site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 5 юни в историята

5 юни 2024 г., сряда, 23-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Доротей, еп. Тирски. Преп. Петър Корицки.

По света се отбелязва:

Международният ден за борба срещу незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов. Отбелязва се от 2018 г. с резолюция A//RES/72/72 на Общото събрание на ООН от 5 декември 2017 г., за да се обърне внимание на международната общност, че незаконният, недекларираният и нерегулираният риболов е заплаха за рибните запаси и морските екосистеми в световен мащаб, за океанските ресурси, както и за икономиките на страните. Годишнина от влизането в сила (2016) на Споразумението за мерките на пристанищната държава (PSMA), прието на 22 ноември 2009 г.  на 36-ата сесия на Конференцията на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) с цел предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов. 

Световният ден за опазване на околната среда. Отбелязва се от 1973 г. с резолюция A/RES/2994 (XXVII) на Общото събрание на ООН от 15 декември 1972 г. Годишнина от началото на конференцията на ООН по проблемите на околната среда в Стокхолм, Швеция, на която е взето решение за създаването на Програмата на ООН за опазване на околната среда (5-16 юни 1972). През 2024 г. страна домакин на Световния ден за опазване на околната среда е Саудитска Арабия. Фокусът на деня ще бъдат пустинните територии и устойчивостта на суша.  

Националният празник на Дания. Ден на конституцията. Годишнина от приемането на конституцията на Кралство Дания (1849).

На този ден в България:

1911 - Произведени избори за V Велико народно събрание (ВНС). Избрани са общо 426 народни представители. Основната задача на V ВНС произтича от променения статут на Княжество България след обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г. и необходимостта от привеждане на конституционните текстове в нова редакция. Сред по-важните промени е тази на член 17, чрез която се ограничават правомощията на Народното събрание и се увеличават правомощията на монарха. Утвърдена е царската титла, обръщенията към монарха се променят от "княжески", "княз" на "царски" и "цар". Мандатът на Обикновеното народното събрание е намален от 5 на 4 години. Определена е окончателната структура на правителството - броят на министерствата е увеличен на десет.

1974 - В София е проведен учредителният конгрес на Съюза на преводачите в България. Участват 246 души, сред които университетски преподаватели, поети, писатели и преводачи. Пръв председател на организацията е Ангел Тодоров (5 юни 1974-5 юни 1979).

1992 - България установява дипломатически отношения с Казахстан, Грузия и Азербайджан.

1997 - 38-ото Народно събрание приема Закон за Българската народна банка (БНБ), с който  се въвеждат принципите на валутен борд в България и се прекратява мандатът на досегашния Управителен съвет на БНБ. Левът е обвързан към германската марка  в съотношение 1000  лв. за 1 германска марка. Законът влиза в сила в деня на обнародването му в "Държавен вестник" - 10 юни 1997 г. Текстовете, регламентиращи обвързването на лева към германската марка, са в сила от 1 юли 1997 г. От същата дата влиза в сила и задължението на БНБ да обменя при поискване левове срещу германски марки при отклонение не повече от 0,5 процента от официалния курс.

1998 - България е приета за консултативна страна по Антарктическия договор по време на 22-ото Консултативно съвещание на страните участнички в Антарктическия договор (25 май-5 юни 1998) в Тромсьо, Норвегия. Антарктическият договор е подписан във Вашингтон, САЩ, на 1 декември 1959 г.

2004 - В Белица e открит на най-големият парк за танцуващи мечки в Европа за връщането към естествен начин на живот и пълно реадаптиране на танцуващите мечки. На церемонията присъства министър-председателят Симеон Сакскобургготски, депутати, дипломати и около 300 гости от страната и чужбина. Паркът е разположен  на площ от 120 дка в Южна Рила на надморска височина 1345 м.  Проектът за изграждане на парка е съфинансиран от фондация "Бриджит Бардо", партньор на австрийската фондация "Четири лапи". 

2006 - Влиза в сила новият международен стандарт на банковите сметки Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number - IBAN). С него клиентите на банките, на Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт могат да извършват парични преводи в страната и в чужбина само от сметки, които са в IBAN формат. Съгласно промените в Наредба 13 на Българската народна банка (БНБ) за прилагане на IBAN, както и на банковите кодове, приети от УС на БНБ на 7 април 2005 г. всяка банкова сметка става уникална и разпознаваема в България и в страните, възприели IBAN стандарта. Въвеждането на IBAN е необходим етап за участието на България в Единната европейска платежна зона (SEPA).

2012 - Около 14:36 ч. в складове за утилизиране на боеприпаси край пътен възел "Петолъчката", собственост на фирма "Берета Трейдинг", избухват поредица от взривове. Загиват трима души, ранени са 18 души, засегнати са над 160 къщи в село Лозенец.

2018 – Военният министър Красимир Каракачанов и изпълнителния директор на "Български пощи" ЕАД Деян Дънешки валидираха пощенска марка в блок и специален пощенски печат на тема "30 години от космическия полет на Александър Александров на орбитален комплекс "Мир". Марка е в тираж от 10 100 броя, а неин автор е художникът Емил Христов.

2019 - Народното събрание приема промени в Закона за авторското право и сродните му права, съгласно които Министерството на културата ще може да следи дистанционно за нарушения на авторското право чрез автоматизирани средства за контрол.  Целта е да се противодейства на нерегламентираното използване на телевизионно съдържание, което се отразява върху формирането на цените за крайните потребители.

2020 - В Силистра е измерена температура от 31,9 градуса по Целзий - температурен рекорд за 5 юни в Силистра. Досегашният рекорд от 31,6 градуса е измерен на 5 юни 1983 г.

2021 - На пресконференция изпълнителният директор на Националната агенция по приходите (НАП) Румен Спецов съобщава, че са установени финансови нарушения за десетки милиони лева от НАП по граничните пунктове на българо-турската граница Капитан Андреево, Лесово и Малко Търново. Част от касовите апарати на трасето за дезинфекция не са били свързани с НАП и по този начин е нанесена щета за бюджета в размер за десетки милиони лева.

2023 - На Граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) "Капитан Андреево" е подписан Меморандум за разбирателство между България и Турция за железопътен транспорт, между служебния вицепремиер по икономическите политики и транспортен министър Христо Алексиев и посланика на Турция у нас Айлин Секизкьок. С подписването на меморандума се дава "зелена" светлина за изграждане на железопътната линия Ямбол - Елхово - Одрин и граничен железопътен преход между България и Турция.  Христо Алексиев и Айлин Секизкьок откриват нови три ленти за обработка на хладилни товарни камиони и на извънгабаритни товари на пункта.

На този ден по света:

1904 - Основан е "Насионал" - Асунсион, парагвайски футболен клуб.

1945 - В Берлин, Германия, е подписана Декларацията за поражението на Германия във Втората световна война (1939-1945) от военачалниците на четирите съюзнически сили - СССР, САЩ, Великобритания и Франция - маршал Георгий Жуков, Дуайт Айзенхауер, фелдмаршал Бърнард Лоу Монтгомъри и Жан дьо Латр Тасини. Германия е разделена на 4 окупационни зони, в които властта се поема от съюзническите държави.

1947 - В САЩ е обявен планът "Маршал". В реч пред Харвардския университет държавният секретар на САЩ Джордж Маршал обявява Програма за възстановяване и развитие на Европа след Втората световна война (1939-1945), станала известна като план "Маршал". На 3 април 1948 г. Конгресът (парламент) на САЩ приема Закон за помощта на чуждестранните държави, който регламентира изпълнението на плана "Маршал". Оказването на икономическа помощ на европейските държави се осъществява въз основата на двустранни договори. За периода 1948-1951 г. САЩ са предоставили помощ за над 12 млрд. щ. д.

1953 - Отменен е колониалният статут на остров Гренландия. На тази дата островът е обявен за равноправна част на Дания. От 1721 г. остров Гренландия е колония на кралство Дания. На 17 януари 1979 г. Гренландия получава вътрешна автономия, в сила от 1 май 1979 г.

1955 - Влиза в сила Варшавският договор (Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ) след ратификация от националните парламенти на държавите членки. Договорът е подписан на 14 май 1955 г. във Варшава (Полша) от Албания, България, Германската демократична република (ГДР), Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия и предвижда взаимни консултации между страните по важни международни въпроси, военна помощ при нападение върху някоя от договарящите се страни, обединено командване на въоръжените им сили, създаване на Политически консултативен съвет. На 12 септември 1968 г. и на 24 септември 1990 г. Албания и ГДР напускат договора. На 25 февруари 1991 г. е подписан Протокол за прекратяване на действието на военните споразумения, който влиза в сила на 31 март 1991 г. На 1 юли 1991 г. в Прага, Чехословакия, е подписан Протокол за прекратяване на действието на Варшавския договор.

1967 - Започва Третата арабско-израелската война, известна като Шестдневна война. Войната се води между Израел, от една страна, и Египет, Йордания и Сирия - от друга. Конфликтът започва след като Египет отправя искане към извънредните сили на ООН в Синай да се оттеглят от израелската граница, увеличава войските си в Синай и затваря залива Акаба за израелски кораби. На 5 юни 1967 г. Израел провежда въздушна операция под кодовото име "Фокус" над страните от арабската коалиция - Сирия, Йордания и Египет, а в следващите дни окупира Източен Йерусалим, Западния бряг на река Йордан, ивицата Газа, Синайския полуостров и Голанските възвишения. Войната завършва на 10 юни 1967 г.

1998 - В Ялта, Украйна, на среща на високо равнище на страните - членки на организацията Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), е приет уставът (харта) на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС). Уставът влиза в сила на 1 май 1999 г., след като е ратифициран от страните учредителки - Албания, Армения, Азербайджан, България, Гърция, Грузия, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна.

2000 - Окончателно завършва демаркирането на ливанско-израелската граница, с което е изпълнена резолюция 425 на Съвета за сигурност на ООН, която предвижда изтегляне на израелските войски от Ливан.

2006 - Парламентът на Сърбия обявява Република Сърбия за суверенна държава, след като Черна гора на 3 юни 2006 г. провъзгласява независимостта си  и обявява Сърбия за законен наследник на държавния съюз между тях. Одобрено е и решение за задълженията на държавните органи на страната при осъществяването на правомощията й като наследник на държавната общност Сърбия и Черна гора, създадена с Конституционна харта от 4 февруари 2003 г.

2008 - В Турция Конституционният съд отхвърля конституционната поправка за вдигане на забраната за носене на ислямски забрадки в турските университети и спира действието й с аргумента, че нарушават светските принципи на конституцията. Поправката е приета от парламента на 9 февруари 2008 г. и подписана от президента Абдуллах Гюл на 22 февруари 2008 г.

2009 - В Република Южна Африка умира 134-годишната Молоко Темо, смятана за най-възрастната жена на планетата до този момент. Тя е родена на 4 юли 1874 г.

2017 - Във Вашингтон, САЩ, на церемония в Държавния департамент на САЩ, Черна гора официално става 29-ата членка на НАТО, след като министърът на външните работи на Черна гора Сърджан Дарманович предава ратификационните документи на Северноатлантическия договор на американския заместник държавен секретар Томас Шанън.

2018 - В Румъния Конституционният съд приема решение, съгласно което жените имат право да избират дали да се пенсионират на 63 години или да продължат да работят до 65 години, на каквато възраст се пенсионират мъжете. Според съдът прекратяването на трудовия договор при жените на по-малка  отколкото при мъжете може да се смята за дискриминация и затова жените имат право на избор.
 
2021 - В САЩ федералният съдия Роджър Бенитес от Южния съдебен окръг в Калифорния, отменя наложената през 1989 г. в щата забрана на огнестрелни автоматични оръжия и я определя като противоконституционна.

2022 - В Казахстан е проведен референдум за промени в конституцията, целящи децентрализация на властта, които са подкрепени от 77,18 на сто от избирателите. Сред тях са намаляване на пълномощията на държавния глава, засилване на ролята на парламента и на местните власти, възстановяване на Конституционния съд.

2023 - За първи път в историята е открита директна авиолиния между Черна гора и Кувейт. „Джазира Еъруейс“ открива линия Кувейт Сити – Тиват, като полетите се изпълняват два пъти седмично - в четвъртък и неделя - до края на октомври.

Родени на този ден българи:

акад. Стефан Петков (Стефан Петков Павликянов), ботаник (1866-1951).
Основоположник на ботаническата наука в България. Декан на Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1915-1916; 1918-1919; 1924-1925). Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1925-1926). Над 30 години е уредник на Университетския ботанически институт и градина. Председател на Природо-математическия клон на Българската академия на науките (БАН) (1922-1923; 1936-1937). Подпредседател на Управителния съвет на БАН (1937-1944). Бил е председател и на Българското природоизпитателно дружество, на Българското ботаническо дружество (1923), на Българското пещерно дружество, на Съюза за защита на родната природа (1928). Работи главно в областта на водорасловата, на мъховата и на висшата флора на България. Автор е на първата библиография върху българската флора (1913). Носител на орден "За независимостта на България" (1908) и медал "За наука и изкуство" (1921).

проф. Любен Димитров (Любен Димитров Стойчев), скулптор (1904-2000).
От 1939 е ръководител на ателие по художествено каменоделие, а от 1954 г. е и преподавател в него. Създател на декоративно-скулптурното оформление на Българската народна банка, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Участвал е в реконструкцията на Народния театър "Иван Вазов" (1972-1976), в създаването на архитектурно-скулптурното оформление на интериора на Паметника на свободата на връх Шипка (съвместно с арх. Иван Васильов). Автор е на скулптурни портрети, сред които на Елин Пелин, Йордан Йовков, Сирак Скитник и др. Удостоен със званието "Заслужил художник" (1969). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1974).

проф. Гочо Гочев, театровед и педагог (1913-1991).
Драматург в Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна (1944-1945). Главен секретар на Съюза на театралните служители (1945-1949). Съветник по въпросите на театралното изкуство в Комитета за наука, изкуство и култура (1945-1949). Главен редактор на сп. "Театър" (1947-1956). Един от основателите на катедра "Театрознание" в Държавното висше театрално училище (1950). От 1968 г. завежда секция "Театрално изкуство" в Института за изкуствознание при Българската академия на науките. Изследва развитието на съвременната българска драматургия, спецификата на актьорското майсторство и др. Автор е на "Театър и драма" (1960), "Театър и критика" (1963), ""Константин Кисимов" (1965), "Сцена и живот" (1973), "Изкуството на актьора" (1975) и др. Носител на наградата за театрознание на Съюза на артистите в България за 1976 г. за книгата му "Изкуството на актьора" (10 януари 1977), на орден "Народна република България" първа степен (22 юни 1983). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (25 май 1980).

Калина Тасева, художничка (1927-2022).
Работи в областта на фигуралната композиция, портрета, пейзажа.  От 1946 г.  до 1951 г. неин преподавател по живопис в Националната художествена академия е художникът проф. Дечко Узунов. Тя започва творческия си път с картини на историческа и възрожденска тематика. Първата й творба след завършване на Художествената академия е  картината "Левски пред съда" (1954), която й носи голяма популярност. Първата си самостоятелна изложба тя осъществява през 1973 г. в София. Участвала е във всички Общи художествени изложби, организирани от Съюза на българските художници, чийто член е от 1953 г. Авторка е на голямоформатни исторически композиции и портрети на исторически личности и женски образи. От 1984 г. е член-кореспондент на Съюза на австрийските художници УКюнстлер ХаусФ, Виена. Носителка на националната награда за живопис "Владимир Димитров-Майстора" (1974) и на националната наградата "Захари Зограф" на Съюза на българските художници (1975), на Награда на Второто триенале на реалистичната живопис (1976), на награда "Никола Петров" (1999). Удостоена е със званията "Заслужил художник" (1976) и "Народен художник" (1984). Носителка на орден "Народна република България" първа степен (1984) и на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (2008).  Нейни картини са собственост на Националната художествена галерия, на Софийската градска художествена галерия, на художествените галерии в страната и на частни галерии и колекции, сред които колекциите на проф. Петер Лудвиг (Германия), на Юго Вутен (Белгия) и на акад. Светлин Русев (София и Плевен).

Владимир Живков, юрист и политик (1952-2021).
Председател на център "Знаме на мира" (1982-1989). Депутат от  8-ото и  9-ото Народно събрание (1983-1990). Председател на Международната фондация "Людмила Живкова" (1982-февруари 1990). Заместник-председател на Комитета за култура (27 май 1983-юни 1989).

Максим Минчев, журналист (1953-2020).
Кореспондент на в. "Българска армия" (1976-1980), редактор в сп. "Български войн" (1980-1986), редактор във в. "Народна младеж" и в. "Диалог" (1986-1989). Редактор във в. "Темпо" (1990-1992). Редактор и водещ в радио "Свободна Европа" (1991-2000). Заместник главен редактор в Българско национално радио (1989-1998). Президент на Българската национална асоциация на радиоразпространителите (1999-1 януари 2001). Член на Управителния съвет и пресдиректор на Атлантическия клуб в България (1991-10 април 2003). Генерален директор на Българска телеграфна агенция (10 април 2003-15 ноември 2020) . Заместник-председател на Асоциацията на националните информационни агенции от Черноморския регион (БСАННА) (30 май 2006-8 септември 2008) и неин председател (8 септември 2008-5 март 2010). Председател на Асоциацията на българските медии по света (14 април 2006-15 ноември 2020). Генерален секретар на Асоциацията на балканските информационни агенции (АБНА) (30 октомври 2010-11 септември 2016). Заместник-председател на Асоциацията на националните информационни агенции (БСАННА) на страните от Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (13 юни 2011-11 септември 2016). Председател на Българската  асоциация на журналистите и писателите по туризма (май 2011-15 ноември 2020).   Председател на АБНА и на БСАННА (11 септември 2016-15 ноември 2020). Генерален секретар на Световния съвет на информационните агенции (17 ноември 2016-15 ноември 2020).  Автор е на книгите "Седмата мина" (1982), "Въоръжените сили по време на прехода от тоталитаризъм към демокрация" (1996), "Джунглите на Шри Ланка" (1999), "ХVIII Екватора" (2000), "Трите мусона" (2002), "Възторгът на Марко Поло" (2003), "Атлантически пасианси" (2004), "Lipton`s Luck" (2004), "47 по Гринуич" (2010), "Aloo Boo Safari" (2012), "Търсачи на миражи" (2015), "Дюна 45" (2018) и др. Съставител и редактор е на книгата "Соломон Паси. Статии, мнения, коментари, интервюта, извън протокола" (2016). Носител  на награда "Златен век" звезда на Министерството на културата  (30 октомври 2015). Почетен гражданин на град Попово (2006).

Емил Кюлев, банкер (1957-2005).
Изпълнителен директор на Асоциацията на търговските банки (1993) и неин съпредседател (1993-1996). Ръководител на Конфедерацията на индустриалците (май-юли 1994).  Основава банка "Турист банк" (1989) и "Росексимбанк" (1994). От 2002 г. е собственик на Българската финансова група "ДЗИ-Росексимбанк". Един от учредителите на Бизнесклуб "Възраждане" (17 септември 2001) и негов председател (17 септември 2001-септември 2002). Съветник на президента Георги Първанов по финансовите  въпроси (2002-2003).

Михаил Екимджиев, юрист (1964).
Бил е районен прокурор в Пловдив. От 1992 година е адвокат. Един от учредителите (18 март 1998) и председател на Управителния съвет на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека (1998-2020). Води дела в обществен интерес, дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и жалби пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Има десетки публикувани статии и анализи в правни списания в България и в чужбина.

Николай Дойнов, журналист (1972).
Лице е на Нова телевизия от 1997 г., когато започва първо като репортер. Бил е лице на „Здравей, България”, както и на сутрешното съботно-неделно шоу ”У нас”. Водещ на централната емисия "Новините на Нова" на Нова телевизия.

Александър Налбантов, юрист (1973-2013).
Районен прокурор на София (17 май 2006-28 януари 2013). Отличен посмъртно за "Юрист на годината 2012" от сп. "Правен свят" (февруари 2013).
 
Деница Елисеева, състезателка по бокс (1981).
Печели златен медал на Европейското първенство през 2016 г. в София. Печели бронзов медал на Световното първенство по бокс за жени през 2016 г. в Астана, Казахстан. От европейски първенства печели и три бронзови медала.

Станислав Анастасов, икономист и политик (1983).
Работил е като мрежов и системен администратор в Минно-геоложкия университет в София (2002). Работил  е в "Консултиране на потребители и поддръжка" към Техническия университет в Мюнхен, Германия (2003-2005). Бил е секретар в младежката организация на Движение за права и свободи (ДПС). Бил e вицепрезидент на Младежкия либерален интернационал (IFLRY). Министър на околната среда и водите (19 юни-6 август 2014). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017). Депутат от 46-ото до 48-ото Народно събрание (2021-2023). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание.

На този ден са родени и:

Адам Смит, британски икономист и философ (1723-1790).
Един от създателите на класическата политическа икономия.

Джон Кауч Адамс, британски математик и астроном (1819-1892).
 
Алвар Гулстранд, шведски офталмолог (1862-1930).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1911 г. за работата му върху диоптриката на окото.

Станислав Нойман, чехословашки поет (1875-1947).
Автор е на книгите "Апострофи горди и страстни" (1896), "Дяволската слава между нас" (1897), "Китка цветя от различни сезони" (1907), "Чешки песни" (1910), "Богиня, светица, жена" (1915), "Любов" (1933), "Песни за гнева и любовта" (1962), "Песни за любовта и ненавистта" (1977) и др.

Джон Кейнс, британски икономист (1883-1946).
Един от основоположниците на макроикономиката като наука. Автор е на книгата "Икономическите последици на мира" (1919) и на труда "Обща теория на заетостта, лихвата и парите" (1936).

Федерико Гарсия Лорка, испански поет и драматург (1898-1936).
Убит е по време на Гражданската война в Испания (17 юли 1936-26 януари 1939).

проф. Денис Габор, британски физик от унгарски произход (1900-1979).
През 1947-1948 г. той развива теорията на метода, наречен холография, за записване и възстановяване на вълново поле. Методът е основан на регистрирането на интерференционната картина, получена от вълна, отразена от осветения от източник на светлина обект. След откриването на лазера през 60-те години на 20-и в. холографията се прилага широко в медицината и картографията за съхранява и обработване на информация. Носител на Нобелова награда за физика за 1971 г. за откриването и развитието на холографския метод.

Йозеф Некерман, немски предприемач (1912-1992).
Основател на компанията за каталожна търговия "Некерман" (1 aприл 1950).

Уорън Фрост, американски актьор (1925-2017).
Известен е с ролята на доктор Уилям Хейуърд в телевизионния сериал "Туин пийкс" (1990-1991). Участвал е в телевизионните сериали "Сайнфелд" (1992-1998), "Матлок" (1991-1995) и др.

Жак Деми, френски режисьор (1931-1990).
Режисьор е на филмите "Лола" (1961), "Шербургските чадъри" (1964), "Госпожиците от Рошфор" (1967) и др.

Дейв Голд, американски предприемач (1932-2013).
Основател е на американската верига от евтини магазини "Всичко по 99 цента" (1982).

Велимир (Бата) Живойнович, сръбски актьор (1933-2016).
Участвал е в над 340 филма и телевизионни сериали, сред които "Битката на Неретва" (1969), "Козара" (1962), "Валтер брани Сараево" (1972) и др. Носител на наградата за цялостно творчество "Славица" (1993).

Барбара Брилска, полска актриса (1941).  
Участвала е във филмите "Фараон" (1966), "По следата на Сокола" (1967), "Бели вълци" (1969), "Полски албум" (1970), "Освобождение" (1970), "Бракоразводен процес" (1972), "Пигмалион ХII" (1970), "Градове и години" (1974), "Ирония на съдбата" (1975), "Симфония на мълчанието" (2001) и др.
 
Марта Аргерич, аржентинска пианистка (1941).
Призната е за една от най-добрите пианисти на 20-и век.
               
Стефания Сандрели, италианска актриса (1946).
Участвала е във филмите "Нощна младеж" (1961), "Партньорът" (1968), "Открадната красота" (1996), "Партньори и в любовта" и др.

Роджър Мичъл, британски режисьор (1956-2021).
Режисьор на филмите "Нотинг хил" (1999), "Смяна на платната" (2002), "Венера" (2006), "Сутрешен блок" (2010), "Уикенд по френски" (2013), "Черната птица" (2019) и др. Носител на награда БАФТА (1996, 2015).
 
Ашил Емана, камерунски футболист (1982).

Александър Домингес, еквадорски футболист (вратар) (1987).

Това е денят на смъртта на:

Карл Мария фон Вебер, немски композитор и диригент (1786-1826).

Джон Ричардсън, шотландски лекар (1787-1865).
Изследовател на Канадска Арктика.

О'Хенри (ист. име Уилям Сидни Портър), американски писател (1862-1910).
Майстор на късия разказ с неочакван край. Автор е на над 600 разказа, сред които "Даровете на влъхвите" (1906), "Вождът на червенокожите" (1910), "Сърцето на Запада" и др. Приживе са публикувани  10 негови сборника с разкази, първият от които е  "Зелки и царе" (1904), а вторият "Четири милиона" (1906) и др. Посмъртно са публикувани още три сборника с негови  разкази.

Стивън Крейн, американски писател (1871-1900).
Автор е на книгите "Маги - момиче от улицата" (1893), "Червеният знак за храброст" (1895), "Майката на Джордж" (1896), "Активна служба" (1899) и др.

Ойген Левине, деец на германското работническо движение (1883-1919).
Участник в Ноемврийската революция (1918). Разстрелян след разгрома на Баварската съветска република, просъществувала в периода 13 април 1919-1 май 1919 г.

Ангел Държански, български юрист и политик (1895-1964).
Депутат във 25-ото Обикновено народно събрание (1940-1944). Министър на железниците, пощите и телеграфите (9 септември 1944-17 август 1945).

акад. Георги Узунов, български невролог и психиатър (1904-1971).
Ръководител на катедрата по неврология и психиатрия в Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1946-1950). Заместник-ректор на Медицинската академия (1950-1951). Ръководител на катедрите по неврология (1951-1955) и психиатрия (1951-1968) във Висшия медицински институт в София. Ръководител на секцията по неврология и психиатрия в Института за клинична и обществена медицина (1952-1960). Ръководител на групата по неврология и психиатрия при Българската академия на науките (БАН) (1960-1971). Заместник-председател на БАН (1961-1968). Автор е на трудовете "Шизофрения и епилепсия" (1957), "Проблеми на експерименталната психиатрия" (1968) и др.
 
сър Уилям Харпъм, британски дипломат (1907-1999).
Първият извънреден и пълномощен посланик на Великобритания в България (1964-1966). Той е първият ръководител на новооткритото посолство на Великобритания в България. До декември 1963 г. дипломатическата мисия на Великобритания е с ранг на легация.

Бронка Гюрова-Алшех, българска художничка (1910-1995).
Работи предимно в областта на пейзажа и портрета. В периода 1933 г. до 1949 г. участва във всички общи художествени изложби в България, както и в групови изложби в Чехословакия, Румъния, Югославия. От 1952 г. се установява в Буенос Айрес, Аржентина.

Роналд Рейгън, американски актьор и политик (1911-2004).
Губернатор на щата Калифорния (2 януари 1967-6 януари 1975). 40-и президент на САЩ (20 януари 1981-20 януари 1989). Участвал е във филмите "Мрачна победа" (1939), "Закон и ред" (1953), "Убийците" (1964) и др. Носител на награда "Златен глобус" (1957). Удостоен е със звезда на холивудската Алея на славата (1960).

Рей Бредбъри (Реймънд Дъглас Бредбъри), американски писател фантаст (1920-2012).
Писал е под псевдонимите Брет Стърлинг, Леонард Сполдинг и Уилям Елиът. Автор е на повече от 500 творби - научна фантастика, фентъзи и сатира, сред които "451 градуса по Фаренхайт" (1953), "Лекарство за меланхолия" (1959), "Възпявам електрическото тяло" (1962), "Нощен влак за Вавилон" (1997), "От прахта родени" (2001), "Сбогом, лято" (2006) и др. Романите "Вино от глухарчета" (1957) и "Чувствам, че идва нещо зло" (1963) са полуавтобиографични.

Богдан Глогински, български писател (1924-1999).
Главен редактор на в. "Верен страж" (1951-1957), на сп. "Млад кооператор (1957-1962). Автор е на книгите "В битки и затишия" (1953), "Ветрове" (1958), "Сини минзухари" (1964), "Високите градуси" (1982) и др.

Йордан Николов-Шмайзера, български художник (1924-1992).

Светозар Златаров (псевдоним Марк Филипс), български писател, преводач и литературовед (1926-1992).
Участвал е в редакционния екип на библиотека "Галактика" на издателство "Гeорги Бакалов". Бил е главен редактор на сп. "Наука и техника за младежта". Автор е на "Добродетелите на учения" (1972), "Великият Самотлор" (1974), "Случаят Протей" (1975), "Андроника" (1977) и др.

Тарик Азиз (ист. име Михаил Юхана), иракски политик (1936-2015).
Заместник министър-председател на Ирак (16 юли 1979-1 септември 2003). Министър на външните работи на Ирак (1983-23 март 1991).

Борис Гаганелов, български футболист и треньор (1941-2020).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Беласица" (Петрич), "Пирин" (Благоевград) и ЦСКА (София). С отбора на ЦСКА е седем пъти шампион на България и шест пъти носител на Купата на България. За националния отбор по футбол има изиграни 51 мача. Бил е треньор на "Шумен" (Шумен),"Армеец" (София), помощник-треньор в ЦСКА (1993-1994) и помощник-треньор на националния отбор (1980-1982).

Вилхелм Краус, български инженер и политик (1949-2020).
Заместник-кмет на София (1992-1997). Член на Надзорния съвет на рафинерия "ЛУКойл  Нефтохим" АД в Бургас (25 юни 2001-до декември 2005). Министър на транспорта (12 февруари 1997-21 май 1997; 21 май 1997-21 декември 1999).

Трайчо Соколов, български футболист и треньор (1951-2019).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Ботев" (Пловдив), "Локомотив" (София), "Миньор" (Перник), "Омония" (Никозия, Кипър) и "Хибърниънс" (Малта). За националния отбор по футбол има изиграни 4 мача.

Шейк Тиоте, футболист от Кот д'Ивоар (1986-2017).
Умира в Китай по време на тренировка с отбора си "Бейцзин Ентърпрайсис".

/КГ/АЯ