site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 8 юни в историята

8 юни 2024 г., събота, 23-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Ефрем, патр. Антиохийски. Пренасяне мощите на св. вмчк Теодор Стратилат. Св. Марк и Юлий Доростолски.

По света се отбелязва:

Световният ден на океана. Отбелязва се от 1992 г. по инициатива на участниците в Конференцията на ООН за околната среда и развитието в Рио де Жанейро, Бразилия (3-14 юни 1992), за да се повиши осведомеността на международната общност за ролята на океаните в поддържането на живота на планетата, както и за проблемите, свързани с тяхното опазване и управление. Утвърден е с резолюция A/RES/63/111 на Общото събрание на ООН от 5 декември 2008 г. Акцентът на деня за 2024 г. е върху опазването на океаните и създаването на стабилен климат.

Световният ден на плетенето. Отбелязва се от 2005 г. първоначално в рамките на седмица, а от 2015 г. - през втората събота на  юни. Целта на деня е да се създаде общност на хората, които се занимават с плетене. Местни събития се организират в Австралия, Китай, Великобритания, Финландия, Франция, Ирландия, Норвегия, Република Южна Африка, Швеция, САЩ и др.

На този ден в България:

1869 - В Търново (дн. Велико Търново) е основано читалище "Надежда" (дн. читалище "Надежда 1869") от 32-ма души начело с Димитър хаджи Павли Иванов,  виден търговец, общественик и дарител, който е и пръв председател на културната институция. Читалището полага началото на библиотечното и музейното дело, на театъра, киното и художествената галерия във Велико Търново. Началото на театралната дейност в читалището се поставя през пролетта на 1870 г., а първата музейна сбирка е подредена в края на 1914 г. През 1870 г. читалището открива неделно училище, отпуска стипендии на даровити младежи да учат в чужбина, поддържа тесни връзки с Българското читалище в Цариград. На 26 юни 1879 г. в читалището клетва полага княз Александър I, а на 2 август 1887 г. принц Фердинанд I Сакскобургготски полага клетва за български княз. В читалището се провеждат и заседанията на III Велико народно събрание (19 октомври 1886), IV Велико народно събрание (3-17 май 1893) и V Велико народно събрание (9 май-9 юни 1911), по повод откриването на което на сградата му е поставен историческият надпис "Съединението прави силата". Културната институция е удостоена с орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), с наградата "Велико Търново" за активна културно-просветна дейност и по случай 145 години от създаването му  (22 март 2014), почетен плакет "Св.св. Кирил и Методий" по случай 150 години от създаването му. През 1973 г. театралният салон е обявен за национален паметник на културата с историческо значение.

1909 - България и Нидерландия установяват дипломатически отношения. В архива на Министерството на външните работи на България липсват данни за точната дата на установяване на дипломатическите отношения между двете страни. По източници от Министерството на външните работи на Нидерландия установяването на отношенията е станало между 24 май и 8 юни 1909 г.

1999 - "Наван Бългериан Майнинг" БВ - Нидерландия купува 75 процента от капитала на "Челопеч" ЕАД - с. Челопеч, за 5 050 001 долара.

2001 - Учреден е Българския атомен форум (БУЛАТОМ) от 14 дружества от сферата на атомната енергетика - оператори и строително-монтажни, инженерни и обществени организации. Целта на неправителствената организация е да оказва влияние за формирането на обективно обществено мнение за ядрената енергетика, като част от балансираната енергийна политика на България, да защитава интересите на българската ядрена индустрия, както пред държавните институции в страната, така и пред европейските институции чрез Европейския атомен форум (ФОРАТОМ). В организацията членуват инженерингови и строителни фирми, фирми доставчици на оборудване, физически лица - експерти в областта на ядрената енергетика.

2004 - Президентът Георги Първанов открива Централната автогара в София, изградена на мястото на съществуващия дотогава паркинг в пространството пред Централна гара.

2008 - В София е открита деветата Международна писателска среща на тема: "Силата и слабостта на думите в информационната епоха" с участието на около 60 писатели от близо 30 страни, представители на Европейската академия за поезия и на Европейския писателски конгрес. Продължава до 9 юни 2008 г.

2010 - При разкопки в двора на манастирския комплекс "Св. св. Петър и Павел" във Велико Търново е открито най-голямото монетно златно съкровище, откривано в града. Състои се от седем монети от Никейската империя по време на управлението на Йоан Трети Ватаци, от типа перпери, със съдържание 20 карата и тежина около 4,5 грама.

2012 - Върховният касационен съд потвърждава решението на Пловдивския апелативен съд, с което е отхвърлен искът на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза за възстановяване на собствеността на бившия царски дворец "Кричим" и ниви от 371,5 дка. Според съда решението на Конституционния съд от 1998 г., с което е обявен за противоконституционен Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г., няма реституционно действие, поради което то не може да възстанови пряко права на собственост на ищците върху цитирания имот.

2018 - Народното събрание гласува два проекта за закупуване на нова бойна техника предложени от Министерския съвет. Проектите са подкрепени от 151 депутати със "за", 7 депутата са "против" и 1 депутат е "въздържал се". Единият проект е за закупуване на основна бойна техника. Другият - за нов тип боен самолет, предвижда придобиването на 16 нови бойни самолета на два етапа.

2019 - В София пред монумента "Камбаните" на официална церемония е отбелязана 40-ата годишнина от първата Международна детска асамблея "Знаме на мира". Патрон на честванията е вицепрезидентът Илияна Йотова. Първата Международна детска асамблея "Знаме на мира" е проведена от 16 до 25 август 1979 г. с девиз "Единство, творчество, красота" и основен принцип: "Всеки може да бъде творец в Асамблеята на мира".

2021 - Излиза от печат сборникът "Св. Йоан Кукузел - личност, творчество, епоха"  с благословението на Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Неофит. Сборникът за видния средновековен музикант, преподобния св. Йоан Кукузел - композитор, певец, педагог и реформатор е издаден от Университетското издателство "Св. Климент Охридски", съвместно с Богословския факултет на Софийския университет и със съдействието на Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките.

2022 - Председателят на политическа партия "Има такъв народ" Слави Трифонов, в свое изявление, излъчвано на неговата страница във Фейсбук и по телевизия "7/8" обявява, че изтегля министрите на "Има такъв народ" и слага край на коалицията. В него той казва: "Причините, поради които тази коалиция не работи и нямаме място вече в нея, са две - Република Северна Македония, и че в държавата вече няма пари."

2023 - В София е една от световните премиери на филма за Украйна - "Суперсила". Посолството на Украйна в България и фондация Humanity for Freedom са домакини на една от първите прожекции на филма на режисьорите  Шон Пен и Аарон Кауфман. Премиерата се състои, по инициатива на Humanity for Freedom, в рамките на 72 часа, на шест континента, в повече от дузина държави.

На този ден по света:

1924 - За последен път са видяни британските алпинисти Джордж Малори и Андрю Ървайн, участници от третата британска експедиция, които правят опит за изкачване на връх Еверест (8848 м) в Хималаите. На 6 юни 1924 г. тръгват към върха, като за последно са видяни от геолога на експедицията Ноел Одел между т. нар. второ и трето стъпало по северния склон на планината. Няма конкретни и ясни доказателства, че са покорили върха и затова за първи покорители на Еверест официално се смятат новозеландецът Едмънд Хилари и шерпът Тензинг Норгей, покорили върха на 29 май 1953 г.

1949 - Във Великобритания е публикуван романът на британския писател и журналист Джордж Оруел "1984".

1969 - Президентът на САЩ Ричард Никсън обявява изтеглянето на първите 25 000 войници от въоръжените сили на САЩ от Южен Виетнам, по време на Виетнамската война (4 август 1964-27 януари 1973). До 16 септември 1969 г. 60 000 американски военни напускат Южен Виетнам. На 29 март 1973 г. последните американски военни напускат територията на Южен Виетнам.

1990 - В Италия се провежда 14-ото Световно първенство по футбол. Във финалната фаза участват 24 отбора. Финалът е на 8 юли 1990 г. в Рим на стадион "Олимпико" между ФРГ - Аржентина (1:0). Световен шампион става ФРГ (за трети път).

2004 - Правителството на президента на Зимбабве Робърт Мугабе обявява планове за национализиране на цялата обработваема земя, след като принуждава над 5000 бели фермери да се откажат от собствеността си в рамките на програма за преразпределяне на земите. Актовете за собственост на обработваемата земя са отменени и сменени с аренда, отдавана от държавата, за срок от 99 години. От 2000 г. правителството на Зимбабве иззема търговските ферми на бели собственици, за да ги преразпределя на чернокожото население.

2006 - С решение на правителството на Сърбия престават да съществуват парламентът на Сърбия и Черна гора, институцията президент на Сърбия и Черна гора, Съветът на министрите, Върховният съвет за отбрана и съдът на Сърбия и Черна гора. От министерствата на бившето държавно обединение остават да работят министерствата на отбраната и на външните работи.

2008 - Земетресение с магнитуд 6,5 по скалата на Рихтер на п-в Пелопенес, в Южна Гърция. Загиват 2 души и 37 са ранени. Епицентърът му е на 205 км западно от  Атина, близо до гр. Андравида. След първия трус са регистрирани няколко по-слаби, като най-силният от тях е от 4,7 степен по скалата на Рихтер.

2012 - В Бейрут, Ливан, на 86-годишна възраст умира Гасан Туейни под чието ръководство в. "Ан Нахар" се превръща в школа за журналистика и образец за арабския печат. Наричан "доайен на ливанските журналисти", Гасан Туейни е автор на редица книги на арабски и френски език, част от които са посветени на гражданската война в Ливан. Гасан Туейни е смятан за архитект на резолюция 425 на Съвета за сигурност на ООН от 1978 г., в която Израел е призован да изтегли войските си от Южен Ливан и която е изпълнена през 2000 г.

2014 - На церемония в Кайро, Египет, Абдел Фатах ас Сиси полага клетва като президент на Египет. Той поема властта от и. д. президента Адли Мансур като двамата подписват за първи път в 60-годишната история на страната документ за предаване на властта. 

2016 - На церемония в базата на НАТО край Неапол, Италия, 56-годишната афроамериканка Мишел Хауард поема поста командващ Обединените въоръжени сили на НАТО в Южна Европа. За първи път жена оглавява военното командване на НАТО в Неапол. През 1999 г. Мишел Хауард става и първата афроамериканка, назначена за командир на американски военен кораб.

2018 - В Анкара, Турция, съд постановява Кемал Кълъчдароглу, председател на основната опозиционна сила в Турция - Народнорепубликанската партия (НРП), да плати обезщетение на президента на страната Реджеп Тайип Ердоган в размер на 197 000 турски лири (37 174 евро). Реджеп Тайип Ердоган и негови близки съдят Кемал Кълъчдароглу заради твърденията му, че роднини и приближени на Реджеп Тайип Ердоган, включително един от синовете му и един от братята му, са прехвърлили милиони долари на сметка на офшорна компания на остров Ман.

2019 - Радио "Ватикана" започва да излъчва новини на латински език "Папска седмица, новини от Ватикана на латински" всяка събота в 12.32 ч. местно време. Петминутният новинарски бюлетин e достъпен на латински език, който е официален език на Католическата църква, и на сайта за новини на Ватикана, придружен от писмен превод на италиански език.

2021 - В Хага, Нидерландия, Международният остатъчен механизъм за криминалните трибунали потвърждава на последна инстанция присъдата доживотен затвор на бившия командир на босненските сърби Ратко Младич за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, извършени по време на войната в Босна и Херцеговина от 1992 до 1995 г. На първа инстанция Ратко Младич е осъден на 22 ноември 2017 г.

2022 - ДПА съобщава, че за първи път са открити микропластмаси в антарктически сняг. Изследването е направено през 2019 г. от студенти от университета Кентърбъри в Нова Зеландия, като са анализирани снежни проби от 19 места на ледения шелф Рос. От откритите 13 различни вида пластмаса, най-разпространеният е полиетилентерефталат (PET), който най-често се използва за производството на бутилки за безалкохолни напитки и дрехи.

2023 - Президентът на Германия Франк-Валтер Щайнмайер подписва закон, който предвижда намаляване на местата в долната камара на парламента - Бундестага. Съгласно новите правила се въвежда таван на местата от 630 депутати. Понастоящем в него има 736 депутати, което го прави най-големият избираем свободно парламент в света.

Родени на този ден българи:

акад. Борис Стефанов (Борис Стефанов Попов), ботаник и педагог (1894-1979).
От 1921 г. е преподавател по земеделска ботаника в новосъздадения по това време Агрономически факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ "Св. Климент Охридски") и от 1928 г. - в създадения Лесовъден отдел към Агрономическия факултет. Ръководител на катедра "Дендрология с анатомия на дървото" във Висшия лесотехнически институт (1945-1964), декан на Лесовъдния факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (1947-1948). Ректор на Висшия лесотехнически институт (1953-1957). Директор на Института за гората при Българската академия на науките (1954-1967). Открива нови за науката и за България растения, създава класификации на фитогреографските елементи. Автор е на повече от 150 научни труда на български, немски, френски и руски език. Носител на орден "Георги Димитров" (1979), на орден "Народна република България" първа степен (1959).

проф. Васил Захариев, график и изкуствовед (1895-1971).
Считан е за основоположник на българската графика. Работил е в областта на приложната графика - оформяне на книги, екслибриси, подвързии, адреси, пощенски марки и банкноти. Автор е на литографии и черно-бели и цветни гравюри на дърво и линолеум. Той е първият български художник, чиито творби са изложени на международна изложба на библиотечния знак (1929). Негови произведения са притежание на български и чуждестранни галерии. През 1922 г. той е поканен за учител ръководител по графически изкуства в Държавната художествена академия на мястото на своя учител по графика - чеха Йосиф Питер. От 1922 г. до 1944 г. Васил Захариев е преподавател по графика и декоративно изкуство в академията и неин ректор (1934-1943). От 1959 г. е работил в Института за изобразителни изкуства при Българската академия на науките (дн. Институт за изследване на изкуствата). Удостоен със званието "Заслужил художник" (1971).

Йордан Янков, поет, преводач и журналист (1936-2011).
Работил е като учител по български и немски език и дълги години като журналист. Бил е главен редактор на издателството за западноевропейско изкуство от 20 век "Парабола" и директор на частната Свободна академия за изобразително изкуство "Жул Паскин" в София. Автор на поезия, есета, мемоари и песни. Автор е на поетичните книги "Обятия" (1966), "Юни" (1976), "Попитай градинаря" (1987), "Художниците" (2000), "Резонанс" (2008), на мемоарите "Утринни ателиета" (1981), "Художниците" (2000, награда на СБП), "Генко Генков - бунтът на цветовете" (2001), "Видяното" (2003) и др. Превежда творби на Сумако Фукао, Олег Шестински, Николай Тихонов и Франсис Жам. Негови творби са преведени в чужбина. Съвместно с композиторката Зорница Попова създава естрадни песни. Носител на Голямата награда за литература и изкуство "Добри Чинтулов" на община Сливен (17 октомври 2003). Почетен гражданин на Сливен (23 октомври 2003).

Димитър Момиров, футболен съдия (1951).
Международен съдия (1991-1995). Отличен е лично от Жоао Хавеланж като най-добър рефер на Азиатското футболно първенство през 1995 г. в Абу Даби, ОАЕ. Председател на Съдийската комисия към Българския футболен съюз (2008-2009).

митрополит Кирил (светско име Богомил Петров Ковачев), църковен деец (1954-2013).
Получава монашеското името Кирил. Йеродякон (17 декември 1972), йеромонах (14 ноември 1976), архимандрит (25 декември 1980). Предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия (1 юни 1982-август 1986). Игумен на Троянския манастир "Успение Богородично" (5 септември 1986-7 декември 1987). Главен секретар на Светия Синод (1987-1989). На 26 юни 1988 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Стобийски". Варненски и Преславски митрополит (26 февруари 1989-9 юли 2013). Наместник-председател на Българската православна църква и временно управляващ на Софийската епархия (10 ноември 2012-24 февруари 2013).

Слава Иванова (Славка Иванова), изкуствовед (1957).    
От 1990 г. е уредник в Националната художествена галерия, от 1996 г. е главен уредник на отдел "Съвременно българско изкуство" в Националната художествена галерия (от 1995 г. се нарича Национален музей на българското изобразително изкуство, от 2015 г. - Национална галерия). Директор на Националния музей на българското изобразително изкуство (декември 2009-септември 2013). И. д. директор на Националната галерия (16 януари-17 юли 2015) и неин директор (17 юли 2015-септември 2018). Изпълнителен директор на Национален дарителски фонд "13 века България" (7 ноември 2018 - декември 2022). Носителка на Орден за изкуство и литература на Министерството на културата и комуникациите на Франция (2013).

Антоанета Тодорова-Селенска, състезателка по лека атлетика (хвърляне на копие) (1963).        
Участвала е на три олимпийски игри - през 1980 г. в Москва, СССР (10-о място), през 1988 г. в Сеул, Република Корея (11-о място), и през 1992 г. в Барселона, Испания, както и на световното първенство през 1993 г. в Щутгарт, Германия (10-о място) и на европейските първенства през 1990 г. в Сплит, Хърватия (7-о място) и през 1994 г. в Хелзинки, Финландия (8-о място). На 15 август 1981 г. по време на състезание в Загреб, Хърватия, поставя световен рекорд - 71,88 м. През 1981 г. е победител в анкета "Спортист на Балканите", организирана от Българска телеграфна агенция (БТА). Избрана е за спортист номер 1 на XX век на гр. Велико Търново. Почетен гражданин на Велико Търново (1981).

Васил Иванов-Лучано, спортен деец, предприемач и политик (1964).
Председател на Държавната агенция за младежта и спорта (23 август-13 септември 2001; 17 декември 2001-11 октомври 2002). Министър на младежта и спорта (11 октомври 2002-16 август 2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009).  Президент на Българска федерация по ръгби (януари 2013-28 март 2014).

Красимир Чомаков, футболист и треньор (1977). 
През футболната си кариера е играл за отборите на "Марица" (Пловдив), ЦСКА (София), "Лече" (Италия), "Равена" (Италия), "Паниниос" (Гърция), "Бока" (Италия), "Пицигетоне" (Италия), "Кремонезе" (Италия), "Леко" (Италия)  и "Спартак" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 14 мача и отбелязани 5 гола.

Владислав Стоянов, футболист (вратар) (1987).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Нафтекс" (Бургас), "Поморие" (Поморие), "Черноморец" (Бургас), "Шериф Тираспол" (Молдова) и "Лудогорец" (Разград). За националния отбор по футбол има изиграни 19 мача. Футболист на България за 2014 г. Обявен е за най-добър вратар в груповата фаза на турнира Шампионската лига (2015).

На този ден са родени и:

Джовани Доменико Касини (ист. име Жан Доминик), италиански астроном (1625-1712).

Джон Смитън, британски строителен инженер (1724-1792).
Конструира мостове, канали, пристанища. Разработва формулата на първия хидравличен цимент (1756), а впоследствие и на хидравличния бетон.

Роберт Шуман, немски композитор (1810-1856).
Представител на романтизма през първата половина на 19-и в. Автор е на клавирните произведения "Пеперуди" (1831), "Токата" (1832), "Карнавал" (1835), "Фантастични пиеси" (1837) и др.

Самюъл Уайт Бейкър, британски пътешественик (1821-1893).
Изследовател на Централна Африка.

Франк Лойд Райт, американски архитект (1869-1959).
Представител на т. нар. органична архитектура. Автор е на над 1100 проекта на сгради, сред които тези на "Къщата над водопада" в Пенсилвания (1936), САЩ, Музея "Гугенхайм" в Ню Йорк (1956-1959) и др.

Сантяго Бернабеу Йесте, испански футболист, треньор и спортен деец (1895-1978).
В продължение на 18 години играе като футболист в "Реал Мадрид" (1912-1927), като реализира над 1200 гола, една година е треньор на "Реал Мадрид" Участник в Гражданската война (1936-1939). От 1943 г. до смъртта си през 1978 г. е президент на "Реал Мадрид". В негова чест стадионът на клуба, изграден през 1947 г., е наречен на негово име - стадион "Сантяго Бернабеу".

Маргьорит Юрсенар, френска писателка от белгийски произход (1903-1987).
Първата жена член на Френската академия (1980).

Луиджи Коменчини, италиански режисьор и филмов критик (1916-2007).
Режисьор е на около 40 филма, сред които "Хляб, любов и фантазия" (1953), "Хляб, любов и ревност" (1954), "Задръстването" (1979), "Историята" (1986), телевизионната продукция "Пинокио" (1972) и др.

Франсис Крик, британски молекулярен биолог (1916-2004).
На 23 февруари 1953 г. заедно с американския си колега от университета в Кеймбридж Джеймс Уотсън открива триизмерната структура на дезокзирибонуклеиновата киселина (ДНК). На 25 април 1953 г. е публикува статия за откритието им в английското сп. "Нейчър". Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1962 г. заедно с Джеймс Уотсън и ръководителят на тяхната лаборатория - британският биофизик Морис Уилкинс за техните открития, отнасящи се до молекулната структура на нуклеиновите киселини.

Мохамед Сухарто, индонезийски политик (1921-2008).
Министър-председател на Индонезия (27 юли 1966-21 май 1998). Президент на Индонезия (22 февруари 1967-1 май 1998).

Кенет Уилсън, американски физик (1936-2013).
Носител на Нобелова награда за физика за 1982 г. за неговата теория за критичните явления във връзка с фазовите преходи.

Нанси Синатра (Нанси Сандра Синатра), американска певица и актриса (1940).
Участвала е във филмите "Дивите ангели" (1966), "Спийдуей" (1968) и др.

проф. Руди Дорнбуш (ист. име Рудигер Дорнбуш), американски икономист от немски произход (1942-2002).
Става известен през 1976 г. с труда си "Очаквания и динамика на обменния курс", в който представя теорията за "преливащите" валутни курсове. От 1975 г. преподава макроикономика в Масачузетския технологичен институт. Автор е на книги и публикации, консултант на банки и правителствени учреждения.

Ерик Вишаус, американски генетик (1947).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1995 г. заедно с Кристиане Нюслайн-Фолхард и Едуард Люис, за откритието на гени, контролиращи ембрионалното развитие.

Хосе Антонио Камачо, испански футболист и треньор (1955).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 1984 г. във Франция с националния отбор по футбол. С "Реал Мадрид" (Испания) печели два пъти турнира Купата на УЕФА (1985, 1986).

Тим Бърнърс-Лий, британски учен, компютърен специалист (1955).
Създал технологията на световната компютърна мрежа (интернет) - Уърлд уайд уеб (www) (1989), работейки като сътрудник на Европейската организация за ядрени изследвания.

Линдзи Дейвънпорт, американска тенисистка (1976).
Спечелила е 3 титли от турнирите на "Големия шлем". Водачка на световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) индивидуално (12 октомври 1998) и на двойки (20 октомври 1997). Олимпийска шампионка през 1996 г. в Атланта, САЩ. Въведена в Международната зала на славата по тенис в Нюпорт, САЩ (2014).

Ким Клайстърс, белгийска тенисистка (1983).
Спечелила е 6 титли от турнирите на "Големия шлем" (4 титли на сингъл и 2 на двойки). Водачка на световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) индивидуално (11 август 2003) и на двойки (4 август 2003).

Хавиер Алехандро Масчерано, аржентински футболист (1984).
С националния отбор по футбол печели два пъти златни медали от Олимпийски игри - през 2004 г. в Атина, Гърция, и през 2008 г. в Пекин, Китай. Печели и сребърен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия. С отбора на "Барселона" (Испания) печели два пъти турнира Шампионска лига (2011, 2015), два пъти Суперкупата на УЕФА (2011, 2015) и два пъти Световното клубно първенство (2011, 2015).

Макси Перейра, уругвайски футболист (1984).

Това е денят на смъртта на:

Йохан Винкелман, немски историк, археолог и изкуствовед (1717-1768).
Специалист по антично изкуство. Автор е на книгата "История на изкуството на древността" (1764).

Томас Пейн, британски политик, писател, философ и публицист (1737-1809).
Участник във Войната за независимост на Северна Америка (1775-1783) и във Френската революция (1789-1799). Автор е на памфлетите "Здравия разум" (1776), "Американската криза" (1776-1783), трактата "Правата на човека" (1791) и др.

Андрю Джаксън, американски военен деец и политик (1767-1845).
Военен губернатор на щата Флорида (10 март-31 декември 1821). Президент на САЩ (4 март 1829-3 март 1837).
 
Жорж Санд (ист. име Амандин Орор Люси Дюпен), френска писателка (1804-1876).
Представителка на френския романтизъм. Авторка е на романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове. През 1831 г. Жорж Санд заедно с любовника си Жюл Сандо започват да пишат във  в. "Фигаро", като се подписват с един и същ псевдоним - J. Sand. През 1832 г. тя подписва един от първите си романи "Индиана" с G. Sand - име, което повече не изоставя и с което става прочута. Авторка е на романите "Мопра" (1837), "Малката Фадет"(1849), автобиографията "История на моя живот" (1854-1855),"Зима на Майорка" (1855) и др.

Таньо Стоянов (ист. име Анастас Стоянов Куртев; Таньо войвода), български революционер, участник в българското националноосвободително движение (1846-1876). 
Един от основателите на Сливенския революционен комитет. Съратник на Васил Левски. Войвода на чета по време на Априлското въстание (1876).

Стоян Камилски (ист. име Стоян Вълчев Махеров), деец на македоно-одринското революционно движение (1870-1933).
Четник и войвода на Цикнихорския въстанически участък в Одринска Тракия по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903).

проф. Цеко Торбов, български философ, правист, преводач и преподавател (1899-1987).
Учител в Германското училище в София (1930-1931). Учител по немски език в Италианското училище в София  (1931-1944). Бил е учител в Държавната девическа търговска гимназия в София и преподавател в Държавното висше училище за финансови и административни науки (дн. УНСС). Преподавател по немски език и международно прово във Военна академия в София (1939-1947). От 1942 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Декан  (1947-1948) и заместник-декан (1948-1956) на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заместник-председател на Съюза на преводачите в България (1974). Утвърждава се като преводач на съчиненията на немския философ Имануел Кант. Носител на наградата "Готфрид фон Хердер" за превода на "Критика на чистия разум" от Имануел Кант и цялостна научна дейност (1970), на  Хердеровата награда (1970) и на "Златен докторат по право" на Гьотенгенския университет (1974). Почетен член на Кантовото дружество в Майнц (1973). Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (1982), "Народен деятел на изкуството и културата" (1986).

Робер Деснос, френски поет (1900-1945).
Първите си стихове публикува в социалистическото списание "Трибуна на младите" (1917). Автор е на сборниците "Траур за траура" (1924), "Свободата или любовта" (1927), "Съдби" (1942) и "Наяве" (1943).

Богомил Райнов, български писател и изкуствовед (1919-2007).
Редактор във в. "Работническо дело" (1944-1946), заместник главен редактор на в. "Стършел" (1947-1953), главен редактор на сп. "Художник" (1949-1950), на сп. "Септември" (1950-1953) и на сп. "Изкуство (1952-1953). Преподавател в Националната художествената академия в София (1947-1981). Културен аташе в посолството на България в Париж, Франция (1953-1960). Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1966-1970). Заместник-председател Съюза на българските писатели (1967-1972) и първи заместник-председател на съюза (1972-1989). Чл.-кор. на Българската академия на науките (27 май  1974). Кандидат член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) (1971-1976), член на ЦК на БКП (1976-1990), член на Националния съвет на Отечествения фронт (1972-1977), заместник-председател на Националния комитет за защита на мира (1973). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990). Автор е на над 60 книги - поезия, сборници с разкази, повести, романи, филмови сценарии, монографии и др. Лауреат на Димитровска награда (юни 1952, 1969). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Георги Димитров" (юни 1979), на литературната награда "Иван Вазов" (1985), на орден "13 века България" (16 юни 1989), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (1 ноември 2006).

Гасан Туейни, ливански политик, журналист и дипломат (1926-2012).
Редактор и издател на в."Ан Нахар" (1948-1999; 2005-2010). Заместник министър-председател на Ливан (15 октомври 1970-20 януари 1971). Министър на информацията и министър на образованието на Ливан (14 октомври 1970-20 януари 1971). Постоянен представител на Ливан в ООН (септември 1977-1982). Той е смятан за архитект на резолюция 425 на Съвета за сигурност на ООН от 1978 г., в която Израел е призован да изтегли войските си от Южен Ливан и която е изпълнена през 2000 г. Наричан "доайен на ливанските журналисти", Гасан Туейни е автор на редица книги на арабски и френски език, част от които са посветени на гражданската война в Ливан.

Усин Керим (ист. име  Хусеин Керим Хусеинов Махмудов Босилков), български поет (1928-1983).
Бил е окръжен кореспондент на в. "Отечествен фронт" за Сливенски и Ямболски окръг. Редактор на вестници в Хасковско и Разградско (1958-1964). Автор е на стихосбирките "Песни от катуна" (1955), "Очите горят" (1959), "Сърцето ми" (1978), "С бащин глас" (1978), "Когато страшен пътник се завръща" (1989) и др. Почетен гражданин на Чепеларе (2008, посмъртно). През 2010 г. община Чепеларе учредява конкурс за Национална литературна награда за поезия "Усин Керим".

Николай Парушев (Николай Парушев Николов), български театровед, драматург и поет (1931-2003).
От 1957 г. работи като редактор във в. "Народна култура", и негов заместник-главен редактор (1969-1971; 1972-1975; 1979). Автор е на пиесите  "Вечерите на Иван Гилин", "По чужди брегове", "Хората остават на брега", "Делниците имат много имена", "Когато дните питат", "Имало едно дяволче" и др., на книгите "Просто жена" (1974), "13 хитрини на 13 хитреца" (1992), "Неизвестен финал на Евгений Онегин" (1995), "Закучен свят" (2001). Носител на полския орден "Заслужил за полската култура" заради значителния му принос в развитието на българо-полското културно сътрудничество (1979). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (24 май 1981).

Евтим Евтимов, български поет и журналист (1933-2016).
Завеждащ отдел "Поезия" и директор на издателство "Народна младеж" (1966-1984). Заместник главен редактор на списание "Пламък" (1966-1975). Главен редактор на в."Литературен фронт" (1984-април 1988). Главен редактор на сп. "Родолюбие" (1989-1991). Автор е над 30 книги с поезия и проза, сред които: "Будни клепачи" (1959), "Люлка под върховете" (1962), "Пирински балади" (1964) "Обич за обич" (1966) и нейното продължение с лирически поеми в "Книга за една обич" (1967), "Горчиво вино" (1981), "Планина" (1984), "Продадени билети" (1988), "Душата на виното" (1999), "Причастие за влюбени" (2002), "Жени целунати от Бога" (2006), "Ти си любовта" (книга и компактдиск с песни, 2007) и др. Автор е на романа "За това ли беше всичко" (2008) и на мемоарната книга "Разрушаване на паметника" (2013), излязла по повод 80-годишния му юбилей. Заедно с композитора Тончо Русев написва над 100 песни. Лауреат на "Димитровска награда" (1984). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (октомври 1971), на орден "Стара планина" първа степен (18 май 2006). Удостоен с почетна грамота за цялостно творчество на Съюзът на българските писатели (20 май 2014). Носител на националната литературна награда "Лалю Маринов - Ламар", учредена от община Троян в сътрудничество със Съюза на българските писатели (14 октомври 2015).

Омар Бонго Ондимба (ист. име Албер-Бернар Бонго), габонски политик (1935-2009).
Президент на Габон (2 декември 1967-8 юни 2009).

Валерий Левентал, съветски театрален художник (1938-2015).
Главен художник на Болшой театър (1988-1995). Народен художник на СССР (1989). Носител на Държавната награда на Руската федерация (1994). Удостоен е със званието почетен професор на Всесъюзния държавен институт по кинематография (2006).

Тони Дън, футболист от Република Ирландия и треньор (1941-2020).
С "Манчестър Юнайтед" (Англия) печели турнирът Купа на Европейските шампиони (1968). Футболист на Република Ирландия за 1969 г.

ген. Сани Абача, нигерийски военен деец и политик (1943-1998).
Президент на Нигерия (17 ноември 1993-8 юни 1998).

акад. Стефан Воденичаров, български машинен инженер и учен, работи в областта на металознанието, отбранителната и ядрената енергетика (1944-2020).
От 1969 г. работи в Института по металознание при Българска академия на науките (БАН). Заместник-директор (1990-2007) и директор на Института по металознание, съоръжения и технологии "Академик Ангел Балевски" към БАН (декември 2007-6 февруари 2013, 14 март 2013-2014). Съпредседател на сдружението "Българска отбранителна индустрия" (2004-2020). Председател е на сдружение "Инициатива Единение" (2018-2020). Председател на Общото събрание на БАН (21 април 2008-23 април 2012). Председател на БАН (3 декември 2012-5 февруари 2013, 14 март 2013-1 декември 2016). Министър на образованието, младежта и науката (6 февруари 2013-13 март 2013). Има над 70 патента и авторски свидетелства, 260 научни труда. Ръководител е на 21 научни разработки в областта на отбраната и ядрената енергетика. ръководител на няколко десетки научни разработки, насочени към нуждите на атомната енергетика и в областта на отбраната. Ръководи над 120 договора с Европейския съюз, НАТО и др. Под негово ръководство са разработени и реализирани над 30 нови технологии, внедрени в армията, в АЕЦ "Козлодуй" и някои стопански организации. Носител е на почетен знак "Марин Дринов" за значителни заслуги към БАН, записан е в Златната книга на изобретателите на Патентното ведомство за 2006 г., удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Техническия университет във Варна (15 ноември 2011). Носител на голямата награда на Българската стопанска камара за създаването на серия високотехнологични продукти, обезпечаващи националната сигурност, на националната награда "Следовник на народните будители" на Съюза на народните читалища за принос към духовността, образованието и културата (1 ноември 2012). Удостоен с  почетния знак за лидерство "Стефан Стамболов" (30 януари 2014). Носител на годишната награда на Националната фондация "Тодор Рачински" за принос в развитието на българската наука и по повод 70-годишнината му (6 юни 2014). Носител на орден "Стара планина" първа степен за неговите изключителни заслуги за развитието на науката (30 юни 2014). Почетен гражданин на София (23 октомври 2014). Носител на наградата "Оборище" на Сдружението на възрожденските градове в България (3 май 2015), на "Почетен знак на София" за изключителни заслуги за развитието на града (17 септември 2016).

Пламен Масларов, български режисьор, сценарист и актьор (1950-2010).
Директор на Народен театър "Иван Вазов" (2001-2003). Директор на Българска национална филмотека (17 ноември 2004-8 юни 2010). Режисьор е на около 50 документални и 10 игрални филма, сред които "Любовта на Мирон" (1980), "Зелените поля" (1984), "Съдията" (1986), "Забранено за възрастни" (1987), "Кмете, кмете" (1990), "14-те целувки" (1997), "Похищението" (2009) и др. Режисьор и съсценарист на телевизионните сериали "Съдебни хроники" (1992), "Слово за ползата от четенето" (1999), "Не се навеждай навън" (2004). Първият му дългометражен филм "Любовта на Мирон" (1980) печели наградата за най-добра мъжка роля на фестивала "Сан Ремо", Италия (1980). Продуцент е на филма "Граница" (1994), спечелил наградата за най-добър филм на фестивала в Лухачовице, Чехия (1997).

/КГ/АЯ