site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 4 септември в историята

4 септември 2024 г., сряда, 36-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Вавила, еп. Антиохийски. Св. пророк и боговидец Моисей.

Вавила бил Антиохийски епископ по времето на римския император Деций Траян (249-251) - един от най-жестоките гонители на християнството. След като принесъл жертва в езическото капище в Антиохия, императорът пожелал да влезе и в близкия християнски храм, за да се надсмее над извършваната по това време християнска безкръвна жертва - светата литургия. Епископът св. Вавила застанал решително на входа на храма, изправил се пред императора, прострял десницата си към гърдите му и не му позволил да влезе вътре и по този начин да оскверни божествената светиня. Свети Вавила бил доведен на съд пред императора. Деций Траян обещал на светителя богатства и почести, ако се откаже от Христа. Но не успял да го отклони от светата вяра и от дълга му като епископ на църквата. Св. Вавила бил подложен на жестоки изтезания. Накрая един от палачите го посякъл с меч.
Моисей е роден около 1550 г. преди рождество Христово, когато угнетяването на евреите в Египет достига връхната си точка. Фараонът Тутмос I (1557-1501 г. пр. н. е.), като виждал, че съществуващите до това време притеснителни мерки не спрели увеличението на евреите, издал заповед да бъдат убивани при раждането или да бъдат хвърлени в река Нил новородените мъжки еврейски деца. Три месеца майка му Йохаведа криела своето дете. Като видяла, че не може повече да го пази в тайна, сложила го в едно кошче и го пуснала в тръстиката до брега на реката Нил. По някое време дошла на това място дъщерята на фараона да се къпе, видяла кошчето и пратила слугинята си да го донесе. Отворила го и видяла вътре хубаво детенце, което плачело. Смилила се над него и по Мариам го пратила на майка му да й го откърми. След като отбила детето си, Йохаведа го предала на царската дъщеря. Тя го осиновила и му дала името Мойсей, което значи "от вода изваден". Макар и възпитан в царския дворец, Мойсей не изгубил съзнанието, че е евреин. Не изгубил и любовта си към своя народ. Когато станал на 40 години, той установил по-тесни връзки със своите сънародници. Моисей е една от най-важните старозаветни личности - автор на първите 5 книги от Библията - Моисеевото Петокнижие (Тора). Свещената книга го сочи като основна фигура за спасяването на израилтяните от египетски плен и преселението им в Ханаан, както и за консолидирането на еврейските племена около култа към единствения бог - Яхве. Нему се приписва и обявяването на Десетте Божи заповеди, които, според преданието, получил лично от Бога в планината Синай. Въпреки че доживява до 120 години, той умира преди евреите да достигнат Ханаан (Обетованата земя).


В България се отбелязва:

Денят на град Алфатар. Годишнина от обявяването (1974) на Алфатар за град с Указ 1942 на Държавния съвет от 4 септември 1974 г., обнародван в "Държавен вестник" на 17 септември 1974 г.

Празник на община Ветово. Годишнина от обявяването (1974) на Ветово за град с Указ 1942 на Държавния съвет от 4 септември 1974 г., обнародван в "Държавен вестник" на 17 септември 1974 г.

Празник на град Гулянци. Отбелязва се с решение на Общинския съвет. Годишнина от обявяването (1974) на Гулянци за град с Указ 1942 на Държавния съвет, обнародван в "Държавен вестник" на 17 септември 1974 г.

Празник на община Гурково. Годишнина от обявяването (1974) на Гурково за град с Указ 1942 на Държавния съвет от 4 септември 1974 г., обнародван в "Държавен вестник" на 17 септември 1974 г.

Денят на град Сунгурларе. Отбелязва се съгласно решение на Общинския съвет от 1992 г. Годишнина от обявяването (1974) на Сунгурларе за град с Указ 1942 на Държавния съвет, обнародван  в "Държавен вестник" на 17 септември 1974 г. Празникът на Община Сунгурларе се отбелязва на 14 февруари -  Деня на лозаря (Трифон Зарезан) .

На този ден в България:

1907 - В с. Горна Студена в община Свищов по идея на революционера Стоян Заимов е открит музей "Велики княз Владимир Александрович", посветен на руския император Александър Втори. Сред гостите на откриването са синът на Александър Втори -  княз Владимир Александрович, ген. Николай Столетов и Стоян Заимов, който три години по-рано основава комитет на името на император Александър Втори и започва да събира средства за изграждането на паметници по местата, където са се водили военни действия. Музеят се намира в къщата на търновския търговец хаджи Никола Минчев, където от 9 август до 26 октомври 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) се установява главната квартира на действащата армия и оттам руският император Александър Втори е командвал войските си. Селото, което наброявало около 100 къщи с близо 700 жители, се превръща в стратегически център на руските войски.

1911 - Произведени са избори за 15-о Обикновено народно събрание, спечелени от коалиция на Демократическата партия, Прогресивно-либералната партия и Народната партия.

1954 - В Завода за антибиотици в Разград е произведен първият български пеницилин. На 5 септември 1954 г. официално е открит завода.

1967 - Премиера на първия български многосериен филм "С пагоните на дявола". Прожекцията е в кино "Благоев" на ул. "Алабин". Сценарият е на Костадин Кюлюмов и Евгени Константинов, режисьор е Неделчо Чернев. Музиката е на Петър Ступел, оператор - Георги Карайорданов. Главните роли се изпълняват от Димитър Буйнозов, Ани Бакалова, Любомир Кабакчиев, Иван Кондов и др.

1969 - Официално откриване на "ТЕЦ Марица изток 2" - първата централа в България, изградена със сглобяеми стоманобетонни елементи. На 27 февруари 1964 г. е направена първата копка на главния корпус на централата, състояща се от четири блока по 150 мегавата. През февруари 1965 г. започва монтирането на отделните блокове за първия котел, който е запален на 26 август 1966 г. На 25 октомври 1966 г. първи енергоблок е включен в енергийната система на страната. На 1 септември 1966 г. с Решение 433/8 септември 1966 г. на Министерския съвет е образувано държавно електропроизводствено предприятие ТЕЦ "Марица изток 2" с предмет на дейност - производство на електрически и топлинна енергия, със седалище с. Ковачево, Сливенско. На 5 ноември 1968 г. влиза в експлоатация четвърти блок на централата, като така е завършен първият етап от изграждането й и тя е присъединена към националната енергийна система.  През 1969 г. централата работи с пълната си мощност от 600 мегавата. През 1979 г. Министерският съвет взима решение за изграждане на още 4 блока с обща мощност 850 MW. На 11 април 1985 г. в редовна експлоатация влиза пети енергоблок на централата, а на 20 септември 1985 г. е включен и шести енергоблок. Мощността на двата блока е по 210 мегавата. Започва строителството и монтажът на седми и осми блок - седми блок е въведен в експлоатация през 1990 г., а осми блок - 28 ноември 1995 г., с което е завършено изграждането на централата като комплекс.

1974 - Официално е открита първата атомна електроцентрала в България - АЕЦ "Козлодуй". Първата копка на електроцентралата е на 14 октомври 1969 г. Въвеждането на мощностите се осъществява на три етапа. През първия завършва изграждането и пускането в експлоатация на Първи енергоблок (24 юли 1974 г.) и на Втори енергоблок (27 септември 1975 г.). През втория етап се въвеждат в експлоатация Трети блок (17 декември 1980 г.) и Четвърти блок (18 май 1982 г.). С въвеждането в експлоатация на последните два блока - Пети (29 ноември 1988 г.) и Шести (8 септември 1991 г.) завършва третият етап. Първи и Втори блок са изключени от енергийната система на страната на 31 декември 2002 г., съгласно решение на Министерският съвет от 19 декември 2002 г. във връзка с поети от България ангажименти в преговорите за присъединяване на страната към Европейския съюз. Трети и Четвърти блок на електроцентралата са изключени от енергийната система на страната на 31 декември 2006 г. съгласно решение на Министерски съвет от 21 декември 2006 г., което е в изпълнение на задълженията на България по Договора за присъединяването на страната към Европейския съюз, подписан на 25 април 2005 г.

2003 - С Решение на Министерския съвет от 4 септември 2003 г. с. Костандово, област Пазарджик е обявено за град.

2014 - Европейската комисия одобрява вписването на българския продукт "Роле Трапезица" в регистъра на храните с традиционно специфичен характер. Наименованието на продукта произхожда етимологично от името на историческия хълм Трапезица във Велико Търново.

2015 - Проф. Георги Атанасов и доц. Валери Йотов - ръководители на археологическа експедиция, съобщават за открита раннохристиянска крипта при разкопки в античния град Залдапа край село Абрит, община Крушари - една от най-големите на Балканите. Размерите на криптата, датирана от края на V век, са необичайно големи - 3.80 на 2.50 метра.

2017 - В отчет на Държавната агенция "Разузнаване" през първата половина на 2017 г.  агенцията е осигурила изпреварваща информация за действия, създаващи рискове и заплахи за суверенитета, териториалната цялост на България и единството на нацията, както и информация за действия, застрашаващи политическата и икономическата сигурност на държавата. За съответния период агенцията е изпратила общо 1259 материала до съответните държавни институции. В тях е имало 184 информации по проблемите с тероризма, 149 по темата за организираната престъпност, и 181 за нелегалните миграционни процеси. По икономическата сигурност информациите предоставени от агенцията са 153, а по линията на външно-политическото разузнаване - 592.

2023 - Във Видин  официално е открита реставрираната синагога. Сградата е превърната в Културен център „Жул Паскин“ и носи името на френски художник, роден във Видин. Синагогата е построена през 1894 г.  върху руините на старата. Наричана в миналото „Белия лебед“ заради красивата фасада,  обновената Синагога обединява функциите на музей, изложбено пространство, многофункционална зала за събития и парк.
             
На този ден по света:

1781 - В САЩ испански заселници основават селището Лос Анджелис. Оргиналното име е El Pueblo de Nuestra Senora La Reina de Los Angeles de Porciuncula ("Град на божията майка, царица на ангелите"). От 1850 г. селището е град.

1802 - Немският филолог и учител по гръцки език Георг Гротефенд представя пред Академията на науките в Гьотинген дешифрираните от него древноперсийски клинописи. Това са първите в историята преводи на древноперсийски клинописи. За основа на дешифровката той използва два надписа от времето на Ахеменидите. Изхождайки от повторяемостта в надписите на думата "цар", разчетена от него, и опирайки се на верига от логически разсъждения, през 1802 г. Георг Гротефенд прочита началото на първия надпис като: "Дарий, цар велики, цар на царете, син на Хистапс, Ахеменид" и началото на втория надпис "Ксеркс, цар велики, цар на царете, син на цар Дарий, Ахеменид".

1837  - В Ню Йорк, САЩ, за пръв път е демонстриран електромагнитният телеграфен апарат от американския изобретател Самюъл Морз. За използването на апарата той въвежда телеграфния код (1838), известен като морзова азбука. Първото телеграфно съобщение на морзовата азбука е предадено на 24 май 1844 г. от Вашингтон до Балтимор. Морзовата азбука излиза официално от употреба на 1 февруари 1999 г.

1882 - В Ню Йорк, САЩ, влиза в есплоатация първата в света електроцентрала, изградена по проект на американския изобретател Томас Едисон. Тя снабдявала с постоянно електричество район от града с площ от 2,5 кв. км.

1886 - В Каньона на скелетите, Аризона, САЩ, вождът на индианското племе "апахи" Джеронимо се предава на ген. Нелсън Майлс от американската армия и така приключва последният голям индиански бунт. Джеронимо оглавява последната група апахи, която е продължила въоръженото съпротивление срещу белите заселници през 19 в. на територията на Аризона и Ню Мексико.

1888 - Американският предприемач Джордж Истман регистрира търговската марка "Кодак". Той получава и патент за първата фотокамера с фотографска лента. Основател на компанията "Истман драй плейт" (1881), преименувана по-късно на "Истман Кодак" (1892). През 1885 г. създава фотографския филм.

1944 - Гр. Антверпен в Белгия е освободен от фашистка окупация по време на Втората световна война (1939-1945).

1955 - В Лисабон, Португалия, се провежда първият мач от новосъздадения футболен турнир Купа на европейските шампиони между "Спортинг" (Португалия) и "Партизан Белград" (Югославия). Мачът завършва 3:3. Това е първи сезон 1955/1956, в който се провежда турнирът, а първият носител на  Купата на европейските шампиони е "Реал Мадрид" (Испания). След сезон 1992/1993 турнирът е преименуван на Шампионска лига.

1975 - В СССР по Първи канал на телевизията е излъчено първото предаване на телевизионната игра "Какво? Къде? Кога?". Първоначално играта се нарича "Семейна викторина "Какво? Къде? Кога?", в която участват две семейства, като за една минута отборите трябва да отговорят на въпрос на зрителите. Дълго време зрителите не са знаели кой води играта. Водещият Владимир Ворошилов е наричан "Инкогнито от Останкино". През 1979 г. участниците в играта за първи път са наречени експерти. Дотогава са наричани "членове на Какво? Къде? Кога?" или "участници". В играта на 23 април 1980 г. за първи път се споменава името на водещия: "Владимир Ворошилов водеше програмата". Първата почетна награда на клуба е връчена през 1981 г. и представлява висулка с формата на дървен бухал. През 1984 г. се появява и наградата "Кристална сова". Първото излъчване на живо на играта е на 24 октомври 1986 г. През 1987 г. има три излъчвания на живо от България. От 1990 г. играта се излъчва от Ловната хижа, която е архитектурен паметник от 18-и в. и е построена между 1739 г. и 1753 г.

1999 - В курорта Шарм ел Шейх, Египет, президентът на Палестинската автономна власт Ясер Арафат и министър-председателят на Израел Ехуд Барак подписват Меморандум за разбирателство. Документът определя конкретни стъпки за прилагането на Споразумението от Уай плантейшън, подписано на 23 октомври 1998 г. в Уай плантейшън, САЩ. Израел се ангажира да се изтегли  от територията на Западния бряг на р. Йордан на три етапа от 11 процента и да освободи от затвора 350 палестинци.

2011 - В Иран първата атомна централа "Бушехр" е свързана с електропреносната мрежа на страната. АЕЦ "Бушехр" има капацитет от 1000 мегавата.

2015 - Папа Франциск променя процедурите по анулиране на католически църковни бракове, като ги ускорява и опростява. Това е най-голямата реформа, заложена в издадения от папата документ (motu proprio), съгласно който се въвежда ускорена процедура, изпълнявана от епископ, към която може да се прибегне, когато двамата съпрузи искат анулиране или не са против анулиране. Премахва се автоматичната втора инстанция по делото, обжалванията са възможни, но няма да се правят автоматично.

2016 - В Рим, Италия, папа Франциск обявява за светица майка Тереза, католическата монахиня, която посвещава над половин век от живота си на най-бедните и неоправданите. На литургията за канонизация на площад "Свети Петър"  присъстват около 100 000 вярващи и правителствени делегации от различни страни.  Майка Тереза, наричана Калкутска, тъй като е посветила живота си в служене на страдащите и бедните в Индия, е провъзгласена за блажена през 2003 г. от тогавашния папа Йоан Павел Втори. Специалната ватиканска комисия признава за чудо изцелението на индийка от рак на стомаха през 1998 г. и на бразилец от мозъчна инфекция през 2008 г. благодарение на нейните молитви.

2017 - Кралицата на Великобритания Елизабет Втора открива в Шотландия най-високият мост в страната - "Куинсфери кросинг" - един от най-съвременните в света вантови мостове с три опори с височина 207 метра. Мостът, който е дълъг 2,7 км свързва шотландската политическа и културна столица Единбург със североизточната част на Шотландия. Стойността на модерното съоръжение е 1,35 млрд. лири (1,7 млрд. д.).

2018 - В Япония при преминаването на тайфуна Джеби, най-силният, поразявал директно Япония през последните 25 години, загиват 8 души и над 300 са ранени. Тайфунът връхлита югозападната префектура Токушима на остров Шикоку. Скоростта на съпътстващите ветрове достига на места близо 220 км/ч. В централната му част тя е 160-190 км/ч. Без ток остават около 2,3 млн. домакинства в Централна и Западна Япония. Заради стихията са отменени около 800 вътрешни полета, както и движението на някои високоскоростни влакове.  

2019 - Върховният съд в Хондурас осъжда бившата първа дама Роса Елена Бониля на 58 години затвор за измами и присвояване на близо 600 000 долара държавни средства между 2010 г. и 2014 г., когато съпругът й Порфирио Лобо е бил президент. Присъдата на Роса Елена Бониля е в рамките на максималното наказание за подобни престъпления.

2021 - В Марсилия, Франция, е публикувана нова редакция на класификацията на видовете, изследвани в рамките на "Червения списък" на Международния съюз за защита на природата, съгласно която близо 30 на сто от видовете са застрашени. Международният съюз за защита на природата е изследвал общо 138 374 вида, като 38 543 от тях (около 28 на сто) са разделени в различни застрашени категории. Комодските варани, които са най-големите гущери на света, са прекласифицирани от "уязвим" вид (най-малко застрашената категория) във вид, който е "в опасност".

2022 - На площад "Свети Петър" папа Франциск отслужва меса за беатификация на папа Йоан Павел Първи - етап, предшестващ канонизацията на Йоан Павел Първи и обявяването му за светец. Папа Йоан Павел Първи е начело на Ватикана само 33 дни - от 26 август 1978 г. до 28 септември 1978 г., когато умира от инфаркт.

Родени на този ден българи:

Димитър Мутев, книжовник, просветен деец и общественик (1818-1864).
Той е бил един от най-образованите българи с признати научни постижения през 19 в., изявил се в българската култура, в науката - като автор на учебник по естествена история ("Естествена история за първо запознаване с естеството" ) се нарежда сред основоположниците в българската книжнина на учебните дисциплини ботаника, зоология, минералогия. През 1842 г. подготвил дисертация на латински по физика и е първият  българин, получил високото научно звание по физика. Основател, пръв редактор и сътрудник на сп. "Български книжници" в Цариград (1858). Един от основателите на Болградската гимназия в гр. Болград, създадена с указ от 10 юни 1858 г. и неин директор  (15 октомври 1859-13 януари 1864). Сред основателите в гр. Болград е и на Болградска библиотека през 1861 г. и на Българо-румънската печатница, открита  на  6 август 1861 г. Заедно с Драган Цанков издава в Цариград алманаха "Месецослов на българската книжнина" (1857, 1859). Записва народни песни и пословици, обнародвани в "Паметници и образи на народния език и словестност на руските славяни" (1856).  Автор на много статии и публицистични текстове. Преводач и полиглот - знаел е 10 езика. Автор е на "Естествена история за първо запознаване с естеството" (1869, посмъртно). Превежда от английски език първата част от романа "Чичо Томовата колиба" от Хариет Бичър Стоу (1858), "Георг Стефенсон" от Самуел Смайлз (1858) и др.

проф. Васил Миков (Васил Миков Вълов), археолог, основател на праисторическата наука в България (1891-1970).
През 1922 г. започва работа в Националния археологически институт с музей при БАН, като от 1925 г. е редовен асистент в музея, през 1931 г. е един от създателите на Праисторическия отдел в музея, от 1932 г. е негов уредник, а от 1949 г. е завеждащ на отдела. В продължение на 56 години, от 1914 г. до смъртта си през 1970 г., работи в областта на археологията, историята, музейното дело, краеведството, географията, топографията, фолклора и топонимията.  Ръководил е на разкопките на повече от 40 праисторически обекта Ц надгробни и селищни могили, сред които Мезек (1931) заедно с Богдан Филов, крепости,  стари рудници и пътища, кули Ц долмени и пещери. Има заслуги в организацията на музейното дело в България, като е ръководил на подреждането на исторческите музеи в Ловеч, Казанлък, Разград, Нова Загора, Хасково, Асеновград, Самоков, Враца и Габраво. Изследвал е голяма част от пещерите в страната като първостепенен извор на праисторическата епоха, сред които в Кунино (1926), Андъка (1924), Карлуково (1926), Деветашката пещера (1927, 1950), Ловешките пещери (1927), пещерите при Кърпачево (1929), Рабишката пещера (1929), Долни Лом (1929). Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1946-1949). Автор е на повече от 240 научни и научнопопулярни трудове, сред които "Предисторически селища и находки в България" (1933), "Идолната пластика през новокаменната епоха в България" (1935), "Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места" (1943), "Античната гробница при Казанлък" (1954), Златното съкровище от Вълчитрън" (1958), "Деветашката пещера" (1960) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен.

проф. Владимир Трандафилов, актьор (1897-1972).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1922-13 януари 1972). Ръководител на Катедрата по художествено слово във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (дн. НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов)(1948). Председател на Творческия дом на актьора (1959-1961). Удостоен със званието "Народен артист" (1951). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Народна република България" (1957, 1959), на орден "Георги Димитров" по случай 70-ата годишнина от рождението му и 50 години творческа дейност (май 1968). От 1972 г. театърът във Видин носи неговото име.

Николай Шмиргела (ист. име Николай Петков Владов), скулптор и художник график (1911-1999).
Основател и дългогодишен член на Дружеството на новите художници (1931). Главен редактор на сп. "Изкуство" (1953-1955). Директор на Националната художествена галерия (1959-1964) и организатор на филиала й Криптата към храм-паметника "Св. Александър Невски". Автор е на нелегални илюстрации и корици на книги на писатели-революционери. Работил е и в областта на монументалната скулптура, графиката, рисунката, приложната графика и пространственото оформление. Урежда представителни изложби в чужбина "2500 г. изкуство в България" (1959-1961), "Съкровищата на българските земи" (1963). Автор е на "Национална художествена галерия" (1960), "Скулптурата по нашите земи"  (1961) и др. Носител на бронзов медал от Международната изложба на книгата в Лайпциг (1965), орден "Г. Димитров" (1971, 1981, 1986), орден "Народна република България" втора степен (1963).

Григор Чернев (Григор Чернев Григоров), литературен и филмов критик, писател и публицист (1934-2015).
Редактор във в. "Народна младеж" (1958-1969), заместник главен редактор в Българска национална телевизия (1969-1970). Заместник главен редактор (1970-1979) и главен редактор на в. "Народна култура" (1988-1989). Заместник-председател на компанията "Българско видео" (1985-1988). Главен редактор на в. "Софийско утро" (1990-1992) и на в. "Българофил" (1992). Автор е на сценарии за телевизионни предавания, за документални филми и на книгите "Премного красота за един ден" (1965), "Четириъгълникът на екрана" (1970), "Невена Коканова" (1973), "Целулоидният Дон Кихот" (1988) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1975), на Наградата за публицистика на Съюза на българските журналисти (1979), на Наградата за филмова критика на Съюза на българските филмови дейци (1981), на годишната награда на Съюза на българските писатели (2004), на Националната литературна награда "Богомил Нонев" за 2006 г. (2007) и др.

Александър Спиридонов, литературен критик и публицист (1937).
Работил е като учител в Родопите и  Eлeнския Бaлкaн. Oт 1970 г. сe oтдaвa нa литepaтуpнo-кpитичeскa дeйнoст. Зaвeждaл oтдeл "Teopия и кpитикa" нa в. "Пулс", сп. "Дpужбa" и в. "Литepaтуpeн фpoнт". Бил e глaвeн peдaктop нa издaтeлскa къщa "Ивaн Baзoв". Aвтop e нa книги зa Гeopги Кapaслaвoв, Димитър Талев, Кpум Гpигopoв и Никола Вапцаров,  нa пътeписитe "Пaдaнeтo нa Бepлинскaтa стeнa", "Eкзoтични спoмeни", "Нa гoсти в Tуpция" , нa литepaтуpнo-кpитичeскитe сбopници "Oвлaдeни и нeoвлaдeни тepитopии" (1979), "Cвeтлoсeнкитe нa тaлaнтa" (1986), "Oт дискусия към дискусия" (1987) и др.

Людмила Махалнишка, звукорежисьор (1939-2021).
Работила е в Студията за игрални филми "Бояна" (1969-1991), от 1991 г. е на свободна практика. Тя е първата жена звукорежисьор, работила в Студията за игрални филми "Бояна". Била е преподавател по звук в кинокатедрата към Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов", музикален оформител на театрални постановки.  Реализирала е над 60 игрални филма и около 300 документални като звукорежисьор. Сред озвучените от нея филми са "Бяла магия", "Аспарух", "Време разделно" и др. Носител на награди на Съюза на българските филмови дейци: награда за звук (1981, 1990-1993), за цялостно творчество по случай 100-годишнината на кино и изключителен принос в българската филмова култура (1995), награда за звук за "Нещо във въздуха" и "Ла донна е мобиле" (1994-1995). Носителка на орден "Кирил и Методий".

Александър Шаламанов, футболист и треньор (1941-2021).
През футболната си кариера е  играл за отборите на ЦСКА (София) и "Славия" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 42 мача и отбелязан 1 гол. Футболист на България за 1963 г. и 1966 г. Участвал е на Световните първенства по футбол в Англия през 1966 г. и в Мексико през 1970 г. Освен във футбола, Александър Шаламанов постига сериозни успехи и във волейбола и в ските, като дори участва в зимната Олимпиада в Скуо Вали, САЩ, през 1960 г.

Бисер Киров, естраден певец, музикант и композитор (1942-2016).
Професионалната му кариера започва през 1967 г. като вокален изпълнител с оркестър "Балкантон". Бил е режисьор и продуцент на предавания по Българската национална телевизия. От 1995 г. до 2002 г. е продуцент, режисьор и водещ по руската телевизия на детските предавания "Златното ключе" и "Чудна приказка".  Изнесъл над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка. Композитор и автор е на над 300 песни на български, руски, немски, чешки, полски, испански език и др. Има издадени 15 големи винилови плочи в България, Куба, ГДР, Полша и СССР, както и издадени малки плочи в Испания и САЩ, както и 9 компактдиска, издадени в България и Русия. Общият тираж на издадените му плочи и дискове над 7 милиона екземпляра. Записал е повече от 700 песни. Живял е в България, Русия и Германия, като постоянно пътува между трите държави. Четири сезона е бил солист във "Фридрихщатпаласт" в Берлин (1971, 1972, 1975 и 1977). Съветник по въпросите на културата в посолството на България в Москва, Русия (ноември 2006-30 юни 2010).  Носител на първа награда за изпълнение от фестивала "Златният Орфей" (1971), на голямата награда от фестивала "Златният Орфей" за песента му "Сонет" по текст на поета Димитър Методиев (1978). Удостоен със званието "Заслужил артист" (23 май 1985), със званието "Заслужил артист на Руската федерация" (2009). Носител на почетна грамота и златен знак на президента на Русия  Владимир Путин за заслуги в културното сътрудничество между България и Русия (2012), на голямата награда за принос в българо-руските отношения "Золотая муза" (юни 2015) за работата му като продуцент, режисьор и водещ на популярните детски програми "Златното ключе" и "Чудна приказка" по руските телевизионни канали РТР и ТВ "Култура". През 2015 г. Бисер Киров е включен в юбилейния десети том на руската енциклопедия "Хората на нашето хилядолетие", редом с 58 имена на големи личности, оказали влияние на милиони хора. Почетен гражданин на Смолян (2012).

Боян Иванов, естраден певец (1943-2012).
Концертната си дейност започва през 1961 г., а през 1965 г. прави първия си запис - песента "Зеленоокото момиче", която се превръща в български хит. Бил е солист на оркестрите "Балкантон", Естрадния оркестър към Комитета за телевизия и радио, "София" и  др. През 90-те години на 20 в. заедно с Борис Гуджунов и Борислав Грънчаров създават певческото трио "Бо Бо Бо", което изпълнява популярни шлагери.

Петко Горанов, режисьор и сценарист на документални филми (1945).
Режисьор е на филмите "Армията", "Голямото семейство", "Синове на България", "Момчета на 20 години" (1987), "Той не загина на война" (1988), "Спонтанно" (1989), "Ехо от Камбоджа" (1996), "Бела съм, бела..." (1998), "Дохождат дни", "Мъжки момичета", "Небе за всички", "Синове на славата", "Капсулата" (2000), "За България" (2001),   "За родно небе" (2002), " В резерв на отечеството" (2003), "Паметта на нацията" (2006), "Деца на птици" (2007), "Офицер на духа" (2009), "И след разстрела..." (2010), "Напред и нагоре" (2013), "Криле на младостта“ (2013), "Имотите" (2013), "Едно ново начало" (2013), "Първият" (2014), "С ботевски дух" (2018) и др.
 
проф. Любомир Гърбев, драматург, театрален режисьор и педагог (1957).
Актьор и режисьор на Държавен куклен театър - Плевен (1981-1984). Художествен ръководител на Куклен театър - Благоевград (1996-2010). Художествен ръководител на Куклен театър - Благоевград (1998-2000). От 1984 г. е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" и от 1996 г. в Нов български университет. Автор и режисьор е на повече от 20 спектакъла в драматични и куклени театри, радиотеатър и телевизионен театър.

Николина Чакърдъкова, народна певица (1969).
През 1983 г. започва да пее в Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци в Гоце Делчев, а през 1987 г. към Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Пирин" в Благоевград. Изпълнява народни песни от македонската фолклорна област. Сред издадените от нея албуми са "Чакай ма, батьо Ванчо" (1996), "Любов и мъка от Македония"(2001), „Пуста младост“ (2001), „Българска сватба“ (2003), „Една мечта – част 1“ (2005), „Една мечта – част 2“ (2005), „Най-голямото богатство...“ (2013), „Николина Чакърдъкова и Оркестърът за народна музика на БНР“ (2016), „Популярни народни песни“ (2019). Николина Чакърдъкова и нейния екип създават спектаклите „Любов и мъка от Македония“ (2000), „Пуста младост“ (2001), „Българска сватба“, (2002), „Една мечта“ (2004), „Магията български фолклор“ (2007), „Най-голямото богатство...“ (2013), „Коледен спектакъл“ (2014), „Николина Чакърдъкова и Оркестъра за народна музика на БНР“ (2016) и „Младост пее и танцува“ (2022). Почетен гражданин на Гоце Делчев (20 април 2005).

Тодор Киселичков, футболист и треньор (1975).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Нефтохимик" (Бургас), "Несебър" (Несебър) и "Черноморец 919" (Бургас).

На този ден са родени и:

Франсоа Рене Шатобриан, френски писател и дипломат (1768-1848).
Автор е на романа "Атала", мемоарите "Спомени от отвъдното" и др. Посланик в Берлин (1821), Лондон (1822) и Рим (1828-1829). Министър на външните работи на Франция (28 декември 1822-4 август 1824).

Юлиуш Словацки, полски поет и драматург (1809-1849).
Представител на романтизма. Автор е на произведенията "В Швейцария" (1839), "Беньовски" (1941) и др.

Антон Брукнер, австрийски композитор (1824-1896).
Автор е на симфонии, меси, мотети, бил е също органист, пианист и музикален педагог. Носител на ордена "Франц Йосиф" (1886). През 1891 г. Виенският университет му присъжда титлата "Доктор хонорис кауза". През 1928 г. във Виена е създадено Брукнеровото музикално дружество, а в Линц се провежда фестивал на негово име.

акад. Александър Вишневски, съветски военен хирург (1874-1948).
Завеждащ хирургическата клиника в Казан (1914-1925). От 1918 г. той е старши лекар на първата съветска болница в Казан и ръководител на областната болница на Татарската автономна република в СССР (1918-1926). Завеждащ факултетската хирургическа клиника  в Казан (1926-1934). Директор на Хирургическата клиника към Централния институт за усъвършенстване на лекари и Общосъюзния институт за експериментална медицина в Москва (1934 -1947). Директор на Института по експериментална и клинична хихургия към Академията на медицинските науки на СССР (1947-13 ноември 1948). След смъртта му през 1948 г. институтът носи неговото име. Александър Вишневски разработва нови методи за лечение на възпалителните процеси на кожата, гнойни рани и травматичен шок, един от които е методът на местното обезболяване чрез пълзящия инфилтрат. Той прилага различни видове  новокаинови блокади в комбинация със създадения от него крем (1927), наречен на негово име "Вишневски", за лечение на рани, варикозни язви, изгаряния, измръзвания  и др. Автор е на повече от 40 научни труда. Удостоен с почетното звание "Заслужил деятел на науката на РСФСР" (27 април 1934). Носител на Държавна награда на СССР (11 април 1942).

Карлис Улманис, латвийски политик (1877-1942).
Министър-председател на Латвия (19 ноември 1918-18 юни 1921; 24 декември 1925-6 май 1926; 27 март 1931-5 декември 1931; 17 март 1934-19 юни 1940). Президент на Латвия (11 април 1936-21 юли 1940).

Леонард Франк, немски писател (1882-1961).
Автор е на романите "Разбойническата банда" (1914), "Оксенфуртският мъжки квартет" (1927) и др.

Бела Шобел, унгарски художник (1883-1976).

Дариюс Мило, френски композитор, диригент и музикален критик (1892-1974).
Автор е на произведения от различни жанрове, сред който 15 опери, 17 балета, 18 симфонии, концерти и камерно-вокални съчинения.

Макс Делбрюк, американски физик, генетик и вирусолог от немски произход (1906-1981).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1969 г. заедно с американския биолог от италиански произход Салвадор Лурия и с американския биолог Алфред Хърши за откритията, отнасящи се до механизма на репликация и генетичната структура на вирусите.

Станфорд Мур, американски биохимик (1913-1982).
Носител на Нобелова награда за химия за 1962 г. заедно с американския биохимик Уилям Стайн за техния принос в изясняването на връзката между химичната структура и каталитичното действие на активния център в молекулата на рибонуклеазата. Те си поделят наградата с американския биохимик Кристиан Анфинсен, който я получава за работата му върху рибонуклеазата и особено върху връзката между аминокиселиннната последователност и биологичноактивната структура. 
 
Кендзо Танге, японски архитект (1913-2005).
Допринесъл за изграждането на облика на модерна Япония. Автор е на архитектурните проекти на Мемориалния парк на мира в Хирошима, спортния комплекс, изграден за Олимпийските игри през 1964 г. в Токио, на небостъргачи на администрацията в Токио, на футуристичното здание на телекомуникационната компания "Фуджи тереби" в Токио и др.

Ренато Кастелани, италиански режисьор и сценарист (1913-1985).
Режисьор е на филмите "Ромео и Жулиета" (1954), "Бурно море" (1963), "Брак по италиански" (1964), "Животът на Джузепе Верди" (1982), "Под слънцето на Рим" , "Два гроша надежда" и др.

Хенри Форд II, американски индустриалец (1917-1987).
Президент на компанията "Форд Мотор Къмпани" (1945-1979).

Фатих Терим, турски футболист и треньор (1953).
Според класацията на Международната организация за футболна история и статистика той е сред осемте най-успешни треньори в света. Фатих Терим е сред седемте номинирани за най-добър мениджър на Съюз на европейските футболни асоциации (УЕФА) за 2008 г.

Маркус Цимерман, немски състезател по бобслей (1964).
Двукратен олимпийски шампион през 1998 г. в Нагано, Япония, и през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и един сребърен медал през 1992 г. в Албервил, Франция, и един бронзов медал през 1994 г. в Токио, Япония. От световни първенства печели пет златни медала - 1991 г., 1996 г. на двойки и на четворки мъже, 2000 г. и 2001 г., и три сребърни медала през 1999 г., 2000 г. и 2004 г.  

Марк Ноулс, тенисист от Бахамските острови (1971).
Спечелил е 3 титли от турнирите на "Големия шлем" на двойки. Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) на двойки (24 юни 2002).

Раул Албиол (Раул Албиол Тортахада), испански футболист (1985).
Печели златни медали с националния отбор по футбол от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка, от  Европейското първенство през 2008 г. в Австрия и Швейцария и от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна.

Алехандро Силва, уругвайски футболист (1989).

Яник Караско, белгийски футболист (1993).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Едвард Григ, норвежки композитор, пианист и диригент (1843-1907).
Родоначалник на норвежката музикална школа. Автор е на голям брой песни и романси, клавирни пиеси, камерна музика, оркестрови сюити и др. Най-известни са двете сюити из музиката към драмата на Хенрик Ибсен "Пер Гинт".

Владимир Арсениев, руски етнограф и писател (1872-1930).
Изследовател на Далечния изток.

Алберт Швайцер, немски философ, лекар, теолог, музикант органист (1875-1965).
Носител на Нобелова награда за мир за 1952 г.

акад. Димитър Дечев, български историк и филолог (1877-1958).
Ръководител на Катедрата по латинска филология в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1928-1945). Декан на Историко-филологическия факултет в СУ "Св. Климент Охридски"(1933-1934). Специалист по древните езици на Балканския полуостров. Работи в областта на епиграфиката, археологията и историята. Един от редакторите на сп. "Прометей" (1937-1943). Автор е на трудовете "Веди като трако-фригийско божество" (1923), "Тракийските езикови останки" (на нем. език 1958), "Характеристика на тракийския език" (1952) и др. Лауреат на Димитровска награда първа степен (1951).

Робер Шуман, френски политик (1886-1963).
Министър на финансите на Франция (24 юни 1946-24 ноември 1947). Министър-председател на Франция (24 ноември 1947-26 юли 1948; 5 септември 1948-11 септември 1948). Министър на външните работи на Франция (26 юли 1948-8 януари 1953). На 9 май 1950 г. министърът на външните работи на Франция Робер Шуман произнася реч в Париж, Франция, в която излага своя план за обединение на въгледобивната и стоманодобивната  промишленост на западноевропейските страни, т. нар. Декларация на Шуман.

акад. Иван Ненов, български художник (1902-1997).
Основател и ръководител на ателието по мозайка (1947-1950) в Художествената академия. Твори в областта на живописта, графиката, мозайката, керамиката и малката пластика. Известен със своите портрети, фигурални композиции, голи тела, пейзажи и натюрморти. Сред картините му са: "Автопортрет с кепе" (1926), "Майка" (1928), "Жената на балкона" (1933),  "Край морето" (1936), "Жена, която се облича" (1936), "Балкон с виадукт" (1936), "Тоалет", "Писмото" (1942), "Нощна разходка" (1959), "Созополска тераса" (1962), "Лято" (1969), "Септемврийско зазоряване" (1973) и др.  Публикува статии по въпроси на изобразителното изкуство. Удостоен със званието "Заслужил художник" във връзка с 1100-годишнината от създаването на славянската азбука и писменост, за приноса в развитието на науката, образованието, литературата и изкуството (22 май 1963) и "Народен художник"  (май 1972). Носител на орден "Георги Димитров" за активна творческа и обществена дейност и във връзка с 80-ата годишнина от рождението му (8 юни 1982), на орден "13 века България" за цялостната му творческа и обществена дейност и във връзка с 85-ата годишнина от рождението му (20 юни 1987), на орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги към България в областта на изобразителното изкуство (12 май 1997), на златен медал на Международната графична изложба "Аrt Addiction" в Стокхолм, Швеция (май 1997). 

Жорж Сименон, френски писател от белгийски произход (1903-1989).
Автор е предимно на криминални романи. Става известен с героя си полицейския инспектор - комисар от Криминалната полиция Мегре, за когото създава 75 романа и 28 разказа, голяма част от тях екранизирани. Автор е на романите "Влакът", "Кал на снега", "Влакът от Венеция", "Президентът" и др. Има общо 80 тома събрани произведения (425 книги).

Тибор Варга, унгарски цигулар, диригент и музикален педагог (1921-2003).

Андре Стил, френски писател, публицист и общественик (1921-2004).
Автор е на "Измама", "Забравени цветя", "Бог е дете", "Историята с оръдието", "Първият удар" и др.

Донатас Банионис, литовски актьор и режисьор (1924-2014).
Участвал е в над 70 филма, сред които "Адам иска да бъде човек" (1959), "Никой не искаше да умира" (1965), "Мъртъв сезон" (1968), "Гоя или тежкият път на познанието" (1971), "Соларис" (1972), "Бягството на мистър Маккинли" (1975), "Дни от живота на Бетовен" (1976 ) и др. Народен артист на Литовска ССР (1973). Народен артист на СССР (1974). Почетен гражданин на гр. Паневежис (1999). Удостоен с орден Гедиминас III степен - едно от най-високите отличия на Литва, и Кавалер на руския орден "Дружба" (1999).

Ешуа Алмалех (Шико), български спортен журнарист (1924-2018).
Доайен на спортната журналисти в България. Работил е във в. "Народ". През 1971 г. основава илюстрования спортен седмичник "Старт", където работи до пенсионирането си. Сътрудничи на Българската национална телевизия като коментатор по лека атлетика. Носител е на орден "Кирил и Методий втора степен. Заслужил деятел на спорта.

Кирил Цибулка, български композитор (1927-1997).
От 1949 г. се занимава с  композиторска дейност. Автор на музиката към 230 игрални и късометражни филми, на над 160 детски песни, на симфонични, хорови, солови, естрадни песни. Носител на наградата "Златната роза" за музиката към филма "Веригата" от Фестивала на българския филм във Варна (1964), на втора награда за музиката към филма "Отвъд синия хоризонт" и на втора награда за музиката към филма "Тя" (филм на ДЕФА) на Лайпцигския фестивал (1970).

Стефан Продев, български журналист, писател и политик (1927-2001).
Репортер във в. "Труд" (1946-1948). Бил е редактор във в. "Народна армия" (1951-1954), във в. "Народна младеж" (1954-1956), "Отечествен фронт" (1957-1959), в сп. "Септември" (1960-1961), във в. "Литературни новини" (1962-1964). Главен редактор на изданията на Българската телеграфна агенция (БТА) "Паралели" и "ЛИК" (1965-2 април 1979), през 1973 г. е спецкореспондент на БТА във Виетнам. Главен редактор на сп. "София" (април 1979-февруари 1989),  на  в. "Народна култура" (1984-ноември 1988), на в. "Култура" (1989-1990) и на в. "Работническо дело" (2 февруари 1990-24 септември 1990). Основател и пръв главен редактор на в. "Дума" (24 септември 1990-27 юни 1999). Председател на Съюза на българските журналисти (29 януари 1990-25 април 1991). Автор е на 30 книги, между които "Фред и пролетта" (1963, 1965, 1970, 1977, 1984, 1996) , "Редове" (1971), "Носене на кръста" (1993), "Да се чете след сто години" (2001), на стотици статии, есета, коментари. Депутат в VII Велико народно събрание и в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1990-1997). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1979). Носител на орден "Народна република България" втора степен  за неговата дългогодишна журналистическа и  публицистична дейност (септември 1977), на наградата на издателство "Христо Ботев" за цялостното му творчество (2 юни 1996),  на новоучредената награда за публицистика "Захари Стоянов" (5 ноември 1997), на журналистическата награда "Черноризец Храбър" на Съюза на издателите на всекидневници в България за цялостно присъствие в българската журналистика (2002, посмъртно).

проф. Борис Хинчев, български диригент (1933-2008). 
Диригент в операта в Русе (1957-1965). Диригент в Софийската народна опера (от 1965 г). Главен диригент на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1983-4 септември 2008). Преподавател по "Оперно пеене с диригент" в Българската държавна консерватория (1963-2008). Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1979). Носител на орден "Народна Република България" трета степен (1983).

акад. Камен Куманов, български учен биохимик (1937-2017).
Основател и ръководител на секцията "Липид-биологични взаимодействия", научен секретар и директор на Института по биофизика при Българската академия на науките (БАН). Бил е председател  на Отделението за биологични науки при Събранието на академиците на БАН. Научните му са свързани с изучаването на метаболизма на липидите в различни животински клетки в норма и в патология, както и с изясняването на състава, модификацията и структурната организация на клетъчните мембрани. Автор е на  стотици научни трудове и на няколко монографии. Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на университета "Пиер и Мария Кюри" в Париж, Франция.

Джачинто Факети, италиански футболист и спортен деец (1942-2006).

Стив Ъруин, австралийски природозащитник, известен като "Ловецът на крокодили" (1962-2006).
Загинал при злополука по време на гмуркане в района на Големия бариерен риф, когато скат го убожда в зоната около сърцето с отровния шип на опашката си.
/МГ, АЯ/