На 27 август в историята
27 август 2024 г., вторник, 35-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва деня на св. преп. Пимен Велики. Св. мчк Фанурий.
В България се отбелязва:
Празникът на град Гълъбово. Отбелязва се съгласно Наредбата за символиката, приета с решение 334 на Общинския съвет от 9 декември 2005 г. Годишнина от обявяването (1969) на Гълъбово за град с Указ 828 на Президиума на Народното събрание от 27 август 1969 г., обнародван в Държавен вестник на 29 август 1969 г.
Празникът на град Девня. Отбелязва се от 2019 г. съгласно Решение 537 от 29 ноември 2018 г. на Общинския съвет. Годишнина от сливането (1969) на селата Река Девня, Девня и Повеляново в град Девня с Указ 828 от 27 август 1969 г. на Президиума на Народното събрание, обнародван в Държавен вестник на 29 август 1969 г. От 1993 г. до 2018 г. Празникът на Девня се е отбелязвал на 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Празникът на община Шабла. Отбелязва се с решение на Общинския съвет. Годишнина от обявяването (1969) на Шабла за град с Указ 828 на Президиума на Народното събрание от 27 август 1969 г., обнародван в Държавен вестник на 29 август 1969 г.
По света се отбелязва:
Международният ден на бокса. Отбелязва се от 2019 г. с решение на Изпълнителния комитет на Международната асоциация по бокс от 8 февруари 2019 г. по инициатива на президента на генералния секретар на руската федерация по бокс Умар Кремльов, с цел да се популяризира този спорт. През 2019 г. и 2020 г. денят е отбелязан на 22 юли. През 2021 г. датата е променена на 27 август - годишнина от първото Световно първенство по бокс в Хавана, Куба (17-30 август 1974).
Националният празник на Молдова. Ден на независимостта (1991).
На този ден в България:
1877 - В с. Пордим е изпробвана първата телефонна връзка в България. През 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878), при обсадата на Плевен, в селото се е намирала главната квартира на руската войска. Между квартирите на военачалниците руските свързочници опънали телефонни жици и монтирали походни телефони за двупосочни разговори. Връзката е осъществена между командващия руската армия княз Николай Николаевич Романов и крал Карол Първи от щаба на румънската армия.
1880 - Излиза бр. 1 на в. "Независимост", орган на Либералната партия. Редактор е Никола Сукнаров. В редакционния комитет са Петко Каравелов, Петко Р. Славейков и Драган Цанков. Излиза до 1 юли 1881 г.
1895 - Начало на организираното туристическо движение в България. На този ден повече от 300 души осъществяват първото масово туристическо изкачване на Черни връх на Витоша след публикуването във в. "Знаме", бр. 99 от 23 август с.г., на фейлетона-покана "до софийските любители на българската природа" от писателя Алеко Константинов. На Черни връх те основават първото туристическо дружество в България с председател Иван Вазов и секретар Алеко Константинов. Идеята е чрез създаването на организирано туристическо движение да се изучава България, нейните прекрасни природни дадености и богато културно-историческо наследство, да се възпитават гражданите й в най-ценни морални добродетели. След убийството на Алеко Константинов на 23 май 1897 г. движението заглъхва, за да се възроди отново през 1899 г. в Първо българско туристическо дружество "Алеко Константинов".
1920 - България възстановява дипломатическите си отношения с Франция на ниво легации, установени на 8 юли 1879 г. и прекъснати на 22 септември 1915 г. На 17 декември 1963 г. са издигнати в ранг на посолства.
1938 - Врачанският областен театър изнася първото си представление - пиесата "Тайна". Театърът е създаден през 1937 г. като пътуващ театър. Тържественото откриване на първия му театрален сезон e на 9 октомври 1938 г. на сцената на стария салон на читалище "Развитие" във Враца с пиесата "Пристанала". Трупата има своя постоянна база от 20 януари 1941 г., когато е открита новата сграда на читалище "Развитие". За театралния сезон 1948-1949 г. театърът е преименуван на Врачански народен театър, а за сезон 1965-1966 г. - на Врачански драматичен театър. От м. юни 1978 г. театърът се помещава в Двореца на културата. С ПМС 204/11 ноември 1999 г. Драматичният театър и Държавният куклен театър във Враца са обединени като Драматично-куклен театър Враца.
1946 - Създадени са Гранични войски като специални войски за охрана и отбрана на границите на България. На 10 август 1946 г. Народното събрание утвърждава Закон за създаването на Граничната милиция, публикуван в "Държавен вестник" на 27 август с. г. Съгласно него Министерството на войната се освобождава от грижите по охраната на границата и "При Министерството на вътрешните работи се учредява управление на Граничната милиция, на която се възлага пазенето на границата. Служителите на Граничната милиция имат права на служителите на сегашната войска." На 8 октомври 1946 г. с постановление на Министерския съвет Граничната милиция се преименува в Гранични войски (дн. Главна дирекция "Гранична полиция" на МВР).
1969 - С Указ 828 на Президиума на Народното събрание, обнародван в "Държавен вестник" на 29 август 1969 г., за градове са обявени селищата Криводол, Драгоман, Ябланица, Вълчедръм, Стрелча, Рила, Джебел (като към него се включват и селата Брягово, Готварско и махала Дихановци), Плачковци, Димово, Дългопол, Стражица, Каблешково, Симитли, Долни Дъбник, Стралджа, Смядово, Любимец, Мъглиж, Лъки, Две могили, Перущица, Брезово (като към него се включва и с. Чоба), Кричим, Белица, Гълъбово (след обединяването на гара Гълъбово и с. Гълъбово), Девня (след обединяването на селата Река Девня, Девня и Повеляново), Угърчин, Ракитово, Белово (като към него се включва и с. Малко Белово), Банкя, Козлодуй. Със същия указ град Гара Кричим е преименуван в град Нови Кричим (дн. Стамболийски) и село Голямо Конаре е обявено за град, като се наименува Съединение.
1999 - В София е разрушен Мавзолеят на Георги Димитров. Разрушаването започва на 21 август 1999 г. с решение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Георги Димитров е председател на Министерския съвет на България (23 ноември 1946-2 юли 1949), генерален секретар (1946-2 юли 1949) на ЦК на Българска работническа партия (комунисти) /от декември 1948 г. - Българска комунистическа партия/ и генерален секретар на Коминтерна (20 август 1935-15 май 1943). Той умира на 2 юли 1949 г. в санаториума "Барвиха" край Москва, където е лекуван. На 3 юли 1949 г. Министерският съвет взема решение тялото му да бъде балсамирано и поставено в мавзолей. Изграждането на мавзолея започва веднага и той е построен за рекордния срок от 6 дни, през което време тялото на Георги Димитров е превозено от СССР до София. Мавзолеят става част от държавния церемониал в Народна република България през периода 1949-1989 г. На 18 юли 1990 г. тленните останки на Георги Димитров са изнесени от мавзолея и кремирани, а урната е положена в Централните софийски гробища. На 9 август 1999 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството се разпорежда Мавзолеят да бъде премахнат. Разрушаването му започва на 21 август 1999 г.
1999 - В Агенцията за приватизация са подписани документите за прехвърляне на 71 процента от акциите на "Кремиковци" АД на купувача - "Дару металс" АД, България. Договорът за продажбата на акциите е подписан на 14 юли с. г.
2002 - В Бургас е открита новата линия на австрийската фирма "Бревилиер - Урбан", която възражда производството на моливи в бургаското предприятие "Хемус Марк". Предприятието е единственият производител на моливи в България до 1987 г. През 2001 г. "Бревилиер - Урбан" купува контролния пакет акции от "Хемус Марк".
2004 - Край с. Слада вода, община Дългопол, е открит екопарк "Водениците", който обхваща 450 дка гора. На територията има три потока на р. Камчия, 10 карстови пещери, скални ниши. В местността гнездят скален орел, египетски лешояд, белоопашат мишелов. Има отлично запазено праисторическо селище и останки от келтско селище от трети век пр.н.е.
2008 - Местността Коридорите с площ 274, 902 дка край с. Биволаре, област Плевен, е обявена за защитена територия. Коридорите е езеро, образувало се от разширени стари корита на р. Вит при изгребване на баластра. В резултат на сливането на старите корита са се оформили островчета, които са обрасли с естествена горска и храстова растителност. В защитената територия се намира една от най-големите колонии на нощна, голяма бяла, сива, ръждива и малка бяла чапла. Предпочитано място е от малкия корморан и малкия воден бик и още над 20 защитени от Закона за биологичното разнообразие птици.
2014 - В София е открита експозицията на археологическите разкопки на гробницата на Хонорий - една от 50-те гробници, открити около базиликата "Света София". Хонорий е бил епископ, един от водачите на местната християнска общност през IV век. Смята се, че е участвал в Сердикийския събор. Комплексът от V-VI век се намира пред "Света София" и е защитен със стъклена конструкция, която позволява поглед отгоре. Това е единствената до този момент гробница от Късната античност в България, където фигурира името на починалия с надпис едновременно на латински и гръцки.
2018 - В страната е обявен ден на национален траур в памет на жетвите от катастрофата край Своге на 25 август 2018 г., при която загиват 20 души.
2019 - Археолози, проучващи средновековната крепост "Русокастро" край Дебелт, откриват кула дълга 15 м и широка 12 м. По план кулата е хексагон - шестоъгълна, и не е свързана с крепостните стени на замъка в крепостта. Според археолозите това са главните кули на замъците, които често са били и домове на владетеля на крепостта или на неговия управител. Предполага се, че кулата в Русокастро датира от XIII в., а височината й може да е надвишавала 20 м.
2021 - Във Варна се открива 29-ият Международен филмов фестивал "Любовта е лудост", който продължава до 3 септември 2021 г. При официалното откриване актьорът и режисьор проф. Ивайло Христов е отличен с наградата на фестивала за цялостен принос към българското кино.
2022 - На 86-годишна възраст умира актрисата Надя Топалова, която от 1959 до 1991 г. е част от трупата на Младежкия театър "Николай Бинев".
На този ден по света:
1911 - Основан е "ЦСКА Москва", футболен клуб от СССР, а по късно от Русия. Създаден е като футболна секция към дружеството "Общество на любителите на ски спорта" (26 юни 1901).
1928 - В Париж, Франция, представителите на САЩ, Франция, Великобритания, Германия, Италия, Белгия, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Ирландия, Индия, Полша, Чехословакия, Япония, подписват Договор за отказ от война като средство на национална политика, известен като пакт "Келог-Бриан" (по имената на инициаторите му - министърът на външните работи на Франция Аристид Бриан и държавният секретар на САЩ Келог). СССР се присъединява към договора на 6 септември 1928 г. Пактът предвижда забрана на войната като средство за решаване на междудържавни спорове и запазване на териториалното статукво, наложено след Първата световна война (1914-1918).
1946 - В Прага, Чехословакия, е учреден Международният студентски съюз по време на Първия световен конгрес на студентите.
1947 - В Мадрас (дн. Ченай) е основана "Прес тръст ъв Индия" - националната осведомителна агенция на Индия. Започва да функционира на 1 февруари 1949 г. На 1 февруари 1976 г. прекратява съществуването си, като се слива с други три агенции под името Общонационална информационна агенция Самачар. На 14 април 1978 г. (след закриването на агенция Самачар) възобновява дейността си. Седалището й е в Мумбай.
1955 - В Лондон, Великобритания, излиза от печат Книгата на рекордите "Гинес". Книгата е създадена по идея на управителя на пивоварна "Гинес" Хю Бивър, който през 1951 г. по време на ловджийско събиране в графство Уексфорд, Ирландия, е въвлечен в спор коя е най-бързата птица за отстрел в Европа. Той установява, че не е възможно да се разбере отговора чрез изследване на справочната литература и през 1954 г. наема братята Норис и Рос Макуиртър, които имат детективска агенция в Лондон, да създадат първия сборник, съдържаща подобна информация. Първото издание на Книгата на рекордите "Гинес" е с тираж от 50 000 копия и бързо достига върха на британската класация за най-продавани книги. През ноември 1974 г. книгата е включена в поредното издание на Книгата на рекордите "Гинес" заради продадени от нея 23,9 млн. екземпляра. През 1984 г. са продадени 50 млн. екземпляра, през 1994 г. - 75 млн., а към юли 2020 г. - над 143 млн. екземпляра в повече от 100 страни, като книгата е преведена на близо 22 езика.
1991 - Върховният съвет (парламента) на Молдова приема декларация, с която се провъзгласява независимостта на Молдова. Денят се отбелязва като национален празник.
2000 - В 15:30 ч. московско време избухва пожар в телевизионната кула в Останкино в Москва, Русия, на височина 460 м, който е потушен след 26 часа. Прекъснати са предаванията на 6 телевизионни канала. Загиват 3 души. Телевизионната кула Останкино е комуникационен център, който излъчва за Москва и околностите й емисиите на повечето телевизионни и радиопрограми, както и комуникациите на полицията, спешната медицинска помощ и някои служби на Министерство на вътрешните работи. Кулата е построена през 1967 г., висока е 540 м и е един от символите на Москва. На върха на кулата се намира ресторантът "Седмото небе", от който посетителите могат да видят целия град.
2006 - В Йордания парламентът одобрява първия антитерористичен закон на страната, който засяга въпроси, свързани със заплахи за националната сигурност.
2010 - За пръв път в историята на Япония журналисти са допуснати до помещение, в което се изпълняват смъртни наказания чрез обесване. Това е сторено по решение на министъра на правосъдието Кейко Чиба, която се надява по този начин да активизира дискусията в страната за целесъобразността от висшата наказателна мярка. Над 80 на сто от японците, анкетирани по въпроса, са против отменянето на крайната наказателна мярка.
2012 - В Румъния в Държавен вестник е публикувано решението на Конституционния съд от 21 август, с което резултатите от референдума за отстраняване от длъжност на президента Траян Бъсеску са обявени за невалидни заради недостатъчна избирателна активност. С това се подновява мандатът на Траян Бъсеску, спечелен на президентските избори, произведени на 6 декември 2009 г.
2015 - Казахстан, който притежава 20 процента от световните запаси от уран, подписва с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) споразумение за създаване на банка за нискообогатен уран под международен контрол, която да гарантира снабдяването на централите и да помага в борбата срещу разпространението на ядрени материали.
2016 - В град Саранск в Русия, актьорът Жерар Депардийо открива културно-кинематографичен център, носещ неговото име. Роденият във Франция актьор, получава руско гражданство в началото на 2013 г., след като напуска Франция в знак на протест срещу проект на президента Франсоа Оланд да въведе 75 процента данък за французите с най-високи доходи.
2018 - Статистическата агенция на Република Корея съобщава, че населението на страната, което е в трудоспособна възраст, е намаляло за първи път в историята на страната. При последното годишно преброяване е отчетено, че активното население - или хората на възраст от 15 до 64 години, е намаляло през 2017 г. със 116 000 до 36,2 милиона. Общо населението се е увеличило с 0,3 на сто до 51,4 милиона души. Хората на възраст над 65 години и повече представляват 14,2 на сто от общия брой. Правителството отчита срив с 12 на сто на броя на ражданията през 2017 г. до 357 771, което е исторически минимум.
2019 - В Страсбург, Франция, Европейският съд за правата на човека осъжда Русия за множество нарушения на човешките права във връзка с делото за смъртта на руския юрист Сергей Магнитски, починал в затвора през 2009 г., след като прави разкрития за мащабна корупционна мрежа. Съдът изтъква специално, че Сергей Магнитски е бил малтретиран от своите надзиратели и тези факти не са били адекватно разследвани, че не е получавал достатъчни медицински грижи, а процесът и посмъртната присъда на юриста са "поначало неадекватни" и не е било уважено правото му на справедлив процес. Съдът признава Русия за виновна, че е нарушила няколко точки от Европейската конвенция за правата на човека, и осъжда страната да изплати на представители на Сергей Магнитски 34 000 евро като обезщетение. Нормативен акт на САЩ от 2012 г., известен като закона "Магнитски", санкционира руски длъжностни лица, замесени в нарушения на човешките права. По-късно подобни закони приемат Канада, балтийскките страни и Великобритания.
2020 - Нападателят от новозеландския град Крайстчърч, 29-годишният австралиец Брентън Тарант, е осъден на доживотен затвор без замяна. Брентън Тарант, който отнема живота на 51 мюсюлмани при една от най-кървавите стрелби в историята на Нова Зеландия, признава, че е убил 51 души и че се е опитал да убие 40 при извършената от него атака срещу две джамии - "Ан Нур" и "Линууд", в Крайстчърч на 15 март 2019 г., когато той открива безразборна стрелба по богомолците, дошли за петъчната молитва. Прокурорите по делото заявяват пред съда, че целта на Тарант е била да всее страх в хората, които възприема като нашественици и че внимателно е планирал нападенията срещу двете джамии, за да може да отнеме живота на максимално голямо количество хора. Брентън Тарант заявява, че не се противопоставя на искането на обвинението за постановяване на присъда доживотен затвор без замяна.
2021 - Обединените арабски емирства пускат в експлоатация втори енергоблок на АЕЦ "Барака" - първата в арабския свят атомна централа и единствената в ОАЕ, която се намира на територията на емирство Абу Даби. Първият й енергоблок е пуснат в търговска експлоатация през април 2021 г.
2022 - В Малацки, Словакия, министрите на отбраната на Чехия - Яна Чернохова, Полша - Мариуш Блашчак и Словакия - Ярослав Над, подписват споразумение, което предвижда словашкото въздушно пространство да се охранява от полски и чешки изтребители. Санкциите, наложени срещу Русия заради войната в Украйна, създават все по-големи трудности за снабдяването с материали, от които Словакия се нуждае, за да поддържа флота си от съветски изтребители МиГ-29 и се налага те да бъдат изведени от експлоатация.
Родени на този ден българи:
проф. Марин Василев (Марин Василев Сельовлев), скулптор (1867-1931).
Един от основоположниците на новата българска скулптура, и един от първите българи получили академично художествено образование по скулптура. От 1899 г. преподава моделиране, скулптура и каменоделие в Художественото индустриално училище в София. Работил е в областта на фигуралната композиция и скулптурния портрет. Автор е на множество паметници на български национални герои и общественици, сред които паметникът на Васил Левски в Карлово, бюстът на Георги Измирлиев-Македончето в Горна Оряховица и др. Негово дело е украсата на редица обществени сгради в София, сред които Военния клуб (в съавторство с арх. Антонин Колар, 1897), Министерството на външната търговия (1912), Спестовната каса (1912), Софийска банка (дн. Централно управление на Банка ДСК на ул. "Московска"; забележителни са каменните орли на фасадата и фигурата на бог Меркурий) (1914) и др.
проф. Иван Темков, лекар психиатър и невролог (1918-1994).
Преподавател в Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 1946). Заместник-ректор на Висшия медицински институт (1964-1968), ръководител на Катедрата по психиатрия в института (1971-1983). От 1984 г. е научен ръководител на Центъра за сътрудничество със Световната здравна организация (СЗО) в областта на психичното здраве. Един от основателите и главен секретар на Съюза на научните медицински дружества в България (1968-1972). Бил е заместник главен редактор на сп. "Съвременна медицина", на сп. "Неврология, психиатрия и неврохирургия" и на сп. "Социална психиатрия" (Загреб, Хърватия). Под негово ръководство е разработена Програма за опазване на психичното здраве на българския народ, приета от Министерски съвет през 1976 г. Автор е на над 260 научни публикации, сред които "Психохигиена и психопрофилактика", "Стрес и кризи на личността" и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на науката (1977).
Януш Вазов, кинорежисьор и сценарист (1927-2006).
Режисьор е на игралните филми "Завръщане" (1967), "Изкуствената патица" (1974), "Катина" (1976), "Игра на любов" (1980), "Степни хора" (1986) и др. Сценарист е на филмите "Кукери" (1960), "Сянка над празника" (1968), "Спомен за Йордан Йовков" (1980), "Третото лице" (1983). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен и първа степен (1966), на наградата "Златна роза" от кинофестивала във Варна (1970).
Стоян Мурин, български писател, учител и журналист (1930-2018).
Автор е на произведения за деца, сред които "Катеричкина гора" (стихотворения, 1982), "Да спасиш мравка" (разкази, 1992) и "Сгушена звездица" (стихотворения, 1993); на стихосбирките "Господи, влюбен съм" (1994) и "Хора, живи ли сте" (1996); на романите "Ставри Делия", "И боговете лъжат", "Сбогом, Егея", "В калеврите на дявола", "Песента на жребците" и др.
проф. Георги Даскалов, историк (1942-2014).
Преподавател по съвременна балканска история в катедрата по "История на Византия и балканските народи" в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 1990). Автор е на редица монографии, както и на десетки студии, сред които "Българо-югославски политически отношения 1944-1945" (1989), "Драмското въстание 1941" (1992), "Българите в Егейска Македония-мит или реалност" (1996), "Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946" (1999), "България и Гърция: От разрив към помирение 1944-1964" (2004), "История на Отечествената война на България. Том 4 1944-1945" (1984-съавтор), "Македония. История и политическа съдба. Том 3" (1998-съавтор), "Политическа и военна история" (1999), "Национално-освободително движение на македонските българи 1878-1944. Том 4" (2003), "Арумъните в Гърция. История на един непризнат народ" (2005), "Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София" (2007), "Гръцката политемиграция в България 1946 - 1989" (2008) и др.
Надежда Дженева, журналистка (1946-2006).
Дълги години е водеща в Българското национално радио и в Българската национална телевизия. От 2011 г. в нейна памет фондация "Надежда Дженева" връчва ежегодно наградата "Златният глас на радиото".
Владо Даверов, писател и сценарист (1948).
На 17 години публикува за първи път в сп. "Родна реч" (1965). Работил е във в. "Народна младеж" (1972-1974) и във в. "Студентска трибуна" (1977-1980). Сценарист в Студио за игрални филми (1980-1991). Автор е на новели, повести, разкази, романи и киносценарии. Автор е на сценариите на филмите "Царска пиеса" (1982), "Живот до поискване" (1985), "Вчера" (1988), "Полицаи и престъпници: Голямата ченгеджийница" (1993), "Трафик" (1995), "Нощта на самодивите" (1995), "Суламит" (1997), "Двама мъже извън града" (1998) и др. Носител е на наградата Роман на годината на в. "Литературен форум" за "Възторжен и див" (1996), на наградата "Чудомир" за разказа "Рондо" (2006) и др.
Камен Чанев, оперен певец тенор (1964-2020).
Репертоарът му включва близо 50 централни роли от оперите "Аида", "Бал с маски", "Трубадур", "Дон Карлос", "Манон Леско", "Тоска", "Турандот", "Кармен", както и теноровите партии от кантатно-ораториалните произведения "Девета симфония" на Бетховен, "Реквием" на Моцарт, Верди и Дворжак, "Стабатматер" на Росини, "Симфония номер 8" на Малер. Пял е на сцените на "Арена ди Верона", "Щатс опера", "Театро Ла Фениче", "Дойчеопер", "ТеатроЛицео", и много други световни оперни театри. Почетен гражданин на Сливен (2018).
Иван Иванов, състезател по вдигане на тежести и треньор (1971).
Олимпийски шампион през 1992 г. в Барселона, Испания. Четири пъти е световен шампион (1989, 1990, 1991 и 1993). От световни първенства печели и един сребърен медал (1994) и един бронзов медал (1998). Пет пъти е европейски шампион (1989, 1990, 1992, 1993 и 1998). От европейски първенства печели и два сребърни медала (1995 и 2000) и два бронзови медала (1991 и 1999). През спортната си кариера подобрява 7 пъти световни рекорди във вдигането на тежести. През 1993 г. е победител в анкета "Спортист на Балканите", организирана от Българска телеграфна агенция (БТА). Удостоен с Почетния знак на президента (17 май 2021). Почетен гражданин на Шумен (28 октомври 2021).
Деян Донков, актьор (1974).
Играел е на сцените на Малък градски театър "Зад канала", Театрална работилница "Сфумато", театър "Възраждане", театър "Сълза и смях", Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов", театър "Българска армия". От 2003 г. е в трупата на Народния театър "Иван Вазов". Участвал е във филмите "Дунав мост" (1999), "Огледалото на дявола" (2001), "Подгряване на вчерашния обед" (2002), "Емигранти" (2002), "Изпепеляване" (2004), "Деца от восък" (2005), "Патриархат" (2005) , „Хиндемит" (2006), "Хъшове" (2009), "Стъпки в пясъка" (2010), "Цветът на хамелеона" (2012), "Аз съм ти" (2013) и в телевизионните сериали "Под прикритие" (2011), "Пътят на честта" (2021) и др. Носител на награда "Аскеер" в категория "изгряваща звезда" (1999), в категория "поддържаща мъжка роля" (2004) и две награди "Аскеер" в категория "водеща мъжка роля" (2010, 2011). Два пъти е носител на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България в категория "главна мъжка роля" (2001, 27 март 2003). Носител на наградата "Златна роза" за главна мъжка роля във филма "Емигранти" от кинофестивала във Варна (2002). Първи носител на наградата на фондация "Проф. Крикор Азарян" за ярко постижение в театралното изкуство (16 март 2018).
Димитър Кутровски, български тенисист (1987).
На този ден са родени и:
Георг Вилхелм Фридрих Хегел, немски философ (1770-1831).
Автор е на трудовете "Феноменология на духа", "Науката логика", "Философия на правото" и др.
Иван Франко, украински учен филолог и етнограф, поет, писател, преводач (1856-1916).
Автор е на над 40 поеми, повече от 100 разказа, очерци, новели, сатири, приказки, памфлети и др. Литературното му и научно наследство наброява около 5 000 произведения, събрани в 50 тома. Автор е на стихосбирката "От върхове и низини" (1887), "Увехнали листа" (1896), "Моят Измарагд" (1898), "Поеми" (1899), на повестите "Захар Беркут"(1883), "Боа" (1884), "Мисия"(1887), "Чума"(1889), както и на научноизследователските трудове "Иван Вишневски и неговите творби" (1895), "Апокрифи и легенди из украински ръкописи" (1896-1907) и др. Член-кореспондент на Чехословашкото етнографско дружество (1905). Почетен доктор по руска филология на Харковския национален университет "Василий Каразин" (1906).
Чарлз Дос (Чарлз Гейтс Дос), американски финансист и политик (1865-1951).
Вицепрезидент на САЩ (4 март 1925-3 март 1929). Носител на Нобелова награда за мир за 1925 г. за приноса му при изработването на "Плана Дос" от 1924 г., свързан с репарациите на Германия, заедно с британския политик сър Остън Чембърлейн, който я получава за подписването на споразумението в Локарно.
Теодор Драйзер, американски писател (1871-1945).
Автор е на романите "Сестра Кери" (1900), "Джени Герхарт" (1911), "Американска трагедия" (1925), трилогията "Финансист" (1912), "Титан" (1914) и "Стоик" (1945), разкази, репортажи и др.
Карл Бош, немски химик (1874-1940).
Носител на Нобелова награда за химия за 1931 г. заедно с немския химик Фридрих Бергиус за заслугите им при създаването и развитието на методите за високо налягане в химията.
барон ген.-лейт. Пьотър Врангел, руски пълководец (1978-1928).
Един от ръководителите на белогвардейската армия по време на Гражданската война в Русия (1918-1920).
Ман Рей (ист. име Емануел Редински), американски художник и фотограф (1890-1976).
Един от основателите на движението на дадаистите през 20-и век и представител на сюрреализма. През 20-те години на 20 век емигрира в Париж, Франция, където живее до смъртта си.
Хосе Асунсион Флорес, парагвайски композитор (1904-1972).
Създател на националния музикален жанр гуарания.
Линдън Джонсън, американски политик (1908-1973).
36-и президент на САЩ (22 ноември 1963-20 януари 1969).
Мартин Кеймън, американски химик и физик (1913-2002).
Един от откривателите на радиоактивния изотоп въглерод-14 (1940).
Норман Рамзи, американски физик (1915-2011).
Носител на Нобелова награда за физика за 1989 г. за разработването на метода на разделените осцилиращи полета и използването му във водородния мазер и други атомни часовници. Той си поделя наградата с американския физик от немски произход Ханс Демелт и немския физик Волфганг Паул, които я получават за разработването на метода на йонния уловител.
Нат Лофтхаус (Натанийл Лофтхаус), английски футболист и треньор (1925-2011).
Носител на Ордена на Британската империя (1 януари 1994). През 2002 г. той е въведен в Залата на славата на английския футбол.
Айра Левин, американски писател (1929-2007).
Автор е на романите "Бебето на Розмари" (1967), "Момчетата от Бразилия" (1976), "Степфордските съпруги" (1972) и др. Носител на наградата "Едгар Алън По" (1953).
акад. Вениамин Чеботаев, съветски ядрен физик (1938-1992).
Един от основоположниците на нелинейната лазерна спектроскопия. Директор на Института за лазерна физика на Сибирския клон на Руската академия на науките (1991-1992). Носител на Ленинската награда (1978).
Сезария Евора, певица от Кабо Верде (1941-2011).
Най-известната представителка на стила морна - смесица от западноафрикански перкусии, португалско фадо и бразилски ритми. Два пъти носителка на музикалната награда "Грами" (1995, 1997) и на френския Орден на Почетния легион (2009).
Сергей Крикальов, руски космонавт (1958).
Участва в шест космически полета с обща продължителност 803 денонощия, 9 часа и 41 минути. Участник в четвъртата експедиция до станция "Мир" ("Союз ТМ-7"; 26 ноември 1988-27 април 1989), деветата и десетата експедиция до станция "Мир" ("Союз ТМ-12" и "Союз ТМ-13"; 18 май 1991-25 март 1992), мисията "STS-60" (совалката "Дискъвъри", 3 февруари 1994-11 февруари 1994) и мисията "STS-88" (совалката "Ендевър", първо посещение на Международната космическа станция (МКС); 4 декември 1998-15 декември 1998), в първата експедиция до Международната космическа станция ("Союз ТМ-31"; 31 октомври 2000-21 март 2001) и 11-ата експедиция до Международната космическа станция ("Союз ТМА-6"; 15 април 2005-11 октомври 2005). Началник на Центъра за подготовка на космонавти "Юрий Гагарин" (2009-2014). Първи заместник генерален директор на пилотираните програми на Централния научно-изследователски институт за машиностроене (2014-2015). От 2016 г. е изпълнителен директор на пилотираните космически програма на Федералната космическа агенция (Роскосмос).
Мустафа Ердоган, турски журналист и хореограф (1965).
Основател и художествен ръководител на танцовата трупа "Анадолски огън".
Питър Ебдън, английски играч на снукър (1970).
Световен шампион през 2002 г.
Марк Уебър, австралийски автомобилен състезател (1976).
Участва във "Формула 1".
Деко (Андерсон Луиш де Соуза), португалски футболист (1977).
Стив Маслер, американски състезател по бобслей (1978).
Олимпийски шампион (четириместен боб) през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От световни първенства печели 1 златен медал (2009) и 1 бронзов медал (2004).
Никица Йелавич, хърватски футболист (1985).
Това е денят на смъртта на:
Тициан (Тициано Вечелио), италиански художник (ок. 1480-1576).
Един от най-известните художници от Венецианската школа през късния Ренесанс.
Лопе де Вега Карпио, испански поет, драматург и писател (1562-1635).
княз Александър Одоевски, руски поет декабрист (1802-1839).
Йожен Фромантен, френски художник, писател и критик (1820-1876).
Кръстьо Сарафов, български актьор и режисьор (1876-1952).
Един от създателите на българската актьорска школа и един от първите актьори с професионално театрално образование в България. Актьор в театър "Сълза и смях" (1899-1904) и в Народния театър "Иван Вазов" (1904-1952, с прекъсвания). Главен режисьор в Народния театър "Иван Вазов" (1915-1919). Сред основателите, пръв директор и режисьор на Оперетния театър "Ренесанс" в София (1920-1921). Актьор и режисьор в театрите в Русе (1922-1925) и във Варна (1935-1936). Директор на театъра в Бургас (1932-1933). Удостоен със званието "Народен артист" (1946). Лауреат на Димитровска награда първа степен (1950). Носител на орден "Георги Димитров" по случай 75-годишнината от рождението му (ноември 1951), на орден "Червено знаме на труда" по случай 70-годишнината на Пловдивския театър (април 1952). От 1951 г. Държавното висше театрално училище в София носи неговото име (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов").
Петар Кочич, сръбски писател (1877-1916).
Автор е на сборника с разкази "От планината и под планината" (1902-1905), пиесата "Язовец пред съда" (1904) и др.
Льо Корбюзие (ист. име Шарл Едуар Жанре), френски архитект (1887-1965).
Константин Сагаев (ист. име Константин Димитров Стаматов), български писател и театрален деец (1889-1963).
Главен редактор на в. "Трибуна" - Пловдив (1913-1914). Основател и главен редактор на сп. "Обществена обнова" (1919-1920), редактор на в. "Театър" (1923-1924), главен редактор на сп. "Време" (1928). Основател на първата Българска драматична школа (1921) и първия Детско-юношески театър (1922). Директор на Народния театър и Народната опера в София (1931-1933). Бил е вицеконсул в Истанбул и Одрин (след 9 септември 1944). Автор е на пиесите "Витлеемският младенец", "Волнодумко", "Палечко", "Благовец", "Енювден", "Бъдни вечер", "Лисана-хитрана", "Юда от Назарет", "Късмет", както негови разработки по чуждестранни автори са: "Али Баба и 40-те разбойници", "Котаракът в чизми", "Халифът щърк", "Джуджето Мук", "Томонори" (на японски сюжет), "Разбойници" (по Шилер), "Ефигения в Авлида" (по Еврипид) и др.
Хайле Селасие Първи, етиопски владетел (1892-1975).
Император на Етиопия (2 ноември 1930-12 септември 1974). Свален е от власт с военен преврат на 12 септември 1974 г.
Ърнест Лорънс, американски физик (1901-1958).
Носител на Нобелова награда за физика за 1939 г. за изобретяването и развитието на циклотрона и за получените с него резултати, по-специално на изкуствените радиоактивни елементи.
Карл Баркс, американски карикатурист (1901-2000).
Създател на комиксите за Патока Доналд ("Доналд Дък").
Чезаре Павезе, италиански поет, писател, критик и преводач (1908-1950).
Автор е на романите "Другарят" (1947), "Прекрасно лято" (1949), "Луната и огньовете" (1950) и др.
Сергей Михалков, руски поет, драматург и баснописец (1913-2009).
Класик на руската детска литература. Автор е на два химна на СССР и на химна на Русия.
Магда Колчакова, българска актриса (1914-1982).
През 1940 г. завършва школата при Народния театър и работи там до пенсионирането си. Участвала е във филмите "Страхил войвода" (1938), "Любимец 13" (1958), "Пленено ято" (1962), "Тютюн" (1962) и др. Участва в постановки на Радиотеатъра и се изявява като рецитатор на поезия и като естраден изпълнител. Автор е на очерци и статии, драматургични и поетични творби - поемата "Земята ни е пълна с красоти…", стихосбирката "Песни" (1948), пиесите "Вдъхновение" (1958), "Пиринска орлица", "Ябълката на раздора", драматичните миниатюри "Първа класа", "Невидимият фронт" и романът в три части "Банскалии" (1966-1975). Лауреат на Димитровска награда първа степен (1950). Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (декември 1954), на орден "Георги Димитров" (1974) и др. Удостоена е със званието "Народен артист" (май 1971).
Нуритдин Мухитдинов, узбекски държавен и политически деец (1917-2008).
Председател на Министерския съвет на Узбекска ССР (18 май 1951-6 април 1953; 18 декември 1954-22 декември 1955). Първи секретар на ЦК на Узбекската комунистическа партия (22 декември 1955-28 декември 1957).
Едмънд Фишър, американски биохимик (1920-2021).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1992 г. заедно с американския биохимик Едуин Кребс за откриването на обратимото фосфолиране на белтъците като биологичен регулаторен механизъм.
акад. Валери Петров (ист. име Валери Нисим Меворах), български писател, сценарист, драматург, преводач (1920-2014).
Участник в Отечествената война като военен кореспондент, редактира в. "Фронтовак" - орган на Първа българска армия (1944-1945). Един от основателите и заместник главен редактор на в. "Стършел" (1945-1962). Аташе по печата и културата на България в Италия (1947-1950). Бил е редактор в Студия за игрални филми "Бояна" и редактор в издателство "Български писател" (1961-1962). Бил е преподавател по кинодраматургия в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Депутат е в VII Велико Народно събрание (1990-1991). Автор е на стихосбирки, пътеписи, поеми, пиеси, на сценарии на игрални филми, сред които "Рицар без броня" (1966), "Един снимачен ден" (1969), "С любов и нежност" (1978), "Йо-хо-хо" (1981), "Театър, любов моя" (1994) и др., на сценарии на анимационни филми. Превежда английска, руска и италианска литература. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959). Удостоен със званието "Народен деятел на културата" (май 1977). Носител на орден "Народна република България" първа степен (април 1980), на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (24 май 1997), на орден "Стара планина" първа степен (28 декември 2000), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (6 ноември 2007), на наградата на Европейския парламент "Европейски гражданин" за приноса му към българската култура и разбирателството между нациите (10 юни 2013), на златен медал "Иван Вазов" на Съюза на българските писатели (20 май 2014) и др. Почетен гражданин на София (29 май 2000).
акад. Николай Тодоров, български историк, политик и дипломат (1921-2003).
Основател на Катедрата по балканска история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1957). Ръководител на секция "История на балканските народи" към Института по история към Българската академия на науките (БАН) (1962). Основател и директор на Института по Балканистика към БАН (1964-1989). Основател и директор на Института за външна политика "Иван Башев" към Министерство на външните работи (1969-1974) и на Единния център за наука и подготовка на кадри по история към БАН (1972-1978). Посланик на България в Гърция (1979-1983). Заместник-председател на БАН (12 април 1982-25 юли 1988). Член на Съветската академия на науките (1982), на Гръцката академия на науките (1983), на Руската академия на науките (1994), почетен доктор на Атинския университет (1987). Председател на Генералната конференция на ЮНЕСКО в София (9 октомври 1985-9 октомври 1987). Председател на VII Велико народно събрание (10 юли 1990-2 октомври 1991). Лауреат на Димитровска награда (1976). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1981), на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос за развитието на българската наука, за активната му преподавателска и обществена дейност и по повод 80 години от рождението му (18 май 2002).
проф. Величко Добриянов, български социолог (1926-1992).
Редактор (1955-1964) и заместник-отговорен редактор на сп. "Ново време" (1964-1970). Директор на Института по социология и завеждащ секция "История на социологията" (1976-1986). Главен редактор на сп. "Социологически проблеми" (1973-1978). Заместник-председател на Българска социологическа асоциация (1978-1983). Председател на Международната варненска социологическа школа (1981-1989). Работил е в областта на методологията на научното познание и социологията. Автор е на шест самостоятелни книги, съавтор е на десет книги и на много научни студии и статии.
проф. Стефан Икономов, български композитор, пианист и педагог (1937-1994).
Работи в Българската държавна консерватория като асистент по хармония (от 1960), преподавател по четене и свирене на партитури в консерваторията (1964-1994). Автор е на балет, произведения за симфоничен и струнен оркестър, множество камерни опуси, хорови творби, музика към театрални постановки и др.
/АЯ,МГ/
/МГ/
news.modal.text