site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 26 септември в историята

26 септември 2024 г., четвъртък, 39-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва преставяне на св. ап. и ев. Йоан Богослов.
На този ден църквата празнува успението на св. апостол и евангелист Йоан Богослов, наричан още "апостола на любовта". Йоан бил син на галилейския рибар Заведей и Саломия. Веднъж Исус Христос минавал покрай Генисаретското езеро, където видял Йоан и брат му Яков да кърпят заедно с баща си рибарските си мрежи и ги призовал да тръгнат подир Него. Те оставили баща си, мрежите, кораба и го последвали веднага. Оттогава двамата били непрекъснато с Христос. Йоан бил възлюбеният му ученик. На кръста Христос поверява своята пречиста майка на грижите на Йоан, който я взел при себе си като своя майка и се грижил за нея до блажното й Успение. След разрушаването на Ерусалимския храм (70 г.) Йоан живял гр. Ефес в Мала Азия, където проповядвал словото Божие. Показвал със собствения си пример, какъв трябва да бъде християнинът. Римският император Домициан, като узнал за големите успехи на новата вяра в Мала Азия, заповядал да доведат апостола при него в Рим и го подложил на мъчения - дал му да изпие чаша с отрова, хвърлил го в котел с кипящо масло. Йоан останал здрав и невредим. Император Домициан го изпратил на заточение на о-в Патмос, където Йоан написал Откровението (Откр. 1:9). След завръщане от това заточение в Ефес той написал своето евангелие. Йоан Богослов умира на около 105 години.

В България се отбелязва:

Празникът на град Карнобат. Отбелязва се с Решение 35 на Общинския съвет от 30 юни 1999 г. в деня на църковния празник Преставяне на св. ап. и ев. Йоан Богослов - 26 септември.

По света се отбелязва:

Международният ден за борба за пълното унищожаване на ядреното оръжие. Отбелязва се от 2014 г. с резолюция A/RES/68/32 на Общото събрание на ООН от 5 декември 2013 г., за да се подчертае значението на ядреното разоръжаване като първостепенна задача на световната общност и да се информира обществеността за необходимостта от пълното унищожаване на ядрените оръжия. Понастоящем в света има приблизително 12 700 ядрени оръжия.

Световният ден на контрацепцията. Отбелязва се от 2007 г. по инициатива на немската компания "Байер фарма" с подкрепата на 15 международни правителствени и неправителствени организации, и научни и медицински дружества, с цел да се повиши информираността на младите хора по въпроси, свързани с репродуктивното здраве и предпазването от нежелана бременност.

Европейският ден на езиците. Отбелязва се от 2001 г., обявена за Европейска година на езиците по инициатива на Съвета на Европа съвместно с Европейския съюз, за да се популяризира богатото езиково и културно разнообразие в Европа и да се насърчи изучаването на чужди езици във всяка възраст за повишаване на междукултурното разбирателство.      

На този ден в България:

1371 - При селището Черномен (близо до Одрин) османските войски на султан Мурад побеждават християнската войска на владетеля на Прилепска област Вълкашин и брат му серския деспот Иван Углеша. Вълкашин и Иван Углеша предприемат поход срещу турците с около 60 000 войска. Нападната с изненада християнската войска претърпява поражение, двамата братя загиват и пътят на османските войски за завладяване на българските земи е открит. Войската, изпратена на помощ от цар Иван Шишман, закъснява за битката и след края й султан Мурад разбива и изтласква до Стара планина и българите.

1922 - Арестувани са министрите от кабинетите, управлявали България през 1912 - 1913 и 1918 г. На 14 октомври 1922 г. Народното събрание приема Закон за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите Иван Евстратиев Гешов (16 март 1911-1 юни 1913) и д-р Стоян Данев (1 юни-4 юли 1913) и Александър Малинов (21 юни-18 октомври 1918) за обявените и водени войни и за последвалите ги катастрофи през 1913 г. и 1918 г. Допитването за виновността им е проведено на 19 ноември 1922 г. От 926 490 избиратели, участвали в референдума, 647 313 гласуват с бялата бюлетина за "виновен", 223 584 - с черната за "невиновен", 55 593 бюлетини са недействителни. На 13 февруари 1923 г. е обнародван Закон за съдене на министрите от правителствата на Иван Евстратиев Гешов и д-р Стоян Данев и на Александър Малинов. На 11 март 1923 г. на основание на допитването са предадени на Държавен съд членовете на кабинетите, пряко отговорни за националните катастрофи. След преврата, организиран на 9 юни 1923 г. от Народния сговор и Военния съюз, с който е свалено правителството на Александър Стамболийски, министрите са пуснати на свобода преди връчването на обвинителен акт.

1947 - България възстановява дипломатическите си отношения с Нидерландия, установени 8 юни 1909 г. на ниво легации, и прекъснати на 4 март 1941 г. На 11 април 1968 г. са издигнати в ранг на посолства.

1990 - С подписването в Лондон на официални документи България става член на Конференцията на европейските пощенски и телекомуникационни служби.

1995 - В София е открита първата в България очна банка.

2002 - В Ню Йорк, САЩ, в 16:30 ч. българско време завършва аукцион за замяна на брейди облигации за глобални доларови облигации, с което номинално външният дълг на България намалява със 107 млн. долара. Освен това с тази сделка се освобождава обезпечение от 135 млн. долара, с което намалението на дълга достига до 242 млн. долара. Разходите за обслужване на дълга през следващите 10 години се намаляват с 364 млн. долара. Това е втората сделка по замяна с външния дълг на страната.

2004 - Силен ураганен вятър преминава над селата Войкова Лъка, Грамаде, Оглед и Пловдивци, в района на Рудозем. Бурята продължава около 15 минути, като причинява разрушения на 42 къщи. Ураганът прекъсва електропроводи, събаря дървета.

2006 - В Стара Загора е открит първият в България завод на американската корпорация "Алкоа" за производство на алуминиево и полиетиленово фолио. Инвестицията е за 30 млн. долара. България е 44-ата страна в света, в която "Алкоа" има свой завод.

2007 - В центъра на Смолян е открита скулптурната композиция Орфей и Евридика, представяща легендата за Орфей, свързан според митологията с Родопите. Автор на пластиката е Георги Чапкънов.

2014 - Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав регистрира рекордно високо ниво на река Дунав при гр. Русе. Нивото на р. Дунав при Русе е 553 см спрямо условната кота "нула". Според статистиката, която се води от 1941 г., водният стоеж на тази дата е с 358 см по-висок.

2016 - В София се провежда Международна конференция по металургия и материали, организирана от Химикотехнологичния и металургичен университет.

2017 - В Казанлък е подписано Споразумение за побратимяване и сътрудничество между град Казанлък и алжирския град Блида, от кмета на Казанлък Галина Стоянова и заместник-кмета на Блида по културните въпроси Халед Хасан Бей. На церемонията присъстват областният управител на Стара Загора Гергана Микова и посланикът на Алжир в България Латифа Беназа. Споразумението предвиждат общи инициативи в областта на културата и икономиката. 

2019 - В с. Баховица, община Ловеч, тържествено е открит новият германски завод "Вос аутомотив" (VOSS Automotive) за производство на автомобилни части.  Инвестицията възлиза на 15 млн. евро и има стратегическо значение за развитието на бизнес отношенията между България и Германия, както и за региона.

2020 - В София в зала 1 на Националния дворец на културата започва двудневния 50-и юбилеен конгрес на Българската социалистическа партия. На форума присъстват над 500 гости - близо 40 представители на дипломатическия корпус, кметове, интелектуалци, хора на науката и културата, депутати от Великото народно събрание, представители на Парламентарната група на "БСП за България", евродепутати, общински и областни председатели на БСП от цялата страна. Избран е нов Национален съвет на БСП в състав от 185 членове.

2021 - Жителите на с. Мадара гласуват на референдум с въпрос: "Съгласни ли сте с. Мадара да се отдели от Община Шумен и да се присъедини към  Община Каспичан?". Избирателната активност на референдума е 42 процента. От 381 гласували 93 гласуват "за".

На този ден по света:

1580 - В Плимут, Югозападна Англия, акостира корабът "Златната кошута" на Франсис Дрейк, който се завръща след 33-месечно околосветско пътешествие. Той и екипажът му стават първите британци, обиколили Земята по вода и вторият мореплавател след Фернандо Магелан, осъществил пълно околосветско пътешествие. На 13 декември 1577 г. Франсис Дрейк отплава по маршрута на Магелан. През април 1578 г. достига до бреговете на Южна Америка в района на Ла Плата и бавно се придвижва на юг. Зимата прекарват в залива Сан Хулиан, след това навлизат в Магелановия проток и заобикаляйки Южна Америка флотилията навлиза в Тихия океан. Минават по крайбрежието на Чили и Перу. В средата на юли 1579 г. Дрейк потегля през Тихия океан към островите Ладронес (Мариански острови). В началото на 1580 г. достигат остров Ява и взима курс право към нос Добра Надежда (Южна Африка). В края на юни носът е заобиколен, след два месеца е пресечен и Северния тропик и на 26 септември 1580 г. се завръща в Англия с пълни трюмове с подправки и испанско злато и сребро - след 2 години и 10 месеца плаване.

1815 - В Париж, Франция, е подписан т. нар. Свещен съюз между пруския крал Фридрих Вилхелм Трети, австрийския император Франц Първи и руския император Александър Първи, с който те се задължават да поддържат мира на базата на ненарушимостта на границите, определени след Виенския конгрес (1814-1815).

1880 - Основан е датският спортен клуб "Орхус".

1908 - Основан е норвежкият футболен клуб "Бран".

1957 - Премиера в Ню Йорк, САЩ, на мюзикъла "Уестсайдска история" по музика на композитора Ленард Бърнстейн.

1962 - Военен преврат в Северен Йемен, начело с Абдул ас Салал, началник щаб на армията на имам Мохамед ал Бадр. Премахната е монархията. Страната е провъзгласена за република - "Арабска република Йемен".

1979 - Разпусната е Организацията на централния договор (СЕНТО). Началото на СЕНТО е дадено с подписването на Багдадския пакт (договор за военен съюз между Ирак и Турция) в Багдад, Ирак, на 24 февруари 1955 г., с който е създадена военна организация между двете страни. По-късно към нея се присъединяват Великобритания (4 април 1955), Пакистан (23 септември 1955) и Иран (3 ноември 1955). На 20 август 1959 г. е преименувана в Организация на централния договор (СЕНТО).

1983 - Предотвратена е потенциална ядрена война между СССР и САЩ. В нощта срещу 26 септември 1983 г. дежурният съветски офицер подполк. Станислав Петров обявява за недействителна засечената от руски радар американска ракетна атака. В съветска воeнна база е получено предупреждение, че американска ракета се е насочила към Съветския съюз. Минути по-късно системата отчита, че не една, а пет ракети летят от военната база в Монтана, САЩ. Въпреки всичко интуицията на Станислав Петров подсказва, че става въпрос за грешка и той не задейства системата за ответен удар, за което на 21 май 2004 г. е удостоен в Сан Франциско, САЩ, с отличието "Гражданин на света".

1984 - Официална церемония в Пекин, Китай, на която е подписано споразумение между представители на Великобритания и Китай за връщането на Хонконг на Китай, считано от 1 юли 1997 г. Хонконг е завладян от Великобритания по времето на първата "опиумна война" с Китай (1839-1842). По силата на Нанкинския договор (1842) Сянган става британско владение под името Хонконг. На 6 юни 1898 г. е подписана конвенция за отдаване под наем от Китай на Великобритания на т.нар. Нови територии - съставна част от Хонконг, за срок от 99 години. На 19 декември 1984 г. в Пекин, Китай, Великобритания и Китай подписват Китайско-британска декларация за Хонконг, уреждаща условията за преминаване на Хонконг под китайски контрол. На 1 юли 1997 г. Хонконг е върнат на Китай под името "Специален административен район Сянган".

1995 - В Палермо, Италия, започва съдебен процес срещу бившия министър-председател Джулио Андреоти по обвинение във връзки с мафията. Оправдан е на 23 октомври 1999 г. поради липса на доказателства. Джулио Андреоти седем пъти заема поста министър-председател на Италия в (17 февруари 1972-7 юли 1973; 5 юли 1976-2 април 1979; 22 юли 1989-24 април 1992). От 1991 г. е пожизнен сенатор.

2001 - Завършва операцията на НАТО "Необходима жътва" за разоръжаване на албанските бунтовници в Македония. Събрани са 3875 единици оръжие.

2002 - Във Вашингтон, САЩ, Камарата на представителите на Конгреса приема закон, според който трябва да бъдат отделени средства за пълно погасяване на дълга на САЩ към ООН, както и да бъдат внесени допълнителни 78 млн. долара в рамките на новите задължения към организацията. През 2001 г., след като САЩ загубват мястото си в Комисията на ООН по правата на човека, Камарата на представителите блокира окончателното погасяване на американския дълг. През 2002 г. САЩ възвръщат мястото си в комисията.

2008 - В Туркменистан Народният съвет (Халк Маслахати) приема нова конституция, с която се въвежда многопартийна система и пазарна икономика, узаконява се правото на частна собственост и се забраняват изтезанията и медицински експерименти с хора.

2015 - Естонският гражданин Естон Кохвер, осъден в Русия за шпионаж, е разменен за бившия офицер от Министерството на вътрешните работи на Естония Алексей Дресен, изтърпяващ наказание за предаване на тайни сведения на руските служби за сигурност на международния контролно-пропускателен пункт "Куничина гора" в Псковска област на руско-естонската граница. Федералната служба за сигурност на Русия заявява, че размяната е била извършена на мост над река Пиуса. Естон Кохвер е осъден през август 2015 г. в Русия на 15 години затвор за шпионаж, след като е арестуван при операция в Псковска област през септември 2014 г. Естония твърди, че той е бил отвлечен и прехвърлен през границата. Алексей Дресен е арестуван през февруари 2012 г. в Талин, Естония,  и по-късно осъден на 16 години затвор за държавна измяна.

2016 - На официална церемония в конферентния център на Картахена, Колумбия, президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос и върховният лидер и командир на Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) Родриго Лондоньо Ечевери подписват мирното споразумение за прекратяване на продължилия 52 години конфликт в страната, при който загиват близо 250 000 души  и 6 млн. души са разселени. Споразумението е постигнато на 26 август 2016 г. в Хавана, Куба, след четири години преговори между правителството на Колумбия и Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК). На церемонията в  Картахена присъстват около 2500 чуждестранни и местни официални лица в присъствието на стотици високопоставени лица, сред които генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, президентът на Куба Раул Кастро, държавният секретар на САЩ Джон Кери. Всички присъстващи са облечени в бяло като символ на мира, а споразумението е подписано с писалка, направена от куршум, върху която е врязана фразата "куршумите пишеха нашето минало, образованието - нашето бъдеще".

2017 - Британската радиокорпорация "Би Би Си" започва радиопредавания и онлайн информационна емисия на корейски език, по-голямата част от чието съдържание ще е достъпно за гражданите на КНДР. Новите програми, които ще се излъчват на къси вълни по три часа дневно и един час на средни вълни, ще се подготвят от екип, базиран в Сеул (Република Корея), Лондон (Великобритания) и Вашингтон (САЩ). "Би Би Си" излъчва също на езици като панджабски, йорубски или пиджин.

2019 - В Париж, Франция, на 86 години умира бившият президент на страната Жак Ширак. Той управлява Франция в продължение на 12 години - от 17 май 1995 г. до 16 май 2007 г.

2021 - В Швейцария е произведен референдум, на който с голямо мнозинство е одобрено узаконяването на еднополовите бракове в страната - 64,1 процента от участниците в допитването подкрепят мярката. Законодателните промени позволяват на еднополовите двойки в Швейцария да сключват брак и да осиновяват деца.

2022 - В 2:14 ч. бълг. време сондата ДАРТ на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания на САЩ (НАСА) се врязва преднамерено в астероида Диморфос (Диморф) със скорост от около 24 000 километра в час, за да промени орбитата му - първи по рода си тест за изпробване на начини за защита на Земята от потенциално опасни космически обекти. Историческият опит е показан на живо на сайта на НАСА.

Родени на този ден българи:

Петко Ю. Тодоров (Петко Юрданов Тодоров), писател, драматург и общественик (1879-1916).
В ученическите си години пише стихотворения, разкази и скици, които печата в ученическите издания в. "Другар" и в. "Съвременна младеж", а по-късно - в списанията "Искра", "Светлина" и др. Някои от тях събира в първата си книга "Драски" (с псевдоним Пенко). Следващата му книга "Стихове на скучната лира" излиза под същия псевдоним. През 1897 г. заедно с общественика Иван Белинов издава в. "Законност", където помества статии по обществено-политически въпроси. Един от основателите на Радикалдемократическата партия (1905). Автор е на драмите "Зидари" (1902), "Първите" (1907), "Змейова сватба" (1910), "Идилии"(1908) и др.

ген. Никола Бакърджиев, военен и държавен деец (1881-1954).
През Балканската война (1912-1913) е помощник-началник на Оперативната секция при Щаба на действащата армия. През Първата световна война (1914-1918) е началник на Оперативната секция в Щаба на действащата армия и командир  на дружина в Първи пехотен софийски полк. Началник на Генералния щаб на армията (1926-1929; 1931-1934). Министър на войната (11 януари 1929-15 май 1930; 15 май 1930-31 януари 1931). Началник-щаб на Българската армия (1931-1934). Носител на орден "За храброст" трета степен, 2-ри клас, орден "За храброст" четвърта степен 1-ви и 2-ри клас, орден "Св. Александър" пета степен с мечове, орден "Св. Александър" втора степен без мечове, орден "За военна заслуга" пета степен на военна лента и орден "За военна заслуга" първа степен на обикновена лента, на с германския орден "Железен кръст" първа и втора степен и на турския "Железен полумесец".

Иван Камбуров, музиковед (1883-1955).
Учител в Пловдив и София (1909-1929). Сътрудник в Народния етнографски музей в София (1926-1928). Редактор на сп. "Музикален живот" (1928-1929) и на в. "Музикален живот" (1930-1933). Бил е диригент на хорове и военен капелмайстор. Автор е на първия български музикален енциклопедичен справочник "Илюстрован музикален речник" (1933) и др.
 
Ран Босилек (ист. име Генчо Станчев Негенцов), детски поет, писател и преводач (1886-1958).
Учител в Габрово (1904-1910). Главен редактор на сп. "Детска радост" (1923-1947), редактор на в. "Врабче" (1922-1943), заместник-главен редактор на сп. "Дружинка" (1953-1958). Пръв председател на Дружеството на детските писатели, основано на 11 ноември 1928 г. Той е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Автор е на приказки, сред които "Косе Босе" (1923), "Кума Лиса" (1925), "Кумчо Вълчо" (1925), "Неродена мома" (1926), "Златна ябълка" (1931), на сборници със стихотворения, сред които "Чик Чирик" (1925), "Синчец" (1930), "Нова песен" (1953) и др. За първи път в българската литература пише хумористични сюжети и ситуации в римувана проза - "Патиланско царство" (1927), "Бате Патилан" (1934), "Патиланчо на село" (1935) и др. Превежда световна литературна класика за деца.

проф. Кръстьо Горанов (Кръстьо Горанов Анков), философ, изкуствовед и политик (1931-2000).
Завеждащ секция "Естетика" в Института по философия при Българската академия на науките /БАН/ (1954-1963). От 1968 г. е преподавател по философия във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов". Директор на Института за култура при БАН (1970-1976). Ректор на ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1976-1981). Чл.-кор. на БАН (1984). Министър на културата (8 февруари 1990-27 септември 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Работил е в областта на естетиката, социологията на изкуството и теорията на културата. Автор е на "Изкуството като процес" (1972, второ изд. 1977), "Естетическото възпитание - система, програма, всенародно движение" (1977), "Съвременникът и изкуството" (1983) и др.

Йордан Василев, литературовед, журналист и политик (1935-2017).
Работил е в сп. "Септември" (1966-1967), уредник в сп. "Литературна мисъл" (1969-1975). Литературен сътрудник в Института за литература при БАН (1975-1990). Основател и първи главен редактор на в. "Демокрация" (12 февруари 1990-септември 1990), редактор на всекидневника "Ново слово" (1996-1997). Деец на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, както и един от основателите на Съюза на демократичните сили. Депутат във VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991-18 май 1992). Председател на Общото събрание на Българската академия на науките (18 ноември 1991-1995). Автор е на "Младостта на Багряна" (1975, в съавторство с Блага Димитрова), "Дни черни и бели" (1975, в съавторство с Блага Димитрова), "Иван Хаджийски в българската култура" (1988), "Мнения" - студии и статии (1989), "Литература. Учебник на ХI клас" (1993, с колектив), "Христоматия по литература за ХI клас" (1994, с колектив), "Женски силуети, етюди" (2000), "Българско слово за всекиго от Х до ХХ век" (2001), "Патила и радости, спомени" (2002), "Това се случи пред очите ми" за президентския мандат на Петър Стоянов (2012, два тома), "Копнеж" (2015) и др.

проф. Стоян Дурин, икономист (1937).
Работил е като счетоводител, финансов ревизор, преподавател в Университета за национално и световно стопанство и в Нов български университет, одитор. Бил е ръководил на управление "Национално счетоводство" към Министерство на финансите (1985-2000). Първи председател на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители (1996-август 2002). През 2011 г. е избран за почетен председател на института. Под негово ръководството са разработени и приети всички нормативни актове по счетоводство през периода от 1991-2001 г. Има над 350 публикации в областта на счетоводната теория и практика. Носител на медал "За заслуга" за значителния му принос в областта на счетоводството и независимия финансов одит (1 октомври 2012).

Андрей Луканов, политик (1938-1996).
Работил е като инспектор в отдел "Икономически, СИВ и Общ пазар" към Министерството на външните работи (1963-1965). Първи секретар на Постоянното представителство на България при ООН в Женева (1968-1972). Постоянен представител на България в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) в Москва, СССР (1 юли 1976-1990). Председател на Изпълнителния комитет на СИВ (7 юли 1988-10 януари 1990). Член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (19 декември 1977-2 февруари 1990), член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (16 ноември 1989-2 февруари 1990), заместник-председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия  (21 февруари-27 август 1991). Заместник-председател на Министерския съвет (16 юни 1976-18 юни 1981;18 юни 1981-18 юни 1986), първи заместник-председател на Министерския съвет (18 юни 1986-18 август 1987). Министър на външноикономическите връзки (18 август 1987-17 ноември 1989). Член на Държавния съвет (17 ноември 1989-8 февруари 1990), председател на Министерския съвет (8 февруари-20 декември 1990). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990), в VII Велико народно събрание (1990-1991), в 36-ото Народно събрание (1991-7 юли 1992; 31 декември 1992-1994) и в 37-ото Народно събрание (1995-2 октомври 1996). На 2 октомври 1996 г. е убит пред дома му в София.

проф. Румен Георгиев - Рум, фотограф, художник и оператор (1947-2008).
От 1960 г. се занимава с фотография. Бил е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов", основател на специалността "Художествена фотография" и ръководител на Катедрата по фотография в академията. Оператор е на филмите "Другият", "Сиромашко лято", "Мъже без работа", "Този истински мъж", "Мечтател", "Прадеди и правнуци" и др. Автор е на  11 книги и на  над 100 публикувани статии.

Георги Чолаков, оператор и продуцент (1947).
Бил е асистент-оператор и оператор в Студията за игрални филми "Бояна" (1983-1988). Оператор в Студията за научнопопулярни и документални филми "Време" (1988-1990) и оператор в Българската национална телевизия (1990-1991). Заместник-директор на Националния филмов център (1991-1995). Национален представител на България във фонда "Евроимаж" към Съвета на Европа (1993-1995). Преподавател по продуцентство в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1994-1996) и в Нов български университет (1999-2011). Председател на Асоциацията на филмовите продуценти (2001-2010). Председател на Националния съвет за кино към Националния филмов център (2008-2010). Директор на изпълнителна агенция "Национален филмов център (13 март 2014-10 март 2015). Оператор е на филмите "Фердинанд Български", "Стефан Стамболов - съзидателят и съсипателят" (1991), "Юдино желязо" (1988), "Ненужен антракт" (1985), "Коста Паница" (1986), "Тишина" (1983), "Ученик - последна година" (1981), "Избори на село" (1991) и др. Съпродуцент е на филмите "Кръвта" (2012), "Иван Радоев - аз съм и ножът, и раната" (2012), "Копнеж" (2011), "Шантав ден" (2004) "Баща ми" (2000) и др.

Иван Голев, поет, преводач и драматург (1950).
Работил е като редактор в издателство "Народна младеж" (1977-1978), в издателство "Народна култура" (1979-1990) и в сп. "Панорама" (1980-1989). От 1989 г. е заместник-главен редактор на сп. "Съвременник". Главен редактор на сп. "Geo" (2009-юни 2013). Автор е на повече от 18 книги, сред които "Бяла пеперуда", "Този човек - сърцето", "Дворец от пясък", Брокат и парцали", "Дани" и др., на театрални пиеси, на книги за деца, сборници с разкази. Сценарист е на филма "Бронзовата лисица" по едноименната му повест.

доц. Методи Андреев, строителен инженер и политик (1959).
Депутат в 38-ото Народно събрание (7 май 1997-27 март 2001). Член на Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност и към бившето разузнавателно управление на Генералния щаб (от 28 март 2001) и неин председател (6 април 2001-17 януари 2003). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017). Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Аян Садъков, български футболист и треньор (1961-2017).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Локомотив" (Пловдив), "Беленензес" (Португалия) и "Ботев" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 79 мача и отбелязани 9 гола.

Николай Тодоров (псевд. Кайзера), футболист и треньор (1964).
През футболната си кариера освен за "Левски" е  играл за отборите на "Добруджа" (Добрич), "Локомотив" (София), "Септември" (София), Монпелие, Кан (Франция), "Анортосис" и "Саръйер" (Турция).

Камен Костадинов, политик (1970-2022).
Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001), от 40-ото до 43-ото Народно събрание (2005-2017) и в 44-ото Народно събрание (19-26 април 2017). Член на Централното оперативно бюро на Движението за права и свободи (ДПС) (7 март 2003-28 август 2022). Член на Изпълнителния комитет на Българския футболен съюз (2005-2022).

Георги Стоев, писател (1973-2008).
Известен като "писателя на мутрите". Автор е на поредицата "Свидетели на времето", посветена на силовите групировки СИК и ВИС, която включва книгите "ВИС", "ВИС - 2", "Имало едно време на Изток",  "BG Кръстника 1: истинската история на Маджо", "BG Кръстника - 2: Маргина, Бойко и другите", "BG -Кръстника 3: Любен Гоцев - истинският кръстник", "На пилона", " СИК - книга 1", "СИК - книга 2", "СИК - книга 3". Убит е на 7 април 2008 г. близо до хотел "Плиска" в София.

Мариан Колев, състезател по спортна аеробика (1975).
Печели златен медал от Световното първенство по аеробика през 2004 г. (смесени двойки) и сребърен медал от Световното първенство по аеробика през 2000 г. (смесени двойки). Почетен гражданин на Тервел (юни 2004).

На този ден са родени и:

св. Франциск Асизки (св. Франциск от Асизи), италиански проповедник (1181-1226).
Основател на Францисканския орден. Светец покровител на Италия и светец покровител на животните. С решение на Международния конгрес на природозащитниците във Флоренция, Италия (1931), Денят на свети Франциск - 4 октомври, се отбелязва като Световен ден за защита на животните.

Теодор Жерико, френски художник и литограф (1791-1824).

Арчибалд Хил, британски биохимик (1886-1977).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1922 г. заедно с немския биохимик Ото Майерхоф за откритие на фиксираното взаимоотношение между консумацията на кислород и метаболизма на млечна киселина в мускулите.

Томас Стърнс Елиът, британски поет, драматург и литературен критик (1888-1965).
Един от първите представители на модернизма и формализма в съвременната литературна критика. Автор е на серия от статии и есета за английски драматурзи и поети, сред които са сборниците "Свещената гора" (1920), "Избрани есета" (1932) и  есето "Данте" (1929), на поемите "Пуста земя" (1922), "Чист понеделник" (1930), "Убийство в катедралата" (1935), "Четири квартета" (1943) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1948 г. за неговия изключителен пионерски принос към "поезията на днешния ден".

Мартин Хайдегер, немски философ (1889-1976).
Един от основоположниците на немския екзистенциализъм.

Джордж Гершуин, американски композитор и пианист (1898-1937).
Автор е на песни и инструментални пиеси, основани на традициите на импровизаторския джаз, съчетани с елементи от афро-американския фолклор (блус, спиричуъл). Сред най- известните му творби са "Рапсодия в синьо" (1924) и операта "Порги и Бес" (1935).

Карл Рапан, австрийски футболист и треньор (1905-1996).

Франтишек Бартошек, полски художник (1910-1943).

Винченцо (Енцо) Беардзот, италиански футболист и треньор (1927-2010).
Печели златен медал от Световното първенство през 1982 г. в Испания като треньор на националния отбор по футбол. От 2011 г. се връчва награда на негово име на най-добрия италиански треньор. Победителят се определя от комисия, съставенa от представители на основните италиански спортни издания.

Манмохан Сингх, индийски учен и политик (1932).
Ръководител на Департамента по атомна енергия и на Департамента по космическите въпроси. Министър на финансите на Индия (23 юни 1991-16 май 1996; 30 ноември 2008-24 януари 2009), министър на железопътния транспорт (19 май 2011-13 юли 2011). Министър-председател на Индия (22 май 2004-26 май 2014).

Салваторе Акардо, италиански цигулар (1941).

Оливия Нютън-Джон, австралийска певица и актриса от британски произход (1948-2022).
Придобива световна известност след участието си във филма "Брилянтин" (1978) заедно с американския актьор Джон Траволта. Дуетът им You're the One That I Want е с продадени над 15 милиона екземпляра. Оливия Нютън-Джон е участвала и във филмите "Ксанаду" (1980), "Прощално парти" (1996), "Най-добрият кум" (2011) и др. Носителка на четири награди "Грами" (1974,1975 и 1983). Удостоена е със звезда на холивудската Алея на славата (1981). През 2012 г. песента й Physical от 1981 г. оглавява класацията на сп. "Билборд" за най-секси песни на всички времена. Четиринайсет нейни сингъла са в топ 10 на класациите в САЩ. Посланик на добра воля на Програмата на ООН за опазване на околната среда от 1990 г. Основателка на Център за онкологично болни "Оливия Нютън-Джон" в Мелбърн, Австралия (2012).

Владимир Ремек, чехословашки космонавт (1948).
Той е първият чехословашки космонавт, член на екипажа на борда на космическия кораб "Союз 28" (2 март 1978-10 март 1978). Като член на кораба "Союз 28" той участва в работата на първия в света международен космически екипаж по програмата "Интеркосмос" на орбиталния комплекс "Салют-6". Директор на Музея на авиацията и космонавтиката в Прага (1990-1995). Търговски представител на Чехия в Русия (2002-2004). Член на Европейския парламент (2004-2013). Посланик на Чехия в Русия (16 януари 2014-2018).

Клодоалдо (Клодоалдо Тавареш де Сантана), бразилски футболист и треньор (1949).
Печели златен медал от Световното първенство през 1970 г. в Мексико с националния отбор по футбол.

Линда Хамилтън, американска актриса (1956).
Участвала е във филмите "Терминатор" (1984,1991), "Красавицата и звярът" (1987), "Върхът на Данте" (1997) и др.

Клаус Аугенталер, немски футболист и треньор (1957).
Печели златен медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия и сребърен медал през 1986 г. в Мексико с националния отбор по футбол.

Марко Антонио Ечевери, боливийски футболист (1970).

Михаел Балак, немски футболист (1976).

Серина Уилямс, американска тенисистка (1981).
Четирикратна олимпийска шампионка - през 2000 г. в Сидни, Австралия (двойки), през 2008 г. в Пекин, Китай (двойки), през 2012 г. в Лондон, Великобритания (индивидуално и двойки). Печели 39 титли в турнири от "Големия шлем" (23 - индивидуално, 14 - двойки и 2 - смесени двойки ). Водачка в световната ранглиста на Женската тенис асоциация /WTA/ (8 юли 2002 - индивидуално) и (21 юни 2010 - двойки). Обявена е седем пъти за "Играч на годината"  от WTA (2002, 2008, 2009, 2012, 2013, 2014 и 2015).
 
Това е денят на смъртта на:

Карл Йонас Алмквист, шведски поет (1793-1866).

Христо Силянов, български писател, журналист, историк, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) (1880-1939).
При подготовката на Илинденско-Преображенското въстание (1903) води чета в Одринския революционен окръг, секретар на конгреса на Петрова нива (1903). Участва в сраженията за освобождението на Василико (дн. Царево) и Ахтопол. През 1908 г. е избран за допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО. Председател на Дружеството на столичните журналисти (1931-1932). Председател на Македонския научен институт. Главен редактор на в. "Ден" (1922). Основател на в. "Българан" (1904) и на сп. "Сила" (1918). Сътрудничи на сп. "Македония", сп. "Обединение", сп. "Нова България" на в. "Илинден", в. "Трибуна", в. "Слово" и др. Автор е на стихосбирките "Тъгите на роба" (1903), "Стихове" (1905), на документалната проза "Писма и изповеди на един четник" (1927), "Освободителните борби на Македония" (2 тома, 1933-1943) и др.

Джордж Сантаяна, американски философ и писател (1863-1952).

Казимеж Нич, полски езиковед (1874-1958).
Президент на Полската акедемия на науките (1946-1952) и нейн вицепрезидент (1952). Един от основателите на Краковската школа на езиковедите. Под негова редакция излиза "Малък атлас на полските диалекти" (1957-1959). Един от основателите на Обществото на любителите на полския език (1920) и Полското лингвистично дружество (1925).

Бела Барток, унгарски композитор (1881-1945).
Сред най-известните му произведения са операта "Замъкът на Синята брада" (1918), балета "Дървеният принц" (1917) и пантомимата "Чудесният мандарин" (1926) и др.

Карл Мане Сигбан, шведски физик (1886-1978).  
Носител на Нобелова награда за физика за 1924 г. за неговите открития и изследвания в областта на рентгеновата спектроскопия. Президент на Международния съюз по теоретична и приложна физика (1938-1947).      
 
Леополд Ружичка, швейцарски химик (1887-1976).
Носител на Нобелова награда за химия за 1939 г.за неговата работа върху полиметилените и висшите терпени. Той си поделя наградата с немския биохимик Адолф Бутенант, който я получава за работата си върху половите хормони на бозайниците.

Сюй Бей-хун, китайски художник и изкуствовед (1895-1953).
Първият китайски художник, използвал маслени бои. Създател на направление в китайското изкуство на 20 в., обединяващо националните художествени традиции с постиженията на европейския реализъм.

Нина Берберова, съветска писателка (1901-1993).
Авторка е на "Чайковски - историята на един самотен живот" (1936), "Бородин" (1938), "Курсивът мой" (1969), "Желязната жена" (1981) и др.

Алберто Моравия, италиански писател (1907-1990).
Автор е на "Безразличните" (1929), "Сбъркани амбиции" (1935), "Маскарад" (1941), сборник разкази "Епидемия" (1944), "Римлянката" (1947), "Презрение" (1954), "Чочарка" (1957), "Римски разкази" (1954) и др.

Ана Маняни, италианска актриса (1908-1973).
Участвала е във филмите "Ученичката Тереза" (1941), "Рим - открит град" (1945), "Любовта" (1948), "Земята трепери" (1948) , "Най-красивата" (1951), "Златната карета" (1953), "Татуираната роза" (1955), "Сестра Летиция" (1957), "Дивият вятър" (1958), "Ад сред града" (1959) и др. Един от най-известните й филми е "Мама Рома" (1962). Последният й филм е "Рим" (1972) на Федерико Фелини. Първата италианска актриса, носителка на "Оскар" (1955).

Пол Нюман, американски актьор (1925-2008).
Участвал е в над 60 филма, сред които "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1958), "Парижки блус" (1961), "Хъд" (1963),"Непокорният Люк" (1967), "Бъч Касиди и Сънданс Кид" (1969), "Ужилването" (1973), "Ад под небето" (1974), "Удар със стик" (1977), "Присъдата" (1982),  "Писмо в бутилка" (1999), "Път към отмъщение" (2002) и др. Носител на награда "Оскар" (1987) за най-добра главна мъжка роля във филма "Цвета на парите" и две почетни награди "Оскар".

Стефан Тихчев, български журналист (1929-2011).
Литературен сътрудник и заместник отговорен секретар във в. "Народна младеж" (1958-1962). От 1963 г. работи в Българска телеграфна агенция като кореспондент в Москва, заместник главен директор (17 декември 1969-1 януари 1981) и първи заместник главен директор (1 януари 1981-18 май 1982). Председател  на Комитета за телевизия и радио към Комитета за култура (17 май 1982-20 януари 1986). Кандидат член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (4 април 1981-5 април 1986). Бил е заместник завеждащ отдел "Деловодство" на ЦК на БКП. Пише по въпросите на международната политика и на външната политика на България. Носител на орден "Кирил и Методий"  втора степен (1972), орден "Народна република България"  втора  степен (1979), орден "Народна република България" първа степен (1989).

Бети Картър (ист. име Лили Мей Джоунс), американска джазпевица (1930-1998).

Жак Ширак (Жак Рене Ширак), френски политик (1932-2019).
Министър-председател на Франция (27 май 1974-25 август 1976; 20 март 1986-5 май 1988). Кмет на Париж (25 март 1977-16 май 1995). Президент на Франция (17 май 1995-16 май 2007). Генерален секретар на партията "Съюз на демократите за защита на републиката" /UDR/ (14 декември 1974-15 юни 1975). През 1975 г. е избран за почетен председател на партията. Основател и председател на партията "Сбор за републиката" (5 декември 1976-12 ноември 1994). Той е първият президент на Петата френска република, осъден от френското правосъдие. На 15 декември 2011 г. той е осъден на 2 години затвор условно по дело за корупция.

Робърт Палмър, британски музикант, певец и композитор (1949-2003).
Носител на награда "Грами" (1986, 1988).

Алън Ланкастър, британски музикант (1949-2021).
Съосновател на британската рок група "Стейтъс куо" (1962). От 1962 г. до 1985 г. е басист и вокалист на групата. /МГ, АЯ/