site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 31 август в историята

31 август 2024 г. събота, 35-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на полагане честния пояс на Пресвета Богородица. Св. свщмчк Киприан, еп. Картагенски. Св. Генадий, патриарх Константинополски.

В България се отбелязва:

Празникът на град Баня. Отбелязва се по традиция през последната събота от август по повод обявяването на село Баня, община Карлово, за град с Решение 582 на Министерския съвет от 30 август 2002 г.

Празникът на град Драгоман. Отбелязва се през последната събота на август по повод с обявяването на Драгоман за град с Указ 828 на Президиума на Народното събрание от 27 август 1969 г., обнародван в "Държавен вестник" на 29 август 1969 г.

Празникът на град Лъки и Ден на миньора. Отбелязва се през последната събота на август с решение на Общинския съвет по повод обявяването на Лъки за град с Указ 828 на Президиума на Народното събрание от 27 август 1969 г., обнародван в "Държавен вестник" на 29 август 1969 г. През 2024 г. Празникът на град Лъки и Денят на миньора (Професионален празник на миньорите - 18 август), ще бъдат отбелязани на 30 и 31 август.

Празникът на община Трекляно. Отбелязва се по традиция през последната събота на август по повод църковния празник Успение на Пресвета Богородица по стар стил - 28 август.

По света се отбелязва:

Международният ден на хората от африкански произход.  Отбелязва се от 2021 г. с резолюция A/RES/75/170 на Общото събрание на ООН от 16 декември 2020 г. Целта на деня е да се насърчи зачитането на правата и основните свободи на хората от африкански произход, както и да се повиши осведомеността на международната общност за приноса на африканската диаспора за развитието на обществото. С резолюция A/RES/68/237 на Общото събрание на ООН, приета на 23 декември 2013 г., е обявено Международно десетилетие на хората от африкански произход от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2024 г. 

Денят на свободата и солидарността в Европа. Отбелязва се от 2006 г. с резолюция на Европейския парламент от 28 септември 2005 г. по повод 25-ата годишнина от подписването (31 август 1980) в Гданск, Полша, на т.нар. Гдански споразумения, с които се слага край на стачката в корабостроителницата "В. И. Ленин", ръководена от Лех Валенса, лидер на профсъюза "Солидарност". Официално е признато съществуването на профсъюза "Солидарност", регистриран от Върховния съд на 10 ноември 1980 г.

Националният празник на Киргизстан. Ден на независимостта /1991/.

Националният празник на Малайзия. Ден на независимостта /1957/.

Националният празник на Тринидад и Тобаго. Ден на независимостта /1962/.

На този ден в България:

1923 - В София излиза бр. 1 на в. "Защита" - вестник на Български земеделски народен съюз. Последният брой на вестника излиза на 5 юни 1924 г.

2004 - В София взривно устройство с малка мощност избухва между 1.30 ч. и 2.00 ч. в двора на Полиграфическия комбинат от страната на ул. "Николай Ракитин", където се намира редакцията на в. "24 часа". По-късно на телефона в криминалния отдел на вестника се обажда мъж, който отправя заплаха: "Това, което беше снощи, ще ви се види пиратка, ако не спрете да пишете кой кого елиминира в подземния свят". Мъжът се обадил с карта с предплатени минути, а гласът му е бил променен. Заплахата е заради статия в броя на вестник "24 часа" от 30 август 2004 г., озаглавена "Убийства и отвличания от една бригада".

2005 - Народното събрание приема Закон за защита от шума в околната среда. Законът урежда оценката, управлението и контрола на шума в околната среда, причинен от автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт, както и от промишлените инсталации и съоръжения, както и определянето на степента на шумовото натоварване в околната среда.

2006 - В 3:00 ч. официално е пусната в експлоатация нова писта на летище "София". Тя е широка 3600 метра и широка 45 метра, която ще обезпечава 20 самолетни движения на час и 2200 пътника в пиковите часове. Разположена е успоредно на 210 метра от старата писта, която е заличена от международния бюлетин за ползвателите на летището.

2009 - При разкопки на нос Калиакра археологически екип с ръководител ст.н.с. Бони Петрунова от Националния археологически институт с музей при БАН открива култов комплекс от 8-9 век.

2012 - В София на тържествена церемония в метростанция "Сердика" е пуснат в експлоатация вторият метродиаметър на метрото с маршрут ж.к. "Надежда" - Централна жп гара - пл. Св. "Неделя" - бул. "Черни връх". Трасето е с дължина 6,5 км и има 7 метростанции, като общата дължина на метрото става 31 км с общо 27 метростанции.

2015 - Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета с нанесено частично позлатяване "130 години от Съединението на България".

2016 - Избухва пожар в Сакар планина между селата Мъдрец и Главан, община Гълъбово. Теренът е силно пресечен и в овладяването на пожара участват над 200 души огнеборци, горски работници и военнослужещи. Унищожени са над 5440 декара, от които 2500 декара смесена гора.

2019 - Археолозите, които проучват новостроящия се участък от автомагистрала "Хемус" край село Градище, откриват археологически находки от три епохи. Те изследват късноримско селище със стопанска част. Археолозите откриват бронзово огледало от Ранното средновековие – 8-9 век, което е може би първото огледало, открито в България от този период. Открит е и кладенец от Римската епоха, в който са открити части от стомни и кофи. По време на разкопките са открити над 400 монети и около 25 фибули, както и няколко черепа.

2020 - На пресконференция в пресклуба на БТА в София е обявено създаването на фондация "Млади медици за България", която ще подкрепя млади медици до 35 години. Председател на Управителния съвет на фондацията е д-р Динко Младенов, управител на клиника "Медикус Алфа" - Пловдив.

2021 – Концерт "Гала в София" в София на площад "Св. Александър Невски" на испанския тенор Пласидо Доминго и оперната певица Соня Йончева заедно със Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров.

2023 - В Свищов официално е открита електроцентрала за производство на електрическа и топлинна енергия от отпадна биомаса на територията на предприятието за целулоза "Свилоза". На церемонията присъстват  вицепрезидентката Илияна Йотова, собственикът на предприятието Красимир Дачев и посланикът на Китай Дун Сяодзюн.
                             
На този ден по света:

1899 - Основан е "Олимпик Марсилия" - Марсилия, френски футболен клуб.

1913 - Основан е ПСВ "Айндховен", нидерландски футболен клуб.

1941 - В Архангелск, СССР, пристига първият северен конвой от кораби на САЩ и Великобритания, който доставя в страната храни, лекарства и оръжия по време на Великата отечествена война (1941-1945). Съгласно британско-съветско споразумение за съвместни действия срещу Германия, подписано на 12 юли 1941 г., Великобритания  започва да оказват военнотехническа помощ на СССР по системата "заем-наем".  

1968 - В Иран е регистрирано земетресение с магнитуд 7,8 по скалата на Рихтер. Загиват над 12 000 души. Разрушени са около 60 000 сгради.

1980 - В корабостроителницата в Гданск, Полша, са подписани  т.нар.Гдански споразумения между заместник министър-председателя Мечислав Ягелски и водача на стачниците в корабостроителницата "В. И. Ленин" Лех Валенса. Те създават възможност за самоорганизиране на гражданите и създаване на независими профсъюзи. Официално е признато съществуването на профсъюза "Солидарност", регистриран от Върховния съд на 10 ноември 1980 г.

1986 - Съветският пътнически кораб "Адмирал Нахимов" с 1243 души на борда потъва в Черно море след сблъсък с товарния кораб "Пьотър Васев" при излизане от Новоросийския залив, на 15 км от Новоросийск. Загиват 423 души.

1991 - Върховният съвет (парламентът) приема декларация, с която провъзгласява независимостта на Киргизстан. Датата се отбелязва като национален празник на страната - Ден на независимостта.

1994 - Официална церемония в Берлин, Германия, за изпращането на последните руски войски, с което се отбелязва краят на 50-годишното им присъствие в Германия след Втората световна война (1939-1945).

1996 - Престава да съществува Република Херцег-Босна в Босна и Херцеговина. Самообявилата се на 24 август 1993 г. хърватската република Херцег-Босна в Босна и Херцеговина предава управлението на институциите си на Мюсюлманско-хърватската федерация.

1998 - От ракетния полигон в Мусуданри Корейската народнодемократична република (КНДР) изстрелва първата космическа ракета "Тепходон-1" (с обсег 2500 км), която прелита над територията на Япония и пада в Тихия океан. От средата на 90-те години КНДР започва работа над многостепенни ракети - "Тепходон-1" (с обсег 2500 км) и "Тепходон-2" (с обсег 7000 км).

2004 - В Москва, Русия, в 20:15 ч. местно време, близо до метростанция „Рижкая“, е извършен бомбен атентат от жена-камикадзе, която е използвала взривно устройство с мощност 1 кг тротилов еквивалент. Загиват 8 души и 46 души са ранени. Отговорност за атентата поема ислямистката групировка "Бригадите Исламбули".

2005 - В Багдад в квартал „Казимия“ при паническа блъсканица сред многохилядното множество от шиити, настъпила след разпространието на слух за присъствието на двама атентатори самоубийци, рухват перилата на мост на река Тигър. Стотици падат и се удавят в реката, а други са смазани в блъсканицата. Загиват около 965 души, 815 са ранени. Около един милион души от Багдад и околностите му се отправили към джамията-гробница на имам Муса ал Казим в квартал Казимия, за да почетат шиитския светец, когато се разпространява слухът.

2007 - Руско-виетнамското съвместно предприятие "Виетгазпром" открива ново находище на природен газ в шелфа на Виетнам. "Виетгазпром", която е съвместна оперативна компания на "Газпром" и виетнамската петролна и газова корпорация "ПетроВиетнам", е получила промишлен приток на природен газ след геоложки проучвания на континенталния шелф в залива Бак Бо.

2011 - Националната информационна агенция на Нова Зеландия "Ню зиланд прес асошиейшън" прекратява дейността си след 132 години работа. Двете австралийски информационни агенции в страната "Ей Пи Ен нюз енд медия" и "Феърфакс медия", собственици на повечето новозеландски вестници, престават да я финансират и създават свои отдели за събиране и разпространение на информация. Агенцията е основана през 1879 г. като кооперативно обединение на ежедневния печат.

2013 - В Конгресния дворец "Ромекспо" в Букурещ, Румъния, е провъзгласен за блажен отец Владимир Гика, румънски княз и дипломат, станал жертва на комунистическия режим през 50-те години на 20-и в. Той произхожда от княжеска православна фамилия в Румъния. През 1902 г. приема католицизма и става католически свещеник в Париж през 1923 г. След завръщането си в Румъния открива безплатна клиника, болница и дом за възрастни хора в Букурещ и първата в Румъния бърза помощ. През 1953 г. срещу него е организиран процес и е осъден. Умира през 1954 г. в затвора Жилава.

2016 - Ватикана обявява създаването на ново ведомство - Дикастерия за интегрирано човешко развитие, което ще отговаря за околната среда, здравеопазването, правосъдието и солидарността и обединява съществуващите четири ватикански служби, занимавали се досега с тези въпроси.

2018 - Според изследване, публикувано в медицинското сп. "Лансет", между 1995 г. и 2015 г. при въоръжени конфликти в Африка от болести и глад са починали 5 млн. деца, ненавършили 5-годишна възраст, като близо 3 млн. от тях са кърмачета на възраст до 12 месеца.

2019 - Във Варшава, Полша, пълномощникът на правителството на Полша по въпросите на стратегическата енергийна сигурност Пьотър Наимски, министърът на енергетиката на САЩ Рик Пери и секретарят на Съвета за сигурност и отбрана на Украйна Олександър Данилюк подписват меморандум по въпросите на газовото сътрудничество.

2020 - Извършен е първият търговски пътнически полет между Израел и Обединените арабски емирства (ОАЕ), след като на 13 август 2020 г. Израел и ОАЕ постигат споразумение за нормализиране на отношенията между тях. Полетът е осъществен от израелската авиокомпания "Ел Ал" от летище "Бен Гурион" в Тел Авив до Абу Даби в ОАЕ.

2022 - В Швеция е потвърден първият в света случай на птичи грип при морски бозайник. Вирусът H5N1 е открит при морска свиня - представител на разред "Китоподобни", семейство "Делфини". През юни 2022 г.  в западната провинция Вестра Йоталанд е открит мъжки екземпляр, изхвърлен на брега. При аутопсията е установено наличие на вируса на птичия грип, който е причинил менингит.

Родени на този ден българи:

ген.-майор Константин Кирков, военен деец (1869-1920).
Началник на артилерията във Видинската крепост и успешно отбранява града срещу сръбските войски по време на Междусъюзническата война (1913). Началник на Българския военноморски флот - Беломорска, Черноморска и Дунавска флотилии (18 януари1914-12 май 1919) през Първата световна война (1914-1918).

Лидия Ковачева, природна лечителка, създателка на система за лечение с глад (1914-2002).
Изучава и популяризира принципите на лечебното гладуване. Автор е на книгите "Целебният глад" (1992) и "Гладът - приятел и лекарство" (многократно преиздавана).

Марко Братованов, български спортен деец (1919-2014).
Съучредител на футболен клуб ЦСКА на 5 май 1948 г., създаден като "Септември" при Централния дом на войската.

Атанас Наковски, писател (1925-2014).
Работил е в Радио София (1949-1958). Главен редактор в издателство "Български писател" (1972-1975), заместник главен редактор на сп. "Септември" (1975-1986). Автор е на повече от 20 романа, сред които "Аз Гъдьо, бивш Цезар, бивш Нерон", "Зловеща вселена", "Светът вечер, светът сутрин", на разкази, повести - "През пролетта", "Просено зърно", на произведения за деца и др. Носител на "Награда за фантастика Гравитон" за цялостен принос (2001), на Годишната литературна награда на Съюза на българските писатели за 2006 г. за цялостно творчество (21 май 2007).

проф. Ангел Заберски, композитор, аранжор, музикален педагог (1931-2011).
Музикален редактор в Радио "София" (1955-1974), главен музикален ръководител на естрадата на Българска народна армия (1975-1984). Бил е преподавател по пеене в първата Студия за естрадни изпълнители, организирана и създадена от Българското национално радио през 1964 г., в Естрадния отдел към Българската държавна консерватория. Автор е на много от песните на Лили Иванова. Сред песните му са "Калиакра", която печели  "Златният Орфей" (1965) г., "Адажио", която в изпълнение на Лили Иванова печели наградата "Златен ключ" в Братислава, Словакия (1966),  "Да вярвам ли?" - в изпълнение на Лили Иванова печели голямата награда в Барселона, Испания (1968) и др.

проф. Александър Лилов, политик, философ и политолог (1933-2013).
Чл.-кор. на Българската академия на науките (1989). Секретар (13 юли 1972-1989) и член на Политбюро (юли 1974-1989) на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Член на Държавния съвет (16 юни 1976-18 юни 1986) на Народна република България. Председател на Висшия партиен съвет на Българската социалистическа партия /БСП/ (2 февруари 1990-17 декември 1991). Депутат в 4-ото (1962-1965) и от 6-ото до 8-ото Народно събрание (1971-1986). Депутат в 7-ото Велико народно събрание (1990-1991) и от 36-ото до 38-ото Народно събрание (1991-2001). От 1992 г. е директор на Центъра за Стратегически изследвания към Висшия съвет (ВС) на БСП (от 23 ноември 2008 г. Национален съвет на БСП). Основател на сп. "Понеделник" (1998) и негов главен редактор. Автор е на "Критика на съвременни буржоазни теории за природата на изкуството",  "Към природата на художественото творчество" (1979), "Въображение и творчество" (1986)"Философско-теоретически проблеми на ядрената война" (1989), "Диалогът на цивилизациите. Световният и българският преход" (2004), "Информационната епоха" - т. I "Цивилизациите" (2006), т. II "Световният и българският преход" (2007), т. III "Информационното(ите) общество(а)" (2008).

акад. Крум Дамянов, скулптор (1937).
От 1969 г. до 1994 г. е преподавател към Катедра "Рисуване и моделиране" в Архитектурния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия. От 1994 г. е професор в катедра "Скулптура" на Националната художествена академия. Автор е на мемориалните ансамбли "Асеневци" във Велико Търново (1985), "Бранителите на Стара Загора" (1977), "Създателите на българската държава" в Шумен (1981), на  монументите "Камбаните" (1978), на Часовниковата кула в Хасково (1983), на Софроний Врачански във Враца (1988), на Разпятие в Кюстендил" (1993), на Орфей в Кърджали (2006) и др. Реализирал е  много самостоятелни изложби и скулптурни ансамбли в България и в чужбина. Носител на наградата "Иван Лазаров" за монументална скулптура на Съюза на българските художници (1977, 1981 и 1986). Лауреат на Димитровска награда (1978). Почетен гражданин на Велико Търново (22 март 1996). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (29 май 2008), на държавна награда "Св. Паисий Хилендарски" (17 ноември 2009), на орден "Стара планина" първа степен (10 май 2016), на най-високото отличие на Министерството на културата "Златен век" огърлие (10 октомври 2017). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Националната художествена академия за цялостен принос към Академията и за приноса му към изобразителното изкуство (21 декември 2022).

Милен Николов, режисьор (1938-1998).
Режисьор на филмите "Краят на песента" (1971), "Сиромашко лято" (1973), "Пазачът на крепостта" (1974), "Йосиф и Мария" (1995).

Панчо Гюрков, състезател по плуване, водна топка и лека атлетика и треньор по плуване (1940-2019).
Като спортист е бил държавен шампион по плуване, водна топка и лека атлетика. Старши треньор на българския национален отбор по плуване (1 декември 1967-1989). Панчо Гюрков участва в планирането, организирането и подготовката на българските отбори по плуване за олимпийските игри в Мексико през 1968 г., в Мюнхен през 1972 г., в Монреал през 1976 г., в Москва през 1980 г., в Лос Анджелис през 1984 г., в Сеул през 1988 г. Завеждащ Научно-приложната лаборатория по плуване (1980-1983). От м. септември 1989 г. до смъртта си живее в Монпелие, Франция, където в продължение на 25 години се занимава с плувни спортове.

проф. Соломон Салтиел, физик (1947-2009).
Преподавател в катедрата по Квантова електроника при Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1978-2009) и неин ръководител (1996-2009). Директор на Института по лазерна техника при Софийския университет (1991-1993). Заместник-председател на Съюза на физиците в България (2001-2004). Чл.-кор. на Българската академия на науките (2004).
 
Димитър Марашлиев (Марата), футболист и треньор (1947-2018).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Марица" (Пловдив), "Спартак" (Пловдив), ЦСКА (София) и "Черно море" (Варна). За националния отбор по футбол има изиграни 8 мача и отбелязани 3 гола.

Валентин Заяков, спортен деец (1949).
Президент на Българската асоциацията по плажен волейбол, президент на Българската федерация по волейбол (1992-1999), член на съдийската комисия към Световната федерация по волейбол (FIVB), генерален секретар на Българския олимпийски комитет (1995-1999).

Елена Поптодорова-Петрова, политик и  дипломат (1951).
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и от 36-то до 38-ото Народно събрание (1991-2001). Посланик на България в САЩ (30 януари 2002-21 август 2008). Посланик за специални поръчение по проблемите на Черноморския регион (30 октомври 2008-17 юни 2010). Посланик на България в САЩ  (17 юни 2010-10 юни 2016). Ръководител на централно-европейския офис на Американския еврейски комитет във Варшава, Полша (2016-1 март 2017). От 5 декември 2017 г. е вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор (АТА). Тя е и вицепрезидент и  директор „Евро-атлантически въпроси“ и програма „Tри морета“ на Атлантическия клуб в България.

Илия Костов (Илия Костов Илиев), сценарист и режисьор (1954).
Режисьор и сценарист е на филмите  "Трака-трак" (1996),  "Асистентът" (2002), "Време за жени" (2006), "Слънчево" (2013), "Пътуващо кино" (2019) и др. Автор е на романите "Мадам Бовари от Сливен", "Време за жени" и др. Носител на наградата "Златна пирамида" (1997) от Международния филмов фестивал в Кайро, Египет, за филма "Трака-трак".

Любослав Пенев (Любо Пенев), футболист и треньор (1966).
През футболната си кариера играе за отборите на ЦСКА (София), "Валенсия" (Испания), "Атлетико Мадрид" (Испания), "Компостела" (Испания), "Селта Виго" (Испания) и "Локомотив" (Пловдив). За българския национален отбор има изиграни 62 мача и отбелязани 14 гола. Футболист на България за 1988 г. Треньорската си кариера започва през м. август 2008 г. Треньор на българския национален отбор за мъже по футбол (2 ноември 2011-20 ноември 2014). Носител на орден "Стара планина" втора степен (20 юли 1994). Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (20 януари 2017).
 
проф. Стоян Миланов, български лекар (1969).
Започва професионалната си кариера през 1996 г. като лекар ординатор в клиниката по "Спешна анестезиология и интензивно лечение" в Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина (УМБАЛСМ) "Н. И. Пирогов". През 2004 г.  назначен като началник сектор "Септичен" в  клиниката по "Спешна анестезиология и интензивно лечение". Началник на Клиника по интензивно лечение и Шокова зала в УМБАЛСМ "Пирогов" (2007-ноември 2012), изпълнителен директор на болницата (31 януари 2013-16 февруари 2017). От 2018 г. е началник на Клиника по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" . Национален консултант по спешна медицинска помощ. От 2013 г. е председател на Управителния съвет на Българското дружество по спешна медицина. Автор е на множество публикации в референтни списания и на монографията "Травма, Хранителна и Метаболитна поддръжка".

Ваня Щерева, актриса, певица и писателка (1970).  
Била е вокал на група "Мачпойнт". Издава албумите "In Vitro" (2003), "Matchpoint - Live" (2007). Автор е на повече от 100 текста за български популярни песни, на книгите "Образцов дом" (2005), "30 неизвинени" (2007), "Фасове" (2008), "Стъклен дом" (2010), "Стъклен дом 2" (2011), "Още във вторник" (2020) и др., както и на сценарии за телевизионните сериали "Стъклен дом" и "Под прикритие". Носителка на наградата за най-силен дебют на "МелоТВмания" (2000).

Прошко Прошков, български инженер и политик (1974).
Един от учредителите (30 май 2004) и член (2004-2012) на партия "Демократи за силна България" (ДСБ). Кмет на район "Лозенец" в София (2007-ноември 2011). Един от учредителите на партия "Движение България на гражданите" (1 юли 2012). От 2011 г. е общински съветник в Столичния общински съвет.

Светослав Гоцев, състезател по волейбол (1990).
С националния отбор по волейбол печели сребърен медал от Европейските игри през 2015 г. в Баку, Азербайджан.

На този ден са родени и:

Гийом Амонтон, френски физик (1663-1705).

ген. Рамон Кастиля, перуански политик (1797-1867).
Президент на Перу (17 февруари 1844-1 август 1844; 20 април 1845-20 април 1851; 5 януари 1855-24 октомври 1862; 3 април 1863-9 април 1863).

Амилкаре Понкиели, италиански композитор (1834-1886).

Мария Монтесори, италианска лекарка психиатър, педагог и антрополог (1870-1952).
Тя е първата дипломирана лекарка в Италия през 1896 г. Първоначално професионалните й занимания са посветени на умствено увредени деца, а впоследствие започва да разработва метод за работа с увредени деца. По-късно като преподавател в Римския университет (1904-1908) работи върху метод за възпитание на нормални деца и формулира педагогическите принципи на научен метод, основаващ се на усещанията на децата, който през 1906 г. за първи път прилага в реална среда. От 1909 г. започва да пише и издава книги, в които излага педагогическите идеи и наблюдения, продукт на цялостната й работа с деца. Основателка на Международната асоциация Монтесори в Амстердам, Нидерландия (1929). Авторка е на "Тайната на детството", "Детето в семейството", "Дом на детето", "Поглъщащият ум", "Моят метод. Начално обучение" и др. Три пъти е номинирана за Нобелова награда за мир (1949,1951,1952).

Виктор Успенски, руски етнограф и композитор (1879-1949).

Йошихито, 123-и император на Япония (1879-1926).
Йошихито се възкачва на престола на 30 юли 1912 г. след смъртта на баща си император Мацухито и управлява до смъртта си на 25 декември 1926 г.

Уилям Сароян, американски писател и драматург от арменски произход (1908-1981).
Автор е на разкази, повести, на 12 пиеси и на около 10 романа, сред които повестта "Човешка комедия" (1942), романите "Приключенията на Уесли Джаксън" (1946) и "Мамо, аз те обичам" (1956), пиесите "В планината на моето сърце" (1939) и "Прекрасни хора" (1941).
 
Джеймс Кобърн, американски актьор (1928-2002).
В 40-годишната си актьорска кариера е участвал във филмите "Великолепната седморка" (1960), "Голямото бягство" (1963), "Нашият човек Флинт" (1966),
"Ф като Флинт"(1967), "Железен кръст" (1976), "Мъжът от Елисейските поля" (2001) и др. Носител на "Оскар" за поддържаща роля (1999).

Елдридж Клийвър, американски писател (1935-1998).
Един от основателите на "Черните пантери" - организация за защита правата на чернокожите, което провъзгласява насилието и въстанието като единствени средства за свобода на чернокожите в САЩ.
 
Лука Кордеро ди Монтедземоло, италиански индустриалец (1947).
Президент на "Мазерати" (1997-2005). Президент на ФИАТ (2004-2010). От 1991 г. е президент на "Ферари".

Ричард Гиър, американски актьор (1949).
Участвал е във филмите "Американско жиголо" (1980), "Офицер и джентълмен" (1982),  "Далече от дома" (1988), "Вътрешни афери" (1990), "Хубава жена" (1990), "Съмърсби" (1993), "Първичен страх" (1996), "Чакалът" (1997), "Червеният ъгъл" (1997),  мюзикъла "Чикаго" (2002), "Хачико: Историята на едно куче" (2009) и др. Носител на наградата "Златен глобус" за мюзикъла "Чикаго" (2003).

Прийст Лодърдейл, американски състезател по баскетбол (1973).
Състезава се в България за отбора на "Лукойл Академик" - София от 2002 г. до 2006 г., с който печели Купата на ФИБА Южна Конференция през 2003 г. През 2010 г. в България се състезава за отборите на "Черноморец" (Бургас) и "Левски" (София).

Хосе Мануел Рейна (Пепе), испански футболист (вратар) (1982).
Печели златен медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка и два златни медала от Европейските първенства през 2008 г. в Австрия и Швейцария и през 2012 г. в Полша и Украйна с националния отбор по футбол.

Тед Лигети, американски състезател по ски алпийски дисциплини (1984).
Двукратен олимпийски шампион - през 2006 г. в Торино, Италия, и през 2014 г. в Сочи, Русия. От световни първенства печели 5 златни и 2 бронзови медала.

Роландо (Роландо Жорже Пиреш де Фонсека), португалски футболист (1985).
Печели бронзов медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна с националния отбор по футбол. С "Порто" (Португалия) печели турнирът Лига Европа (2011).

Това е денят на смъртта на:

Стефан Дуньов, български юрист и икономист (1816-1889).
Банатски българин, потомък на българи, преселили се в Банат след Чипровското въстание (1688). Работил е като нотариус и адвокат в гр. Арад (Румъния), бил е съратник на Лайош Кошут, участник в унгарската революция (1848-1849). Емигрира в Италия, където става сподвижник на Джузепе Гарибалди. Командва полк доброволци и участва в боевете за освобождаване на Южна Италия (1860-1861). По време на битка е ранен и остава инвалид. За храбростта си е произведен е в чин полковник - първият българин достигнал до това военно звание. Остава да живее в Италия, където се занимава с изследователска, публицистична и преводаческа дейност.

Шарл Бодлер, френски поет (1821-1867).
Наричан е "баща на модерния критицизъм". Заедно със Стефан Маларме и Пол Верлен, под влияние на Едгар Алън По, формират движението на френските декаденти от 19-и в. Автор е на стихосбирките "Цветя на злото" (1857), "Малки поеми в проза" (1868) и др.

Фердинанд Ласал, немски философ (1825-1864).

Тодор Александров, български революционер (1881-1924).
Член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в Щип (1903-1904). Под негово ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип (ноември 1911) и в Кочани (август 1912),  станали повод за Балканската война (1912-1913). През 1919 г. заедно с ген. Александър Протогеров и Петър Чаулев възстановява ВМОРО под името Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО) и става неин ръководител. Тодор Александров става жертва на междуособици в организацията. Убит е на 31 август 1924 г. до с. Сугарево, Благоевградско.

Жорж Брак, френски художник (1882-1963).
Един от създателите на кубизма.

Иля Еренбург, украински писател и публицист (1891-1967).
Кореспондент на руските вестници "Утро России" и "Биржевые ведомости" (1914-1917). Кореспондент на в. "Известия" през Гражданската война в Испания (1936-1939). Кореспондент на в. "Червена звезда"по времето на Великата Отечествена война (1941-1945). Автор е на книгите със стихове "Стихове" (1910), "Аз живея" (1911), "Молитва за Русия" (1918), на романите "Необикновените приключения на Хулио Хуренито и неговите ученициФ (1922), "Тръст Д. Е." (1923), "Ден втори" (1934), "Какво трябва на човек" (1937), "Падането на Париж" (1941), "Буря" (1947), "Деветият вал" (1950), на повестта "Размразяване" (1954) и др. Носител на Сталинска награда (1942; 1948), на Международна Сталинска награда "За укрепване мира между народите" (1952).

Марина Цветаева, руска поетеса (1892-1941).
Започва да пише стихове на 6-годишна възраст. През 1910 г. издава първия си сборник "Вечерен албум" със собствени средства. В периода от 1915 г. до 1916 г. създава циклите "Стихове за Москва", "Безсъница", "Стихове за Блок", "Стенка Разин", "На Ахматова". През 1919  г. пише стихотворните цикли "Стихове за Сонечка" и пиесите "Фортуна", "Каменният ангел", "Приключение", "Феникс". През 1921 публикува сборника "Версти". Самоубива се на 31 август 1941 г.

Стефан Банах, полски математик (1892-1945).
Основоположник на съвременния функционален анализ.

Джон Форд (ист. име  Джон Мартин Фини), американски режисьор /1895-1973/.
Режисьор е на повече от 60 филима от жанра уестърн, сред които "Информаторът" (1935), "Дилижанс" (1939), "Гроздето на гнева" по романа на Джон Стайнбек(1940),"Колко зелена беше моята долина"(1941), "Тихият човек" (1952).

Хенри Мур, британски скулптор и график (1898-1986).
Автор е на абстрактни творби, по известни от които са "Майка и дете", "Семейна група", "Лежаща фигура" и др.

сър Макфарлан Бърнет, австралийски вирусолог и имунолог (1899-1985).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1960 г. заедно с британския имунолог от бразилски произход Питър Медауар за откриването на придобитата имунна толерантност.

Урхо Калева Кеконен, финландски политик (1900-1986).
Министър на правосъдието на Финландия (7 октомври 1936-12 март 1937; 17 ноември 1944-26 март 1946; 20 септември 1951-22 септември 1951). Министър на вътрешните работи на Финландия (12 март 1937-1 декември 1939; 17 март 1950-17 януари 1951). Председател на Едускунта (парламента) (22 юли 1948-21 март 1950). Министър на външните работи на Финландия (26 ноември 1952-9 юли 1953; 5 май 1954-20 октомври 1954). Министър-председател на Финландия (17 март 1950-17 ноември 1953; 20 октомври 1954-3 март 1956). Президент на Финландия (1 март 1956-27 януари 1982).

Ячо Кабаивански (ист. име Яким Иванов, псевд. Марко Поло), български ветеринарен лекар, писател и публицист (1907-1955).
Редактор на сп. "Ветеринална мисъл" (1937-1938). След края на Втората световна война (1939-1945) е назначен за комисар по прехраната в София, а след това за главен директор на туризма. Автор е на книгите "Риба. С над 100 рецепти за готвене на риба" (1935), "Сирене, кашкавал и масло от овче мляко" (1938), "Птицевъдство и болести по птиците" (1939), "Сиренарство. Ръководство по сиренарския занаят" (1940), "Наръчник по заразни и паразитни болести по домашните животни" (1941), "Това е положението. Повест из живота на черноморските рибари" (1943), "Делфинът, черноморската акула и мидата като източници на хранителни продукти, промишлени стоки и фураж" (1954). Значителен е и броят на научните му статии в периодичния печат по проблемите на Черно море. Издава и художествена литература под псевдонима Марко Поло. Творбите си печата във в. "Бургаска поща".

Лайънъл Хемптън, американски джазмузикант вибрафонист, пианист, барабанист и певец (1908-2002). 
Лайънъл Хемптън е първият джазмузикант в света, ползвал вибрафон за солови изпълнения. Свирил е с Бени Гудман, Дюк Елингтън, Каунт Бейзи, Джо Нюман, Кет Андерсън, Куинси Джоунс, Декстър Гордън, Чарли Мингъс. Лайънъл Хемптън е смятан за виртуозен изпълнител на вибрафон, свирил е на най-големите джазфестивали в света и заедно с оркестъра си записва албуми до 80-те години на 20-и в. Сред композициите му са "Flying Home" (1942), "Air Mail Special" (1946) и "Vibraphone Blues" (1964), а по-известните му албуми са "Lionel Hampton's Jazz Giants", "Newport Uproar", "Newport'78" и "Made in Japan". Носител на Националния медал за изкуства на САЩ (януари 1997).

проф. Джоузеф Ротблат, британски физик (1908-2005).
Председател на Пъгуошкото движение (1988-2000). Носител на Нобелова награда за мир за 1995 г. за дейността на Пъгуошкото движение.

Люба Велич (ист. име Люба Величкова Ангелова), българска оперна певица (1913-1996).
От 1944 г. е редовна артистка във Виенската опера и е неин почетен член (1962). Пяла е в "Ковънт гардън" в  Лондон, Великобритания, в "Метрополитън" в Ню Йорк, САЩ. През 1976 г. тя слиза от сцената, но след това е участвала с малки роли в 75 игрални филма, предимно продукции на ФРГ. Носителка на "Големия почетен знак за заслуги към Република Австрия" (1975).

Мартин Кеймън, американски физик и химик (1913-2002).
Един от откривателите на радиоактивния изотоп въглерод-14 (1940).

Джордж Портър, британски физик и химик (1920-2002).
Заедно с британския химик Роналд Нориш изследва свръхбързи химични реакции. Двамата изучават реакциите при горенето на водорода, фосфина, сероводорода и амоняка. От 1963 г. Джордж Портър е ръководител на Химическия факултет при университета в Шефилд, където прилага и усъвършенства импулсната фотолиза при изучаването на по-сложни химични реакции - взаимодействието на кислорода с хемоглобина в живите организми и свойствата на хлорофила при растенията. Носител на Нобелова награда за химия за 1967 г. заедно с британския химик Роналд Нориш за изследванията им на свръхбързи химични реакции чрез нарушаване на равновесието посредством много кратки енергийни импулси. Те си поделят наградата с немския химик Манфред Айген, който работи в същата област. През 1972 г. Джордж Портър получава благородническа титла.

Роко Франсис Маркеджано, американски боксьор (1923-1969).
Световен шампион (1952-1956). Оттегля се официално от бокса през м. април 1956 г. Завършва кариерата си след 49 победи (43 с нокаут) в 49 мача, и остава в историята на бокса като единствения световен шампион в тежка категория без загуба. Загива в самолетна катастрофа на 31 август 1969 г.

Симеон Правчанов, български журналист и писател (1936-1987).
Работил е във в. "Учителско дело", в. "Труд", в. "Литературен фронт", в. "Антени", сп. "Обзор". Заместник-директор и директор на Българския културен център в Прага, Чехия (1969-1971). Автор е на 11 книги, сред които "През прозореца на вагона" (1965), "Автор и герой" (1966), "За да останеш" (1970), "Едно последно лято" (1972), "Обичам те - и нищо повече" (1982), "Майсторът в Народното събрание" (1983), "Обвиняеми и обвинители" (1985) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1986).

Аспарух Ясенов (Ахмед Яшаров), български спортен деец и международен футболен съдия (1939-2004).

сър Дейвид Фрост, британски журналист, режисьор, продуцент и сценарист (1939-2013).
Водещ на телевизионните програми "Закуска с Фрост" и "Фрост рипорт" по Би Би Си. Дейвид Фрост добива популярност с интервютата си с бившия президент на САЩ Ричард Никсън в имение в Монарх бей в Калифорния. В тях той се извинява за грешките, допуснати от неговата администрация във връзка със скандала "Уотъргейт". Интервютата са 12, по три седмично, с обща продължителност 28 часа и 45 минути. Първото е дадено на 23 март 1977 г. Ричард Никсън подава оставка на 9 август 1974 г. във връзка с аферата "Уотъргейт".

проф. Милети Младенов, български икономист, банкер и преподавател (1943-2017).
От 1975 г. е преподавател в Университета за национално и световно стопанство. Подуправител на Българската народна банка (30 юли 1993-28 юни 1996). Председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (21 декември 1998-1 февруари 2003). Председател на Управителния съвет на Гаранционен фонд "Задължително застраховане" (1999-2003). Председател на Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа (2005-2015). Автор е на книги по финанси и за банковото дело.

принцеса Даяна (Даяна Франсис Маунтбатън-Уиндзор), британска принцеса на Уелс (1961-1997).
Принцеса Даяна, по баща графиня Спенсър, е бивша съпруга (1981-1996) на британския престолонаследник принц Чарлз. Имат двама синове - принц Уилям и принц Хенри. Загива при автомобилна катастрофа в Париж, Франция, на 31 август 1997 г.
/АЯ, МГ/