site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 28 август в историята

28 август 2024 г., сряда, 35-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Моисей Мурин.

В България се отбелязва:

Денят на 13-те поименни безсмъртни българи. Годишнина от смъртта на цар Борис III (1943). Отбелязва се по инициатива на богослова Ваклуш Толев, който през 1993 г. по повод 50-годишнината от кончината на цар Борис III обявява идеята за  утвърждаването на 28 август за Ден на безсмъртните българи. За първи път денят е отбелязан през 1998 г. Листата на 13-те безсмъртни българи е утвърдена съгласно решение на Общинския съвет на гр. Велики Преслав от 28 януари 2003 г.  Това са Цар Борис III - Обединител, Хан Аспарух - Основател, Княз Борис - Покръстител, Цар Симеон - Просветител, Св. Климент Охридски - Азбучник, Св. Йоан Рилски - Покровител, Св. Патриарх Евтимий - Мистик и Воин, Отец Паисий - Будител, Васил Левски - Икона на българската свобода, Баба Тонка - Майка на безстрашието, Княз Александър Батенберг - Съединител, Пенчо Славейков - Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов - Воин на оскърбените българи. Организатори на проявите в страната са фондацията "Безсмъртни българи" и сдружението "Общество - път на мъдростта".

На този ден в България:

1943 - Непълнолетният княз Симеон Търновски е провъзгласен за български цар след смъртта на баща му цар Борис III на 28 август 1943 г., съгласно чл. 34 от Търновската конституция. Възкачва се на престола под името Симеон II. Заради непълнолетието му на 9 септември 1943 г. е назначен Регентски съвет, който до 9 септември 1944 г. е в състав княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, а от 9 септември 1944 г. до 15 септември 1946 г. е в състав Тодор Павлов, проф. Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. След провъзгласяването на България за народна република на 16 септември 1946 г., същия ден Симеон II напуска страната заедно със семейството си.

2002 - В Севлиево е открита база за отглеждане и обучение на полицейски кучета.
 
2006 - В община Ветрино на търг е продаден най-големият блок земеделска земя общинска собственост в Североизточна България за 1,2 млн. лв. Масивът е с площ 1303,940 дка. Първоначалната тръжна цена е била 400 000 лв. В надпреварата са участвали общо 26 фирми. Търгът е спечелен от софийската фирма "Агро Интергруп".

2007 - Подписан е договор за продажба на 100 процента от капитала на "Топлофикация-Русе" ЕАД на "Холдинг Словенске Електрарне" ООД, Словения, за 85 100 001 евро.

2012 - Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов открива на летище София първите в България автоматизирани електронни гишета за граничен контрол.

2013 - В района на Доспат са регистрирани две земетресения - първото в 9:48 ч. с магнитуд около 4 по скалата на Рихтер, и второто - в 11:43 ч. с магнитуд около 3,7 по скалата на Рихтер. В с. Осина, което е в епицентъра на трусовете, са засегнати домовете на 8 семейства.

2015 - В София министърът на отбраната на България Николай Ненчев и заместник министър-председателят и министър на националната отбрана на Полша Томаш Шемоняк, който е на еднодневно посещение в България, подписват  междуправителствено Споразумение за сътрудничество във военната област и Писмо за намерение между министрите относно сътрудничество в областта на въоръженията.

2019 - В София министърът на околната среда и водите Нено Димов подписва два договора, свързани с изграждане на ВИК инфраструктура в Пловдив и Ямбол. Първият е с управителя на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Пловдив Спартак Николов за изграждане на ВиК инфраструктура. Инвестицията е за над 137 млн. лв. По проекта щe бъдe pexaбилитиpaнa, peкoнcтpyиpaнa и дoизгpaдeнa oбщo 42 км BиK мpeжa зa гpaдoвeтe Пловдив, Хисаря, Карлово, Първомай, Стамболийски и Асеновград. Вторият е с управителя на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Ямбол инж. Стоян Радев за доизграждане и реконструкция на водоснабдителната и канализационна система в Ямбол. Инвестицията е за 31,2 млн. лв. По проекта ще бъде изграден нов външен водопровод от помпена станция "Кабиле" до помпена станция "Ормана" с обща дължина 6,5 км, както и ще бъде реконструиран външен водопровод "Воден - Елхово" с дължина 11 км.

2023 – В София президентът Румен Радев удостоява шахматистката Нургюл Салимова - вицешампион на Световната купа по шахмат в Азербайджан, с почетен плакет на президента.
  
На този ден по света:

476 - Престава да съществува Западната Римска империя. Вождът на германското племе скири Одоакер сваля от власт последния римски император Ромул Августул. Римската империя е създадена около 27 г. пр. н. е., през 395 г. е разделена на Западна римска империя и Източна римска империя (Византия) от император Теодосий I.

1833 - Във Великобритания е приет Закон за премахване на робството. Търговията с роби в рамките на Британската империя започва през 1562 г. при кралица Елизабет Първа, когато Джон Хокинс продава 400 роби от Африка в Санто Доминго (дн. Доминиканска република).

1919 - В Хага, Нидерландия, е основана Международната асоциация за въздушен транспорт (ИАТА) под името Международна асоциация за въздушен трафик. Учредителният протокол е приет през април 1945 г. в Хавана, Куба.

1922 - В Ню Йорк, САЩ, е излъчена първата в света радиореклама с продължителност от 10 минути на компания за продажба на недвижими имоти.

1937 - В Япония Киичиро Тойода основава автомобилостроителната компания "Тойота Мотор Корпорейшън". Първият автомобил е произведен още през 1936 г. в основаната от неговия баща Сакичи Тойода компания "Автоматични тъкачни станове Тойода". Интересна е историята с произхода на името: за да се напише йероглифа "Тойода" са необходими девет движения на китката, а числото девет в японската култура символизира нещастието и неуспехите. Взето е решение буква "д" да бъде заменена с "т" като близко по звучене и освен това за изписването й се използват осем символа - не просто щастливо число, но и символ на богатство и просперитет. 

1963 - Във Вашингтон, САЩ, пред паметника на Ейбрахам Линкълн баптиският пастор и един от водачите на Афроамериканското движение за граждански права на чернокожите Мартин Лутър Кинг произнася своята реч "Имам една мечта". Речта е произнесена пред 200 000 чернокожи американци, стекли се в организирания от него поход до Вашингтон, наричан още "Марш за работни места и свобода". В речта си Мартин Лутър Кинг прокламира разширяването на обхвата на традиционните американски ценности, включвайки в него представата за общество, игнориращо цвета на кожата.

1988 - По време на авиошоу в американската база "Рамщайн" в Германия се сблъскват 3 италиански самолета, от които един пада върху публиката. Загиват 77 души, над 500 са ранени.

1996 - Официално е разтрогнат бракът на британския престолонаследник принц Чарлз и принцеса Даяна. Венчани са на 29 юли 1981 г. в катедралата "Сейнт Пол" в Лондон, Великобритания. Официално са разделени от 9 декември 1992 г. Принцеса Даяна, по баща графиня Спенсър, загива при автомобилна катастрофа в Париж, Франция, на 31 август 1997 г.

2000 - В Аруша, Танзания, е подписано Споразумение за прекратяване на гражданската война в Бурунди, започнала през 1993 г. и отнела живота на повече от 200 000 души. Споразумението е подписано от 12 от 19-те делегации на враждуващите племена тутси и хуту в присъствието на президента на САЩ Бил Клинтън и бившия президент на Република Южна Африка Нелсън Мандела. През 1966 г. в страната е извършен военен преврат, отменена е монархията и е установена републиканска форма на управление. Три десетилетия страната се управлява от военни от племето тутси. През юни 1993 г. са произведени първите свободни многопартийни избори. За президент е избран Мелхиор Ндадайе от племето хуту, убит няколко месеца по-късно. В страната започват размирици и убийства на етническа основа между тутси и хуту.  

2005 - В Малмьо, Швеция, официално е открит най-високият  небостъргач в северните страни. Небостъргачът е висок 190 метра, а сградата е проектирана от испанския архитект Сантяго Калатрава.

2006 - Умира 116-годишната Мария Естер де Каповиля, вписана в "Книгата на рекордите на Гинес" като най-възрастната жена в света. Родена е на 14 септември 1889 г., има пет деца, 3 от които са живи, 12 внуци, 20 правнуци и 2 праправнуци.

2009 - Американската компания "Гугъл" пуска програма за автоматичен превод на документи на 42 езика в раздела за онлайн обработка на текстове Google Docs. С програмата могат да се превеждат текстове от албански до иврит, през хинди, исландски и малтийски, датски, български, фарси, гръцки, корейски, каталонски и т.н.

2015 - Съд в Санкт Петербург осъжда на 17 години затвор бившия руски депутат Михаил Глушченко за организирането на убийството на 20 ноември 1998 г. в Санкт Петербург на 52-годишната Галина Старовойтова, един от най-изявените демократични лидери в Санкт Петербург в постсъветската епоха. Тя е застреляна от упор във входа на кооперацията в центъра на Санкт Петербург, в която живеела. Трима мъже, в това число и един, за когото съдът постановява, че е физическият убиец на Галина Старовойтова, са осъдени още през 2005 г. Михаил Глушченко се признава за виновен и казва, че е организирал убийството по искане на влиятелен мафиотски бос, който го заплашвал.

2017 - Моряците от кораба "Фу Юан Ю Лен 999" с китайски екипаж, арестувани на 13 август 2017 г. заради бракониерство във водите край островите Галапагос с близо 300-тонен улов на борда, включващ видове, застрашени от изчезване, са осъдени на до 4 години затвор от съд в Еквадор. Корабът е превозвал в трюмовете си 300 тона риба, включително над 6600 акули, по-специално застрашени от изчезване акули чук. Промишленият риболов в архипелага с площ 138 000 кв. км е забранен. Това е вторият по големина морски резерват в света с близо 27 000 жители.

2019 - Министерството на инвестициите и външната търговия на Узбекистан и китайската корпорацията "Си Ай Ти Ай Си" подписват споразумение за създаването на съвместен узбекистанско-китайски инвестиционен фонд за 1 млрд. долара. Новият фонд е насочен основно към капиталовложения във високотехнологични предприятия на химическата и нефтохимическата промишленост.

2021 - На церемония в Мюнстер, Германия, е връчена Международната награда за мир на Вестфалия за 2020 година на министър-председателя на Република Северна Македония Зоран Заев и на бившия министър-председател на Гърция Алексис Ципрас за подписването на Преспанското споразумение. Преспанският договор, с който е разрешен десетилетният спор с Гърция, е подписан на 17 юни 2018 г. в село Нивици на крайбрежието на Преспанското езеро. Съгласно договора Македония сменя официалното си и конституционно име на Република Северна Македония.

2022 - Венецуела и Колумбия подновяват официално дипломатическите си отношения, прекъснати през февруари 2019 г.

Родени на този ден българи:

акад. Димитър Дечев, филолог и историк (1877-1958).
Специалист по древните езици на Балканския полуостров. Работил е в областта на епиграфиката, археологията и историята. Ръководител на Катедрата по латинска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1928-1945). Декан на Историко-филологическия факултет (1933-1934). Един от редакторите на сп. "Прометей" (1937-1943). Автор е на "Веди като трако-фригийско божество" (1923), "Тракийските езикови останки" (на нем. език 1958), "Характеристика на тракийския език" (1952) и др. Лауреат на Димитровска награда първа степен (1951).

Георги Кочев (Георги Кочев Койчев), политик, деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (1881-1925).
От 1918 г. е член на БЗНС. Съучредител на Плевенския кооперативен синдикат "Сноп". Един от ръководителите на Юнското въстание (1923) в Плевенско, арестуван и осъден на доживотен затвор. През 1924 г. е амнистиран. След атентата в църквата "Св. Неделя" (април 1925) е арестуван в Свищов и убит.

Дора Габе, поетеса и преводачка (1888-1983).
Печатала е в списанията "Мисъл", "Демократически преглед", "Златорог", "Съвременник", във вестниците "Вестник за жената", "Литературен глас" и др. От 1926 г. заедно със Симеон Андреев редактира поредицата "Библиотека за малките" и детското списание "Прозорче" (1939-1941). Сред учредителите на Българо-полския комитет (1922) и на българския П.Е.Н. клуб (1927). След 9 септември 1944 г. завежда отдел "Културни връзки с чужбина" в Министерството на пропагандата (до 1947). Съветник по културните въпроси в българското посолство във Варшава, Полша (1947-1949). Председател на българския П.Е.Н. клуб (16 април 1957-19 юни 1967). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (6 юли 1962-27 март 1964; 22 май 1968-1983). Авторка е на стихосбирките "Земен път" (1928), "Неспокойно време" (1957), "Почакай слънце" (1967), "Невидими очи" (1970), "Сгъстена тишина" (1973) и др. Книгите й за деца са част от класиката на детското литературно наследство. Носителка на орден "Народна република България" първа степен (27 юли 1958), на орден "Народна република България" първа степен (август 1963), на орден "Георги Димитров" (август 1968; август 1973), на литературната награда "Иван Вазов" (9 юли 1975) на община Сопот, на националната литературна награда "Петко Р. Славейков" на Министерството на образованието и науката (април 1981) и др. Почетен гражданин на Сопот (9 юли 1975). Лауреат на Димитровска награда (16 юни 1978). В Добрич Държавният куклен театър (от 1984) и Регионалната библиотека (от 1998) носят нейното име, а през 2002 г. община Добрич учредява национална литературна награда на нейно име повод 115-годишнината от рождението й.

проф. Тодор Владигеров, икономист, политик и дипломат (1898-1967).
Научен сътрудник в Международния аграрен институт в Москва (1935-1937). Преподавател по политическа икономия във Висшето търговско училище в Свищов  (1938-1946) и във Висшия икономически институт в София  (1947-1961). Пълномощен министър в Париж, Франция (1948-1951). Заместник-директор на Икономическия институт при Българската академия на науките (БАН) (1951-17 юли 1967). Чл.-кор. на БАН (1958). Лауреат на Димитровска награда (1959). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1963).

Атанас Москов, юрист и политик (1903-1995).
Член на Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал (1929-1937), член на ИК на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) (1936-1948). Депутат в 24-ото Обикновено народно събрание (1938-1939). След 9 септември 1944 г. е член на Централния комитет на БРСДП и редактор на в. "Свободен народ". Председател на Българската социалдемократическа партия (26 ноември 1989-март 1990) и неин почетен председател (март 1990-28 януари 1995). Почетен гражданин на Севлиево (13 септември 1994).

Богдан Томалевски, архитект (1924-2012).
Участвал е в проектирането на сградите на Министерството на външните работи (с участие и на арх. Никола Антонов), на Конфедерацията на независимите синдикати в България в София, на "Позитано" 20, резиденция "Бояна", Пощенската палата в Русе, църквата "Св. Петка Българска" в с. Рупите. Главен проектант (1956) на жилищния комплекс "Владимир Заимов" в София (с колектив). Автор е на градоустройствените проекти на софийските комплекси "Лагера" и "Младост I" (1964). Лауреат на Димитровска награда (1959, с колектив). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1976), на орден "Народна република България" първа степен (1984). Първи носител на наградата на Съюза на архитектите в България - почетен знак "Сребърен пръстен с печата на Колю Фичето" (2000). Носител на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (31 октомври 2005), на почетния знак на Камарата на архитектите в България за цялостно творчество и заслуги към българската архитектура (2008).

Петър Манолов, поет и дисидент (1939-2016).
Един от основателите на Независимото дружество за защита правата на човека в България (16 януари 1988). В началото на 1989 г. е арестуван като секретар на дружеството. През м. февруари 1989 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията му. На 20 май 1989 г. Петър Манолов е екстрадиран от страната и живее във Франция до 1991 г., когато се завръща в България. Главен секретар на Съюза на българските писатели (1991-26 юли 1994). Управлява издателство "Народна култура" (1997-2002). Автор е на стихосбирките "Докато стана пясък" (1980), "Весене" (1982), "Две поеми" (1990), "Кръгова отбрана" (1991), "Епиметей" (1993), "Кобни думи" (2011, второ издание) и др. Носител на орден "За гражданска заслуга" първа степен (6 ноември 2014).

Никола Манев, художник (1940-2018).
Живее и работи в Париж, Франция. Член е на Управителния съвет на Есенния салон на изкуствата в Париж. Има над 160 самостоятелни изложби в цял свят и участие в много групови изложби и биеналета. Автор е на над 5000 творби, голяма част от които са притежание на музеи, обществени и частни колекции в над 30 държави. Реставрира старинна възрожденска къща в Чирпан, в която открива галерия на свое име (2000). Носител на наградата "Златен век" звезда на Министерството на културата (20 май 2013).

проф. Стоян Стоянов (псевд. Течи), художник график (1941-2004).
Работил е в областта на графиката, илюстрацията, оформлението на книгата. Директор на Националната художествена галерия (НХА) (1989-1994). От 1997 г. е преподавател по графика в Националната художествена академия. Участвал е в колективни изложби, в международни графични биеналета, в представителни изложби на българската графика в Италия, Мексико, Япония, Германия, Русия, Великобритания, Индия, Турция, Югославия и др. Негови творби са притежание на НХГ, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в страната, както и във Финландия, Чехия, Сирия, Виетнам, Куба, Франция, Япония, Русия, Германия, Дания. Носител на наградата на Съюза на българските художници (1973), на Гран при на Първото биенале на графиката, скулптурата и живописта във Виетнам (1987) и др.

Ивайло Балабанов, поет (1945-2021).
Негови творби са публикували почти всички големи столични литературни издания, както и вестници и списания в цялата страна. Автор е на книгите "Да се загледаш в звезда" (1979), "Окова за щурец" (1984), "Парола "Любов" (1988), "Религия" (1990), "Тракийски реквием" (1997), "Избрано" (1998), "Песни за старо вино" (2003, поетичен сборник в два тома) и др. Носител на наградата от националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" (1980), на наградата на Съюза на българските писатели (1987), на националната награда "Изворът на Белоногата" (2001), на литературната награда "Александър Паскалев" за цялостно творчество на община Хасково (април 2005), на литературната награда за патриотична поезия "Георги Джагаров" (2006), на националната награда "Пеньо Пенев" (2008), на наградата на Министерството на културата "Златен век" - печат на Симеон Велики (21 май 2015), на националната литературна награда "Димчо Дебелянов" (18 август 2016) и др. Почетен гражданин на Ивайловград, Почетен гражданин на Кърджали и  Почетен гражданин на Свиленград. Почетен селянин на родното му с. Хухла.

Георги Чалъков (псевд. Чалъчето), художник, карикатурист (1945).
Публикувал е карикатури във в. "Стандарт", в. "Нощен труд", в. "Стършел", в. "Дума", в. "Класа" и др. Председател на секция "Карикатура" към Съюза на българските художници (2002-2008). Създател на карикатурните пленери "Балчик" и "Живописатира" - Горна Оряховица, учредител на годишната награда "Чалъчето" за еротична карикатура. Носител на Голямата награда на Съюза на българските художници (2003), на награда от Международното биенале "Майстори на карикатурата" - Пловдив (2008) и др.

Ангел Станков (Геле), футболист и треньор (1953).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Левски" (София), "Академик" (София) и "Бдин" (Видин). За националния отбор по футбол има изиграни 10 мача и отбелязан 1 гол.

Кристиян Бояджиев, композитор, аранжор, музикален продуцент и изпълнител на клавишни инструменти (1954).
От 1998 г. е отговорен редактор в редакция "Поп и джаз музика" в Българското национално радио (БНР) - Програма "Христо Ботев". Главен музикален редактор в БНР (2000-2001). Отговорен редактор в редакция "Забавна музика" при Програма "Христо Ботев" на БНР (2007-2013). Автор и водещ на предаванията "Между барока и рока", "Джаз клуб" и на музикалната рубрика "Фонограф" по Програма "Христо Ботев". Участва в три национални концертни обиколки с Лили Иванова като пианист в нейния оркестър (1990-1992). Автор е на над 400 песни и на над 500 аранжимента. Продуцент и аранжор на песента "45 години стигат! Времето е наше!", в която изпълнява всички инструментални партии. Носител на наградата "Златният Орфей" (1992, 1996), на наградата на Българското национално радио "Сирак Скитник" за заслуги в областта на музикалното радиотворчество (2011) и др.

Нона Караджова, политик (1960).
Работи в Икономическия институт на Българската академия на науките (1984-1991).  Директор на дирекция "Стратегия, евроинтеграция и международна дейност" в Министерството на околната среда и водите (21 май 1997-16 август 2005). Водеща преговорите по глава "Околна среда" в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз. Министър на околната среда и водите (27 юли 2009-13 март 2013). 

ген. Константин Попов, военен деец (1961).
Бил е командир на военно-въздушната база "Граф Игнатиево". Началник на щаба на Центъра на НАТО за съвместната подготовка на силите към Съюзното командване по трансформацията в Полша (2005-2006). Заместник-началник на щаба на Военновъздушния компонент "Юг" на НATO, базиран в Измир, Турция (2006-2008). Заместник-командващ на Военновъздушните сили на България (2008-2009). Началник на Щаба по подготовката на Военновъздушните сили (2009-2010). Началник на Военновъздушните сили (12 февруари 2010-1 юли 2011). Командир на Военновъздушните сили (1 юли 2011-30 юни 2014). Заместник-началник  на отбраната на Българската армия (2014-2016). Началник на отбраната на Българската армия (8 февруари 2016-9 януари 2017). Депутат в 44-ото Народно събрание (2017-2021). Носител на Златен медал на Полските въоръжени сили, на Международно отличие на Военновъздушния университет на САЩ за постижения в развитието на ВВС. Носител орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги за развитието на Българската армия (23 декември 2016).

Георги Кадиев, икономист и политик (1966).
Бил е репортер във в. "24 часа" (1992-1995). Директор на "Интернет Секюритис България" (1996-1998). Изпълнителен директор и член на борда на директорите Internet Securities Inc., Euromoney Holdings plc (2000-2004). Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-8 септември 2005). Заместник-министър на финансите (2 септември 2005-5 юни 2007). Общински съветник в Столичния общински съвет (2007-2013). Председател на Съвета на директорите на Топлофикация - София ЕАД (януари-октомври 2009). Член на  Българската социалистическа партия (2005-2016), член на Изпълнителното бюро и на Националния съвет на БСП (16 ноември 2009-10 юни 2014). Депутат в 42-ото Народно събрание (21 май 2013-13 юни 2014), в 43-ото Народно събрание (2014-2017) и в 46-ото Народно събрание (2021).

Силвия Лулчева, актриса (1969).  
В продължение на 26 години играе в Младежкия театър "Николай Бинев" 26 години. От 2019 г. е част от трупата на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Участвала е  във филмите "Любовниците" (1991-1992), "Забранена анкета" (1993), "Сламено сираче" (1999), "Мари и хлапетата" (2001), "И твоят ред ще дойде" (2001), "Патриархат" (2004), в телевизионните сериали "Клиника на третия етаж" (2010), "Столичани в повече" (2011-2017) и др. Носителка на награда "Икар" в категория "златен глас" за озвучаване на филми и реклами (28 март 2004), на наградата "Аскеер" за водеща женска роля (24 май 2006).

Венелин Венков, музикант (1972).
Барабанист в "Ку-ку-бенд" (1995-2024).

Николай Александров, спортен журналист (1973).
Работи в Дарик радио от 1997 г. Дълги години работи в спортното шоу "Гонг" по Дарик радио. Пише за в. „Стандарт“, в. „7 дни спорт“ и в. „Тема спорт“.  Заместник главен редактор на радио „Гонг“ (2003-2006).  Главен редактор на спортния сайт: www.gong.bg (2007-2019). Заедно с колегата си Томислав Русев водят футболно телевизионно шоу "Пред банята" по телевизия TV7 (2013-2014). През 2019 г.  Ники Александров, заедно с колегите си Томислав Русев, Борис Касабов и Явор Кръстев възобновяват предаването „Пред банята“ в ефира на спортния канал MAX Sport. От есента на 2021 г. предаването носи името „Пред стадиона“. Автор е на книгите "Джони Велинов - моята история" (2020) и "ЦСКА - няма бъдеще без история. 320 въпроса от историята на клуба" (2021). Съставител е и на още две куиз-книги: „Италия. Синята футболна мода“ и „Реал Мадрид. Владетелят на Европа“.

На този ден са родени и:

Жозеф-Мишел Монголфие, френски изобретател (1740-1810).
Заедно с брат си Жак-Етиен изобретяват аеростата (1782). На 5 юни 1783 г. братята правят демонстрация на първия полет на конструирания от тях балон, пълен с горещ въздух.

Йохан Волфганг фон Гьоте, немски поет, драматург и философ (1749-1832).
Представител на европейския неокласицизъм и романтизъм в края на 18-и и началото на 19-и век. Автор е на одата "Прометей" (1773), романите "Страданията на младия Вертер" (1774), "Вилхелм Майстер" (1796-1821),"Фауст" (1808-1832) и др.

Мари-Жозеф Шение, френски драматург, поет и публицист (1764-1811).
Член на Френската академия (1803). Автор е на трагедиите "Филип II" (1803), "Тиберий" (1805), на тържествено-патриотични химни за народни тържества.

Умберто Джордано, италиански композитор (1867-1948).

Чарлз Ролс, британски индустриалец и авиатор (1877-1910).
Заедно с Хенри Ройс създава автомобилостроителната компания "Ролс-Ройс" (23 декември 1904).

Джордж Уипъл, американски лекар (1878-1976).
Директор на Фoндацията за медицински изследвания "Хупър" към Калифорнийския университет в Сан Франциско (1914-1921). Декан на медицинския комплекс на университета в Рочестър, Ню Йорк (1921-1952). В експерименти с кучета Джордж Уипъл предизвиква анемия чрез кръвопускане и проследява възстановяването на хемоглобина до нормални стойности при хранене с различни продукти. Установява, че той нараства най-бързо при приемане на суров черен дроб. През 1926 г. американските лекари Джордж Майнът и Уилям Мърфи прилагат чернодробната диета при болни от нелечимата тогава пернициозна анемия. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1934 г. заедно с Джордж Майнът и Уилям Мърфи за откриването на чернодробната терапия при анемия.

Карл Бьом, австрийски диригент (1894-1981).
Ръководител на Дрезденската опера (1934-1942). Директор на Виенската опера (1943-1944 и 1954-1956).

Робер Мерл, френски писател и драматург (1908-2004).
Автор е на романите "Oстровът" (1962), "Животно, надарено с разум" (1967) "Малвил" (1972), "Добре охранявани мъже" (1974), "Мадрапур" (1976), поредицата исторически романи "Величието на Франция" (1977-2004) и др. За дебютния си роман "Уикенд в Зюидкот" (1949) е удостоен с литературната награда "Гонкур".

Тялинг Купманс, американски икономист (1910-1985).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1975 г. заедно с руския математик и икономист Леонид Канторович за техния принос към теорията на оптималното разпределение на ресурсите.

Йозеф Лунс, нидерландски политик (1911-2002).
Министър на външните работи на Нидерландия (14 октомври 1956-6 юли 1971). Генерален секретар на НАТO (1 октомври 1971-25 юни 1984). 

Милош Минич, югославски политик (1914-2003).
Член на Югославската комунистическа партия (1936). Държавен прокурор (март 1945-1950). Кмет на Белград (1955-1957). Председател на Скупщината на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) (6 май 1967-6 май 1969). Министър на външните работи на СФРЮ (16 декември 1972-17 май 1978).

Юрий Трифонов, съветски писател (1925-1981).
Автор е на романа "Старецът" (1978) и др.

Аркадий Стругацки, съветски писател фантаст (1925-1991).
Пише в съавторство с брат си Борис Стругацки. Автор е на "Трудно е да бъдеш бог" (1964), "При загиналия алпинист" (1970), "Малчуган" (1971) и др.

Доналд О'Конър, американски танцьор, певец и актьор (1925-2003).
Участвал е в мюзикълите "Аз пея под дъжда" (1952), "Том Сойер - детектив" (1938), "Мелодия за двама" (1937) и др. Носител на наградите "Златен глобус" (1953) и "Еми" (1954).

Аркадий Стругацки, съветски писател фантаст (1925-1991).
Пише в съавторство с брат си Борис Стругацки. Автор е на "Трудно е да бъдеш бог" (1964), "При загиналия алпинист" (1970), "Малчуган" (1971) и др.

Филип Леотар, френски актьор и певец (1940-2001).
Участвал е в повече от 70 филма, сред които "Френска вразка" (1975), "Балансът" (1982), "Клетниците" (1995). Издал е четири албума с песни и стихосбирка "Нито ден без ред" (1992).

ген. Жозе Едуарду душ Сантуш, анголски политик (1942-2022).
Председател на партията Народно движение за освобождение на Ангола и президент на Ангола (20 септември 1979-26 септември 2017).

Емлин Хюз, английски футболист и треньор (1947-2004).

Маноло Пресиадо, испански футболист и треньор (1957-2012).

Хулио Сезар Ромеро, парагвайски футболист (1960).

Шаная Туейн (ист. име Айлиин Реджина Едуардс), канадска кънтрипевица и композиторка (1965).
Носителка на пет награди "Грами" (1995, 1998 - в две категории, 1999 - в две категории). Носителка на наградата на Академията за кънтримузика на САЩ в категорията "Изпълнител на годината" (1999).

Рене Игита, колумбийски футболист (вратар) (1966).

Пааво Пуурунен, финландски състезател по биатлон (1973).
От световни първенства печели един златен (2001) и един бронзов (2003) медал.

Карстен Янкер, немски футболист (1974).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2002 г. в Република Корея и Япония.

Лиан Раймс, американска поп- и кънтрипевица, композиторка и актриса (1982).
На 11-годишна възраст записва първия си албум. Добива популярност на 13-годишна възраст след пускането на нейната версия на песента на Бил Мак "Blue". През 1997 г., когато е 14-годишна, печели две награди "Грами", ставайки най-младият изпълнител, който някога е получавал наградата. Има продадени над 20 млн. копия от албумите си.

Тиаго Мота, италиански футболист (1982).

Масахико Иноха, японски футболист (1985).

Сесар Аспиликуета, испански футболист (1989).

Валтери Ботас, финландски автомобилен състезател (1989).
Участва във "Формула 1". 

Боян Къркич, испански футболист (1990).

Исаак Брисуела, мексикански футболист (1990).

Исмаел Диоманде, футболист от Кот д'Ивоар (1992).

Това е денят на смъртта на:

Аврелий Августин Блажени, християнски теолог и църковен деец (354-430).

Хуго де Гроций, нидерландски юрист и философ (1583-1645).
Основоположник на науката за международното право.

Вики Баум (ист. име Хедвиг Баум), американска писателка от австрийски произход (1888-1960).

Илия Стоянов (псевд. Чанчето), български оперетен диригент (1892-1975).
Един от основателите на оперетата в България. Бил е диригент в Свободен театър. Един от  основателите на Кооперативен театър (1922) и негов директор (1928-1939). Диригент в Софийската опера (дн. Софийска опера и балет) (1947-1948) и в Държавния музикален театър (дн. Държавен музикален и балетен център) (1948-1957). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1972).

Борис III (пълно име Борис Климент Роберт Луи Станислас Ксавие, Княз Търновски, Херцог Саксонски и Принц Сакс-Кобург и Гота), цар на България (3 октомври 1918-28 август 1943) (1894-1943).
Син на цар Фердинанд I и на княгиня Мария Луиза. Заема престола след абдикацията на баща си на 3 октомври 1918 г. По време на своето управление Борис III разцепва Военния съюз, отстранява от власт организаторите на Деветнадесетомайския преврат (1934). Засилва ролята на монархическата власт. Присъединява България към Тристранния пакт (1 март 1941), но не изпраща войски на Източния фронт. Цар Борис III е три пъти кавалер на френския орден "Почетен легион", кавалер на английски кралски викториански орден, на орден "Леополд" (Белгия), на Домашен рицарски орден "Св. Хубертус" (Бавария), на ордените "Червен орел" (Прусия), "Св. Андрей Първозвани", "Св. Александър Невски" и "Св. Анна" (Русия), на ордени на Румъния, Италия (Парма и Сицилия), Полша и др. Умира при неизяснени обстоятелства. Погребан е на 5 септември 1943 г. в манастирската църква на Рилския манастир. На 24 април 1946 г. тленните останки на Борис ттт са изнесени от светата обител и препогребани в параклис на двореца "Врана". През 1946 г. параклисът е унищожен. На 18 октомври 1991 г. при разкопки в парка "Врана" е открита стъкленица с надпис, че в нея е сърцето на цар Борис III. Предадена е за съхранение в трезора на Българската народна банка. На 23 август 1993 г. стъкленицата е изнесена и е препогребана във възстановения гроб в Рилския манастир.

Георги Жечев (Георги Жечев Текелиев), български поет, преводач и публицист (1897-1965).
От 1916 г. сътрудничи в литературния печат. Редактира в. "Мисъл и воля" (1930-1935). Автор е на стихосбирките "На другия бряг" (1912), "Есенни вечери" (1914), "Навечерие" (1945), "Говорят низините" (1947), на стихотворения и приказки за деца, на статии по обществени и културни въпроси. Издава библиотека "Световни писатели" (1936-1949) и библиотека "Отбрани приказки" (1941-1944). Превежда антична, западноевропейска и руска литература и книги за деца и юноши.

Джон Хюстън, американски режисьор, сценарист и актьор (1906-1987).
Режисьор и сценарист е на филмите "Малтийският сокол" (1941), "Съкровището на Сиера Мадре" (1948), "Африканската кралица" (1951), "Нощта на игуаната" (1964) и др. Участвал е във филмите "Човек в пустошта" (1971), "Китайски квартал" (1974), "Зимни убийства" (1979) и др. Носител на награда "Оскар" (1949). Носител на награда "Златен глобус" (1949, 1964, 1986). Носител на награда БАФТА (1980).

Богдан Веселинов, български журналист (1914-2006).
Работил е във в. "Утро", в. "Труд", в. "Кооперативно село", Българската телеграфна агенция (БТА). Бил е заместник-главен редактор на в. "Отечествен фронт". Един от създателите (1965) и главен редактор на сп. "Паралели" на БТА, главен редактор на сп. "Здраве".

Константин Симонов, съветски писател и публицист (1915-1979).
Автор е на романите "Истински хора" (1938), "Живи и мъртви" (1959), "Хората не се раждат войници" (1964), "Последно лято" (1971) и др. Герой на социалистическия труд (1974). Носител на Държавна награда на СССР (1942, 1943, 1946, 1947, 1949 и 1950).

Фил Хил (Филип Тол Хил Джуниър), американски автомобилен състезател (1927-2008).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1961 г.

проф. Борислав Пунчев, български кинооператор и кинорежисьор (1928-1998).
Оператор в Студията за хроникални и документални филми (1956-1966), Студията за игрални филми (1966-1991). Преподавател по операторско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство (от 1973), заместник-ректор на института (1979-1983). Заместник-председател на Съюза на българските филмови дейци (1972-1976) и негов секретар (1976-1980). Оператор е повече от 30 документални филма, на някои от които е и режисьор: "Светлините на София" (1961), "Релси в небето" (1962), "Цар и генерал" (1966), "Най-дългата нощ" (1967), "Завръщане" (1967), "Прокурорът" (1968), "Герловска история" (1971), "Достойнство" (1971), "Две срещи" (1971), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973), "Спасението" (1984), "Ешалоните" (1986), "Веществено" (1991) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1972). Лауреат на Димитровска награда (1986).

Михаел Енде, немски писател (1929-1995).
Автор е на повече от 40 произведения за деца - романи, разкази, стихове и пиеси, сред които "Момо" (1973), "Приказка без край" (1979) и др.

Видин Даскалов, български оперетен артист (1929-2001).
От 1953 г. е артист в Държавния музикален театър "Стефан Македонски", директор на театъра (1989-1991). Има над 120 роли в класически и съвременни оперети, сред които са "Хубавата Елена", "Царицата на чардаша", "Старият Рац", "Службогонци", "Графиня Марица", "Сирано дьо Бержерак". Режисьор е на оперетите "Прилепът", "Време за любов", "Волният вятър", "Веселата вдовица" и др. Лауреат на Димитровска награда трета степен (1959). Удостоен е със званията "Заслужил артист" (22 май 1963) и "Народен артист" (май 1982).

Мелвин Шварц, американски физик (1932-2006).
Носител на Нобелова награда за физика за 1988 г. заедно с американските физици Джак Стайнбъргър и Лион Ледърман за метода на неутринния поток и демонстрирането на дублетната форма на лептоните чрез откриването на мюонното неутрино.

Георги Кокаланов (псевд. Коки), български  театрален деец (1934-2004).
Бил е сценичен работник, помощник-режисьор и заместник-директор на Театър "Българска армия". Асистент-режисьор на десетки спектакли на Българската национална телевизия.

Франсиско Умбрал (ист. име Франсиско Перес Мартинес), испански писател и журналист (1935-2007). 
Автор е на над 80 книги, сред които есета, литературна критика и лингвистични студии. Лауреат е на наградата "Принцът на Астурия" за литература (1966) и наградата "Сервантес" (2000). Автор е на десетки журналистически статии, публикувани  във в. "Паис" и в. "Мундо".
/АЯ, МГ/