site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 12 август в историята

12 август 2024 г., понеделник, 33-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Фотий и Аникита. Преп. Паламон Египетски. Св. Мчк Александър, еп. Комански. Св. Мчци Памфил и Капитон.
 
По света се отбелязва:

Международният ден на младежта. Отбелязва се от 2000 г. с резолюция A/RES/54/120 на Общото събрание на ООН от 17 декември 1999 г., за да се поощри диалогът между младежите от различни култури и диалогът между поколенията. Мотото на деня за 2024 г. е : "От  кликване към прогрес: младежки цифрови умения за устойчиво развитие."

Световният ден на слоновете. Отбелязва се от 2012 г. по инициатива на тайландската Фондация за запазване на слоновете и канадската природозащитничка Патриша Симс, с цел да се насочи вниманието на обществеността към популацията на слоновете в Азия и Африка, за да се предотврати пълното им изчезване като животински вид.

На този ден в България:

1879 - В Русе е основана Дунавската флотилия и морска част, с което се поставят основите на военния флот на България. Флотилията включва общо 11 плавателни съда, подарени от Русия. На 12 август 1879 г. в 12.00 ч. на четирите военни кораба: "Взрив", "Опит", "Горний студен", "Пордим", и седемте парни катера: "Ракета", "Бавария", "Фардинг", "Мотала", "Олафчик", "Варна" и "Птичката" са издигнати български знамена и е изпълнен маршът "Шуми Марица". На 12 ноември 1897 г. военният флот е разделен на Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част (Черноморски флот) с щаб във Варна. На 13 януари 1899 г. с указ 6 на Фердинанд I Дунавската флотилия и Морската част са обединени във Военноморски флот с щаб във Варна, нужен за общо командване на дунавското и черноморското формирование.

1906 - Открит е първият конгрес на Радикалдемократическата партия. Форумът продължава до 15 август 1906 г.  Конгресът е подготвен от временен Централен комитет, създаден през юли 1905 г. от т. нар. млади демократи, напуснали Демократическата партия. На конгреса е приет устав и програма на партията. За председател е избран Найчо Цанов. Конгресът избира Централен комитет в състав: Тодор Влайков - секретар и касиер, Илия Георгов - редактор на в. "Демократ",  издание на партията, Найчо Цанов, Стефан Гидиков и Владимир Селджобалиев. От 1926 г.  партията се преименува на Радикална партия. След 9 септември 1944 г. и забраната за легализирането на партии извън създадената от Коминтерна коалиция, председателят на Радикалната партия проф. Георги Генов е осъден от Народния съд. На 21 септември 1945 г. е свикан Висш партиен съвет, който обявява възстановяването на партията под името Радикална партия (обединена). След промените през 1989 г. на 14 ноември 1989 г. Радикалдемократическата партия в България е сред първите възстановени политически партии. Регистрирана е на 7 март 1990 г.  по Закона за лицата и семейството и на  23 април 1990 г. -  по Закона за политическите партии.

1950 - Излиза бр. 1 на в. "Учителско дело" като седмично издание  на Министерство на народната просвета и на Профсъюза на работниците от просветата, печата и от политическо-обществените учреждения. Наследник е на в. "Учителска искра" (1905-1923) и на в. "Учителска борба" (1930-1934; 1944-1950). От 1993 г. е седмично издание на Синдиката на българските учители.
 
1960 - С Постановление 196 на Министерския съвет се създава Висшият военномедицински институт при Министерство на народната отбрана. Институтът включва Научноизследователския военномедицински институт, Общоармейската болница и Отдела за военномедицинската подготовка към Медицинско управление при Министерство на народната отбрана.Със създаването на Висшия военномедицински институт през 1960 г. и построяването на новата сграда през 1980 г. се извършват редица структурни промени и подобрения във военното здравеопазване, които издигат института до нивото на най-престижните медицински учреждения в страната.  Израз на изградения авторитет и признание за дейността на Висш военномедицински институт е издаденият указ 546, с който от 7 април  1989 г. към Министерството на отбраната се създава Военномедицинска академия - като единен лечебен и учебно-научен комплекс със задача да развива военномедицинската наука и да провежда обучение, специализация и усъвършенстване на военномедицинските кадри. Нейни съставни звена тогава са Висшият военномедицински институт, Обединеният авиомедицински научноизследователски институт, Военноморската болница - Варна и Първа клинична болница "Д-р Кирил Хавезов" (дн. Университетска болница "Лозенец").

2018 - Паметна плоча в знак на признателност към храбростта на българските моряци, помогнали на хиляди евреи да отпътуват към Обетованата земя в годините на Холокоста, а по-късно - към Държавата Израел, е открита с военен ритуал на Морската гара във Варна. На тържеството присъстват президентът Румен Радев, началникът на отбраната ген. Андрей Боцев, командирът на Военноморските сили контраадмирал Митко Петев, офицери, представители на държавната и местната власт, на дипломатическия корпус в града.

2019 - В сградата на Национална компания "Железопътна инфраструктура" в присъствието на инж. Златин Крумов - заместник генерален директор на компанията, инж. Галина Василева - директор на дирекция "Координация на програми и проекти" в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, инж. Пламен Митов - заместник ръководител на проекта и други лица е подписан договор за модернизацията на железопътен участък Костенец - Септември, който е част от глобалния проект "Модернизация на железопътната линия София - Пловдив", който е важен елемент от Трансевропейската транспортна мрежа. Модернизация на жп участъка се осъществява с 85 на сто съфинансиране от Механизма за свързване на Европа.

2020 - От Специализираната прокуратура съобщават, че от офис на фирма на бизнесмена Васил Божков на ул. "Московска" 43 в София са иззети 6332 броя предмети, притежаващи белезите на движими културни ценности. Регистрирани от Васил Божков по реда на Закона за културното наследство са общо 212 артефакта.

2021 - В София Върховният касационен съд приема решение делото срещу Веселин Марешки да бъде върнато в Апелативния съд във Варна заради съществени процесуални нарушения и разминавания. Решението е окончателно. Магистратите се произнасят по жалбата на председателя на партия на "Воля" Веселин Марешки, който е осъден на 4 години затвор за изнудване. Според обвинението Веселин Марешки и Красимира Колева през 2014 г. са се опитали да принудят бизнесмена Асен Миланов да плаща наем от 10 000 лв. за пицария във Варна, като лично са го заплашвали.

2023 - В пловдивското село Старо Железаре е открит Музей за улично изкуство. Експозицията включва цветни пана с оригинални снимки, направени през годините по време на фестивалите StreetArt в Старо Железаре от 2013 г.  Създатели на фестивалите и музея в селото са художничката Катаржина Пирянкова и  съпругът й  - художникът Венцислав Пирянков.

На този ден по света:

1851 - В Ню Йорк, САЩ, американският предприемач Айзък Сингер патентова първата в света битова шевна машина.

1901 - Основан е "Люцерн" - Люцерн, швейцарски футболен клуб.

1904 - Основан е "Ботафого" - Рио де Жанейро, бразилски футболен клуб. Пълното му име е "Ботафого де футебол е регаташ" - Рио де Жанейро.

1908 - От конвейрите на заводите на "Форд мотор къмпани" в Детройт, САЩ, е произведен първият автомобил - "Т - Форд". Моделът се произвежда до 1927 г. и се счита за един от най-важните автомобили в историята на индустрията. Това е първият автомобил, достъпен за масова употреба. Първата кола е продадена за 950 долара (около 20 000 днешни долара). През 1917 г. цената достига 360 долара, а през 1924 г. -  290 долара. Максималната скорост на автомобила е около 65 км/ч.

1942 - В Москва, СССР, се открива Втората Московска конференция или т. нар. Московски преговори по време на Втората световна война (1939-1945). Преговорите приключват на 17 август 1942 г. На конференцията с участието на председателя на Министерския съвет на СССР Йосиф Сталин, министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил и Аверил Хариман в качеството на представител на президента на САЩ Франклин Рузвелт  е постигнато договореност за откриването на втори фронт във войната с хитлеристка Германия в Европа през 1943 г. и за начало на масирани бомбардировки на съюзниците над Германия. Вторият фронт в Европа е открит на 6 юни 1944 г.

1946 - Основан е "Сампдория" - Генуа, италиански футболен клуб.

1949 - В Женева, Швейцария, са подписани четири международни конвенции за защита на жертвите от войната: Конвенция за подобряване на  живота на ранените и болните в действащите въоръжени сили; Конвенция за подобряване участта на ранените, болните и претърпели корабокрушение от състава военнноморските сили; Конвенция за третирането на военнопленници и Конвенция за закрилата на гражданското население по време на война. Конвенциите влизат в сила на 21 октомври 1950 г., а техните Допълнителни протоколи от 8 юни 1977 г. са ратифицирани от всички държави-членки на ООН.

1953 - На полигона в Семипалатинск (дн. в Казахстан) са извършени първите термоядрени изпитания на СССР, като е извършен успешен опит на първата съветска водородна бомба (РДС-6). Бомбата, разработена от колектив под ръководството на физиците Андрей Сахаров и Юлия Харитон  в научния център "Арзамас-16", дн. Руски федерален ядрен център - Общоруски научноизследователски институт по експериментална физика (гр. Саров). Тя е първото в света годно  за практическо бойно приложение термоядрено оръжие. Зарядът бил разположен на кула с височина 30 м,  а мощността на на взрива се равнява на 400 килотона тротилов еквивалент.

1970 - Основан е "Пари Сен Жермен" (ПСЖ), френски футболен клуб.

1978 - В Пекин, Китай, е подписан на Договор за мир и дружба между Китай и Япония от министрите на външните работи на Китай Хуан Хуа и на Япония Сунао Сонода. Договорът влиза в сила на 23 октомври 1978 г. и е за срок от 10 години.

1980 - В Монтевидео, Уругвай, е подписан договор за създаването на Латиноамериканска асоциация за интеграция (АЛАДИ) на мястото на Латиноамериканската асоциация за свободна търговия (ЛАФТА) (договорът за създаването й е подписан на 18 февруари 1960, влиза в сила от 1961 г.). Договорът влиза в сила на 18 март 1981 г. Страни-членки на асоциацията са Аржентина, Боливия, Бразилия, Венецуела, Колумбия, Мексико, Парагвай, Перу, Уругвай, Чили, Еквадор, Куба и Панама. Висшият орган на управление е Съвета на министрите на външните работи на страните-членки на организацията. Основна цел на организацията е стимулирането на търговията между страните членки и създаването на общ пазар.

1981 - Американската компания Ай Би Ем (IBM) представя първия в света персонален компютър, създаден от Ай Би Ем (IBM) и "Интел". Първият официално признат компютър е с 16-битов процесор, тактова честота 4.77 MHzq 64 KB RAM, флопи 5.25 и работи с операционна система MS-DOS. Цената му е 2600 щатски долара.

1985 - В района на гр. Йокота, Япония, на 112 км от Токио пътнически самолет "Боинг-747SR" на авиокомпания "Джапан Еърлайнз" /Джал/, пътуващ по направлението Токио - Осака, губи контрол и се разбива в планината. Загиват 520 души, 4 оцеляват. Това е втората по брой жертви катастрофа в историята на авиацията, след катастрофата на остров Тенерифе в Испания на 27 март 1977 г., когато се сблъскват два самолета "Боинг" и загиват 583 души.

2000 - По време на ученията на Северния флот на Русия в Баренцово море руската атомна подводница "Курск" аварира и потъва. Загиват 118 души. Според официалната версия подводницата потъва в резултат на взрив и пожар в торпедния й отсек. Операцията за изваждане на телата на загиналите моряци започва на 25 октомври 2000 г. и завършва на 7 ноември 2000 г., а тази за изваждане на самата подводница започва на 7 октомври 2001 г. и завършва на 10 октомври 2001 г.

2000 - След 19-годишно прекъсване е подновена жп връзката между Ирак и Сирия.
2007 - Във Венеция, Италия, завършва строителството на нов мост над Канале гранде, предназначен само за пешеходци, между площад "Рома" и площад "Санта Лучия". Мостът е строен в продължение на 11 години по проект на испанския архитект Сантяго Калатрава и е на стойност 4 млн. евро.

2013 - В корабостроителницата на гр. Кочи в южния щат Керала, Индия, пускат на вода първия самолетоносач, построен изцяло в страната - "Викрант". Водоизместването на "Викрант" е 37,5 хил. т, дължината - 256 м, широчината - 56 м., газенето - 12 м. Корабът има максимална скорост 28 възела и далечина на плаване 7,5 хил. мили разстояние при скорост 18 възела. Екипажът му включва 1400 войници и 160 офицери без личния състав на авиационното крило. На самолетоносача ще може да се базират над 30 изтребители и хеликоптери.

2015 - Американската армия за първи път изпраща управлявани от пилоти самолети да нанесат удари по позиции на "Ислямска държава" от базата "Инджирлик" в Турция. Въздушните удари са нанесени след споразумение между САЩ и Турция от юли 2015 г., което осигурява достъп на САЩ и партньорите им до турските бази.

2016 - В щата Боливар, Венецуела, президентите на Венецуела и Колумбия Николас Мадуро и Хуан Мануел Сантос постигат споразумение за постепенно отваряне на границата между двете страни, затворена на 28 август 2015 г. от страна на Венецуела заради контрабандата на бензин и хранителни стоки от Венецуела.

2017 - В. "Паис" информира, че яйчен продукт със следи от фипронил е открит за пръв път в предприятие от Испания. Веществото било открито в 20 тона пастьоризирани течни яйца с произход от Франция, пристигнали в предприятие от провинция Биская. В Испания за пръв път е установено съдържание на фипронил в хранителни продукти. На 11 август 2017 г . Европейската комисия съобщава, че в 15 страни от ЕС и в Хонконг са открити кокоши яйца, съдържащи фипронил - химикал, използван за борба с бълхи, кърлежи и други паразити. По данни на Световната здравна организация при повишени нива в организма това вещество може да увреди черния дроб, щитовидната жлеза и бъбреците.

2018 - В Актау, Казахстан, в рамките на петата среща на високо равнище на страните от Каспийския регион - Русия, Казахстан, Иран, Азербайджан и Туркменистан, президентите Владимир Путин, Нурсултан Назарбаев, Хасан Рохани, Илхам Алиев и Гурбангули Бердимухамедов, подписват Конвенцията за правния статут на Каспийско море. Така Каспийско море получава ясен статут, какъвто няма от разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Съгласно документа страните могат да полагат тръбопроводи по дъното на Каспийско море, за което се иска съгласие само от страната, през чийто сектор ще мине тръбата. Съседните трябва само да бъдат уведомени за маршрута. Документът забранява разполагането на военни бази на държави от други региони в каспийската акватория.

2019 - Бразилски учени съобщават, че са създали препарат за борба с личинките на комарите Aedes aegypti, които са преносители на вируса Зика, а също така и на треската Денге и Чикунгуня. Препаратът е произведен въз основа на царевично нишесте и на масло от мащерка във Факултета по хранително инженерство към университета на щата Сао Пауло в гр. Кампинас. Получените от учените гранули могат да бъдат използвани за профилактиката на размножаването на комарите в бита. Те са подходящи за използване върху малки водни площи със застояла вода. При контакт с водата гранулите започват да отделят маслото от мащерка, което препятства развитието на личинките на комарите.

2020 - Централният щаб за борба със стихийни бедствия и катастрофи на Република Корея съобщава, че най-малко 33-ма души са загинали в резултат на продължителните силни валежи в Република Корея от началото на м. август, а девет са безследно изчезнали. Над 7000 души са били евакуирани, повредени са около 6000 жилища, 2500 ферми и складове. В цялата страна са наводнени над 27 000 хектара земеделски площи.

2021 - Министърът на външните работи на Израел Яир Лапид открива дипломатическо представителство на Израел в Мароко по време на двудневното си посещение в Мароко, започнало на 11 август 2021 г. Посещението е първото на израелски министър в Мароко от 2003 г. Двете страни се договарят на 10 декември 2020 г. да възстановят дипломатическите си отношения и да възобновят преките редовни полети между двете страни в споразумение, сключено с посредничеството САЩ, в замяна на признаването от страна на САЩ на "суверенитета" на Мароко над спорната територия Западна Сахара.

 Родени на този ден българи:

Иван Кършовски, революционер, книжовник, общественик и журналист (1839-1914).
Участва в Дядониколовото въстание (1856), в Първа българска легия (1862) и във Втора българска легия (1867-1868). Учител в Гюргево, Румъния (1868-1870) и в Плоещ, Румъния (1871-1876). Депутат в Учредителното народно събрание (1879). Сътрудничи със стихотворения и дописки на в. "Дунавска зора", в. "Свобода" (1869-1874), в. "Македония" (1866-1872), в. "Народност" (1867-1869, 1880), в. "Тъпан" (1869-1870, 1875) и др. Издава в Плоещ в. "Вултурул" (1876-1877) и в. "Индепенденца национала" (1877). От 1880 г. живее в София и работи като журналист. Редактира в. "Струма" (1889) и в. "Вардар" (1891).

Стоян Заимов, революционер, просветен и обществен деец, писател и книжовник (1853-1932).
Участник в основаването на Гюргевския революционен комитет (1875), който подготвя Априлското въстание през 1876 г. Определен е за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. Заловен е от турските власти и осъден на доживотен затвор в Мала Азия. След освобождението на България от османско иго (1878) е освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор (1878) и се завръща в България. Работи като учител в Шумен (1882-1884), Варна (1884-1885), Кюстендил (1888-1895), София (1898-1901), член на постоянния учебен комитет  към Министерството на народното просвещение (1895-1898). Съставя учебници и методически ръководства,  един от основателите и редовен сътрудник на сп. "Училищен преглед" (1896-1949). Директор на Народна библиотека в София (1903-1908). Председател на Върховния комитет  на опълченско-поборническите дружества, на Комитета  за издигане на паметник и за честване на паметта на Васил Левски, на Националния комитет за построяване на паметника на Цар Освободител. Има голяма заслуга за създаването на паметниците и мемориалните комплекси в чест на руските войски в Плевенско и Плевен, където прекарва последните десетилетия от живота си. Един от основоположниците на българската модерна мемоарна традиция.

Пенка Касабова, педагог (1901-2000).
Първата българка с висше образование по специалността предучилищно педагогическо възпитание (завършва курса за детски учителки на Елисавета Кларк, а през 1928 г. завършва и Националния колеж за образование в Чикаго, САЩ), основоположник на американското обучение в българските детски градини. Директор на Американската детска градина в София (1932-1942). През 1934 г. започва да издава първото списание за предучилищно възпитание "Първи стъпки" и е негов главен редактор (1934-1940). Създава школа за обучение на детски учителки и школа за родители. Почетен председател на сдружение "Елисавета Кларк и Пенка Касабова" (учредено на 26 май 2000 г. в нейния дом).

Иван Аржентински (ист. име Иван Иванов Василев), писател и драматург (1910-1989).
През 1930 г. заминава за Южна Америка. Става член на Аржентинската комунистическа партия (1930-1934). През 1934 г. се завръща в България. В Отечествената война на България (1944-1945) е помощник-командир на полк. Автор е на романи, повести, драми, сатирични повести и пътеписи. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1970) и на орден "Георги Димитров" (1980, 1985).

Йордан Йосифов, български футболист (вратар) (1932-2014).
През футболната си кариера играе в  "Славия" - София. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, с националния отбор по футбол.

проф. Васил Димитров (Васил Димитров Георгиев), актьор, режисьор и театрален педагог (1934-2019).
Играл е в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1958-1961), в Народния театър за младежта (дн. Младежки театър "Николай Бинев") (1961-1966) и от 1966 г. в Нов драматичен театър "Сълза и смях" и в Театър "199". Участвал е в редица театрални и телевизионни спектакли, филми и сериали като "Сами сред вълци", "Нощем с белите коне", "Изпити по никое време", "Резерват", "Чуй петела", "Най-добрият човек, когото познавам" и др. От 2001 г. до смъртта си е преподавател в департамент "Театър"на Нов български университет. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1985). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1980) и на орден "Кирил и Методий" първа степен (1984). Носител на награда "Аскеер" за поддържаща мъжка роля в постановката "Три сестри" (1999). Удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" за цялостен принос към Нов български университет и специални заслуги в направление "Психологически театър" в програмите на департамент "Театър" (20 ноември 2000). Носител на награда "Златен век" с огърлие на Министерство на културата за изключителния му принос в киното и театъра (20 май 2014).

акад. Иван Юхновски, учен химик органик (1937).
Работи в областта на спектрохимията и строежа на органичните съединения и техните отрицателни йони. Преподавател в Химическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1963-1985). Създател и ръководител на лабораторията "Структурен органичен анализ" в Института по органична химия с Център по фотохимия при Българската академия на науките (БАН) (1979-1989) и директор на института (1989-1994). Чл. кор. на БАН (1989). Заместник-председател на БАН (21 декември 1989-8 април 1996), главен научен секретар на БАН (16 декември 1991-13 юли 1992), изпълняващ длъжността председател на БАН (12 март-8 април 1996), председател на БАН (8 април 1996-18 март 2008). Заместник-председател на Националния фонд "Научни изследвания" (1991-1992) и негов председател (1992-1999). Действителен член на Европейската академия на науките, изкуствата и литературата в Париж, Франция (2003), и на Обществото "Лайбниц" в Берлин, Германия (2005). Почетен член на Българската академия на науките (2007). Той има принос принос в областта на инфрачервената спектроскопия и електронната структура на нетрайните и реактивоспособни отрицателно заредени йони на органичните съединения, междинни продукти на важни химични процеси. Автор е на повече от 160 публикации в България и чужбина. Автор и съавтор е на редица изобретения. Вписан в Златната книга на изобретателите и рационализаторите на Патентното ведомство на Република България (1999). Автор е на научни статии, монографии и учебници. Носител на звание и медал "Почетен изобретател" (1980). Лауреат на "Димитровска награда за техника" (1974).  Носител на орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги към България за развитието на химическата наука и по случай 65 години от рождението му (20 май 2004), на орден "Св. св. Кирил и Методий" с огърлие за големите му заслуги към България в областта на образованието и науката и по случай 80-годишнината му (1 ноември 2007), на  орден "Св. св. Кирил и Методий" с огърлие за заслуги към България и утвърждаването на престижа на страната по света в областта на образованието и науката (20 февруари 2018). През 2017 г. Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) и Съюзът на химиците в България (СХБ) учредяват ежегоден Национален конкурс за наградата "Акад. Иван Юхновски" на ХТМУ и СБХ  "За изявен млад учен в областта на органичната химия". Носител на почетното звание „доктор хонорис кауза“ на  Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (2001), на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ (2004), на Химикотехнологичния и металургичен университет (2005) и на Националния университет „В. Н. Каразин“, Харков, Украйна (2007).

проф. Александър Йосифов, композитор и диригент (1940-2016).
Директор на "Балкантон" (1968-1986). Заместник-председател на Комитета за телевизия и радио (1986-1989). Заместник-министър на народната просвета (28 юли 1989-6 март 1990). Заместник-директор на Софийска опера и балет (1991-1993). Основател на Виенския клуб в София (1995) и председател на управителния съвет на клуба (октомври 1995-25 ноември 2016).  Автор е на повече от 1500 музикално-сценични произведения, симфонични концерти, на камерна и хорова музика за деца, на  хорови, естрадни песни, на над 300 обработки на народни песни и танци, както и на текстови творби. Създал е над 600 естрадни  песни, изпълнявани от Лили Иванова, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Емил Димитров, Борис Гуджунов, Васил Найденов, Орлин Горанов, Бисер Киров,  дует "Ритон" и др. Кавалер на "Почетен кръст за заслуги към Република Австрия" и на почетен кръст "Заслуги към културата на Полша". Той е първият чужденец, награден на Международния конкурс за композиция в Токио, Япония, с Голямата награда "Канебо" за "Прелюд и фуга" N 2 за две клавирни дуа (1999). Носител на орден "Стара планина" първа степен (19 май 2005), на орден "Кирил и Методий" първа степен (18 октомври 2010).

Димитър Якимов (Митата), футболист и треньор (1941).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Септември" (София) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол  има изиграни 67 мача и отбелязани 9 гола. Печели златен медал на Европейското първенство за юноши през 1959 г. с националния юношески отбор по футбол.

Маргит Саръиванова (Маргита Стефанова Саръиванова), кинокритик, кинодраматург, редактор и сценарист (1943).
Работила е в Студията за научно-популярни филми "Време"(1966-1970), "Българска кинематография" (1971), Българска национална филмотека, Студията за телевизионни филми "Екран", Българска национална телевизия - редакция "Човечество" и Главна редакция "Игрални филми", като редактор, изкуствовед, отговорен и заместник главен редактор в Телевизионна агенция за филми "България". Автор на книгата "Българско документално кино - етап на зрели търсения" (1894), на сценарии на документални и научнопопулярни филми - "Всеки ден, всеки час" (1971), "В четири цвята - за една земя" (1969, в съавторство с М. Евстатиева), "Мелник" (1974) и др. Носителка на Голямата златна награда на фестивал в Брюксел, Белгия, за сценария на филма "В четири цвята - за една земя" (1970) и др.

Борислав Геронтиев (Борислав Геронтиев Ботев), писател, поет и публицист (1943).
Работил е във в. "Студентска трибуна". Бил е главен редактор на в. "Шуменска заря", заместник главен редактор и главен редактор на в. "Пулс", директор на програма "Христо Ботев" в Българското национално радио. Изпълняващ длъжността генерален директор на Българската национална телевизия (16 март 2004-14 май 2004; 5 юли 2004-24 септември 2004). От август 2011 г. е изпълнителен директор на Национален фонд "Култура" към Министерството на културата. Автор е на повече от 20 книги с поезия, проза и публицистика, сред които книгите "Име на песен" (1970), "Обреден хляб" (1975), "Спомени за вино" (1981), "Камбани бият" (1983), "Кладенец в двора" (1985), "Песните на моя народ" (1987), "И става все по-страшно" (1993), "Ти ли си оня, който..." (1994), "Село без черква"(2018) и др. Носител на Националната награда за лирика "Иван Пейчев" за 2015 г.

Теодосий Симеонов, юрист и политик (1946-2019).
От 1984 до 1990 г. е адвокат в Никопол, а между 1990 и 1995 г. - в Плевен, където ръководи местната адвокатска колегия. Депутат в 38-ото Народно събрание (7 май 1997-21 декември 1999). Министър на правосъдието (21 декември 1999-24 юли 2001). 

Валери Запрянов, журналист (1954).
Редактор, завеждащ икономически отдел във в. "Пиринско дело" (1979-1985). Литературен сътрудник, редактор, специален кореспондент на в. "Работническо дело" (1985-1990). Коментатор и заместник отговорен секретар във в. "Дума" (1990-1992). Един от създателите  и главен редактор на в. "Стандарт" (1992-1995). Директор на Канал 1 на Българска национална телевизия (1996). Главен редактор на сп. "Тема" (1 октомври 2001-1 август 2015). От 17 февруари 2012 г. е председател на Управителния съвет на Българския медиен съюз. Член на Управителния съвет на Българската национална телевизия (28 септември 2017-24 април 2019). Носител на журналистическата награда "Паница" (1995).

Станислав Станев (Стенли), певец (1959).
Работил е с групите "Такт" и "Паралел 42". Вокал на групата "Тангра" (1984-1986) и на група "Спринт" (1988-1990). През 1990 г. започва самостоятелна певческа кариера. Има пет самостоятелни албума "Сълзите на скитника" (1990), "Пътят към храма" (1992), "Как се казваш" (1994), "Обсебен" (2002) и "Чужди тела" (2019). Композира попмузика и музика за театрални постановки. За албума си "Пътят към храма" (1992) е удостоен с наградата "Певец на годината" от националната "Рок академия".

Цветан Василев, икономист и банкер (1959).
От 1985 г. до 1992 г. работи като научен сътрудник в бившия Център за външна търговия и конюнктура на международните пазари. През 1992 г. Цветан Василев основава финансово-брокерските компании "Бромак" ЕООД и "Фина-С" АД. Началник на управление "Валутни операции и ликвидност" в Централна кооперативна банка (1995-1999), като през 1997 г. става и член на Съвета на директорите на банката. За кратко е началник на управление "Пазари и ликвидност" в ТБ "България инвест" АД (дн. банка "Алианц България"). Председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на "Корпоративна търговска банка" (КТБ) АД (2000-2003) и  председател на Надзорния съвет на банката (2003-20 юни 2014). Четири пъти е удостояван с наградата "Банкер на годината" на в. "Банкеръ" (2003, 2008, 2010, 2013).

Владимир Дончев, юрист и политик (1960).
Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009). Секретар на Национално движение "Симеон Втори" (от 3 юни 2007 г. Национално движение за стабилност и възход) (15 октомври 2005-27 ноември 2007).

Емил Костадинов, футболист (1967).
През футболната си кариера е играл за отборите на ЦСКА (София), "Порто" (Испания), "Ла Коруня" (Испания), "Байерн Мюнхен" (Германия), "Фенербахче" (Турция), "Тигрес" (Мексико) и "Майнц 05" (Германия). За българския национален отбор има изиграни 70 мача и отбелязани 26 гола. Футболист на България за 1993 г. Избран за "Мъж на годината" в България за 1993 г. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Костадинов е първият българин, вкарал гол във финал на европейски клубен турнир през сезон 1995/96, когато печели купата на УЕФА с "Байерн Мюнхен" (Германия) срещу "Бордо" (Франция). Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Носител на почетния знак на Министерството на младежта и спорта "Венец на победителя" (13 август 2017).

Мира Добрева,  журналистка (1972).
Работила е в Нова телевизия (1996-1998). От 1999 г. е в Българската национална телевизия (БНТ), където е била водеща на кратките новини "По света и у нас" на Канал 1, репортер в предаването "Чай", водеща на централната емисия "По света и у нас".  Автор, водещ и продуцент на предаването "Отблизо с Мира" на БНТ (2011-2019). Два телевизионна сезона е водеща на предаването "Питай БНТ"  (2019-2021). Била е водеща и сценарист на предаването "БНТ на 60". От септември 2021 г. отново е водеща и главен редактор на предаването "Отблизо с Мира". Автор е на книгата "Столетниците - благословия или орисия (2020).

Иван Звездев, акробат, готвач и водещ на телевизионни кулинарни предавания (1975).
Акробат в цирк "Балкански". Водещ на кулинарното предаване "Бон апети" по телевизия "Би Ти Ви" (16 април 2001-31 август 2009). От 31 август 2009 г. е  водещ на кулинарното предаване "Кухнята на Звездев" по телевизия "Би Ти Ви" и от 2016 г. по "Канал 3". Автор е на няколко кулинарни книги.

Кирил Джоров, футболист и треньор (1975).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Вихрен" (Сандански), "Металург" (Перник), "Миньор" (Перник), "Славия" (София), "Родопа" (Смолян), "Черно море" (Варна), "Локомотив" (Мездра) и "Флориана" (Малта).
 
Захари Бахаров, актьор (1980).
От 2003 г. играе в трупата на Народния театър "Иван Вазов". Участвал е във филмите "Дзифт" (2008), "Стъклената река" (2010), "Love.net" (2011), "Операция "Шменти капели" (2011), "Игра на тронове" (2015), "Възвишение" (2017), както и в телевизионните сериали "Под прикритие" (2011-2016), "Денят на бащата"  (2019), "Войната на буквите" (2023) и др.  Носител на националната наградата  "Любимец 13" на Димитровградския театър "Апостол Карамитев" за сценичен ансамбъл заедно с Юлиан Вергов и Владимир Карамазов (17 октомври 2016). Носител на наградите "Аскеер" на Театъра на Българската армия за поддържаща мъжка роля (24 май 2006), на наградата "Икар" на Съюза на българските артисти за поддържаща мъжка роля (27 март 2007), на Награда за мъжка роля на Годишните награди за българско киноизкуство (2008) за главната му роля във филма "Дзифт", на наградата "Аскеер" за поддържаща мъжка роля (24 май 2009), на Награда за най-добър актьор на Международния филмов фестивал "Чунгмуро" в Сеул, Република Корея (2009), на наградата "Икар" за водеща мъжка роля (27 март 2018), на "Аскеер" за водеща мъжка роля (24 май 2018), на Наградата за театър на Столична община (17 септември 2018) и др.

На този ден са родени и:

Витус Беринг, руски офицер и мореплавател от датски произход (1681-1741).
Изследва североизточните брегове на Азия и северозападните брегове на Америка. Доказва съществуването на проток между Азия и Америка, който сега носи неговото име Берингов проток (13 юли 1728). На негово име са кръстени също Берингово море, остров Беринг и др. Открива морски път от Тихия океан до Охотско море през Първия курилски проток (1729). Основава град Петропавловск Камчатский (1740). Открива част от Алеутските острови и Командорските октрови (1741).

Конрад Екхоф, немски актьор  и театрален деец (1720-1778).
Наричан "баща на немското актьорско изкуство".

Елена Блаватская, руска писателка философ (1831-1891).
Авторка е на религиозно-мистични съчинения, сред които "Тайната доктрина", "Разобличената Исида" и др. На 17 ноември 1875 г. в Ню Йорк, САЩ, Елена Блаватская, полк. Хенри Олкот и Уилям Джъдж основават Международното теософско общество.

Хасинто Бенавенте и Мартинес, испански драматург (1866-1954).
Носител на Нобелова награда за литература за 1922 г. за умението, с  което продължава да развива славната традиция на испанската драма.

Сесил Блаунт де Мил, американски режисьор и продуцент (1881-1959).
Един от създателите на компанията "Парамаунт пикчърс" (1913). Режисьор е на филмите "Десетте заповеди"(1923), "Клеопатра"(1934), "Най-великото шоу на Земята" (1952) и др. Носител на награда "Оскар" (1952) за филма "Най-великото шоу на Земята". През 1952 г. на негово име е учредена наградата "Сесил де Мил" за цялостен принос - почетна награда на Асоциацията на чуждестранните журналисти, която връчва наградите "Златен глобус".

Джордж Белоус, американски художник реалист (1882-1925).

проф. Ервин Шрьодингер, австрийски физик (1887-1961).
Има голям принос към квантовата механика. Извежда основното уравнение на нерелативистичната квантова механика (уравнението на Шрьодингер). Носител на Нобелова награда за физика за 1933 г. за откриването на нови продуктивни форми на атомната теория заедно с американския физик от британски произход Пол Дирак.

Мохамад Зиа ул Хак, пакистански политик (1924-1988).
Президент на Пакистан (16 септември 1978-17 август 1988).

Джордж Сорос, американски финансист и филантроп от унгарски произход (1930).
През 1947 г. напуска Будапеща, Унгария. Установява се в Лондон, Великобритания, където завършва Лондонското училище по икономика, а през 1956 г. емигрира в САЩ. През 1973 г. той създава собствен хедж фонд "Сорос фонд мениджмънт" и става един от най-успешните инвеститори в историята на САЩ. Изявява се като филантроп от 1979 г., когато започва да предоставя средства и да подпомага цветнокожи студенти да посещават университета на Кейптаун, Република Южна Африка, в годините на апартейда. Председател на Институт "Отворено общество" и създател на мрежа от благотворителни организации, които работят в над 100 страни.  Той е предоставил  повече от 32 млрд. долара от личното си богатство, за да финансира работата на фондациите за отворено общество по целия свят. През 1990 г. с негово дарение е основан Институт "Отворено общество" в България. Един от основателите на Централноевропейския университет в Будапеща, Унгария. Правил е и дарения за Нов български университет и Американския университет в България.

Марк Нопфлър, британски музикант, китарист и композитор (1949).
Основател и вокалист на групата "Дайър стрейтс"  от 1977 г. до разпадането й през 1995 г. Първият му солов албум е  издаден през 1996 г. - "Golden Heart". Следват "Sailing to Philadelphia" (2000),  "The Ragpicker's Dream" (2002),  "Shangri-La" (2004), "Kill To Get Crimson" (2007), "Get Lucky" (2008), "Privateering" (2012) и др.

Клаус Топмьолер, немски футболист (1951).

Франсоа Оланд, френски политик (1954).
Първи секретар на Френската социалистическа партия (23 ноември 1997-27 ноември 2008). Кмет на гр. Тюл (19 март 2001-17 март 2008). Председател на Съвета на департамента Корез (20 март 2008-15 май 2012). Президент на Франция (15 май 2012-14 май 2017).

Майк Хопкинс, новозеландски звукорежисьор (1959-2012).
Звукорежисьор е на филмите от трилогията "Властелинът на пръстените", "Трансформърс", "Кинг Конг" и др. Носител на "Оскар" за филма "Кинг Конг"(2003) и за филма "Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена" (2006).

Чики Бегиристайн, испански футболист (1964).

Пийт Сампрас, американски тенисист (1971).
Спечелил е 14 титли от турнирите от "Големия шлем". Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) (12 април 1993). Обявен е шест пъти за "Играч на годината"  от Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) - 1993 г., 1994 г., 1995 г., 1996 г., 1997 г. и 1998 г. През 2002 г. прекратява спортната си кариера.

Йеспер Гронкяер, датски футболист (1977).

Джибрил Сисе, френски футболист (1981).

Клас Ян Хунтелаар, нидерландски футболист (1983).

Тайсън Фюри, британски боксьор (1988).
От 2008 г. се състезава в професионалния бокс. Световен шампион по бокс в "тежка" категория при професионалистите във версиите: WBA (2015-2016), WBO (2015-2016), IBF (28 ноември 2015-9 декември 2015), IBO (2015-2016) и на списание "The Ring" (2015-2016). В мач на 28 ноември 2015 г.  в Дюселдорф, Германия, Тайсън Фюри побеждава Владимир Кличко, който от 9 години печели всички титли в професионалния бокс. Избран за най-добрия бокьор на 2015 г. от сп. "The Ring". На 9 декември 2015 г. Междyнародната боксова федерация (IBF) му отнема титлата, тъй като той отказва да участва в боксовия мач с със задължителния претендент Вячеслав Глазков. През 2016 г. Фюри неколкократно отлага насрочения мач с Владимир Кличко. На 12 октомври 2016 г. Тайсън Фюри принудително овакантява световните пояси на WBA, WBO и титлата на IBO, а Британският боксов борд взима решение да отнеме боксовия му лиценз. Завръща се на ринга през 2018 г.

Том Клевърли, английски футболист (1989).

Марио Балотели, италиански футболист (1990).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна с националния отбор по футбол. С "Интер" (Италия) печели турнирът Шампионска лига (2010).

Кристиан Рамирес, еквадорски футболист (1994).

Това е денят на смъртта на:

Джакопо Пери, италиански композитор (1561-1633).
Автор е на барокови опери.

Уилям Блейк, британски поет и художник (1757-1827).
Автор е на стихотворенията "По образ и подобие" (1789),  "Екът на полята" (1789), "За скръбта на ближния" (1789), "Бучица и Камъче" (1794), "Отровно дърво" (1794),"Тигърът" (1794), "Човешката абстракция" (1794), на сборника със стихове "Песни на невинността и опитността (1794) и др.

Джордж Стивънсън, британски инженер и учен (1781-1848).
Полага основите на парния железопътен транспорт (1814).

Джеймс Ръсел Лоуъл, американски поет, публицист и издател (1819-1891).
Автор е на стихотворни памфлети.

Андрей Карелин, руски художник и фотограф (1837-1906).
Родоначалник на художествената фотография в Русия.

Улрих Авранек, съветски музикант и диригент от чешки произход (1853-1937).
Народен артист на РСФСР (1932).

Леош Яначек, чешки композитор, музикален критик и диригент (1854-1928).
Поставил основите на съвременния музикален театър в Чехия. От 1881 г. е ректор на основаната от него Органна школа в Бърно, която от 1947 г. носи неговото име - Академия за изящни изкуства "Леош Яначек".

Томас Ман, немски писател (1875-1955).
Автор е на романите "Буденброкови" (1901), "Вълшебната планина" (1924), "Йосиф и неговите братя" (1933-1943), "Доктор Фаустус" (1947), на новелите "Тристан" (1903) и "Тонио Крьогер" (1903) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1929 г.

Валтер Хес, швейцарски физиолог (1881-1973).
Изследва регулацията на сърдечната дейност и на кръвното налягане и връзката им с дишането. Изучава също нервните механизми, които регулират и координират функциите на вътрешните органи съобразно с променящите се условия на средата. Открива, че дразнението в определени области на хипоталамуса (част от междинния мозък) предизвиква промени в кръвното налягане, дишането, телесната температура, апетита, половото влечение и др. Той провежда опитите си от 1925 г. до средата на 40-те години на 20-и в. През 1948 г. публикува обобщаващия си труд "Функционална организация на диенцефалона". Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1949 г. за откриването на функционалната организация на междинния мозък като координатор на дейността на вътрешните органи. Той си поделя наградата с португалския невролог Егаш Мониш, който я получава за откриването на терапевтичната стойност на левкотомията при някои психози.

Джеймс Съмнър (Джеймс Бачелър Съмнър), американски биохимик (1887-1955).
Носител на Нобелова награда за химия за 1946 г. за откритието му, че ензимите могат да кристализират. Другата половина от наградата получават американския биохимик Джон Хауард Нортропза и американския биохимик и вирусолог Джон Уендъл Станли за получените от тях ензими и вирусни белтъци в чист вид.

Хенри Фонда, американски актьор (1905-1982).
Участвал е във филмите "Блокада" (1938), "Война и мир" (1956), "Най-достойният" (1964), "На златното езеро" (1981) и др. Въведен е в Алеята на славата в Лос Анджелис (1960). Носител на наградите "Оскар" и "Златен глобус" за най-добър актьор във филма "На златното езеро" (1982).

Ернст Чейн, британски биохимик от немски произход (1906-1979).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1945 г. за откриването на пеницилина и лечебното му действие при различни инфекциозни болести, която си поделя с неговите колеги бактериолози Александър Флеминг и Хауард Флори. Флеминг открива пеницилина на 15 септември 1928 г., но го прилага само външно. През 1938 г. Флори и Чейн започват да изследват терапевтичната му стойност и го въвеждат като лечебно средство.

Ян Флеминг, британски писател и журналист (1908-1964).
Автор е на поредицата книги за Джеймс Бонд.

Александру Сахия, румънски писател и публицист (1908-1937).

акад. Виктор Амбарцумян, съветски астроном и физик (1908-1996).
Основоположник на теоретичната астрофизика. Носител на Сталинска награда (1946, 1950). Носител на Държавната награда на Руската федерация (1995). Герой на Социалистическия труд (1968, 1978).

Уилям Шокли, американски физик (1910-1989).
Носител на Нобелова награда за физика за 1956 г. заедно с американския физик Уолтър Братейн за тeхните изследвания върху полупроводниците и откритието на транзисторния ефект.

Джон Кейдж, американски композитор авангардист, пианист и диригент (1912-1992).

Лорета Йънг (ист. име Гретхен Йънг), американска актриса (1913-2000).
Носителка на награда "Оскар" за главна женска роля във филма "Дъщерята на фермера" (1948).

Артемио Франки, италиански футболен деец (1922-1983).
Председател на Италианската футболна федерация (1967-1976; 1978-1980). Президент на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) (1973-1983) и член на Изпълнителния комитет на Международната федерация по футбол (ФИФА) (1974-1983). Загива в автомобилна катастрофа. Стадионът във Флоренция в Италия носи неговото име.

Лорън Бакол (ист. име Бети Джоан Пърски), американска актриса (1924-2014).
Модел на корицата на модното списание "Харпърс Базар" през 1943 г. благодарение, на която е открита от режисьора Хауърд Хоукс. Той й дава екранния псевдоним Лорън Бакол и я ангажира за първото й участие в киното, когато  тя е на 19 години. Дебютира през 1944 г. с филма "Да имаш и да нямаш" с участието на Хъмфри Богарт. В 60-годишната си кариера е участвала в над 30 филма, сред които "Как да се омъжиш за милионер" (1953), "Убийство в Ориент Експрес" (1974), "Прет-а-порте" (1994), "Догвил" (2003), "Мандерлей" (2005), телевизионния сериал "Семейство Сопрано" (2008) и др. Носителка на почетна награда "Оскар" за цялостна кариера (2009) и на две награди "Тони" за участието й в мюзикълите "Аплауз" (1970) и "Всичко за Ева" (1981).

Гуидо де Марко, малтийски политик (1931-2010).
Заместник министър-председател на Малта (14 май 1987-27 февруари 1992; 27 февруари 1992-29 октомври 1996; 8 септември 1998-29 март 1999). Министър на вътрешните работи и министър на правосъдието (14 май 1987-27 февруари 1992). Министър на външните работи (27 февруари 1992-29 октомври 1996; 8 септември 1998-29 март 1999). Президент на Малта (4 април 1991-4 април 2004).

Атанас Пържелов, български футболист (вратар) и треньор (1932-2013).
През футболната си кариера е играл за отборите "Септември", "Чавдар", "Спартак" и "Червено знаме" (Пазарджик) и "Академик" (София). През 1994 г. е вицепрезидент на Българския футболен съюз (БФС). Работил е като журналист и редактор във в. "Футбол". Носител на "Сребърна значка" на Българския футболен съюз (БФС)  като треньор (9 април 2013).

проф. Петър Петров, български актьор и педагог (1939-2012).
Играл е в Бургаския драматичен театър (1961-1964) и в Народния театър за младежта (1964-1999). Преподавател по сценическа реч в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов"(1981-2006) и от 2001 г. в Театрален колеж "Любен Гройс". Изиграл е над 100 роли в театъра и над 15 в игрални и телевизионни филми. Има многобройни участия в телевизията и радиото. Автор е на книгите "Жреци на живото слово" (2003), "Лиричната творба и нейните изменения в изкуството на актьора рецитатор" (2004),  "Срещи на сцената и извън нея" (2006),  "Литературният спектакъл - глас и процес" (2006).  Автор е и на телевизионни сценарии.

Богдан Морфов, български журналист и писател (1940-1998).
Бил е главен редактор на в. "Знаме". Главен редактор на в. "Реформа" (1990-1991). Автор е на "Незабравимата Христина Морфова", "Орел  ли, мамо?", "Възпев на Родината", "Д-р Георги Золотович", "Отражения" и др.

проф. Стефан Груев, български художник (1944-2017).
Художествен редактор в издателство "Наука и изкуство" (1973-1974) и "Български писател" (1974-1987). Главен художник в издателство "Христо Ботев" (1989-1991). Преподавател в специалност "Книга, илюстрация, печатна графика" в Националната художествена академия (от1978). Участва в общи изложби на приложната графика (София, Москва, Хавана), в национални изложби на илюстрацията и изкуството на книгата и шрифта, в международни конкурси и биеналета. Носител на първа награда "Знаме на Европа" в Манхайм, Германия (1983), първа награда за символ на "Лаго ди Гарда" в Италия (1984) и др.

Емил Елмазов, български лечител, билкар, специалист по ирисова диагностика и фитотерапия и писател (1949-2019).
Създател е на първия вестник за народна медицина и на резервата "Билкария" до Габрово.  Чл.-кор. на Международната академия по информатизация в Москва, Русия. От 31 май 1997 г. до смъртта си на 12 август 2019 г. е председател на Съюза на билкарите в България. Автор е на книгите "Мелодия за обой и китара", "Изпитателят и гравитацията", "Златният град", "Юнашка дреха", "Жертвата", "Луна в кладенеца", "Щастливи скитници", "Изначалният хляб: Лимец - дивото жито на древността", "Възкресението на лимеца" и др.   

Хосе Луис Браун, аржентински футболист и треньор (1956-2019).
Печели златен медал от Световното първенство през 1986 г. в Мексико с националния отбор по футбол.

Ан Хейш, американска актриса (1969-2022).
Придобива популярност в края на 90-те години на 20-и век, като често се появява на кориците на списанията и в продукции с голям бюджет. Участвала е във филмите "Дони Браско" (1997), "Да разлаем кучетата" (1997), "Вулкан" (1997), "Знам какво направи миналото лято" (1997), "Шест дни, седем нощи" (1998), "Завръщане в рая" (1998), "Психо" (1998), "Прераждане" "Професия: жиголо" (2009), в телевизионните сериали "Клъцни, срежи" (2005), "Men in trees" (2006-2008) и др. През 2001 г. Ан Хеш публикува мемоарите си "Наречете ме луда". На 12 август 2022 г. умира след като на 5 август 2022 г. катастрофира с автомобила си. 
/МГ, АЯ/