site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 30 август в историята

30 август 2024 г., петък, 35-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Александър, Йоан и Павел,  патриарси Константинополски. Пренасяне честните мощи на св. Александър Невски.
Александър бил архиерей (хорепископ) при първия Константинополски патриарх Митрофан. Участва в Първия вселенски събор в Никея (325) поради преклонната възраст на патриарх Митрофан, след чиято смърт от 325 г. до 340 г. е патриарх на Цариградската църква. Той бил ревностен защитник на вярата и паството си от коварството на еретици и езичници. Умира през 340 г. на 98-годишна възраст.
Йоан Постник управлявал Цариградската църквата по време на император Анастасий. Умира през 595 г.
Св. Павел управлявал църквата като патриарх само 5 години. Като видял засилването на иконоборческата ерес, той се отказал от патриаршеската катедра и се оттеглил в манастир. Умира през 784 г., като малко преди смъртта си приема велика схизма.
Александър Невски е роден ок. 1220 г. в княжеско семейство в Переславле, Залеском. Посветен е във воин на 6-годишна възраст. На 16 години баща му го оставя да управлява Новгород. Княз Александър повежда в началото на 13-ти век руските войски срещу шведско и германско нашествие. Той поел защитата на града си, като възложил всичките си надежди за победа на Бога. Князът, предвождащ многобройна войска, разгромява на 15 юли 1240 г. при р. Нева настъпващата към града шведска армия. Според преданията заради победата в тази битка получава прозвището Александър Невски. Той станал защитник на православната вяра в борбата на руския народ против татарите, но действал не с меч, а с мъдрост и търпение. Той управлявал десет години и за това време направил много добри дела за вярата, църквата и народа. След смъртта на Александър Невски на 14 ноември 1263 г., тленните му останки са положени в манастира "Рождество Богородично" близо до град Владимир. На 30 август 1724 г. руският император Петър Първи, тържествено пренася мощите на княза в построената в негова чест и памет Александро-Невска лавра в Санкт Петербург, където се съхраняват и досега. На 18 октомври 1998 г. частица от мощите на светеца е пренесена и положена за поклонение в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София. Ценната светиня е дарена от руския патриарх Алексий Втори на българския патриарх Максим при посещението му в Москва на 10 и 11 октомври 1998 г.
На 30 август църквата отбелязва пренасянето на мощите на св. Александър Невски, а на 23 ноември - св. благоверен княз Александър Невски, денят е и храмов празник Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

По света се отбелязва:

Международният ден на безследно изчезналите. Отбелязва се от 2011 г. с резолюция A/RES/65/209 от 21 декември 2010 г. на Общото събрание на ООН в подкрепа на Международната конвенция за защита на лицата от насилствено отвличане, одобрена с резолюция 61/177 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2006 г. и влязла в сила на 23 декември 2010 г. В конвенцията насилственото отвличане е квалифицирано като престъпление срещу човечеството, както е регламентирано и правото на жертвите на отвличания да научат за причините, хода на разследването, резултатите от него и за съдбата на безследно изчезналите.

На този ден в България:

1907 - В София тържествено е открит паметникът "Цар Освободител" в присъствието на първия началник на Българското опълчение ген. Николай Столетов. Паметникът е изграден със средства, събрани от Комитет "Цар Освободител" под ръководството на Стоян Заимов, като израз на признателността на българския народ към освободителите на България от османско иго. Проектът е дело на италианския скулптор Арнолдо Дзоки, като при архитектурното оформление му сътрудничи българският архитект Никола Лазаров. Основният камък на паметника е положен на 23 април 1901 г. - в дните на 25-годишнината на Априлското въстание, завършен е през 1903 г., но е открит тържествено на 30 август 1907 г. Паметникът е изграден от полиран гранит и е поставен върху каменен стилобат. Висок е 12 м, с пирамидална композиция. Увенчан е с бронзовата фигура на руския император Александър II, започнал Руско-турската освободителна война (1877-1878). В контраст с нея, под масивния ренесансов корниз, е силно раздвижената група от бронз, която отразява мощта и устрема на руската армия и Българското опълчение, водени от крилатата богиня на победата. На лицевата страна на паметника, под надписа "На братята освободители - признателна България", по-късно е поставен бронзов венец, подарен от румънския крал Карол I.

1956 - България установява дипломатически отношения с Тунис на ниво легации. На 9 август 1962 г. дипломатическите отношения между двете страни са издигнати в ранг на посолства.

1984 - В 17:30 ч. в чакалнята на Пловдивската жп гара избухва саморъчно взривно устройство. Загива една жена, 13-годишно дете остава без око, ранени са още 14 души. Трийсет и пет минути по-късно е извършен втори терористичен акт - на паркинга пред аерогара Варна избухва бомба, която ранява две жени. Атентатите са дело на турски терористи.

1992 - Президентът Желю Желев свиква пресконференция на поляната пред резиденцията в "Бояна" (т. нар Боянски ливади), по време на която той отправя критики към правителството на Филип Димитров, обвинявайки го, че е влязло в конфликт с медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентската институция и извънпарламентарните политически формации.

2002 - С Решение 582 на Министерския съвет село Баня, община Карлово, е обявено за град.

2006 - 40-ото Народно събрание приема Закон за съсловната организация на магистър-фармацевтите. Законът урежда устройството, организацията и дейността на съсловната организация на магистър-фармацевтите, условията за упражняване на професията "магистър-фармацевт" и отговорността за нарушаване на Кодекса за професионална етика. По смисъла на закона Българският фармацевтичен съюз (БФС) е съсловна организация на магистър-фармацевтите.

2017 - Министерският съвет приема решение във Варна и в Бургас да бъдат открити почетни консулства на Република Корея, които ще обхващат териториите на двете области.

2019 - В Плевен урологичният екип в УМБАЛ "Света Марина" е извършил уникална за България двойна робот-асистирана операция. Опериран е 57-годишен пациент с две злокачествени заболявания - карцином на простатата и тумор в левият бъбрек, като необходимите две операции са извършени на един етап с роботизираната система.

2020 -  Протестиращи се събират в центъра на София за 53-а поредна вечер с искане за оставка на правителството и на главния прокурор Иван Гешев. Палаткови лагери са разположени на площад "Независимост", пред Софийския университет "Св. Климент Охридски" и на "Орлов мост", където е блокирано движението.

2023 - В Русе на стадион "Дунав" около 19:20 ч. по време на тренировка по футбол мълния пада и поразява две момчета на 11 години. Едното от тях умира. Момчетата са от детско-юношеската школа на местния футболен клуб.

На този ден по света:

1721 - Подписан е Нищатският мирен договор. Договорът е подписан между Русия и Швеция и с него се слага край на Северната война, започнала през 1700 г. между Швеция и коалиция, съставена от Русия, Дания, Саксония и Полша. Съгласно договора Швеция отстъпва Балтика и Югозападна Карелия на Русия, като запазва Финландия, и губи владенията си на източния бряг на Балтийско море и значителна част от владенията си в Германия.

1918 - В Москва, Русия, е извършено покушение над Владимир Ил. Ленин по време на реч пред работнически митинг в завод "Михелсон". Покушението е извършено от есерката Фани Каплан. Ленин е тежко ранен с два куршума. Фани Каплан е арестувана на местопрестъплението и разстреляна на 3 септември 1918 г. на основание на постановление на Общоруската извънредна комисия (ВЧК).

1984 - От космодрума в Кейп Канаверал, САЩ, е изстреляна космическата совалка "Дискавъри" с 6-членен екипаж на борда. Това е първи полет на "Дискавъри" и 12-и полет на космическа совалка. Совалката се приземява на 5 септември 1984 г.

1987 - В Рим, Италия, на Световното първенство по лека атлетика бъгарската състезателка по скок на височина Стефка Костадинова поставя световен рекорд от 209 см, който до момента не е подобрен.

1991 - Провъзгласена е независимостта на Азербайджан с декларация на Върховния съвет (парламента) на страната.

1995 - Референдум в Казахстан, на който е приета новата конституция на страната.

2001 - В Източен Тимор са произведени първите в историята на страната демократични парламентарни избори под егидата на ООН. Източен Тимор е провинция на Индонезия от 17 юли 1976 г. до 30 август 1999 г., когато с референдум, произведен под контрола на ООН, е одобрено решение за независимостта му. На 19 октомври 1999 г. парламентът на Индонезия ратифицира декрет, с който се признават резултатите от референдума. На 19 май 2002 г. е провъзгласена независимостта на държавата Източен Тимор.

2004 - Над 400 000 американци участват в протестна демонстрация в Ню Йорк срещу политиката на президента Джордж У. Буш. Демонстрантите се обявяват срещу войната в Ирак и срещу кандидатурата на Буш за втори президентски мандат.

2007 - Близо до Санкт Петербург, Русия, започва строителството на нова атомна електроцентрала "Ленинград-2". Новата АЕЦ с четири реактора ще бъде издигната в Сосновий бор, на 70 км от Санкт Петербург, близо до старата АЕЦ "Ленинград". Стойността на проекта възлиза на 6 млрд. долара. Атомните реактори са с вода под налягане тип ВВЕР-1200. Първите две ще бъдат готови към 2014 г., а другите два - към 2016 г. Предвидено е експлоатацията на четирите нови реактора да продължи 50 години.

2012 - В Кейптаун, Република Южна Африка, е свикан 24-ият конгрес на Социалистическия интернационал, който обединява 162 социалдемократически, социалистически и работнически партии от цял свят (30 август-1 септември 2012). От България участва председателят на Националния съвет на Българската социалистическа партия и председател на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев. В първия ден на форума Сергей Станишев е избран за вицепрезидент на Социалистическия интернационал.

2014 - В Брюксел, Белгия, по време на среща на високо равнище на страните от ЕС министър-председателят на Полша Доналд Туск е избран за председател на Европейския съвет (президент на ЕС), а министърът на външните работи на Италия Федерика Могерини - за нов върховен представител на ЕС за общата външна политика и сигурността.

2015 - Бойци от сунитската групировка "Ислямска държава" разрушават част от древния храм Бел в гр. Палмира, Сирия. Храмът е построен в римската епоха и е разположен в оазис в сърцето на пустинята. Палмира е един от най-богатите градове в късната античност и е включен в списъка на световното културно наследство на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).

2016 - На извънредно заседание парламентът на Албания приема закон, според който ще се проверява личното и професионално минало на съдиите и прокурорите. Законът е част от реформата в правосъдието и условие за започване на преговори на Албания с ЕС. Законът е подготвен с помощта на експерти от ЕС и САЩ  и е одобрен от Венецианската комисия и Съвета на Европа. Той позволява на властите да проверяват приходите и имотите на съдиите и прокурорите и тяхната професионална история.  През 2014 г. Албания получава статут на кандидатка за членство в ЕС.   

2017 - Над два милиона мюсюлмани от 168 националности започват голямото поклонение хадж в Мека, Саудитска Арабия. Според имиграционните власти 46 процента от пристигналите от чужбина поклонници са жени. Вярващите се насочват към равнината Арафат, където ще прекарат нощта, преди да изкачат едноименната планина. Преди това поклонниците в Мека извършват седемте ритуални обиколки на Черния камък на Кааба. Именно в негова посока се обръщат мюсюлманите от цял свят по време на молитвите си.

2018 - Държавният съвет (правителството) на Китай обявява нови мерки, включващи намаляване на данъците, които целят да бъдат съкратени разходите на компаниите  с над 45 млрд. юана (6,59 млрд. долара) през 2018 г. , с цел повишаване на  икономическия растеж в страната.          

2019 - В Хелзинки, Финландия, министрите на външните работи на Република Северна Македония и Кипър Никола Димитров и Никос Христодулидис подписват протокол за установяване на дипломатически отношения между двете страни. Протоколът е подписан в рамките на неофициална среща на министрите на външните работи на страните от Европейския съюз "Гимних" (29-30 август).

2020 - С 62 гласа "за" и 51 "против" парламентът на Република Северна Македония одобрява новото коалиционно правителство на страната с министър-председател Зоран Заев - председател на Социалдемократическия съюз на Македония, в което освен Социалдемократическия съюз на Македония, който има 12 министри, участва и Демократичният съюз за интеграция, който има седем министри.

2021 - В Париж е въведено ограничение на скоростта на движение до 30 км/ч. Целта е да бъде подобрена безопасността на движението, да се намали вредата от шума. Според допитване от края на 2020 година, 59 процента от парижани подкрепят намаляване на скоростта.

Родени на този ден българи:

Александър Вутимски (ист. име Александър Коцев Вутов), поет (1919-1943).
Публикува в сп. "Ученически подем", сп. "Звън", в. "Млад кооператор", в. "Кооперативна просвета", в. "Росица", "Вестник на жената", детското списание "Весела дружинка". Сътрудничи в сп. "Златорог" (1939-1943). Участва в издаването на литературните сборници "Праг" (1938) и "Жажда" (1939). Автор е на есета и стихосбирки, но приживе не успява да издаде нищо. Умира на 24 години. Първата му книга е публикувана едва през 1970 г.

Георги Бакърджиев, художник керамик (1899-1972).
Член на Дружеството на парижките декоратори (1927-1937). Работил е за възстановяване на техниката на сивата тракийска керамика и за стилизиране на формите в грънчарството. Лауреат на Димитровска награда (1959). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1971).
 
о. р. ген. Владимир Тодоров (Владимир Тодоров Николов), български разузнавач (1925-2012).
От 1947 г. в продължение на 42 години работи в разузнаването. От 1965 г. е във външното разузнаване, бил е началник отдел в Първо главно управление (разузнаването) на Държавна сигурност. Работи в чужбина като консул по линия на Министерството на външните работи (1967-1972). Бил е заместник-началник на външното разузнаване и е отговарял за работата на няколко отдела. Началник на Първо главно управление на Държавна сигурност (14 юли 1986-7 февруари 1990). Почетен председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса (2008-2012).

Найден Вълчев, поет, писател и преводач (1927).
Редактор в сп. "Български воин", във в. "Народна армия" (1954-1955), в сп. "Септември" (1956-1983), в сп. "Съвременник" (1983-1988). Главен редактор на сп. "Дарители" (1988-1989). Културно аташе на България в Минск, Беларус (1996-1997). Един от създателите на Съюза на преводачите в България и негов председател (11 март 1989-2 март 1991).
Найден Вълчев е автор на стихосбирките "На южната граница" (1953), "Тиха победа" (1954), "Малка повест" (1956), "Пъстра палитра" (1960), "Химни и повести" (1964), "Люлякова вечер" (1968), "Лунапарк" (1970), "Синьо цвете, влак, жена" (1975), "Златен август" (1977), "Северна светлина" (1965), "Зърна за посев" (1976), "Златен август" (1977), "Две снежинки" (1980), "Написано кленов лист" (1984), "Гигантски слалом" (1986), Избрани произведения в 2 тома (1987), "Младата луна и старата луна" (2001), "Рай за грешни" (2003), "През три води преплавено" (2004), "Една българска роза" (Избрани стихотворения, 2013). В пет книги, наречени "Попътни срещи", издадени между 2007 г.  и 2016 г., Найден Вълчев разказва в есеистично биографични четива за български поети и писатели. Част от поетичното творчество на Найден Вълчев е посветено на децата, като пише под псевдонима Чик Чирик. Това са стихосбирките "Българска земя" (1963), „Звъни звънче" (1968), „Фото Есперанто" (1983), „Жълъдче със шапка" (2004) и др. По негови стихове са написани песните "Тиха вечер", "Аз те чаках", "Ние сме на всеки километър", "Синя вечер", "Някога, но не сега", "Една българска роза" (през 1970 г. песента печели първа награда на фестивала "Златният Орфей") и др. Носител на  орден "Кирил и Методий" първа степен по случай 50-ата годишнина от рождението му и за неговата литературна дейност (септември 1977). Удостоен със званието  "Заслужил деец на културата" (май 1982). Носител на наградата за поезия "Димчо Дебелянов" на сп. "Български воин" (1987), на Наградата на Съюза на българските писатели за 1997 година за цялостно творчество (11 юни 1998), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (23 май 2013), на наградата на Министерството на културата "Златен век" огърлие като признание за дългогодишното му поетическо и преводаческо творчество.  (29 септември 2017). Почетен гражданин на Плевен (16 декември 2004).

Михаил Йончев, композитор и изпълнител на естрадна музика (1947).
Бил е солист на оркестрите "Балкантон", "Обектив", "Никола Чалъшканов" и "Сезони". В репертоара му са дуети с Росица Кирилова, Нели Рангелова, Кристина Димитрова, Валди Тотев, Йорданка Христова, Стефка Берова, Маргарита Хранова и др. В началото на 80-те години на 20 в. записва фолкорни песни, като "Петруно, пиле шарено" и др. Носител на голямата наградата на фестивала "Златният Орфей" за песента "Не го прави отново" (1996).

Елеонора Николова, юрист и политик (1950).
Окръжен прокурор на Русе (1992-1994). Кмет на община Русе (27 април 2002-29 юни 2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009). Заместник-председател на Единната народна партия (21 февруари 2008- февруари 2011). Заместник-директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (17 февруари 2011-24 април 2013; 11 декември 2013-10 декември 2014), и. д. директор на центъра (24 април 2012-11 декември 2013), заместник-директор (11 декември 2013-10 декември 2014) и и. д. директор на центъра (24 април 2012-11 декември 2013; 10 декември 2014-19 януари 2018).

Развигор Колев, художник (1953-2011).
Художник график, плакатист, автор на шрифт. Участник в творчески проектни за изработването на много монети за Българската народна банка, сред които "Астрономическа обсерватория - връх Рожен" (емисия 1995 г., номинална стойност 1000 г.), "100 години олимпийски игри, 1996 г." (емисия 1995, номинална стойност 1000 лв.), "Сакровищата на България. Пегас от Вазово" (емисия 2007 г., номинална стойност 10 лв.), "130 години Българска народна банка" (емисия 2009, номинална стойност 10 лв.),  "Българска иконография. Св. Димитър Чудотворец" (емисия 2009, номинална стойност 100 лв.) и др. Носител на първа награда от националния конкурс за плакат "35 години 9 септември" (1979, в колектив с Мартин Кръстев) и др.
 
доц. Христо Смоленов, учен, журналист, политически анализатор (1954).
Специалист по логика и евристика. Експерт по антитероризъм. Работил е в Института по философия и в Института по математика на Българската академия на науките (1980-1989). Инициатор за създаването на Русенския комитет (1988). Един от основателите на движението "Екогласност" (1988-1989). Парламентарен секретар на Министерството на отбраната (1995-1997). Депутат в 38-ото народно събрание (1997-2001). Автор е на книги, сред които "Тайното знание на Черноморската Атлантида", "Самовъзпроизвеждащият се терор", Кодове в Космоса", "Загора - Варна - скритата суперкултура" и др. Удостоен със званието "Почетен професор" на Висшето военноморско училище "Никола Й. Вапцаров" (7 декември 2017).

Димитър Цонев, юрист, журналист и телевизионен водещ (1959-2016).
Редактор в "Международна информация", в Балкански информационен пул и кореспондент на агенция "София прес" в Женева, Швейцария (1986-1991). Водещ "Новини" по Канал 1 на Българската национална телевизия (БНТ) (1991-2002). Говорител на правителството и член на политическия кабинет на министър-председателя Симеон Сакскобургготски (1 октомври 2002-16 август 2005). Говорител на Българската телекомуникационна компания (2005-2007). Водещ на предаванията "В неделя с..." по БНТ (14 септември 2008-6 януари 2011),  на "24/7" по телевизия "bTV Action" (октомври 2011-октомври 2012), на "Лице в лице" по "Би Ти Ви" заедно с журналистката Цветанка Ризова (октомври 2012-17 март 2014), на "Още от деня" по БНТ (31 март 2014-23 август 2016). Автор е на 17 документални филма, между които "Професия полицай", "Избори по американски", "Туризмът в САЩ" и др. Участвал е и като актьор в българското кино. Първото му участие е през 1971 г. във филма "Таралежите се раждат без бодли" в ролята на  Митко. Участвал е и във филмите "Ламята"(1974), в  "Басейнът" (1977), "С любов и нежност" (1978), Концерт за флейта и момиче (1980), Спасението (1984).  Носител на наградата "Златен пъпеш" на пресгрупа "168 часа" за цялостно телевизионно творчество (2 февруари 1996), на наградата на телевизионните зрители от годишните наградите за телевизионна журналистика "Свети Влас" заедно с Цветанка Ризова за предаването "Лице в лице" по "Би Ти Ви" (1 юни 2013). 
 
Светослав Тодоров, футболист и треньор (1978).
През футболната си кариера е  играл за отборите на"Добруджа" (Добрич), "Литекс" (Ловеч), "Уест Хем" (Англия), "Портсмут" (Англия), "Уигън" (Англия), "Чарлтън" (Англия) и "Ховерла Ужгород" (Украйна). За националния отбор по футбол има изиграни 42 мача и отбелязани 6 гола.
   
На този ден са родени и:

Кореджо (ист. име Антонио Алегри), италиански художник от епохата на Ренесанса (1489-1534).

Жак-Луи Давид, френски художник (1748-1825).
Представител на неокласицизма.

Мери Шели, британска писателка (1797-1851).
Представителка на романтизма. Авторка е на готическия роман "Франкенщайн или Съвременният Прометей".

Теофил Готие, френски поет, писател и критик (1811-1872).
Готие е един от вдъхновителите на литературната група "Парнас". Автор е на стихосбирката "Емайли и камеи" (1852), романите "Госпожица дьо Мопен" (1835), "Капитан Фракас" (1863) и др.

Якобус вант Хоф  (Якобус Хенрикус вант Хоф), нидерландски химик (1852-1911).
Един от основателите на съвременната физикохимия. През 1884 г. публикува "Студии по химична динамика" - първата обща кинетична класификация на химичните реакции, и формулира основните закони на химичната динамика. През 1890 г. въвежда понятието твърди разтвори. От 1896 г. до 1911 г. изследва хетерогенното равновесие между солите, солообразуването и двойните соли, за да изясни условията за образуване и използване на Щасфуртските солни находища. Носител на Нобелова награда за химия за 1901 г. за изключителната му работа по откриване на законите на химичната динамика и осмотичното налягане на разтворите.

Исак Левитан, руски художник импресионист (1860-1900).

Ърнест Ръдърфорд, британски физик (1871-1937).
Един от създателите на учението за радиоактивността и на строежа на атома. Носител на Нобелова награда за химия за 1908 г. за изследванията му върху разпадането на елементите и химията на радиоактивните вещества.

Едуард Пърсел, американски физик (1912-1997).
Носител на Нобелова награда за физика за 1952 г. заедно с американския физик от швейцарски произход Феликс Блох за разработените от тях нови методи за измерване на ядрената магнитна прецесия и откритията, свързани с тях.

Ричард Стоун, британски икономист (1913-1991).
Автор е на трудове за моделиране на икономическия ръст. Създател на системите на националните отчети, приети от ООН и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Носител на Нобелова награда за икономика за 1984 г. за съществен принос в разработката на системите за национални сметки и за значително усъвършенстване на основите на емпиричния икономически анализ.

Брус Макларън, новозеландски автомобилен състезател, дизайнер и конструктор (1937-1970).
Участва във "Формула 1" и в американските серии Кан-Ам. През 1959 г. Брус Макларън  става най-младият победител в "Гран при", след като печели състезанието в САЩ на 22 години и 80 дни Ц рекорд, който не е подобрен в продължение на 44 години. През 1965 г. основава тима "Макларън", който участва във "Формула 1". Загива след тежка катастрофа по време на тестове на своя болид в американските серии Кан-Ам на пистата "Гудууд Сиркуит", Великобритания.

Александър Лукашенко, беларуски политик (1954).
От 20 юли 1994 г. е президент на Беларус.

Анна Политковская, руска журналистка, работила за в. "Новая газета" (1958-2006).
Известна е с публикациите си, които отразяват войната в Чечения (11 декември 1994-31 август 1996 и от 1 октомври 1999) и критикуват нарушенията на човешките права в Русия. Авторка е на книгите "Пътешествие в ада. Чеченски дневник" и "Втора Чеченска". Застреляна е в Москва във входа на жилищния блок, в който живее, на 7 октомври 2006 г. На 7 декември 2006 г. е обявена за 51-ата "героиня на свободата на печата по света" от Международния институт по печата като израз на почит към нейната храброст и като признание за всички смели журналисти, които работят в Русия.

Небойша Глоговац, сръбски актьор (1969-2018).
Участвал е във филмите "По-добър живот" (1986), "Вуковар" (1994), "Предумишлено убийство" (1995), "Буре барут" (1998), "Хотел Белград" (1999), "Светкавици" (2001), "Бумеранг" (2001), "Т.Т. синдром" (2002), "Нормални хора" (2001) и др.

Пауло Соуса, португалски футболист и треньор (1970).
Печели бронзов медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия с националния отбор по футбол. Печели два пъти турнира Шампионска лига - с "Ювентус" (Италия) (1996) и с "Борусия Дортмунд" (Германия) (1997).

Камерън Диас, американска актриса (1972).
Участвала е във филмите "Маската" (1994), "Сватбата на най-добрия ми приятел" (1997), "Ах, тази Мери" (1998), "Да бъдеш Джон Малкович" (1999), "Ангелите на Чарли" (2000), "Бандите на Ню Йорк" (2002), "Нищо общо" (2005), "Ваканцията" (2006), "Споделен живот" (2009), "Истинска измама" (2010), "Палавата класна" (2011), "Гамбит" (2012), "Съветникът" (2013), "Отмъщение по женски" (2014), "Секс запис" (2014) и др.

Павел Недвед, чешки футболист (1972).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 1996 г. в Англия с националния отбор по футбол. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 2003 г. Носител на "Златно стъпало" за 2004 г., която се връчва от Монако.

Марина Анисина, френска състезателка по фигурно пързаляне (танцови двойки) от руски произход (1975).
Олимпийска шампионка през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, с партньора си Гуендал Пейзера (Франция). Двамата се състезават за Франция. От олимпийски игри печелят и бронзов медал през 1998 г. в Нагано, Япония. От световни първенства печелят един златен (2000) и три сребърни медала (1998, 1999, 2001). От европейски първенства печелят два златни (2000, 2002), два сребърни (1999, 2001) и един бронзов медал (1998).

Анди Родик, американски тенисист (1982).
Спечелил е 1 титла от турнирите на "Големия шлем". Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) (3 ноември 2003). Обявен за "Играч на годината" от ATP за 2003 г. Приет в Международната тенис зала на славата в Нюпорт, САЩ (2017).
 
Симоне Пепе, италиански футболист (1983).

Това е денят на смъртта на:

Теодорих Велики, крал на остготите (471-526) (ок. 454-526).

Джон Рос, британски полярен изследовател (1777-1856).

Николас Руис Еспадеро, кубински пианист и композитор (1832-1890).

сър Джозеф Томсън (Джозеф Джон Томсън), британски физик (1856-1940).
На 30 април 1897 г.  той обявява в Кралския институт в Лондон, Великобритания, своето откритие на частица, носител на елементарен електрически заряд, наречена електрон - една от основните градивни частици на атома. Откритието си той извършва по време на експерименти за изследване на протичането на електрически ток във вакуумна тръба под въздействието на магнитни полета. Носител на Нобелова награда за физика за 1906 г. като признание за големите му заслуги в теоретичните и експерименталните изследвания на протичането на електрически ток през газове. 

Вилхелм Вин, немски физик (1864-1928).
Носител на Нобелова награда за физика за 1911 г. за неговите открития на законите за топлинното излъчване.

ген.-майор Константин Жостов, български военен деец (1867-1916).
По време на Балканската война (1912-1913) е началник-щаб на Трета армия, която се отличава в Люлебургаско-Бунархисарска операция и битките при Чаталджа. Участва като военен съветник в делегацията, преговаряща в Лондон по подписването на Лондонския договор (1913). Командир на Първа бригада от Седма Рилска дивизия по време на Междусъюзническата война (1913). Командир на 7-ма пехотна рилска дивизия (25 април 1915-август 1916). Началник на Щаба на войската (1915-1916) по време на Първата световна война (1914-1918).
 
Теодор Лесинг, немски философ (1872-1933).

Анри Барбюс, френски писател, журналист и общественик (1873-1935).
Дебютира с поетичния сборник "Оплаквачките" (1985). Участник в Първата световна война (1914-1918), където се сражава срещу немците, ранен е и демобилизиран (1915). Автор е на романите "Просещите" (1903), "Ад" (1908), сборника новели "Ние" (1914), на антивоенния роман "Огънят",  за който е удостоен с литературната награда "Гонкур" (1916), на книгата "Светлина от бездната" (1920), сборниците с новели "Произшествия" (1928), както и на "Палачите" (1925, публицистична книга за събитията в България), "Манифест на интелектуалците" (1927), "Зола" (1932) и др.  Член на Френската комунистическа партия от 1923 г. Ръководи "Комитет за защита на жертвите от фашизма и белия терор в балканските държави" (1925).

проф. Петър Райчев (Петър Райчев Георгиев), български оперен певец тенор (1887-1960).
Гастролирал е в почти всички европейски държави, пее под диригентството на световноизвестни диригенти, партнира на Фьодор Шаляпин, Тоти дал Монте, Тита Руфо и др. Първи тенор и режисьор в операта в Загреб, Хърватия (1933-1935). От 1936 г. е солист на Софийската опера. Един от основателите на операта във Варна (1947) и неин пръв художествен ръководител. Подпомага създаването на Русенската опера (1949) и Пловдивската опера (1953). Преподавател в Българската държавна консерватория  (1950-1958). Удостоен е със званието "Народен артист" (1949). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Св. Александър" (1939), на орден "Народна република България" втора степен (9 ноември 1956), на орден "Народна република България" първа степен (14 март 1959).

проф. Димитър Ненов, български пианист, композитор, музикален педагог и архитект (1902-1953).
Архитект в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1927-1929) и в Главна дирекция на железниците (1929-1932). Ръководи възстановителните работи в Борисовград (дн. Първомай) след земетресение (1928), проектира (1929-1930) и строи Химическата лаборатория при жп гара София. Посвещава се изцяло на музикалната дейност в началото на 30-те на 20 век. Пръв музикален уредник на радио София (1935-1937). Участва в клавирно трио (1937-1947). Съосновател на дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (създ. 1933) и пръв негов секретар. Преподавател в Държавна музикална академия (1933-1935; 1937-1953). Автор е на композициите за пиано "Концерт за пиано и оркестър" (1936), "Токата" (1939) и др., както и на оркестрови творби, вокално-оркестрови сонати и песни със съпровод на пиано. Лауреат на Димитровска награда (юни 1952).

Наджиб Махфуз, египетски писател и драматург (1911-2006).
Автор е на над 40 сборника с разкази и романи, сред които са "Новият Кайро" (1945), "Уличка Ал Медак" (1947), "Начало и край" (1949), "Крадецът и кучетата" (1961), "Есенен припадък" (1962), "Светът на бога" (1963), "Пътят" (1964), "Просякът" (1965) и "Меден месец" (1971). Носител на Нобелова награда за литература за 1988 г. за творчеството му, което придава на арабската белетристика общочовешко звучене.

Михаил Величков, български писател и драматург (1917-1993).
Работил е  като редактор в издателство "Народна младеж" и като главен редактор на "Профиздат". Бил е драматург в Младежкия театър и на Родопския (пътуващ) театър в Смолян. Неговите постановки в радиото, телевизията и театъра "Ядохме сладки", "Един добър ден като този", "Големите сини крила", "Нощ и нежен блус" са представяни в Париж, Франция, Холандия, Швейцария, Полша, Германия и др. Автор е на повече от 40 пиеси. Носител на орден "Народна република България" първа степен (ноември 1987).

Емил Манов, български писател (1919-1982).
Заместник главен редактор на издателство "Български писател" (1955-1958), главен редактор на сп. "Родна реч" (1958-1966), подпредседател на Съюза на българските писатели (15 април 1966-9 март 1967). Автор е на разкази, романи, повести и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1978).

Чарлз Бронсън (ист. име Чарлз Бучински), американски актьор (1921-2003).
Участвал е в 86 филма, сред които "Великолепната седморка",  "Жажда за смърт", "Механикът", "Тежки времена", "Пратеник на смъртта", "Белият бъфало", "Имало едно време на Запад", "Червено слънце", "Мръсната дузина" и др. Една от най-известните му роли е тази на Пол Кърси от сериала "Смъртоносно желание на режисьора Майкъл Уинър през 70-те и 80-те години на 20 в. Носител на наградата "Златен глобус" за "най-популярен актьор в света" (1971).

Линдзи Андерсън, британски режисьор от шотландски произход (1923-1994).

Салис Таджер, български писател (1924-1988).
Главен редактор на сп. "Български червен кръст" (1946), редактор в сп. "Трудово дело" и "Народен трудовак". Емигрира в Израел, където прекарва 6 г. (1948-1954). През 1954 г. се връща в България. Работил е като редактор в издателство "Народна младеж". Сътрудничи със стихове, проза и статии на много издания. Автор е на лирика, белетристика и публицистика. Произведенията му са преведени на руски, иврит, румънски, френски и други езици. Носител на орден "Народна република България" първа степен (юли 1984).

Михаил Светин, руски актьор (1930-2015).
Участвал е във филмите "Не може да бъде" (1975), "Дванадесетте стола" (1976), "Чародеи" (1982) и др. Народен артист на РСФСР (1996).

Дан Йордакеску, румънски оперен певец баритон (1930-2015).
Той дебютира през 1949 г. в Букурещ. По време на 50-годишната си кариера е пял в 61 държави, имал е изпълнения в над 1000 опери, като е пял в "Ла Скала" в Милано (Италия) и във Виенската държавна опера в Австрия, в оперите в Париж (Франция), в Мюнхен и Берлин в Германия, Санкт Петербург (Русия), Лос Анджелис и Ню Йорк в САЩ. Последното му изпълнение е през 2005 г., след което се занимава с преподавателска дейност.

Йосиф Кобзон, руски естраден певец (1937-2018).
В репертоара му има около 3000 песни, сред които "Смуглянка", "А у нас во дворе", "Старый клен", "С чего начинается Родина", "Мгновения", "Темная ночь". От 1997 г. е депутат в Държавната дума (долната камара на парламента). Носител на Държавна награда на СССР (1984). Народен артист на СССР (1987). Герой на труда на Русия (2016).

Джийн Сибърг, френска актриса от американски произход (1938-1979).
Участвала е във филмите "Добър ден, тъга" (1958), "До последен дъх" (1960) и др.

Шеймъс Хийни, ирландски поет (1939-2013).
Носител на Нобелова награда за литература за 1995 г. за творби с лирична красота и етична дълбочина. Автор е на 12 сборника с поезия, включително на "Човешка верига" (2010).

Уес Крейвън, американски режисьор, писател и издател (1939-2015).
Режисьор е на филмите "Писък 1" (1996), "Писък 2" (1997), "Музика на сърцето" (1999), "Писък 3" (2000), "Писък 4" (2011), "Кошмар на улица Елм" (1984) и др.

Ян Йонгблод, нидерландски футболист (вратар) и треньор (1940-2023).

С националния отбор по футбол печели два сребърни медал от Световното първенство през 1974 г. в Германия и Световното първенство през 1978 г. в Аржентина и един бронзов медал от Европейското първенство през 1976 г. в Югославия.
 
Ана-Мария Тонкова, български музиковед (1951-2013).
Била е музикален редактор в Българско национално радио, водеща на музикалните предавания "Тик-так" и "Пулсиращи ноти". Участва в създаването на радио "Експрес" (1992) и на "БГ Радио" (2001). Музикален директор на "БГ Радио" (2001-2013). Управител на компания "БГ Рекърдс" (2007-2013). От 2014 г. "БГ Радио" организира ежегодно в края на август концерт "Песен за Ани" в нейна памет. От 2014 г. "БГ Радио" връчва наградата "Ана-Мария Тонкова за БГ вдъхновение".
/МГ, АЯ/