site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 26 август в историята

26 август 2024 г., понеделник, 35-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Адриан и Наталия.

На този ден в България:

1886 - Княз Александър I Батенберг окончателно абдикира от българския престол. Той напуска завинаги страната, като се отказва от княжеската титла и от привилегиите на принц. Назначено е регентство в състав: Петко Каравелов, Стефан Стамболов и подполк. Сава Муткуров. Александър I Батенберг е избран за княз на България на 17 април 1879 г. На 9 август 1886 г. русофилски настроени офицери с подкрепата на руската дипломация извършват преврат и принуждават княз Александър I Батенберг да абдикира. Съставен е кабинет от русофили, начело с митрополит Климент Търновски (Васил Друмев). На 11 август е извършен контрапреврат, ръководен от Стефан Стамболов и подполк. Сава Муткуров. На 12 август е съставено княжеско наместничество в състав: Стефан Стамболов, Петко Р. Славейков и Георги Странски. Кабинетът на митрополит Климент подава оставка, сформирано е ново временно правителство начело с министър-председателя Петко Каравелов. На 16 август в София влизат верни на княза военни части от пловдивския гарнизон. Петко Каравелов подава оставка. Наместничеството назначава правителство, начело с Васил Радославов. На 17 август след успешен контрапреврат князът се връща в страната и поема отново управлението й. На 26 август княз Александър I окончателно е принуден да абдикира под натиска на Русия.

1934 - Открит е Паметникът на свободата на връх Шипка, построен в чест на отбраната на Шипченския проход в Стара планина по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Същия ден паметникът е осветен от Старозагорския митрополит Павел. Събитието е оповестено със 101 топовни изстрела. Точно в 11:10 ч цар Борис III прерязва лентата и произнася първата реч, след него говори министър-председателят Кимон Георгиев. На откриването присъстват над 100 000 души, както и 80 живи опълченци. Паметникът е построен по проект на арх. Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, за което двамата са отличени от цар Борис III с орден "За гражданска заслуга". Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г. по време на тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея. Изграждането му започва през 1926 г. и завършва през 1930 г. Паметникът е висок 31.5 м, а до него водят 890 стъпала. Над централния вход е издигнат бронзов лъв. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора - бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци. Отбраната на Шипченския проход започва на  21 август 1877 г. (9 август ст.ст.), когато турските войски водени от Сюлейман паша  се опитват да преминат прохода и да се присъединят към войските на Осман паша при Плевен. Защитата е поверена на смесения българо-руски Шипченски отряд под командването на ген. Николай Столетов. Боевете  продължават до 24 август 1877 г. (12 август ст.ст.). На 25 август (13 август ст.ст.) руските части осъществяват настъпателни действия при Щипка и на следващия ден турските войски преустановяват опитите си за преминаване през Шипченския проход. Загиват около 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите за противника са повече от 8200 души.

1944 - Централният комитет на Българската работническа партия (БРП) издава Окръжно N 4 до ръководствата на партийните организации в страната за въоръжено завземане на властта в България. На 6 септември 1944 г. започва завземане на населени места в страната от партизански формирования и бойни групи. На 7 септември са разбити затворите в Плевен и Варна и са освободени политическите затворници. Рано сутринта на 9 септември 1944 г. военни части, преминали на страната на Отечествения фронт (ОФ), подпомогнати от партизански отряди и бойни групи, завземат ключовите пунктове в София и свалят правителството на Константин Муравиев. Съставено е правителство, начело с Кимон Георгиев, в което БРП (комунисти)(за пръв път се представя с това си име), БЗНС Пладне и ПК "Звено" участват с равен брой министри. Властта по места в страната е поета от комитети на ОФ, доминирани от комунисти и леви земеделци.

1947 - Шестото Велико народно събрание (1946-1949) приема Закона за забрана и разпускане на Българския земеделски народен съюз "Никола Петков" и на Земеделския младежки съюз към него. Разпуска се парламентарната група на БЗНС "Никола Петков" и имуществата на двете организации са конфискувани. В чл. 5 се предвижда, че "който опита да възстанови под каквато и да е форма организациите", се наказва по Наредбата-закон за защита на народната власт.

1987 - Държавният съвет на Народна република България издава Указ 2704, с който е определен броят и границите на областите, общините, които се включват в тях, както и техните административни центрове. С Указа е определено България да се дели на 9 области: Бургаска област с административен център град Бургас, Варненска област с административен център град Варна, Ловешка област с административен център град Ловеч, Михайловградска област с административен център Михайловград (дн. Монтана), Пловдивска област с административен център град Пловдив, Разградска област с административен център Разград, Софийска област с административен център град София, Хасковска област с административен център град Хасково и град София със статут на област. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, приет от 38-ото Народно събрание на 19 декември 1998 г., територията на България се дели на 28 области. Границите и административните центрове на областите са определени с Указ 1 на президента от 5 януари 1999 г.

1990 - В София е подпалена сградата на Партийния дом на Българската социалистическа партия (БСП). Пожарът започва след предупреждение на Пламен Станчев - член на движение "Инициатива за гражданско недоволство", че ще се самозапали, ако от Партийния дом не се премахне петолъчката, която според него е символ на чужда държава. В 20:40 ч. председателят на Конфедерация на труда (КТ) "Подкрепа" Константин Тренчев дава ултиматум до един час знамето и петолъчката да бъдат свалени, в противен случай сградата ще бъде щурмувана. В 23:00 ч. гори почти цялата сграда. Радио "София" излъчва призив на президента Желю Желев до всички политически сили за въздържане от насилие. Пожарът окончателно е потушен в 3,18 ч. Напълно са опожарени 40 помещения. Изцяло е унищожено и разграбено имущество в 94 помещения. Жертви няма. В 5,30 ч. органите на реда разтурват  Града на истината,  възникнал след започналите през лятото на 1990 г. гражданските протести. Образувано е наказателно дело. През 1991 г. следствието заключава, че става дума за "неангажирано поведение на отделни лица", а палежът и погромът са извършени "стихийно и неорганизирано от екзалтирани екстремисти". Съдът връща делото 4 пъти. Обвиняеми  са 38 души. Сред тях е и президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. В обвинителния акт е визирана щета за 7 947 963 лв. С разпореждане от 14 март 1994 г. Софийският градски съд прекратява делото за подпалването на Партийния дом и го връща в Софийска градска прокуратура за допълнително разследване. На 23 август 1996 г. следствието за Партийния дом е спряно.

1991 - България признава независимостта на Естония, Латвия и Литва.

1991 - Излиза бр. 1 на в. "Анти". От 23 март 2001 г. е в. "Про&анти". Главен редактор е Васил Станилов. Последният брой излиза на 27 декември 2010 г.

1996 - С решение на Върховния съд е отменена присъдата на Народния съд по дело номер 1 от 1 февруари 1945 г., по която са осъдени на смърт царските регенти, министри и съветници от трите последни кабинета преди 9 септември 1944 г.

2000 - На връх Рожен в Родопите се открива общобългарският събор "Рожен-2000" по идея и под патронажа на президента Петър Стоянов. Поканени са българи от чужбина, които да се включат в разговор за бъдещето на България. Съборът продължава и на 27 август 2000 г.

2005 - Народното събрание избира 18 депутати за наблюдатели в Европейския парламент. От тях шестима са от Коалиция за България, четирима - от НДСВ, трима са от Движението за права и свободи (ДПС), двама - от Обединените демократични сили (ОДС) и по един - от "Атака", "Демократи за силна България" и Български народен съюз. На 20 декември 2006 г. Народното събрание ги избира за членове на Европейския парламент. След присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. на 20 май същата година в България са произведени първите избори за членове на Европейския парламент от страната.

2016  - В Истанбул, Турция, министър-председателят Бойко Борисов пристига на посещение, придружаван от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и министъра на културата Вежди Рашидов, във връзка с откриването на трети мост над Босфора, наречен "Явуз Султан Селим". Бойко Борисов се среща с министър-председателя на Турция Бинали Йълдъръм и с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

2017 - С празничен водосвет и курбан за здраве и благоденствие е открит за богомолци новоизграденият православен храм "Свето Успение Богородично" в село Козарево, община Тунджа. Църквата е построена за две години върху предоставен от общината имот и с дарения от жители на селото.

2018 -  Над 350 студенти от 11 български висши учебни заведения участват в Камчия в Седмите Летни университетски спортни игри - едно от най-големите състезания за млади хора в България, организирано от Асоциацията за университетски спорт "Академик". Спортната надпревара се провежда в Камчия за шеста поредна година.

2019 - В Костинброд министър-председателят Бойко Борисов и изпълнителният директор на "Кока-Кола ХБК България" Юрг Буркхалтер откриват нова производствена мощност на компанията. Инвестицията е в размер на близо 40 млн. лв. Новата бутилираща линия за PET бутлики е най-модерната във всички 28 държави в Групата на "Кока-Кола ХБК". Тя е 25 процента по-бърза от другите линии и консумира 20 на сто по-малко енергия.

2020 - Официално е открита третата линия на метрото в София - от "Хаджи Димитър" до "Красно село" в присъствието на кмета на София Йорданка Фандъкова, министъра на транспорта Росен Желязков, директорът на "Метрополитен" Стоян Братоев. Първият етап от трасето е с дължина 8 км, с 8 метростанция. Общо станциите на Софийското метро стават 43 и обхващат трасе от 48 км. Вторият етап е с дължина от 4 км в "Овча купел".

2021 - На официална церемония президентът Румен Радев връчва Почетния знак на държавния глава на трима изявени дейци на културата - телевизионната режисьорка Иванка Антонова, народната певица Олга Борисова и хореографът Димитър Манов.

2023 - Във Варна, в рамките на 31-вия Международен филмов фестивал "Любовта е лудост" (25 август-3 септември 2023), филмовият режисьор, аниматор и художник Анри Кулев е удостоен с наградата за цялостен принос в развитието на киноизкуството.
 
На този ден по света:

1883 - В Индонезия изригва вулканът на о. Кракатау. На 27 август от експлозия е унищожен целият остров - най-мощното вулканично изригване, известно на учените до момента. В продължение на 3 дни район с радиус 280 км потъва в мрак. Вследствие на вълни цунами загиват 36 000 души. От височина около 2000 км преди взрива впоследствие вулканът е сведен само до 800 м височина.

1914 - Основан е "Палмейрас" - Сао Пауло, бразилски футболен клуб.

1920 - В САЩ държавният секретар Бейнбридж Колби утвърждава ратификацията на 19-ата поправка към конституцията на САЩ, приета на 17 септември 1787 г., даваща правото на глас на жените да гласуват. Поправката е приета от Камарата на представителите на Конгреса (долната камара на парламента) на 21 май 1919 г. и от Сената (горната камара) на 4 юни 1919 г. На 18 август 1920 г. Тенеси става 36-ият щат, който ратифицира поправката, при необходима ратификация от три четвърти от щатите.

1926 - Основан е "Фиорентина" - Флоренция, италиански футболен клуб.

1936 - В Лондон, Великобритания, е подписан Англо-египетски договор, с който Великобритания формално прекратява окупацията на Египет, започнала на 14 септември 1882 г. По силата на договора британски войски получават правото да останат на територията на Суецкия канал в продължение на 20 години. Действието на договора е прекратено на 19 октомври 1954 г.

1972  - Открити са 20-ите летни Олимпийски игри в Мюнхен, ФРГ. Игрите завършват на 10 септември 1972 г. В тях участват 7134 спортисти (1059 жени и  6075 мъже) от 121 държави, които се състезават в 21 вида спорт.

2002 - Незапомнени в историята на Чехия катастрофални наводнения - наводнени са 99 общини с 263 000 жители. Частично наводнени са 347 градове и общини с общо 1,6 млн. жители. Нанесените материални щети са на стойност от 60 до 90 млрд. крони (от 2 до 3 млрд. евро).

2006 - Правителството на Уганда и бунтовниците от организацията Съпротивителна армия на Бога (САБ) подписват в суданския град Джуба споразумение за прекратяване на бойните действия, с което слагат край на гражданската война в страната, продължила близо 20 години. Споразумението е подписано от министъра на вътрешните работи на Уганда Рухакана Ругунда и от ръководителя на преговарящата делегация на САБ Мартин Оджур. По време на Гражданската война загиват десетки хиляди угандийци, а близо 2 млн. жители на Северна Уганда напускат домовете си заради конфликта.

2008 - В Тайланд започват антиправителствени протести, които обхващат цялата страна. В столицата Банкок стотици активисти на тайландския опозиционен Народен съюз за демокрация, въоръжени с тояги, ножове и огнестрелно оръжие проникват в зданието на националната телевизия и за няколко часа прекъсват предаванията й. Хиляди други демонстранти блокират без прояви на насилие ключови правителствени здания и окупират сградата на правителството.

2009 - На тържествена церемония в казарма в Мексико армията и федералната прокуратура започват съвместна операция по унищожаването на 79 074 бройки оръжия, конфискувани за над десетилетие при операции срещу престъпни групи в страната. До момента тези оръжия са съхранявани във военни складове на територията на Мексико. Други 32 372 оръжия, конфискувани, откакто президентът Фелипе Калдерон идва на власт и започва офанзива срещу наркокартелите се съхраняват в армейските складове като доказателства при разследването на престъпленията на мафиотските групировки.

2014 - В телевизионно обръщение президентът на Палестинските автономни територии Махмуд Абас заявява, че палестинското ръководство е приело призива на Египет за постоянно прекратяване на огъня между Израел и палестинците в ивицата Газа, влизащо в сила в 19.00 ч. местно време (16.00 ч. по Гринуич). По време на 50-дневната военна операция на израелската армия срещу ивицата Газа, контролирана от Ислямското съпротивително движение "Хамас", започнала на 8 юли 2014 г., загиват 2130 палестинци и 68 израелци.

2015 - В Ахмедабад, Индия, най-малко половин милион души от общността патидар - една от най-богатите касти в индийския щат Гуджарат - парализират града, за да поискат достъп до квотите, отредени за по-низшите класи. Патидарите - каста на фермери и търговци, представляваща 12 процента от населението на щата - казват, че изпитват затруднения с намирането на работа или влизането в университет заради позитивната дискриминация, даваща предимство на хора от по-низш произход. Индия заделя част от работните места в бюджетния сектор и местата за прием в университетите за низшите касти, но тази квотна система предизвиква недоволство сред висшите касти, които също искат да могат да се възползват от тези привилегии.

2016 - В Истанбул, Турция, на тържествена церемония президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган и министър-председателят Бинали Йълдъръм откриват третият мост, който ще свързва Европа и Азия, наречен "Явуз Султан Селим". Мостът е широк 59 метра и се счита за най-широкия в света. Той е висящ мост с просвет от 1408 метра и обща дължина от 2164 метра. Общата стойност на съоръжението е 4,5 млрд. турски лири. Движението се осъществява в осем ленти и има две ленти за влаковите композиции.

2018 - Регистрирано е земетресение в Западен Иран с магнитуд 6,0 по скалата на Рихтер. Загиват двама души, ранени  са най-малко 241 души. Епицентърът на подземните трусове е на 87,8 км северозападно от ирански град Керманшах с население близо 621 000 души, и на дълбочина 10 км.

2019 - В САЩ съд осъжда фармацевтичната компания "Джонсън енд Джонсън" да плати 572 млн. долара на щата Оклахома. Според съда компанията е допринесла за кризата с опиоидите, която довежда до смъртта от свръхдози на десетки хиляди хора. Съдът мотивира решението си с аргумента, че компанията е разпространила на пазара болкоуспокояващи, които са въвеждали пациентите в заблуждение. Кризата с опиоидите, която специалистите смятат за един от най-сериозните проблеми на американското здравеопазване, започва през 90-те години на 20 век.

2020 - САЩ обявяват санкции срещу китайски компании и физически лица, обвинени, че допринасят за "милитаризацията" на Южнокитайско море. Държавният департамент ще лишава от американска виза всеки китайски представител, който допринася за изграждането и милитаризирането на изкуствени оспорвани островчета, смятани за предни постове на Китай в Южнокитайско море.

2021 - Германската медийна група "Аксел Шпрингер", който издава таблоида "Билд" и в. "Велт", обявява придобиването на американското онлайн информационно издание "Политико". Като част от сделката германската група купува и сайта за технологична информация "Протокол". Според германското икономическо издание "Ханделсблат" изплатената сума е от най-малко 630 млн. евро, което според него е най-голямата инвестиция в историята на медийната група.
 
2022 - Министър-председателите на Полша и Словакия Матеуш Моравецки и Едуард Хегер откриват в местността Страхочина нов газопровод, свързващ двете страни. Общата дължина на съоръжението е над 165 км, от които 61,3 км са на полска територия и 106 километра - на словашка. Интерконекторът между Полша и Словакия е двупосочен газопровод с високо налягане, който свързва газовия възел от полската национална система в Страхочина със словашкия възел "Велке Капушани" на границата с Украйна. Газопроводът позволява преноса на 5,7 милиарда кубични метра газ към Полша и 4,7 милиарда кубични метра към Словакия. Новият газопровод е елемент от коридора Север-Юг и инвестиция на инициативата "Три морета".

Родени на този ден българи:

Иван Михайлов (Иван Михайлов Гаврилов, Ванчо), революционер, деец на македоно-одринското революционно движение (1896-1990). 
Член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО) (1924-1934), един от ръководителите на организацията. Емигрира след Деветнадесетомайския преврат (1934), когато ВМРО е забранена. След 1945 г. живее в Италия, където ръководи македонските политически организации на САЩ и Канада.

Александър Жендов, художник живописец, карикатурист, писател, журналист и обществен деец (1901-1953).
Подписва се и с псевдонима "Спиридонов", а под фейлетоните си - "Чичо Слон", "Червен Нане", "Антифа". Карикатурист в сп. "Българан" (1916-1924), "Червен смях" (1919-1923), "Маскарад" (1922-1923), "Смях и сълзи" (1924), "Звънар" (1924-1925), "Жупел" (1931-1934), "Поглед" (1930-1934). През 30-те години на 20 в. е един от създателите и ръководителите на Съюза на трудовоборческите писатели и редактор на неговия орган в. "Фронт на трудовоборческите писатели в България" (1932-1933). Председател на Съюз на дружествата на художниците в България (1932-1935; 1944-1945). Автор е на живописния цикъл "Миналото" (1945-1947), на композициите "Посрещане на партизаните 9.IX.1944 г.", "Пред смъртния одър на вожда", "Подписи за мир" и др. На негово име е учредена  награда  за плакат и приложна графика от Съюза на българските художници. Удостоен е посмъртно със званието "Народен художник" (22 май 1963).

проф. Любомир Калев, машинен инженер (1921-1996).
Специалист по материалознание и технология на машиностроителните материали. Чл.-кор. на Българската академия на науките (1977). Декан на Машинно-технологическия факултет на Висшия машинно-електротехнически институт (ВМЕИ) в София (дн. Технически университет) (1966-1969), заместник-ректор на ВМЕИ (1970-1972). Лауреат на Димитровска награда (1980).

проф. Лазар Николов, композитор и музикален педагог (1922-2005).
Преподавател по камерна музика в Музикалното училище (1957) и по четене на партитури в Българската държавна консерватория (от 1961 до пенсионирането му). Председател на Съюза на българските композитори (18 май 1992-14 юни 1999). Автор е на оперите "Прикованият Прометей" (1969), "Чичовци" (1975), на симфонии, концерти, хорови песни и др. Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (1997, за цялостно композиторско творчество) и на Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" (2002). Носител на орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги към България в областта на музикалното изкуство и по повод неговата 75-годишнина (30 октомври 1997), на орден "Народна република България" трета степен (1982).

Иванка Сокерова, художник (1926-1993).
Авторка е на релефи и пластики от керамика, както и на рисунки и колажи.

Иван Динков (Иван Динков Иванов), поет (1931-2005).
Бил е редактор в сп. "Младеж" и издателство "Партиздат". Директор на издателство "Христо Ботев" (1990- февруари 1992). Автор е на стихосбирките "Лична карта" (1960), "Антикварни стихотворения" (1977), "Маски" (1989), "Поетични самоубийства" (1993), "Шепа срички" (1994), "Живот по памет" (1996), "Урна" (1996), "Дневник" (1997) и др. Пише и проза: "Хляб от трохи" (1970), "Софийски атентат" (1976), "Цветя за махалата" (1984), "Проверка на каруците" (1990), "Покрай кадифето" (1993) и др. Носител на националните литературни награди "Иван Вазов" (7 юли 1998), "П. К. Яворов"(1994), "Никола Вапцаров" (26 януари 2000), на наградата "Златен ланец" на в. "Труд" (1998, 20 декември 2004) и др.

Георги Кьосеилиев, художник (1935-2010).

проф. Константин Шушулов, инженер (1937-2011).
Работил е в областта на енергетиката и топлотехниката. Председател на Съвета на директорите на Националната електрическа компания ЕАД  (1997-26 април 2000). Председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (29 ноември 2001-10 септември 2009). Бил е преподавател в Техническия университет в София, ръководител на катедра и декан на Енергомашиностроителния факултет в университета. Бил е председател на Надзорния съвет на "Топлофикация София", на Специализирания научен съвет по "Енергийни технологии и машини" към Висшата атестационна комисия, член на ръководството на Федерацията на научно-техническите съюзи в България и на Научно-техническия съюз по енергетика.

Тодор Колев, актьор, музикант и шоумен (1939-2013).
Играл е в театрите в Смолян (1965-1966), Шумен (1966-1967) , Пловдив (1967-1969), както и в Театър "Сълза и смях" (1969-1971) и театър "София" (1972) в София. Участва в над 30 игрални филма, сред които "Цар и генерал" (1966), "Козият рог" (1972), "Иван Кондарев" (1974), "Двойникът" (1980), "Господин за един ден" (1984), "Опасен чар" (1984) и др. Автор и водещ на телевизионното предаване "Как ще ги стигнем с... Тодор Колев" (в началото се излъчва по радио "Витоша", а от 24 октомври 1994 г. по Българска национална телевизия /БНТ/), което от 26 октомври 1998 г. се нарича "Вход свободен" и се излъчва по "Канал 1" на БНТ. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Съветник в посолството на България в Канада (1992-1993). Преподавател по актьорско майсторство (от 1978) в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Автор е на автобиографичната книга "Варненското софиянче от Шумен" с подзаглавие "Житие и страдание на грешного Тодора" (1999). Носител на наградата за най-добро шоу на БНТ за 1994 г. за "Как ще ги стигнем с...Тодор Колев", на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен принос в театралното изкуство (27 март 2011) и др. Почетен гражданин на Шумен (май 2003).

Петко Москов, художник, скулптор и педагог (1953-2004).
Бил е преподавател в Средно художествено училище "Цанко Лавренов" в Пловдив. Автор е на повече от 50 монументални творби, сред които паметниците на Капитан Петко Войвода, на Йоаким Груев, на Св. св. Кирил и Методий, барелеф на Васил Левски за манастира "Света Петка" до Асеновград (съвместна работа с арх. Петко Прокопиев), на монумент на загиналите офицери и войници в Сръбско-българската война (1885) в Сливница  (работата е довършена от синовете му Атанас и Георги Москови), на скулптурна композиция, посветена на цар Самуил на гръцкия остров Свети Ахил в Преспанското езеро, където е гробът на българския цар, и др. Неговата творба "Св. св. Кирил и Методий" е подарена на папа Йоан Павел II по време на гостуването му в България през 2002 г. Почетен гражданин на Асеновград (май 2004).

Любомир Любенов, състезател по кану-каяк (1957). 
Олимпийски шампион през 1980 г. в Москва, СССР (едноместно кану на 1000 м). В Москва печели и сребърен медал (едноместно кану на 500 м). Той първият български спортист, който печели два медала в една олимпиада. Печели златен медал на Световното първенство през 1978 г. в Белград, Югославия.  Печели сребърен и бронзов медал на Световното първенство през 1979 г. в Дуисбург, ФРГ. Печели бронзов медал на Световното първенство през 1981 г. в Нотингам, Великобритания. Спортист на България за 1980 г.

Ивайло Джамбазов, актьор и кинорежисьор (1959-2009).
Участвал е във филмите "Петимата от Моби Дик", "Таралежите се раждат без бодли", "С деца на море", "При никого" и др. Режисьор е на игралните филми "Гилотина за еднократна употреба", "Бърлогата", "Трафик", "Нощта на самодивите", "Наблюдателят", "Резерват за розови пеликани", "Легенда за белия глиган" и др.

Павел Станчев, журналист (1966).
Изпълнителен директор на Нова телевизия (29 септември 2004-5 ноември 2008). Бил е изпълнителен директор на HBO Румъния, RTL Хърватска и "Канал Д" Румъния. Главен изпълнителен директор на "БТВ Медиа Груп" (1 февруари 2014-13 декември 2016). Главен изпълнителен директор дистрибуция във фpeнcкaтa ТF1, отговарящ за маркетинга на каналите и нелинейните услуги на групата в платформите за разпространение във Франция, също и за маркетинга на каналите в Белгия и Швейцария (януари 2018-май 2019). От м. май 2019 г. е глaвeн изпълнитeлeн диpeктop нa частната тeлeвизия ТV2 в Унгapия.

Александър Цветков, политик (1967).
Главен специалист в Главно управление "Пътища" (1994), началник отдел в Главно управление "Пътища" (1994-1995), заместник-началник в Главно управление "Пътища" (1995-2001), началник отдел в Изпълнителна агенция "Пътища" (2001-2006). Директор на дирекция "Транспортна инфраструктура" в Столична община. (2006-2008). Председател на Съвета на директорите на "Паркинги и гаражи" ЕАД (2008-2009). Заместник-кмет на Столичната община (2008-юли 2009). Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията (27 юли 2009-19 май 2011).

Велко Йотов, футболист (1970).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Левски" (София), "Еспаньол" (Испания), "Нюелс Олд Бойс" (Аржентина), "Олимпик" (Тетевен), "Чарлистън" (САЩ) и "Атланта Силвърбекс" (САЩ). За националния отбор по футбол има изиграни 7 мача и отбелязан 1 гол. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Носител на орден "Стара планина" втора степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994).

Александър Мутафчийски, оперетен певец (1972).
От 1997 г. е солист в трупата на Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Лауреат и носител на първа награда на първия конкурс за млади оперетни и мюзикълни певци "Мими Балканска"(1997), носител на наградата "Кристална лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци в категория оперно и оперетно изкуство (2003, 2012), на наградата "Златно перо" за принос към българската култура и изкуство на радио "Класик ФМ" и галерия "Макта" (23 май 2015).

На този ден са родени и:

Йохан Ламберт, немски физик, астроном и математик (1728-1777).
Един от основоположниците на фотометрията, формулирал закона за дифузното отразяване на светлината (закон на Ламберт). Доказал е ирационалността на числото Пи, въвежда понятието двойни звезди, изследвал орбити на комети, движението на Юпитер и Сатурн и др.

Антоан Лавоазие, френски химик (1743-1794).
Един от основоположниците на съвременната химия и на термохимията (1778). Установява ролята на кислорода при горенето и дишането (1780). Осъден е на смърт на гилотината по време на Френската революция (1789-1794).

Джон Маккинли, британски изследовател на Австралия (1819-1872).

Шарл Рише, френски физиолог (1850-1935).
Изучава различните типове мускулно съкращение и терморегулацията при топлокръвните животни и доказва, че тя е свързана с дейността на определени зони в главния мозък. Под влияние на откритията на френския химик и биолог Луи Пастьор, Шарл Рише насочва изследванията си в областта на бактериологията и имунологията. Има приноси във физиологията, бактериологията, патологията, медицинската статистика, психологията и психиатрията. Автор е на монографията "Анафилаксия" (1911). Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1913 г. за откриването на анафилаксията. По време на Първата световна война (1914-1918) работи по проблеми на кръвопреливането. Автор на поеми, драми и романи, както и на труд за историята на цивилизацията през вековете. Редактор на сп. "Научен преглед" (1878-1902). Съредактор на "Списание за физиология и обща патология" (1917-1935).

Гийом Аполинер, френски поет и писател (1880-1918).
Автор е на "Бестиарий" (1911), сборник с новели "Убитият поет" (1916), сборник "Калиграми" (1918) и др.

Майка Тереза (ист. име Агнес Гонджа Бояджиу), монахиня от Римокатолическата църква в Индия от албански произход (1910-1997).
Основателка на ордена "Мисионери на милосърдието" (1950). Носителка на Нобелова награда за мир за 1979 г. Провъзгласена за блажена от папа Йоан Павел Втори на церемония в Рим, Италия, на 19 октомври 2003 г. На 4 септември 2016 г. на тържествена церемония в Рим майка Тереза е обявена за светица на Католическата църква от папа Франциск.

Хулио Кортасар, аржентински писател (1914-1984).
Представител на направлението магически реализъм. Автор е на "Бостиарий", "Тайните оръжия", "Последният рунд" и др. Разказът "Лигите на дявола" е залегнал в основата на филма на италианския режисьор Микеланджело Антониони "Фотоувеличението". 

Пьотър Тодоровски, съветски оператор, режисьор, сценарист и композитор (1925-2013).
Той дебютира в киното като оператор на филмите на Марлен Хуциев "Двамата Фьодоровци" и "Пролет на улица Заречна". Първият му филма като режисьор е "Вярност" (1965). Режисьор е на около 20 игрални филма, сред които "Военно-полеви роман", "Любимата жена на механика Гаврилов", "Съзвездието на бика", "Фокусник", "Градски романс", "Интердевочка" и др.

Патрик Деведжиан, френски политик и адвокат (1944-2020).
Народен представител (1986-2017). Кмет на град Антони (1983-2002). Говорител на партията Сбор за републиката (1999-2001). Председател на съвета на департамента О-де-Сен (2007-29 март 2020). Генерален секретар на партията Съюз за народно движение (2007-2008). Делегиран министър за местните свободи (7 май 2002-31 март 2004). Делегиран министър за промишлеността (2004-2005). Министър за насърчаването на икономиката (2008-2010).

Шърли Менсън, британска певица (1966).
Вокалистка на рокгрупата "Гарбидж". Участвала е в телевизионния сериал "Терминатор: Хрониките на Сара Конър" (2008-2009) и във филма "На нож" (2012).

Крис Бордман, британски състезател по колоездене (1968).
Олимпийски шампион в през 1992 г. в Барселона, Испания. Трикратен световен шампион през 1994 г. в Палермо, Италия (индивидуалното преследване на писта), 1994 г. в Катания, Италия (преследване по часовник на шосе), и през 1996 г. в Манчестър, Великобритания (индивидуалното преследване на писта).

Това е денят на смъртта на:

Антони ван Льовенхук, нидерландски учен - природоизследовател (1632-1723).
Основоположник на научната микроскопия, член на Лондонското кралско общество (1680).

Уилям Джеймс, американски психолог и философ (1842-1910).

проф. Иван Вулпе, български оперен певец и вокален педагог (1876-1929).
Един от основателите на българския оперен театър и един от първите членове на Българската оперна дружба (от 1922 г. - Софийска народна опера). През 1909 г. е избран за член на комисията на Министерството на народното просвещение, която изработва проект за устройството на Държавното музикално училище, в което от 1912 г. е вокален педагог.

Султана Николова (Султана Сотирова Алабашева), българска актриса (1880-1949).
Играла е в драматична трупа "Сълза и смях" (1901-1903), в Народния театър "Иван Вазов" (1904-1910, 1914-1923), в пътуващия Нов народен театър (1910-1912), в пътуващия Свободен театър (1924-1925) и в различни пътуващи театрални състави под името Нов народен театър (1923-1924, 1924-1930), на които е и ръководител (1925-1930). Удостоена със званието "Заслужила артистка" (1949).

Райко Даскалов, български политик (1886-1923).
Деец на Българския земеделски народен съюз, близък сътрудник и участник в правителствата на Александър Стамболийски (7 октомври 1919-9 юни 1923). Депутат в 18-ото Обикновено народно събрание (2-6 октомври 1919). Министър на земеделието и държавните имоти (7 октомври 1919-22 май 1920), управляващ Министерството на финансите (16 април-22 май 1920), министър на търговията, промишлеността и труда (22 май 1920-5 януари 1922), министър на вътрешните работи и народното здраве (5 януари 1922-9 февруари 1923). Депутат в 19-ото Обикновено народно събрание (9 февруари-11 март 1923) и 20-ото Обикновено народно събрание (21-23 май 1923). Пълномощен министър (посланик) в Прага, Чехословакия (23 май-26 август 1923). Убит по политически причини  на 26 август 1923 г.

Станке Димитров - Марек (ист. име Стефан Димитров Тодоров), български юрист  и политик (1889-1944).
Депутат в 18-ото и 19-ото Обикновено народно събрание (1919-1923). Организационен секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) (1923-1925). Преподавател в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства от Запада в Москва, Русия, и в Международната ленинска школа в Москва (1925-1934). Секретар на ЦК на БКП (1935-1937), от 1936 е член на Политбюро на БКП, от 1941 г. е член на Задграничното бюро на БКП. Води предаванията на български и немски език на радиостанция "Народен глас" (1941-1944), която излъчва от територията на СССР и отразява събитията на съветско-германския фронт и в по-общ план събитията от Втората световна война (1939-1945). Загива при самолетна катастрофа край Брянск, СССР.

Сава Чукалов, български писател, преводач и лингвист (1889-1971).
Гимназиален учител, началник на Културния отдел и главен инспектор на професионалното образование при Министерство на народната просвета (1931-1934). Старши научен сътрудник в Института за български език при Българската академия на науките (1951-1960). Още като студент се включва в литературния живот и става председател на редакционно-издателската комисия на литературното дружество "Арс". Автор на поетичния сборник "Сумерки. Песни сердца" (1916), на книгата "Михаил Антонов, генерал от Червената армия. Спомени" (1968). Издава сп. "Книгопис" (1926) и в. "Нива" (1935-1937). Пише трудове по въпроси на българската лексикография - "Лексикално родство между руския и българския език" (1958). "Руско-българска омонимика" (1960) и др. Превежда руски класици: Пушкин, Тургенев, Горки, Ремизов, М. Кузмин и др. Съставител на "Пълен българско-руски речник" (1938, 1945, 1947, 1949), "Руско-български речник" (1951, 1962, 1972, 1975), "Българско-руски речник" (1957, 1960).

Николай Хрелков, български поет (1894-1950).
От 1919 г. е член е на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Сред априлските събития 1925 г. емигрира в Югославия, Австрия и Франция. Изпълнява поръчки на Задграничното бюро на Българската комунистическа партия и на Международната организация за подпомагане на революционери в нелегални условия. От 1931 г. е библиотекар в Министерството на народното просвещение. Сътрудничи на сп. "Червен смях", сп. "Социалистически преглед", сп. "Везни",  сп. "Хиперион" и сп. "Пламък". Автор е на първата българска антивоенна поема "Среднощен конгрес" (1932).

Георг Витиг, немски химик (1897-1987).
Носител на Нобелова награда за химия за 1979 г. заедно с американския химик Хърбърт Браун за получените от тях боро- и фосфоросъдържащи съединения и превръщането им във важни реагенти в органичния синтез.

Макс Абеглен, швейцарски футболист (1902-1970).

Чарлз Линдберг, американски пилот (1902-1974).
Осъществява първият в света самостоятелен полет без междинно кацане над Атлантическия океан от Ню Йорк, САЩ, до Париж, Франция (20-21 май 1927). Полетът е извършен за 33 часа и 30 минути при средна скорост 172 км/ч. и разстояние 5810 км.

Ървинг Стоун, американски писател (1903-1989).
Автор е на романизирани биографии на известни личности, сред които на Винсент Ван Гог ("Жажда за живот", 1934), на Джек Лондон ("Морякът на кон", 1938), на Микеланджело ("Страдание и възторг", 1961), на Зигмунд Фройд ("Страстите на разума", 1971), на Хайнрих Шлиман ("Гръцкото съкровище",1975), на Чарлз Дарвин ("Произходът" ,1980), за Камий Писаро ("Нищетата на славата", 1985).

Мика Валтари, финландски писател (1908-1979).

Петър Кушлев, български художник дърворезбар (1909-2000).
Работи предимно църковна резба. Прави дърворезби за полилеи на църквата "Св. Богородица" във Варна (1955) и много иконостаси за църкви  - "Св. Иван Рилски" в Харманли (1938), "Св. Иван Рилски" в гара Пирин, "Св. Николай" в Ямбол, "Св. Богородица" в Търговище и др. С дърворезбите си украсява редица държавни и обществени институции. Автор е на повече от 80 иконостаса в български църкви. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1972).

Фредерик Райнс, американски физик (1918-1998).
Носител на Нобелова награда за физика за 1995 г. за откриването (1931) на елементарната частица неутрино. Той си поделя наградата с американския физик Мартин Пърл, който я получава за откриването на субатомната частица тау лептон.

проф. Сава Димитров, български музикант и педагог (1919-2008).
Създател на българската кларинетна школа. Самостоятелният му концерт, изнесен в София през 1946 г., е първият рецитал на изпълнител на духови инструменти в България. Свирил е в Царския симфоничен оркестър (1943-1945) и в оркестъра на Софийската опера и балет (1950-1953). От 1945 г. е преподавател в Държавната музикална академия. Секретар на Съюза на музикалните дейци в България (8 юли 1965-3 ноември 1970) и негов главен секретар (28 декември 1974-11 декември 1979). Носител на орден "Народна република България" (1979).

Катя Зехирева, българска актриса (1926-2009).
Играла е в Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе (1952-1953) и в театрите "Трудов фронт"(1953-1964), "Народна сцена" (1964-1966), Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1966-1973) в София. Директор на Драматичния театър "Рачо Стоянов" в Габрово (1973-1976) и на Театър 199 в София (1976-1991). Преподавател по сценична реч в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1965-1991), ръководител на катедра "Сценична реч" в академията (1977-1989). Носител на орден "Стара планина" първа степен (18 май 2004).

Нийл Саймън, американски драматург и сценарист (1927-2018).
Автор е на повече от 30 пиеси, сред които  "Странната двойка", "Спомени за Брайтън бийч", "Билокси блус", "Жените на Джейк", "Добрият доктор", "Глупаците", "Слънчево с гръмотевици", "Луд съм по теб", "Влюбен за последно", "Боси в парка", "Любов номер две". Носител на четири театрални награди "Тони" (1965, 1985, 1991), наградата "Пулицър" (1991) и на наградата за хумор "Марк Твен" (2006).

проф. Марин Чонев, български хоров диригент и педагог (1932-2012).
Основател на представителен хор във Варна, който по-късно приема името на музикалното дружество "Морски звуци" (1956). Създател на Хора на варненските момчета и младежи (1969). Преподавател във Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив (1979-1981). Автор е на методически материали по проблеми на хоровото изпълнителско изкуство, съставител и редактор на песни и музикални сборници. Носител на орден "Стара планина" втора степен (17 май 2007).
/АЯ,МГ