site.btaДневен календар - Събитията днес

На 1 юни в историята

1 юни 2024 г., събота, 22-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Юстин Философ. Св. мчци Юстин и дружината му.

В България се отбелязва:

Денят на град Враца. Отбелязва от 1986 г. Денят на Враца се отбелязва по време на Ботевите дни, които през 2024 година са от 20 май до 2 юни. 

По света се отбелязва:

Международният ден на децата. Отбелязва се от 1925 г. съгласно решение на Световната конференция за благосъстояние на децата с участието на 54 държави, проведена същата година в Женева, Швейцария, на която е приета Декларация за правата на детето без значение от неговата раса, националност и религия. На 22 ноември 1949 г. на конференция на Международната демократична федерация на жените в Москва, СССР, е взето решение на 1 юни да се отбелязва Международен ден за защита на децата с цел защита на правата им, забрана на детския труд и гарантиране на достъп на децата до образование. Като такъв денят се е отбелязвал от 1950 г. в над 50 държави, повечето от които от бившия социалистически блок. В България 1 юни се е отбелязвал съгласно указ на цар Борис III през 1927 г., според който денят трябвало да се празнува през втората неделя след Великден. Тогава датата била 8 май. Когато цар Борис III се оженил за царица Йоана, тя станала патрон на празника, а след рождението на тяхното дете - Мария-Луиза - за празника на детето били издадени специални марки с облика на малката княгиня.

Световният ден на родителите. Отбелязва се от 2013 г. съгласно резолюция A/RES/66/292 на Общото събрание на ООН от 17 септември 2012 г., за да се подчертае ролята на родителите и семейството за развитието на децата.

Националният празник на Самоа. Ден на независимостта (1962). Независимостта на страната от Нова Зеландия е провъзгласена на 1 януари 1962 г., но националният празник се отбелязва на 1 юни заради по-добрите климатични условия.

На този ден в България:

1885 - Излиза бр. 1 на първото българско социалистическо списание "Съвременний показател" (журнал "Съвременний показател") под редакцията на Димитър Благоев. Списанието поставя началото на социалистическия печат и марксистката публицистика в България. Излиза до м. август 1885 г., всичко 3 книжки. Спира да излиза поради събитията, свързани със съединението на Източна Румелия и Княжество България (1885) и Сръбско-българската война (1885).

1924 - В Казанлък излиза бр. 1 на седмичния вестник "Искра".

1944 - Сформирано е правителство с министър-председател Иван Багрянов. Кабинетът е образуван от безпартийни политически дейци с прогерманска ориентация. Управлява до 2 септември 1944 г.

1948 - Дипломатическите отношения между България и Полша, установени на 30 декември 1918 г. на ниво легации, са издигнати в ранг на посолства.

1956 - България установява дипломатически отношения със Судан на ниво легации. На 24 декември 1961 г. отношенията между двете страни са издигнати в ранг на посолства.

1964 - Дипломатическите отношения между България и Япония, установени през 1919 г. на ниво легации, са издигнати в ранг на посолства.

1990 - С Разпореждане 31/13 юни 1990 г. на Бюрото на Министерския съвет е създаден Малък градски театър "Зад канала" към Софийския народен съвет от членове на трупата на Драматичен театър "София". Театърът e общински и се финансира от Столична община.

1992 - Първа програма на Българската телевизия (от 1993 г. Българска национална телевизия) се преименува на "Канал 1", а Втора програма - на "Ефир 2". За програмен директор на "Канал 1" е назначен Стефан Димитров , а за директор на "Ефир 2" - Нери Терзиева. От 5 август 2008 г. "Канал 1" се преименува на "БНТ 1". На 31 май 2000 г. с излъчването на филма "Ефир 2 - снимка за спомен" на журналистката Екатерина Генова "Ефир 2" спира излъчвания.

2000 - Първата частна национална телевизия bTV започва излъчвания на честотата на „Ефир 2“ на Българската национална телевизия. На 6 април 2000 г. получава от Националния съвет за радио и телевизия и Държавната комисия по далекосъобщения лицензиите за програмна и далекосъобщителна дейност за откриването на първата частна национална eфирна телевизия Би Ти Ви (bTV) на честотата на "Ефир 2". През октомври 2000 г. започва редовната програма на телевизията, а на 18 ноември 2000 г. е излъчена и първата емисия на bTV новините. От 18 февруари 2001 г. телевизията има 24-часова програма, а от 29 ноември 2001 г. се появява и сайтът www.btv.bg.

2006 - Влизат в сила промените в Наредба 13 на Българската народна банка (БНБ) за прилагане на Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number - IBAN), както и на банковите кодове, приети от УС на БНБ на 7 април 2005 г. От тази дата всички платежни документи следва да съдържат IBAN.

2012 - Влиза в сила забрана за пушене на обществени места съгласно изменения в Закона за здравето, приети на от 41-ото Народно събрание на 17 май 2012 г.  Забраната важи за закрити обществени места, както и на изрично изброени открити обществени места (на стадион, детска площадка, прилежащи терени и тротоари на детски ясли, градини и училища, ученически общежития, на места, където има детски и ученически мероприятия), както и за помещенията с работни места.

2016 - В София тех парк президентът на България Росен Плевнелиев открива 20-ата среща на високо равнище на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) под наслов "ПСЮИЕ - 20 години ключ към регионално сътрудничество". Участват държавни и правителствени ръководители и министри на външните работи на Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Косово, Молдова, Република Македония, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия и Черна гора, генералните секретари на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа Ламберто Заниер и на Съвета за регионално сътрудничество Горан Свиланович, както и представител на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини.

2018 - В Русе е измерена температура на въздуха от 34.2 градуса, което е температурен рекорд до момента. Досега най-топло на 1 юни е било през 1962 г., когато термометрите са отчели 33,2 градуса. Най-студено на този ден е било през 1997 г. - 8,6 градуса.

2020 - Президентът Румен Радев представя уеб платформата: https://www.sportuvaisprezidenta.bg на инициативата си "Спортувай с президента", която цели насърчаване на физическата активност и спорта сред децата и младите хора в България и да съдейства за развитието на масовия детски спорт в България.

2021 - От печат излиза "Речник на новите думи в българския език (от първите две десетилетия на XXI век)", дело на авторски колектив от Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при Българската академия на науките. Изданието е третата част от серията лексикографски справочници, издавани от 2001 г. насам, в които се документират най-новите думи, навлезли в българската лексика. 

2023 - Вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев подписва решението за избор на изпълнител за извършване на полети с вертолети за нуждите на спешната медицинска помощ по въздуха (HEMS). Това е италианската компания ALIDAUNIA S.R.L.

На този ден по света:

1745 - В Урал, на около 12 км на североизток от Екатеринбург в Русия е открито Березовското златно находище, едно от най-богатите находища на злато и сребро в Русия. Това откритие поставя през 1748 г. началото на развитието в Русия на нов промишлен отрасъл - златодобива. Находището получава името си Березовско по името на р. Березовка, където е построен и златодобивен завод. Около завода възниква селище Березовски, което през 1938 г. получава статут на град.

1909 - Открито е Световното изложение в Сиатъл, САЩ. Закрива се на 16 октомври 1909 г. Изложението е посетено от над 3,7 млн. души.

1946 - Създадена е Националната академия на науките на Казахстан.

1980 - В Атланта, щата Джорджия, САЩ, е създаден новинарският телевизионен канал "Си Ен Ен" ("Кейбъл нюз нетуърк") от американския медиен магнат Тед Търнър. Първоначално "Си Ен Ен" е собственост на телевизионната компания "Ти Би Ес" преди тя да се слее с медийната група "Тайм Уорнър" през м. октомври 1996 г.

1988 - Влиза в сила Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег между САЩ и СССР. На 1 юни 1988 г. в Москва, СССР, генералният секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов и президентът на САЩ Роналд Рейгън разменят ратификационните документи на Договора, подписан на 8 декември 1987 г. във Вашингтон, САЩ. Договорът предвижда СССР да унищожи 1752 ракети, а САЩ - 859.

1995 - Федералното събрание (парламентът) на Австрия приема закон за създаване на Национален фонд на Република Австрия за жертвите на националсоциализма. Целта е да бъдат обезщетени жертвите на нацизма за периода от 10 април 1938 г., когато Австрия е анексирана с референдум от Германския райх (Аншлус), до края на Втората световна война (1939-1945). От създаването си фондът е обезщетил близо 30 000 души, извършвайки плащания в размер на приблизително 156 млн. евро.

1999 -В Женева, Швейцария, е приета Конвенция за забрана и незабавни действия за ликвидирането на най-тежките форми на детския труд по време на 87-ата сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда (МОТ). България ратифицира конвенцията на 27 юни 2000 г. и е в сила за страната от 28 юли 2001 г.

1999 - В северната част на Синайския полуостров египетски археолози откриват фараонски храм, датиращ от 1600 - 1200 г. пр. н. е. и посветен на бога Хор - египетски бог на Слънцето и син на Изида и Озирис. Храмът е построен от камъни върху площ от 2400 кв. м и включва 12 зали. Стените му са дебели 4 метра, а дебелината на опасващите го крепостни стени е 10 метра. Във вътрешността му са открити статуетки на фараони богове и други персонажи, изработени от черен гранит и песъчлив камък.

2003 - В Белгия влиза в сила закон, разрешаващ бракове между лица от един и същи пол, приет през януари 2003 г.

2004 - В Норвегия влиза в сила закон, който забранява тютюнопушенето във всички барове и ресторанти. Норвегия е втората страна в света след Ирландия, която забранява тютюнопушенето на работните места, включително в ресторантите и баровете.

2009 - Самолет "Еърбъс А-330-200" на френската авиокомпания "Ер Франс", изпълняващ полет от Рио де Жанейро за Париж с 228 души на борда, потъва в Атлантическия океан на около 1100 км от североизточното крайбрежие на Бразилия. Това е най-тежката до момента катастрофа в 75-годишната история на "Ер Франс". 

2012 - Парламентът на Кипър приема закон, с който се разрешава екипажите на търговски кораби да се защитават с оръжие в случай на нападение от морски пирати. Законът, който е пръв по рода си в морската практика на Европейския съюз. За тази цел корабите могат да използват силите за сигурност или армейски подразделения на чужди държави. Освен това законът дава право на моряците да се защитават сами и да арестуват и задържат лица, които извършват противоправни действия.

2013 - В Русия влиза в сила закон за забрана на тютюнопушенето на обществени места. Забраната важи за училищата, висшите учебни заведения, болниците, театрите, музеите, спортните обекти, детските площадки и плажовете, в самолетите и обществения транспорт, по гарите и аерогарите, в асансьорите, входовете на сградите и др.

2015 - Влиза в сила Споразумението за стабилизиране и асоцииране на Босна и Херцеговина с Европейския съюз, подписано през 2008 г.

2016 - В Токио, Япония, парламентът гласува промяна на Гражданския кодекс, с която се намалява от 6 месеца на 100 дни периодът, в който разведените жени нямат право да се омъжват повторно. Правилото за 6-те месеца датира от 19-и век и през декември 2015 г. Конституционният съд го обявява като противоречащо на конституцията.

2017 - В Турция в. "Хюриет дейли нюз" съобщава, че най-древният известен писмен документ в Анадола и Европа е бил открит при разкопки в могилата Аджемхьоюк в окръг Аксарай. Надписът, гравиран върху парче скален кристал, е по-стар и от всички известни досега надписи в Европа.

2020 - Във Ватикана е публикуван т.нар. motu proprio (папски документ, издаден без консултации със съветници), в който е обявено, че Ватикана е възприел бизнес кодекс, който установява правилата за обществените поръчки за Светия престол и Папската държава в опит да бъдат възпрени корупцията и измамите.

2021 - Джо Байдън става първият действащ президент на САЩ, който посещава квартала в Тълса, щата Оклахома, където точно преди век - на 31 май и 1 юни 1921 г., тълпа от бели хора избива 300 афроамериканци и подпалва и разграбва домове и предприятия, опустошавайки процъфтяваща община, известна като "черния Уолстрийт". Президентът Джо Байдън присъства на минута мълчание в памет на жертвите, след като се среща с трима души, живели в Грийнуд по време на масовото убийство - Виола Флечър, Хю Ван Елис и Леси Бенингфийлд Рандъл, сега на възраст между 101 и 107 години.

2022 - Албания поема председателството на Съвета за сигурност на ООН за първи път. Албания е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН през юни 2021 година, а мандатът й започва през 2022 г.

2023 - Съветът на ЕС приема решение за присъединяването на ЕС към Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция). Конвенцията предвижда събиране на данни и повишаване на осведомеността за прояви на насилие над жени и момичета, както и обявяването за престъпление на различни подобни прояви.

Родени на този ден българи:

Христо Станчев, художник (1870-1950).
Работил е в областта на живописта и илюстрацията. Един от основателите на Дружеството на южнобългарските художници (1912). Лауреат на Димитровска награда (1950).

Симеон Султанов, литературен критик и издател (1927-1989).
Уредник на сп. "Бригадирска естрада" (1947). Редактор на издателство "Народна младеж" (1956) и директор на издателството (1968-1989). Изследва творчеството на българските писатели класици Йордан Йовков, Светослав Минков, Ангел Каралийчев, Георги Стаматов и др. Автор е на монографии, литературни портрети и очерци, сред които "Ангел Каралийчев" (1958), "Насаме със Светослав Минков" (1972), "Съдбата на един приказник" (1985) и др. Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (август 1974) и "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1980). Носител на орден "Народна република България" трета степен (юли 1977), орден "Народна република България" първа степен (май 1987).

Ивайло Трифонов, инженер, политик и дипломат (1941).
Работи в областта на радиофизиката и електрониката. Един от основателите на Обществения комитет за екологична защита на град Русе (1988). Началник на канцеларията на председателя (президента) на Република България Желю Желев (1 август 1990-17 октомври 1994; януари 1995-4 юни 1996). Заместник министър-председател (17 октомври 1994-25 януари 1995). Извънреден и пълномощен посланик на България в Съюзна република Югославия (11 юни 1997-17 май 2001).

Васил Николаев-Орфи, илюзионист (1943-1999).
В началото на 60-те години на 20 в. полага началото на модерното българско илюзионно изкуство. Основател (заедно с илюзиониста Астор) на магически клуб в България (1975). Бил е председател на Съюза на илюзионистите в България и генерален директор на Български държавни циркове (1985-19 ноември 999). Носител на наградата "Гранд при" от Първия национален фестивал на илюзионистите в България в Слънчев бряг (1976), на наградата на Европейския фестивал на илюзионистите в Карлови Вари (1977), първа награда от международния конгрес на илюзионистите във Виена (1981), сребърен медал от Световния фестивал на илюзионистите за номера "Разминаване със смъртта" в Лозана, Швейцария (1982), лауреат на Световния фестивал на илюзионистите в Лозана (1987).

Пламена Гетова, актриса (1953).
Играла е в Драматичен театър "Гео Милев" в Стара Загора (1976-1979), в Драматичен театър "Адриана Будевска" в Бургас (1979-1983) и от 1983 г. в Театър "Българска армия". Има над 100 роли в театъра и над 30 роли в киното. Участвала е във филмите "Авантаж" (1977), "Дом за нежни души" (1981), "Равновесие" (1983), "Само ти, сърце..." (1987), "Мадам Бовари от Сливен" (1991), "Сезонът на канарчетата" (1993), "Всичко от нула" (1996), "Мъж за милиони" (2005), "Стъпки в пясъка" (2010), "Летовници" (2016), "Като за последно" (2021), телевизионните сериали "Отплата" (2012), "Откраднат живот" (2016), "Войната на буквите" (2023) и др. Носителка на наградата "Златна роза" за ролята си във филма "Дом за нежни души" (1982), на награда за най-добра актриса на Съюза на българските филмови дейци (1983), на награда на Съюза на артистите в България за ролята си в постановката "Години на странстване" (1987), на наградата "Златна роза" за ролята си във филма "Сезонът на канарчетата" (1992), на награда "Максим" за ролята си в постановката "Последният янки" (1994), награда "Максим" за ролята си в постановката "Метеор" (2003).

Калин Георгиев, експерт по национална и корпоративна сигурност (1969).
Работи в системата на МВР  от 1996 г. Началник сектор "Борба с организираната престъпност" (БОП) в Областна дирекция на МВР - Пловдив (2002-9 септември 2008). Директор  на Главна дирекция "Криминална полиция" на МВР (9 септември 2008-13 август 2009). Генерален комисар на МВР (13 август-11 ноември 2009), главен секретар на МВР (29 декември 2009 - 6 юни 2013). Бил е директор на  дирекция "Сигурност" в Българо-американска кредитна банка.

Георги Къркеланов, актьор (1972).
Играл е в театър "Сълза и смях", Малък градски театър "Зад канала", Народен театър "Иван Вазов", Театър 199 "Валентин Стойчев" и театър "Българска армия". Участвал е във филмите "Всичко от нулата" (1996), "Пансион за кучета" (1999), "Oпашката на Дявола" (2000) и др. Носител на наградата "Максим" на театър "Българска армия" за поддържаща мъжка роля (2001, 2006).

Дойчин Боянов, алпинист (1974).
Заедно с Николай Петков изкачват връх Еверест (8848 м) в Хималаите без кислород на 20 май 2004 г. От 2006 г. е преподавател във Факултет "Обществено здраве, здравни грижи и туризъм"  на Националната спортна академия "Васил Левски". Почетен гражданин на София (19 април 2019).

Нора Иванова, състезателка по лека атлетика (1977).
От 1999 г. се състезава за Турция, а от 2003 г. за Австрия. Печели златен и бронзов медал от Световното първенство за девойки през 1996 г. в Сидни, Австралия. На Европейското първенство за девойки през 1995 г. печели златен и сребърен медал. Печели и златен медал от Европейското първенство за девойки до 23 години през 1997 г.

На този ден са родени и:

Юзеф Елснер (Юзеф Антони Франтишек Елснер), полски композитор, диригент и педагог (1769-1854).
Автор е на повече от 30 опери, симфонична и църковна музика, основател на Консерваторията във Варшава, Полша (1821). Сред неговите ученици са Йозеф Стефани, Игнаци Феликс Добгин, и Фредерик Шопен, който учи композиция и теория на музиката при него през 1823-1829 г.

Михаил Глинка, руски композитор (1804-1857).
Основоположник на руската класическа музикална школа. Автор е на оперите "Иван Сусанин" (1836) и "Руслан и Людмила" (1842). Сред известните му произведения са симфоничната поема "Камаринская" (1848) с мотиви от руския фолклор, както и произведенията "Нощ в Мадрид" (1848, втора редакция - 1851) и "Арагонская хота" (1845), "Патриотична песен" (държавен химн на Русия от 1990-2000 г.) и др.

Василий Поленов, руски художник (1844-1927).
Автор е на картините "Московски двор", "Христос и грешницата", "Бабината градина" и др. Народен художник на РСФСР (1926).

Хуго Мюнстерберг, американски философ идеалист от немски произход (1863-1916).
Привърженик на т. нар. философия на ценностите. Родоначалник на психотехниката (1908).

Франк Уитъл, британски инженер и летец (1907-1996).
Изобретил е през 1928 г. реактивния двигател, патентован на 16 март 1930 г. Двигателят му е използван за първия в света пътнически реактивен самолет "Глостър Е 28/29", създаден на 12 април 1937 г. и осъществил успешен пробен полет на 15 май 1941 г.

Мерилин Монро (ист. име Норма Джийн Мартенсън), американска актриса (1926-1962).
Участвала е във филмите "Асфалтовата джунгла" (1950), "Всичко за Ева" (1950), "Джентълмените предпочитат блондинки" (1953), "Ниагара" (1953), "Автобусната спирка" (1956), "Някои го предпочитат горещо" (1959), "Непригодните" (1961), "Нещо трябва да се случи" (1962) и др. Носителка на наградата "Златен глобус" (1954, 1960, 1962). Удостоена е със звезда на холивудската Алея на славата (1960).

сър Норман Фостър, британски архитект (1935).
През 1967 г. създава собствено архитектурно бюро "Фостър и партньори". От 1968 г. работи в сътрудничество с американския архитект Ричард Фулър до смъртта му през 1983 г. Компанията има над 440 награди и над 70 спечелени международни конкурса. През 1999 г. той е удостоен със званието лорд от кралица Елизабет Втора. Сред реализираните му проекти са летището в Пекин, Китай, купола на Райхстага в Берлин, Германия, мостът виадукт Мийо във Франция, летището в Хонконг, кулата "Русия" в Москва, Русия, гарата за високоскоростни влакове във Флоренция, Италия, Свободния университет в Берлин, Германия, галерия "Саклър", Милениум Бридж, Големия двор на Британския музей, кулата на швейцарската застрахователна компания "Суис Ре" в Лондон, Великобритания, Спейспорт в Ню Мексико, САЩ, сградата на "Дойче Банк" в Сидни, Австралия, хотел "Тиволи" в Копенхаген, Дания, Центърът за сценични изкуства в Далас, САЩ и др.

Кип Торн, американски физик (1940).
Носител на Нобелова награда за физика за 2017 г. заедно с германския физик Райнер Вайс и американския физик Бари Бериш за решаващ принос към наблюдението на гравитационните вълни.

Рон Ууд, британски музикант (1947).
От април 1975 г. е член на рокгрупата "Ролинг стоунс".

Рон Денис, британски бизнесмен (1947).
Основател и генерален директор на "Макларън Аутомотив" и "Макларън Груп". Президент и изпълнителен директор на отбора от "Формула 1" - "Макларън" до м. ноември 2016 г. след 35 години работа там. Носител на Ордена на Британската империя (2000).

Мартин Брандъл, британски автомобилен състезател (1959).
Участва във "Формула 1". След прекратяване на състезателната си кариера е телевизионен коментатор.

Владимир Крутов, съветски хокеист (1960-2012).
Двукратен олимпийски шампион през 1984 г. в Сараево, Югославия, и през 1988 г. в Калгари, Канада, с националния отбор по хокей на лед. От олимпийски игри печели и един сребърен медал през 1980 г. в Лейк Плесид, САЩ. От световни първенства печели пет златни, един сребърен и един бронзов медал.

Лариса Лазутина, руска състезателка по ски бягане (1965).
Петкратна олимпийска шампионка - през 1992 г. в Албервил, Франция (тогава участва в Обединения отбор - състоящ се от състезатели от бившите съюзни републики на СССР, с изключение на Прибалтийските републики), през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия, и 1998 г. в Нагано, Япония, когато печели три златни медала. От олимпийски игри печели и един сребърен и един бронзов медал през 1998 г. в Нагано, Япония. От световни първенства печели 11 златни, един сребърен и два бронзови медала.

Луис Гарсия Постиго, мексикански футболист (1969).

Аланис Морисет, канадска певица (1974).
Има издадени повече от 8 студийни албума, от които първия "Аланис" е издаден през 1991 г. в над 100 000 тираж. Носителка на музикалните награди "Ем Ти Ви" за песните "Ironic" (1996) и на "Грами" за "Jagged Little Pill" (1995). "Jagged Little Pill" е продаден в повече от 30 милиона копия и е един от най-успешните албуми в музиката изобщо. Аланис Морисет е носителка на 12 награди "Джуно" - канадските музикални награди, 7 награди "Грами" (и 14 номинации), номинация за "Златен глобус" и има продажби от над 60 милиона копия на албумите си по цял свят. Дебютният й албум е последван от "Supposed Former Infatuation Junkie" (1998), "MTV Unplugged" (1999), "Under Rug Swept" (2002), "Feast on Scraps" (2002), "So-called Chaos" (2004), "Jagged Little Pill Acoustic" (2005), "The Collection" (2005) и "Flavors of Entranglement" (2008). Певицата създава някои от най-популярните песни към филми като "Uninvited" към филма "Градът на ангелите" (1999), "Still" към филма "Догма" (1999) и "I Remain", написана за "Принцът на Персия: пясъците на времето (2010).

Маркус Персон, шведски програмист и дизайнер на видео игри (1979).
Основател на компанията "Mojang", която разработва видео играта "Майнкрафт". Алфа-версията на играта е пусната за първи път на 17 май 2009 г., а бета-версията - на 20 декември 2010 г.

Жустин Енен, белгийска тенисистка (1982).
Олимпийска шампионка (индивидуално) през 2004 г. в Атина, Гърция. Носителка е на 7 титли в турнирите от "Големия шлем". Водачка на световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) (20 октомври 2003). Приета в Международната тенис зала на славата в Нюпорт, САЩ (2016).

Жан Босежур, чилийски футболист (1984).

Тирунеш Дибаба, етиопска лекоатлетка (1985).
Трикратна олимпийска шампионка - през 2008 г. в Пекин, Китай, (два медала - на 10 000 и 5000 м) и през 2012 г. в Лондон, Великобритания (10 000 м). От олимпийски игри има и три бронзови медала (2004 г., 2012 г. и 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия). Петкратна световна шампионка - 2003 г., 2005 г. (2 медала), 2007 г., 2013 г. Пет пъти е и шампионка на Световни първенства по лекоатлетически крос (2003 г., 2005 г. - два медала, 2006 г. и 2008 г.) и три пъти е носителка на сребърни медали (2002 г., 2004 г. и 2007 г.). Два пъти е шампионка на Африка - 2008 г., 2010 г. и един път е бронзова медалистка - 2006 г. На 6 юни 2008 г. поставя световен рекорд в дисциплината 5000 метра - 14:11.15 минути.

Хавиер Ернандес, мексикански футболист (1988).

Това е денят на смъртта на:

Владислав Ягело, полски крал (ок. 1350-1434).
Управлява от 1386 г. под името Владислав II. След смъртта му е наследен от 10-годишния му син Владислав III (наречен по-късно Варненчик), а след него - от другия му син Казимир.

Христо Ботев (Христо Ботьов Петков) (20 май 1876 ст. ст.), български поет, публицист и революционер (1848-1876).
Идеолог на българското националноосвободително движение. От края на 1867 г. е в Румъния (Букурещ и Браила), където се включва в живота на българската революционна общност. Издава в. "Дума на българските емигранти" (1871), заедно с Любен Каравелов списва в. "Свобода" (от февруари 1873 г. в. "Независимост") (1872), издава в. "Будилник" (1 май-1 юни 1873), в. "Знаме" (8 декември 1874-14 септември 1875) - печатен орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). От м. август 1874 г. е член на Временния централен комитет, а от 1875 г. на Българския революционен комитет. Включва се в подготовката на Априлското въстание (1876). Организира чета, с която завзема австрийския параход "Радецки" и на 17 май 1876 г. (ст. ст.) слиза на българския бряг на р. Дунав при с. Козлодуй. След боеве с редовната турска армия е прострелян на 20 май 1876 г. (ст. ст.) на връх Камарата в местността Околчица във Врачанския балкан. Автор е на стихотворения, които са събрани в стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова" (1875). Автор е и на политическа публицистика - "Народът. Вчера, днес и утре", "Решен ли е черковният въпрос?", на фейлетоните "O, tempora!O, mores!", "Това ви чака", "Послание от небето", "Политическа зима" и др. По традиция всяка година 2 юни се отбелязва като Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

акад. Любомир Милетич, български езиковед, етнограф и историк (1863-1937).
Един от основателите на Висшия педагогически курс при Софийската мъжка гимназия (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски") (1888). Преподавател в катедра по славянско езикознание в Софийския университет (1888-1934). Декан на Историко-филологическия факултет (1903-1904) и ректор на Софийския университет (1900-1901,1921-1922). Председател на Историко-филологическия клон на Българската академия на науките (БАН) (1901-1915). Подпредседател на Българската академия на науките (БАН) (1911-1926), и. д. председател на БАН (1924-1926), председател на БАН (1926-1 юни 1937). Съосновател (1923) и председател (1926-1937) на Македонския научен институт в София. Автор е на изследвания в областта на етнографията, историята, фолклора и главно - историята на българския език и българската диалектология -"Членът в българския език" (1887), "Старобългарска граматика" (1888) и др. Проучва езика, бита, книжнината и историята на българските преселници в Трансилвания, Банат, Влашко и Молдова. Проучва католическата пропаганда в България през 17 в., българските павликяни, старото население в Североизточна България и др.

Мартин Андерсен - Нексьо, датски писател (1869-1954).
Автор е на романите "Пеле завоевателят"(1906-1910), "Дита, рожба човешка" (1917-1921), "Мортен Червеният" (1945-1957), сборник новели "Къртичини" (1922-1926), статии в защита на републиканска Испания, пътни бележки за СССР и др.

ген. Йон Антонеску, румънски политик (1882-1946).
От 4 септември 1940 г. до 23 август 1944 г. ръководи авторитарно правителство, което провежда политика на сътрудничество с хитлеристка Германия по време на Втората световна война (1939-1945). След окупацията на страната от съветските войски през 1944 г. той е осъден на смърт на 17 май 1946 г. Екзекутиран е на 1 юни 1946 г.

ген. Владимир Заимов, български военен и политически деец (1888-1942).
Участник в Балканската война (1912-1913), в Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война (1914-1918). През 1934 г. оглавява антимонархическото крило на Военния съюз. След държавния преврат на 19 май 1934 г. е назначен за инспектор на артилерията, и политически секретар на Военния съюз. През 1935 г. е уволнен от армията за антимонархически прояви. На 22 март 1942 г. е арестуван по обвинение в създаване на разузнавателна група в полза на съветското разузнаване. Oсъден е на смърт чрез разстрел на 1 юни 1942 г. и разстрелян същия ден. През м. май 1945 г. смъртната му присъда е отменена от Софийския военнополеви съд. Удостоен е със званието "Герой на Съветския съюз" (1972, посмъртно).

Христина Морфова, българска оперна певица и вокален педагог (1889-1936).
Пяла е в Българската оперна дружба(1912-1915). Редовна артистка в Пражката национална опера в Чехия (1917-1931). Била е преподавател по пеене в Държавната музикална академия. През есента на 1936 г. в нейна памет е създаден женският хор "Христина Морфова".

Владислав Ванчура, чешки писател (1891-1942).
Автор е на романите "Хлебарят Ян Мархоул" (1924), "Последният съд" (1929), "Маркета Лазарова" (1931), "Краят на старите времена" (1934) и др.

проф. Никола Кожухаров, български художник, сценограф и преподавател (1892-1971).
Преподавател по рисуване в Художествената академия (1924-1962) и във Висшия педагогически институт във Велико Търново (1962-1967). Рисува декори за Народния театър "Иван Вазов" (1924). Работил е и в областта на стенописа. Заедно с художника Димитър Гюдженов извършват цялостно изографисване на катедралния храм "Св. Димитър" в Стара Загора (1959-1960) и на стените на храма "Свети Николай Чудотворец" във Варна (1961). Изографисва и храма "Св. Йоан Рилски" в Търговище (1962). Автор е и на проекти за паметници, сред които е паметникът във Видин, издигнат в памет на офицерите и войниците от Трети Бдински пехотен полк, загинали по време на войните за национално обединение. По негов проект е изработен и паметникът на Гюро Михайлов в Пловдив, открит на 29 ноември 1938 г. Носител на златен медал от Международното изложение в Париж, Франция (1937).

Лесли Хауард, британски актьор, режисьор и продуцент (1893-1943).
Участвал е в пиесите "Зелената шапка" (1925) "Картонен любовник" (1927), "Хамлет" (1936) и др. Играл е във филмите "Пигмалион" (1938), "Интермецо" (1939), "Отнесени от вихъра" (1939) и др. Загива при самолетна катастрофа, след като самолетът е свален от нацистите по време на полет от Лисабон за Лондон, Великобритания.

Ана Зегерс (ист. име Нети Радвани), немска писателка (1900-1983).
Председател на Съюза на писателите на ГДР (1952-1978). Носителка на международната Ленинска награда "За укрепване на мира между народите" (1951) и др.

Вернер Форсман, немски лекар (1904-1979).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1956 г. заедно с американците Андре Курнан и Дикинсън Ричардс за откриването на сърдечната катетеризация и проучването на нарушения в кръвообращението.

Адолф Айхман, немски офицер, нацистки военнопрестъпник (1906-1962).
Един от главните организатори на Холокоста по време на Втората световна война (1939-1945). След войната се укрива в Германия (1945-1950) и Аржентина (1950-1960), където е заловен на 11 май 1960 г. от израелското разузнаване Мосад и депортиран в Израел. На 11 април 1961 г. в Тел Авив започва съдебен процес срещу него, приключил на 15 декември 1961 г. с обявяването на смъртна присъда по обвинение във военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Екзекутиран е в нощта на 31 май срещу 1 юни 1962 г. в затвор край Тел Авив, Израел.

сър Кристофър Кокерел, британски изобретател (1910-1999).
Патентова кораб на въздушна възглавница (1955). Идеята на Кристофър Кокерел е да конструира моторно превозно средство, което да се придвижва по вода върху въздушна струя. За да провери изобретението си, той използва две тенекиени кутии с различен диаметър, като ги поставя една в друга, след което с помощта на сешоар осигурява притока на въздух в тях. Има 36 патентовани изобретения.

Рудолф Витлачил, чехословашки футболист и треньор от австрийски произход (1912-1977).
Играл е във "Фьорикс" Швехат (1927-1928), "Слован" - Виена (1928-1929), "Рапид" - Виена (1929-1933), "Винер" (1933-1934), "Фаворитнер" (1934), "Славия" - Прага (1935-1944). Шампион през 1935 г. и 1937 г., носител на Средноевропейската купа през 1937 г. Бил е треньор на "Метеор" - Ческе Будейовице (1946-1947), "Радомирж" - Полша (1947), "Рапид" - Виена (1966-1967) (шампион през 1967 г.) и др. Треньор на националния отбор по футбол на Чехословакия (1957-1964), с който печели второ място на Световното първенство в Чили през 1962 г., трето място на Европейското първенство през 1960 г. във Франция и второ място на Олимпийските игри в Токио, Япония, през 1964 г. От 1964 г. до 1966 г. е в България, където ръководи едновременно отбора на "Левски" (София) и националния отбор по футбол. С "Левски" става шампион през 1965 г. и класира националния отбор на България на световното първенство през 1966 г. във Великобритания. От 1968 г. до 1970 г. отново е треньор на "Левски" (София), с който печели титлата и купата на страната през 1970 г.

Марко Братованов, български спортен деец (1919-2014).
Съучредител на футболен клуб ЦСКА на 5 май 1948 г., създаден като "Септември" при Централния дом на войската.

Георги Боков, български журналист, публицист и политик (1920-1989).
От 1946 г. работи във в. "Работническо дело", главен редактор на вестника (1958-1976). Председател на Съюза на българските журналисти (13 март 1960-7 май 1976). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (1962-1981). Депутат от 4-ото до 6-ото Народно събрание (1962-1976). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1959), на орден "Георги Димитров" (1970).

Евгений Матвеев, руски актьор и режисьор (1922-2003).
Играл е в Малий театър (1952-1968). Дебютира в киното през 1955 г. с филма "Добро утро". Участвал е във филмите "Разораната целина" (1958), "Възкресение" (1962), "Родна кръв" (1964), "Ярост" (1966), "Сибирячка" (1972щ, "Емельон Пугачов" (1979) и др. Като режисьор дебютира през 1967 г. с филма "Цигани" (1967). Режисьоре на фирмите "Пощенски роман" (1969), "Смъртен враг" (1972), "Земна любов" (1975), "Съдба" (1978), "Особено важна задача" (1980), "Луди пари" (1981), "Победа" (1984), "Съдба" (1977), "Завещание" (1987), "Мястото на убиеца е свободно" (1990), "Да обичаш по руски" (1995,1996,1999), "Губернаторът" (1999) и др. Народен артист на СССР (1974), Носител на Държавна награда "Братя Василеви" на РСФСР (1974), на Държавна награда на СССР (1978).

проф. Шимон Ниньо, български лекар хематолог и педиатър (1923-2003).
Ръководител на Катедрата по детски болести във Военномедицински институт в София (1976). Заместник-директор на Центъра по охрана на майчинството и детството при Медицинска академия (1972). Директор на Научния институт по педиатрия при академията (1976-1989). Главен републикански специалист по педиатрия (1977-1989). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1984). Работил е в областта на хематологията, предимно по проблеми на диагностиката и лечението на острите исхемии в детската възраст, хемоглобинозите и желязонедоимъчните заболявания при децата, по проблемите на социалната педиатрия. Автор е на над 100 научни труда.

Лиляна Кошлукова, българска оперетна артистка (1925-2005).
Хористка в Софийската народна опера (1946-1948). От 1948 г. пее в Държавния музикален театър в София. Пее в оперетата в Москва, Русия, (1960-1961) и в Софийската народна опера (1965-1966). Удостоена със званието "Заслужил артист" (май 1967). Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1957), на наградата на Съюза на музикалните дейци "Сребърна лира" (1979), на орден "Народна република България" втора степен (1985), на орден "Стара планина" първа степен (11 декември 2000) и др.

Мелор Стуруа, грузински журналист (1928-2021).
Репортер на руския вестник "Известия" от 6 февруари 1950 г., кореспондент на "Известия" във Великобритания (1964-1968) и в САЩ (1968-1972, 1977-1982), от 1991 г. живее в Минеаполис, щат Минесота, САЩ.

Андрей Вознесенски, съветски поет (1933-2010).
Автор е на поетични сборници, сред които "Мозайка"(1960), "Парабола" (1960), "Триъгълна круша" (1962), "Моята Русия" (2001), "Превърнете се отново в цветя!" (2004) , поемите "Майстори" (1959), "Вечно месо" (1977), "Андрей Полисадов" (1979), "Ров" (1986) и др. По негови стихове са поставени спектакли, сред които "Антисветове" (1964) и рокоперата "Юнона и Авос" (1981).

Георги Тодоров (Георги Тодоров Груев), български журналист (1933-2015).
Бил е преводач в Министерството на външните работи. От 15 февруари 1961 г. до 22 март 1991 г. работи в Българската телеграфна агенция (БТА) като редактор в редакция "Информация за чужбина", редактор (от 1 май 1961) в редакция "Международна информация", - литературен сътрудник (от 1 януари 1962), завеждащ отдел-член на редколегия в редакцията (от 1 януари 1965), редактор-член на редколегията на бюлетин "Седмични издания" (от 1966), главен редактор в Главна редакция "Паралели" (15 октомври 1979), главен редактор на Главна редакция "Международна информация" (5 октомври 1988), заместник-главен директор на БТА (от 22 декември 1989), временно изпълняващ длъжността главен директор на БТА (8 март-29 декември 1990). Бил е кореспондент на БТА в Алжир (21 август 1967-1972), в Рим, Италия (9 октомври 1974-октомври 1979; 1 януари-22 март 1991) и в Париж, Франция (8 октомври 1983-4 октомври 1988).

Ив Сен Лоран, френски дизайнер (1936-2008).
На 21-годишна възраст той става творчески директор на модна къща "Кристиан Диор" след смъртта на собственика й Кристиан Диор (1957). Първото му самостоятелно модно дефиле е през 1958 г., а през 1961 г. е уволнен заради авангардното си виждане за модата. Основател заедно с Пиер Берже на модна къща за висша мода "Ив Сен Лоран" (1961). Негови емблематични модели за жени са тайорите (костюм с панталон и сако), смокингите и палтата с двуредно закопчаване. Той популяризира сафари якетата, тесните панталони и тесните високи ботуши, прозрачната блуза и блейзерът през 1966 г. и гащеризонът през 1968 г. Той е дизайнерът, който за пръв път използва цветнокожи модели за ревютата си и създател на дефилетата "прет-а-порте" (модно изложение за конфекция или буквално за "готово облекло"). На 7 януари 2002 г. Ив Сен Лоран се оттегля официално от модната индустрия. Последната му колекция "Пролет-лято" е представена на 22 януари 2002 г. в центъра "Жорж Помпиду" в Париж с дефиле-ретроспектива на 40 години творчество с над 300 модели.

Петко Братинов, български писател (1939-2019).
Работил е в Радио София и вестниците "Народна младеж, "Пулс", "Литературен фронт" и сп. "Български воин". Бил е директор на Националния литературен музей и на издателство "Български писател". Дълги години е бил председател на Творческия фонд на Съюза на българските писатели. Автор е на стихотворения и поеми, сред които "Движение", "Траектория", "Предимство", "Самозащита", "Привлечен от свещта", "Небето в мене", "Смъртта на огъня", "Вкусът на пепелта", "Преди сълзата да застине" и др. Носител на Националната литературна награда "Пеньо Пенев" (май2006), на Националната награда за поезия "Иван Нивянин" (30 май 2011).

Росио Хурадо, испанска певица и актриса (1944-2006).

Никола Динев, български състезател по борба класически стил и треньор (1953-2019).
Двукратен световен шампион - през 1977 г. в Гьотеборг, Швеция, и пpез 1982 г. в Катовице, Полша. От световни първенства печели и три сребърни медала (1978, 1981, 1983). Пет пъти е европейски шампион (1977, 1980, 1982, 1983, 1986). От европейски първенства печели и един сребърен медал през 1975 г. Носител на златния пояс "Никола Петров" за 1977 г. Почетен гражданин на Стара Загора (21 септември 1977).

Мариана Димитрова, българска актриса (1954-2005).
Играла е в театъра в Русе (дн. Драматичен театър "Сава Огнянов") (1976-1978), а от 1978 г. в театър "Българска армия" в продължение наблизо 20 години. Участвала е в над 30 филма, сред които "Осъдени души" (1975), "Мъжки времена" (1977), "Бъди благословена" (1978),  "Дами канят" (1980), "Почти любовна история" (1980), "Капитан Петко войвода" (1981), "Елегия" (1982), "Скъпа моя, скъпи мой" (1986) и др. От 1997 г. живее в Сан Диего в САЩ, където основава собствена театрална школа и написва автобиографичната книга "Американски синдром" и две детски книги - "Любопитните пътешественици" и "Страхотните луди смели момчета и малкото чудовище". Самоубива се на 1 юни 2005 г.

Хосе Антонио Рейес, испански футболист (1983-2019).
Печели пет пъти турнирът Лига Европа - със "Севилия" (Испания) три пъти (2014, 2015, 2016) и два пъти с "Атлетико Мадрид" (Испания) (2010, 2012). С "Атлетико Мадрид" (Испания) печели и Суперкупата на УЕФА (2010). Умира при автомобилна катастрофа.

/АЯ/КГ