site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 31 май в историята

31 май 2024 г., петък, 22-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. ап. Ермий. Св. мчк Ермей.

В България се отбелязва:

Денят на военните духови оркестри. Обявен е със заповед на министъра на отбраната от 31 май 2001 г., с която се утвърждава и маршът "Велик е нашият войник" като химн на Българската армия. Първият военен духов оркестър в България е създаден през април 1879 г. 

Празникът на розата в Казанлък (до 2 юни). Чества се от 1903 г. в чест на розата, цветята и плодородието. Отбелязва се през първия петък, събота и неделя на юни. От 2006 г. първият ден на Празника на розата се отбелязва и като Празник на община Казанлък, съгласно Наредба 27 за символиката на община Казанлък за именуване и преименуване на обекти с общинско значение и за паметници и други възпоменателни знаци на територията на община Казанлък, приета с Решение 405 Общинския съвет от 27 април 2006 г.

По света се отбелязва:

Световният ден без тютюнопушене. Отбелязва се от 1988 г. по инициатива на Световната здравна организация, одобрена с резолюция 42.19 на Световната здравна асамблея, приета на 17 май 1989 г. по време на 42-ата й сесия (8-19 май 1989). Целта е да се повиши информираността на международната общност за вредните и смъртоносни последици от употребата на тютюн и от пасивното тютюнопушене. По данни на Световната здравна организация тютюневият дим убива повече от 8 млн. души годишно, от които близо 1,3 млн. души са т.нар. "пасивни пушачи". Около 80 процента от пушачите в света, наброяващи 1,3 млрд. души, са хора с ниски и средни доходи. Мотото на деня за 2024 г. е: "Да предпазим децата от тютюнопушенето".

На този ден в България:

1863 - В Браила, Румъния, излиза бр. 1 на в. "Българска пчела" с редактор Христо Ваклидов. Излиза до 3 ноември 1864 г.

1952 - С Постановление на Министерския съвет Държавният музикален театър носи името на оперния певец и режисьор Стефан Македонски - Държавен музикален театър "Стефан Македонски". Театърът е създаден през 1918 г. като Художествен оперетен театър. През 1947 г. той е преименуван на Народна оперета, а от 1948 г. е Държавен музикален театър. С Решение 490/29 юни 2001 г. на Министерския съвет Държавният музикален театър "Стефан Македонски" получава статут на държавен културен институт с национално значение към Министерство на културата. С ПМС 152/28 юли 2010 г. в Държавен музикален театър "Стефан Македонски" се влива балет "Арабеск" и се преобразува в Държавен музикален и балетен център.   

1969 - Създаден е Национален комитет за европейска сигурност и сътрудничество като обществена организация, обединяваща обществеността в България в подкрепа на идеята за създаване на система за сигурност и сътрудничество в Европа. От 1971 г. комитетът е член на Международния комитет за европейска сигурност и сътрудничество със седалище в Брюксел, Белгия.

1974 - 6-ото Народно събрание ратифицира Международната конвенция за предотвратяване и наказание на престъплението апартейд, приета с Резолюция 3068 на ООН от 30 ноември 1973 г., влязла в сила на 18 юли 1976 г.

1989 - Режисьорът Бойко Илиев създава първия частен театър в България - театър "Диалог". На 31 май 1989 г. във Военния клуб в София театърът представя постановката "Убийството на Гонзаго" от Недялко Йорданов. 

2000 - Програмата "Ефир 2" на Българската национална телевизия излъчва за последен път. "Ефир 2" е създадена като Втора програма на Българската телевизия с Протокол 696 на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия от 11 декември 1973 г. На 9 септември 1975 г. започва излъчвания. От 1 юни 1992 г. Втора програма се нарича "Ефир 2" и функционира до 31 май 2000 г., когато в 21.10 ч. е представен прощалният филм на журналистката Екатерина Генова "Ефир 2 - снимка за спомен".

2001 - Със заповед на министъра на отбраната маршът на 23-и Шипченски пехотен полк "Велик е нашият войник" е обявен за химн на Българската армия. Песента "Велик е нашият войник" е написана край Охридското езеро на 2 август 1916 г. по време на Първата световна война (1914-1918), когато сръбската войска е разбита, а българската армия е обхваната от ентусиазъм и възторг. В кратка почивка между две тежки сражения, вдъхновен от подвизите на българските войници, Михаил Шекерджиев, редник в 23-и Шипченски пехотен полк от 8-а Тунджанска пехотна дивизия, композира за една нощ мелодия по текст на журналиста поручик Константин Георгиев. На следващия ден песента е изпълнена от импровизиран войнишки хор. Възникнал първоначално като марш на 23-и Шипченски пехотен полк от 8-а Тунджанска дивизия ,"Велик е нашият войник"  става един от най-бойните маршове на българската войска. По-късно Иван Влаев отпечатва песента в голям тираж, а на гърба на всяко издание по нареждане на композитора е отбелязано: "Приходът от продажбата е за семействата на убитите от полка войници".  По политически причини оригиналният тест на химна претърпява няколко промени, като най-голямата е след 9 септември 1944 г.

2004 - АЕЦ "Козлодуй" ЕАД сключва договор с германската фирма "Нукем Текнолоджи" за изграждане на ново хранилище за сухо съхранение на отработено ядрено гориво на площадката на АЕЦ "Козлодуй". На 30 юли 2008 г. официално е поставено началото на строителството на хранилището., което официално е открито на 12 май 2011 г.

2006 - Първият публичен регистър на български компании е представен пред журналисти в Българската търговско-промишлена палата. Регистърът включва 50 000 действащи компании, които формират около 90 процента от брутния вътрешен продукт на страната.

2008 - В Балчик е открит първият голф комплекс на българското Черноморско крайбрежие - "Блексирама". Комплексът е разположен върху терен от 1000 декара.

2019 - Централната избирателна комисия обявява официално имената на новоизбраните 17 членове на Европейския парламент от България от произведените избори на 26 май 2019 г. Новите евродепутати са: Александър Йорданов (ГЕРБ), Ангел Джамбазки (ВМРО), Андрей Ковачев (ГЕРБ), Андрей Новаков (ГЕРБ), Андрей Слабаков (ВМРО), Асим Адемов (ГЕРБ), Атидже Алиева - Вели (ДПС), Ева Майдел (ГЕРБ), Елена Йончева (коалиция "БСП за България"), Иво Христов (коалиция "БСП за България"), Илхан Кючюк (ДПС), Искра Михайлова (ДПС), Мария Габриел (ГЕРБ), Петър Витанов (коалиция "БСП за България"), Радан Кънев (коалиция "Демократична България"), Сергей Станишев (коалиция "БСП за България"), Цветелина Пенкова (коалиция "БСП за България").

2021 - Върховният административен съд потвърждава решението на Административния съд в София за премахването на ски влека "Меча поляна" в Природния парк "Витоша". Делото е образувано по жалба на собственика на влека - "Витоша ски" АД, против решението на Административния съд в София, с което е потвърдена заповедта на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол в София за премахването на незаконния строеж на ски влека "Меча поляна" - открита въжена линия. Строежът на влека е бил извършен около 2005 г. по възлагане на "Витоша ски" АД. Въжените линии подлежат на инвестиционно проектиране, съгласуване с органите на държавен технически надзор, издаване на разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.

2023 – В София се провежда  68-ата среща на Регионалната комисия „Европа“ на Световната организация по туризъм (СОТ). Срещата продължава до 2 юни 2023 г. и на нея присъства  генералният секретар на СОТ Зураб Пололикашвили.

На този ден по света:

1902 - В Претория, Република Южна Африка, е подписан мирен договор, с който се слага край на втората Англо-бурска война в Южна Африка (11 октомври 1899-31 май 1902). Независимите Oранжева република и Трансваал преминават под британски суверенитет.

1910 - Влиза в сила Акт за Африка на британския парламент, с който се създава Южноафриканският съюз (ЮАС) със столица Претория като доминион в рамките на Британската общност. Според мирния договор от 31 май 1902 г. в края на втората англо-бурска война, Трансваал и Оранжевата република преминават под британски суверенитет. През 1961 г. ЮАС прекратява доброволно членството си в Британската общност поради остри критики срещу политиката на апартейд от страна на африканските и азиатските държави членки на Общността. На 31 май 1961 г. правителството на ЮАС провъзгласява създаването на Република Южна Африка.

1946 - Във Великобритания официално е открито летище "Хийтроу". Това е най-голямото международно летище в страната, което се намира на 22 км западно от Лондон.

1952 - Открит е Волго-Донският канал, чрез шлюзовете, на който се сливат водите на реките Волга и Дон. По този начин се свързват петте морета, на които има излаз европейската част на Русия (Каспийско море, Черно море, Азовско море, Балтийско море и Северно море). Корабоплаването по канала започва на 1 юни 1952 г.

1961 - Провъзгласена е Република Южна Африка с пръв президент Чарлз-Робърт Суарт (31 май 1961-април 1967).

1970 – В Мексико се открива девето Световно първенство по футбол за мъже. Във финалната фаза участват 16 отбора. Финалът е на 21 юни 1970 г. в Мексико сити на стадион "Ацтека" между Бразилия - Италия (4:1). Отборът на Бразилия става за трети път световен шампион.

1991 - Парламентът на Монголия приема решение за въвеждането в употреба от 1994 г. на традиционната тибетска азбука, заменена през 40-те години на 20-и в. с кирилица.

2001 - В Ню Йорк, САЩ, Общото събрание на ООН приема резолюция A/RES/55/254 за защита на религиозните паметници в света. Резолюцията изисква да се сложи край на варварското унищожаване или оскверняване на религиозни светини.

2005 - Бивш високопоставен агент на Федералното бюро за разследване (ФБР) разкрива пред сп. "Ванити феър", че той е източникът, известен като "Дълбокото гърло", издал тайната за аферата "Уотъргейт" пред в. "Вашингтон пост" и по този начин помага за свалянето на тогавашния президент Ричард Никсън през 1974 г. Списанието съобщава, че това е Марк Фелт, който към момента на разкритието е на 91 години, пенсионер и живее в Санта Роса, щата Калифорния. Само трима души от "Вашингтон пост" са познавали истинската самоличност на "Дълбокото гърло" и се били заклели да не я разкриват до смъртта му. Скандалните разкрития на вестника довеждат до оставката на 9 август 1974 г. на тогавашния президент Ричард Никсън. На 1 юни 2005 г. в. "Вашингтон пост" потвърждава, че бившият заместник-директор на ФБР Марк Фелт е "Дълбокото гърло", издал тайната за аферата "Уотъргейт".

2008 - В Дубай влиза в сила забрана за продажбата на цигари на лица под 20-годишна възраст, както и допускането им в зоните за пушачи на обществени места. Забраната за тютюнопушене се прилага широко в учрежденията, повечето от хотелите и кафенетата в Дубай.

2009 - Във Великобритания на 97-годишна възраст умира Елизабет Гладис Дийн, оцеляла при потъването на кораба "Титаник". Тя била двумесечно бебе и най-малкият пътник на кораба, когато "Титаник" потънал след сблъсък с айсберг на 14 април 1912 г. Тя била сложена в чанта и спасена. Майка й и брат й също оцелели, но баща й загинал.

2013 - Финландия е обхваната от гореща вълна, която обхваща дори Лапландия, където температурите достигат рекордни стойности. Финландският метеорологичен институт регистрира 30,5 градуса по Целзий в лапландския гр. Утсьоки - абсолютен рекорд за този месец от 50 години, откакто в Лапландия се води подобна статистика.    
 
2014 - В КНДР осъждат на принудителен труд до живот проповедникът от Република Корея Ким Чен-ук за шпионаж. Той е обвинен в опит да основе нелегална църква в КНДР.

2016 - На церемония в Париж, Франция, албанският писател Исмаил Кадаре е удостоен с титлата командир на Ордена на Почетния легион от президента на Франция Франсоа Оланд, който го нарича "страстен защитник на културата в Европа".  Творбите на Исмаил Кадаре, сред които "Генералът на мъртвата армия" (1963) и "Посърналият април" (1978), са преведени на 29 езика. Той е носител на първата международна награда "Букър" за преводна литература (2005).

2017 - Президентът на Румъния Клаус Йоханис подписва закон за учредяване на Национален ден за отбелязване на мъчениците от комунистическите затвори. Денят е учреден по инициатива на Националнолибералната партия и ще се отбелязва на 14 май. На 14 май 1948 г. в Румъния са били арестувани и хвърлени в затвори над 10 000 млади хора - политици, свещеници, представители на интелигенцията.
 
2018 - В Дания със 75 гласа „за“, 30 „против“ и 74 „въздържал се“, парламентът приема закон за забрана на облекло, което покрива лицето, включително никаб и бурка. Законът не забранява ислямските забрадки, тюрбаните или традиционните еврейски шапчици кипа. Законът разрешава покриване на лицето, когато има "видима причина" като студено време или спазване на други законови изисквания, каквито са каските на мотористите по датския закон за движение по пътищата.

2019 - В Букурещ, Румъния, започва тридневно посещение на Папа Франциск в страната. Посещението е под мотото "Да вървим заедно". Папа Франциск е посрещнат с официална церемония в президентския дворец "Котрочени", където води разговори на четири очи с президента на страната Клаус Йоханис. В Букурещ папа Франциск  има срещи с представители на гражданското общество и дипломатическия корпус, както и с главата на Румънската православна църква патриарх Даниел в Патриаршеския палат. В страната той посещава градовете Букурещ, Шулумеу Чук, Яш и Блаж.

2020 - В Ню Йорк, САЩ, на 84-годишна възраст умира американският художник и скулптор от български произход Христо Явашев - Кристо. Заедно със съпругата си Жан-Клод създават пространствени арт инсталации, използвайки опаковането като художествен похват. Той получава световна известност с монументалните си творби, сред които опаковането на сградата на Райхстага в Берлин и на най-стария мост в Париж.

2021 - В Пекин, Китай, на среща на Политбюро, председателствана от президента Си Цзинпин, е прието решение всяка двойка да получи правото да има до три деца. Дотогава семействата могат да имат до две деца. Решението е взето след публикуването на резултатите от последното преброяване на населението, в които се вижда рязък спад на раждаемостта в най-населената страна в света. След повече от три десетилетия "политика за единствено дете" Китай през 2016 г. разрешава на китайците да имат по две деца в семейство.

2022 - Турция официално иска от ООН и други международни организации да променят изписването на името на страната на Тюркие вместо англоезичното наименование "Търки" (Turkey)  в по-голямата част от международната си кореспонденция, включително при отразяването в чуждестранни медии. През декември 2021 г. президентът Реджеп Тайип Ердоган издава указ за замяна на името, в който се посочва, че терминът Тюркие "представлява и изразява културата, цивилизацията и ценностите на турския народ по най-добрия начин".

2023 - В Латвия парламентът избира дългогодишният министър на външните работи Едгарс Ринкевичс за нов президент на страната. Едгарс Ринкевичс, първи дипломат на балтийската държава от 2011 г., получава подкрепата на 52 депутати - само с един глас повече от необходимото за спечелване на надпреварата в 100-местния Сейм.

Родени на този ден българи:

проф. Кръстьо Кръстев, литературен критик и теоретик, философ (1866-1919).
Директор на педагогическото и трикласно училище в Казанлък (1888-1890), учител по логика, психология и етика в Първа софийска мъжка гимназия (1890-1891). Редактор на "Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество" (1890). Основател и главен редактор на литературното сп. "Мисъл" (1892-1907), около което се формира първият в България литературен кръг "Мисъл". Преподавател по философия, психология, етика и естетика  във Висшето училище (1894-1896; 1899-1907; 1908-1919). Директор на Педагогическото училище в Скопие (1907-1908). Той е първият професионален литературен критик в България - една от големите му заслуги е, че открива и утвърждава като писатели Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Петко Ю. Тодоров. Автор е на статии в областта на философията, психологията, социологията, педагогиката, учебното дело, вътрешната и външната политика, на научни трудове по философия, психология, литература.

Люба Касърова, поетеса (1887-1946).
Популяризира чешката литература в България, като изнася лекции, свързва се с чешки женски дружества, превежда произведения на чешки автори. През 1918 г. се включва в дружество "Българо-чехословашка взаимност", на което е секретар от 1922 г. и редактор на едноименния орган на дружеството (1925-1926). Авторка е на стихосбирките "Люлякови люлки" (1930), "В съня на новороденото" (1932), "Гласове" (1937), "Какво ми нашепва музиката" (1941) и др. Носителка на чехословашкия орден "Белия лъв" втора степен за цялостната си дейност и роля в българо-чехословашките взаимоотношения (17 януари 1927).

проф. Константин Жалов, треньор по лека атлетика (скок на височина) и спортен деец (1928-2020).
Преподавател в катедра "Лека атлетика" в Националната спортна академия "Васил Левски" (1952-2000) и ръководител на катедрата (1989-1994). Заместник-председател на Българска федерация по лека атлетика (1990-1993). Автор е на над 260 научни публикации,  пет монографии и около 20 книги за леката атлетика. Последната му книга е "Българските лекоатлети на олимпийски игри" (2014). Дълги години е бил председател на журито в детското телевизионно предаване по Българската национална телевизия "Бързи, смели, сръчни". Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (6 август 2013).

Васил Сотиров, писател, поет и преводач (1947).
Работил е като редактор в главна редакция "Хумор, сатира и забава" на Българското национално радио (1971-1979), в сп. "Карикатура" (1984Ц1988), в Студията за анимационни филми "София" и вестниците "Пардон", "Дума" и "Република". Автор е на стихосбирките "Убийство на щурец" (1982), "Смъртен скок" (1989), "За едни има за други няма" (1990), "Цвете в саксия" (стихове за деца, 1990), "Пъдене на лоши духове" (1991), "Да погалиш таралежче" (стихове за деца, 1991), "45 стихотворения стигат" (1993), "Живи бяхме да се видим" (1997), "Душата на компанията" (2004), "Излизане от пейзажа" (2013), "Няма грешка, има смешка" (стихове за деца, 2016), на сборниците с разкази "Лъвовете никога не плачат" (1981), "Да ти излезе номерът" (1989), "Лека кавалерия в подлеза" (2000), на сборниците с епиграми "Звезди посред пладне" (1994), "С джакпот на челото" и др. Превежда поезия от френски и руски език. Носител на Наградата на Съюза на преводачите в България (1993), на Националната литературна награда за хумор и сатира "Райко Алексиев", която община Пазарджик присъжда за цялостно литературно творчество в областта на хумора и сатирата и приноси в жанра (7 март 2008, споделена с Михаил Вешим), на Годишната литературна награда на Съюза на българските писатели за 2013 година за поезия за книгата му "Излизане от пейзажа" (2013), на Годишната награда на СБП за детска литература (2016), на награда "Хр. Г. Данов" в категория "Издание за деца" за "Няма грешка, има смешка" (16 юни 2017).

Вълко Ценов, скулптор (1947).
Преподавател в Художествената гимназия за приложни изкуства в София (1976-1992). Заместник-председател на Съюза на българските художници (1992-1995). Има принос за откриване на специалност "Дизайн за детската среда" в Националната художествена академия. От 2002 г. е преподавател по скулптура в Професионалната гимназия за изобразителни изкуства  "Проф. Н. Райнов" в София. Имал е над 40 участия в общи и национални художествени изложби, 4 самостоятелни изложби в чужбина и няколко самостоятелни и колективни в България.  Автор е на бронзовата скулптура "Гимнастичка" пред залата по художествена гимнастика на стадион "Герена", на бронзовия паметник на Константин Иречек в София, композицията "Ден и нощ" в парка "Заимов", паметника на Джон Атанасов пред Телефонната палата в София, паметника на великия майстор Иван Ведър в Разград, "Гейзера" в Сапарева баня и др. Носител на Първа награда от национален конкурс за Паметник на жертвите на комунистическите режими по света - София, с арх. Иво Пантелеев (2009), на награда "Златно перо", която се връчва по време на Европейския музикален фестивал в София (2017).

проф. Стефан Костянев, лекар (1952).
Асистент по патофизиология (1979-1984), старши асистент по патофизиология (1984-1988), главен асистент по патофизиология (1988-1996), ректор на Медицинския университет в Пловдив (юли 2011-септември 2019). Завеждащ лаборатория по функционално изследване на дишането в Университетска болница в Пловдив (1988), заместник-декан на Медицински факултет (1999), ръководител на Катедра по патофизиология (2004). Член на Дружеството на физиологичните науки, на Дружеството по алергология и клинична имунология, на Българско дружество по белодробни болести и др. Участва във финансирани научно-изследователски и учебни проекти при Европейски фонд за научни изследвания, Темпус, Световна банка, и др. Участва в изработването на национални консенсуси, научен секретар на списание Folia medica. Има над 150 публикации в рецензирани списания, над 400 цитирания в чуждестранни и български списания, над 10 участия в учебници, учебни помагала и монографии. Чл.-кор. на БАН (2015). Почетен гражданин на Пловдив (16 юни 2022). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий"  огърлие за принос в развитието на медицинската наука и образованието (9 март 2023).

проф. Златимир Коларов, лекар, писател и сценарист (1954).
От 1991 г. работи в Клиниката по ревматология на Медицинския университет в София.  Бил е председател на Българско медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза, понастоящем е почетен председател. От 2014 г. е председател на Съюза на писателите лекари в България "Димитър Димов". Заместник председател на Българското дружество по ревматология, асоцииран секретар на UMEM (Международен съюз на лекарите-писатели), заместник главен редактор на сп. "Ревматология" и сп. "Съвременна медицина". Преподавател в клиниката по ревматология на Медицински университет  в София. Работи в Клиниката по ревматология на МБАЛ "Св. Ив. Рилски" - София. Автор е на повече от 550 научни труда, на  над 25 книги -  художествени, публицистични, драматургични, научно-популярни. Два пъти е бил  филмов консултант, 16 пъти филмов продуцент и има една роля в киното. Автор е на 17 сценария Ц 2 за игрален и 15 за документални и научно-популярни филми и на над 250 литературни публикации в ежедневници и литературни и електронни издания. Отличен с 59 национални и международни награди - 22 като лекар и преподавател и 27 награди за белетристични творби и 10 за кино-творби. Носител на годишната награда на Съюза на българските писатели за романа си "Безкрайните бели полета" (2017).

Христо Михайловски, икономист и политик (1956).
Председател на Надзорния съвет на Общинска банка (1996-1997). Заместник-министър на търговията и туризма (27 май 1997-30 декември 1999), заместник-министър на икономиката (30 декември 1999-10 август 2001). Председател на Управителния съвет на "Булгартабак холдинг" (август 1998-септември 2001). Председател на Надзорния съвет на Насърчителна банка (март-октомври 2001). Един от учредителите на Българска агенция за кредитен рейтинг (юли 2002), председател на Съвета на директорите на агенцията (2002-2004), от 2004 г. е неин изпълнителен директор.

Николай Сотиров, актьор (1956).
Девет години е играл в Театър "Сълза и смях" и студио "Пантомима". През 1991 г. създава първия частен пантомимичен театър "Панданс", с който пътува и играе в САЩ, Венецуела, Перу, Еквадор, Колумбия, Република Корея, Япония и др. Участва във филмите "Голямото нощно къпане" (1980)",  "Адаптация" (1981), Комбина" (1982), "Хотел "България" (2004), "Нинджа" (2009) "Седем часа разлика" (2011) и др. Той е пожизнен член на най-големия латиноамерикански театрален фестивал "Театро дел Ориенте" във Венецуела. Носител е на награда за най-добър мим на фестивала в Арецо, Италия (1984), на награда за най-добър актьор от Международния фестивал на спектаклите за един актьор в Габрово (май 2018).

Лияна Панделиева, журналистка (1970).
Става известна през 90-те години на 20 в. като лице на демокрацията от предизборните плакати на Съюза на демократичните сили (СДС). През годините е работила за различни медии, в последните години е журналист на свободна практика.

Петко Петков, юрист и политик (1978).
Бил е заместник-председател на Съюза на съдиите в България, хоноруван преподавател по Наказателно право и процес в Националния институт на правосъдието. Заместник-министър на правосъдието (12 август 2014-11 декември 2015).

Йордан Кънев, тенисист (1984).
През 2001 г. играе четвъртфинал на юношеския турнир по тенис от "Големия шлем" - "Ролан Гарос". През 2002 г. достига до номер 9 в световната юношеска ранглиста.

На този ден са родени и:

Уолт Уитман, американски поет (1819-1892).
Най-известната му стихосбирка е "Стръкчета трева" (1855).

Уилям Джеймс Пири, британски корабостроител от ирландски произход (1847-1924).
Създател на лайнера "Титаник" (1904), потънал на 15 април 1912 г.

Сен-Жон Перс (ист. име Мари Рене Огюст Алексис Сен-Леже), френски поет и дипломат (1887-1975).
Носител на Нобелова награда за литература за 1960 г. за извисения полет на въображението и въздействащата образност на поезията му, която по един фантастичен начин отразява своето време.

Константин Паустовски, руски писател (1892-1968).
Работил е като журналист във вестник "Правда", сп. "30 дни", "Наши постижения" (1914-1929). Военен кореспондент по време на Великата отечествена война (1941-1945). Автор е на сборниците с разкази "Морски наброски" (1925), повестите "Блестящите облаци" (1929), "Кара Бугаз" (1932), "Колхида" (1934), "Черно море" (1936), "Мешчорският край" (1939), историческата повест "Северна повест" (1938), повест за труда на писателя "Златната роза" (1955), автобиографична книга "Повест за живота" (1945-1963), биографичните повести за хора на изкуството "Исаак Левитан", "Орест Кипренски" (и двете - 1937), "Тарас Шевченко" (1939).

Леонид Леонов, руски писател и драматург (1899-1994).
Автор е на романа "Крадец", повестта "Евгения Ивановна", романа "Пирамида" и др.

Морис Але, френски икономист (1911-2010).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1988 г. за фундаментални изследвания в областта на теорията на пазарите и ефективността на изследване на ресурсите.

Рение Трети, княз на Монако (9 май 1949-6 април 2005) (1923-2005).

Джон Джордж Кемени, американски математик от унгарски произход (1926-1992).
Един от създателите на компютърния програмен език "Бейсик".

Клинт Истууд, американски актьор, режисьор и продуцент (1930).
Известен е с участието си в уестърни и екшън филми като "За няколко долара повече" (1965), "Добрият, грозният и злият" (1966), "Бледият ездач" (1988), "Под прицел" (1992). Носител на наградата "Оскар" (1993, 1995, 2005) и др.

Шърли Верет, американска оперна певица мецо-сопрано (1931-2010).

Робърт Шрифър, американски физик (1931-2019).
Носител на Нобелова награда за физика за 1972 г. заедно с американските физици Джон Бардийн и Лион Купър за тяхната  микроскопската теория за свръхпроводимостта, при която някой материали могат да провеждат електричество при нула съпротивление.

Луис Игнаро, американски биохимик (1941).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина и физиология за 1998 г. заедно с Робърт Фърчгот и Ферид Мурад за  изследвания на т. нар. ендотел-релаксиращ фактор, който впоследствие разкрива важната роля на въглеродния моноксид в кръвоносната система. 

Майк Едуардс, британски музикант (1948-2010).
Един от основателите на британската група за класическа и рокмузика "Илектрик лайт оркестра". Заедно с Джеф Лин е основател на групата и участник в нея до 1975 г.

Виктор Орбан, унгарски политик (1963).
Министър-председател на Унгария (6 юли 1998-27 май 2002). Заместник-председател на Европейската народна партия (октомври 2002-2012). От 17 май 2003 г. е председател на партия ФИДЕС - Унгарски граждански съюз. От 29 май 2010 г. е министър-председател на Унгария.

Фроде Естил, норвежки състезател по ски бягане (1972).
На Олимпийските игри през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, печели 3 медала - два златни и един сребърен. Печели сребърен олимпийски медал от Олимпийските игри през 2006 г. в Торино, Италия. От световни първенства печели четири златни, два сребърни и три бронзови медала.

Марко Ройс, немски футболист (1989).

Това е денят на смъртта на:

Тинторето (ист. име Джакопо Робусти), италиански художник (1518-1594).
Представител на Венецианската живописна школа през Ренесанса. Последовател на Тициан и Микеланджело. Най-известните му картини са "Тайната вечеря" (1547), "Чудото на св. Маркс" (1548), "Въведението на Мария в храма" (ок.1551-1556).

Франц Йозеф Хайдн, австрийски композитор (1732-1809).
Представител на Виенската класическа школа. Автор е на 104 симфонии, 24 опери, 3 оратории, 14 меси, концерти, увертюри и др.

Джоузеф Грималди, британски клоун и мим (1778-1837).

Стефан Македонски, български оперен певец тенор и режисьор (1885-1952).
Дебютира на 5 януари 1911 г. в Българската оперна дружба с ролята на Камен от операта "Камен и Цена". Художествен ръководител на операта във Варна (1930-1932). Режисьор и артист (1934-1937) в основаната от него Подвижна народна опера. Директор на Държавния музикален театър в София (1948-1952), който след смъртта му приема неговото име до 2010 г., когато се преобразува в Държавен музикален и балетен център.

Уилям Харисън Демпси (име в бокса: Джак Демпси), американски боксьор (1895-1983).
Световен шампион в категория "тежка" (1919-1926).

акад. Владимир Черниговски, съветски физиолог (1907-1981).
Основател на учението за интероцепцията - процес на възприемане и превключване на вниманието върху вътрешните усещания.

Жак Моно, френски биохимик и микробиолог (1910-1976).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1965 г. заедно с френския микробиолог Андре Лвоф и френския микробиолог и генетик Франсоа Жакоб за техните открития относно генетичния контрол на ензимния и вирусния синтез.

Реймънд Дейвис, американски физик (1914-2006).
Носител на Нобелова награда за физика за 2002 г. заедно с японския физик Масатоши Кошиба и американския физик Рикардо Джакони за основополагащи научни изследвания в областта на астрофизиката, довели до откриването на източниците на космическите рентгенови лъчи.

Джеймс Рейнуотър, американски физик (1917-1986).
Носител на Нобелова награда за физика за 1975 г. заедно с американския физик от датски произход Бен Мотелсон и датския физик Оге Бор за откриването на връзката между колективното движение и движението на частицата в атомните ядра и за разработването на теория за структурата на ядрото въз основа на тази връзка.

Таня Масалитинова (Татяна Николаева Масалитинова-Есауленко), българска актриса (1922-2014).
Играла е на сцените на Народния театър "Иван Вазов" (1946-1989), театър "Сълза и смях", Театър 199 "Валентин Стойчев", в Габровския театър, от 1994 г. в театър "Барбуков" и др. Една от създателките на Театър 199 "Валентин Стойчев" (1965). Участвала е във филмите "Точка първа" (1956), "Рицар без броня" (1966), "Сбогом, приятели!" (1970), "Ненужен антракт" (1987), "Мъже без мустаци" (1989), "Изток-Запад" (1999) и др. През 1997 г. е издадена автобиографичната й книга "Така било писано". Удостоена със званията "Заслужил артист (май 1965), "Народен артист" (май 1971).  Носителка на орден "Кирил и Методи" втора степен (31 декември 1954), на орден "Народна република България" първа степен (ноември 1981), на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2002), на голямата награда "Златна муза" за принос в популяризирането на руската култура и изкуство в България (28 януари 2002 г.), на награда "Аскеер" за цялостен принос към българския театър (24 май 2005) и др. Почетен гражданин на София (май 2001).

Гюла Лорант, унгарски футболист и треньор (1923-1981).
Олимпийски шампион с националния отбор по футбол на Унгария през 1952 г. в Хелзинки, Финландия. С националния отбор по футбол на Унгария печели и сребърен медал от Световното първенство през 1954 г. в Швейцария.

Йожеф Божик, унгарски футболист и треньор (1925-1978).
Печели златен медал от Олимпийските игри през 1952 г. в Хелзинки, Финландия, с националния отбор по футбол.

Владимир Гоев, български художник (1925-2013).
Директор на Национална художествена галерия (1975-1985). Като художник участва в почти всички окръжни и национални изложби, и в представителни изложби в чужбина. Носител на наградата за живопис "Владимир Димитров - Майстора" на Съюза на българските художници (1984).

Арчил Гомиашвили, грузински актьор (1926-2005).
Участвал е във филмите "12-те стола" (1971), "Мимино" (1977), "Сталинград" (1990), "Ангели на смъртта" (1993) и др. Народен артист на Грузинската ССР (1966).

Лиляна Русева, българска художничка (1932-2009).
Работила е в областта на фигуралната композиция, портрета и пейзажа. Преподавала е в Националната художествена академия. Удостоена със званието "Заслужил художник" (1979). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (1982).

проф. Минчо Семов (Минчо Семов Генчев), български социолог и политолог (1935-2006).
Преподавател по социология във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (1969-1977). Преподавател в Софийския университет  "Св. Климент Охридски" (1978-2006), инициатор за създаването на специалността "Политология" в университета (1985-1986) - първата академична институционализация на тази наука в България. Ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (18 ноември 1985-15 ноември 1989). Депутат в 9-ото Народно събрание (1986-1990). Автор на монографиите "Потенциалните преселници" (1973), "Младежта през 60-те години" (1982), "Политиката - теория и история" (1984) и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1985).

Христо Явашев (Кристо), американски художник, скулптор, авангардист от български произход (1935-2020).
През 1957 г. емигрира в Париж, Франция, а впоследствие в Ню Йорк, САЩ, където живее повече от 40 години. Заедно със съпругата си Жан-Клод създават пространствени арт инсталации, използвайки опаковането като художествен похват. Работят само с материали, подлежащи на рециклиране. Първата му творба е в Париж през март 1958 г., когато опакова празна кутия за боя. Жан-Клод го амбицира да започне да опакова по-големи неща като кола, дърво, мост, остров и парламент. Кристо има над 20 реализирани проекта и близо два пъти повече нереализирани проекти поради различни административни пречки. Сред реализираните им проекти са изложба на открито в Кьолн, Германия, когато с опаковъчна хартия увиват варели и един автомобил в района на пристанището на града (1961); "Завеса в долината" в долината на Скалистите планини в щата Колорадо, САЩ, където оранжева завеса е спусната между две възвишения с размер 18 600 кв. м в продължение на 28 часа (1972);  един от най-мащабните - "Заградените острови" (1980-1983) в Маями, Флорида, "Чадърите" в префектура Ибараки, Япония, и щата Калифорния, САЩ (9 октомври 1991), когато 1880 работници започват едновременно да отварят 3100 чадъра в долина в Ибараки, дълга 19 км, и в долина в Калифорния, дълга 29 км, за да се покажат приликите и разликите в начина на живот; опаковането на сградата на Райхстага  в Берлин (юни 1995); "Портите" (февруари 2005) в Сентръл парк в Ню Йорк, САЩ, където на 23 мили по алеите са монтирани 7503 парчета оранжев плат, "Плаващи кейове" в езерото Изео в Италия (18 юни-3 юли 2015), представляваща три километрова плаваща пътека сред водите на езерото, съставена от 220 000 полиетиленови кубове, "Мастаба" в Лондон, Великобритания (2018) - пирамида с тегло 500 тона, изградена с помощта на 7506 варела насред езерото Серпънтайн в лондонския Хайд Парк.

Петър Младенов, български политик (1936-2000).
Министър на външните работи (16 декември 1971-17 ноември 1989). Генерален секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) (10 ноември 1989-2 февруари 1990). Председател на Държавния съвет (17 ноември 1989-3 април 1990), президент (председател) на Народна република България (3 април-6 юли 1990). Член на председателството на Висшия партиен съвет на БСП (14 август-25 септември 1990). Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Носител на орден "13 века България" (1984), на орден "Георги Димитров" (21 август 1986) и др.

Цено Ценов, български спортен деец (1939-2020).
Председател на Българска федерация по борба (1990-1991). Президент на Европейския съвет по борба (UWW-Europe) (1995-2020). Член на Изпълнителното бюро (2002-2020) на Международната федерация по борба (FILA) (от 7 септември 2014 г. е Обединен борцов свят - UWW). Вицепрезидент на Международната федерация по борба (2016-2020). Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (20 януари 2020). Почетен вицепрезидент на Обединения борцов свят за заслугите и дългогодишната му отдаденост към световния спорт (посмъртно, 23 февруари 2021).

Любомир Здравков, български композитор, виолончелист и педагог (1951-2005).
От 1974 г. развива активна концертна дейност, солист е на почти всички български оркестри. Концертмайстор на Софийска филхармония (1978-1986). От 1989 г. е постоянен първи челист на оркестъра на Сакраменто, Калифорния, САЩ. Преподавател в Държавния университет в Талахаси, Флорида, САЩ (1993-2005). Автор е на солови, камерни, хорови и оркестрови творби.

/АЯ/КГ