site.btaСъбитията днес - Дневен календар
На 9 септември в историята
9 септември 2024 г., понеделник, 37-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва деня на св. праведни богоотци Йоаким и Анна. Св. Йоаким I патр. Търновски. Св. мчк Севириан.
По света се отбелязва:
Световният ден на първата помощ. Отбелязва се от 2000 г. през втората събота на септември по предложение на Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец отначало като Европейски ден на първата помощ, а от 2003 г. като Световен ден на първата помощ в знак на признание към приноса на доброволците от Червения кръст и Червения полумесец, които навсякъде по света спасяват човешки живот без да правят разлика между хората по пол, етническа принадлежност, раса, възраст или образование. В България се чества от 2003 г. Мотото на деня за 2024 г. е: "Първа помощ и спорт".
Международният ден за защита на образованието от нападения. Отбелязва се от 2020 г. с резолюция A/RES/74/275 на Общото събрание на ООН от 28 май 2020 г., за да се привлече вниманието на обществеността към проблемите, свързани с осигуряването на достъп до образование на децата и младите хора, живеещи в страни, засегнати от въоръжени конфликти. Целта е правителствата на държавите да защитят и да гарантират качествено образование на всички нива в страни, засегнати от войни и насилие, както и да бъде ограничено използването на училища за военни цели и да се гарантира сигурността на сградите за обучение при хуманитарни извънредни ситуации. По данни, изнесени в годишният доклад за 2023 г. на генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти през 2023 г. са констатирани 32 990 тежки нарушения срещу 22 557 деца. Най-голям брой тежки нарушения са установени в Израел и окупираните палестински територии, Демократична република Конго, Мианма, Сомалия, Нигерия и Судан.
Международният ден на красотата. Отбелязва се от 1995 г. по инициатива на Международния комитет по естетика и козметология (CIDESCO).
Националният празник на Корейската народнодемократична република. Ден на провъзгласяването на КНДР (1948).
Националният празник на Таджикистан. Ден на независимостта (1991).
На този ден в България:
1880 - България установява дипломатически отношения с Гърция на ниво дипломатически агентства. Прекъснати са на 16 юни 1913 г. и са възстановени на 16 март 1914 г. на ниво легации. Отново са прекъснати на 2 юли 1917 г. и са възстановени на 8 август 1920 г. Прекъснати са за трети път на 23 април 1941 г. и възстановени на 22 май 1954 г. на ниво легации. На 12 юли 1964 г. отношенията между двете страни са издигнати в ранг на посолства.
1885 - Назначено е княжеско комисарство за Източна Румелия в състав Георги Странски, Петко Рачов Славейков и Йоаким Груев. Създаденото на 6 септември временно правителство, начело с Георги Странски, е разпуснато. Княз Александър I Батенберг заедно с министър-председателя на Княжество България Петко Каравелов пристига в Пловдив три дни след обявяване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия (6 септември). Посрещнати са с възторг от народа и войската.
1909 - В София с тържествена церемония в София с тържествена церемония е открита Софийската синагога. На церемонията присъстват цар Фердинанд и царица Елеонора. Софийската синагота е третата по големина в Европа и най-голямата на Балканския полуостров. Първата копка е направена на 13 ноември 1905 г. Построена е в периода 1905-1909 г. по проект на австрийския архитект Фридрих Груенангер. За място на сградата е избран терен, на който преди това е имало стара синагога - синагогата "Аава ва хесед"(„Любов и доброта“). Сградата е в испано-мавритански стил с елементи на виенски сецесион. Била е затворена през 1943-1944 г. по време на Втората световна война, както и през 1980 г., когато е било предвидено да бъде превърната в концертна зала. През юни 1955 г. е обявена за паметник на културата. Покривът на храма е на височина 33 м и се състои от 6 купола и 6 кули, на които са поставени 12 шестолъчни звезди, сочещи на изток към Ерусалим. Металният полилей, красящ молитвената зала, е изработен от месинг във Виена, Австрия, тежи 1700 кг и е поставен на височина от 19,20 м. Голямата молитвена зала има общо 1170 места - на първия етаж за мъже и на балкона за жени. Сградата има два етажа и крипта.
1943 - 25-ото Обикновено народно събрание избира принц Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Михов за регенти на малолетния Симеон II, който се възкачва на българския престол след смъртта на баща му цар Борис III (28 август 1943).
1944 - Извършен е Деветосептемврийски преврат от политическите сили в Отечествения фронт в условията на навлизането на съветската армия в България. Под натиска на правителството регентът проф. Богдан Филов подава оставка. В страната е обявено военно положение. В ранните часове на 9 септември офицери, които са лоялни към политическия кръг "Звено" и минали на страната на Отечественият фронт, извършват държавен преврат. Армейски части, начело с Танковата бригада, заемат ключовите пунктове в София - Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата. Правителството на Константин Муравиев е свалено от власт. По Радио София е обявен съставът на първото правителство на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев, в което влизат представители на Българската работническа партия - комунисти, Българския земеделски народен съюз "Александър Стамболийски", политически кръг "Звено", Социалдемократическата партия, Радикалдемократическата партия и безпартийни. Арестувани са регентите проф. Богдан Филов, княз Кирил Преславски и Никола Михов, назначени на 9 септември 1943 г. след възкачването на престола на малолетния княз Симеон Търновски под името Симеон II след смъртта на неговия баща Борис III. Назначен е нов Регентски съвет, в който влизат Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. Партизанските формирования слизат от планините и вземат властта. На повечето места това става без бой, но в отделни селища военни, и най-вече полицейски и жандармерийски части, оказват съпротива на силите на Отечествения фронт. На 10 септември е публикувано постановление на Министерския съвет за сформиране на Народна гвардия и Народна милиция. На 12 септември Министерският съвет издава постановление за задържане на всички министри от кабинетите през периода от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г., на всички народни представители от 25-ото Обикновено народно събрание, които са одобрявали политиката на тези кабинети, на военни, които са "станали причина за поставяне страната пред катастрофа и за излагане войскова част в опасност", и на лица, "заповядвали, поощрявали или извършвали убийства, палежи, грабежи, тежки телесни повреди или изтезания".
1972 - Българската телевизия (дн. Българска национална телевизия) излъчва първото си цветно предаване - манифестацията на площад "9 септември" (дн. площад "Александър I"). Предаването е осъществено чрез първия цветен ПТС (ПТС 5), оборудван изцяло със съоръжения на немската фирма Bosch. До края на 1972 г. цветната телевизия обхваща 32 часа седмично, като предаванията в цвят на са редовни и се обявяват предварително. Цветно са излъчвани откриването на Международния панаир в Пловдив, манифестации и "Съветския петък". Първата изцяло цветна програма е излъчена на 1 май 1973 г. от новото Студио 6 на Българската телевизия, а до 1980 г. 80 процента от всички програми са цветни.
1974 - Програма "Хоризонт" по Българското радио (дн. Българско национално радио) започва да излъчва 24-часова програма. Първият вариант на "Хоризонт" е замислен като младежко предаване с музика, информация и кратък коментар. За първи път младежката радиостанция "Хоризонт" излъчва на 5 октомври 1965 г. Първоначално излъчванията са само във вторник от 19.03 ч. до 20.23 ч. На 4 януари 1971 г. в 6.00 ч. сутринта е обявено в ефир създаването на програма "Хоризонт" като алтернатива на програма "Христо Ботев", като радиосхемата, заложена тогава, е 70 процента музика срещу 30 процента коментари по различни теми в ефир и новини на кръгъл час. Първият екип е под ръководството на Владимир Костов в състав Божана Димитрова, Гита Минкова, Асен Матеев, Чавдар Киселинчев и др.
1975 - Втора програма на Българската телевизия (дн. Българска национална телевизия) започва излъчвания. Програмата е създадена с Протокол 696 на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия от 11 декември 1973 г. От 1 юни 1992 г. Втора програма се нарича Ефир 2. На 4 октомври 1998 г. е излъчена последната емисия "Новини" по Ефир 2. На 31 май 2000 г. в 21.10 ч. Ефир 2 спира излъчването си с филма на Екатерина Генова "Ефир 2 - снимка за спомен". На честотите на Ефир 2 от 1 юни 2000 г. започва да предава частната телевизия Би Ти Ви.
1975 - Регионалният телевизионен център в Благоевград на Българската телевизия (дн. Българска национална телевизия) започва излъчвания. От 20 април 1993 г. регионалният център излъчва самостоятелна телевизионна програма - "Пирин". С решение 115/5 август 2008 г. на Съвета за електронни медии името на програмата се променя на "БНТ Пирин". От 16 октомври 2011 г. "БНТ Пирин", заедно с другите регионални канали на БНТ, става част от общонационалния канал БНТ2.
2002 - В град Чорлу, Турция, излиза от печат сигналният брой на първия български вестник, разпространяван в Турция - "Седмичен репортер" (на български и на турски език).
2004 - С двустранно парафиране на приватизационния договор за продажбата на 67 процента от капитала на "Електроразпределение-Варна" ЕАД и 67 процента от капитала на "Електроразпределение-Горна Оряховица" ЕАД, обединени в пакет "Североизточна България", приключва преговорният процес, между екипите на Агенцията за приватизация и компанията "Е.ОН Енерджи".
2011 - Започва излъчвания радио "България он ер".
2019 - Регионалната инспекция по околната среда и водите - Стара Загора издава принудителна административна мярка за спиране на котли - 1, 2, 3, 4, 5 и 6 на горивната инсталация за производство на топлинна енергия на ТЕЦ "Брикел" в Гълъбово. Мярката е наложена заради установено използване на неразрешен вид гориво - биомаса, в нарушение на издаденото Комплексно разрешително на дружеството. Наличието на биомаса е установено при извършена проверка на дружеството на 3 септември 2019 г.
2020 - Народното събрание приема промени в Закона за предучилищното и училищното образование, съгласно които през учебната 2020/2021 г. дистанционна форма на обучение ще може да се извършва независимо дали е обявена извънредна епидемична обстановка. Дистанционно обучение до 30 учебни дни ще се разрешава със заповед от директора на училището. С приетите промени се регламентира, че в срок до началото на учебната 2023/2024 година общините трябва да създадат необходимите условия за осъществяване на задължителното предучилищно образование на децата на 4-годишна възраст.
2021 - В Министерския съвет се провежда заседание на Съвета по сигурността, свикано от служебния премиер Стефан Янев, посветено на състоянието и капацитета на системата за защита на националната сигурност от нова мигрантска вълна.
На този ден по света:
1668 - Премиера в театър "Пале Роял" в Париж, Франция, на комедията "Скъперникът" на френския драматург комедиограф Молиер (ист. име Жан Батист Поклен).
1698 - С указ на цар Петър Първи е учреден първият руски орден - Императорски орден на Свети Андрей Первозванний, който е най-висшата държавна награда до 1917 г. През 1998 г. е възстановен като висша награда на Руската федерация.
1850 - Калифорния е обявен за 31-и щат на САЩ от Конгреса. През 1821 г. след мексиканската война за независимост, територията на щата Калифорния става част от Мексико, който дотогава е колония на Испания. По време на Мексиканско-американската война (1846-1848) Мексико претърпява поражение и губи една трета от територията си. През февруари 1848 г. Мексико и САЩ подписват договор, с който се прекратява войната, като Мексико отстъпва на САЩ голяма част от Югозапада, включително днешна Калифорния. Преди това, на 24 януари 1848 г., е открито злато близо до Сакраменто, което поставя началото на т.нар. златна треска. Това ускорява приемането на Калифорния в САЩ, което става с Компромиса, приет от Конгреса на 9 септември 1850 г. (пакет от пет отделни законопроекта).
1886 - В Берн, Швейцария, е създаден Международният съюз за закрила на литературните и художествените произведения (Бернски съюз) по силата на Конвенцията за закрила на литературните и художествени произведения (Бернска конвенция), подписана на 9 септември 1886 г.
1888 - Представители на правителството на Чили и на племенните вождове на Великденския остров, известен и като остров Пасха, подписват документ за прехвърляне на суверенитета, съгласно който островът става част от Чили.
1913 - Руският летец Пьотр Нестеров със самолет "Нюпор-4" за първи път в света извършва фигурата, известна като "мъртвата примка" (лупинг). Положено е началото на висшия пилотаж и маневрения въздушен бой.
1932 - В Испания Генералните кортеси (парламентът) приема т.нар. Каталунски статут, провъзгласяващ създаването на Каталунски автономен район. Проектът за автономен статут на Каталуния е одобрен на референдум, произведен на 2 август 1931 г.
1948 - Провъзгласена е Корейската народнодемократична република (КНДР). Сформирано е правителство, оглавявано от Ким Ир Сен. След капитулацията на Япония на 15 август 1945 г. по време на Втората световна война (1939-1945) Корея е освободена. Съгласно решенията на Ялтенската конференция (4-11 февруари 1945) в Корея временно са установени две военни администрации: съветска (на север от 38-ия паралел) и американска (на юг от 38-ия паралел). Учредена е и смесена съветско-американска комисия, която да съдейства за образуване на временно корейско демократично правителство. Комисията се разпада на 10 октомври 1947 г. Развитието на Южна и Северна Корея тръгва в две различни насоки. Република Корея е провъзгласена на 15 август 1948 г.
1952 - В Москва, СССР, е прието постановление на Съвета на министрите на СССР "За проектиране и строителство на обект номер 627". Съгласно постановлението в СССР започва работата по създаването на атомен подводен флот и разработването на първата съветска атомна подводница (К - 3 от проекта 627 "Кит", впоследствие наречена "Ленински комсомол"). През 1957 г. е готов първият опитен образец на подводницата, която е пусната на вода на 9 октомври 1957 г. в Молотовск (дн. Северодвинск) и влязла в експлоатация на 1 юли 1958 г. Подводниците по проекта 627 са на въоръжение от 1960 г. до 1990 г.
1983 - В Мадрид, Испания, е приет Заключителният документ от втората среща на представителите на страните, подписали Заключителния акт от Хелзинки (1 август 1975) на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ)(от 6 декември 1994 г. Организация за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/). Мадридската среща е част от процеса на общоевропейската сигурност, довел до създаването на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) (от 6 декември 1994 г. Организация за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/). Главният резултат от срещата е определянето на пълномощията и свикването на 17 януари 1984 г. на Конференция по мерките за укрепване на доверието и сигурността и по разоръжаването в Европа (Стокхолмска конференция).
1991 - На извънредна сесия Върховният съвет на Таджикистан обявява независимостта на страната. Приета е декларация, в която се казва, че Таджикистан е суверенна, демократична и правова държава.
1997 - В Корейската народнодемократична република е въведено ново летоброене. То започва да тече от датата на раждането на Ким Ир-сен - 15 април 1912 г. Новото летоброене е наречено "чучхейско" по името на разработената от Ким Ир-сен идеология Чучхе, която в превод означава "самобитност". Според концепцията икономиката и културата в КНДР трябва да се развиват сами без помощ от чужбина.
2003 - В Словения с решение на правителството се отменя задължителната военна служба.
2005 - В САЩ ураганът "Катрина" причинява смъртта на 795 души, над 1 млн. души остават без покрив, а нанесените щети са за около 200 млрд. долара.
2007 - В Сидни, Австралия, в присъствието на президента на Индонезия Сусило Бамбанг Юдхойоно министърът на външните работи на Австралия Александър Даунър и министърът на външните работи на Индонезия Нур Хасан Вираджуда подписват Проект "Калимантанско партньорство в областта на горите и климатичните промени". Предвижда се страните да посадят 100 млн. дървета на Калимантан, индонезийската част на остров Борнео. Планът за сътрудничество има за цел да запази 70 000 хектара торфени гори.
2012 - В Полша р. Висла достига най-ниското си до този момент равнище от началото на измерванията на нивото на реката в края на 18 век. Измереното ниво на реката във Варшава е 61 см. Равнището на водата на р. Висла се измерва от 1799 г. Предишният рекорден спад до 68 см е регистриран през 1992 г.
2015 - В 17:30 часа лондонско време кралица Елизабет Втора официално поставя рекорд за най-дълго пребиваване на британския престол в историята на страната. Тя се възкачва на престола на 6 февруари 1952 г., когато е била на 25 години. На 9 септември 2015 г. Елизабет Втора подобрява рекорда, поставен преди повече от един век от нейната прабаба кралица Виктория, управлявала Великобритания в периода 1837-1901 г. в продължение на 63 години, 7 месеца, 2 дни, 16 часа и 23 минути.
2018 - Председателят и главен изпълнителен директор на медийната корпорация "Си Би Ес" 68-годишният Лесли Мунвес подава оставка, след като сп. "Ню Йоркър" публикува нови обвинения срещу него в сексуален тормоз и посегателства. Управителният съвет съобщава, че оставката на Лесли Мунвес, който ръководи корпорацията от 15 години, влиза в сила незабавно и че той и "Си Би Ес" ще дарят 20 млн. долара на организации, подкрепящи движението срещу сексуалния тормоз #MeToo. Корпорацията започва да разследва Лесли Мунвес в края на юли 2018 г., когато е обвинен в сексуален тормоз от шест жени. Той признава, че е имал отношения с три от жените, но твърди, че това е ставало със съгласието им и че никога не е използвал поста си, за да руши кариери на жени.
2019 - Германската автомобилостроителна компания "Порше" официално започва производството на първия си изцяло електрически модел "Тайкан".
2020 - Френската служба за конкуренцията налага рекордна глоба от 444 млн. евро на фармацевтичните компании "Новартис", "Рош" и "Дженентек" за "недобросъвестни практики" при продажбата на лекарства, предписвани при възрастовата макулна дегенерация. Това е най-голямата колективна глоба, която някога службата е налагала на фармацевтични компании. В прессъобщение тя обяснява, че "Дженентек", "Новартис" и "Рош" са злоупотребили с общо господстващо положение с цел да се запази позицията и цената на препарата "Лусентис" и да се възпрепятства използването на препарата "Авастин".
2021 - Еврокомисарят за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел получава наградата "Най-добро глобално въздействие" като политик с най-добро глобално въздействие в подкрепа на стартъпите. Отличието й е присъдено по време на 7-ото издание на конференцията за нови технологии Startup Ole в Испания. Наградата "Най-добро глобално въздействие" е учредена през 2021 г. и Мария Габриел е неин първи носител.
2022 - Крал Чарлз Трети прави първото си обръщение към нацията в качеството си на нов монарх на Великобритания. Речта му е излъчена на живо по телевизията и в лондонската катедрала "Сейнт Пол", където около 2000 души присъстват на възпоменателна служба за кралица Елизабет Втора, починала на 8 септември 2022 г. на 96-годишна възраст. Крал Чарлз Трети се заклева да продължи до края на живота си службата си в полза на нацията. Той обявява, че предава досегашната си титла - принц на Уелс и херцог на Корнуол, на първородния си син Уилям, херцог на Кеймбридж. Неговата съпруга - досегашната херцогиня на Кембридж, Кейт Мидълтън, получава титлата принцеса на Уелс и херцогиня на Корнуол. В своето обръщение крал Чарлз Трети изтъква "лоялната обществена служба" на съпругата си Камила, която става кралица консорт.
Родени на този ден българи:
Йоаким Груев (Йоаким Груев Пройчев), възрожденски книжовник и общественик (1828-1912).
Учител е в Епархийското училище "Свети свети Кирил и Методий" в Пловдив (1856-1868). Помощник на пловдивския управител (1868-1870). Съвместно с Христо Г. Данов и Янко Ковачев издава сп. "Летоструй или домашен календар" (1869-1876). След освобождението на България от османско иго (1878) е председател на Съдебния съвет и на Комерческия съд в Пловдив. Директор на народното просвещението в Източна Румелия (1879-1884). По време на Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885) е помощник княжевски комисар на Пловдивска област. Директор на Пловдивската девическа гимназия (1887-1893). Полага основите на Областната библиотека и музей в Пловдив. Дописен член на Българското книжовно дружество (БКД) (1881), редовен член на БКД (1884). Един от учредителите на Славянското дружество (1899). Съставя и издава учебници по история, граматика, география, логика и др. Един от първите български преводачи - превежда романа "Райна, княгина българска" на А. Велтман (1852). Сътрудничи на периодичния печат със статии в областта на литературата, естествените науки, езикознанието, учебното дело и др. Един от инициаторите на честването на 24 май (11 май ст. ст.) като празник на българската просвета, който е отбелязан за пръв път през 1851 г.
проф. Кръстю Добрев, икономист и политик (1903-1976).
Министър на търговията (1947-1950). Директор на Икономическия институт при Българската академия на науките (БАН) (1956-1976). Основател и главен редактор на сп. "Икономическа мисъл" (1956-1976). Основател и председател на Съюза на икономистите в България (25 март 1968-16 февруари 1972). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (1946-1947) и в 1-ото Народно събрание (1950-1953). Носител на орден "Георги Димитров" (1963, 1973) и орден "Народна република България" втора степен (1959).
Митко Григоров (Митко Григоров Димитров), юрист и политик (1920-1987).
Член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) от 1957 г., секретар на ЦК на БКП (1958-1966), член на Политбюро на партията (1961-1966). Министър без ресор (27 ноември 1962-12 март 1966). Извънреден и пълномощен посланик във Великобритания (18 декември 1969- декември 1971). Член (8 юли 1971-31 октомври 1974) и заместник-председател на Държавния съвет (1974-1986). Депутат от 2-ото до 9-ото Народно събрание (1954-6 септември 1987). Носител на орден "Георги Димитров" (30 декември 1959, септември 1970), на орден "13 века България" (8 септември 1984).
акад. Дечко Павлов (Дечко Павлов Дечков), химик (1930-2017).
Заедно с акад. Евгени Будевски създават Централната лаборатория по електрохимични източници на ток при Българската академия на науките (дн. Института по електрохимия и енергийни системи "Академик Евгени Будевски" при БАН) (1967). Основател (1967) и ръководител в продължение на повече от 45 години на секция "Оловни акумулатори" към лабораторията и заместник-директор на лабораторията (1977-1994). Основател и председател на международната конференция по оловни акумулатори - ЛАБАТ, която се провежда от 1989 г. на всеки 3 години. Създател е на курс лекции върху технологията на производство на оловните акумулатори, които чете в университети и компании в Австралия, Англия, Бразилия, България, Германия, Индия, Италия, Китай, Корея, Русия, САЩ, Тайван, Турция, Финландия, Франция, Япония и др. Има над 250 научни статии в международни списания, редица монографии и над 35 патенти, регистрирани в България и в други страни. Член-кор. на БАН (1989). Носител на орден "Кирил и Методи" втора степен (1976), на награда от Федералното министерство на образованието на Австралия (1980), на награда от Американското електрохимично дружество (1984), лауреат на Димитровска награда за наука (1986), носител на медал "Гастон Планте" на Международната конференция по оловни акумулатори (1994), на почетен знак "Марин Дринов" на Българската академия на науките (2006), на Наградата за наука на сдружение "България си ти" (2014) и др.
Цено Ценов, спортен деец (1939-2020).
Председател на Българска федерация по борба (1990-1991). Президент на Европейския съвет по борба (UWW-Europe) (1995-2020). Член на Изпълнителното бюро (2002-2020) на Международната федерация по борба (FILA) (от 7 септември 2014 г. е Обединен борцов свят UWW). Вицепрезидент на Международната федерация по борба (2016-2020). Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (20 януари 2020). Почетен вицепрезидент на Обединения борцов свят за заслугите и дългогодишната му отдаденост към световния спорт (посмъртно, 23 февруари 2021).
Станислав Стратиев (ист. име Станко Стратиев Миладинов), писател и драматург (1941-2000).
За първи път Станислав Стратиев публикува във в. "Средношколско знаме" (1958). Пише разкази, фейлетони и сатирични миниатюри във вестниците "Народна младеж", където е редактор от 1964 г. до 1968 г. От 1968 г. до 1976 г. е редактор във в. "Стършел". Публикувал е свои творби във вестниците "Пулс", "Стандарт", "24 часа" и списанията "Родна реч, "Пламък", "Септември", "Театър". От 1976 г. е драматург в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", художествен ръководител и директор на театъра от 1 септември 1983 г. до август 1989 г. През 1969 г. издава първата си книга "Самотните вятърни мелници". След нея са издадени "Дива патица между дърветата", (1972), "Кратко слънце" (1977), "Диви пчели" (1977), "Подробности от пейзажа" (1977). През 1974 г. е поставена първата му пиеса "Римска баня" (1974). Автор е на пиесите "Сако от велур" (1976), "Рейс" (1980) „Максималистът" (1984), "Животът, макар и кратък" (1986), "Балкански синдром" (1987), "Мамут" (1990), "Зимните навици на зайците" (1998), на сатиричните миниатюри Ц "Българският модел" (1991) и "Упражнения по другост" (1993). Автор е на сценариите на девет филма, като между тях са екранизациите по повестите "Дива патица между дърветата" ("Пазачът на крепостта" (1974) и "Кратко слънце" (1979, както и на сценария на филмите "Оркестър без име" (1982), "Равновесие" (1983). Той е и най-играният български автор по чуждестранните театрални сцени на всички времена. Реализирани са над 800 спектакъла по негови пиеси, в 40 държави на 5 континента, а творбите му са превеждани на повече от 30 езика. Лауреат на Димитровска награда (1986). Носител на наградата "Чудомир" (1978, 1992), на Наградата на Съюза на българските писатели за книгата "Живот в небето" (1983), на специалната награда за драматургично творчество на фондация "Академия Аскеер" за пиесата "От другата страна" (1993) и др.
проф. Станислав Станилов, историк, археолог и политик (1943).
Бил е ръководител на Секцията по средновековна археология на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките. Заместник главен редактор на сп. "Археология" (2001-2003). Депутат от 40-ото до 44-ото Народно събрание (2005-2021).
проф. Иван Желев (Иван Желев Димитров), богослов и политик (1944).
Бил е учител в Софийската духовна семинария, началник на кабинета на патриарх Максим (1914-2012), преподавател в Духовната академия "Св. Климент Охридски" и в Богословския факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", заместник-ректор на СУ, заместник-декан и декан на Богословския факултет (2000-2003). Преподавател (1997-1998) като гост-професор по Нов Завет в Мюнхенския университет "Лудвиг и Максимилиан", Германия. Бил e редактор и главен редактор на "Църковен вестник" и редактор на сп. "Духовна култура". Бил е 25 години официален преводач на Българската патриаршия за гръцки език. Директор на дирекция "Вероизповедания" към Министерски съвет (15 април 2002-октомври 2008). Председател на Управителния съвет на Ефория за подпомагане на българския манастир "Св. Георги Зограф" (29 април 2002-2017). От 2018 г. е председател на Управителния съвет на Центъра за проучване на нови религиозни движения. Носител на ордените на Българската православна църква "Св. Климент Охридски" първа степен златен (2003) и "Св. Кирил и Методий" първа степен златен (2004). Удостоен с титлата "доктор хонорис кауза" на Атинския университет (24 ноември 2008).
проф. Цанко Яблански, учен, политик и дипломат (1944).
От 1975 г. работи във Висшия институт по земеделие и ветеринарна медицина (ВИЗВМ) в Стара Загора, бил е заместник-ректор на ВИЗВМ. Един от инициаторите за създаване на Тракийския университет в Стара Загора, дългогодишен преподавател по генетика и селекция на животните в университета до 2016 г. и ръководител на катедра "Генетика, развъждане и репродукция". Създател и дългогодишен ръководител на международното научно списание "Agricultural Science and Technology". Кмет на община Стара Загора (6 ноември 1995-16 октомври 1999). Посланик на България в Израел (13 януари 2000-декември 2004). Автор е на мемоарната книга "Наука, политика и дипломация" (2020).
Йордан Велчев, художник график и илюстратор (1946).
Оформил и илюстрирал книги от български и чуждестранни автори, сред които "Чичовци" от Иван Вазов, "Цената на златото" от Генчо Стоев, "Корените и колелата" от Ефрем Карамфилов, "Римски разкази" от Алберто Моравия, "Здравей и сбогом" от Рей Бредбъри и др. Проектирал и реализирал е художествено-пространственото оформление на площада в град Съединение по случай 100-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, на Централния площад в град Карлово по случай 150-годишнината от рождението на Васил Левски. Създател на емблемата и запазения знак на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", на Гимназията с преподаване на чужди езици в Пловдив и на редица предприятия и фирми. Дългогодишен преподавател по графика и рисуване в Национална художествена гимназия "Цанко Лавренов" в Пловдив.
акад. Атанас Куртев, пианист и педагог (1946).
От 1977 г. е преподавател по пиано в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Има над 950 сценични изяви, от тях над сто като солист на симфонични оркестри в България и в 18 европейски страни. Участвал е с лекции в редица международни научни симпозиуми, водил е майсторски класове в над десет страни, работил е в състава на жури на повече от двадесет международни клавирни конкурса в България и чужбина. Той е основател (и председател на журито) на осем международни конкурса за пианисти в България. Инициатор е за създаването на Шопеново общество в България (2002), основател е на Скрябиново и Рахманиново дружество (2010). Един от основателите на годишната награда "Златна муза" - за популяризиране на руската култура в България. Автор е на книгата "Пиано-пианисимо"(1982). Носител на Специална награда "Золотая муза" (1995, 2003), на наградата "Кристална лира" на Съюза на музикалните и танцови дейци (СМТД) (1998, 2005), на наградата "Златно перо" на Класик ФМ радио и галерия "Макта" (1999), на орден за значителен културен принос от Министерство на културата на Унгария (2001), на орден за особени заслуги към Полската култура от Министерство на културата на Република Полша (2002), на почетен медал "Александър Пушкин" за големия принос в развитието на руско-българските културни връзки (2011), на почетен медал за принос в развитието на световната музикална култура от Президиума на Международния съюз на музикалните дейци в Москва (2011), на медал "Михаил Ломоносов" за принос в световната наука от Академия на науките на Русия (2013), на наградата "Кристална лира" за концертна дейност за 2012-2013 г. на СМТД и Класик ФМ радио (2013). Избран за "Музикант на годината" от Българско национално радио (2006).
Трайчо Соколов, футболист и треньор (1951-2019).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Ботев" (Пловдив), "Локомотив" (София), "Миньор" (Перник), "Омония" (Никозия, Кипър) и "Хибърниънс" (Малта). За националния отбор по футбол има изиграни 4 мача.
Волен Николаев, поет, преводач, сценарист и режисьор (1955-2011).
Работил е като журналист към сп. "София", сп. "Общество и право", Радио София. Автор на повече от 600 текста на песни от българската естрада, сред които песни на "Щурците" ("Хамлет", "20 век", "Конникът", "Вкусът на времето", "Стълбата"). Автор е и на над 600 статии и 1000 радиорепортажа, както и на два филма - "Лято в бяло", "Конче мое", на спектаклите "Силует на едно желание", "Антиревю", "Дневна любов", "Преди и след началото" - пантомима и др., на стихосбирките "Взаимност", "Вкусът на времето", "Силует на едно желание", "Досие на сърцето".
Валентин Пантелеев, състезател по плуване и треньор (1955).
Носител на плакет на Сдружение Спортни клубове "Черно море" (21 септември 2013), на почетен златен приз за заслуги към Варна (август 2015).
проф. Пламен Моллов, инженер и политик (1958).
Инженер технолог към ТК "Балкантурист"- Пловдив (1984-1985), инженер-технолог във Висш институт по хранителна и вкусова промишленост в Пловдив (дн. Университет по хранителни технологии) (1985-1987). От 1987 г. е преподавател в Университета по хранителни технологии в Пловдив, където ръководи катедра "Консервиране и хладилна технология". Депутат в 39-ото и в 40-ото Народно събрание (2001-2009). Председател на Националната лозаро-винарска камара (септември 2007-декември 2013). Изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните (18 октомври 2013-22 май 2015). Ректор на Университета по хранителни технологии в Пловдив (2019-2023).
Манол Велев, бизнесмен (1959-2022).
Основател и председател на Българската боулинг федерация ( 2001-11 юли 2007) . Председател на Българския съюз на частните предприемачи "Възраждане" (17 март 2006-11 юли 2007). Бил е съветник на президента Георги Първанов по спортните въпроси. Бил е член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт от квотата на работодателите и кмет-наместник на кв. "Горубляне" в София. Има регистрирани около 20 фирми и сдружения с негово участие. На 11 юли 2007 г. пред входа на жилищна кооперация на ул. "Мизия" 3 в София, където е разположен офисът му, срещу него е извършен опит за убийство. Той е прострелян в главата и в продължение на 15 години до смъртта си на 25 март 2022 г. е в кома.
Мария Мусорлиева, юрист (1971).
От 1992 г. е член на Софийска адвокатска колегия. Главен секретар на Българска лига за защита правата на човека, акредитирана към ООН и Съвета на Европа (2003-2005). Член на Висшия дисциплинарен съд към Висшия адвокатски съвет (2004-2011). Била е изпълнителен директор на Правен институт за обучение и решаване на спорове извън съда и член на УС на дружество на немскоговорящите адвокати. Член на Централната избирателна комисия (3 април 2009-15 април 2011) и неин заместник-председтаел (15 април 2011-20 март 2019). Автор, сценарист и режисьор на повече от 10 документални филма.
Филип Аврамов, актьор (1974).
Работил е в Театър "Сълза и смях" (1997), на свободна практика (1997-2000; 2001-2005), в Народния театър "Иван Вазов" (2000-2001). От 2005 г. е в Малък градски театър "Зад канала". Участвал е във филмите "Писмо до Америка" (2001), "Патриархат" (2005), "Шивачки" (2007), "Тилт" (2011), "Доза щастие" (2019), "Голата истина за група Жигули" (2021), "Чичо Коледа" (2021), телевизионните сериали "Домашен арест" (2011), "Скъпи наследници" (2018) и др. Носител на наградата "Аскеер" на Театър "Българска армия" за поддържаща мъжка роля (24 май 2010), на наградата за най-добър актьор на фестивала на българския филм "Златна роза" за ролите си във филмите "No 1" (2011), на наградата "Икар" на Съюза на българските артисти (заедно с Валери Йорданов) за водеща мъжка роля (27 март 2017).
Асен Василев, финансист и политик (1977).
Консултант в консултантската компания "Монитор груп" в САЩ, Канада, Европа и Република Южна Африка (1999-2004). Съосновател на компанията за ценообразуване на самолетни билети "Евърбред" и неин президент (2009-2013). Един от основателите и директор на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийския университет "Св. Климент Охридски", където е преподавал в програмата за икономически растеж и развитие. Центърът е афилииран със Софийския университет "Св. Климент Охридски" и с Центъра за стратегии и кoнкурентоспособност в Бизнес школата на Харвардския университет. Ръководил е на проекти за маркетинг и стратегическо развитие на големи международни компании в телекомуникационната индустрия, енергетиката, застрахователната индустрия, минното дело и в редица производители на потребителски стоки. Министър на икономиката, енергетиката и туризма (13 март-29 май 2013). Министър на финансите (12 май-16 септември 2021). Министър на финансите и заместник министър-председател по еврофондовете (13 декември 2021-2 август 2022). Министър на финансите (6 юни 2023-9 април 2024). Депутат в 47-ото Народно събрание (3-13 декември 2021). Той е сред учредителите на партия "Продължаваме промяната" на 15 април 2022 г. и е нейн съпредседател. Депутат в 48-ото Народно събрание (2022-2023). Депутат в 49-ото Народно събрание (12 април 2023-6 юни2023; 9 април 2024-19 юни 2024). От 19 юни 2024 г. е депутат в 50-ото Народно събрание.
Ивайло Русенов, състезател по лека атлетика (троен скок) (1979).
Печели сребърен медал на Европейското първенство за юноши през 1998 г. във Франция. Атлет на България за 2003 г. (заедно с Венелина Венева).
На този ден са родени и:
Джироламо Фрескобалди, италиански композитор и органист (1583-1643).
Луиджи Галвани, италиански лекар анатом и физик (1737-1798).
Един от създателите на учението за електричеството, основоположник на електрофизиологията (1780). През 1780 г. Луиджи Галвани открива, че когато два различни метала - например мед и цинк, бъдат допрени и след това с тях се докоснат едновременно различни участъци от нерва на крак от жаба, той се свива. Галвани нарича ефекта биоелектричество. Неговите опити са обяснени правилно от италианския физик и химик Алесандро Волта и способстват за създаването на галваничния елемент, който представлява електрическа верига от два различни метала, чиито противоположни краища са потопени в солен разтвор. Електрическата батерия, изобретена от Алесандро Волта (1800) има подобен принцип на действие и представлява поредица от галванични елементи.
Валериан Майков, руски публицист и литературен критик (1823-1847).
Съставител на първия руски речник на чуждите думи (1845,1846).
Лев Толстой, руски писател (1828-1910).
Автор е на романите "Война и мир"(1869), "Ана Каренина" (1877), "Възкресение" (1899) и др.
Макс Райнхарт (ист. име Максимилиан Голдман), немски режисьор, актьор и театрален деец от австрийски произход (1873-1943).
Директор на Немския театър в Берлин (1905-1933). През 1933 г. емигрира в САЩ, където живее до смъртта си.
акад. Александър Несмеянов, съветски химик (1899-1980).
Носител на Държавна награда на СССР (1943) и на Ленинска награда (1966).
Чезаре Павезе, италиански поет и писател (1908-1950).
Автор е на романите "Другарят" (1947), "Прекрасно лято" (1949), "Луната и огньовете" (1950) и др.
Оскар Луиджи Скалфаро, италиански политик (1918-2012).
Заместник държавен секретар на правосъдието и на вътрешните работи (1959-1962). Министър на транспорта и гражданската авиация (23 февруари 1966-12 декември 1968, 12 февруари 1972-26 юни 1972). Министър на националното образование (26 юли 1972-7 юли 1973). Министър на вътрешните работи (4 август 1983-28 юли 1987). Председател на Камарата на депутатите (24 април 1992-25 май 1992). Президент на Италия (28 май 1992-15 май 1999). Пожизнен сенатор (19 май 1999-29 януари 2012).
Ханс Демелт (Ханс Георг Демелт), американски физик от немски произход (1922-2017).
Носител на Нобелова награда за физика за 1989 г. заедно с немския физик Волфганг Паул за разработването на метода на йонния уловител. Те си поделят наградата с американския физик Норман Рамзи, който я получава за разработването на метода на разделените осцилиращи полета и използването му във водородния мазер и други атомни часовници.
Манолис Глезос, гръцки политически деец и писател (1922-2020).
Участник в съпротивителното движение на Гърция по време на Втората световна война (1939-1945). В нощта на 31 май 1941 г. в Атина заедно с Апостолос Сантас свалят фашисткото знаме от сградата на Акропола. Председател на Единната демократична левица (ЕДА) (6 март 1985-11 април 1989). Заради политическите си убеждения и дейност е арестуван и измъчван от германски и италиански окупационни войски. Многократно е подлаган на репресии, четири пъти е задочно осъждан на смърт от нацистки съд. Депутат в Европейския парламент (1 юли 2014Ц8 юли 2015).
Карлтън Гайдусек, американски педиатър и вирусолог (1923-2008).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1976 г. заедно с американския генетик и имунолог Барух Блумбърг за откриването на нови механизми на възникване и разпространяване на инфекциозните болести.
Клиф Робъртсън, американски актьор (1923-2011).
Участвал е в около 60 филма, сред които "Чарли" (1968), "Трите дни на кондора" (1975), "Мидуей" (1976). Носител на награда "Оскар" (1969) за най-добра мъжка роля във филма "Чарли".
Александър Даунър, австралийски политик (1951).
Министър на външните работи на Австралия (8 март 1996-3 декември 2007). Специален съветник на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун по въпросите на Кипър (14 юли 2008-11 февруари 2014). Върховен комисар на Австралия във Великобритания (27 юни 2014- 27 април 2018).
Хю Грант, британски актьор (1960).
Участвал е във филмите "Четири сватби и едно погребение" (1994), "Нотинг Хил" (1999), "Дневниците на Бриджит Джоунс" (2001), "Американски мечти" (2006) и др. Носител на наградите "Златен глобус" (1994) и "БАФТА" (1994) за филма "Четири сватби и едно погребение" (1994).
Матиаш Кек, словенски футболист и треньор (1961).
Роберто Донадони, италиански футболист и треньор (1963).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 1994 г. в САЩ и бронзов медал на Световното първенство през 1990 г. в Италия. Кавалер на Ордена за заслуги към Италианската Република (30 септември 1991).
Адам Сандлър, американски актьор, сценарист и продуцент (1966).
Участвал е във филмите "Били Медисън" (1995), "Щастливият Гилмор" (1996), "Баща-мечта" (1999), "Гроги от любов" (2002), "Спенглиш" (2004), "Любовта в мен" (2007) и др.
Фроде Андресен, норвежки биатлонист (1973).
Олимпийски шампион (щафета) през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и 1 сребърен медал през 1998 г. в Нагано, Япония, и 1 бронзов медал през 2006 г. в Торино, Италия. От световни първенства печели 2 златни, 2 сребърни и 5 бронзови медала.
Лука Модрич, хърватски футболист (1985).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия, бронзов медал от Световното първенство през 2022 г. в Катар и сребърен медал от Лигата на нациите през 2023 г. в Нидерландия. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 2018 г. Обявен за "Футболист на годината на ФИФА" за 2018 г. Най-добър играч на УЕФА за 2018 г. През 2018 г. е победител в анкета "Спортист на Балканите", организирана от Българска телеграфна агенция (БТА). Носител на "Златно стъпало" за 2019 г., която се връчва на футболисти над 28 години, а отпечатъците се поставят на Алеята на шампионите в Монако.
Алекс Сонг (Александър Димитри Сонг Билонг), камерунски футболист (1987).
Това е денят на смъртта на:
Хенрих Бругш, немски египтолог (1827-1894).
Изследвал писмената култура на Древен Египет, един от първите, които започват да дешифрират демотическата писменост, като съставя подробен йероглифен и демотически речник (1867-1882).
Стефан Маларме, френски поет (1842-1898).
Представител на символизма. Автор е на "Следобедът на един фавън" (1876), "Иродиада" (1864-1867) и др.
Стоян Заимов, български революционер, просветен и обществен деец, писател и книжовник (1853-1932).
Участник в основаването на Гюргевския революционен комитет (1875), който подготвя Априлското въстание през 1876 г. Определен е за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. Заловен е от турските власти и осъден на доживотен затвор в Мала Азия. След освобождението на България от османско иго (1878) е освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор (1878) и се завръща в България. Работи като учител в Шумен (1882-1884), Варна (1884-1885), Кюстендил (1888-1895), София (1898-1901), член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение (1895-1898). Съставя учебници и методически ръководства, един от основателите и редовен сътрудник на сп. "Училищен преглед" (1896-1949). Директор на Народна библиотека в София (1903-1908). Председател на Върховния комитет на орълченско-поборническите дружества, на Комитета за издигане на паметник и за честване на паметта на Васил Левски, на Националния комитет за построяване на паметника на Цар Освободител. Има голяма заслуга за създаването на паметниците и мемориалните комплекси в чест на руските войски в Плевенско и Плевен, където прекарва последните десетилетия от живота си. Един от основоположниците на българската модерна мемоарна традиция.
Анри дьо Тулуз-Лотрек (Анри Мари Реймон дьо Тулуз-Лотрек-Монфа), френски художник живописец и график (1864-1901).
акад. Борис Греков, съветски историк и общественик (1882-1953).
Владимир Климов, руски учен в областта на авиацията и конструктор на авиационни двигатели (1892-1962).
Джек Уорнър, американски продуцент (1892-1978).
Той е най-малкият от четиримата братя Уорнър, създали кинокомпанията "Уорнър Брадърс Пикчърс"(4 април 1923) и нейн президент (1956).
Мао Цзедун, китайски политик (1893-1976).
Председател на ЦК на Китайската комунистическа партия (март 1943-9 септември 1976). Председател на Централното народно правителство (1 октомври 1949-септември 1954). Председател на Китайската народна република (септември 1954-27 април 1959). Идеолог на Културната революция в страната (1966-1976).
Сергей Тумански, съветски конструктор (1901-1973).
Участвал е в създаването на двигателите на бомбардировачите Ту-16, М-4, на реактивните изстребители Як-25, МиГ-21, на пътническите самолети Ту-104 и др. Главен конструктор на Московския машиностроителен завод "Съюз" (дн. Авиационномоторен научно-технически комплекс "Съюз"). Носител на Държавна награда на СССР (1945) и на Ленинска награда (1957). Герой на социалистическия труд (1957).
Едуард Телър, американски ядрен физик от унгарски произход (1908-2003).
Повече от половин век играл главна роля в отбранителната и енергийната политика на САЩ. Между 1943 г. и 1946 г. той е ключова фигура сред групи учени, потърсили убежище в САЩ от нацисткия режим и взели участие в "Проекта Манхатън" в Лос Аламос (Ню Мексико) - секретна програма за създаването на атомната бомба, впоследствие използвана срещу Япония. Директор на лабораторията Лорънс Ливърмор, в чието създаване е участвал (1958-1960). Професор по физика от 1958 г. до пенсионирането си през 1975 г. До смъртта си Едуард Телър работи в института "Хувър", специализирал се в областта на отбранителната и енергийната политика. Носител на наградата "Алберт Айнщайн"(1958), на наградата "Енрико Ферми" (1962), на Националния медал за наука (1982), на Президентския медал на свободата (2003).
проф. Василка Тъпкова-Заимова, български филолог и историк (1924-2018).
Работила е в Института по българска история (1947-1963) при Българската академия на науките (БАН). Работила е от основаването на Института по балканистика към БАН през 1964 г., където е ръководител на секция "История на Византия и балканските народи през Средновековието" (1971-1989). Била е преподавател в Националната художествена академия (1973-1974), във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1974-1983), в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и в Нов български университет. Работила е в историческата секция на Кирило-Методиевски научен център на БАН (1993-2003). Председател на Националния комитет по балканистика (1978-1988). Авторка е на монографии, многобройни студии, статии и съобщения, сред които "Гръцки извори за българската история" (в съавторство, 1954-1958), "Нашествия и етнически промени на Балканите през VI-VII в. (1966), "Извори за историята на Тракия и траките" (в съавторство, 1981) и др. Носителка на Кирило-Методиевска награда на БАН заедно със съпруга си проф. Йордан Заимов (1971) и на орден "Академични палми" на Френската академия (1995).
Йълмаз Гюней (ист. име Йъмзаз Пютюн), турски писател, режисьор, сценарист, актьор и продуцент (1937-1984).
Носител на Златна палма на фестивала в Кан за сценария на филма "Път" (1982).
Милен Николов, български кинорежисьор (1938-1998).
Режисьор на филмите "Краят на песента" (1971), "Сиромашко лято" (1973), "Пазачът на крепостта" (1974), "Йосиф и Мария" (1995) и др.
/АЯ, МГ/
/МГ/
news.modal.header
news.modal.text