site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 26 май в историята

26 май 2024 г., неделя, 21-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 4 Неделя след Пасха – на Разслабления. Св. ап. Карп. Св. мчк Георги Софийски, най-нови.

В България се отбелязва:

Празникът на Асеновград.  Отбелязва се с решение на Общинския съвет 193 от 23 април 2008 г. през последната неделя на месец май.

Празникът на град Златица. Отбелязва се по традиция през последната неделя на месец  май.

По света се отбелязва:

Националният празник на Грузия. Ден на независимостта (1991).

Националният празник на Туркменистан. Ден на туркменистанския килим.
Oтбелязва се през последната неделя на май. От 1992 г. получава статут на национален празник. През последните години основните чествания се провеждат в единствения в света музей на туркменистанския килим в Ашхабад, Туркменистан.

На този ден в България:

1879 - Oткрит е Върховният съд на Княжество България. Пръв негов председател е Димитър Греков, а членове - Марко Балабанов, Христо Стоянов и Иван Пенчович. Със Закон за устройството на съдилищата в България, приет от 2-ото Народно събрание на 25 май 1880 г., Върховният съд на Княжество България се преобразува във Върховен касационен съд (ВКС). Неговото предназначение е било да осъществява висш съдебен надзор на всички съдилища в страната. Съдът не е решавал делата по същество, а задачата му е била да следи за точното спазване на закона и еднаквото му прилагане от останалите съдебни органи. Бил е компетентен да решава въпросите за възобновяване на приключили наказателни и граждански дела. Дисциплинарните дела срещу съдиите са се разглеждали от Общото събрание на Върховния касационен съд. При Върховния касационен съд е имало един прокурор и негови помощници, броят на които е бил определян съобразно нуждите на съда. По силата на Конституцията на Народна република България (НРБ) от 4 декември 1947 г. ВКС престава да съществува като висша съдебна институция. Създава се Върховен съд на НРБ, чиито членове са избирани от Народното събрание. С Конституцията на Република България, приета от VII Велико народно събрание на 12 юли 1991 г., Върховният касационен съд се възстановява. Съгласно чл. 124 от Конституцията Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. ВКС е конституиран на 20 ноември 1996 г. от Висшия съдебен съвет.

1924 - В Париж, Франция, по време на 13-я конгрес на Международната федерация по футбол (ФИФА), който се провежда от 24 до 26 май 1924 г., отделът по футбол на Българската национална спортна федерация (БНСФ) е приет за член на ФИФА. БНСФ е представлявана от 5-членна делегация, начело с нейния председател Димитър Иванов. В състава на българската делегация влизат още Александър Дякович, Сава Киров, Павел Грозданов и Христо Енев.

1948 - Създаден е Съюз на журналистите в България, като единна обществена, културно-просветна и професионална организация на работниците от печата, след обединяването на Съюза на журналистите (учреден на 24 декември 1944 г.), Съюза на периодичния печат и Дружеството на столичните журналистите (основано през 1908). В края на 1950 г. Съюзът на журналистите в България преустановява своето самостоятелно съществуване и се влива в обединения Профсъюз на работниците от просветата, печата и политико-обществените учреждения. На мястото на съюза се създава Централен дом на журналистите, който продължава своята дейност до 12 юни 1955 г., когато се създава  Съюзът на българските журналисти, който е продължител на Съюза на журналистите в България.

2001 - В София е открита учредителна конференция на Балканския политически клуб под мотото "Да европеизираме Балканите". Форумът е по идея на бившия президент Желю Желев. В конференцията участват президентът на Румъния Йон Илиенску, бившите държавни ръководители на Турция - Сюлейман Демирел, на Румъния - Емил Константинеску, на Република Македония - Киро Глигоров, бившият министър-председател на Албания - Фатос Нано, и други политически лидери.

2002 - На тържествена меса на централния площад в Пловдив папа Йоан Павел Втори провъзгласява за блажени тримата католически свещеници Камен Вичев, Йосафат Шишков и Павел Джиджов, осъдени на смърт на 3 октомври 1952 г. по обвинение в създаване на шпионска и заговорническа католическа организация в България и разстреляни на 11 срещу 12 ноември 1952 г. Папата обявява датата 13 ноември за ден на техния рожден ден на небето, на която да се чества тяхното възпоменание по църковния католически календар. Тримата са набедени за шпиони и са разстреляни заедно с монсеньор Евгений Босилков, когото папа Йоан Павел Втори провъзгласява за блажен на 15 март 1998 г. Тържествена меса е отслужена от папата в рамките на посещението му в България от 23 до 26 май 2002 г.

2005 - В София е открит регионален франкофонски център за страните от Централна и Източна Европа на основата на подписана спогодба между България и Международната организация на франкофонията  на 2 септември 2004 г. в Париж, Франция.

2013 - В Стара Загора е произведен референдум, на който жителите на Стара Загора трябва да отговорят на въпроса: "Да бъде ли закрит Централният артилерийски технически изпитателен полигон "Змейово?".  Инициативата е на старозагорски граждани, според които в региона атмосферният въздух и околната среда са замърсени и има повишен риск от заболявания. Избирателната активност е 19, 93 процента.  Референдумът е невалиден, тъй като не са гласували поне 71 728 души от имащите право на глас 149 434 души, или 48 процента, толкова колкото на последните местни избори през 2011 г.  От общо действителните бюлетини 29 557 "за" закриването на полигона са гласували 28 008 души, а "против" – 1549 души. 

2014 - Върховният касационен съд потвърждава оправдателната присъда на бившия кмет на Сливен Йордан Лечков по делото за  водния цикъл в града. През 2013 г. Пловдивският апелативен съд оправдава Йордан Лечков, който обжалва присъда от две години затвор за това, че е сключил неизгодна сделка и е оскъпил ремонтните дейности за реконструкцията на водопроводната мрежа в кв. "Дружба" в гр. Сливен.

2019 – Произведени са избори за 17 членове на Европейския парламент от България по пропорционалната изборна система с национални кандидатски листи на партии и коалиции и инициативни комитети. За участие в изборите са регистрирани 318 кандидати от 13 партии, 8 коалиции и 6 независими кандидати. Това са четвъртите избори за членове на Европейския парламент от България след проведените такива през 2007 г., 2009 г. и 2014 г.

2021 - Министерският съвет приема решение за освобождаване на настоящия председател на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) Димитър Георгиев и предлага на президента да издаде указ за неговото освобождаване, а на негово място да бъде назначен Пламен Тончев.

2023 - В България се пуска в употреба пощенско-филателното издание, което е част от инициативата на европейските пощенски оператори да посветят издание за Деня на Европа на подкрепата за Украйна. Изданието е на тема „Европа 2023 - Мирът най-голямата ценност на човечеството“. То се отпечатва с еднакво изображение във всяка страна от ЕС. Мотивът за дизайн е на Люксембургски пощи. Проектът е избран измежду 29 кандидатури. Българското издание е серия от две пощенски марки. Вторият проект изобразява българската шевица като символ на националната идентичност.

На този ден по света:

1807 - Начало на процеса срещу Арън Бър, вицепрезидент на САЩ (4 март 1801-3 март 1805), по обвинения в измяна. Процесът завършва на 1 септември 1807 г. Арън Бър е обявен за невинен.

1868 - Във Вашингтон, САЩ, президентът Андрю Джонсън е отстранен от длъжност по обвинение за неспазване на Закона за структурата на кабинета. Той е първият американски държавен глава, подложен на процедура за импийчмънт (отстраняване от длъжност). Процедурата започва на 24 февруари 1868 г. През февруари 1867 г. Конгресът на САЩ приема Закон за структурата на кабинета (Tenure of Office Act), съгласно който назначаването и освобождаването на членовете на правителството може да се осъществява само с одобрението на Конгреса. На 12 август 1867 г. президентът Андрю Джонсън освобождава министъра на отбраната Едуин Стантън и назначава на негово място Юлисис Грант, а на 13 януари 1868 г. Сенатът (горната камара) на Конгреса (парламента) го възстановява на поста. На 21 февруари 1868 г. президентът Андрю Джонсън отново освобождава Едуин Стантън и назначава на негово място Лоренцо Томас. На 24 февруари 1868 г. Камарата на представителите приема резолюция за започване на процедура по импийчмънт срещу президента Андрю Джонсън за неспазване на Закона за структурата на кабинета. На 30 март 1868 г. съдийският състав на Сената започва работа. Разследването приключва на 16 май 1868 г., когато е първото гласуване в Сената, а второто е на 26 май 1868 г. , когато президентът Андрю Джонсън е оправдан само по две от повдигнатите срещу него 11 обвинения.

1896 - В САЩ за пръв път е публикуван индексът Дау Джонс, който следи за състоянието на промишлените предприятия на американския фондов пазар. Индексът е създаден от редактора на в. "Уол Стрийт Джърнал" и основателя на компанията "Дау Джонс" Чарлз Дау и представлява съвкупен показател на стойността на акциите на 30 големи компании на Нюйоркската фондова борса.

1897 - В Лондон, Великобритания, е публикуван романът "Дракула" на ирландския писател Брам Стокър.

1942 - В Лондон, Великобритания, е подписан Съюзен договор между Великобритания и СССР за война срещу хитлеристка Германия и нейните съюзници в Европа и на Договор за сътрудничество и взаимна помощ след войната. Договорите са подписани от министъра на външните работи на Великобритания Антъни Идън и от министъра на външните работи на СССР Вячеслав Молотов за срок от 20 години. През 1955 г. СССР анулира договора във връзка с присъединяването на британското правителство към споразумение за превъоръжаване на Западна Германия.

1952 - В Бон, Германия, е подписан Договор за отмяна на окупационния статут на Федерална република Германия между Великобритания, САЩ и Франция - от една страна, и Федерална република Германия - от друга. Окупационният статут е въведен на 21 септември 1949 г., отменен е на 5 май 1955 г. с влизането в сила на Парижките споразумения от 1953 г.

1969 - В Богота, Колумбия, е създадена Андската група (Андски пакт) от Боливия, Еквадор, Колумбия, Перу и Чили. Петте южноамерикански държави подписват Картахенския договор, който е ръководен документ на организацията с цел съвместно подобряване на стандарта на живот чрез интегриране на икономическото и социалното сътрудничество. На 30 октомври 1976 г. Чили се оттегля от организацията. Венецуела е член на организацията от 13 февруари 1973 г. до 22 април 2006 г. На 11 март 1996 г. в Трухильо, Перу, пактът прераства в Андска общност, която има за задача да ускори сключването на латиноамерикански съюз по подобие на Европейския съюз.

1972 - В Москва, СССР, е подписан Договор между СССР И САЩ за ограничаването на стратегическите нападателни оръжия (САЛТ-1) от генералния секретар на ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Леонид Брежнев и от президента на САЩ Ричард Никсън. Договорът влиза в сила на 3 октомври 1972 г. и е в сила до 2 октомври 1977 г. Документът предвижда ограничаване количеството на пусковите устройства за междуконтинентални балистични ракети, на пусковите устройства за балистични ракети на подводници и за ограничаване количеството на съвременните подводници с балистични ракети.

1986 - Европейската общност (ЕО) приема за свое знаме син флаг с 12 златни звезди.
Звездите символизират идеалите за единство, солидарност и хармония между страните в Европа. Историята на знамето започва през декември 1955 г., когато е одобрено от Съвета на Европа. На 25 октомври 1955 г. Парламентарната асамблея единодушно приема синия флаг с 12 златни звезди за флаг на Съвета на Европа. На 9 декември 1955 г. флагът е одобрен от Комитета на министрите на Съвета на Европа, а на 13 декември 1955 г. тържествено е издигнат в Париж, Франция. През 1983 г. Европейският парламент приема решение знамето да се използва от Европейската общност. На 21 април 1986 г. Съветът на министрите приема решение  Европейската общност да има свое знаме и да приеме знамето на Съвета на Европа. Официално от 26 май 1986 г. синият флаг с 12 звезди е знаме на Европейската общност.

1993 - Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 827 за създаване на Международен съд за военните престъпления в бивша Югославия. Съдът започва работа на 17 ноември 1993 г. От 1 юли 2013 г. функциите му са поети от Международния остатъчен механизъм за криминалните трибунали, а Международният съд за военните престъпления в бивша Югославия функционира до 31 декември 2017 г., докато приключи всички дела на първа и втора инстанция, разглеждани от него.

1997 - Конференция за помирение с аборигените в Австралия, на която министър-председателят Джон Хауард поднася извинения за политиката на асимилация, прилагана от Австралия.

1999 - Британската кралица Елизабет Втора открива местния парламент на Уелс на тържествена церемония в Кардиф, Уелс. Основава се първият самостоятелен парламент в историята на Уелс.

2001 - Френски високоскоростен влак поставя световен рекорд, пресичайки територията на страната със средна скорост 306 км/ч. Влакът изминава разстоянието от 1063 км между градовете Кале и Марсилия за 3 и половина часа.

2006 - Официално е открита новата Централна жп гара на Берлин - най-голямата в Европа. Тя е издигната на мястото на старата гара Лертер и се намира близо до канцлерството. От нея се вижда стъкленият купол на Райхстага. Сградата е пететажна с подобен на катедрала купол от стъкло и слънчеви панели, 59 ескалатора и 37 асансьора, търговски център с 80 магазина и ресторанти. Архитект на проекта е Майнхард фон Геркан, главен инженер - Хани Азер. Строителството й продължава 10 години и възлиза на 700 млн. евро.

2013 - В Опленац, Централна Сърбия, в криптата на църквата Свети Георги, с най-високи държавни почести са погребани тленните останки на четирима членове на югославското кралско семейство Караджорджевич. Литургията се води от сръбския патриарх Ириней. Останките на крал Петър Втори са докарани в Сърбия от САЩ през януари 2013 г. Тези на съпругата му кралица Александра са пренесени от Гърция, на майка му кралица Мария - от Великобритания, а на брат му принц Андрей - от САЩ. Членовете на кралското семейство са погребани на различни места, където те живеят в изгнание, след като комунистическият режим в Югославия след Втората световна война (1939-1945) им забранява да се завърнат в страната. 

2015 - Южнокорейският поет и борец за демокрация  Ким Чи-ха получава 1,5 млрд. вона (1,36 млн. долара) компенсация за това, че погрешка е бил в затвора през 70-те години на 20 век. Той е осъден на смърт през 1974 г. заради участието си в студентски заговор за сваляне на правителството и авторството си на статии, в които обвинява тогавашните власти на Република Корея в мъчения. Освободен е след 10 месеца в резултат на международен натиск. На повторен съдебен процес по негово искане през 2013 г. той е признат за невинен.

2017 - Властите в Турция отстраняват от длъжност над 4000 съдии и прокурори, заподозрени във връзки с опита за преврат на 15 юли 2016 г. Над 100 000 държавни служители и служители в частния сектор са уволнени в рамките на извънредното положение, което страната обявява след неуспешния опит за преврат.

2018 - Китай и Буркина Фасо установяват дипломатически отношения, три дни след като Буркина Фасо прекъсва връзките си с Тайван. От началото на века различни африкански страни прекъсват отношенията си с Тайван, за да се възползват от сътрудничеството с Китай. Тайван обвинява Китай, че подмамва приятелите му с предложения за щедри помощи. Китай отрича това и подчертава, че Тайван е част от Китай и няма право на официални дипломатически връзки с други страни.

2020 - В полунощ влиза в сила решение на Конституционния съд на Коста Рика, с което се разрешават еднополовите бракове в страната. Коста Рика е първата държава в Централна Америка и 28-ата страна членка на ООН, узаконила еднополовите бракове. Тя е и шестата латиноамериканска страна след Аржентина, Бразилия, Еквадор, Колумбия и някои щати в Мексико, узаконили еднополовите бракове.

2021 - В САЩ Карин Жан-Пиер става първата чернокожа жена и първата хомосексуалистка говорител на Белия дом.

2022 - В Аахен, Германия, беларуските активистки Светлана Тихановска, Вероника Цепкало и Мария Колесникова са удостоени с наградата "Карл Велики" - отличие, връчвано от 1950 г. от германския град Аахен за заслуги към европейското единство. Трите се борят за граждански права и изиграват роля при протестите срещу спорното преизбиране на президента Александър Лукашенко през август 2020 г.

2023 - Тръгва първият директен нощен влак между Брюксел (Белгия) и Берлин (Германия), опериран от нидерландско-белгийската жп компания "Юропиън слийпър". По разписание първият влак от Брюксел потегля в 19:22 часа (20:22 часа българско време) и пристига в Берлин в 08:01 часа (09:01 часа) българско време. Разстоянието между двата града е около 770 км.

Родени на този ден българи:

акад. Николай Лилиев (ист. име Николай Михайлов Попиванов), поет, преводач и театрален деец (1885-1960).
Публикува стихове в сп. "Ново общество" и сп. "Демократически преглед" (1905-1906). През 1910 г. е представен с 14 стихотворения в първата "Антология на българската поезия. От Вазова насам", съставена от Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов. Учител в Търговската гимназия в Пловдив (1912-1913) и в Свищов (1913-1915). Участва в Първата световна война (1914-1918) като кореспондент. От началото на 1920 г. е съредактор и постоянен сътрудник на сп. "Златорог". Драматург на Народния театър "Иван Вазов" (1924-1928; 1934-1960). Автор е на стихосбирките "Птици в нощта" 1918 (1919), "Лунни петна" (1922), "Стихотворения" (1931), "Стихотворения" (1960), "Събрани съчинения" (3 т. 1964), "Стихотворения" (1968 и 1974), "Поезия" (1985). Превежда поезия от френски, английски, немски и руски език. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1955), на орден "Народна република България"  първа степен (1960).

Стефан Груев, журналист, писател и публицист (1922-2006).
Издава в Париж, Франция, емигрантския вестник "Български народ" (1947-1948). Работил е в радио "Свободна Европа" и в българската секция на Би Би Си. Директор на Бюрото на френското списание "Пари мач" в Ню Йорк (1957-1977).  Той е и първият българин, стъпил на Антарктида (1971-1972). Съосновател на Американския университет в България (1991), „доктор хонорис кауза“ на университета (12 май 2002). Автор е на осем книги на френски и английски език, три от които са преведени и издадени на български - "Корона от тръни" (1991), "Проектът Манхатън Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели" (1998), автобиографичната "Моята одисея" (2002). Носител на орден "Мадарски конник" първа степен за особено големия му принос за популяризиране на българската култура по света, за развитието на историческата наука в България и по повод 80 години от рождението му (17 май 2002).

проф. Иван Матев, български лекар хирург (1925-2012).
Работи в областта на ортопедията и травматологията, специалист по хирургия на ръката, ръководител на първата клиника в тази област в България и една от първите в света. Председател на Съюза на учените в България (1990-1998), и негов почетен председател (от 1998). Депутат в 38-ото Народно събрание (17 юли 2000-19 април 2001).  Автор и съавтор на около 200 научни статии и монографии. Носител на Голямата награда на Съюза на научните работници в България за високи научни постижения в медицината, публикувани в чужбина (1972), на наградата на университета "Джонс Хопкинс" в САЩ за приноси в световната хирургия на ръката (1982). Удостоен е с почетно звание "Пионер в хирургията на ръката" на Международния конгрес по хирургия на ръката във Ванкувър, Канада (1998). Носител на орден "Стара планина" първа степен (4 юли 2000) и др.

Григор Вачков, актьор (1932-1980).
Играл е във  Врачански народен театър (1955-1956) и Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1956-1980). Запомнящи се са ролите му в пиесите на писателя Йордан Радичков - "Лазарица" и "Суматоха". Има роли в 44 български игрални филма, сред които "Хитър Петър" (1960), "Тютюн" (1962), "Смърт Няма" (1963) "Горещо пладне" (1966), "Бялата стая" (1968), "Последно лято" (1974), "Мъжки времена" (1977), "Мера според мера" (1981), в телевизионния сериал "На всеки километър" (1969-1971), в телевизионните адаптации по Йордан Радичков "Яйцето"(1979) и др. Удостоен със званията "Заслужил артист" (1969), "Народен артист" (1978). Лауреат на Димитровска награда (колективна за филма на "Всеки километър", 1971). Удостоен със званията "Заслужил артист" и "Народен артист" (1978). Носител на златен медал за ролята на Иван Ефрейтор (от филма "Последно лято") на фестивала за авторски филми в Сан Ремо, Италия (1974), наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостно творчество (1981, посмъртно) и др.

проф. Захари Карамфилов, икономист и политик (1935-2005).
Дългогодишен преподавател в Икономически университет-Варна. Депутат от VII Велико народно събрание (1990-1991). Председател на Националния статистически институт (19 юли 1991-20 май 1998). Член  на Българската социалдемократическата партия (БСДП) (1992-2003), член на Националния комитет и на Изпълнителното бюро на БСДП (1992-1995). Един от основателите (1995) на Движение за социален хуманизъм в БСДП (от 2003 г. е партия), заместник-председател на партия "Движение за социален хуманизъм" (2003-2005). През 1997 г. е избран за индивидуален член на Международния статистически институт. Сред научните му трудове са "Автоматизирана система за планиране на производствената програма" (1975), "Проектиране структурата на управленския апарат" (1975), "Матрично моделиране на производствено-финансовия план на машиностроителните предприятия" и др.

Климент Денчев (Бате Климбо), актьор и художник (1939-2009).
От 1969 г. до 1975 г. участва в рубриката "Климент пее и рисува" на детското предаването "Лека нощ, деца" на Българската национална телевизия, където разказва весели и увлекателни истории, като през това време рисува върху стъкло. Популярен е с участието си заедно с актрисата Жоржета Чакърова в рубриката "Магазинчето на приказките", излъчвани също  в "Лека нощ, деца". От 1978 г. до смъртта си живее в Монреал, Канада. Участвал е в над 60 филма, сред които  "Сбогом, приятели!" (1970), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Козият рог" (1972), "Баща ми бояджията" (1974), "Откъде се знаем?" (1975), "Басейнът" (1977), "Тайфуни с нежни имена" (1979), "Разследване" (2006) и др.

Тивериополски епископ Тихон (светско име Христо Георгиев Иванов), църковен деец (1945).
Един от основателите на хор "Йоан Кукузел". Библиотекар в Светия Синод (1973-1975).  В продължение на девет години е началник на синодалния отдел "Богослужебен". Бил е секретар на Западно и Средноевропейския митрополит Симеон в Берлин, Германия, и настоятел на българския храм в Рим, Италия. Освен богословско образование епископ Тихон има и медицинско. Пенсиониран фелдшер е, работил е десетилетия в Германия в болнично отделение по инфекциозни болести. Приема монашество и името Тихон през ноември 2000 г., след което е ръкоположен за дякон, а няколко дни по-късно е ръкоположен за йеромонах. В архимандритско достойнство е възведен на 8 юли 2001 г. На 6 юли 2003 г. е ръкоположен за Тивериополски епископ. Председател на настоятелството на храм-паметника "Св. Александър Невски" (2010-12 декември 2015).

Нешка Робева, състезателка и треньорка по художествена гимнастика и хореограф (1946).
Национална състезателка по художествена гимнастика (1966-1973). На световни първенства е спечелила четири сребърни медала и пет бронзови: през 1967 г. в Копенхаген, Дания (един бронзов медал), през 1969 г. във Варна, България (три сребърни и един бронзов медал), през 1971 г. в Хавана, Куба (един сребърен и един бронзов медал), и през 1973 г. в Ротердам, Холандия (два бронзови медала). Треньор на националния отбор по художествена гимнастика на България (1974-1999) и треньор в спортен клуб "Левски-Спартак" (1976-1999). Годините, през които е треньор, са наречени "златен век" на българската школа, а нейните европейски и световни шампионки - "златните момичета на България". Медалите, спечелени за този период, са 294 - 143 златни, 88 сребърни и 63 бронзови. Треньор на България за 1984 г. Под нейно ръководство българските момичета печелят 7 абсолютни световни, 10 европейски и 2 вицеолимпийски титли. През 2000 г. създава трупа "Нешанъларт", с която представя съвременна интерпретация на българския и балкански фолклор. Режисьор, сценарист, хореограф и продуцент на музикално танцовите спектакли: "Два свята", "Орисия", "Готови ли сте", "Триптих",  "Арамии", "Бежанци", "Мистерията Еньовден", "Среща в спомените", "Купонът", "Видрица", "Забравени", "Разбъркай го - да се оправи".  Тя е един от учредителите на Обществения комитет за екологична защита на Русе (1988). Депутат  в VII Велико народно събрание (1990-1991). Удостоена със званията "Заслужил майстор на спорта" (1967) и "Герой на социалистическия труд" (1983). Треньор на България за 1984 г. Носител на орден "Георги Димитров" (1981, 1983, 1985), орден "За вярна служба под знамената" (5 май 2002). Носителка на японско държавно отличие - Орден на изгряващото слънце - Златни лъчи с розетка, за приноса й за постигане на взаимно разбирателство и утвърждаване на добрите контакти между Япония и България, както и за ролята й в развитието на художествената гимнастика в Япония (17 февруари 2016). Почетен гражданин на София (2004). Почетен гражданин на Русе (24 март 2016).  На 18 май 2016 г. в отворено писмо до Министерския съвет и медиите Нешка Робева отказва да получи орден "Стара планина" първа степен заради дискусията  между министрите в Министерския съвет на 17 май 2016 г. за удостояването й с ордена, когато със седем министерски гласа "за" и шест "против" е взето решение да бъде предложена на президента за удостояване с ордена.  Удостоена е с Почетния знак на президента  на България (17 май 2021).

Амадеус Кръстев, еколог (1950-2008).
Член на Зелената партия в България (1989-1991). Един от участниците в "Града на истината" (юли-август 1990). Национален координатор на Независимо дружество "Зелени патрули" (1992-24 септември 2008). Бил е председател на Координационния съвет на Алианс на неправителствените природозащитни организации "Витоша 2002".

Емил Радев, адвокат и политик (1971).
Специалист в сферата на търговското, финансовото, административното, международно-частното и гражданското право. Бил е адвокат към Адвокатска колегия - Варна. Бил е общински съветник във Варна. Депутат в 41-ото и 42-ото Народно събрание (2009-2014). Член на Европейския парламент (2014-2019). От 2 юли 2019 г. е член на Европейския парламент.

Боил Банов, режисьор и политик (1971).
Бил е режисьор е на постановки в различни театри в страната: Народен театър "Иван Вазов", Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов", Открита сцена "Сълза и смях", Драматично-куклен театър "Иван Димов" в Хасково и др. Бил е директор на  Драматично-куклен театър "Иван Димов" в Хасково. Сред по-известните му постановки са: "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари" от П. К. Яворов, "Вампир" от А. Страшимиров, "Сако от велур" от Станислав Стратиев, "Пет жени в еднакви рокли" от Алън Бол. Заместник-министър на културата (14 август 2014-4 май 2017). Министър на културата (4 май 2017-12 май 2021).

На този ден са родени и:

Уилям Пети, английски учен (1623-1687).
Полага основите на Трудовата теория за стойността (ТТС) и въвежда нов метод на икономически анализ. Автор е на  "Трактат върху таксите и данъците" (1662), "Нещо за парите" (1682) и др.

Аугуст Копиш, немски художник и поет (1799-1853).

Едмон дьо Гонкур, френски писател (1822-1896).
Пише в съавторство с брат си Жул дьо Гонкур. Едмон дьо Гонкур завещава състоянието си за учредяването на Академия "Гонкур", в която са включени писатели, непризнати от Френската академия. От 1903 г. академията присъжда всяка година литературната награда "Гонкур". Първата литературна награда "Гонкур" е връчена на 21 декември 1903 г. на  Джон-Антоан Но за романа му "Вражеска сила".

Робърт Джеймс Фицсимънс (име в бокса: Боб Симънс), английски боксьор (1863-1917).
Той е първият боксьор, който последователно става шампион в 3 различни категории - средна, полутежка и тежка.

Анри Фарман, френски авиоконструктор, летец и индустриалец (1874-1958).
Поставя световен рекорд за продължителността на полет от 234,3 км (145,59 мили) със самолет "Фарман III" (1909). През 1912 г. братята Фарман основават завод за производството на самолети за военни и учебни цели.

Витезслав Незвал, чешки поет, композитор и художник (1900-1958).

Джон Уейн (ист. име Мелиън Майкъл Морисън), американски актьор, режисьор и продуцент (1907-1979).
Участвал е във филмите "Най-дългият ден" (1962), "Следотърсачите" (1956), "Рио Гранде" (1950), "Големият път" (1930) и др.

Алексей Арбузов, съветски драматург (1908-1986).

сър Александър Матю Бъзби (Мат Бъзби), шотландски футболист и треньор (1909-1994).
Футболен мениджър на английския футболен клуб "Манчестър юнайтед" (1945-1969; 1970-1971). След самолетната катастрофа на 6 февруари 1958 г.  в Мюнхен, Германия, известна като Мюнхенска трагедия, при която загиват 23 души, от които 8 футболисти, трима от персонала на клуба и 8 британски спортни журналисти Мат Бъзби, който е сред оцелелите, се заклева да възpoди "Манчестър Юнайтед" и да го направи най-добрия отбор в Европа. Десет години по-късно, през 1968 г.,  "Манчестър Юнайтед"  печели Купата на европейските шампиони (дн. Шампионска лига). През 1969 г. Мат Бъзби е удостоен с ордена на Британската империя (почетно рицарско звание).  През май 1996 г. на вxода на cтадион "Oлд Тpафоpд" е издигната негова бронзова скулптура.

Янош Кадар, унгарски политик (1912-1989).
Секретар на ЦК на Унгарската социалистическа работническа партия (УСРП) (28 март 1985-25 юни 1987). Генерален секретар (28 март 1985-22 май 1988) и председател на УСРП (22 май 1988-9 май 1989).

Пеги Лий, американска джазпевица, актриса и композиторка (1920-2002).

Стан Мортенсен (Стенли Хардинг Мортенсен), английски футболист и треньор (1921-1991).

Майлс Дейвис, американски джазмузикант, тромпетист и композитор (1926-1991).
Носител на музикалните награди "Грами" (1986, 1989, 1990).

Левън Хелм, американски музикант (1940-2012).
Барабанист на американската рокгрупа Тhe Band.

Мухамед Ахмед Фарис, сирийски космонавт (1951-2024).
Първият сирийски космонавт. Участник в първия съветско-сирийски космически полет на борда на кораба "Союз ТМ-3" и на Орбиталния комплекс "Мир" (22-30 юли 1987), съвместно с Александър Викторенко (Русия) и Александър Александров (България). Герой на Съветския съюз (1987).

Сали Райд, американски астронавт (1951-2012).
Първата американка (и третата жена в света), полетяла в космоса на космическата совалка "Чалънджър" (18 юни 1983).

Хелена Бонъм Картър, британска актриса (1966).
Участвала е във филмите "Стая с изглед" (1985), "Крилете на гълъбицата" (1997),"Боен клуб" (1999), "Хенри  VIII" (2003), "Кралската реч" (2010), "Алиса в страната на чудесата" (2010) и др.

Лука Тони, италиански футболист (1977).
Печели златен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия с националния отбор по футбол. Носител на "Златната обувка" за 2006 г.

Това е денят на смъртта на:

Александър Баумгартен, немски философ (1714-1762).
Родоначалник на естетиката като философска дисциплина.

Франтишек Палацки, чешки историк и политик (1798-1876).
Активен участник в Чешкото възраждане през 19 в., наричан баща на чешката историография и баща на отечеството. Известен с петтомния си труд "История на чешкия народ в Бохемия и Моравия" (1836-1867).

Абд Ал Кадир, алжирски поет, оратор и пълководец (1808-1883).
Водач на съпротивата срещу френската колонизация (1830-1847). Национален герой на Алжир.

Борис Дрангов, български военен деец и педагог (1872-1917).
Участник в Илинденско-Преображенското въстание  като войвода на чета (1903), в Балканската война (1912-1913), бил е командир на 9-и пехотен полк по време на Първата световна война (1914-1918), в която загива. Автор на публикации по военна педагогика, на книгата "Помни войната! Съвети за строеви офицери" (1916) и др.

Пресиян Дюгмеджиев, български музикант и педагог (1880-1967).
Като учител в Шуменската девическа прогимназия и гимназия ръководи оркестъра при читалище "Архангел Михаил" (дн. "Добри Войников-1856"). През 1902 г. организира китаро-мандолинен оркестър при читалището, който е един от първите в България. От 1920 г. до края на живота си се установява във Варна, където като учител по музика в Мъжката гимназия ръководи хор и симфоничен оркестър (1927-1928). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен, "Орден за гражданска защита" втора степен и "Народен орден на труда".

Иван Йончев, български поет (1884-1918).
Сътрудничи на списанията "Български сбирка", "Народна армия", "Българан" (1916-1924). Автор на стихотворението "Един завет" (1915), по чийто текст композиторът Георги Шагунов създава музиката за марша на Българската армия. Тема на поезията му е патриотизмът,  въодушевлението и героизмът на българския войник. Автор на интимна лирика: "Есенни листа" (1908), "Родни  песни", (1914), "Стихотворения" (1917), "Цветя" (1917).

Мартин Хайдегер, немски  философ (1889-1976).
Един от основоположниците на немския екзистенциализъм.

Цола Драгойчева, български политик (1898-1993).
Участник в Септемврийското антифашиско въстание (1923). След Априлските събития (1925) е осъдена на смърт, но смъртната й присъда е заменена с доживотен затвор. През 1932 г. е амнистирана. От 1937 г. е член на Централния комитет на Българската работническа партия (ЦК на БРП), а от 1940 г. е член на Политбюро на ЦК на  БРП. Участва в Съпротивителното движение (1941-1944). През 1941 г. е затворена в концлагера "Св. Никола", откъдето бяга. През юли 1942 г. е осъдена за втори път на смърт (задочно) по процеса срещу ЦК на БРП. Главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт (1944-1948). От 1945 г. е член на Изпълнителния комитет на Международната федерация на демократичните жени. Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), VI Велико народно събрание (1946-1949), и от 1-ото до 9-ото Народно събрание (1949-1990). Министър на пощите, телеграфите и телефоните (11 декември 1947-1 февруари 1957). Председател на Националния комитет за защита на мира (1949-1952). Член на Политбюро на ЦК на БКП (1966-1984). Член на Държавния съвет (1976-1986). Автор на мемориалните книги: "Повеля на дълга"(1972), "Щурмът"(1975), "Победата"(1979), "Избрани съчинения"(1978). Удостоена със званията "Герой на социалистическия труд (6 март 1963), "Герой на Народна република България " (17 август 1968). Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (10 януари 1985) и на  съветските ордени "Дружба между народите" (20 септември 1973) и "Почетен знак" (17 август 1988).

Борис Велчев, български политик (1914-1995).
Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП) (7 юни 1958-12 май 1977), секретар на ЦК на БКП (1959-1977) и член на Политбюро на ЦК на БКП (14 ноември 1962-12 май 1977). Председател на Комитета за партиен и държавен контрол при ЦК на БКП (27 ноември 1962-12 март 1966). Член на Държавния съвет (8 юли 1971-17 юни 1981). Председател на Български комитет за балканско разбирателство и сътрудничество (10 юни 1982-12 юли 1988). Депутат от 4-ото до 7-ото Народно събрание (1962-1981) и в 9-ото Народно събрание (15 декември 1988-3 април 1990).

Илия Галчев, български писател (1917-2011).
Дългогодишен изследовател на архиви по проблемите на Възраждането.  Публикува повече от 200 статии с икономическо и политическо съдържание във в. "Демокрация", "Анти", "Ново слово", "Ранно утро", "Знаме" и в сп. "Свобода" - издание на българите в Канада. Автор е на "Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870-1913)" (1994), "Българската болница "Евлоги Георгиев" в Цариград (1859-1925)" (1999), "С родолюбието на нашите предци" (2002), "Българската просвета в Солунския вилает" (2005), "Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането" (2005), "Българската просвета в Източна Тракия и Цариград" (2008) и др.

Алберто Аскари, италиански автомобилен състезател (1918-1955).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1952  г. и 1953 г. Загива по време на тренировка на пистата "Монца".

Добромир Ташков, български футболист и треньор (1925-2017).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Шипченски сокол" (Варна), "Славия" (София), "Спартак" (София) и "Спартак" (Варна). За националния отбор по футбол има изиграни 7 мача и отбелязани 2 гола. Бил е старши треньор на националния отбор по футбол за мъже.

Иван Димов (Иван Димов Николов), български учен в областта на металознанието (1926-1984).
От 1956 г. е научен сътрудник, от 1966 г. заместник-директор на Института по металознание и технология на металите към Българската академия на науките (дн. Институт по металознание, съоръжения и технологии "Акад. Ангел Балевски" с център по хидро- и аеродинамика - Варна). Член-кор. на Българската академия на науките (1974). Съвместно с акад. Ангел Балевски създава изобретение (одобрено 1961 г.) със световно значение - метод за леене на метални и други стопилки с газово противоналягане, с което се предотвратяват скритите дефекти в металните отливки и се постига висока производителност на труда. За изобретението са издадени патенти от Великобритания, Германия, Италия, САЩ и Франция. Има над 90 публикувани научни статии и доклади, признати над 100 изобретения, голяма част от които са патентовани в чужбина. Лауреат на Димитровска награда (1969). Носител на Голямата награда на журито от изложбата за изобретения "Еврика" в Брюксел, Белгия (1976), Интернационалната награда за технология (Франкфурт, 1981),  Наградата за Европейска наука "Кьорбер" (1985) и др.

акад. Цено Хинковски, български животновъд, доайен на българската селскостопанска наука (1927-2013).
Работил е в областта на популационната и частна генетика на животните. Създател на школа от учени и специалисти в областта на популационната генетика, развъждането и селекцията на селскостопански животни. Създател е на ценни породи овце и биволи с национално и международно значение. Главен научен секретар на Селскостопанска академия (1973-1976). Директор Института по животновъдство в Костинброд (1976-1981). Генерален директор на Научно-производственото обединение по говедовъдство и овцевъдство (1976-1981). Председател на Селскостопанска академия (17 август 1981-1992). Бил е председател на Земеделската кооперативна банка, вицепрезидент на Международната  федерация по биволовъдство, заместник-председател на Световната асоциация на биволовъдите. Чл.-кор. на БАН (1981), на Академията на селскостопанските науки на ГДР (1980) и на други чуждестранни академии, член на Световната федерация на генетиците. Публикувал е над 230 научни труда. Лауреат на "Димитровска награда" първа степен (1966, с колектив). Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1986). Носител на орден "Стара планина" за изключителните му заслуги и принос за развитието на българската аграрна наука и по повод 75 години от рождението му (20 януари 2003).

Збигнев Бжежински, американски дипломат и политолог от полски произход (1928-2017).
Съветник на президента на САЩ Джими Картър по въпросите на националната сигурност (20 януари 1977-20 януари 1981). Носител на Президентския медал на свободата (Медал на свободата) за ролята му в нормализирането на отношенията между САЩ и Китай и приноса му към политиката на страната в защита на човешките права и националната сигурност (1981). Консултант и член на ръководството на Центъра за стратегически и международни проучвания във Вашингтон (1987-26 май 2017).

Дража Вълчева, български политик (1930-2016).
От 1954 г. е член на БКП, а от 19 ноември 1966 г. - член на ЦК на БКП. От 17 май 1967 г. е член на Националния съвет на Отечествения фронт. Секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив (1966-март 1971) и негов първи секретар (март 1971-ноември 1977). Депутат от 5-о до 7-о Народно събрание (1966-28 декември 1981). Заместник-председател на Министерски съвет (28 декември 1979-18 юни 1981). Член на Държавния съвет (16 юни 1976-21 декември 1977). Министър на народната просвета (15 ноември 1977-28 декември 1979). Депутат в 8-ото Народно събрание и негов заместник-председател (1981-1986). Депутат в 9-ото Народно събрание (1986-1990) и негов заместник-председател (17 юни 1986-14 декември 1989). Носител на орден "Георги Димитров" (27 април 1976), орден "Георги Димитров" (9 октомври 1980), на ордена на Чехословакия "Белият лъв" първа степен (13 март 1972), на ордена на Германската демократична република "Звездата на дружбата между народите" за големи заслуги в развитието на плодотворното сътрудничество между двете страни (21 януари 1974), на орден "За заслуги към Полската народна република" (2 март 1979).

Роже Пиантони, френски футболист (1931-2018).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 1958 г. в Швеция с националния отбор по футбол.

акад. Светлин Русев (Светлин Русев Вълчев), български художник (1933-2018).
От 1975 г. е преподавател в Националната художествена академия в София. Председател на Съюза на българските художници (11 юли 1973-28 юни 1985), заместник-председател на Комитета за култура (1982-1984), директор на Националната художествена галерия (юли 1985-октомври 1989). Депутат от 6-ото  до 9-ото Народно събрание (1971-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). За повече от 60 години той е нарисувал стотици картини в областта на монументалната живопис, стенописи и хиляди рисунки. Автор е на монументални произведения, сред които на художествената украса на Централна гара в София (1975), на Националния дворец на културата (1980), на стенописите и олтарните образи в църквата "Св. Петка" в местността Рупите (1994) и др. Лауреат на Димитровска награда за картината му  "Клетва" (август 1969). Удостоен със званията "Заслужил художник"(май 1971) и "Народен художник" (август 1974). Носител на  орден "Георги Димитров" за големия му принос в развитието на българското изобразително изкуство и във връзка с неговата 50-годишнина (1983), на орден "Кирил и Методий" първа степен за направени дарения във фонд "13 века България" (10 януари 1985), на Голямата награда на Съюза на българските художници за 1985 г. (6 февруари 1986), на Голямата награда на НДК за цялостно творчество и високи естетически постижения в областта на пластичните изкуства (1998), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за произведенията му, свързани с българската история и традиция (1 ноември 2001),  на орден "Стара планина" първа степен за големия му принос за развитието на българската култура, за нейното утвърждаване и популяризиране по света. (12 юни 2003), на наградата на НДК "Св. св. Кирил  и Методий" за 2003 г. за цялостно творчество и принос в развитието на българската култура (30 юни 2003), на общински медал "За заслуги" на град Плевен по повод 20-годишнината от създаването на галерия с дарение, което той прави на своя роден град  (12 юли 2004), на почетния знак за лидерство "Стефан Стамболов" за личен лидерски принос към духовността (11 февруари 2016). Почетен гражданин на Плевен (14 юни 1983), Почетен гражданин на Русе (2006).

Сидни Полак, американски актьор, режисьор и продуцент (1934-2008).
Участвал е във филмите "Съпрузи и съпруги" (1992), "Играчът" (1992), "Смъртта й прилича" (1992), "Широко затворени очи" (1999), както и в сериалите "Уил и Грейс" (2000-2006) и "Семейство Сопрано" (2007) и др. Режисьор е на филмите "Уморените коне ги убиват, нали?" (1969), "Тутси" (1982), "Фирмата" (1993), "Сабрина" (1995) и др. Носител на награда "Оскар" за най-добър режисьор и за най-добър филм за "Извън Африка" (1985).

Тарчизио Бурнич, италиански футболист и треньор (1939-2021).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 1968 г.  в Италия и сребърен медал от Световното първенство през 1970 г. в Мексико.

Ирм Херман, немска актриса (1942-2020).
Участвала е във филмите "Любовта е по-студена от смъртта" (1969), "Търговецът на четирите сезона", "Войцек" (1979), "Берлин Александерплац" (1980), "Анонимна: Една жена в Берлин" (2008) и др.

Иванка Гръбчева, български кинорежисьор (1946-2013).
Режисьор в Студия за игрални филми "Бояна" (1967-1991) и продуцент и художествен ръководител на творчески колектив "Алфа" в Студията (1987-1991). Режисьор в Българската национална телевизия (БНТ). Преподавател по кинорежисура и монтаж на филми в Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов", преподавател по режисура във Факултета по изкуства на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1998-2004). Режисьор е на филмите "Деца играят вън" (1973), "Изпити по никое време" (1974), "При никого" (1975), "Хирурзи" (1977), "Войната на таралежите" (1979), "Златната река" (1983), "13-ата годеница на принца" (1987), "Ева от третия етаж" (1987), "Жребият" (1993), "Една калория нежност" (2003), "Лили" (2005) и др. През 1974 г. на Международния кинофестивал за детски филм в Хихон, Испания, печели 5 награди за филма си "Изпити по никое време" - наградата на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), голямата награда "Златен Пелайо", награда за най-добър сценарий, награда на Световната асоциация за детско кино (СИФЕЖ) и наградата на зрителите. През 1975 г. филмът "При никого" печели наградата "Златен Делфан" на фестивала в Техеран, Иран, и Сребърната награда на Московския фестивал. Филмът "Хирурзи" получава Сребърен медал за режисура на VII Международен кинофестивал на червенокръстките филми през 1977 г. във Варна и др. Удостоена е със званието "Заслужил артист" (май 1979).

Валентин Серафимов, български спортен журналист (1955-2016).
Специалист по футбол, бокс и шахмат. Работил над 35 години в "Спортна редакция" на Българска телеграфна агенция. Преводач от сръбски и хърватски език. Автор е на книгите "Световният футбол. Мексико '86" (1987, в съавторство с Александър Буйнов), "Европейският футбол '88" (1989, в съавторство с Александър Бойнов и Иван Чомаков), "100-те най-велики спортисти на всички времена" (1996, в съавторство с Бърт Рандолф Шугър), "Светът на динозаврите" (2010).
/АЯ/КГ