол.

Месут Йозил, немски футболист (1988).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия, бронзов медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка и бронзов медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна. С младежкия национален отбор до 21 години печели златен медал от Европейското първенство през 2009 г. в Швеция.

Това е денят на смъртта на:

граф Михал Клеофас Огински, полски композитор (1765-1833).

Фридрих Лудвиг Ян, немски педагог (1778-1852).
Основател на физкултурно движение.

Йохан Лудвиг Буркхарт, швейцарски пътешественик и изследовател (1784-1817).
През 1809-1812 г. изследва градове като Дамаск и Алепо в Сирия. На 22 август 1812 г. той открива разкопки на древния град Петра в Йордания.

Антонио Котони, италиански оперен певец баритон (1831-1918).

Реймон Поанкаре, френски политик (1860-1934).
Министър-председател на Франция (14 януари 1912-21 януари 1913).  Президент на Франция (18 февруари 1913-18 февруари 1920). Министър-председател на Франция (15 януари 1922-1 юни 1924, 23 юли 1926-26 юли 1929).

Мата Хари (ист. име Маргарете Гертруда Зеле), нидерландска танцьорка (1876-1917).
Мата Хари е арестувана на 13 февруари 1917 г. и осъдена на смърт на 25 юли 1917 г. по обвинение в шпионаж в полза на Германия и в дезинформация на френските разузнавателни служби по време на Първата световна война (1914-1918). Екзекутирана е в Париж, Франция, на 15 октомври 1917 г.

Йордан Йовков, български писател и драматург (1880-1937).
Първия си разказ "Овчарова жалба" публикува в сп. "Просвета" през 1910 г. В продължение на 11 години е учител в Добруджа. Участва в Балканската война (1912-1913), в Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война (1914-1918) като офицер и военен кореспондент на в. "Военни известия". Редовен сътрудник по печата в българската легация в Букурещ, Румъния (1920-1927). Работил е и в Министерството на външните работи (1927-1937). Той е определян като майстор на късия разказ. Автор е на повестта "Земляци", на сборниците с разкази "Последна радост" (1926; с второ издание "Песента на колелетата" през 1933), "Старопланински легенди" (1932), "Вечери в Антимовския хан" (1928), "Женско сърце" (1935), "Ако можеха да говорят" (1936), на романите "Чифликът край границата", "Приключенията на Гороломов" (1938), на повестта "Жътварят" (1920), на драмите "Албена" (1930), "Боряна" (1932) и др. През 1970 г. община Добрич учредява национална литературна награда на негово име,  която се присъжда на български автори за значителни художествени постижения в духа на посланията на Йордан Йовков и принос в националната литература.

акад. Димитър Косев, български историк (1903-1996).
От 1945 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ректор на университета (1962-29 юни 1968). Един от основателите и директор на Института за история при Българската академия на науките /БАН/ (1950-1963). Секретар на Отделението за исторически науки при БАН (1958-1972). Заместник-председател на БАН (1973-1982). Председател на Националния комитет на българските историци и на Българското историческо дружество (1964-1996). Ръководител на главните редакции на академичните трудове "История на България" (2 тома, 1954-1955; преработена  в 3 тома, 1962-1964) и на многотомната "История на България" (1979-1987). Депутат от 6-ото до 8-ото Народно събрание (1971-1986). Носител на орден "Георги Димитров" (22 декември 1973; 5 януари 1984). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (23 май 1975). Носител на Почетен знак на София - първа степен, за приноса му към науката (27 ноември 1978).

проф. Тамара Янкова, българска пианистка и педагог (1907-1983).
Ръководител на катедрата по пиано в Българската държавна консерватория (1959-1974). Лауреат на Димитровска награда втора степен (1952). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963), на орден "Народна република България" първа степен (1982).

Йозеф Бург, израелски политик (1909-1999).
Член на Кнесета (парламента) на Израел (1949-1988). Министър на здравеопазването (8 октомври 1951-24 декември 1952). Министър на пощите (24 декември 1952-1 юли 1958). Министър на социалните грижи и благосъстоянието (17 декември 1959-1 септември 1970). Министър на вътрешните работи (1 септември 1970-3 юни 1974; 29 октомври 1974-22 декември 1976; 20 юни 1977-13 септември 1984). Министър по религиозните въпроси (5 август 1981-13 септември 1984).

Конрад Блох, американски биохимик (1912-2000).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1964 г. за открития, отнасящи се до механизмите и регулацията на метаболизма на холестерола и мастните киселини.

Нородом Сианук, камбоджански политик (1922-2012).
Крал на Камбоджа (25 април 1941-2 март 1955; 24 септември 1993-7 октомври 2004). Министър-председател на Камбоджа (3 октомври 1955-5 януари 1956; 1 март 1956-24 март 1956; 15 септември 1956-15 октомври 1956; 9 април 1957-7 юли 1957; 3 април 1960-19 април 1960).

Николай Петев, български писател и литературен критик (1951-2013).
Главен редактор на сп. "Родна реч" (1982-1985). Директор на издателство "Народна младеж" (1985-1991). Собственик и директор на издателства "Петекс" и "Петекстон" (1991-1996). Директор на издателска къща "Христо Ботев" (10 юли 1996-2003). Главен секретар на Съюза на българските писатели (10 юли 2002-18 октомври 2003), председател на съюза (18 октомври 2003-15 октомври 2013). Председател на Управителния съвет на агенция "София прес" (ноември 2005-15 октомври 2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (21 май-15 октомври 2013). Автор е на многобройни публикации в литературния и периодичен печат, както и на книгите "Тук във времето" (1983), "Поезия и позиция" (1986; преведена на руски език), "Фарът и неговият пазач" (1989), "Зад завесата на политическия театър" (1997), "Фарът, пазачът и вятърът" (2006), на сборника с есета и публицистика "Не ме ли помниш" (2011), "17 есета против този свят" (2013) и др. Негови творби са издадени и в Русия, Република Северна Македония, Сърбия, Азербайджан, Украйна, Италия и Албания. Носител на наградата за дебютна литература "Южна пролет" (1983), на орден "70 години Съюз на съветските писатели" от  Международното съобщество на писателските съюзи (седалище в Москва) (2006), на орден "Михаил Ломоносов" (2006) за заслуги и за голям личен принос в укрепването на приятелството и културното сътрудничество между Русия и България, на Националната Ботевска награда за литература на община Враца (20 юни 2006), на наградата "Имперска култура" на Съюза на писателите на Русия за книгата си "Фарът, пазачът и вятърът" (2007), на сръбската награда "Арка" за най-добра чуждестранна книга  (2007), на орден "Св. св. Кирил и Методий" втора степен (8 юни 2011).
/АЯ, МГ/