site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 7 септември в историята

7 септември 2024 г., събота, 36-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Созонт (Предпразненство на Рождество Богородично).
 
В България се отбелязва:

Празникът на община Белица. Отбелязва се през първата събота на м. септември. Годишнина от обявяването (1969) на Белица за град с Указ 828 на Президиума на Народното събрание от 27 август 1969 г., обнародван в "Държавен вестник" на 29 август 1969 г.

Празникът на град Долна Оряховица. Отбелязва се от 2007 г. с решение на Общинския съвет в първата събота на месец септември. Годишнина от обявяването (1974) на Долна Оряховица за град с Указ на Държавния съвет от 4 септември 1974 г., обнародван в "Държавен вестник" на 17 септември 1974 г.

Празникът на град Лозница (и на 8). Годишнина от обявяването (1974) на Лозница за град с Указ 1942 на Държавния съвет от 4 септември 1974 г., обнародван в "Държавен вестник" на 17 септември 1974 г.

Празникът на град Неделино (и на 8). Отбелязва се през първата събота  и неделя на септември. Годишнина от обявяването (1974) на Неделино за град с Указ 1942 на Държавния съвет от 4 септември 1974 г., обнародван в "Държавен вестник" на 17 септември 1974 г.

Празникът на град Раднево. Отбелязва се съгласно Решение на Общинския съвет от 1984 г. Годишнина от обявяването (1964) на Раднево за град със Закона за обявяване на села и селища за градове и селища от градски тип, приет от 4-ото Народно събрание на 7 септември 1964 г. и обнародван в "Държавен вестник" на 15 септември 1964 г.

По света се отбелязва:

Международният ден на чистия въздух за синьо небе. Отбелязва се от 2020 г. с резолюция A/RES/74/212 на Общото събрание на ООН от 19 декември 2019 г., с цел насърчаване на действията за подобряване на качеството на въздуха в световен мащаб. Мотото на деня за 2023 г. е: "Да се обединим в името на чистия въздух".

Националният празник на Бразилия. Ден на провъзгласяването на независимостта (1822).

На този ден в България:

1883 - Сформирано е осмото  правителство  на Княжество България  с министър-председател Драган Цанков, което управлява до 31 декември 1883 г. Правителството е коалиционно и включва представители на Консервативната партия и на Либералната партия (умерени либерали). 

1940 - В Крайова, Румъния, пълномощните министри на България и Румъния Светослав Поменов и Александър Крециану подписват Крайовската спогодба, съгласно която Румъния връща на България Южна Добруджа, отнета й по Букурещкия мирен договор (28 юли 1913) и по Ньойския договор (19 февруари 1919). Съгласно Крайовската спогодба се възстановява границата между България и Румъния от 1913 г. 

1944 - В 5:30 ч. в рудник "Куциян" избухва стачка на миньорите от Перник. В помощ на работниците идват бойни групи, които прекъсват телефонните връзки с рудника, разоръжават охраната на концлагера "Куциян" и освобождават 800 концлагеристи. Свиква се митинг, на който миньорите обявяват стачката с главно искане незабавно да се установи правителство на Отечествения фронт. Към тях се присъединяват миньорите от другите пернишки рудници. Полицията устройва засада при електрическата централа "6000 волта", открива огън без предупреждение, убива 6 и ранява 8 работници. В стачката се включват и пернишките железничари. Правителството на Константин Муравиев изпраща в Перник войски от Радомир, Брезник и София. На 8 септември съветски военни части навлизат в България. В страната е обявено военно положение. В ранните часове на 9 септември офицери, които са лоялни към политическия кръг "Звено" и минали на страната на Отечественият фронт, извършват държавен преврат. Свалено е правителството на Константин Муравиев и е съставено отечественофронтовско правителство начело с Кимон Георгиев с представители на Българската работническа партия, Българския земеделски народен съюз "Пладне", "Звено", Българската работническа социалдемократическа партия и двама безпартийни.

1945 - По препоръка на Политбюро на ЦК на БРП (к) и на Националния комитет на Отечествения фронт Правителството взема решение за легализиране на опозиционните партии. Като самостоятелни партии се оформят БЗНС "Никола Петков", БРСДП (обединена) и Демократическата партия.

1954 - В София е открит Паметникът на Съветската армия. Решение за построяване на паметника е взето с Постановление 1 от Министерския съвет на 17 януари 1947 г. Изграждането му започва на 5 юли 1952 г. в Княжеската градина, в централната част на София.  Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулптора Иван Фунев. Автори-архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Капитанов. Автори-скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник график е Борис Ангелушев.

1964 - Край Габрово е открит архитектурно-етнографският комплекс "Етъра". Изграждането на комплекса започва на 23 април 1963 г. край с. Етъра - на 8 км южно от Габрово, по идея, проект и ръководство на Лазар Донков, който е назначен за първия директор. Целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през втората половина на ХIХ в. - времето, когато в града се развиват над 26 занаята. През 1967 г. музеят е обявен за народен парк с площ 370 ха. Започва изграждането на занаятчийска чаршия. На 24 декември 1971 г. архитектурно-етнографският комплекс "Етъра" е обявен за паметник на културата от национално значение.

1973 - Официално е открит Химическият комбинат "Свилоза" в Свищов.

1978 - В Лондон, Великобритания, е извършено покушение над българския писател и журналист Георги Марков. На моста "Ватерло" той е прострелян в крака с чадъра на непознат мъж. На 11 септември 1978 г. той умира в лондонската болница "Сейнт Джеймс" от отравяне на кръвта. Убийството е наречено "българския чадър". 
Георги Марков напуска България през 1969 г и работи като журналист в българската секция на "Би Би Си" в Лондон. Радио "Свободна Европа" излъчва негови критични материали, разкриващи същността на тоталитарната система в България, събрани по-късно в сборник "Задочни репортажи за България" (1980).

1984 - В "Държавен вестник" е обнародван Указ 2907 на Държавния съвет, с който село Главиница е обявено за град.

1991 - В София се провежда учредителна Национална конференция на партия "Съюз на репресираните след 9 септември 1944 година". Партията е регистрирана на 11 ноември 1991 г. Води началото си от Клуба на репресираните, създаден през м. септември 1989 г.

1992 -  Влиза в сила за България Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Конвенцията е подписана в Рим, Италия, на 4 ноември 1950 г. и  влиза в сила на 3 септември 1953 г. България подписва конвенцията на 7 май 1992 г. в Страсбург, Франция. Ратифицирана е на 31 юли 1992 г.

2002 - В Поморие е открит Музей на солта, единствен по рода си в България и на Балканския полуостров специализиран музей за производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода. В музея е представена древната анхиалска технология за производство на морска сол. Музеят разполага и с 20 декара действащи солници, в които се произвежда сол по същия начин, както това е ставало в древността.

2004 - В землището на с. Кремен, община Банско, в Пирин планина е открита каскадата "Ретиже". Включва три малки водноелектрически централи (ВЕЦ) на течащи води с обща мощност 7,43 мВт и годишно производство - над 23 млн. кВтч електрическа енергия. Трите малки ВЕЦ на каскадата използват водите на р. Ретиже.

2009 - Ден на национален траур, обявен с Решение 720/7 септември 2009 г. на Министерския съвет по повод на трагично загиналите български граждани при потъването на туристически кораб в Охридското езеро на 5 септември 2009 г.

2014 - В София е организирано протестно шествие срещу добива на шистов газ, в което се включват около 300 души. В Добрич граждани също излизат на мълчалив протест против проучванията и добива на шистов и въглищен газ в Добруджа. Протестиращите недоволстват от дадената възможност на американска компания да търси природни ресурси в границите на "Блок 1-11 Вранино", съгласно договор между Министерството на икономиката и енергетиката и фирмата "Парк Плейс Енерджи Корп". Договорът е подписан въз основа на решение на Министерския съвет от 2010 г.

2016 - В Добрич тържествено е открит паметник, който увековечава героизма на ген. Иван Колев и на загиналите за освобождението на Добруджа по време на Първата световна война. Композицията, която е висока близо пет метра, изобразява предводителя на българската кавалерия със сабя в ръка, яхнал своя кон Пирин. Проектът е на авторски колектив с ръководител скулпторът Александър Хайтов. Паметникът е излят от 3,5 тона гилзи, предоставени от Министерството на отбраната.

2017 - Открита е първата в България крепост-склад на ценна медно-сребърна руда. Тя се намира край бившите мини "Росен" (до с. Атия, Бургаско), закрити в началото на 90-те години на 20-и век. Крепостта има формата на правилен квадрат с дължина 100 м, дебелина на стените 1,60 м и е открита благодарение на спътникова снимка.

2020 - В предприятие "Свилоза" в Свищов към 8:00 ч. възниква пожар в открит склад за дървен материал. Пожарът, обхванал около 700-800 кв. м от склада, който е с обща площ от четири декара е загасен от близо 50 огнеборци с 8 противопожарни автомобила гасят пожар. Пострадали няма.

2021 - В 0:00 ч. на 7 септември започва 18-ото преброяване на населението и жилищния фонд в България. Отворена е информационната система "Преброяване" и всеки, който живее постоянно в България, може да се преброи онлайн до 24:00 ч. на 17 септември 2021 г. От 18 септември до 3 октомври преброители посещават домовете и преброят само тези, които не са го направили сами през интернет.

2023 - Министерският съвет приема решение, с което определя заместник министър-председателят и министър на външните работи Мария Габриел за първи председател на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие. Съветът се създава от 1 август 2023 г. с приетите промени в Закона за защита от домашното насилие от 49-ото Народно събрание.
 
На този ден по света:

1812 - Бородинска битка по време на Отечествената война (24 юни-26 декември 1812) край с. Бородино, близо до столицата на Русия - Москва, между френската армия на Наполеон Бонапарт и руските войски под командването на ген. Михаил Кутузов. Това е най-голямото сражение по време на войната и едно от най-големите в световната история. Числеността на френската армия е около 135 000 души, а на руската - към 120 000 души. Ожесточените боеве продължават през целия ден. Френската армия стеснява периметъра на руската армия до 1 км, но не успява да пробие отбраната или да атакува по фланговете. След  като Наполеон започва да извежда френските войски на изходни позиции, по заповед на ген. Михаил Кутузов руските войски отстъпват по посока на Можайск. На практика победител няма. Жертвите от френска страна са 58 000 души, между които 47 генерали. Русия губи 44 000 души, включително 23 генерали.

1893 - Основан е "Дженоа" - Генуа, италиански футболен клуб.

1901 - В Китай е подписан Заключителен протокол, между правителството на Китай и 11 държави (Германия, Австро-Унгария, Белгия, Испания, САЩ, Франция, Великобритания, Италия, Япония, Нидерландия и Русия), участвали в потушаването на "Ихътуанско въстание" (Боксерското въстание) (1899-1901). Въстанието се води от т.нар. отряди на ихътуаните (Отряди на хармонията и справедливостта) или ихъщоан (Юмрук на хармонията и справедливостта) и е насочено срещу всички чужди сили и влияния в страната. След подписването на "Заключителния протокол" Китай попада под още по-голяма външна зависимост през първата половина на 20 век. 

1909 - Основан е "Реал Сосиедад" - Сан Себастиан, испански футболен клуб.

1918 - Президиумът на Общорусийския централен изпълнителен комитет (ОЦИК) приема постановление за сливането на Петроградската телеграфна агенция с Бюрото по печата към ОЦИК, като новата агенция започва да се нарича Руска телеграфна агенция (РОСТА) при ОЦИК. РОСТА е централна информационна агенция на страната до 1925 г., когато е учредена Телеграфна агенция на Съюза на съветските социалистически републики (ТАСС). През 1935 г. дейността на РОСТА е прекратена, а основните й функции са предадени на ТАСС.

1923 - Във Виена, Австрия, официално е учредена Международната комисия на криминалната полиция. През 1956 г. организацията се преименува в Международна организация на криминалната полиция - ИНТЕРПОЛ. България се присъединява към Интерпол през 1925 г. Напуска организацията на 30 май 1951 г. Отново е приета за член на организацията на 28 ноември 1989 г. по време на 58-ата сесия на Генералната асамблея на организацията в Лион, Франция.

1945 - За първи път е публикувана книгата на шведската писателка Астрид Линдгрен "Пипи дългото чорапче". Астрид Линдгрен написва книгата през 1944 г., като подарък за десетия рожден ден на дъщеря й Карин. "Пипи дългото чорапче" е преведена на 86 езика.

1949 - В Бон, Германия, е проведено първото съвместно заседание на двете камари на Бундестага (парламента) на Федерална република Германия (ФРГ) за избиране на президент и съставяне на правителство. За първи президент е избран Теодор Хойс (12 септември 1949-1 юли 1959), за първи канцлер - Конрад Аденауер (15 септември 1946-15 октомври 1963). Правителството е съставено на 20 септември 1949 г. На 8 май 1949 г. е приета конституция на ФРГ, влиза в сила от 23 май 1949 г. Установената на 23 май 1949 г. Федерална република Германия включва английската, френската и американската окупационна зона, със столица Бон.

1956 - Влиза в сила Допълнителната конвенция на ООН за премахване на робството, търговията с роби и институциите и обичаите, сходни с робството. Конвенцията е приета на 30 април 1956 г.

1977 - Във Вашингтон, САЩ, е подписан Договор за постоянен неутралитет и функциониране на Панамския канал и Договор за Панамския канал от президентите на САЩ и Панама Джими Картър и Омар Торихос. Договорите влизат в сила на 1 октомври 1979 г. и предвиждат преминаване на цялата дейност по управлението и отбраната на канала под панамски контрол, считано от 31 декември 1999 г.

1987 - Първо официално посещение във Федерална република Германия (ФРГ) на държавен ръководител на Германската демократична република (ГДР) - председателят на Държавния съвет на ГДР Ерих Хонекер, който има разговори с федералния канцлер на ФРГ Хелмут Кол и федералния президент Рихард фон Вайцзекер. Подписани са три споразумения, регламентиращи сътрудничество в областта на опазването на околната среда, защитата от радиоактивността и научно-техническите изследвания. Трите споразумения са валидни и за Западен Берлин.

2000 - В Страсбург, Франция, Европейският парламент приема резолюция, която определя клонирането за терапевтични цели като противоречащо на "човешкото достойнство". Резолюцията е приета с 237 гласа "за", 230 "против" и 43 "въздържали се". В документа се подчертава, че терапевтичното клониране, което включва създаване на човешки ембриони с изследователска цел, престъпва нормите на научното изследване и че съществуват и други начини за лечение на тежките заболявания.

2011 - В Ярославъл, Русия, при катастрофа на чартърен самолет "Як-42" загиват 43 души от общо 45.
Самолетът губи височина и се разбива при излитане от летището. Всички пътници в разбилия се самолет са играчи и треньори на хокейния клуб "Локомотив" от Ярославл.

2014 - В Ташкент, Узбекистан, се провежда Конгрес на Международната федерация по борба (ФИЛА). На конгреса са приети нов устав и ново име на федерацията - Обединен борцов свят (UWW).

2016 - В южната степ на Казахстан в 7 ч. и 13 мин. местно време (1:13 по Гринуич) се приземява руският кораб "Союз ТМ", с който от Международната космическа станция след шестмесечна мисия в околоземна орбита се завръщат астронавтът от НАСА Джеф Уилямс, който се връща на Земята като американски рекордьор по престой в Космоса - общо 534 дни за четири мисии, и двамата руснаци Алексей Овчинин и Олег Скрипочка. Тримата са изминали 72,8 млн. мили в Космоса и са обиколили Земята 2752 пъти.

2018 - В Анкара, Турция, съд осъжда бившият лидер на прокюрдската Демократична партия на народите Селяхаттин Демирташ на четири години и осем месеца затвор за осъществяване на терористична пропаганда. Селяхаттин Демирташ е в затвора от ноември 2016 г. и е съден по обвинения, свързани с тероризъм. Съдът го осъжда за негови коментари в реч през 2013 г., когато правителството на Турция води мирни преговори с кюрдските бунтовници.

2020 - Съд в Истанбул, Турция, осъжда боецът от сунитската групировка "Ислямска държава" Абдулкадир Машарипов от Узбекистан, на доживотен затвор за нападението в нощен клуб "Реина" в Истанбул в новогодишната нощ през 2017 г., което отнема живота на 39 души. Oтговорност за терористичния акт поема "Ислямска държава". Съдът в Истанбул го осъжда на 40 отделни доживотни присъди. Той е обвинен в членство в терористична организация, убийство, oпит за смяна на конституционния ред.

2021 - Салвадор става първата в света страна, въвела биткойна като законно платежно средство. Влиза в сила закон, внесен от президента Наиб Букеле, и одобрен от парламента на 8 юни 2021 г., който гласи, че "за да се компенсира негативното отражение на централните банки, се налага да се разреши циркулацията на една дигитална валута, с количества, които не могат да бъдат контролирани от нито една централна банка и се променят само в съответствие с обективни и изчислими критерии".

2022 - Във видео изявление, изпратено до медиите, министър-председателят на Албания Еди Рама обявява, че правителството е решило незабавно да прекрати дипломатическите отношения с Иран след извършено разследване на кибератака в Албания през юли 2022 г. Решението на правителството е връчено с официална нота на посолството на Иран, от която се изисква да напусне територията на Албания заедно с целия си дипломатически и техническо-административен персонал, включително и този по сигурността. В изявлението си министър-председателят Еди Рама обявява, че разследването е доказало, че кибератаката на 15 юли 2022 г., когато интернет страница на правителството и страниците на обществените институции в страната са спрени, е била дирижирана и спонсорирана от Иран.

Родени на този ден българи:

екзарх Стефан I (светско име Стоян Попгеоргиев Шоков), църковен деец, богослов и общественик (1878-1957).
На 16 октомври 1910 г. приема монашеско пострижение и монашеско име Стефан. По-късно е ръкоположен за йеродякон, а след това за йеромонах. Като йеромонах става протосинтгел на Екзарахията. На 8 септември 1911 г. е въведен в архиманадритско достойнство.  на 1 януари 1920 г. е назначен за професор при Софийската духовна академия, но понеже академията не е открита, се връща на длъжността си протосингел на Св. Синод. На 20 март 1921 г. е хиротонисан за епископ Маркианополски. Софийски митрополит (26 март 1922-21 януари 1945). Екзарх на Българската православна църква (21 януари 1945-6 септември 1948). Съдейства за вдигането на схизмата (22 февруари 1945), наложена на Българската екзархия от Цариградската патриаршия през 1872 г. Той е  първият признат от Вселенското православие предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква. През септември 1948 г. с правителствено решение е  свален от длъжност поради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовската власт и тъй като се противопоставял на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод. През ноември с. г. е интерниран в с. Баня, Карловско, където остава до края на дните си. През 2002 г. е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт "Яд Вашем" за приноса му за спасяването на българските евреи през 1943 г. Автор е на множество слова и богословски трудове - 26 книги и над 1000 сборни издания на чужди езици. Между тях са "На път за Дамаск" (1932), "Българската църква" (1932), "Същината на пастирското служение" (1935), "Религия и наука" (1937) и др.

Тодор Живков, политик (1911-1998).
От 1929 г. е член на Български комунистически младежки съюз, а от 1932 г. е член на Българската комунистическа партия (БКП). Пълномощник на Окръжния комитет на БКП за партизанския отряд "Чавдар" (1943). Секретар на Софийския областен комитет на БКП (1944-1948), първи секретар на Градския комитет на БКП-София, и председател на Градския комитет на Отечествения фронт (1948-1949). Председател на Софийския градски народен съвет (27 май-1 ноември 1949). Кандидат-член (1945) и член (декември1948-8 декември 1989) на Централния комитет (ЦК) на БКП. Член на Политбюро на ЦК на БКП (30 юни 1951-10 ноември 1989) и секретар на ЦК на БКП (17 януари 1950-3 март 1954), първи секретар (3 март 1954-4 април 1981) и генерален секретар на ЦК на БКП (4 април 1981-10 ноември 1989). Председател на Министерския съвет на Народна република България (НРБ) (27 ноември 1962-12 март 1966; 12 март 1966-9 юли 1971), председател на Държавния съвет на НРБ (8 юли 1971-17 ноември 1989). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949) и от 1-ото до 9-ото Народно събрание (1949-1989). На 13 декември 1989 г. е изключен от БКП.

проф. Стефан Каракостов, театрален и литературен критик, историк (1915-1988).
Главен редактор на в. "Култура" (1937-1940), редактор във в. "Литературен глас" (1941-1944), главен редактор на сп. "Социалистическа борба" (1945-1946), заместник главен редактор на в. "Народ" (1945-1946). От 1946 г. е преподавател в Държавното висше театрално училище и негов ректор (1968-1969). Секретар на Областния комитет на Отечествения фронт в Бургас (1944-1945). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946). Автор е на "Васил Левски в спомените на съвременниците си" (1940, 1943, 1973, 1987), "Левски и Общи - исторически портрети" (1941), "Македонски възрожденци: Исторически и литературни образи" (в 2 т., 1942-1943); "Вук Караджич и българската народна песен" (1943), "Васил Левски за демократическата република и балканската федерация" (1946), "Диарбекирски заточеници. Героични сенки" (1946), "Максим Горки и българската литература. Влияние и връзки" (1947), "История на руския и съветския драматически театър" ( в 2 т., 1951-1953), "А. П. Чехов. Великият буревестник" (1960), "Руската драматургия през 50-60-те и 70-те г. на 19 век и отражението й в българския театър" (1962), "Българският театър. Средновековие. Ренесанс. Просвещение 865-1858" (1972), "Ботев в спомените на съвременниците си" (в 2 т., 1977) и др. Съставител и редактор на сборниците "Васил Левски. Писма. Статии. Песни" (1941), "Народното Априлско въстание" (1951), "Спомени за Георги Бакалов" (1969). Удостоен със званието "Заслужил деец на изкуството" (1965), лауреат на Димитровска награда (1974). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1975).

Иван Джамбазов, актьор (1932-2023).
Играл е на сцената на Сливенския театър (1955-1957), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" в София (1957-1966) и в  Младежкия театър "Николай Бинев". Озвучава филми. Участвал е във филмите "С пагоните на дявола" (1967), "Признание" (1969), "Таралежите се раждат без бодли" (1971), "Не се обръщай назад" (1971), "Момчето си отива" (1972), "Синята лампа" (1974), "Един наивник на средна възраст" (1975), "Реквием за една мръсница" (1977), "Издирва се" (1984), "Вик за помощ" (1984),  "Страстна неделя" (1986), "Петък вечер" (1987), "Разводи, разводи..." (1989), "Бащи и синове" (1988-1991), "Немирната птица любов" (1990), "La Donna E Mobile" (1993), "Коледата е възможна" (2001), "Леден сън" (2005), "Столичани в повече" (2011), "На границата" (2014), "Летовници" (2016) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1985). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1966) и орден "Кирил и Методий" първа степен (1989).

проф. Йордан Колев, композитор и музикален педагог (1936-2017).
Работил е като преподавател в Института за детски и начални учители в София, главен специалист в отдел "Масови музикални жанрове" при Главна дирекция "Българска музика". От 1985 г. е преподавател в Държавната музикална академия "П. Владигеров" и в Софийския университет "Св. Климент  Охридски". Автор е на над 200 детски, училищни, хорови и забавни песни, както и на електронно акустични симфонии. Носител на награда от Съюза на българските композитори от фестивала "Златният Орфей" за песента "Песен за България" (1975), от Първия  международен фестивал  на детско-юношеска забавна песен "Златна рибка" (Варна, 2003) и др.

о.з. вицеадм. Димитър Павлов, морски офицер и политик (1937-2019).
Заместник-командир на Военноморския флот (септември 1988-август 1990) и командващ Военноморските сили (1990-1992). Заместник-министър по военнополитическите въпроси в Министерството на отбраната (20 май-17 октомври 1994). Заместник-министър по социалните въпроси в Министерството на отбраната (18 октомври 1994-25 януари 1995). Министър на отбраната (25 януари 1995-12 февруари 1997). Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги към Република България и по повод 70-ата  годишнина от рождението му (5 септември 2007).

Димитър Буюклийски (псевд. Мичи), художник (1943-2022).
Определян е като създател на българския кубизъм. Работи с престижни галерии в чужбина. Негови произведения многократно са продавани на търгове на аукционна къща "Сотбис" в Лондон, Великобритания.

Виолета Донева, актриса (1943-2022).
Играла е в театъра в Русе (1967) и в Театъра на Народната армия в София (1968). Директор на театър "Възраждане" (2008-2010). Снимала се е в 28 игрални филми, сред които "Обич", "Дубльорът", "Завръщане от Рим" и др., и в 64 телевизионни постановки. Носителка на наградата на "Сидалк" от V фестивал на червенокръстките и здравни филми във Варна за най-добра женска роля за ролята на Мария във филма "Обич" (1973), на Голямата награда  "Златна роза" за филма "Допълнение към закона за защита на държавата" от Фестивала на българския игрален филм във Варна (1976), на статуетка "Свобода" от международния кинофестивал в Сопот, Югославия (1979).

Любомир Пеевски, писател и драматург (1943).
От 1969 г. е литературен сътрудник, редактор и завеждащ редакция "Хумор, сатира и забава" на Българското национално радио. В продължение на 35 години е съавтор на предаването "Бате Асен" на БНР. Създател и автор на театралната поредица "Кафе с автограф", която се играе в НДК (1973-2003). Автор е на над 20 пиеси и мюзикъли, приказно-приключенски романи за деца и юноши, сред които "В страната на черната снежинка" (1976), "Очите на професор Самберг" (1979), "В горите на принц Мъхомъх" (1981),  "Александра и Перушан" (2019) и др. Негово дело са десетки хумористични предавания, радиопиеси, песни, стихове и много интервюта, свързани с личности от културната история на България, съхранени в "Златния фонд" на БНР.Един от създателите на първата българска буфоопера "Цар и водопроводчик" (1971). Носител на наградата "Чудомир" на в. "Стършел" за български хумористичен разказ за разказа му "Предложение за брак" (22 март 2001),  на Голямата награда на Съюза на българските писатели за цялостно творчество (21 май 2007), на специалната награда в памет на журналистката Надежда Дженева "Златният глас на радиото", връчвана от фондация "Надежда Дженева" (25 януари 2012), на Наградата на София.

Валери Попова, оперна певица (1945-2000).
От 1970 г. е солистка в Пловдивската опера, а от 1976 г. - в Софийската народна опера. Пяла е и на световни оперни сцени - Гранд опера във Франция, Ла Скала в Милано, Италия, Болшой театър в Русия, в Белгия, Великобритания, САЩ и др. Била е преподавател в Музикалното училище и в Държавната музикална академия "Панчо Владигеров". Носителка на първа награда от Международния певчески конкурс в Париж, Франция (1975), първа награда от Международния конкурс по лирично пеене н Белгия (1975), Голямата награда от Международния певчески конкурс в Остенде, Белгия (1977). Удостоена със званието "Заслужил артист" (23 май 1985). Носителка на Почетна награда "Кристална лира" за цялостно творчество на Съюза на българските музикални и танцови дейци (1 ноември 2000, посмъртно).

Гинка Чавдарова, икономист (1949).
Експерт по териториално развитие, местно самоуправление и общински финанси. Изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (11 декември 1996-1 януари 2018). Авторка е на над 95 монографии, статии и доклади по регионално развитие, местно самоуправление, прогнозиране и програмиране на териториалното развитие. Носителка на кристален плакет за "Най-добър социален партньор за 2016 г. за цялостна дейност" в категория "Най-добър социален партньор - кмет" от Десетия национален конкурс на Съюза на българските учители (декември 2016).

Войн Войнов, футболист и треньор (1952).
През цялата си футболна кариера играе в "Левски" (София), като единствено има 4 месеца във "Велбъжд" (Кюстендил) като войник. За националния отбор има изиграни 32 мача и 1 отбелязан гол.

Сашо Дончев, икономист и предприемач (1953).
Работил е в "Газстроймонтаж" (1978-1991), като последователно заема длъжностите технически ръководител, проектант, специалист в отдел "Външна търговия", началник на обект "Транзитен газопровод Русия-Турция". Съосновател и управител на "Овергаз" ООД (юни 1991-2001). Основател и съсобственик на компания  "Овергаз Инк" АД (1992), неин изпълнителен директор (2000-2008), и от 2008 г. председател на Съвета на директорите. Изпълнителен директор на компанията "Овергаз холдинг" АД (2001-2008) и председател на Съвета на директорите на холдинга от 2008 г. Председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели (януари 2011-януари 2012). Председател на УС на Българската стопанска камара - Съюз на българския бизнес (15 февруари 2011-3 октомври 2018). Автор е на над 30 научни публикации и инженерни разработки, публикувани в България, Русия, Германия, Австрия, Сирия и Либия. Носител на ордена "Преподобни Сергий Радонежски" трета степен на Руската православна църква (31 март 2006). Носител на награда "Аскеер" за спонсорството на наградите за театрално изкуство (30 юни 2003), на голямата награда "Атанас Буров" в категорията индустриално управление (2004) и др.

Искра Михайлова-Копарова, политик (1957).    
Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството (2 септември 2005-5 юли 2009). Депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013) и 42-ото Народно събрание (21-29 май 2013). Министър на околната среда и водите (29 май 2013-19 юни 2014). Член на Европейския парламент (2014-2019). Член на Европейския парламент и заместник-председател на групата "Обнови Европа" на ЕП (2019-2024).

Стефан Рядков, актьор (1963).
От 1990 г. е участвал в телевизионните предавания "Ку-ку", "Каналето", "Хъшове" и "Шоуто на Слави". Играл е в Театрална формация "Мелпомена" - София (2005), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", Държавния музикален театър "Стефан Македонски", в Народната опера във Варна, в Държавната опера в Стара Загора и др. Участвал е във филмите "Ако те има", "Земя за прицел", "Филип" и др.

Антонина Зетова, състезателка по волейбол и треньорка (1973).
Печели бронзов медал от Европейското първенство през 2011 г. във Варна с националния отбор по волейбол. С отбора на "Перуджа" (Италия) печели турнира Шампионска лига (2006), турнира за Купата на CEV (2005) и турнира Чалъндж къп (2007). През 2012 г. прекратява състезателната си кариера. От 2013 г. е треньорка. От 22 ноември 2023 г. е селекционер на националния отбор за жени под 18 години.

На този ден са родени и:

Елизабет Първа, кралица на Англия (17 ноември 1558-24 март 1603) (1533-1603).
Последен представител на династията на Тюдорите (1485-1603). По време на нейното управление е възстановена англиканската църква, рагромен е испанския военен флот (т.нар непобедимата армада) (1588), създадена е британската Източноиндийската търговска компания (1600), основани са първите английски колонии в Америка,  разширени са английските владения в Ирландия, създаден е т. нар. елизабетински стил в английската архитектура.

граф Жорж Бюфон (ист. име Жорж-Луи Льоклер дьо Бюфон), френски ботаник, биолог и математик (1707-1788).

Александър Куприн, руски писател (1870-1938).
Автор е на книгите "Дуел" (1905), "Суламит" (1907), "Гранатова гривна" (1911) и др.

Ростислав Захаров, съветски хореограф и балетен режисьор (1907-1984). 
Народен артист на СССР (1969) и на Казахската ССР (1958).    

Майкъл Дебейки, американски лекар (1908-2008).
Един от основоположниците на съвременната кардиохирургия. Носител на международната награда "Златен Хипократ" (2003).

Елия Казан (ист. име Елия Казаноглу), американски режисьор, продуцент и писател от гръцки произход (1909-2003).
Основател на актьорска школа студио "Актърс Студио" (1947) заедно с Ли Страсбърг. Режисъор е на филмите "На кея" (1954), "Джентълменско споразумение (1947), "Трамвай "Желание" (1951), "На изток от рая" (1954), "Бейби Дол" (1956), "Последният магнат" (1976), "Лице в тълпата" (1957), "Дивата река" (1963), "Америка, Америка" (1963), "Споразумението" (1969). Режисирал е и театрални постановки. Автор е на шест романа. Носител на награда "Оскар" през 1947 г. и 1954 г. и на почетен "Оскар" за цялостно творчество (1999).

Хосе Кабреро Арнал, френски художник от испански произход (1909-1982).
Създател на героя от комиксите котаракът Пиф (1948).

Джеймс ван Алън, американски физик (1914-2006).
Открил е радиационните зони около Земята, наречени на негово име (1958). Проектирал е десетки измервателни уреди, които са използвани в американските космически сонди, като апаратурата и гайгеровите броячи на борда на първия спътник на САЩ "Експлорър 1".  

Джон Корнфорт, австралийски химик (1917-2013).
Носител на Нобелова награда за химия за 1975 г. за работата му върху стереохимията на ензимокаталитичните реакции. Той си поделя наградата с швейцарския химик от сръбски произход Владимир Прелог, който я получава за изследванията  му върху стереохимията на органичните молекули и реакции.

Ева Перон (ист. име Мария Ева Дуарте де Перон), аржентинска актриса и профсъюзна активистка (1919-1952).
Втора съпруга на президента на Аржентина Хуан Перон и първа дама на страната от 4 юни 1946 г. до смъртта си на 26 юли 1952 г. Ева Перон е прототип на главната героиня в мюзикъла на композитора Андрю Лойд Уебър и сценариста Тим Райс "Евита" (1975), който по-късно е адаптиран във филма на режисьора Кен Ръсел (1996) с участието на поппевицата Мадона.

Хосеп Луис Нунес, испански спортен деец (1931-2018).
Президент на испанския футболен клуб "Барселона" от юли 1978 г. до май 2000 г.

Бъди Холи (ист. име Чарлс Хардин Холи), американски певец и музикант (1936-1959).
Загива в самолетна катастрофа на 3 февруари 1959 г. заедно с музикантите Ричи Валънс и Биг Бупър. Денят на катастрофата се помни като "Денят, в който музиката умря". През 1986 г. е въведен посмъртно в Залата на славата на рокендрола. През 2004 г. сп. "Ролинг стоун" го поставя на 13-то място сред "Петдесетте най-велики артисти на всички времена". На 8 септември 2011 г. е удостоен посмъртно с 2447-ата звезда в холивудската Алея на славата. 

Павел Любимов, съветски режисьор (1938-2010).
Режисьор-постановчик на киностудия "Максим Горки" (1963-2010). Режисьор е на филмите "Жени" (1966), "Бягаща по вълните" (1967), "Училищен валс" (1978), "Втори  път в Крим" (1984) и др.

Велибор Милутинович (Бора), сръбски футболист и треньор (1944).

Глория Гейнър, американска певица (1949).
На 19 септември 2005 г. песента "Аз ще оцелея" от 1979 г. в нейно изпълнение е въведена в Залата на славата на танцовата музика в Ню Йорк, САЩ.

Дарко Панчев, футболист от Република Северна Македония (1965).
С "Цървена звезда" (Югославия) печели турнирът Купа на Европейските шампиони (1991) и Интерконтиненталната купа  (1991). Носител на "Златната обувка" за 1991 г.

Андреас Том, немски футболист (1965).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция с националния отбор по футбол.

Марсел Десаи, френски футболист (1968).
Печели златен медал от Световното първенство през 1998 г. във Франция и златен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия с националния отбор по футбол.

Емре Бельозоглу, турски футболист (1980).
С "Галатасарай" (Турция) печели турнирът Купа на УЕФА (2000) и Супер купата на УЕФА (2000). Супер купата на УЕФА печели и с "Атлетика Мадрид" (Испания) (2012). С "Нюкясъл Юнайтед" (Англия) печели Купата на Интертото. Печели бронзов медал от Световното първенство през 2002 г. в Република Корея и Япония с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Сюли Прюдом (ист. име Рьоне Франсоа Арман Прюдом), френски поет (1839-1907).
Носител на първата Нобелова награда за литература за 1901 г. за високия идеализъм и за необичайното съчетаване на душевност и талант, за което свидетелстват неговите книги.

Едуард Грей, британски политик и дипломат (1862-1933).
Депутат от Либералната партия в Камарата на общините - долна камара на парламента на Великобритания (1885). Заместник-министър на външните работи (1892-1895). Министър на външните работи (1905-1916). Член на Камарата на лордовете (1916). Посланик на Великобритания в САЩ (1919-1920). Първи виконт Грей ъф Фалодон (1916-7 септември 1933).

Ана Голубкина, съветски скулптор (1864-1927).

Васил Узунов, български писател (1873-1948).
Участвал е в редактирането на "Църковен вестник" и сп. "Духовна култура". Автор е на драмата "Въстаници" (1895), на сборника разкази "Самотни души" (1918), на романите "Ранни младини" (1921), "Изгрева на свободата" (1928), "Някога в Македония" (1931), "Ние" (1933) и др.

Ото Шмид, руски математик, астроном и полярен изследовател (1891-1956).

Вилхелм Пик (ист. име Фридрих Вилхелм Райнхолд Пик), немски политик (1876-1960).
Деец на немското и международно комунистическо движение. Един от основателите на Германската комунистическата партия (1918) и на Германската единна социалистическа партия (1946). Първи президент на Германската демократична република (11 октомври 1949-7 септември 1960).

Едуин Макмилън, американски физик (1907-1991).
Заедно с други учени през 1940 г. синтезира първия трансуранов химически елемент, наречен нептуний - 239 (93-и елемент в периодичната таблица), а след 1 година - плутоний - 239. Носител на Нобелова награда за химия за 1951 г. заедно с американския химик Глен Сийбърг за техните открития в химията на трансурановите елементи. 

Хосе Кабреро Арнал, френски художник от испански произход (1909-1982).
Създател на героя от комиксите котаракът Пиф (1948).

Дмитрий Полухин, съветски инженер-конструктор (1927-1993).
Един от конструкторите на първите ракетни двигатели с течно гориво, на двигателите на ракетите носители "Протон", апаратите "Квант", "Космос" и др. Участва в изграждането на съветската орбитална станция "Салют" (1971), комплекса "Алмаз". Главен конструктор на Конструкторско бюро "Салют" (1981-1988), генерален конструктор на бюрото (1988-1993) и негов директор  (1991-1993). Генерален директор на Научно-производствено обединение "Експериментално машиностроене" (1987-1993). Носител на Държавна награда на СССР (1967) и на Ленинска награда (1976). Герой на сoциалистическия труд (1980).

Петър Каишев, български режисьор (1929-2011).
Асистент-режисьор в Студия за игрални филми "Бояна" (1952-1969) и режисьор в студията(1969-1991). Бил е асистент-режисьор на филмите "Любимец 13", "В тиха вечер", "Бъди щастлива, Ани", "Слънцето и сянката", "Смърт няма", "Отклонение", "Свобода или смърт". Режисьор е на филмите, "Старецът" във филма "Един миг свобода", "Рицарят на бялата дама" (1982), "Може би фрегата" (1980), "Един миг свобода" (1970) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1979).

Мобуту Сесе Секо (ист. име Мобуту Сесе Секо Куку Нгвенду ва за Банга, до 1972 г. носи светското си име Жозеф Дезире Мобуту), конгоански политик (1930-1997).
Президент на Заир (от 18 май 1997 г. Демократична Република Конго) (26 ноември 1965-16 май 1997).

Методи Бежански, български журналист и писател (1933-2018).
Работи като читалищен деец (1956-1959 ), редактор, завеждащ отдел и заместник-главен редактор на в. "Димитровско знаме" в Перник (1959-1970 ), редактор и завеждащ редакция в издателство "Народна младеж"(1970-1990). Бил е сътрудник на Българско национално радио и Българска национална телевизия, както и на всички издания за деца и юноши. Автор е на 34 книги.

Иван Григоров, български юрист (1945-2017).
Член на Висшия съдебен съвет и негов говорител (1991-1994). Председател на Върховния съд (18 март 1992-12 октомври 1994), член на Конституционния съд (13 септември 1994-14 ноември 2000), председател на Върховния касационен съд (14 ноември 2000- 20 ноември 2007).

ген.-майор Божидар Попов, инженер (1949-2004).
Експерт в Министерство на енергетиката (1972-1977). От 1977 г. е офицер в системата на Министерството на вътрешните работи (МВР). Секретар на МВР (15 декември 1992-14 януари 1993), главен секретар на МВР (19 февруари 1997-17 август 2000).
/МГ, АЯ/