site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 30 май в историята

30 май 2024 г., четвъртък, 22-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Исакий Далматски. Св. Емилия.

В България се отбелязва:

Денят на град Козлодуй. Годишнина (1878) от поставянето на брега на река Дунав на 4 метров опълченски кръст от акациево дърво в памет на Христо Ботев и неговата чета. Първото честване на подвига на Ботев и неговата чета е организирано от жителите на село Козлодуй през май 1878 г. Те подкрепя инициативата на местния учител Младен Павлов да се постави паметен знак на мястото, където слиза Ботевата чета. През 1882 г. кръстът от дърво е заменен от оброчен каменен кръст с благодарствен надпис, а през 1939 г. там е изграден паметник. Автор на проекта е Стефан Пейчев, а каменната облицовка е направена от Асен Илиев.
 
Празникът на Националния студентски дом в София. Отбелязва се със заповед на министъра на образованието от 2002 г. Годишнина от полагането (1931) на основния камък на сградата на Студентския дом в София с тържествен водосвет, извършен от Софийския митрополит Стефан.

По света се отбелязва:

Световният ден за борба с множествената склероза. Отбелязва се от 2009 г. по инициатива на Международната федерация за множествена склероза (MSIF), с цел да се повиши осведомеността на  международната общност за заболяването и начините за диагностика и лечение. Множествената склероза е хронично инвалидизиращо заболяване, което засяга около 2,9 млн. души по целия свят. В България засегнатите от това заболяване са над 7000 души. Мотото на деня за 2024 г. е: "Моята МС диагноза: Да я управляваме заедно", с акцент върху обучението на здравните специалисти, водещо до ранна диагностика на заболяването.

Международният ден на картофите. Отбелязва се от 2024  г. с резолюция A/RES/78/123  на Общото събрание на ООН от 8 декември 2023 г. Целта е да се подчертае значението на културата в борбата с глада и бедността и справянето с екологичните заплахи за хранително-вкусовите системи. По данни на ООН картофите са  третата  най-консумирана храна в света, като през последните 10 години производството им се е увеличило с 10 процента. Мотото на деня за 2024 г. е: "Разнообразие при прибиране на реколтата, подхранване на надежда". 

Националният празник на Хърватия. Ден на държавността (1990).
На 30 май 1990 г. е конституиран първият многопартиен демократично избран хърватски парламент. От 2002 до 2019 г. празникът се е отбелязвал на 25 юни - денят, в който през 1991 г. е провъзгласена независимостта на Хърватия от Югославия.

На този ден в България:

1931 - В София на площад "Народно събрание" с тържествен водосвет,  извършен от Софийския митрополит Стефан, е положен основният камък на сградата на Студентския дом (дн. Национален студентски дом). Изграждането на сградата започва на 30 май 1931 г. по проект на архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов. През 1933 г.  Студентският дом започва да функционира. С Постановление на Министерския съвет от 5 юли 1957 г. се  създава Централен студентски клуб. През 1977 г. преминава към ЦК на ДКМС. С Постановление 233 на Министерския съвет от 4 декември 1991 г. Националния студентски дом се предоставя на Министерството на образованието и науката за стопанисване и управление за задоволяване на социалните и културните потребности на студентите. През 1996 г. Националният студентски дом е обявен за архитектурен паметник на културата. През 2002 г. денят на полагането на основния камък на сградата - 30 май, е обявен за Празник на Националния студентски дом.

1975 - В София е открит Дом на съветската наука и култура, създаден на основата на Споразумение 213/22 май 1975 г. между правителствата на СССР и Народна република България. От 1992 г. се нарича Руски културно-информационен център.

1999 - В Бургас е учреден Национален детски парламент под егидата на Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ).

2003 - С Решение на Министерския съвет с. Глоджево, община Ветово, област Русе, е обявено за град.

2004 - Учредена е партия "Демократи за силна България". Регистрацията й е обнародвана в "Държавен вестник" на 6 юли 2004 г.

2014 - В Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе е открит първият български Музей на комикса. Негов създател е русенският колекционер Стоян Стоянов, който дарява своята сбирка за експозицията от над 12 000 заглавия на български и чуждестранни комикси.

2016 - В Пловдив президентът Росен Плевнелиев открива нов център на канадската аутсорсинг компания "Телус интернешънъл Юръп" ("TELUS International Еurope"). В компанията работят повече от 1200 служители на територията на 4 офиса в София, Пловдив (България), Букурещ и Крайова (Румъния).

2017 - Общественият съвет по информационни технологии и управление на интернет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски одобрява над 32 000 защитени имена на географски, културни забележителности и държавни институции. Запазени са общи понятия като "община", "област", "село"; наименования на политически партии и на държави. Общо 2986 компании и частни лица са изразили желание да регистрират 6900 интернет имена на кирилица.

2022 – На площад "Съединение" във Варна е открит паметник на френския певец от арменски произход Шарл Азнавур (1924-2018) – първият в България. Паметникът е дело на скулптора Красимир Ангелов.

2023 - Постоянна експозиция с минерали и скали от Антарктика е открита в Музея "Минералогия, петрология и полезни изкопаеми" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Музейните експонати са  открити от гл. ас. д-р Ралица Събева и гл. ас. д-р Стефан Велев. Откриването на експозицията е по повод 60-годишнината на Геолого-географския факултет на университета.

На този ден по света:

1527 - В Марбург, Германия, е открит Марбургският университет - едно от най-старите висши учебни заведения и първият протестантски университет в света.

1866 - Премиера на операта "Продадена невеста" на композитора Бедржих Сметана в Прага, Чехия.

1922 - Тържествена церемония във Вашингтон за откриването на Мемориала на Линкълн в чест на 16-ия президент на САЩ Ейбрахам Линкълн (4 март 1961-3 март 1865; 4 март 1865-15 април 1865). Комплексът е построен през 1914-1922 г. В центъра на съоръжението е разположена негова шестметрова статуя, заобиколена от 36 колони - колкото на брой са били щатите в САЩ, когато той умира на 14 април 1865 г.

1942 - По време на Втората световна война (1939-1945) военновъздушните сили на Великобритания извършват първите в историята масирани бомбардировки над гр. Кьолн в Германия, в които участват 1047 бомбардировача. Загиват повече от 500 души, над 5000 са ранени. Унищожени са 3300 сгради и са нанесени материални щети на повече от 8000.

1966 - От Кейп Канаверал, щата Флорида, САЩ, към Луната е изстрелян американският космически апарат "Сървейър 1". На 2 юни 1966 г. апаратът "Сървейър 1" извършва меко кацане на Луната в Океана на бурите и става първият американски апарат от едноименната изследователска програма, кацнал на Луната и само четири месеца след прилуняването на съветския апарат "Луна 9". Програмата "Сървейър" е ръководена от лабораторията за реактивни двигатели към Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА), а апаратът е проектиран и произведен от "Хюз еъркрафт". Апаратът носи на борда си две телевизионни камери, благодарение на които заснема и изпраща на Земята общо 11 237 снимки от повърхността на Луната. Връзката със земята се запазва до 7 януари 1967 г. Благодарение на данните, събрани от спускаемия апарат "Сървейър 1", Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА) е в състояние да планира и да изпрати хора на Луната през следващите години.

1975 - В Париж, Франция, е създадена Европейската агенция за космически изследвания (ЕСА) с подписването на учредителен документ от страните членки Белгия, Великобритания, Федерална република Германия (ФРГ), Дания, Италия, Испания, Франция, Швеция, Швейцария и Нидерландия. Целта на агенцията е координиране на европейските космически изследвания. Ръководи се от европейски правителства, на които е гарантирана възвръщаемост на вложените инвестиции.

1997 - В Синтра, Португалия, e създаден Съвет за северноатлантическо сътрудничество по време на срещата на министрите на външните работи на страните от НАТО и на министрите на външните работи от източноевропейските страни (29-30 май 1997).

1998 - В Афганистан при земетресение с магнитуд 6,6 по скалата на Рихтер в провинция Такар загиват близо 4000 души.

2001 - Парламентът на Федерална Република Германия приема решение за изплащане на компенсации на наследниците в Русия на бивши концлагеристи, пленници и изпращани на принудителен труд работници по времето на Третия райх (1933-1945).

2002 - В Китай е екзекутиран Чън Чжъцин, бивш служител на Китайската народна банка, обвинен за присвояване през 1992-1998 г. на 15 млн. юана (1.8 млн. долара) чрез фалшиви документи.

2006 - В Киев, Украйна, е учредена Асоциация на националните информационни агенции от Черноморския регион (BSANNA). Генералните директори на 12 информационни агенции, сред които и БТА, приемат и подписват декларация, с която основават новата организация.

2008 - На международна конференция в Дъблин, Ирландия (19-30 май 2008) с участието на представители от 111 държави e приета Конвенцията за пълна забрана на касетъчните бомби. Конвенцията влиза в сила на 1 август 2010 г.

2011 - Белгийската католическа църква изразява готовност да плати компенсации на жертвите на сексуални посегателства, извършени от белгийски свещеници. Над 500 души са признали, че са били обект на сексуални посегателства в Белгия, които са продължили десетилетия наред.

2012 - Във Вашингтон, САЩ, президентът на САЩ Барак Обама връчва Президентския медал на свободата на Мадлин Олбрайт - първата жена в историята на САЩ, заемала поста държавен секретар, на музиканта Боб Дилън, на бившия астронавт и конгресмен Джон Глен, на израелския президент Шимон Перес, както и посмъртно на основателката на движението на момичетата скаути Джулиет Гордън Лоу - починала през 1927 г.

2014 - На остров Сангинг в архипелага на Малките Зондски острови изригва вулканът Сангинг. Над 7000 души са евакуирани.

2016 - Върховният апелативен съд на Бахрейн осъжда на 9 години затвор генералния секретар на шиитското Ислямско дружество за национално съгласие "Ал Уефак" шейх Али Салман по обвинение в подстрекателство към неподчинение на властите. Али Салман е арестуван на 28 декември 2014 г. и обвинен в "разпалване на омраза към режима и призиви към военен преврат".

2017 - Главният редактор на Финландското радио и телевизия (Юлейсрадио) Ате Яскелайнен се оттегля от поста си след спор във връзка с оказване на натиск заради критични репортажи към политици, сред които и министър-председателят Юха Сипиле.

2020 - От Кейп Канаверал, щата Флорида, САЩ, в 22:22 ч. бълг. време към Международната космическа станция е изстрелян американският пилотиран кораб "Дракон" на американската частна компания "Спейс Екс" с американските астронавти Робърт Бенкен и Дъглас Хърли на борда. За пръв път в световната космонавтика хора излитат в пространството с кораб, създаден от частна компания. Това е и първото изпращане от девет години на американски астронавти към Международната космическа станция от родна земя с американски кораб.

2022 - Създадена е Асоциация "Естаниум" за измерване на емисиите въглероден диоксид от 14 компании, сред които японският доставчик на информационни услуги "Ен Ти Ти дейта" и германската химическа и фармацевтична компания "Мерк", германският технологичен концерн "Сименс".

2023 - Президентът на Израел Ицхак Херцог пристига на двудневна държавна визита в Азербайджан. Това е първо посещение на израелски президент в Азербайджан.

Родени на този ден българи:

Атанас Нейков, художник график, живописец, илюстратор (1924-2003).
Директор по художествените въпроси в Центъра за нови стоки и мода (1969-1974), директор на Софийската градска художествена галерия (1974-1985) и на Галерията за чуждестранно изкуство (1985-1990). Обединява творбите си в графични цикли "Истанбул" (1961), "Селяни" (1963), "Цирк" (1965).  Той е един от пионерите на художествения пространствен дизайн в България. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1984).

Павел Койчев, скулптор (1939).
Работи в издателство "Фотоиздат" като художник и оформител на празнични и поздравителни картички (1966-1971). От 1971 г. работи на свободна практика. През 1982 г. организира първата си самостоятелна изложба. От 1984 г. се включва във всички по-важни национални изложби и реализира самостоятелни проекти в страната и чужбина. През 1999 г. участва в изложението "Световни художници на хилядолетието" в централата на ООН в Ню Йорк.  През 2002 г. и 2012 г. Павел Койчев представя България на Международното биенале във Венеция заедно с още двама български художници. Негови произведения са притежание на Националната галерия, на Софийската градска художествена галерия, на галерии в страната и частни колекции и експозиции в Белгия, Австрия, Дания, САЩ. Автор е на проектите "Торният бръмбар" (1995, НДК), "Стадото" (2000), "Обиталище" (пл."Княз Ал. Батенберг" ,София), "Скулптури от оникс" (2006), "Високомерна разходка" (2006), "Преносителят" (2007), екокъща "Градежът" (2008, край с. Осиковица в парк галерия "Оригиналите"), "Водна паша" (2009), "Под масата"(2009) и др. Край с. Осиковица създава парк галерия "Оригиналите", музей на открито, където на площ от няколко декара са разположени над 50 скулптурни модела на Павел Койчев, създадени в периода 1967-2014 г. Носител на награда "Златен век" огърлие на Министерството на културата (14 юли 2014), наградата "Аполон Токсофорос" на фондация "Аполония" за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето й зад граница (август 2017), на Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в раздел "Визуално-пластични изкуства" (2019).

Йордан Кацамунски, художник (1943-2015).
Реализирал е над 15 самостоятелни изложби в България и чужбина. Носител на наградата за живопис на Комитета за култура (1978), на наградата на Съюза на българските художници за живопис "Владимир Димитров - Майстора" (1983, 1987), на Националната награда за живопис "Захари Зограф" на Съюза на българските художници (2007).

Стефан Соколов, състезател по волейбол и треньор (1957-2010).

Ивайло Калфин, икономист, дипломат и политик (1964).
Депутат в 37-ото Народно събрание (1995-1997) и в 38-ото Народно събрание (12 юни 2000-2001). Член на Българската социалистическа партия (БСП) до 7 февруари 1997 г. Един от основателите на партия "Българска Евролевица" (БЕЛ) (28 февруари 1998) и неин секретар (2 март 1998-3 юни 2000). Един от  учредителите на партия "Политическо движение "Социалдемократи" (3 юни 2000). Секретар по икономическите въпроси на президента Георги Първанов (февруари 2003-29 юни 2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли-16 август 2005) и в 43-ото Народно събрание (27 октомври-7 ноември 2014). Заместник министър-председател и министър на външните работи (16 август 2005-27 юли 2009). Депутат в Европейския парламент (14 юли 2009-1 юли 2014). Депутат в 43-ото Народно събрание (27 октомври-7 ноември 2014). Заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика (7 ноември 2014-18 май 2016). Един от учредителите на партия "АБВ - Алтернатива за българско възраждане" (28 юни 2014) и заместник-председател на партията (28 юни 2014-15 януари 2017). Член на Изпълнителния съвет (от м. август 2016 г. - Изпълнително бюро) на партията (28 юни 2014-19 май 2018).  От учредяването на партията на 28 юни 2014 г. е член на Националния съвет на партията. Два пъти е бил кандидат за президент на България  - през 2011 г. като кандидат на Българската социалистическа партия и през 2016 г. като кандидат на  коалиция "Калфин президент" от седем партии, начело с   партия "АБВ- Алтернатива за българско възраждане". От 1 юни 2021 г. е изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Еврофонд). Удостоен е с Почетния знак за лидерство "Стефан Стамболов" на Института за изследване и развитие на лидерството в информационна среда към Университета по библиотекознание и информационни технологии (30 януари 2015). 

Тодор Зайцев, футболист и треньор (1967).
През футболната си кариера играе за отборите на "Ботев" (Пловдив), "Локомотив" (Пловдив), "Левски" (София), "Флориана" (Малта) и "Черноморец" (Бургас).

Николай Пешалов, състезател по вдигане на тежести и треньор (1970).
Носител е на четири медала от четири поредни Олимпийски игри. От 1998 г. се състезава за Хърватия. За България Николай Пешалов печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона, Испания, и бронзов медал през 1996 г. в Атланта, САЩ. За Хърватия печели златен медал от Олимпийските игри през 2000 г. в  Сидни, Австралия, и бронзов медал през 2004 г. в Атина, Гърция. От световни първенства печели три златни медала (1990, 1993, 1994), два сребърни медала (1989, 1998 - за Хърватия) и един бронзов медал (1995). От европейски първенства печели осем златни медала (1991, 1992, 1993, 1994, 1995, 1997, през 2000 и 2001 - за Хърватия), три сребърни медала (1989, 1990, 2004 - за Хърватия) и един бронзов медал (1999 - за Хърватия). През спортната си кариера е подобрил четири пъти световни рекорди във вдигането на тежести. От 2019 г. е председател на Хърватската федерация по вдигане на тежести. Обявен за Спортист на годината на Хърватия през 2000 г. Носител на  хърватската Държавна награда за спорт "Франьо Бучар" (2000).

На този ден са родени и:

княз Александър Невски, руски пълководец (1220-1263).
На 15 юли 1240 г. малката армия на Александър Невски нанася поражение над шведите, дебаркирали при вливането на р. Ижора в р. Нева. След победата при битката Александър получава името Невски. През 1547 г. е канонизиран за светец от Руската православна църква. На 21 май 1725 г. в Русия на негово име е учреден орденът "Александър Невски", а на 29 юли 1942 г. - военният орден на СССР "Александър Невски".

Михаил Бакунин, руски революционер и публицист (1814-1876).
Един от идеолозите на анархизма.

Карл Фаберже, руски бижутер (1846-1920).
Известен е с бижутерийните изделия, с формата на яйце – „Яйца на Фаберже“. През 1885 г. изработва скъпоценно великденско яйце по поръчка на император Александър III като подарък за съпругата му.

Ханес Алфен (Ханес Улоф Йоста Алфен), шведски физик (1908-1995).
Носител на Нобелова награда за физика за 1970 г. за фундаментални работи и открития в магнитохидродинамиката с плодотворни приложения в различни области на физиката на плазмата. Той си поделя наградата с френския физик Луи Неел, който я получава за фундаментална работа и открития, отнасящи се до антиферомагнетизма и феримагнетизма, които имат решаващо значение за важни приложения във физиката на твърдото тяло.

Бени Гудман, американски джазмузикант, известен като краля на суинга (1909-1986).

Джулиъс Акселрод, американски биохимик и фармаколог (1912-2004).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1970 г. заедно с британския биофизик от еврейски произход сър Бърнард Кац и шведския физиолог Улф фон Ойлер за техните открития, отнасящи се до хуморалните преносители в нервните окончания и механизмите на тяхното натрупване, освобождаване и инактивиране.

Агнес Варда, френска режисьорка (1928-2019).
Режисьорка е на филмите "Образите" (1966), "Без покрив, без права" (1985), "101 нощи" (1994-1995). Носителка на наградата "Златен лъв" от кинофестивала във Венеция (1985).

Рей Куни, британски драматург, актьор, режисьор и продуцент (1932).
Автор е на повече от 70 пиеси, най-известните сред които са "Откачена фамилия", "Безумна нощ", "Прозорецът", "Между два стола", "1313".

Кандзабуро Накамура, японски актьор (1955-2012).
Един от най-известните актьори от традиционния японски театър кабуки и виден негов реформатор. Той дебютира като актьор още на 3-годишна възраст и полага големи усилия, за да приспособи към съвременния свят изкуството на театъра кабуки, чиито основи са поставени преди 400 години. Постановките на театъра кабуки се отличават с многослоен грим и екстравагантни костюми, а всички роли се изпълняват от мъже. Автори на пиеси за театъра кабуки са известни драматурзи, сред които Миндзаемон Тикамацу (1653-1724), познат като японския Шекспир.

Давид-Мария Сасоли, италиански журналист и политик (1956-2022).
Работил е като специален кореспондент и водещ в Италианската държавна телевизия (РАИ). Заместник-директор на канал TG1 (2006-2009). Заместник-председател на Европейския парламент (1 юли 2014-3 юли 2019). Председател на Европейския парламент (3 юли 2019-11 януари 2022).

Томас Хеслер, немски футболист и треньор (1966).
С националния отбор по футбол печели златни медали от Световното първенство през 1990 г. в Италия, и от Европейското първенство през 1996 г. в Англия.

Стивън Джерард, английски футболист и треньор (1980).
С "Ливърпул" (Англия) печели турнира Шампионска лига (2005), турнира Купа на УЕФА (2001) и Суперкупата на УЕФА (2001). Носител на Орден на Британската империя (2007).

Лукас Маковски, канадски състезател по бързо пързаляне с кънки (1987).
Олимпийски шампион (отборно) през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От Световното първенство през 2011 г. в Инзел, Германия, печели сребърен и бронзов медал.

Щефани Бекерт, немска състезател по бързо пързаляне с кънки (1988).
Олимпийска шампионка (отборно) през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От олимпийски игри печели и два сребърни медала през 2010 г. От световни първенства печели 3 сребърни и 2 бронзови медала.

Това е денят на смъртта на:

Жана д'Арк, национална героиня на Франция (1412-1431).
Тя ръководи френските войски, освободили Орлеан през 1429 г. от англичаните по време на Стогодишната война (1337-1453), заради което е наречена Орлеанската дева. В резултат на победата дофинът и престолонаследник е коронован като Шарл VII, който нямал намерение да поддържа постоянна армия. Френската армия започва да търпи поражения и Жана д’Арк е пленена от бургундите. За да се разправят с нея управляващите решават да използват суеверията и набожността на хората. Тя е обвинена във вещерство, защото в дарбата си да увлича с думите и делата си масите, подкрепящите англичаните свещеници и съдии виждат заплаха за себе си. На 24 май 1431 г. Църковен съд в Руан я признава за виновна по обвинение в ерес и магия и я осъжда да бъде изгорена на клада. Присъдата е изпълнена на 30 май 1431 г. Реабилитирана е през 1456 г., след като през 1452 г. по нареждане на Шарл VII започва преразглеждане на делото срещу нея. На 16 май 1920 г. Католическата църква я провъзгласява за светица и обявява 30 май за ден на почитане на паметта й.

Кристофър Марлоу, английски поет и драматург (1564-1593).
Автор е на пиесите "Тамерлан Велики" (1587-1588), "Трагичната история на доктор Фаустус" (1589), "Едуард Втори" (1592) и др.

Александър Поуп, английски поет (1688-1744).

Волтер (ист. име Франсоа Мари Аруе), френски писател, философ и историк (1694-1778).
Автор е на "Писма от Англия", трагедията "Смъртта на Цезар", "Кандид" и др. Волтер е символ на Просвещението, свързан с борбата си срещу религиозния фанатизъм и със своя принос за напредъка на толерантността.

ген. Рамон Кастиля, перуански политик (1797-1867).
Президент на Перу (17 февруари 1844-1 август 1844; 20 април 1845-20 април 1851; 5 януари 1855-24 октомври 1862; 3 април 1863-9 април 1863).

Еварист Галоа, френски математик (1811-1832).
Основоположник на съвременната алгебра.

Георгий Плеханов, деец на руското и международното работническо движение (1856-1918).
Един от основателите на Руската социалдемократическа партия (РСДРП).

ген. Стефан Паприков, български военен деец, дипломат и политик (1858-1920).
Участник в Априлското въстание (1876). По време на Сръбско-българската война (1885) е началник-щаб на Западния корпус. Началник на Военното училище в София (1887-1891). Началник на Щаба на армията (1895-1898). Министър на войната (18 януари 1899-18 март 1903). Управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията (27 ноември 1900-12 януари 1901), министър на външните работи и изповеданията (16 януари 1908-5 септември 1910), пълномощен министър на България в Русия (1906-1908; 1910-1912). През Балканската война (1912-1913) е представител на България при Главната квартира на сръбската армия. Депутат в 17-ото Обикновено народно събрание (1914-1919). По време на Първата световна война (1914-1918) е председател на Дружеството за подпомагане на войнишките семейства.

Владимир Стеклов, руски математик (1864-1926).

Уилбър Райт, американски авиоконструктор и летец (1867-1912).
Един от пионерите на авиацията. На 17 декември 1903 г. заедно с брат му Орвил Райт извършва на дюните на Кити Хоук в щата Северна Каролина, САЩ, първия в света успешен самолетен полет с планер "Флайър-1" по тяхна конструкция, на който монтират изработен от самите тях четирицилиндров бензинов двигател с мощност 16 конски сили. При последния полет от общо 4 пробни излитания, който продължава 59 секунди, е преодоляно разстояние от 260 м.

Борис Пастернак, съветски поет и писател (1890-1960).
Автор е на стихосбирките "Един близнак в облаците" (1914), "Моят брат - животът" (1922), "Второ раждане" (1932), на поемите "Деветстотин и пета година" (1927), "Лейтенант Шмит" (1927), на сборниците с автобиографични разкази "Въздушни пътища" (1924) и "Спекторски" (1931), на стихосбирките "С ранните влакове" (1943), "Земно пространство" (1945), както и романът "Доктор Живаго" (1957) - за трагичните колизии на революцията и на Гражданската война. Романът е забранен в СССР, а Борис Пастернак е принуден да се откаже от присъдената му Нобелова награда за литература за 1958 г. В своя последен цикъл стихове, публикуван през 1959 г., Борис Пастернак преутвърждава основните теми в творчеството си.

Алберт Норден, немски публицист и политик от Германската демократична република (1904-1982).
Секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (1955-1958).

Илка Попова, българска оперна певица (1905-1979).
Пяла е в Гранд опера в Париж, Франция, в "Ла Скала" в Милано, Италия, "Колон" в Буенос Айрес, Аржентина, в оперните театри в Австрия, Испания, Египет, Мароко, Швейцария и др., а от 1940 г. - в Софийската опера и балет. Удостоена е със званието "Народен артист" (24 май 1951). Носителка на орден "Народна република България" втора степен (14 март 1959).

Хуан Карлос Онети, уругвайски писател (1909-1994).
Автор е на романите "Ничия земя" (1941), "Кратък живот" (1950) и др. Носител на литературната награда "Мигел де Сервантес" за 1980 г. и на Уругвайската награда за литература 1962 г.

Стефан Сърбов, български актьор (1911-1983).
Играл е в  Народния театър "Иван Вазов" (1935-1983). Участвал е във филмите "Под игото" (1952), "Нощта срещу тринадесети" (1961), "Специалист по всичко" (1962), "Процесът" (1968), "Иван Кондарев" (1974) и др. Лауреат на Димитровска награда (1971, с колектив).

Карл Карстенс, немски политик (1914-1992).
Президент на Федерална република Германия (1 юли 1979-30 юни 1984).

Ефраим Кацир (ист. име Ефраим Качалски), израелски политик (1916-2009).
Той е един от основателите през 1949 г. на Научния институт "Вайцман" за приложни изследвания в областта на естествените науки в гр. Реховот и оглавява отдела му по биофизика. През 1959 г. Кацир получава най-високото отличие на страната - наградата "Израел". През 1996 г. става първият израелски гражданин, поканен за член на Американската академия на науките. Президент на Израел (10 април 1973-април 1978).

Андрю Хъксли, британски физиолог (1917-2012).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1963 г. заедно с британския физиолог сър Алън Ходжкин и австралийския физиолог сър Джон Екълс за техните открития относно йонните механизми, включени във възбуждението и инхибирането в периферните и централните части на клетъчната мембрана на неврона.

Уилям Мередит, американски поет (1919-2007).
Автор е на книгите "Говор с усилие" (1997), "Пристрастни описания" и др.
 
Сами Биджерано - Сабин, български график, приложник и живописец (1920-2007).
От 1946 г. е член на Съюза на българските художници, сред основателите на Творческия фонд на съюза. От 1966 г. живее извън страната, предимно в Израел.  Работил е в областта на дизайна, експериментира в области, непознати дотогава за художниците. Един от новаторите на пространственото оформление в България. Поставя началото на модерния интериор в търговската мрежа. Носител е на "Златен орден на труда" (1954), на  орден "Кирил и Методий" (1955, 1965).

Джаафар Мохамед Нимейри, судански политик (1930-2009).
Президент на Судан (25 май 1969-6 април 1985). Той въвежда ислямския закон шериат, който все още се прилага в северната част на Судан. Поема поста президент на Судан на 25 май 1969 г. с военен преврат срещу президента Исмаил Азхари. На 6 април 1985 г. е свален от поста с военен преврат.

Олег Макаров, съветски космонавт (1933-2003).
Участва в полетите на космическите кораби "Союз-12" (27-29 септември 1973), "Союз-18-1" (5 април 1975), "Союз-27" (10-16 януари 1978) и "Союз Т-3" (27 ноември-10 декември 1980). Два пъти Герой на Съветския съюз (1973, 1978).

Жан-Клод Бриали, френски режисьор, актьор и сценарист (1933-2007).
За пръв път се появява в киното във филма "Елена и мъжете" (1956). Участвал е във филмите "Асансьор за ешафода" (1957) и "Любовниците" (1958), "Четиристотинте удара (1959), "Коляното на Клер" (1970) и др. Работи и като режисьор в телевизията и киното. Създал e близо 20 филма, сред които "Шипка" (1971), "Злополуките на Софи" (1981) и др. Носител на награда на кинофестивала в Сан Себастиан за филма "Шипка" (1972).

Георги Божилов - Слона, български художник (1935-2001).
Работи основно в областта на кавалетната живопис. Създава портрети, пейзажи, фигурални композиции. Реализирал е повече от 25 самостоятелни изложби в България и чужбина (СССР, Турция, Полша). Сред творбите му са стенопис в Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив, мозайка в Централната поща, сграфито при Художествената галерия в "Старинен Пловдив" и др. На 30 май 2001 г. загива в автомобилна катастрофа, пътувайки от Бургас за Царево, за откриването на негова изложба. През 2002 г. на него име е учредена фондация "Георги Божилов - Слона", която през 2013 г. превръща родната къща на художника в Пловдив в къща музей "Георги Божилов - Слона". Удостоен е със званието "Заслужил художник" (1979). Носител на наградата на Съюза на българските художници (1964), на наградата за живопис "Владимир Димитров - Майстора" за 1983 г. (1984), на наградата "Атанас Яранов" за особени постижения в изкуството (2 септември 1996), на Националната награда за живопис "Захари Зограф" (2001), на орден "Народна република България" втора степен (юни 1985).

Жан-Клод Бриали, френски режисьор, актьор и сценарист (1933-2007).
За пръв път се появява в киното във филма "Елена и мъжете" (1956). Участвал е във филмите "Асансьор за ешафода" (1957) и "Любовниците" (1958), "Четиристотинте удара (1959), "Коляното на Клер" (1970) и др. Работи и като режисьор в телевизията и киното. Създал близо 20 филма, сред които "Шипка" (1971), "Злополуките на Софи" (1981) и др. Носител на награда на кинофестивала в Сан Себастиан за филма "Шипка" (1972). От 1986 г. е собственик на театър "Буф паризиен".

Ангел Василев, български художник (1947-2014).
Реализирал е над 50 самостоятелни изложби в България и чужбина: САЩ, Франция, Япония, Италия и др.

Нончо Воденичаров, български каскадьор, певец, актьор и политик (1955-2009).
Участвал е като каскадьор в близо 40 филма, сред които "Време разделно" и "Хан Аспарух". Има издадени два самостоятелни албума "Обич" (2005) и "У дома" (2009). Кмет на Раднево (2 ноември 2003-30 май 2009). Почетен гражданин на Копривщица (5 септември 2003). Умира на 30 май 2009 г. в резултат на масивен инфаркт по време на участие в телевизионното предаване "Сървайвър 4" на филипински остров.
/КГ/АЯ