site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 12 март  в  историята

12 март 2024 г., вторник, 11-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва  деня на  Преп. Теофан изповедник. Св. Григорий Двоеслов. Преп. Симеон, Нови Богослов.

По света се отбелязва:

Националният празник на Мавриций. Ден на независимостта (1968).

На този ден в България:

1912 - В Пловдив е основан футболният клуб "Ботев".

1921 - Първо представление на Варненския градски общински театър - постановката "Инстинктът" от Анри Кестмекер.  През 1921 г., по предложение на кмета на града Димитър Кондов, общинската управа отпуска ежегодна субсидия за поддържането на постоянна театрална трупа на Варна. За директор-режисьор е поканен актьорът от Народния театър в София Стоян Бъчваров, който да сформира театрална трупа във Варна. На 13 февруари 1921 г. Общинският съвет на Варненската комуна взема решение да се създаде стационарен професионален театър във Варна. От 1958 г. театърът носи името на Стоян Бъчваров. С Постановление 152 на Министерския съвет от 28 юли 2010 г. Оперно-филхармоничното дружество - Варна, и Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна, се преобразуват в обща организационна структура Театрално-музикален продуцентски център - Варна.

1946 - 26-ото Обикновено народно събрание приема Закон за трудовата поземлена собственост. С този закон обработваемите земи над определени размери, установени в зависимост от местонахождението на терена и от занятието и семейното положение на собственика, са били отчуждени и причислени към Държавния поземлен фонд. Отнема се притежаваната над 200 дка земя (за Добруджа - 300 дка), или общо 564 000 дка - 1,2 процента от общото количество обработваема земя. От този фонд са оземлени 129 000 малоимотни и безимотни земеделски стопани, а с част от него се създават държавни земеделски стопанства. Законът влиза в сила от 1 април 1946 г.  До края на 1948 г. са създадени 86 държавни земеделски стопанства с обща обработваема площ 300 000 дка. От 1971 г. държавните земеделски стопанства са включени в аграрно-промишлени комплекси (АПК). На 15 октомври 1997 г. Законът за трудовата поземлена собственост е отменен със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет от 38-ото Народно събрание.

1966 - Сформирано е 74-ото правителство на България с председател на Министерския съвет Тодор Живков. Кабинетът е образуван от дейци на Българската комунистическа партия и Българския земеделски народен съюз. Управлява до 9 юли 1971 г.

1970 - Създаденият на 10 юни 1954 г. Съюз на българските кинодейци се преименува в Съюз на българските филмови дейци. На 23 юли 1934 г. е учреден Съюз на филмовите деятели. След национализацията на киното в България през 1948 г. при държавно обединение "Българска кинематография" се създава Дом на киното. На 10 юни 1954 г. съюзът и домът се  реорганизират в Съюз на  българските кинодейци, който на 12 март 1970 г. се преименува на Съюз на българските филмови дейци.

1991 - В Хасково е учреден Съюзът на млекарите в България, обединяващ тогавашните държавни млекопреработвателни предприятия и млекопроизводители. На 10 март 1998 г. Съюзът и Националната асоциация на частните млекопреработватели се обединяват и създават Асоциация на млекопреработвателите в България.

1997 - С Постановление 87 на Министерския съвет (МС) се създава Национален съвет по условия на труд към МС. Съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд, приет от 38-ото Народно събрание на 16 декември 1997 г., съветът е постоянен орган за осъществяване на координация, консултации и сътрудничество при разработването и осъществяването на политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на национално равнище.

1998 - Локомотивните машинисти започват протестни действия с искания за коригиране на работните заплати. С прекъсвания протестите продължават до май 1998 г. Постигнато е съгласие да се повишат компенсациите за условия на труд на локомотивните машинисти с 41,79 на сто, както и коефициентът за всяка прослужена година на работещите в БДЖ по първа категория труд да бъде увеличен от 0,9 на сто, на 1 на сто. Започва процедурата за изработване на колективен трудов договор за железничарите.

1999 - Учредено е Национално сдружение "Фотографска академия". Фотографската академия е вписана в регистъра на организациите за колективно управление на авторски права в Министерството на културата.

2002 - Митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски (висши духовници от Светия синод на Българската православна църква) са обявени за праведници на света на церемония в Ерусалим, Израел, за приноса им в спасяването на близо 50 000 български евреи от лагерите на смъртта през Втората световна война (1939-1945). Възпоменателното отличие се присъжда посмъртно от международния институт "Яд Вашем". Имената на екзарх Стефан и патриарх Кирил са вписани в специални плочи в Градината на праведниците в Ерусалим. Общо 14 са българите, получили това признание.

2004 - Със 126 гласа "против", 93 "за" и 3 "въздържали се" Народното събрание отхвърля внесения на 4 март 2004 г. от Парламентарната група на Коалиция за България вот на недоверие към правителството на Симеон Сакскобургготски с мотив за "социалната му безотговорност".

2013 - Народното събрание денонсира Споразумението между правителствата на Русия, България и Гърция за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас - Александруполис, подписано на 15 март 2007 г. в Атина, Гърция, и ратифицирано от 40-то Народно събрание на 30 май 2007 г.

2017 - В София в Синодалния параклис "Св. цар Борис-Михаил Покръстител" е извършен каноничен избор за нов Врачански митрополит. На 26 декември 2016 г. умира Врачанският митрополит Калиник. За Врачански митрополит е избран Браницкият епископ Григорий.

2020 - Народното събрание приема промени в Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, които предвиждат отпадането на регулаторните режими, администрирани от Министерството на културата, свързани с възпроизвеждане на обекти на авторското право върху оптични дискове и други носители. Променя се и името на закона - Закон за административното регулиране на производството на оптични дискове и матрици.

2022 - В София на 25-ата Национална отчетно-изборна конференция на Съюза на демократичните сили (СДС) с 497 гласа "за" и 1 "въздържал се" Румен Христов е преизбран за председател на партията. За заместник-председатели на партията са избрани Янко Станев, Петър Николов, Емил Кабаиванов и Миглена Горанова.

На този ден по света:

1365 - Във Виена, Австрия, е основан Виенският университет от австрийския херцог Рудолф IV. На 12 март 1365 г. херцог Рудолф IV подпечатва учредителния документ за Виенския дом на науката с правото да присъжда докторати във всички "разрешени" науки по примера на Сорбоната, създадена през 1257 г. в Париж, Франция. През 1384 г. Виенският университет получава статут на университет след окончателното одобрение на папа Урбан Шести.

1857
- Премиера във Венеция, Италия, на операта "Симоне Боканегра" на Джузепе Верди в оперния театър "Ла Фениче".

1888 - В Република Южна Африка е създадена компанията за добив и търговия с диаманти "Де Бирс".

1901 - В Лондон, Великобритания, е открита художествената галерия "Уайтчапъл".

1916 - Поради тежка икономическа криза в Германия по време на Първата световна война (1914-1918) е въведена купонна система. Още през 1915 г. е определена хлебна норма - по 225 гр. брашно на човек дневно. Купоните са въведени най-напред в Берлин. Първият продукт е маслото - по 125 гр. седмично за възрастни и по 62,5 гр. за деца под 14 години.

1917 - Въстание в Петроград, положило началото на Февруарската революция в Русия, с която е свалена монархията. Сформиран е Временен комитет на Държавната дума, който назначава комисари за управление на министерствата. На 15 март 1917 г. императорът на Русия Николай Втори  абдикира в полза на брат си Михаил Александрович, който на 16 март 2017 г. също се отказва от престола. Създадено е временно правителство, начело първоначално от княз Георгий Лвов (15 март-20 юли 1917), впоследствие от Александър Керенски (20 юли-7 ноември 1917).

1918 - Москва е обявeна за столица на съветската държава след победата на Октомврийската революция в Русия (7 ноември 1917). Градът е основан на 4 април 1147 г. Столица е на Русия от 26 септември 1476 г. до 1712 г., когато Санкт Петербург става столица на Руската империя в продължение на почти два века (1713-1728, 1732-1918). По време на управлението си (1727-1730)  императорът на Русия  Петър Втори премества столицата отново в Москва. След подписването на 21 декември 1991 г. в Алма Ата, Казахстан, на Декларация за създаването на Общността на независимите държави (ОНД), която слага край на съществуването на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) (създаден през 1922), Москва става столица на Русия.

1938 - Австрия е окупирана от хитлеристките войски и е обявено присъединяването й (аншлус) към Германия. През нощта на 11 срещу 12 март хитлеристките войски нахлуват на територията на Австрия. На 13 март Германия обнародва "Закон за присъединяване на Австрия към германската империя" под името "Остмарк" ("марк" е средновековна административна единица на територията на Германските княжества). На 10 април 1938 г. с референдум е одобрено присъединяването на Австрия към Германия - 99,73 процента от гласоподавателите гласуват "за". На 27 април 1945 г., след края на Втората световна война (1939-1945), Австрия става независима република.

1940 - В Москва, СССР, е подписан мирен договор между Финландия и СССР, т. нар. Московски мирен договор, с който се слага край на Съветско-финландската война, т.нар. Зимна война (30 ноември 1939-12 март 1940), и се установява нова граница между двете страни. Съгласно договора Финландия предава на СССР територията на Западна Карелия и част от полуостров Ханко. От общо 998 100 съветски военни загиналите и ранените са 264 908 души, 5572 са пленени. От Финландия загиналите са 25 904 души,  ранените са 43 557 души, а пленените са 1000 души.

1947 - Реч пред Конгреса на САЩ на президента Хари Труман, в която той представя новата външнополитическа програма на страната или т.нар. Доктрина "Труман". Посланието му поставя началото на политиката на САЩ в "студената война", която е насочена в подпомагането на всяка една държава, чийто стабилност е застрашена от комунизма. Първото му искане пред Конгреса е отпускането на 400 млн. долара помощ на Гърция и Турция, които могат да паднат под "съветската сфера на влияние".

1999 - В Индипендънс, САЩ, е подписан Договорът за присъединяването към НАТО на Чехия, Полша и Унгария от министрите на външните работи на трите страни - Ян Каван, Бронислав Геремек и Янош Мартони и държавния секретар на САЩ Мадлийн Олбрайт. Чехия, Унгария и Полша са първите страни от бившия социалистически лагер, които стават официално членки на НАТО.

2002 - Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1397 за Близкия изток, в която за първи път се споменава за съществуването на две държави - Израел и Палестина.

2003 - Министър-председателят на Сърбия Зоран Джинджич е убит от снайперист пред сградата на правителството в Белград. Той е прострелян с два куршума в корема и гърба, и по-късно същия ден умира от раните си. Зоран Джинджич е министър-председател на Сърбия от 25 януари 2001 г. и председател на Демократическата партия на Сърбия от 30 януари 1994 г.

2003 - Русия и САЩ подписват Споразумение и два протокола, по силата на които Русия ще спре производството на плутоний за военни цели, ще затвори последните три ядрени реактора и ще ги замени с конвенционални топлоцентрали. Реакторите, които освен електричество, произвеждат и плутоний, са разположени в Северск и Железногорск.

2008 - Във Франция на 110 години умира последният френски ветеран от Първата световна война (1914-1918) Лазаре Понтичели.

2010 - Главата на Германската католическа църква архиепископ Роберт Зьолич се извинява на всички жертви, подлагани на сексуален тормоз от свещеници, след като през последните седмици стават известни над 100 случая на малтретиране в германските католически институции, включително и в престижния Регенсбургски хор, ръководен от брата на папа Бенедикт Шестнайсети между 1964 и 1994 г.

2011 - В резултат на земетресението от 11 март 2011 г. с магнитуд 8,9 по скалата на Рихтер и последвалото цунами в крайбрежните райони на префектура Фукушима, Североизточна Япония, е разрушен блокът на първи реактор на атомната електроцентрала "Фукушима 1", разположена на 240 км северно от Токио. АЕЦ "Фукушима 1" има 6 реактора с обща мощност 4,7 гигавата и е една от 25-те най-големи атомни електроцентрали в света. В контролната зала на първи реактор измереното ниво на радиоактивност е 1000 пъти над нормата, а пред портала на централата над 70. Реакторът е с мощност 460 мегавата и един от най-старите в Япония. Той е въведен в експлоатация през 1971 г. Евакуирани са над 320 000 души в радиус от 20 км.

2013 - Във Ватикана започва конклавът за избор на нов папа. На латински con clave означава "под ключ" и напомня за традицията по заключване на кардиналите, докато изберат нов папа. Участват 115 кардинали на възраст до 80 години. 69 от тях участват за първи път в конклав. Според разпоредбите на Бенедикт Шестнайсети папата се избира с мнозинство от две трети от кардиналите-избиратели.

2014 - В Истанбул, Турция, десетки хиляди души се събират за погребението на 15-годишния Беркин Елван, ранен от полицията по време на антиправителствените протести в Турция през м. юни 2013 г. Беркин Елван умира на 11 март в болница в Истанбул, след като прекарва 269 дни в кома.

2015 - Парламентът на Косово приема закон, който забранява на косовските граждани да се присъединяват към въоръжени конфликти извън територията на страната. Законът е одобрен  с 60 гласа "за", 17 "против" и 2 "въздържали се".

2017 - Кралят на Саудитска Арабия Салман пристига на посещение в Токио, Япония, придружаван от 1000 души. Това е първата визита на саудитски монарх в Япония след посещението на крал Фейсал през 1971 г.

2018 - Потомците на шведския химик, инженер и предприемач Алфред Нобел, Микаел и Петер Нобел, които се явяват племенници на негови внуци, създават "Нобелов фонд за устойчиво развитие" - международна награда в размер на 100 000 евро. Наградата ще бъде присъждана за технологични решения, способстващи  устойчивото развитие на човечеството - разработки в селското стопанство, в добива и рециклирането на водата, в опазването на природата и околната среда, в екологично чистите производства, в транспорта, във възобновяемите източници на енергия, в използването и потреблението на енергията, в генното инженерство и биотехнологиите, в медицината, здравеопазването, физкултурата и спорта, в социалната сфера и бита.

2019 - В Истанбул, Турция, президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган официално открива влакова линия, свързваща двете крайни точки на Истанбул - Халкалъ на европейския бряг и Гебзе на азиатския бряг на мегаполиса. Разстоянието от крайната европейска точка до крайната азиатска точка, което е 76,6 км по релси ще се изминава за около 105 минути. Влакът ще има 43 спирки.

2020 - В древна Олимпия, Гърция, на официална церемония е запален Олимпийският огън в присъствието на президента на Гърция Прокопис Павлопулос, президента на Международния олимпийски комитет (МОК) Томас Бах, представители на Организационния комитет за летните Олимпийски игри в Токио през 2020 г. и членове на правителството. За първи път от 1984 г. церемонията по запалването на огъня се провежда без зрители заради пандемията от новия коронавирус "Ковид-19". За първи път началото на щафетата с Олимпийския огън повежда жена - олимпийската шампионка по спортна стрелба Анна Коракаки, която при паметника на Пиер де Кубертен предава факлата на шампионката в маратона на игрите в Атина през 2004 г. Мизуки Ногучи от Япония.

2021 - Международната федерация на журналистите публикува годишния си доклад, в който съобщава, че през 2020 г. общо 65 журналисти и медийни служители са били убити по света, докато са вършили работата си. Жертвите са със 17 повече, отколкото през предходната 2019 г. За четвърти път за последните пет години Мексико оглавява списъка на страните, където са убити най-много журналисти - 14. Следват Афганистан с 10 жертви, Пакистан (9), Индия (8), Филипините и Сирия (по 4) и Нигерия и Йемен (по 3). Общо 2680 журналисти са убити, откакто федерацията започва да води отчет през 1990 г.

2022 - В Туркменистан са произведени предсрочни президентски избори, след като на 11 февруари 2022 г. президентът Гурбангули Бердимухамедов обявява, че се оттегля след 15 години на поста. Сердар Бердимухамедов, син на Гурбангули Бердимухамедов, печели изборите със 73 процента от гласовете на избирателите.

Родени на този ден българи:

майор Коста Паница (Константин Паница), офицер, деец на българското националноосвободителното движение (1857-1890).
Участвал е като куриер в Априлското въстание (1876). След поражението на въстанието емигрира в Румъния и след това учи във Военното училище в Одеса в Русия (1875-1876). Доброволец в Сръбско-турската война (1876). При подготовката на Руско-турската освободителна война (1877-1878) се включва в Българското опълчение. Като опълченец от VI-а дружина на III-а Опълченска бригада е участвал в боевете при Стара Загора и връх Шипка. Като член на Централния комитет на Българския таен централен революционен комитет в Пловдив участва активно в извършването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885). Участник в Сръбско-българската война (1885). Деец на Македоно-одринското революционно движение. Един от строителите на армията на България. Доверен офицер, адютант и личен приятел на княз Александър Батенберг. По време на преврата срещу княз Александър Батенберг застава на негова страна (9 август 1886). Председател на Военния касационен съд. На 21 януари 1890 г. е разкрит заговор в столичния гарнизон за убийство на княз Фердинанд и министър-председателя Стефан Стамболов. Негов организатор е майор Коста Паница. На 17 май 1890 г. е осъден от военен съд на смърт и е екзекутиран на 16 юни 1890 г., като присъдата му е утвърдена от княжеския наместник и министър-председател Стефан Стамболов. Майор Коста Паница е почетен с паметник в Сливница.

Марко Бехар, художник (1914-1973).
От 1936 г. е член на Дружеството на новите художници. През 1940 г. прави първата си самостоятелна изложба в София. Един от основателите на в. "Стършел" (1946), редактор и заместник-главен редактор на вестника (1946-1949). Носител на орден "9 Септември 1944" (1946, 1949), орден "Кирил и Методий" първа степен (1963) и др.

Милан Дренчев, политик (1917-2007).
Като студент членува в БЗНС "Пладне". Дълги години прекарва в затвора: преди 9 септември 1944 г. - за антифашистка дейност, а след 9 септември 1944 г. - като един от лидерите на опозицията.  Участник в Кръглата маса през декември 1989 г. На 9 декември 1989 г. възстановява забранената през 1947 г. партия  БЗНС (опозиция) под името БЗНС "Никола Петков", на която е главен секретар (17 март 1990-16 февруари 1992; 30 януари 1993-3 март 2003). Заместник-председател на Координационния съвет на  коалицията "Съюз на демократичните сили (6 август 1990-10 април 1991), на която БЗНС "Никола Петков" е една от партиите учредителки. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Председател на Център за обединение на земеделските движения, създаден на 24 март 1992 г. Съпредседател на Политически съюз "Обединение за национално спасение" (12 ноември 1997-8 юни 1998). Почетен председател на Народняшка земеделска партия "Никола Петков" (20 февруари 2005-26 ноември 2007).

Анелия Шуманова, оперетна актриса (1948).
Над 30 години играе на сцената на Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Репертоарът й включва почти всички централни партии в най-популярните и поставяни оперети не само на Офенбах, Щраус, Лехар и Калман, но и на Пал Абрахам, Роберт Щолц, Франсис Лопес и Рудолф Фримъл. Носителка на орден "Св. Св. Кирил и Методий" огърлие  (2010).

Благой Димитров, инженер и политик (1952).
Научен сътрудник в Института по океанология към БАН (1986-1988). Научен сътрудник по хидро- и аеродинамика към БАН (1989-1992). Главен асистент в Техническия университет във Варна (1993-1994). Член на Международната организация на електроинженерите в Ню Йорк, САЩ. От 1990 г. е член на Социалдемократическата партия (в СДС). Заместник-председател на СДС - Варна (1992-1993). От декември 1995 г. е член на Изпълнителното бюро на СДП и неин председател (1997-2000). Председател на Общинския и на Областния съвет на СДС във Варна (2000-2002). Депутат в 38-ото и 39-ото Народно събрание (1997-2005).

Надка Голчева, баскетболистка и треньорка (1952).           
С националния отбор печели два олимпийски медала - сребърен от Олимпийските игри в Москва, СССР, през 1980 г. и бронзов медал от Олимпийските игри в Монреал, Канада, през 1976 г.  С отбора на "Левски-Спартак" печели Купата на европейските шампиони (КЕШ) през 1984 г. В кариерата си е печелила още два сребърни медала от европейските първенства през 1972 г. и 1983 г. и бронзов медал от европейското първенство през 1976 г.

Димитър Младенов, футболист и треньор (1962).  
През футболната си кариера e играл за отборите на "Ботев" (Пловдив), ЦСКА (София), "Локомотив" (Горна Оряховица), "Хасково" (Хасково) и "Марица" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 13 мача.

доц. Мариана Коцева, икономист статистик (1967).
Главен секретар на Националния статистически институт /НСИ/ (май 2007-януари 2008). Председател на НСИ (януари 2008-21 март 2012). Специален съветник в Европейската статистическа служба (Евростат)  (април 2012-1 юли 2014). Заместник генерален директор на Европейската статистическа служба (Евростат) (1 юли 2014-1 януари 2017). Изпълняваща длъжността генерален директор на Евростат (1 януари 2017-21 февруари 2018). От 21 февруари 2018 г. е генерален директор на Европейската статистическа служба (Евростат). 

Георги Марков, състезател по вдигане на тежести и треньор (1978).
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 2000 г. в Сидни, Австралия. Световен шампион през 2002 г. във Варшава, Полша. Двукратен европейски шампион - през 2002 г. в Анталия, Турция, и през 2003 г. в Лутраки, Гърция. През 2002 г. е победител в анкета "Спортист на Балканите", организирана от Българска телеграфна агенция (БТА).

Камелия Цекова, състезателка по борба (1979).
На европейски първенства печели два бронзови медала (2000 г. и 2001 г.).

Андрей Жеков, състезател по волейбол и треньор (1980).
Печели бронзови медали с националния отбор по волейбол от Световното първенство през 2006 г. в Япония, от Световната купа през 2007 г. в Япония и от Европейското първенство през 2009 г. в Турция.

На този ден са родени и:

Ричард Стийл, английски писател, драматург и политик от ирландски произход (1672-1729).

Джордж Бъркли, английски философ (1685-1753).
Представител на субективния идеализъм в западната философия. Автор е на книгите "Трактат за принципите на човешкото познание" (1710), "Три диалога между Хилас и Филон" (1713) и др.

Василий Баженов, руски художник и архитект (1737-1799).
Представител на руския класицизъм.

Георге Асаки, румънски писател (1788-1869).
Един от основателите на първата академия за висше образование на румънски език (6 юни 1835) в гр. Яш, Румъния.

Клемънт Студебейкър, американски индустриалец (1831-1901).
Създател на едноименната автомобилна компания (1868).

Чарлз Бойкот, британски военен деец, управител на графско имение в Ирландия (1873-1886) (1832-1897).
Неговото име става нарицателно, когато през 1880 г. възниква понятието "бойкот". Същата година била неплодородна, но Чарлз Бойкот като управител на имение в графство Мейо, Ирландия, поискал от арендаторите на земята да платят в пълен размер всички данъци. В отговор на тези искания фермерите престанали да обработват земята, пощальоните не носели пощата, търговците отминавали имението.

Саймън Нюком, американски астроном от канадски произход (1835-1909).
Изучава небесната механика и определянето на астрономични константи. Изследва движенията на големите планети от Слънчевата система, движенията на Луната, произхода на астероидите и др. Неговите данни са в основата на най-съвършената теория и таблици за движението на Луната, разработени от Ъ. Браун и издадени през 1919 г. Извежда фундаменталната система за звездните положения, съставя каталог въз основа на наблюденията на 21 обсерватории, съдържащ 1597 опорни звезди.

Габриеле д'Анунцио (Гаетано Рапаниета), италиански поет и писател (1863-1938).
Автор е на романите "Наслаждение" (1889), "Пламъкът на живота" (1900) и др.

Мустафа Кемал Ататюрк, турски политик (1881-1938).
Основател на съвременната турска държава, първи президент на Република Турция (29 октомври 1923-10 ноември 1938).

Галимджан Ибрахимович, съветски писател, учен и публицист (1887-1938).

Ханс Кнапертсбуш, немски диригент (1888-1965).

Вацлав Нижински, руски балетист и хореограф от полски произход (1889-1950).

Бодо Узе, немски писател (1904-1963).

Пятрас Цвирка, литовски писател (1909-1947).
Автор е на романите "Земя-кърмилница" (1935), "Босилекова планина", на приказката за деца "Сребърният куршум" и др.

Джани Аниели (Джовани Аниели), италиански предприемач (1921-2003).
Вицепрезидент на автомобилния концерн ФИАТ (1943-1966). Президент на автомобилния концерн ФИАТ (1966-1996). От 1996 г. до смъртта си е почетен президент на компанията. Председател на Италианската организация на работодателите (Конфиндустрия) (1974-1976).Пожизнен сенатор (1 юни 1991-24 януари 2003). Основен спонсор и президент на футболния клуб "Ювентус" (1947-1954) и почетен президент на клуба до смъртта си на 24 януари 2003 г.

Джак Керуак, американски поет и писател (1922-1969).
Един от водачите на битническото движение в САЩ през 50-те години на 20-и век. Автор е на романите "По пътя" (1957), "Бродягите на Дхарма" (1958), "Самотен пътешественик" (1960), "Ангели на самотата" (1965) и др.

Лео Есаки, японски физик (1925).
Носител на Нобеловата награда за физика за 1973 г. за експерименталните открития на тунелния ефект в полупроводници и свръхпроводници, която си поделя с Ивар Гявер. Другата половина от наградата получава Брайън Джоузефсън за теоретичните му предсказвания на свойствата на тока на свръхпроводимост през тунелната бариера, в частност на явленията, които са общоизвестни като ефекти на Джозефсън.

Хари Харисън (ист. име Хенри Максуел Демпси), американски писател фантаст (1925-2012).
Автор е на научно фантастичния роман "Бил, галактическият герой". Сред известните му поредици са циклите "Стоманеният плъх" (1961-2010), "Свят на смъртта" (1960-2001), "Рай" (1984), "Бил, галактическия герой" (1965-1991) и др. Носител е на награда "Небюла" (1971, 1974), както и на наградата на сп. "Локус" (1971, 1972, 1973, 1974, 1975, 1976, 1980, 2002).

Дмитрий Полухин, съветски инженер-конструктор (1927-1993).
Един от конструкторите на първите ракетни двигатели с течно гориво, на двигателите на ракетите носители "Протон", апаратите "Квант", "Космос" и др. Участва в изграждането на съветската орбитална станция "Салют" (1971), комплекса "Алмаз". Главен конструктор на Конструкторско бюро "Салют" (1981-1988), генерален конструктор на бюрото (1988-1993) и негов директор  (1991-1993). Генерален директор на Научно-производствено обединение "Експериментално машиностроене" (1987-1993). Носител на Държавна награда на СССР (1967) и на Ленинска награда (1976). Герой на социалистическия труд (1980).

Едуард Олби, американски драматург (1928-2016).
Автор е на над 25 пиеси. Носител на театралната награда "Тони" за най-добра пиеса за "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" (1962). Три пъти е носител на литературната награда "Пулицър" за "Деликатно равновесие" (1967), "Морски пейзаж" (1975) и "Три високи жени" (1991).

Андрю Янг, американски политик, борец за граждански права (1932).
Първият чернокож,  постоянен представител на САЩ в ООН (29 януари 1977-23 септември 1979), кмет на Атланта (4 януари 1982-2 януари 1990).

проф. Михал Хелер, полски философ, математик (1936).
Автор е на над 30 книги и почти 400 труда на теми като обединяването на общата теория на относителността и квантовата механика, теории за мултивселените и техните ограничения, геометрични методи в релативистичната физика като некомуникативна геометрия. Носител на наградата "Темпълтън" за 2008 г. за теориите му за Вселената (наградата се присъжда от 1973 г. за напредък или открития за духовните реалности).

Зураб Соткилава, руски оперен певец тенор и музикален педагог (1937-2017).
 
Борис Дуров, руски режисьор и сценарист (1937-2007).
Режисьор-постановчик е на филмите "Вертикал" и "Не мога да кажа "прощавай", сценарист и режисьор е на филма "Пирати на 20-и в." и др.

Ал Жеро, американски джаз и соул изпълнител (1940-2017).
През 1975 г. започва професионалната му кариера, като подписва договор с компанията "Reprise" и издава дебютния си албум "We Got By". С него той печели германската музикална награда "Ехо", като същото признание получава и за втория си албум "Glow" (1976). Носител е на седем награди "Грами" (1978, 1979, 1982, 1993, 2007). Той е единственият творец, получил наградата в категориите за джаз, поп и ар енд би. Удостоен е със звезда в Алеята на славата в Холивуд (6 март 2001).

Йосип Скоблар, югославски футболист и треньор (от 1991 г. хърватски) (1941).
Носител на "Златната обувка" за 1971 г.

Лайза Минели, американска певица и актриса (1946).
Участвала е в мюзикълите "Кабаре" (1972), "Ню Йорк, Ню Йорк" (1977), комедиите "Артър" (1981) и "Артур II" (1988), филмите "Ченге под наем" (1987) и др. Носителка на награда "Оскар" (1973) за ролята си на Сали Боулс в мюзикъла "Кабаре" (1972). Носителка на наградата "Еми" (1973) за телевизионното шоу "Лайза със Зет" (1972). Носителка на награда БАФТА (1973). Носителка на награда "Златен глобус" (1973, 1986). Носителка на награда "Грами - Легенди" (1990) за "изключителен принос и влияние в звукозаписа".

Хавиер Клементе, испански футболист и треньор (1950).

Ясухико Окудера, японски футболист (1952).

Андреас Кьопке, немски футболист (вратар) и треньор (1962).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия, златен медал от Европейското първенство през 1996 г. в Англия и сребърен медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция.

Франтишек Райторал, чешки футболист (1986-2017).

Теймур Раджабов, азербайджански шахматист (1987).
Двукратен отборен европейски шампион (2009 г. и 2013 г.). На 11 май 2006 г. става посланик на добра воля на УНИЦЕФ за Азербайджан.

Костас Митроглу, гръцки футболист (1988).

Това е денят на смъртта на:

Кирил Пейчинович, български църковен и просветен деец (ок.1770-1845).
Монах в Хилендарския и Кичевския манастир. Подпомага материално възстановяването на печатницата  в Солун, изгоряла през 1839 г. Ученик и последовател на Софроний Врачански, той е един от първите поддръжници на създаването на литература на новобългарски език. Автор е на епитафия (1835), в която са отразени първите търсения в областта на новобългарската стихотворна форма. Автор е на три книги - сборника "Огледало" с различни молитви и поучения, много от които писани лично от него на новобългарски език, солника с християнски поучения "Утешения грешним" и "Житие и служба на цар Лазар", която не успява да отпечата.

Джордж Уестингхаус, американски изобретател и предприемач (1846-1914).
Патентовал пневматичната спирачка за вагони (април 1869). Разработил способи за безопасно транспортиране на природен газ по тръби на големи разстояния. Усъвършенства електрическия трансформатор. Основател на електротехническата компания "Уестингхауз  електрик" (1886). През 1888 г. закупува патенти от изобретателя Томас Едисон и работи в тясно сътрудничество с него.

Алоис Ирасек, чешки писател, драматург и общественик (1851-1930).
Автор е на романите "Между теченията" (1887-1890), "Против всички" (1893), "Братство" (1898-1908), "На чужда служба" (1983), "Хуситски крал" (1919-1930), "Ф. Л. Век" (1888-1906), "У нас" (1896-1903), Песоглавци" (1886), на историческите драми "Ян Жижка" (1903), "Ян Хус" (1911) и "Ян Рохач" (1914), на книгите "Старинни чешки предания" (1894), "Разкази от планините" (1878) и др. Депутат в Сената (горната камара на парламента на Чехословашка република) от Национал-демократическата партия (1920-1925).

Мария Ермолова, руска актриса (1853-1928). 

Йеньо Хубай, унгарски цигулар, композитор и диригент (1858-1937).
Автор е на опери, симфонии и концерти за цигулка, музикални сюити и др.

Робърт Бош (Робърт Август Бош), немски индустриалец (1861-1942).
Основател на компанията "Бош" за производство на техника за бита и промишлеността (1886).

Юрдан Иванов (Юрдан Иванов Мирчев), български историк, библиограф, икономист и журналист (1862-1907).
Един от организаторите на първия събор на журналистите в България (София, 1894). Член-основател на Българското икономическо дружество (1895). Пръв изследовател на българския периодичен печат. Автор е на "Български периодичен печат от възраждането му до днес (1844-1890)" (3 кн., 1891-1892), на множество статии, главно по финансови и икономически въпроси -  за данъците в България, тютюневия монопол и др. Издава седмичния вестник "Югозападна България" (1893-1894). Действителен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките) (1900).

Уилям Хенри Браг, британски физик (1862-1942).
Един от основоположниците на  рентгеноструктурния анализ. Носител на Нобелова награда за физика за 1915 г. заедно със своя син Уилям Лорънс Браг за техните заслуги в анализите на кристални структури с рентгенови лъчи.

Сун Ятсен, китайски политик (1866-1925).
Първи президент на Китайската република (януари-април 1912). Оглавява буржоазната революция в Китай (Синхайската революция 1911-1913), довела до свалянето на манджурската династия Цин (1644-1911). Съосновател на партия Гоминдан (1912).

Хайнрих Ман, немски писател (1871-1950).
Автор е на романите "Малкият град" (1918), "Верноподаникът" (1918), "Младостта и съвършенството на Анри Четвърти" (1935-1938) и др.

Василий Фесенков, съветски астроном (1889-1972).

Болеслав Берут, полски политик (1892-1956).
Председател на Държавния съвет на Полша (държавен глава) (19 февруари 1947-20 ноември 1952). Председател на Министерския съвет (20 ноември 1952-18 март 1954). Генерален секретар на ЦК на Полската обединена работническа партия (3 септември 1948-12 март 1956).

Изабела Блум, белгийска общественичка (1892-1975).
Член на Социалистическата партия (1918-1951), изключена от нея заради участие във Втория световен конгрес на привържениците на мира (1950). Председател (1958) на Изпълнителния комитет на Белгийския съюз за защита на мира. Носителка на международна награда "За укрепване на мира между народите" (1953).

Юджин Орманди (ист. име Йеньо Блау), американски диригент от унгарски произход (1899-1985).

Рагнар Гранит, шведски неврофизик (1900-1991).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1967 г. заедно с американския биофизик Кифър Хартлайн и американския биолог Джордж Уолд за техните открития върху първичните физиологични и химични зрителни процеси в окото. 

проф. Георги Димитров, български композитор, музикален педагог и хоров диригент (1904-1979).
Инспектор по музика в Министерството на народното просвещение (1939-1940). Основател и ръководител на Камерен мъжки хор (1939-1943). По негова инициатива е създаден хорово-диригентски клас в Българската държавна консерватория в София (1951-1952). Главен редактор на сп. "Българска музика" (1953-1955). Един от авторите на националния химн на България "Българийо мила" (1950-1964). Носител на Димитровска награда (1950), орден "Георги Димитров" (1969, 1974).

Теню Стоянов (Стоян Иванова Стоянов), български писател, журналист и критик (1911-2004).
Заместник главен директор и редактор във в. "Работническо дело" (1944-1948). Главен редактор на в. "Новини", (1945-1949). Заместник генерален директор на Дирекция на печата (1948-1951). Отговорен секретар във в. "Литературен фронт" (1953-1956) и редактор на вестника (1962-1966). Кореспондент на БТА в Москва (18 ноември 1957-май 1962). Директор на Българския културен център във Варшава, Полша (1968-1972). Носител на орден "Георги Димитров" (1981).

Хауърд Фаст, американски писател (1914-2003).
Автор е на романите "Спартак" (1953), "Емигрантите" (1977) и др.

Юрий Брезан, немски поет и писател (1916-2006).
Автор е на "Черната воденица" (1968) "Крабат, или Преобразяването на света" (1976), "Портрет на бащата" (1983) и др.

Йехуди Менухин, американски цигулар и диригент (1916-1999).
Един от най-големите цигулари на 20 век. Когато е на 7 години дебютира като солист на Симфоничния оркестър на Сан Франциско (САЩ). Година по-късно той изнася и първия си рецитал в Ню Йорк (САЩ). На 11 години дебютира в Париж и свири в "Карнеги хол" в Ню Йорк (САЩ). Следват концерти с Берлинската филхармония и с Лондонския симфоничен оркестър. По време на Втората световна война (1939-1945) Йехуди Менухин свири за съюзническите войски. Изнася над 500 концерта в Европа, които ген. Дуайт Айзенхауер определя като ключови за бойния дух и морала на войниците. Йехуди Менухин продължава да концертира и след края на войната. През различни периоди от живота си Йехуди Менухин, който през 1993 г. получава титлата лорд, е имал американско, швейцарско и британско гражданство, а последните си години прекарва във Великобритания. Договорът му със звукозаписната компания "Еми" за сътрудничеството продължава 70 години. Това е най-дългият договор в историята на музиката. До последното си излизане на сцена през март 1999 г. Йехуди Менухин е изнесъл стотици концерти като цигулар и над 100 като диригент. Той е основател на редица музикални инициативи и школи. През 1977 г. създава фондацията "Музиката на живо", която организира концерти на млади професионални музиканти. 

Чарли Паркър (Чарлз Кристофър Паркър), американски саксофонист (1920-1955).

Мигел Делибес, испански писател (1920-2010).
Един от най-значимите испански писатели на 20-и век. Известен е като един от основните представители на литературата на социалния реализъм. Някои от неговите романи като "Пет часа с Марио"(1966), който е преведен и на български, са поставени на театралната сцена или са филмирани. Носител на наградата "Мигел де Сервантес" (1993).

акад. Йордан Малиновски, български учен физикохимик (1923-1996).
Основател и пръв директор на Централната лаборатория по фотопроцеси при Българската академия на науките (БАН) (1967-1992), която от 1996 г. носи неговото име. Директор на Института по физикохимия при БАН (1972-1991). Председател на БАН (9 декември 1991-12 март 1996). Има признати 16 авторски свидетелства за изобретения и 5 патента в Белгия, Франция, Англия, Италия, Германия, САЩ, Япония, Лихтенщайн. Носител на награда "Краус" на Германската академия на естествоизпитателите "Леополдина" (1980),  на медал "Ливен-Гиверт" на американското Дружество за фотографска наука и техника (IS&T) за неговите изключителни постижения в сребърно-халогенидната фотография (1988), което е най-високата международна награда в областта на фотографската наука и техника. През 1994 г. е удостоен с награда от Европейската академия на изкуствата, науките и литературата "за решимостта, настойчивостта и последователността". През 2010 г. при БАН е създаден Институт по оптически материали и технологии "Акад. Йордан Малиновски".

Робърт Лъдлъм, американски писател (1927-2001).
Автор е на 27 романа, сред които са "Наследството на Скарлати" (1971), "Ръкописът на Чансълър" (1977), "Мозайката на Парсифал" (1982), "Превъзходството на Борн" (1986), "Измамата на Прометей" (2000) и др. Книгите му са преведени на 32 езика и продадени в над 225 млн. екземпляра в 40 страни.

Ане Франк (ист. име Анелизе Мари Франк), нидерландско момиче от еврейски произход, написало дневник за ужасите на нацизма (1929-1945).
По време на Втората световна война (1939-1945) тя се укрива от нацистите със своето семейство в Амстердам, Нидерландия, и води дневник в продължение на две години. На 4 август 1944 г. семейството е открито от нацистите. Депортирано е в Аушвиц, като през м. октомври 1944 г. Ане и сестра й са прехвърлени в концентрационния лагер Берген-Белзен, където умират от тиф. Тогава Ане е на 15 години. Дневникът й е съхранен от приятели и през 1947 г. е публикуван от баща й. Дневникът днес е преведен на десетки езици, а къщата, в която семейство Франк се укривало в Амстердам, е превърната в музей.

Спирос Киприану, кипърски политик (1932-2002).
Основател на Кипърската Демократическа партия (ДИКО) (12 юли 1976) и неин председател (12 юли 1976-17 април 2000). Председател на Камарата на представителите (20 септември 1976-3 септември 1977). Президент на Кипър (3 септември 1977-21 февруари 1988). Председател на Камарата на представителите (6 юни 1996-7 юни 2001).

акад. Евгени Головински, български химик (1934-2021).
Работи в областта на биоорганичната химия и фармакобиохимията. Има приноси по създаването на нови методи за синтез на важни групи органични съединения, предимно биологичноактивни вещества и по изясняването на биохимичните механизми на действие на лекарствени средства. Бил е главен редактор на популярната българска енциклопедия "България А-Я", член на Управителния съвет на БАН (1991-1994), председател на Съвета за издателска дейност на БАН (1993-1997), председател (1998-2001) и почетен председател на Хумболтовия съюз в България. Ръководител на Научно-информационния център "Българска енциклопедия на БАН" (2002-2009).  Чл.-кор. на Българската академия на науките (1989). Дългогодишен университетски преподавател. Основател и пръв ръководител на катедра "Химия" на Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград (1987-2000). Автор е на над 224 научни статии, на 26 обзори, монографии и учебници. Има 43 авторски свидетелства и 4 чуждестранни патенти.  Автор е на книгите "Научното любопитство", "Вълшебството на кислорода", "Столетия в един живот" (2012). Почетен гражданин на Бургас (2000) и Благоевград (2006).  Носител на орден "Св.св. Кирил и Методий" (22 април 2008). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (18 март 2013).

Олег Табаков, руски актьор (1935-2018).
От 1956 г. играе в театър "Съвременник" в Москва, на който е негов ръководител (1971-1976). Основател на театрално студио "Табакерка". От 2004 г. той е художествен директор на театър МХАТ в Москва. Участвал е във филмите "Война и мир" (1967) под режисурата на Сергей Бондарчук, който е първият съветски филм, удостоен с награда "Оскар" за чуждоезичен филм (1969), "Седемнадесет мига от пролетта" (1973), "Москва не вярва на сълзи" (1979), който също е удостоен с награда "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм (1981) и др.

проф. Здравко Чолаков, български литературен критик и писател (1941-2014).
Научните му изследвания са в областта на съвременната българска литература. От 1972 г. е преподавател във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на "Дебютната вълна. Проблеми на младата българска поезия и проза" (1974), "Поети и време" (1974), "Теоретични проблеми на българската антифашистка поезия" (1975), "Философски проблеми на българската поезия" (1979), "Душата на художника: проблемът за творческата личност - човека на изкуството - в българската поезия и проза след Освобождението до наши дни" (1986), "Христо Смирненски" (1988), "Наблюдения" (1995), "Съдбата на идеите в българската литература" (2001), "Зрелището" (2002), "Българската пейзажна лирика" (2005), "Идеи и литература" (2008) и др.

сър Тери Пратчет, британски писател (1948-2015).
Автор е на повече от 70 романа, първият от които "Килимените хора" е публикуван през 1971 г. Той е продал над 75 млн. книги. В поредицата си от комични фентъзи романи "Светът на Диска" има 40 романа, преведени на близо 40 езика. От тях до м. декември 2014 г. са продадени повече от 55 млн. екземпляра. Първата книга от поредицата "Светът на Диска" - "Цветът на магията", е публикувана през 1983 г. Оттогава е издавал средно по две книги на година. Сред другите му романи са "Тъмната страна на Слънцето", "Страта", "Автентичната котка", "Добри поличби", "Нация", "Пирамиди" и др. Тери Пратчет е вторият най-четен автор във Великобритания и седмият най-четен неамерикански автор в САЩ. Носител на медала "Карнеги" през 2001 г. за романа си "Изумителният Морис и неговите образовани гризачи". Тери Пратчет е офицер на Британската империя от 1998 г. и рицар-бакалавър от 2009 г. заради приноса му към литературата.

Борислав Джамджиев, български журналист (1949-2010).
Работил е в Българско национално радио като редактор, отговорен редактор, водещ на предаването "Неделя 150", директор на програма "Хоризонт", кореспондент на радиото в Москва (1988-1993) и заместник-генерален директор (1995-1997).

Тони Маршал, френска актриса и режисьорка (1951-2020).
През 1972 г. дебютира в киното като актриса с филма "Най-важното събитие, откакто човек стъпи на Луната" на френския режисьор Жак Деми. През 1990 г. тя прави режисьорския си дебют с филма "Пентименто", последван от десетина пълнометражни ленти, сред които са "Салон за красота "Венера" (1999), "Близо до рая" (2002), "Искаш или не искаш?" (2014) и "Номер едно" (2017). Тони Маршал е единствената жена, отличена с френската филмова награда "Сезар" за най-добър режисьор за филма си "Салон за красота "Венера" (2000).

Зоран Джинджич, сръбски политик (1952-2003).
Министър-председател на Сърбия (25 януари 2001-12 март 2003), председател на Демократическата партия на Сърбия (30 януари 1994-12 март 2003). Умира от раните си след извършен на 12 март 2003 г. срещу него атентат пред сградата на правителството на Сърбия.
/КГ/АЯ/МГ/



/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:57 на 25.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация