site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 23 август в историята

23 август 2024 г., петък, 34-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Луп. Св. Ириней, еп. Лионски.  (Отдание на Успение Богородично).

В България се отбелязва:

Денят на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими. Отбелязва се от 2010 г. съгласно решение на 41-ото Народно събрание от 19 ноември 2009 г., с което парламентът подкрепя резолюция 1481 от 25 януари 2006 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, резолюцията на Европейския парламент "Европейската съвест и тоталитаризма" от 2 април 2009 г. и резолюцията "Ново обединение на разделена Европа" на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 3 юли 2009 г. Годишнина от подписването (1939) в Москва, СССР, на Пакт за ненападение между Германия и СССР (пакт "Рибентроп-Молотов").

Празникът на град Мадан и Ден на миньора. Отбелязва се през предпоследната или последната седмица на август по повод обявяването на Мадан за град с Указ 292 на Президиума на Народното събрание от 22 август 1953 г., обнародван в „Държавен вестник“ на 25 август 1953 г. През 2024 година празникът ще се отбележи на 23 и 24 август.

По света се отбелязва:

Международният ден в памет на търговията с роби и нейното ликвидиране. Отбелязва се от 1998 г. с решение 8.2 на 150-ата сесия на Изпълнителния съвет на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), утвърдено с резолюция 29 C/40 на 29-ата сесия на ЮНЕСКО (21 октомври-12 ноември 1997) в Париж, Франция. Годишнина от въстанието (1791) на робите в Санто Доминго на о. Хаити (дн. столица на Доминиканската република), поставило началото на процеса за премахването на търговията с роби.

Европейският ден за възпоменание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма. Отбелязва се от 2009 г. с резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. на основание на декларация на Европейския парламент, приета на 23 септември 2008 г. в Брюксел, Белгия, по време на сесия на парламента (22-25 септември 2008), "за да се запази паметта на жертвите на масово депортиране и изтребление, като същевременно се насърчи по-енергично демокрацията и се защити мирът и стабилността в Европа". Годишнина от подписването (1939) в Москва, СССР, на Пакт за ненападение между Германия и СССР (пакт "Рибентроп-Молотов").

На този ден в България:

1885 - Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК), създаден по инициатива на Захари Стоянов през февруари 1885 г. с цел да подготви и осъществи Съединението на Източна Румелия с Княжество България, приема окончателния план за осъществяване на Съединението, според който то трябва да се осъществи главно от войската с помощта на въоръжени чети от близките села и градове.

1891 - Княз Фердинанд I издава Указ 134, с който се утвърждава уставът на първото българско застрахователно дружество "България", изработен и одобрен в края на 1890 г. Дружеството започва да функционира на 1 октомври 1891 г. в Русе. Първи председател на Управителния съвет е Панайот А. Попов, подпредседател е Иван П. Чорапчиев, първият директор е Франц Новак. Първоначално дружеството извършва само застраховка "Пожар", от 1893 г. се въвежда застраховка "Човешки живот", а по-късно "Злополука", "Транспорт" и др. След 1899 г. дружеството открива представителства в Атина и Пирея, Цариград, Одрин и др. През 1932 г. главната му дирекция се премества от Русе в София. Дружеството прекратява дейността си през 1946 г., като активите и пасивите му преминават към ДЗИ.

1981 - На връх Бузлуджа на височина от 1441 метра в Стара планина e открит Дом-паметник на Българската комунистическа партия (БКП) от генералния секретар на Централния комитет (ЦК) на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков. Решението за изграждането му е взето от Секретариата на ЦК на БКП на 11 март 1971 г., за да се отдаде почит на делото на Димитър Благоев и неговите съратници, които на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа полагат основите Българската социалдемократическа партия (БСДП). Началото на строителството започва през 1974 г., главен проектант е арх. Георги Стоилов. Паметникът има своеобразна архитектурна форма - куполна зала и пилон, напомнящи огромен венец, поставен на самия връх и 70-метров пилон - развято червено знаме с две рубинени звезди. Тържествената зала е с диаметър 60 м и височина 14,5 м и в нея са пресъздадени основните моменти от историята на партията.

1999 - Бушувалият три дни пожар в Сакар планина е потушен напълно. В гасенето му са участвали 550 войници, 100 пожарникари, 24 пожарни коли, 2 водоноски, 4 самолета и вертолет на ВВС. Изпепелени са стотици декари гора и дивеч.

2009 - В с. Извор, община Созопол, е произведен референдум, на който жителите на селището отговорят на въпроса: "Желаете ли село Извор да се отдели от община Созопол и да се присъедини към община Бургас?". В селото живеят 674 души. От имащите право на глас 575 души гласуват 460 души. От тях 300 гласуват "за", а 150 - "против".

2014 - В присъствието на заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Йордан Христосков е открит рудникът "Върба-Батанци" на "Горубсо-Мадан" АД край Мадан. Рудникът е затворен през 1999 г. и е даден на концесия през 2012 г. Възстановеният рудник "Върба-Батанци" е първият рудник в България, който влиза в експлоатация през последните 25 години.

2017 - На заседание на Съвета за електронни медии (СЕМ) с подкрепата на четирима от общо петимата членове на СЕМ за генерален директор на Българската национална телевизия е избран Константин Каменаров.

2018 - Софийският градски съд излиза с решение, че дворецът "Врана" е собственост на държавата. Дворецът и парка, в който влиза централна сграда на двореца с площ от 2013 кв. м, още над 20 постройки, оранжерии, е почти 1000 дка. Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза ще получат 1 323 495 лв. за ремонтите и реставрацията им.

2019 - Край Крумовград е открит рудникът "Ада Тепе" от находището "Хан Крум" – първият изцяло новоразработен рудник за добив на злато в България през последните 40 години. На откриването присъстват министър-председателят Бойко Борисов, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, министърът на финансите Владислав Горанов, кметът на Крумовград Себихан Мехмед, областният управител Никола Чанев, вицепрезидентът на "Дънди прешъс металс" Илия Гърков. Инвеститор е канадската компания "Дънди прешъс металс Крумовград" ЕАД. Инвестицията е за над 164 млн. долара. Очакваният годишен добив е 850 000 тона руда, а прогнозното количество злато, което може да се извлече от тях, е 85 000 тройунции.

2021 - На 86-годишна възраст умира актрисата Виолета Бахчеванова. От 1960 г. в продължение на 33 години Виолета Бахчеванова играе на сцената на Народния театър "Иван Вазов" и е пресъздала повече от 50 роли.

На този ден по света:

1927 - В САЩ са екзекутирани несправедливо осъдените работници анархисти Никола Сако и Бартоломео Ванцети, обвинени в извършването на обир с убийство нa 15 април 1920 г. в обувна фабрика в Саут Брейнтрий, щата Масачузетс, САЩ. При обира са убити касиерът и човек от охраната. Няма свидетели на престъплението. На 5 май 1920 г. двамата са арестувани по обвинение в извършване на въоръжен обир и двойно убийство. Процесът продължава 7 години. През 1977 г. губернаторът на щата Масачузетс Майкъл Дукакис създава комисия, която преразглежда делото. Американското правосъдие признава, че е допуснало съдебна грешка и реабилитира посмъртно Никола Сако и Бартоломео Ванцети.

1939 - В Москва, СССР, министрите на външните работи на Германия и СССР Йоахим фон Рибентроп и Вячеслав Молотов подписват Пакт за ненападение между Германия и СССР (т. нар. пакт Рибентроп-Молотов). Договорът е подписан от министрите на външните работи на Германия Йоахим фон Рибентроп и на СССР Вячеслав Молотов.

1943 - Съветската армия разгромява хитлеристките войски в битката край Курск, започнала на 5 юли, по време на Втората световна война (1939-1945). Курската битка е едно от най-големите сражения на Източния фронт в района на Курската дъга. Това е и последната голяма офанзива на фашистка Германия срещу Червената армия. Това е най-голямата танкова битка в историята. Дели се на два периода: военни действия (5-23 юли), и настъпление (12 юли-23 август). След битката около 30 германски дивизии излизат от строя, от които 7 танкови. Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. Червената армия губи 70 330 войници, а ранените са около 108 000 души. Източна Украйна е освободена от фашистка окупация. Курската битка извършва прелом в хода на войната на Източния фронт и оказва съществено влияние върху хода на войната. След нея фашисткото командване се отказва от настъпателната си стратегия и преминава в отбрана.

1973 - В Стокхолм, Швеция, е извършен въоръжен грабеж в "Кредитбанкен". Въоръженият с автоматичен пистолет затворник в отпуск Ян-Ерик Олсон взима четирима души за заложници. Похитителят успява да накара полицията да пусне от затвора, за да го подкрепя, един от най-опасните престъпници в страната - Кларк Олафсон. Пет дни по-късно двамата се предават, а заложниците са освободени. Американският психиатър Франк Окбърг нарича поведението на похитителя "Стокхолмски синдром“. Той дефинира синдрома с три критерия - привързаност, дори любов на заложника към похитителя, взаимност от страна на похитителя и накрая общо презрение към външния свят. Тази привързаност може да накара преговарящите само да насърчават развитието на синдрома, защото той намалява риска от насилие. Ян-Ерик Олсон е освободен от затвора през 1980 г. и прекарва 15 години в Тайланд.

1989 - От Талин в Естония през Рига в Латвия до Вилнюс в Литва близо 2 млн. души, настояващи за връщане на независимостта на трите страни, участват в организирана жива верига, известна като "Балтийския път", "Балтийската верига" и "Веригата на свободата". Веригата била с дължина 675,5 км и в нея са се включили жителите на трите балтийски съветски републики. Демонстрацията е част от регистъра на ЮНЕСКО "Световната памет".

1992 - В Ливан са произведени първите парламентарни избори след 20-годишно прекъсване. Изборите преминават на три етапа, като се започва с гласуване в Северен Ливан, в Бейрут и в района на ливанските планини, и завършват в Южен Ливан на 6 септември 1992 г. Организацията "Хизбула" за първи път печели 8 места в парламента.

2004 - Търговският стокообмен между южната гръцка и северната турска част на остров Кипър официално е възстановен. За пръв път от разделянето на острова през 1974 г. кипърски турски стоки могат да бъдат изнасяни и продавани на кипърския гръцки пазар.

2005 - Двете гръцки осведомители агенции - Атинската осведомителна агенция (АНА), основана през 1905 г., и Македонската информационна агенция (МПА-СОЛУН), основана през 1991 г., се сливат в една агенция.

2006 - В двора на къща на жилищен квартал край Виена, Австрия, е открита Наташа Кампуш, отвлечена на 2 март 1998 г. на връщане от училище от Волфганг Приклопил. След изчезването на момичето, което тогава е 10-годишно, е предприето издирване, което не довело до резултат. Момичето е държано в продължение на 8 години в килер под гаража в къщата на похитителя й, на 25 км от Виена. Тя успяла да избяга, като се прехвърлила в двора на съседната къща, докато Волфганг Приклопил разговарял по мобилния си телефон. Той се самоубива същата вечер, хвърляйки се под влак.

2009 - Американската агенция за международно развитие (USAID) съобщава, че населението на Африка е достигнало 1 млрд. души. Средно статистическото равнище на раждаемост на континента е 5,3 деца на една жена. Най-висока е раждаемостта в Нигер, където жените раждат средно по седем деца.

2018 - Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху пристига на посещение в Литва в рамките на политиката му на сближаване с източноевропейските страни. Това е първо посещение на министър-председател на Израел в Литва.

2019 - В Шали, до столицата Грозни в Чеченската република в Русия, е открита най-голямата джамия в Европа. Наречена в чест на пророка Мохамед, облицованата с мрамор джамия може да събере повече от 30 000 души, а дворът на джамията може да приеме допълнително 70 000 богомолци.

2021 - В Киев, Украйна, е проведена първата среща на високо равнище "Кримска платформа" по инициатива на президента на Украйна Володимир Зеленски с цел увеличаване на международната мобилизация срещу анексията на Крим от Русия през 2014 г. В срещата участват представители на 46 държави и организации. На 18 март 2014 г. в Москва президентът на Русия Владимир Путин, председателят на Държавния съвет на Република Крим Владимир Константинов, министър-председателят на Република Крим Сергей Аксьонов и кметът на Севастопол Алексей Чалийе подписват договор за приемане на Крим и на Севастопол в пределите на Русия.

2023 - Министерският съвет (МС) одобравя становище по конституционно дело №13 за 2023 г., образувано по искане на установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание (НС) по Предложение за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативен комитет на 7 април 2023 г. Делото е образувано по искане на 49 депутати от парламентарните групи на „Възраждане“ и „Има такъв народ“, както и от независимия депутат Радостин Василев за установяване на противоконституционност на решението на парламента от 7 юли 2023 г. за отказ от произвеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“ В становището на МС се застъпва тезата, че оспореното решение на парламента не противоречи на конституцията и искането следва да се отхвърли като неоснователно. 

Родени на този ден българи:

Анастас Стоянов, композитор, педагог и общественик (1854-1930).
Учител по музика в Цариград (1877-1878). Основател на музикалното дружество "Гусла" (1878) в Шумен. Полага основите на българското нотопечатане (1883). Отпечатва в Русе сборника "20 училищни песни" (2 части, 1883-1887). Самостоятелно или съвместно с учителя и музикален деец Рачо Рачов издава значителен брой вокални и инструментални произведения. Автор е на едни от най-ранните български пиеси за пиано, прави първите нотни записи на български народни песни с неравноделни размери.

Георги Тутев, композитор, диригент и общественик (1924-1994).
Секретар на Съюза на българските композитори (1954-1958). Музикален редактор в на Българското радио (1958-1961), музикален директор и диригент на оркестъра на Народния театър на младежта (1961-1987). Основател и председател на Дружество за нова музика в България (1990-1994). Автор е на симфонични и камерни творби - "Увертюра-Реквием" (1963), "Метаморфози за струнен оркестър" (1966), "Копнеж по изгубената хармония" (1984), както и на филмова музика.

Петър Корнажев, юрист и политик (1930-2002).
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Министър на правосъдието (23 юни 1993-17 октомври 1994) и председателстващ на Висшия съдебен съвет (30 юни 1993-19 октомври 1994). Председател на Българския адвокатски съюз (1989-1993). Заместник-председател е на Българската социалдемократическа партия (1991-1993). Председател на Съюза на фондациите в България (12 април 1992-5 ноември 1995).

проф. Димитър Канушев, журналист, театрален критик и педагог (1930-1993).
Съветник и началник на Репертоарния отдел в Комитета за култура (1953-1962). Завеждащ отдел "Театър" във в. "Народна култура" (1962-1970). Заместник главен редактор на в. "Литературен фронт" (1971-1972), началник на управление "Театър" в Комитета за изкуство и култура (1973-1977). Бил е преподавател по театрознание във Висшия институт по театрално изкуство "Кръсто Сарафов". Автор е на "Театрални вълнения" (1966), "Театър и литература" (1971), "Сцена и време" (1982), "Съвременност, съвременност" (1987) и др.

Йордан Хаджиев, юрист и писател (1933-2019).
Автор е на книгите: "Характерни особености на габровския хумор" (1972, монография, в съавторство), "Апартамент "Мона Лиза" (1975, разкази), "Небето на дядо" (1981, разкази), "Наивна любов" (1985, разкази), "Семеен портрет" (1989, роман), "Почивка на море" (повест), "Съдът на брадвата" (1992), "Смей се, Нушо!" (пиеса), "Нататък" (2008), "Из моя век" (2008), "По следите на думите" (2017), на редица публикации в периодичния печат - разкази, фейлетони, публицистика. Сценарист е на игралния филм "Игра на любов" (1980). Носител на годишната награда за проза на Съюза на българските писатели (2004) и на Априловска награда за литература, която се връчва от Дружество на писателите в Габрово и читалище "Априлов-Палаузов" в Габрово (октомври 2005). Почетен гражданин на Габрово (2014).

Георги Карев, лекар, антрополог (1943).
Работил е в Катедрата по биология в Медицинския университет във Варна (1971-1993). Депутат в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-1997). Заместник-председател на Радикалдемократическа партия в България (20 юни 1993-18 март 2000). Посланик на България в Мароко (21 октомври 1998-11 март 2005). Автор е на монографията "Парламентарните грешки по Фройд" (1998) и на стихосбирката "Литография с воеводи" (2015).

доц. Михаил Иванов, физик и политик (1943).
Сътрудник на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на Българската академия на науките (1969-2010), сътрудник на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия (1976-1983). Преподавател във Физическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1973-1976). Бил е преподавател в Русенския университет "Ангел Кънчев", преподавател в Югозападния университет "Неофит Рилски" (2001-2002). От 1998 г. е преподавател в Нов български университет. Член на Българската комунистическа партия (БКП) (1973-март 1990). През пролетта на 1985 г. и лятото на 1989 г. се обявява против политиката на БКП по отношение на турците в България. По негова инициатива на 7 декември 1989 г. се учредява Комитет за национално помирение, на който той става секретар и един от тримата говорители (7 декември (1989-1991). Съветник е на президента Желю Желев по етническите и религиозни въпроси (1990-1997). Секретар на Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет (октомври 2001-март 2005).

проф. Иван Гочев, български физик (1943-1995).
Изследванията му са в областта на квантовата теория на магнетизма. Работил е в Института по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките. Автор е на над 60 публикации.

Димитър Манолов, инженер и синдикален деец, президент на Конфедерацията на труда „Подкрепа“  (1958).
Вицепрезидент на Конфедерация на труда "Подкрепа" (февруари 1994-9 февруари 2015). Член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (НОИ), избиран четири пъти за негов председател и пет пъти за заместник-председател. От 1 януари 2007 г. е член на Европейския икономически и социален комитет. От 9 февруари 2015 г. е президент на Конфедерация на труда "Подкрепа". На 29 май 2023 г. е избран за член на Дирекционния съвет на Европейска конфедерация на профсъюзите.

Албена Коева, художник (1970).
Работи в областта на графиката и живописта. Има самостоятелни изложби и редица участия в национални, съвместни, общи художествени изложби и кураторски проекти. Нейни творби са притежание на градски галерии в страната, както и на частни колекции в Европа, САЩ, Африка.

Георги Чиликов, футболист и треньор (1978).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Черноморец" (Бургас), "Нефтохимик" (Бургас), "Левски" (София), "Насионал Мадейра" (Португалия), ЦСКА (София), "Далиен" (Китай), "Тобол" (Казахстан) и "Локомотив" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 9 мача и отбелязан 1 гол.

На този ден са родени и:

Жорж Кювие, френски естествоизпитател (1769-1832).
Считан е за основоположник на сравнителната анатомия и палеонтологията.

Алоис Ирасек, чешки писател и драматург (1851-1930).
Автор е на романите "Против всички" (1893), "На чужда служба" (1983), "Песоглавци" (1886) и др.

Александър Грин (ист. име Александър Гриневски), руски писател (1880-1932).
Представител на романтизма. Автор е на "Корабът с алените платна" (1923), "Блестящият свят" (1924), "Златната верига" (1925/1926), "Бягащата по вълните" (1928), "Път за никъде" (1930), "Автобиографична повест" (1931) и др.

Албер Клод, белгийски биолог (1899-1983).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1974 г. заедно с американския биолог от румънски произход Джордже Паладе и британския биохимик от белгийско-немски произход Кристиан дьо Дюв за техните открития, имащи значение за структурната и функционалната организация на клетката.

Артюр Адамов, френски писател авангардист (1908-1970).
Представител на т.нар. театър на абсурда.

Джузепе Меаца (Пепино), италиански футболист и треньор (1910-1979).
Печели два златни медала - от Световното първенство през 1934 г. в Италия и през 1938 г. във Франция с националния отбор по футбол. През 1980 г. в негова памет стадионът в Милано "Сан Сиро" e преименуван на "Стадио Джузепе Меаца".

Джийн Кели, американски актьор, певец, танцьор и хореограф (1912-1996).
Участвал е във филмите "Пиратът" (1948), "Тримата мускетари" (1948), "Един американец в Париж" (1951), "Аз пея под дъжда" (1952), "Ксанаду" (1980) и др. Носител на американската филмова награда "Оскар" (1952) като признание за неговия многостранен талант на актьор, певец, режисьор, танцьор и особено за блестящите хореографии в неговите филми.

Кенет Ароу, американски икономист (1921-2017).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1972 г. заедно с британския икономист Джон Хикс за пионерен принос в теорията за общото икономическо равновесия и в теорията за благосъстоянието.

Герд Начински, немски композитор и диригент (1928-2015).
Автор е на произведения за оркестър, оперета и мюзикъл, написал е музиката за над 70 филма и на около 400 естрадни песни.

Мейнард Фъргюсън, американски джазмузикант тромпетист (1928-2006).

Золтан Цибор, унгарски футболист и спортен деец (1929-1997).
Печели златен медал от Олимпийските игри през 1952 г. в Хелзинки, Финландия, и сребърен медал от Световното първенство през 1954 г. в Швейцария с националния отбор по футбол.

Хамилтън Смит, американски молекулярен биолог и генетик (1931).
Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1978 г. заедно с швейцарския молекулярен биолог и генетик Вернер Арбер и американския молекулярен биолог Даниел Нейтанс за откриването на рестрикционните ензими и за приложението им в решаването на проблеми на молекулярната генетика.

Робърт Кърл, американски химик (1933-2022).
Носител на Нобеловата награда за химия за 1996 г. заедно с британския химик сър Харълд Крото и американския химик и физик Ричард Смоли за откриването на ново молекулярно образувание от въглерод - бъкминстърфулерен (1985). Това е тип въглерод, в който 60 атома са свързани заедно в шестоъгълни и петоъгълни пръстени и формират почти сферична и много здрава структура. Молекулярното образование носи името на американския архитект Бъкминстър Фулър, чийто геодезичен купол е изградени на подобен геометричен принцип.

Хосе Луис Лопес де ла Кайе, испански журналист (1937-2000).
Сътрудник на изданието "Страната на баските" на в. "Ел Мундо". Той е един от основателите на т. нар. Форум за мир от Ермуа (1997). Застрелян на улицата в квартал Андоаин в Мадрид на 7 май 2000 г.

Томас Стайц, американски биохимик (1940-2018).
Носител на Нобелова награда за химия за 2009 г. заедно с американския биохимик от индийски произход Венкатраман Рамакришнан и израелската биохимичка Ада Йонат за изследвания върху структурата и функциите на рибозомите.

Карлос Алонсо Гонсалес (Сантиляна), испански футболист (1952).

Константин Новосьолов, британски физик от руски произход (1974).
Носител на Нобелова награда за физика за 2010 г. заедно с нидерландския физик от руски произход Андре Гейм за новаторски експерименти във връзка с двуизмерния материал графен, притежаващ висока здравина. Двамата учени доказват, че въглеродът в извънредно тънка форма - с дебелина само един атом, има изключителни свойства, произтичащи от квантовата физика. Графенът представлява двумерна структура от въглеродни атоми, съединени в кристална решетка.

Коби Брайънт, американски баскетболист (1978-2020).
През цялата си 20-годишна спортна кариера той играе за отбора на "Лос Анджелис Лейкърс" (1996-2006), с който пет пъти е шампион на Националната баскетболна асоциация (НБА). Известен с прякора "Черната мамба", той е играл с номерата 8 и 24. Участвал е в "Мача на звездите" 18 пъти и четири пъти е избиран за най-полезен играч (MVP). Избиран е 11 пъти в идеалния отбор на НБА. Печели два златни медала от Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин, Китай, и през 2012 г. в Лондон, Великобритания, с националния отбор на САЩ по баскетбол. През 2016 г. той прекратява активната си състезателна дейност. Носител на награда "Оскар" (2018) за късометражна анимация "Скъпи Баскетбол". Умира на 26 януари 2020 г. при катастрофа с хеликоптер.

Глен Джонсън, английски футболист (1984).
Прекратява футболната си кариера през 2019 г.

Това е денят на смъртта на:

Уилям Уолъс, шотландски пълководец (ок. 1270-1305).
Води cъпрoтивaтa cрeщу aнгличaнитe по време на Вoйнитe зa шoтлaндcкa нeзaвиcимocт. На 11 септември 1297 г. при Cтърлингcкия мocт под негово командване шотландските войски разбиват англичаните. В продължение на 8 години той е легенда и символ на свободния дух на шотландците. Покровител е на Шотландия до неговото поражение в битката при Фолкърк на 22 юли 1298 г. На 5 август 1305 г. Уилям Уoлъc e зaлoвeн близo дo Глaзгoу и прeдaдeн нa крaл Eдуaрд I, аа на 23 август 1305 г. е екзекутиран за държавна измама. Cлeд cвoятa cмърт Уилям Уoлъc придoбивa гeрoичeн oбрaз дaлeч извън прeдeлитe нa рoдинaтa cи. Уилям Уолъс е прототип на главния герой от филма "Смело сърце" с участието на американския актьор Мел Гибсън.

Шарл Огюстен дьо Кулон, френски учен физик (1736-1806).
На негово име е наречена единицата за измерване на електрическия заряд.

Вилхем Кюхелбекер, руски поет (1797-1846).
Автор е на поемите "Касандра" (1823), "Юлий и Ксения" (1832-1836), "Ахасфер" (1832-1846), на трагедиите "Архивяни" (1823), "Прокопий Ляпунов" (1834), на романа "Последният Колона" (1832-1842) и др.

Роже Мартен дю Гар, френски писател (1881-1958).
Носител на Нобелова награда за литература за 1937 г.

Рудолф Валентино (ист. име Родолфо Алфонсо Рафаело Пиер Филиберт Гулиелми ди Валентина д'Антонгуола), американски актьор от италиански произход (1895-1926).
Участвал е във филмите "Четиримата конници на Апокалипсиса" (1921), "Шейхът" (1921), "Кръв и пясък" (1922), "Младият раджа" (1922) и др.

Алберто Кавалканти, бразилски режисьор (1897-1982).

Станфорд Мур, американски биохимик (1913-1982).
Носител на Нобелова награда за химия за 1972 г. заедно с американския биохимик Уилям Стайн за техния принос в изясняването на връзката между химичната структура и каталитичното действие на активния център в молекулата на рибонуклеазата. Те си поделят наградата с американския биохимик Кристиан Анфинсен, който я получава за работата му върху рибонуклеазата и особено върху връзката между аминокиселиннната последователност и биологичноактивната структура.

Томас Уелър, американски вирусолог (1915-2008).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1954 г. заедно с американския микробиолог Джон Ендърс и американския вирусолог Фредерик Робинс за откриването на способността на полиомиелитния вирус да расте в култури от различни тъкани.

Золтан Фабри, унгарски режисьор и сценарист (1917-1994).

Джон Кендрю, британски биохимик (1917-1997).
Носител на Нобелова награда за химия за 1962 г. заедно с британския биохимик от австрийски произход Макс Перуц за техните изследвания на структурата на глобуларните белтъци.

Петко Тодоров, български архитект (1921-2006).
Първи председател на Комитета по туризъм в България (22 май 1963-март 1973). Бил е търговски представител на България в Италия, дългогодишен член на Изпълнителния комитет на Световната организация по туризъм, заместник-председател на Международната организация по туризъм и почетен председател на Българската туристическа камара. Под негово ръководство са построени и разработени първите български морски туристически комплекси - "Дружба", "Златни пясъци", "Слънчев Бряг", Албена" и започва изграждането на материалната база в планините - в Боровец и в Пампорово.

Атанас Пацев, български художник и илюстратор (1926-1999).
Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945), партизанин в Трънския партизански отряд. Автор на серия картини "Партизански спомени" (1954-1981). Публикува теоретични студии, миниатюри, статии за художници и др. Удостоен със званието "Заслужил художник" (1979). Носител на Национална награда за живопис "Захари Зограф" (1986).

Мейнард Фъргюсън, американски джаз тромпетист (1928-2006).

Герхард Ханапи, австрийски футболист (1929-1980).

Иван Абаджиев, български юрист, политик и дипломат (1930-2006).
Първи секретар на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (ноември 1958-май 1965), член на Националния съвет на Отечествения фронт (16 март 1963-16 юни 1977). Първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Сливен (април 1965-19 октомври 1967), първи секретар на Окръжния комитет на БКП във Враца (23 септември 1967-29 април 1971). Член е на Централния комитет (ЦК) на БКП (14 ноември 1962-април 1976) и секретар на ЦК на БКП (27 април 1971-3 юли 1974). Депутат в 5-ото и 6-ото Народно събрание (1966-1976). Посланик на България в Румъния (15 август 1974-27 юли 1976) и в Тунис (31 август 1976-29 септември 1983). Генерален директор на външнотърговското дружество "Хемус" (1984-1986). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1980).

Райнхард Зелтен, германски икономист и математик, един от основоположниците на експерименталната икономика (1930-2016).
Носител на Нобелова награда за икономически науки за 1994 г. съвместно с американските икономисти Джон Харсани и Джон Форбс Наш, за разработки в областта на теорията на некооперативните игри.

Виолета Бахчеванова, българска актриса (1935-2021).
Играла е в Бургаския театър (1959-1960), в Народния театър "Иван Вазов" (1960-1993). Има повече от 50 главни роли на театралната сцена. Участвала е във филмите "Големанов" (1958), "Село край завод" (1969), "Войници на свободата" (1976), "Ако те има" (1983), "Вик за помощ" (1986), "Под игото" (1990) и др. Авторка е на книгата "...А театърът може без всеки нас" (2001). Удостоена е със званието "Заслужил артист" (май 1970) и "Народен артист" (май 1978). Носител на орден "Народна република България" първа степен за активна творческа и обществена дейност в областта на театралното изкуство и във връзка с нейната 50-ата годишнина (8 април 1985), на първа награда за актьорско майсторство на прегледа на руската драма във Видин (1967), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за изключителен творчески принос към българския театър (27 март 2013, заедно със съпруга си Васил Стойчев), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (7 юли 2015).

проф. Никола Хаджиев, български треньор по гимнастика и спортен деец (1936-2014).
Старши треньор на националния отбор по гимнастика (1958-1968). От 1959 г. до смъртта си работи в Национална спортна академия "Васил Левски" (1959-2014), ректор на академията (1979-1987). Председател на Българската федерация по гимнастика (1970-1990). Член на Изпълнителния комитет на Международната федерация по гимнастика (1976-1992) и неин първи вицепрезидент (1980-1984). Председател на Българския съюз за физическа култура и спорт (БСФС) (1995-1997). От 1980 г. е член на Българския олимпийски комитет и негов вицепрезидент (1980-1990). Основател и дългогодишен председател на Българска асоциация "Спорт за всички" (1993-2014).

акад. Чудомир Начев, български лекар кардиолог (1936-2005).
Един от водещите специалисти в България в областта на вътрешните болести и кардиологията. Основател на Българската академия по медицина и неин пръв председател (1995-2002). Национален консултант по вътрешни болести (от 1996). Директор на Научния институт по вътрешни болести към Медицинската академия (1989-1994) и ръководител на катедра по пропедевтика на вътрешните болести към Медицинската академия (1989-1999). Началник на Клиниката по вътрешни болести на Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Анна" (от 2000). Научните му приноси са в изследванията за поведението на повърхностните вени, анализа на ритъмните нарушения на сърцето. Разработва метод и компютърни устройства за дълбоко проникване в регулацията на сърцето. Създава нова глава в медицината за ролята на особен вид белтък при артериалната хипертония. Създател е на 14 нови лекарствени препарата. Ръководил е създаването на нови технологии за млечни продукти без вредна съставка. Почетен член на Българската академия на науките (2002). Носител на орден "Стара планина" първа степен (23 февруари 2006, посмъртно). На 4 януари 2006 г. е учредена фондация "Академик Чудомир Начев", чиято цел да съхранява и продължава делото му.

Цанко Панов, български художник (1950-2003).
Има повече от 15 самостоятелни изложби. Бил е уредник в музеи и галерии. Главен уредник фондохранител в Националната художествена галерия (1981-1988; 1990-1994). Работил е в къща музей "Борис и Славка Деневи" в София (1997-2003). Носител е на отличие от Международното триенале на графиката в София (1998), на награда за графика от Есенния салон, София (1995), на Награда за живопис, Варна (1988) и др.

Александър Божков, български икономист и политик (1951-2009).
Изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (30 юли 1992-24 август 1993). Заместник-председател на Съюза на демократичните сили (СДС) (30 април 1995 - февруари 1997) и член на Националния изпълнителен съвет на СДС (30 април 1995- 27 февруари 2000). Депутат в 37-ото Народно събрание (12 януари 1995-12 февруари 1997). От 27 март 1993 г. е член на Изпълнителния съвет на Обединения християндемократически център /ОХДЦ/, и.д. председател на ОХДЦ (27 януари-17 март 1996). Заместник министър-председател и министър на промишлеността (12 февруари 1997-21 декември 1999). Първи специален представител (главен преговарящ) на България за провеждане на преговорите за присъединяване към Европейския съюз (23 декември 1999-9 юни 2000). Учредител (септември 1997) на фондация "Център за икономическо развитие" и съпредседател на Управителния й съвет (септември 1997-23 август 2009). Бил е водещ на редовна коментарна рубрика във в. "Дневник" и водещ на музикалното предаване "Музика за душата" по Дарик радио.

Димитър Цонев, български юрист, журналист и телевизионен водещ (1959-2016).
Редактор в "Международна информация", в Балкански информационен пул и кореспондент на агенция "София прес" в Женева, Швейцария (1986-1991). Водещ "Новини" по Канал 1 на Българската национална телевизия (БНТ) (1991-2002). Говорител на правителството и член на политическия кабинет на министър-председателя Симеон Сакскобургготски (1 октомври 2002-16 август 2005). Говорител на Българската телекомуникационна компания (2005-2007). Водещ на предаването "В неделя с..." по БНТ (14 септември 2008-6 януари 2011). Водещ на предаването "24/7" по телевизия "bTV Action" (октомври 2011-октомври 2012) и водещ заедно с журналистката Цветанка Ризова на токшоуто "Лице в лице" по "Би Ти Ви" (октомври 2012-17 март 2014) и водещ на публицистичното предаване "Още от деня" по БНТ (31 март 2014-23 август 2016). Автор е на 17 документални филма, между които "Професия полицай", "Избори по американски", "Туризмът в САЩ" и др. Участвал е и като актьор в българското кино. Първото му участие е през 1971 г. във филма "Таралежите се раждат без бодли" в ролята на Митко. Участвал е и във филмите "Ламята" (1974), в "Басейнът" (1977), "С любов и нежност" (1978), „Концерт за флейта и момиче“ (1980), „Спасението“ (1984). Носител на наградата "Златен пъпеш" на пресгрупа "168 часа" за цялостно телевизионно творчество (2 февруари 1996), на наградата на телевизионните зрители от годишните наградите за телевизионна журналистика "Свети Влас" заедно с Цветанка Ризова за предаването "Лице в лице" по "Би Ти Ви" (1 юни 2013).
/АЯ, МГ/