site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 5 септември в историята

5 септември 2024 г., четвъртък, 36-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. прор. Захария и праведна Елисавета, родители на св. Йоан Предтеча.

В България се отбелязва:

Празникът на град Съединение. Отбелязва се съгласно Решение на Общинския съвет от 1967 г. Годишнина от участието (5 и 6 септември 1885) на жителите на село Голямо Конаре (дн. град Съединение), начело с войводата Чардафон Велики, в Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Празникът на община Сопот. Отбелязва се от 2004 г. Годишнина от обнародването (2003) в "Държавен вестник" на Указ 318 от 2 септември 2003 г. на президента, с който са утвърдени границите на нова община с административен център Сопот, обособена с Решение 601 на Министерски съвет от 2 септември 2003 г.

В света се отбелязва:

Международният ден на благотворителността. Отбелязва се от 2013 г. с резолюция A/RES/67/105 на Общото събрание на ООН от 17 декември 2012 г., с цел да се насърчат доброволческите и благотворителните дейности, както и да се подчертае приносът на благотворителните организации по време на хуманитарни операции. Годишнина от смъртта (1997) на майка Тереза, основателка на ордена "Мисионери на милосърдието" (1950). Тя е носителка на Нобелова награда за мир за 1979 г. Обявена за блажена от Римокатолическата църква на 19 октомври 2003 г.

На този ден в България:

1881 - В София се провежда първото заседание на Българското книжовно дружество (БДК) (дн. Българска академия на науките) (БАН). Дружеството е основано в Браила от Общо събрание, проведено от 26 до 30 септември 1869 г. Тогава е приет първият Устав на БКД и с тайно гласуване е избрано първото ръководство на дружеството с действителни членове: Марин Дринов - председател, Васил Друмев - член, Васил Д. Стоянов - деловодител. С решение на Главното събрание, проведено на 25-28 октомври 1878 г., седалището на дружеството е преместено в София. На 6 март 1911 г. БКД се преобразува в Българска академия на науките. Първият председател на БАН е Иван Гешов (1849-1924).

1944 - СССР прекъсва дипломатическите отношения и обявява война на България по време на Втората световна война (1939-1945). България е на страната на хитлеристка Германия, след подписването на 1 март 1941 г. на Протокол за присъединяване към Тристранния пакт, подписан на 27 септември 1940 г. в Берлин от Германия, Италия и Япония. На 8 септември 1944 г. съветски военни части навлизат в България. На 9 септември 1944 г. България се присъединява към антихитлеристката коалиция - Съветския съюз, Великобритания и САЩ. Българската армия се включва в състава на Трети украински фронт под командването на маршал Толбухин. 
 
1954 – В Разград официално е открит Заводът за антибиотици. На тази дата влиза в експлоатация един корпус, състоящ се от три цеха - "Ферментация", "Химическо очистване" и "Фасовка и опаковка". Ден преди откриването на завода - на 4 септември 1954 г., е произведен първият български пеницилин. През годините в завода се усвоява производството на стрептомицин, витамин В12, тубоцин, тилозин, химическо очистване на тетрациклин и др.

1955 – В Кърджали е открит Оловно-цинковият завод. Отлято е първото блокче цинк в България. Първоначално капацитетът на производството на завода е 5000 тона цинк и 7000 тона сярна киселина. През 1956 г. в завода започва и производството на олово. През годините в завода са въведени в експлоатация нови мощности за производство на цинков сулфат, бисмут, кадмий, натриев бисулфит, цинкови сплави, преработка на амортизирани акумулаторни батерии, оловно-антимонови сплави, селенови и калциеви сплави за акумулаторната промишленост и др.

2001 – В София пристига вселенският патриарх Вартоломей на шестдневно посещение. Той има срещи с патриарх Максим, с президента Петър Стоянов и с министър-председателя Симеон Сакскобургготски. На 8 септември в София в катедралния храм "Света Неделя" заедно с патриарх Максим отслужва света литургия по повод Рождество на Пресвета Богородица.

2009 – В Охрид, Република Македония, туристическият кораб "Илинден" потъва около 11:45 ч. във водите на Охридското езеро, на 200 метра от брега. Загиват 15 от намиращите се на кораба 55 български туристи. Осем от загиналите са от Антон, четирима от Пирдоп и по един от Златица, Мирково и Рибарица. На 5 юли 2011 г. Основният съд в Охрид признава за виновни капитана на кораба Сотир Филевски и хърватския гражданин Бранко Баич, упълномощен представител на германската осигурителна компания "Лойд". Двамата са осъдени на по една година затвор. Присъдите им са потвърдени на 6 април 2012 г. от Апелативния съд в Битоля.

2012 - Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и "АТ Инженеринг 2000" подписват договор за продажбата на 103 970 броя акции, представляващи 100 процента от капитала на държавното предприятие "Техноекспортстрой" ЕАД, София.

2015 - В Силистра е регистриран температурен рекорд от последните 60 години, като е измерена температура от 35,5 градуса. Досега най-високата температура на този ден е регистрирана на 5 септември 1952 г. - 34,7 градуса.

2019 - В София в Националния дворец на културата главният изпълнителен директор на "Български пощи" ЕАД Деян Дънешки пуска в употреба пощенска марка в блок, в тираж 5500 броя, илюстрован пощенски плик със стандартен знак за цена на пощенската услуга в тираж 931 броя и специален пощенски печат на тема: "Световна асоциация по гръдно- и сърдечно-съдова хирургия. Двадесет и девети конгрес в София". В официалната церемония участват изпълнителният директор на УМБАЛ "Света Екатерина" проф. Генчо Начев и председателят на Световна асоциация по Гръдно и Сърдечно-съдова хирургия проф. Стюард Джеймисън. Автор на проекта е художникът Вилиам Китанов.

2020 – В София протестиращи се събират за 59-и ден на протест с искания за оставка на правителството на Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев. Акцията е около фонтана при Президентството, по бул. "Цар Освободител" и пред Българската народна банка, където около 20:00 ч. е блокирано движението.

2021 - Около 6:00 ч. сутринта в Благоевград избухва пожар в известната в града сграда "Купола". Пожарът започва към 6:30 ч. от нощен клуб "Балкантон" и обхваща и съседните сгради, в които се намират офис на банка, нощно заведение, офиси и магазини. Нанесени са материални щети, покривът на сградата е напълно унищожен. "Купола", наричан от още "Шапката на Франциско", е построен за посещението на дипломатическия корпус в Благоевград през 1987 г.

2023 - Заради наводнения и интензивни валежи, продължили повече от 10 часа, в община Царево със заповед на кмета Георги Лапчев е обявено бедствено положение. В резултат на валежите реките в района са излезли от коритата, отнесени са мостове, активират се свлачища. Водата в къмпинг „Арапя“ достига 2 метра, има отнесени автомобили в морето. Къмпинг „Нестинарка“ е унищожен. Преливат реките Караагач и Ропотамо. Пътят след Созопол в посока юг е затворен. Заради преливане на река Велека пътната отсечка между Варвара и Синеморец е затворена, под вода е и село Кости. Загиват четирима души.

На този ден по света:

1698 - Цар Петър I Велики въвежда данък за носенето на брада в Русия. Впечатлен от някои европейски обичаи, които намира за превъзхождащи руските традиции, Петър I нарежда на всички свои служители и придворни да обръснат брадите си и да носят европейско облекло. Отказалите да го направят трябва да плащат годишен данък.

1876 - Във Великобритания излиза от печат брошурата на Уилям Гладстон "Българските ужаси и Източният въпрос". За един месец от брошурата са продадени 200 000 екземпляра. С брошурата си, както и с речите си в и извън парламента той запознава британското общество с реалното положение в Османската империя и със страданията на българския народ. Неговото застъпничество допринася за свикването на Посланическата конференция в Цариград, на която е предложено да бъдат създадени две автономни области от българските земи на Балканите - една Източна с главен град Търново и една Западна с главен град София. Неотстъпчивостта на Турция проваля предложените реформи, и на следващата година започва Руско-турската война (1877-1878).

1882 - Основаван е  "Тотнъм Хотспър" - Лондон,  английски футболен клуб.

1905 - В Портсмут, САЩ, е подписан Портсмутския мирен договор, с който завършва Руско-японската война (1904-1905). Войната започва заради съперничеството между Русия и Япония за проникване и контрол над Манджурия и Корея. На 9 февруари 1904 г. японският флот атакува военноморската база Порт Артур в Южна Манджурия, а на 10 февруари 1904 г. Япония обявява война на Русия. На 31 май 1905 г. правителството на Япония се обръща към президента на САЩ Теодор Рузвелт с молба за посредничество в мирните преговори между двете страни. На 8 юни 1905 г. той  официално се обръща към воюващите страни с предложение за мирни преговори, които започват на 9 август 1905 г. в Портсмут в САЩ и завършват на 5 септември 1905 г. с подписването на Портсмутския мирен договор. Според условията на договора Русия губи Южен Сахалин, а Япония установява протекторат над Корея.

1915 - В Цимервалд в Щвейцария е открита Международна социалистическа конференция (Цимервалдска конференция)(5-8 септември 1915). В нея участват 38 делегати от Русия, Полша, Италия Швейцария, България, Румъния, Германия, Франция, Холандия, Швеция и Норвегия.

1972 - Терористичен акт в Мюнхен в Германия по време 20-те летни Олимпийски игри (26 август-11 септември 1972). В 4:10 часа cyтpинта на 5 cептември 1972 г. осем въоръжени терористи от палестинската организация "Черният септември" нахлуват в израелската резиденция в олимпийското село в Мюнхен, където убиват двама и взимат за заложници 9 спортисти от олимпийския отбор на Израел с искане за освобождаване на 234 палестински затворници, намиращи се в израелски затвори. Властите на ФРГ декларират готовността си да предоставят на терористите самолет, с който да излетят към Кайро, Египет, планирайки да ги ликвидират на летището. Проведената акция на полицията в нощта срещу 6 септември 1972 г. е неуспешна и всички заложници са убити. Пет от терористите са убити, а трима са арестувани. В знак на траур, игрите са прекратени за един ден, а Израел прекратява участието си. По-късно израелските специални части организират операциите "Пролет на младостта" и "Гняв божи", в хода на които са убити двама от останалите трима живи терористи и няколко предполагаеми организатори на терористичния акт.

1975 - В САЩ в Сакраменто, щата Калифорния, е извършен неуспешен опит за покушение срещу президента на САЩ Джералд Форд. Похитителят е 24-годишната Линет Фром, която насочва пистолет към президента при срещата му с почитатели в Сакраменто. Пистолетът засича и агент на тайните служби успява да я обезвреди.

1986 - В Карачи, Пакистан, при междинно кацане на самолета "Боинг-747-121" на американската компания "Пан Ам", изпълняващ полет от Момбай, Индия, до Ню Йорк, САЩ, петима палестински терористи отвличат самолета с 380 пътници и екипаж на борда. Самолетът е отвлечен в продължение на 16 часа. Убити са 20 души, около 150 са ранени. Самолетът е освободен от специалните части в Пакистан и нападателите са арестувани.

1995 - Франция извършва ядрен опит на атола Муруроа във Френска Полинезия. Това е 205-ият ядрен опит на Франция.

2005 - Самолет "Боинг 737-200" на авиокомпанията "Мандала еърлайнс", осъществяващ полет по вътрешна линия, се разбива в гъсто населена част на Медан, третия по големина град в Индонезия и главен град на провинция Северна Суматра. Загиват 149 души. Сред загиналите пътници е губернаторът на Северна Суматра.

2008 - В Канбера в Австралия Куентин Брайс полага клетва пред парламента като 25-и генерал-губернатор на страната, с което става първата жена на този предимно церемониален пост. Назначена е на 13 април 2008 г.

2010 - Във видеозапис, излъчен от телевизия "Би Би Си", баската сепаратистка организация ЕТА обявява, че прекратява въоръжената борба за независимост на Страната на баските. В записа се уточнява, че организацията е взела това решение преди няколко месеца, "за да бъде даден ход на демократичен процес". В съобщение, поместено във вестника на баски език "Гара" също се казва, че ЕТА е решила вече да не извършва въоръжени нападения. В съобщението не се уточнява дали примирието е постоянно или временно. ЕТА не е извършвала атентати от м. август 2009 г.

2011 - В Исландия в специален съд - Ландсдомур, започва съдебен процес срещу Гейр Хорде, министър-председател от 15 юни 2006 г. до 1 февруари 2009 г., по обвинение, че носи отговорност за финансовата криза в края на 2008 г. На 23 април 2012 г. съдът постановява, че Хорде е виновен по един пункт от обвинението във връзка с фалита на исландски банки през 2008 г., но го оправдава по три други пункта и решава да не налага наказание. Гейр Хорде, който е на 61 години, е единственият до момента политически лидер в света, срещу когото се води дело във връзка със световната финансова криза. Според решението на съда Хорде е виновен за това, че не е провел правителствени заседания във връзка с кризата, преди тя да настъпи.

2014 - В Нюпорт във Великобритания на среща на високо равнище на страните от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) по предложение на президента на САЩ Барак Обама и министър-председателя на Великобритания Дейвид Камерън е създадена коалиция от държави за борбата с джихадистите от сунитската групировка "Ислямска държава". На срещата потвърждават участието си в коалицията 10 страни - членки и партньори - Германия, Франция, Италия, Дания, Полша, Турция и Канада, както и Австралия, която не е страна членка. Начело на коалицията са САЩ и Великобритания.

2016  -В Ханчжоу, Китай, по време на срещата на високо равнище на Г-20 (4-5 септември 2016), Русия и Саудитска Арабия подписват съвместна декларация за стабилизиране на петролния пазар. Документът е подписан от министъра на енергетиката  на Русия Александър Новак и министъра на енергетиката, промишлеността и минералните ресурси на Саудитска Арабия Халед ибн Абдул Азиз ал Фалих. Русия и Саудитска Арабия са съответно най-големия и втория световен производител на петрол и контролират производството на над 21 процента от световното потребление на петрол.

2017 - Правителството на президента на САЩ Доналд Тръмп прекратява програмата, защитаваща от експулсиране 800 000 младежи без документи и позволяваща им да учат и работят в страната. Програмата е въведена през 2012 г. с указ на президента Барак Обама и цели да позволи на децата, пристигнали нелегално в САЩ, да узаконят престоя си.

2018 - В Япония е регистрирано земетресение с магнитуд 6,7 по скалата на Рихтер. Епицентърът на труса е на 112 км югоизточно от град Сапоро на остров Хокайдо.  Дълбочината му е 37 км. Загиват 30 души, над 100 са ранени, десетки са в неизвестност. Земетресението предизвиква спиране на тока из целия остров Хокайдо. Близо 3 млн. домакинства остават на тъмно. Избухват и няколко пожара. Заради труса са отменени над 200 полета и са спрени влакове.

2019 - В Украйна започва работа Върховен антикорупционен съд, който ще гледа дела срещу висши представители на държавното управление. В новия съд ще работят 38 магистрати, избрани с конкурси под надзора на украински и международни експерти, които ще разглеждат дела, изготвени от органите за борба с корупцията в страната.

2020 - В Букурещ, Румъния, министърът на отбраната на Украйна Андрей Таран и министърът на отбраната на Румъния Николае Чука подписват споразумение между правителствата на Украйна и Румъния за сътрудничество във военно-техническата сфера. Споразумението определя правната база за сътрудничеството и опростява процедурите за държавни покупки във военната сфера, и позволява да се разшири партньорството между Украйна и Румъния, насочено към укрепване на сигурността в Черно море.

2021 - В Гвинея е извършен военен преврат. Специални части от гвинейските въоръжени сили, начело с полк. Мамади Думбуя, бивш член на Френския чуждестранен легион, арестувават президента Алфа Конде, суспендират конституцията, разпускат парламента и обявяват комендантски час. По телевизията полк. Мамади Думбуя заявява, че е бил подтикнат да свали Алфа Конде, президент на страната от 21 декември 2010 г., заради "бедността и повсеместната корупция".
   
 Родени на този ден българи:

Димо Казасов, журналист, публицист и обществен деец (1886-1980).
Секретар на Българския учителски съюз (1910-1919) и редактор на органа на съюза - в. "Съзнание" (1914-1920). Основава и радактира сп. "Бъдеще" (1913-1914) и в. "Трибуна" (1919), редактор на в. "Съзнание" (1914-1920), редактор на в. "Народ" (1920-1923), главен редактор на сп. "Звено" (1928-1934), редактор на сп. "Общинска автономия" (1928-1934), редактор на в. "Изгрев" (1932-1933). Председател на Дружеството на столичните журналисти (1924-1928), на Съюза на българо-югославските дружества (1932-1941). Министър на железниците, пощите и телеграфите (9 юни 1923-16 февруари 1924).  Пълномощен министър в Югославия (1934-1936). Министър на пропагандата (9 септември 1944-31 март 1945), министър на информацията и изкуствата (31 март 1945-11 декември 1947). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946)  и в VI Велико народно събрание (1946-1949).  Главен директор на издателствата, полиграфията и търговията с печатни произведения  (1950-1953). Автор е на очерци, мемоари, публицистични сборници и други книги - "Двете учителски организации. Техните теории, практика и актив" (1915),  "В тъмнините на заговора" (1925), "Бурни години  1918-1944" (1949), "Улици, хора, събития" (1959), "Видяна и преживяно" (1969), "Някогашните наши градове" (1975) и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1976).

Сергей Румянцев (ист. име Димитър Диловски Митов), поет и деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС)(1896-1925).
От 1921 г. е член на БЗНС. Участник в Първата световна война (1914-1918). От 1921 г. е работил като репортер и коректор с прекъсвания във в. "Земеделско знаме". Заедно с поета Трифон Кунев през 1922 г. основава хумористичното земеделско списание "Див дядо". Сътрудничил е със стихотворения, памфлети, пародии, маршове и оди в сп. "Отечество" (1914-1918), сп. "Художествена седмица" , сп. "Младежка земледелска мисъл",  сп. "Земледелска защита" (1923-1924), на в. "Младежко знаме" (1921-1924 и 1926-1947), в. "Защита" (1923-1924) и др. Бил е частен секретар на поета Цанко Церковски. Автор е на стихотворенията "Към родината" (1916),  "Напред" (1922), "Гърмиш и жигосваш" (1924), на стихосбирката  "Селски бодили" (1924) и др. Арестуван след атентата в катедралния храм "Свети Крал" (дн. "Св. Неделя")  в София на 16 април 1925 г. и  е убит на 19 или 20 април 1925 г.

Атанас Смирнов, поет, преводач и читалищен деец (1909-1976).
Сътрудничи на в. "Глобус", в. "Кормило", в. "Мисъл и воля", в. "Литературен преглед" (1934-1935), в. "Литературни новини" (1941- 1944), в. "Сладкодумче" (Търново), на сп. "Обзор" (1928-1930). Участва в редактирането на в. "Светлоструй", на в. "Дряновски глас" (1939-1944) и в. "Пробуда". В продължение на 35 г. е секретар на Народно читалище "Развитие" в Дряново. Автор е на стихосбирките "Кръгозор" (1933), "Колибарски химни" (1964), "Далечно ехо" (1968), "Ранна светлина" (1969). Превежда "Къс от слънцето" на Владимир Немцов (1957), "Ние с Витко" на Олег Бедарев (1960), "На Русия верните синове" на Лев Никулин (1961) и др. Автор е на недовършената поема за Дряновския манастир "Балада за деветте дни в манастира", на спомени и статии. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1967). От 2012 г. Народно читалище "Развитие-1869" в Дряново организира конкурс за поезия на млади творци "Атанас Смирнов".

Христо Тодоров, художник живописец и сценограф (1935-2015).
Работил е като сценограф и председател на художествения съвет на Българската национална телевизия (БНТ) (1961-1994). Автор е на над 200 телевизионни постановки в БНТ. Основател на Художествената галерия в Жеравна. Има над 20 самостоятелни изложби, участия в представителни изложби на българската живопис по света. Носител на Голямата награда на София за сценографията на пиесата "Тази малка земя" (1973-1974) на Георги Джагаров в Народния театър "Иван Вазов". Удостоен със званието "Заслужил художник" (1984).

Евгени Янчовски, футболист и треньор (1939).      
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Любимец" (Търнава), "Балкан" (Ботевград), "Ботев" (Пловдив), "Левски" (Карлово) и "Берое" (Стара Загора). За националния отбор по футбол има изиграни 15 мача и отбелязани 2 гола. Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико с националния отбор по футбол. Почетен гражданин на Стара Загора (28 септември 2023).

Стоян Божанков, треньор по баскетбол (1940-2011).
Бил е старши треньор и бивш помощник-треньор на националния отбор по баскетбол на България, както и треньор на отборите по баскетбол (мъже) на "Левски" и "Славия". През 2014 г. в негова памет BGbasket.com учредява награда, която ще бъде връчвана на най-добрия треньор на държавното първенство при юношите (до 19 г.).

проф. Милчо Лалков, историк (1944-2000).
От 1982 г. е ръководител на Катедрата по история на Византия и балканските народи в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заместник-директор на Българския изследователски институт във Виена, Австрия (1977-1978). Чете лекции по история на балканските народи в различни университети в България, Австрия, Германия, Холандия, Швейцария, САЩ. Автор е на "Балканската политика на Австро-Унгария 1914-1917" (1982), "България в балканската политика на Австро-Унгария 1878-1903" (1992), "Идеята за федерация в Европейския Югоизток 1944-1948 г." (1992) и др. Носител на Хердерова награда за цялостен принос в развитието на културните връзки между народите от Средна Европа и тези от Източна и Югоизточна Европа (1995).

акад. Стефан Додунеков, математик (1945-2012).
Директор на Института по математика и информатика на Българската академия на науките (БАН) (1999-5 август 2012). Председател на Съюза на математиците в България (8 април 2001-5 август 2012). Президент на Математическия съюз на Югоизточна Европа (2005-2009). Чл.-кор. на БАН (2004). Председател на БАН (19 юни-5 август 2012). Над 35 години е преподавател в български и в чужди университети. Автор е на над 120 научни труда, три книги и 12 учебници и учебни пособия по математика. Удостоен с "доктор хонорис кауза" на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (2010).

Васил Василев, журналист (1949).
Кореспондент на Българска телеграфна агенция в Бейрут, Ливан (1973-1983), на Българска национална телевизия в Париж, Франция (1983-1990). През 1990 г. възстановява фирмата "Братя Василеви", основана от неговия прадядо Васил Василев, и започва да се занимава с частен бизнес. Основател на Съюза на работодателите в България (2000) и негов председател (24 април 2000-11 октомври 2005). От 23 януари 2014 г. е председател на Общобългарския комитет "Васил Левски".  Автор е на книгата "България - френски хроники" (1987). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1982).

Величко Конакчиев, журналист и публицист (1949).
Бил е коментатор в програма "Хоризонт" на Българско национално радио (БНР), водещ на предаванията "Неделя 150" и "Нещо повече" на БНР  (1992-2013).

Минчо Коралски, юрист и политик (1951).
Специалист в Главно управление  "Социално осигуряване" (1980-1989г.); председател на Централната комисия по социално осигуряване (1989-1990); Заместник-председател на Комитета по труда и социалното осигуряване и заместник-министър на труда и социалните грижи (1990-1992). Главен експерт и секретар на Съюза за стопанска инициатива на гражданите (1992-1994). Депутат в 37-ото Народно събрание (12 януари-25 януари 1995).  Министър на труда и социалните грижи (25 януари 1995-12 февруари 1997). Председател на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (23 април 1996-4 март 1997). Главен секретар на Главна дирекция "Социалноосигурителна политика в Националния осигурителен институт (4 март-22 декември 1997).  Член на Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж (НИПА) (2001-2003). Изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания (от януари 2006-18 юли 2022).

Милена Пантелеева, сценограф (1963-2020).
Работила е като сценограф и костюмограф в много театри в София и страната. Сценограф е на представленията в Народния театър "Иван Вазов" -  "Neoдачници", "Колко е важно да бъдеш сериозен (Години по-късно)", "Някъде в този живот", "Капитал(на) грешка" (последен проект на Милена Пантелеева) и др. Носителка на наградата "Аскеер" за вдъхновяващо сценично пространство на постановката "Neoдачници" (25 май 2018).

Тереза Маринова, състезателка по лека атлетика (троен скок) и треньор (1977).
Олимпийска шампионка през 2000 г. в  Сидни, Австралия.  Печели златни медали на Световното първенство за девойки през 2000 г. в Сидни, Австралия, на Световното първенство в зала през 2001 г. в Лисабон, Португалия. Печели златни медали на Европейското първенство за девойки през 1995 г., на Европейското първенство в зала през 2002 г. във Виена, Австрия. Печели бронзови медали на Световното първенство през 2001 г. в Едмънтън, Канада, и  на Европейското първенство през 1998 г. в Будапеща, Унгария. Прекратява спортната си кариера на 3 юли 2008 г. Треньор по лека атлетика (2010-2020). От 2012 г. е преподавател по лека атлетика в Националната спортна академия "Васил Левски". Има и детска школа по лека атлетика. Била е водеща на предаванията на  Българската национална телевизия за олимпийските игри през 2016 г. в Рио де Жанейро (Бразилия) и през 2021 г. в Токио (Япония). Почетен гражданин на Плевен (26 септември 1996). Почетен гражданин на София (30 октомври 2000). Спортист номер 1 на България за 2000 г.  Атлет на България за 2000 г. (заедно с Петър Дачев), за 2001 г. (заедно с Ростислав Димитров) и за 2002 г. (заедно с Петър Дачев).

На този ден са родени и:

Томазо Кампанела, италиански философ, поет и писател (1568-1639).
Най-известното му произведение е "Градът на слънцето" (1602).

кардинал Ришельо (светско име Арман Жан дьо Плеси), френски духовник и благородник (1585-1642).
Идеолог на абсолютизма. Кардинал на Католическата църква (от 1622). Първи министър на Луи XIII (1624).

Луи XIV Велики, крал на Франция (1643-1715) от Бурбонската династия (1638-1715).
Oстанал в историята като "Краля слънце", наречен така заради блясъка на неговия двор, недостижим за предишните владетели. Негова е фразата "Държавата - това съм аз!".

Йохан Кристиан Бах, немски композитор от епохата на класицизма (1735-1782).
Той е 11-ият и най-малък син на Йохан Себастиан Бах.

Робърт Фергюсън, шотландски поет (1750-1774).

Джакомо Майербер, немски композитор, пианист и диригент (1791-1864).

Алексей Толстой, руски писател, поет и драматург (1817-1875).

Александру Влахуца, румънски писател (1858-1919).

Дерил Франсис Занук, американски продуцент и сценарист (1902-1979).
Eдин от основателите на киностудията "Туенти сенчъри - Фокс" (1935).

Едоардо Амалди, италиански физик (1908-1989).
Работи в областта на ядрената физика и физиката на елементарните частици.

Юсуф Мохамед Даду, южноафрикански политик (1909-1983).
Национален председател на Комунистическата партия на Република Южна Африка (1972-1983).

Джон Кейдж, американски композитор авангардист, пианист и диригент (1912-1992).

Фонс Радемакерс, нидерландски актьор и режисьор (1920-2007).
Режисьорският му дебют "Село край речния бряг" (1958) е първият филм в историята на холандското кино, номиниран за наградите "Оскар". Носител на "Оскар" за чуждоезичен филм (1986) за филма "Нападение" (1985), адаптиран по едноименната книга на Хари Мулиш.

Андриан Николаев, съветски космонавт (1929-2004).
Участвал е в първия в света групов космически полет на два пилотирани кораба - "Восток-3" и "Восток-4" (1962). Той е третият руски гражданин, летял в космоса с кораба "Восток-3". Корабът извършва 64 обиколки около Земята с обща продължителност на полета 94 ч. 10 мин. Носител на Държавната награда на СССР (1981).

Антонио Валентин Анджелило, италиански футболист от аржентински произход и треньор (1937-2018).
Има изиграни мачове с националните отбори на Аржентина и Италия.
митрополит Даниил (светско име Нуширо Икио), японски църковен деец /1938/.
От 14 май 2000 г. е глава на Японската православна църква и митрополит Токийски и на цяла Япония.

Вернер Херцог, немски режисьор (1942).
Режисьор, сценарист и продуцент на над 60 игрални и документални филми, сред които "Носферату - фантомът на нощта" (1978), "Фицкаралдо" (1982), "Срещи на края на света" (2007), "Пещерата на забравените сънища" (2010), "Кралицата на пустинята" (2015) и др.

Фреди Меркюри (ист. име Фарох Булсара), британски рокмузикант от ирански произход (1946-1991).
Съосновател на рок групата "Куин" заедно с  Брайън Мей и Роджър Тейлър (1971) и неин вокалист от 1971 г. до 1991 г. Най-успешният хит на групата е песента "Бохемска рапсодия" (1975), заемала първо място в класацията на Великобритания 9 седмици. "Куин" издават общо 18 албума, които заемат челното място в класациите, 18 сингъла с челни места и 10 DVD-та с челни позиции, от които са продадени над 300 млн. копия в световен мащаб. На 24 ноември 1991 г. Фреди Меркюри умира на 45-годишна възраст от бронхопневмония, вследствие на усложнения от СПИН. 

Майкъл Кийтън (ист. име Майкъл Джон Дъглас), американски актьор (1951).
Участвал е във филмите "Нощна смяна" (1982), "Бийтълджус" (1988), "Батман" (1989) и др.

Херман Кох, нидерландски интелектуалец, телевизионен продуцент и писател (1953).
Сред по-известните му произведения са "Вечерята" (2009), "Вила с басейн" (2011) и др.

Матиас Замер, немски футболист и треньор (1967).
От европейски първенства печели златен медал през 1996 г. в Англия и сребърен медал през 1992 г. в Швеция с националния отбор по футбол. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1996 г.

Леонардо (Леонардо Насименто де Араухо), бразилски футболист и треньор (1969).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, САЩ, златен медал от Световното първенство през 1994 г. в САЩ и сребърен медал от Световното първенство през 1998 г. във Франция.

Андре-Пиер Жиняк, френски футболист (1985).

Фелипе Кайседо, еквадорски футболист (1988).
Ким Ю На, състезателка по фигурно пързаляне от Република Корея /1990/.
Олимпийска шампионка през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От олимпийски игри печели и сребърен медал през 2014 г. в Сочи, Русия. От световни първенства печели два златни (2009, 2013), два сребърни (2010, 2011) и два бронзови медала (2007, 2008). 

Това е денят на смъртта на:

Бернардо Тасо, италиански поет (1493-1569).
В поемите му е последовател на рицарските идеали във времето на упадък на ренесансовите традиции (1508-1555).

Питер Брьогел, нидерландски художник (1525-1569).
Автор e на картините "Изгонването на ангелите" (1562-63), "Вавилонската кула" (1563), "Мизантроп", живописния цикъл "Годишните времена" (1965), включващ картините "Сенокос", "Жътва", "Връщане на стадата", "Мрачен ден", "Ловци в снега" и др.

Огюст Конт (Изидор Мари Огюст Франсоа Ксавие Конт), френски философ (1798-1857).

Рудолф Вирхов, немски лекар патолог (1821-1902).
Един от основателите на патологичната анатомия.

Нико Попов, български политик и общественик (1837-1905).
Първият кмет на първата след Освобождението на България от османско иго (1878) българска градска община - Бургас (7 февруари 1878-29 август 1880). Носител на бронзов медал от Сливенския губернатор за усърдната си работа като кмет на Бургас и за грижите, които полага за населението и руските военни части (1897).

Лудвиг Болцман, австрийски физик (1844-1906).
Един от основоположниците на статистическата класическа механика и физическата кинетика.

Шарл Пеги, френски поет и писател (1873-1914).
Автор е на "Мистерия за милосърдието на Жана Д`Арк" (1911), "Мистерия за невинно убитите младенци" (1912), "Ева" (1913) и др.

Василий Чапаев, руски военен деец (1887-1919).
Участник в Гражданската война (1918-1920). Командващ 25-а стрелкова дивизия (1919), отличила се по време на контранастъплението на Източния фронт срещу войските на Александър Колчак. Носител на орден "Червено знаме" (1919).

Иван Михайлов (Иван Михайлов Гаврилов, Ванчо),  български революционер, деец на македоно-одринското революционно движение (1896-1990). 
Сътрудничил е на в. "Независима Македония", в. "Илинден", в. "Свобода или смърт" и др. По негова инициатива излиза Сборник "Илинден", като издание на Македонското студентско дружество "Вардар" (1921Ц1929). От 1924 г. е член, а по-късно и ръководител на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация /ВМРО/. След Деветнадесетомайския преврат (1934), когато ВМРО е забранена, емигрира първоначално в Турция, а след това в Полша, Унгария, Хърватия, Австрия, Испания и Италия, където ръководи македонските политически организации на САЩ и Канада.

Асен Жабленски, български хоров диригент и педагог (1898-1972).
Ръководител на хор "Георги Кирков" (1920-1923, 1944-1946). От 1925 г. е гимназиален учител в Бургас, дирижира (до 1928) хора и оркестъра при музикалното дружество "Родни звуци". Главен редактор и началник на музикалния отдел на Държавно издателство "Наука и изкуство" (1949-1961).

Майка Тереза (ист. име Агнес Гонджа Бояджиу), монахиня от Римокатолическата църква в Индия от албански произход (1910-1997).
Основателка на ордена "Мисионери на милосърдието" (1950). Носителка на Нобелова награда за мир за 1979 г. Провъзгласена за блажена от папа Йоан Павел Втори на церемония в Рим, Италия, на 19 октомври 2003 г. На 4 септември 2016 г. на тържествена церемония в Рим майка Тереза е обявена за светица на Католическата църква от папа Франциск.

сър Джордж Солти (ист. име Дьорд Щерн), британски диригент и пианист от унгарски произход (1912-1997).
Музикален директор на Кралската опера "Ковънт Гардън" в Лондон (1961-1971), диригент на Чикагския симфоничен оркестър (1969-1991), главен диригент на Лондонския филхармоничен оркестър (1979-1983).

Милош Минич, югославски политик (1914-2003).
Член на Югославската комунистическа партия (1936). Държавен прокурор (март 1945-1950). Кмет на Белград (1955-1957). Председател на Скупщината на Социалистическа федеративна република Югославия /СФРЮ/(6 май 1967-6 май 1969). Министър на външните работи на СФРЮ (16 декември 1972-17 май 1978).

Николас Блумберген, американски физик от нидерландски произход (920-2017).
Един от създателите на нелинейната оптика, полевата теория на взаимодействието между електромагнитното лъчение и веществото. Той има значителен принос в конструирането на лазерите, като въз основа на нелинейната оптика дава теорията на настройващ се лазер. С използването на такива лазери под ръководството на американския физик Артър Шолоу се развиват методи на лазерна спектроскопия, които дават нова информация за структурата на атомите и молекулите. Носител на Нобеловата награда за физика за 1981 г. заедно с Артър Шолоу "за приноса им към развитието на лазерната спектроскопия". Другата половина от наградата получава шведския физик Кай Сигбан за разработването на електронната спектроскопия с висока разделителна способност.

Пенчо Богданов, български актьор, режисьор и сценарист на анимационни филми (1923-2013).
Режисьор в Отдела за анимационни филми към Студия за игрални филми (1965-1993). Председател на Международната асоциация на анимационния филм (АСИФА) - България (1974-1987). Участвал е във филма "Дърво без корен" (1974), телевизионния сериал "Жребият" (1993) и др. Сценарист и режисьор е на анимационните филми "Колоната" (1976), "Понеделник - ден за добри дела" (1977), "Къщичка под снега" (1985)  и др. Режисьор е на анимационните филми "Бонбон" (1968), "Веселяци" (1969),"Солисти" (1972), "Щурчето" (1973), "Анимато" (1988), и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1977).

проф. Добри Палиев (Добри Палиев Добрев), български перкусионист, композитор и педагог (1928-1997).
Ръководи групата ударни инструменти към Държавния симфоничен радиооркестър (1949-1961). Преподавател в Българска държавна консерватория (от 1961). Завежда катедра "Медни ударни и духови инструменти" в консерваторията (1973-1978 г. и от 1984). Създава камерен перкусионен ансамбъл "Полиритмия" (1976), който се състои само от ударни инструменти. Автор на 50 пиеси за ксилофон, маримба и вибрафон, пиеси за ансамбъл от ударни инструменти. Теоретичните му трудове са по въпроси, свързани с ударните инструменти: "Методика на обучението по ударни инструменти" (1970), "Камбани, клепала и овчарски звънци в България (1985) и др.

Юлиан Семьонов, руски писател и сценарист (1931-1993).
Основател (1989) и главен редактор (1989-1993) на в. "Совершенно секретно". Сред най-известните му романи и сценарии са "Петровка 38" (1964), "ТАСС е упълномощен" (1984), "17 мига от пролетта" (1969, като всички те са екранизирани.

Кир Буличов (ист. име Игор Можейко), руски учен и писател фантаст (1934-2003).
Автор е на трудове за древните източни езици и на научни статии по проблемите на източните култури. Автор е на книгите "Чудеса в Гуслярия" (1972), "Хора като хора" (1975), романа "Последната война", повестите "Закон за дракона", "Задграничната принцеса", "Нужна е свободна планета", "Островът на ръждивия лейтенант", "Умението да се хвърля топка", "Похищението на чародея", "Чужда памет", "Земетресение в Лигон", детските романи "Момиченцето от Земята" (позната и като "Гостенка от бъдещето") и "Приключение в бъдещето". Носител на Държавна награда на СССР (1982).

Иржи Менцел, чешки режисьор (1938-2020).
Известен е като лидер на експерименталната "нова вълна" в чехословашкото кино през 60-те години на 20-и век. Режисьор е на филмите "Строго охранявани влакове" (1966), "Престъпление в кабарето" (1968), "Чучулиги на кoнец" (1969), "Необикновените мъже с камера" (1979), "Селце мое централно" (1985) и др.
Йохен Ринт (Карл Йохен Ринт), австрийски автомобилен състезател /1942-1970/.
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1970 г. Той е единственият станал посмъртно шампион във "Формула 1". На 5 септември 1970 г. загива на пистата Монца, (Италия), но в оставащите кръгове от шампионата никой не може да го изпревари в генералното класиране.
/АЯ, МГ/