site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 11 март в историята

11 март 2024 г., понеделник, 11-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Софроний, еп. Врачански. Св. Софроний, патр. Йерусалимски.
Софроний, епископ Врачански, е роден през 1739 г. в Котел. Ръкоположен е за свещеник през 1762 г. През 1765 г. се среща с Паисий Хилендарски, след което преписва и популяризира написаната от него "История славянобългарска". През 1794 г. е ръкоположен за Врачански епископ. Умира през 1813 г. На 31 декември 1964 г. Светият синод го канонизира за светец на Българската православна църква.
Софроний, патриарх Йерусалимски, е роден през VI в. в Дамаск. Той е един от най-ревностните защитници на православието против заблужденията на лъжеучителите. Патриарх на Йерусалим (634-638). Запазени са съчиненията му  "Съборно послание", "Прослава на светите мъченици Кир и Иоан", както и 11 слова  за светия кръст, на Рождество Христово, Сретение Господне, Благовещение, за св. Йоан Кръстител, за св. еванг. Иоан Богослов, за св. ап. Петър и Павел и др.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на ракетните войски и на артилерията на Българската армия. Отбелязва се от 1993 г. със заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г. Годишнина от щурма (1913) с участието на българската артилерия за превземането на Одринската крепост по време на Балканската война (1912-1913). 

По света се отбелязва:

Денят на Общността на нациите. Отбелязва се през втория понеделник на март от всички страни членки на Общността на нациите (бивша Британска общност). Общността на нациите обединява 56 държави с население от 2,5 млрд. жители. По традиция от 1972 г.  на този ден се провежда църковна служба в Уестминстърското абатство. 

Европейският ден в памет на жертвите на тероризма.
Отбелязва се от 2005 г. от Европейския съюз в памет на жертвите на атентатите в целия свят. Годишнина от атентатите (2004) в Мадрид, Испания, при които загиват 191 души, а над 1500 души са ранени.

На този ден в България:

1922 - В американската легация в София, на ъгъла на улиците "Славянска" и "Раковски", избухва бомба. При атентата няма пострадали. Разрушени са две от стените и прозорците на сградата. Министърът на вътрешните работи и народното здраве Райко Даскалов се разпорежда да се даде премия от 50 000 лв. на онзи, който залови или помогне да бъде заловен извършителят на престъплението. Атентаторът остава неразкрит.

1973 - Създадена е Лабораторията по психология към Българската академия на науките (БАН) с ръководител проф. Здрава Иванова. През 1980 г. лабораторията е преобразувана в Централна лаборатория по психология. С Решение 102/7 май 1990 г. на бюрото на Министерския съвет, от 1 май 1990 г.  лабораторията се преобразува в Институт по психология на БАН. От 1 юли 2010 г. Институтът по психология и Центърът за изследване на населението се обединяват в Институт за изследване на населението и човека при БАН.

1992 - На втория си редовен конгрес Съюзът на участниците в Отечествената война (учреден на 7 март 1990 г.) се преименува в Съюз на ветераните от войните. На петия конгрес на 20 април 2001 г. се преименува в Съюз на ветераните от войните в България.

1999 - България е приета за член на Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН).

2006 - На извънреден конгрес политически кръг "Зора" се преименува в партия "Нова зора".

2011 - С Решение 137 на Министерския съвет село Игнатиево, община Аксаково, област Варна, е обявено за град.

2011 - Пловдивският апелативен съд потвърждава решението на Окръжния съд в Пловдив, с което е отхвърлен искът на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза за възстановяване на собствеността на бившия царски дворец "Кричим" и ниви от 371,5 дка. Съдът приема, че решението на Конституционния съд от 1998 г., с което е обявен за противоконституционен Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (1947), няма реституционно действие. Според съда дворецът "Кричим" не е имот, който е придобит от името на царя и лично за него, в качеството му на частен субект.

2018 - Кметът на Пловдив Иван Тотев посреща в общината делегация, водена от посланика на Израел в България Ирит Лилиан. Поводът за срещата е отбелязването на 75 години от спасяването на българските евреи от нацистките лагери по време на Втората световна война. Сред гостите са председателят на Организацията на евреите в България "Шалом" д-р Александър Оскар, представители на Световния еврейски конгрес и други еврейски организации от България, Израел и САЩ.        

2020 - В София в 9:00 ч. започва извънредно заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет, ръководено то министър-председателя Бойко Борисов, за обсъждане на актуалната ситуация във връзка с разпространението на КОВИД-19. В 15:42 ч. в болница "Пирогов" умира 66-годишна жена, заразена с корнавируса, която на 10 март 2020 г. е приета в болницата в изключително тежко състояние. Това е първата жертва на КОВИД-19 в България.

2021 - Президентът Румен Радев внася в Конституционния съд искане за установяване на противоконституционност на отделни разпоредби от Закона за съдебната власт и от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, с които Бюрото по защита се определя като самостоятелна организационна структура при главния прокурор. Президентът Румен Радев посочва, че в последните години чрез последователни промени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, в отклонение от конституционния принцип за разделение, на властите, при главния прокурор се оказват съсредоточени всички основни функции по ръководство, контрол и осъществяване на дейността на Бюрото по защита и по този начин се надхвърлят установените в Конституцията правомощия на прокуратурата и на главния прокурор.

2023 - Ден на отворени врати в Народното събрание по повод 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи през Втората световна война (1939-1945). Близо 4000 граждани посещават парламента и всеки гост получава брошура „80 години от спасяването на българските евреи“.

На този ден по света:

1702 - В Лондон започва да излиза първият британски всекидневник "Дейли Кърънт". Вестникът излиза до 1735 г.

1744 - В Лондон, Великобритания, е основана аукционна къща "Сотбис" от книготърговеца Самюел Бейкър.

1867 - Премиера в Париж, Франция, на операта на Джузепе Верди "Дон Карлос" по мотиви на едноименната драма на Фридрих Шилер.

1985 - Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) на извънреден пленум на ЦК на КПСС след смъртта на генералния секретар на ЦК на КПСС Константин Черненко. На 24 август 1991 г. на сесия на Върховния съвет на РСФСР обявява, че се оттегля от поста генерален секретар на КПСС и внася предложение за саморазпускането й, а на 29 август 1991 г. с решение на Върховния съвет на СССР дейността на КПСС е преустановена.

1990 - Върховният съвет на Литовската ССР приема Декларация за независимост и провъзгласява създаването на Литовска република. На 9 февруари 1991 г. в Литовската република в състава на СССР е произведен референдум, на който повече от 90 процента от гласувалите се обявяват за независимост на Литва. На 6 септември 1991 г. независимостта на Литва е призната от Върховния съвет на СССР.
 
2003 - В Хага, Нидерландия, официално е открит Международният наказателен съд. В Залата на рицарите в сградата на парламента, в присъствието на кралицата на Нидерландия Беатрикс и генералния секретар на ООН Кофи Анан, полагат клетва първите 18 съдии - 7 жени и 11 мъже. Съдът се създава на основание на подписания на 17 юли 1998 г. в Рим, Италия, от представителите на 120 държави Заключителен акт на Дипломатическата конвенция на ООН за създаване на Международен наказателен съд т. нар. Римски статут, съгласно който съдът има юрисдикция над четири групи престъпления - геноцид, престъпления срещу човечеството, срещу законите и обичаите за водене на война, а когато бъде приета дефиниция на агресията - и върху това престъпление. Съдът започва да функционира на 1 юли 2002 г., когато влиза в сила Дипломатическата конвенция, след като е ратифицирана от 60 страни.

2004 - Между 7:37 часа и 7:42 часа местно време в Мадрид, Испания, са извършени 10 бомбени експлозии в четири влака - два влака са взривени близо до централната жп гара "Аточа", един влак - на тръгване от гара "Ел Посо дел Тио Раймундо" и един - на гара "Санта Еухения". Загиват 191 души, от които 50 чужденци от 16 държави. Над 1500 души са ранени. Oтговорност за атентатите поемат бригадите "Абу Хафс ал Масри", които са част от терористичната мрежа на "Ал Каида".

2004 - Парламентът на Чили приема закон, с който се разрешават разводите.

2006 - Мишел Бачелет полага клетва като президент на Чили. Тя става първата жена, заела този пост в страната и шестата в Латинска Америка.

2008 - В Брюксел, Белгия, правителството и банките се споразумяват да изплатят обезщетения в размер на 110 млн. евро на жертвите от Холокоста по време на Втората световна война (1939-1945), като 35,2 млн. евро ще бъдат изплатени като компенсации на отделни лица, а останалите - на еврейски тръст, който ще подпомага бедните и ще поддържа жива паметта за Холокоста чрез социални, религиозни и културни проекти. От общата сума 45,5 млн. евро ще бъдат осигурени от белгийските власти, 55 млн. евро - от банките, а останалата част - от застрахователни компании.

2011 - В 14:46 часа местно време (05:46 по Гринуич) в крайбрежните райони на префектура Фукушима, Североизточна Япония, е регистрирано земетресение с магнитуд 8,9 по скалата на Рихтер и с епицентър на 10 км дълбочина в Тихия океан и с епицентър на 10 км дълбочина в Тихия океан. Земният трус предизвиква вълни цунами с височина над 4 метра, които причиняват големи разрушения в префектура Фукушима. Загиват повече от 9000 души и близо 320 000 души остават без покрив. Нарушена е инфраструктурата в цялата страна, като най-силно засегнати са префектурите Мияги, Ивате, Фукушима, Ибараки, Точиги и Чиба. На 12 март 2011 г. в резултат на земетресението избухва експлозия в атомната електроцентрала "Фукушима 1", намираща се в гр. Окума, префектура Фукушима, на 250 км от столицата Токио. Срутват се стените и покривът на блока на първия реактор на централата, която има 6 реактора с обща мощност 4,7 гигавата и е една от 25-те най-големи атомни електроцентрали в света.

2013 - В Унгария с 265 гласа "за", 11 "против" и 33 "въздържали се" парламентът приема поправки в конституцията, които ограничават компетенциите на Конституционния съд. Това е четвърта промяна на основния закон на страната след влизането му в сила на 1 януари 2012 г. Съгласно поправките решенията на Конституционния съд, взети преди влизането на новата конституция в сила през 2012 г., вече няма да бъдат валидни. Рестриктивни нови наредби има и по отношение на висшето образование, бездомниците, избирателния закон и семейното право.

2016 - В Ню Йорк, САЩ, Съветът за сигурност на ООН приема първата по рода си резолюция по проблема за сексуалните посегателства, извършвани от миротворци на световната организация. В приетия текст се изказва подкрепа за плана за реформи на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, предвиждащ репатриране на военни и полицейски подразделения от места, където има сигурни доказателства за широкоразпространено или систематично сексуално насилие и експлоатация. По данни на ООН за 2015 г. има 69 оплаквания за подобни посегателства, а от началото на 2016 г. - 25.

2018 - Боливия разпъва небесносиньо знаме с дължина 196,5 км, за да привлече вниманието към своята кампания за възстановяване на излаза си на Тихия океан, който изгубва от Чили през 19-и век. Около 17 000 военнослужещи и 4000 полицаи участват в оформянето на най-дългото знаме в света по пътя между град Ла Пас (седалище на правителството) и Оруро. Боливия е лишена от излаза си на океана, след като заедно с Перу губи Тихоокеанската война от 1879-1883 с Чили. На Боливия е отнета територия от 120 000 кв. км, включително 400 км крайбрежна ивица. Мирно споразумение от 1904 г. определя сегашните граници между Боливия, Чили и Перу.

2019 - В Санкт Петербург, Русия, във военен съд започва процес за атентата в местното метро на 3 април 2017 г., когато при експлозия във влак на метрото между две метростанции в центъра на Санкт Петербург загиват 15 души и близо 70 са ранени. Загива и предполагаемият атентатор, роденият в Киргизстан 22-годишен Акбаржон Джалилов. Единадесет души, смятани за негови съучастници, са задържани. Отговорност за атентата поема малко известна групировка, нарекла се "Батальон на имам Шамил", свързана с ислямистката групировка "Ал Каида".

2020 - В Ню Йорк, САЩ, бившият американски продуцент Харви Уайнстийн е осъден на 23 години затвор по обвинения за престъпен сексуален акт с бившата тв и филмова асистентка Мими Хейли през 2006 г. и за изнасилване на атрисата Джесика Ман през 2013 г. По първото обвинение съдията отсъжда наказание от 20 години лишаване от свобода, а по второто - три години лишаване от свобода.

2021 - В Китай Общокитайското събрание на народните представители (парламента) одобрява промени в избирателната система на Хонконг, намалявайки ролята на гражданите в специалния административен район при избирането на хонконгските ръководители. Депутатите гласуват за мярката с 2895 "за", нито един "против" и един "въздържал се". Промените предвиждат да се даде власт на подкрепяща Китай комисия да назначава повече хонконгски депутати, като се намали броят на избираните от обществеността представители.

2022 - Встъпва в длъжност новият президент на Чили Габриел Борич, избран на втория тур на президентските избори на 19 декември 2021 г. На 36 години Габриел Борич е най-младият държавен глава в историята на страната.

2023 - Във Франция Сенатът (горната камара на парламента) след продължили 100 часа  дебати, приема със 195 гласа "за" и 112 гласа "против" пенсионната реформа, съгласно която възрастта за пенсиониране се променя от 62 на 64 години. Пенсионната реформа, предложена от президента Еманюел Макрон, предизвиква вълна от протести в цялата страна.

Родени на този ден българи:

Живко Живков, политик (1915-2000).
Министър на външната търговия (3 септември 1952-16 януари 1954; 16 януари 1954-1 февруари 1957). Заместник-председател на Министерския съвет (15 януари 1958-17 март 1962;17 март 1962-27 ноември 1962). Министър на просветата и културата (9 юни 1958-25 декември 1959) и председател на Държавната планова комисия (27 септември 1962-27 ноември 1962). Първи заместник-председател на Министерския съвет (27 ноември 1962-7 юли 1971). Председател на Комитета за стопанска координация (27 декември 1968-9 юли 1971).  Заместник-председател на Министерския съвет (8 юли 1971-16 юни 1976). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (3 март 1954-2 февруари 1990).  Член на Държавния съвет на НРБ (16 юни 1976-март 1990). Депутат в 26-ото Народно събрание (1945-1946), VI Велико народно събрание (1946-1949), в 1-ото Народно събрание (17 януари 1950-3 септември 1952) и от 2-ото до 9-ото Народно събрание (1954-1990). Член (16 март 1963-1990) и председател (21 декември 1989-15 февруари 1990) на Националния съвет на Отечествения фронт. Удостоен е със званието "Герой на социалистическия труд" (10 март 1975). Носител на орден "Георги Димитров" (декември 1959, март 1965, март 1985), на орден "Знаме на Унгарската народна република" първа степен (9 юни 1975), но орден "13 века България" (8 септември 1984).

Ешуа Алмалех (Шико), спортен журналист (1924-2018).
Доайен на спортната журналисти в България. Работил е във в. "Народ". През 1971 г. основава илюстрования спортен седмичник "Старт", където работи до пенсионирането си. Сътрудничи на Българската национална телевизия като коментатор по лека атлетика. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен. Заслужил деятел на спорта.

митрополит Калиник (светско име Димитър Райчев Александров), църковен деец (1931-2016).           
На 6 юни 1960 г. приема монашеското име Калиник. На 10 юли 1960 г. е ръкоположен в йеродяконски чин, а на 7 юни 1962 г. - в йеромонашески чин. Протосингел на Доростоло-Червенската митрополия (15 септември 1962-1 ноември 1970). Въведен в архимандритско достойнство на 21 юни 1964 г. Игумен на Рилския манастир (1 ноември 1970-31 юли 1971). Протосингел на Сливенската митрополия (1 август-5 декември 1971). На 6 декември 1971 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Велички". Викарий на Сливенския митрополит Никодим (6 декември 1971- ноември 1974). Врачански митрополит (10 ноември 1974-26 декември 2016). Почетен гражданин на Мъглиж (22 август 2019, посмъртно).

проф. Спас Доневски, художник дизайнер (1932).
Един от основателите на промишления дизайн в България. От 1970 г. е преподавател в Националната художествена академия. Бил е два мандата декан на Факултета за приложни изкуства и един мандат заместник-ректор на Националната художествена академия. Автор е  на над 150 проекта в областта  на дизайна в машиностроенето, електропромишлеността, приборостроененето и комплексния дизайн, автор на учебници и учебни помагала. Носител на първа награда "Златни ръце"  за постижение в машиностроителния дизайн (1963). Носител на Почетен знак за заслуги към Националната художествена академия (1 декември 2014). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен. Почетен гражданин на Козлодуй (2 юни 2019).

Стефан Стайчев, актьор, режисьор и театрален педагог (1939-2021).
Работил е като актьор в Драматично-куклен театър в Силистра (1961-1966), в Народен театър "Иван Вазов" (1966-1970). Режисьор в театър "София" (1970-1978, 1982-1997). Бил е преподавател по актьорско майсторство в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Спициализира режисура в Москва, Русия (1972). От 1979 г. е режисьор в Драманично-куклен театър в Силистра, а от 1980 г. негов художествен ръководител и директор. Автор е на игрални пиеси, между които "Рисунки през август" (1979), "Свободно място във влака" (1966) и др.

епископ Христо Пройков, апостолически екзарх и председател на Епископската конференция на Католическата църква в България (1946).
На 6 септември 1970 г. е ръкоположен за дякон от епископ Кирил Куртев. На 23 май 1971 г. е ръкоположен за свещеник от епископ Методий Стратиев. През 1980 - 1982 г. специализира каноническо право в Григорианския университет в Рим. От 1982 г. е енорийски свещеник в катедрален храм "Успение Богородично" в София.  На 18 декември 1993 г. е номиниран за помощник епископ на Католическата апостолическа екзархия и титулярен епископ на Бриула. На 6 януари 1994 г. е ръкоположен за епископ в патриаршеската базилика "Свети Петър" в Рим от папа Йоан Павел Втори. От 5 септември 1995 г. ръководи Католическата апостолическа екзархия. От 15 май 2009 г. е назначен от папа Бенедикт Шестнайсети за консултант на Конгрегацията за Източните църкви на Римската курия. Председател на Епископската конференция на Католическата църква в България.От 11 октомври 2019 г. е назначен от папа Франциск за първи епархиен епископ на издигнатата със същото решение на папа Франциск  Апостолическа екзархия в София за католиците от източен обред в България в ранг на епархия, възлагайки й името "Софийска епархия св. Йоан XXIII за католиците от византийско-славянски обред в България".

доц. Бисер Деянов (Бисер Деянов Тодоров), балетен артист, хореограф и педагог (1949).
Първи солист в Софийска опера и балет (1970-1997). Дългогодишен преподавател в Националното училище за танцово изкуство и в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Лауреат на Международния балетен конкурс във Варна (1974). Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1980) и със званието "Народен артист" (май 1986). Удостоен с наградата "Златен век" - огърлие на Министерство на културата за изключителен принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство (28 май 2019).

Стела Банкова (Стела Ангелова-Банкова), политик (1950).
Депутат в 39-ото и 40-то Народно събрание (2001-2009).

проф. Здравко Митков, режисьор, театрален педагог и преводач (1952).
През 1978 г. започва работа в Народния театър "Иван Вазов". Работил е и в Драматичните  театри  в Пазарджик (1979-1984), Перник (1984-1986),  Младежкия театър  (1986-1988), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1988-1992) , в Театър "София" (1992-2009). Педагогическата си кариера в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (НАТФИЗ) започва през 1985 г. като асистент по Актьорство и режисура, а след това доцент (1996-1999) и професор (от 1999). Заместник-ректор на  НАТФИЗ (1999-2000) и ректор  на академията (2000-2003) . Директор на Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" (1 октомври 2013-17 октомври 2017). Режисьор е на над 100 театрални и оперни постановки в България и в чужбина. Превежда от английски и руски език пиеси на Тенеси Уилямс, Артър Копит, Питър Шафър, Джоузеф Кесълринг, Сергей Коковкин и др. Автор е и на четири драматизации. Автор е на публикации в театрални издания - сп. "Театър", "Театрален бюлетин" и др. Носител на Награда за режисура от IV национален преглед на детско-юношеската драматургия и театър - за спектакъла "Меко казано" (1980), на награда на Съюза на артистите в България  за най-добър млад режисьор на годината (1982), на Награда за режисура от VII Национален преглед на българската драма и театър - за спектакъла "Рейс" (1984), на награда "Аскеер" за режисура  за спектакъла "Развратникът" (2000), на  Наградата на София за постановката на операта "Фауст" (2002), на наградата "Икар" за най-добро представление за спектакълът "Името" (2017), на наградата "Златен век" - огърлие, на Министерството на културата (23 май 2022) и др.

проф. Илия Баташки, лекар хирург и политик (1960).
Работи като хирург в Хирургично отделение на Районна болница в Пещера (1984-1987). От 1987 г. работи в Клиниката по обща хирургия на Катедрата по пропедевтика на хирургическите болести към Военномедицинския институт в Пловдив. Директор на Окръжна болница - Пловдив (1995-1997). Заместник-изпълнителен директор на МБАЛ "Пловдив" АД в Пловдив (2001-2005), изпълнителен директор на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД (9 ноември 2005-4 август 2009), управител на ІІ градска болница "Св. Панталеймон" в Пловдив (2009-2012), заместник-директор на МБАЛ-Централна клинична база в София при Медицинския институт на МВР (27 ноември 2013-9 декември 2013), директор на МБАЛ-Централна клинична база в София при Медицинския институт на МВР (10 декември 2013-май 2019). Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001). Член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на Българската социалистическа партия (31 октомври 2009-9 юни 2012). Председател на градската организация на БСП в Пловдив (октомври 2009-20 декември 2010). Депутат в 42-ото Народно събрание (21 май 2013-21 ноември 2013). Директор на  Медицинския институт на МВР (юли 2021-2023). Автор и съавтор на повече от 180 медицински статии и публикации. Съавтор е на учебници по хирургия, дентална медицина и спешна хирургия. Съавтор е в тритомник по "Пластична, възстановителна и естетична  хирургия" и монография "Слабинна Херния – Избор на оперативен метод на лечение".

Атанас Скатов, алпинист (1978-2021).
От 2012 г. се занимава с алпинизъм. Първият връх, който покорява е връх Ухуру в  Килиманджаро (5895 м) в Африка на 10 януари 2013 г. Атанас Скатов е първият българин, изкачил 10 от 14-те върхове с височина над 8000 метра, като връх Еверест  (8848 м) в Хималаите покорява два пъти по различни маршрути. Той е първият веган в света, покорил връх Еверест в Хималаите, първият българин, изкачил четири върхове над 8000 метра за една календарна година (за 140 дни), първият българин, успял да изкачи "Седемте върха" - най-високите върхове на седемте континента на планетата. Той поставя световен рекорд за най-бързото изкачване за връх над 8000 м - за 94 ч. изкачва връх Макалу (8481 м). Той е първият българин, изкачил най-бързо връх Еверест и връх Лхотце за 5 дни и 11 часа. Автор е на шест книги. Носител на Почетен знак на Българския туристически съюз за особени заслуги (14 декември 2019). Носител на приза "Почетен факлоносец на мира", с който е удостоен от Международната щафета "Пробег на мира" (26 ноември 2020). Почетен гражданин на Сливен (23 октомври 2015). На 5 февруари 2021 г. след неуспешен опит за зимно изкачване на връх К2 (8611 м) в Каракорум загива след падане при слизане към базов лагер.

Георги Пеев, футболист (1979).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Локомотив" (София), "Динамо Киев" (Украйна), "Днипро" (Украйна), "Амкар Перм" (Русия) и "Витоша" (Бистрица). За националния отбор по футбол има изиграни 45 мача.

Мартин Чой, състезател по мотоциклетизъм (1984).
Европейски шампион в клас "Суперщок" през 2011 г. Той е първият българин участвал в мотоциклетния кръг от световния шампионат по издръжливост "24-те часа на Льо Ман" през 2016 г., когато за цялото състезание той прави общо над 420 от 618 обиколки на тима и изминава около 1700 км. 31-и пъти е носител на титлата на България в пистови шампионати. Носител на Медала за специални заслуги към спорта на Министерството на младежта и спорта (20 април 2016).

Соня Радева, състезателка по фигурно пързаляне (1985).
Три пъти печели Републиканското първенство на България. През сезон 2003/2004 печели турнира Helena Pajovic Cup в Сърбия.

На този ден са родени и:

Торквато Тасо, италиански поет от епохата на Ренесанса (1544-1595).
Автор е на поемата "Риналдо" (1562), пасторалната драма "Аминта" (1573) и др.

Мариус Петипа, руски балетист и хореограф от френски произход (1818-1910).

Анри Етиен Сент-Клер Дьовил, френски физик и химик (1818-1881).
Разработва технология за промишленото получаване на алуминий (1854).

Мариус Петипа, руски балетист и хореограф от френски произход (1818-1910).

Николас Блумберген, американски физик от нидерландски произход (1920-2017).
Един от създателите на нелинейната оптика, полевата теория на взаимодействието между електромагнитното лъчение и веществото.  Носител на Нобеловата награда за физика за 1981 г. заедно с Артър Шолоу за приноса им към развитието на лазерната спектроскопия. Другата половина от наградата получава шведския физик Кай Сигбан за разработването на електронната спектроскопия с висока разделителна способност.

Астор Пиацола, аржентински композитор (1921-1992).
Той започва да свири на бандонеон на 8-годишна възраст. През годините сформира редица камерни ансамбли, в които сам свири на бандонеон, усъвършенствайки майсторството си и ставайки известен като един от най-виртуозните изпълнители на този инструмент за всички времена. Създател на стила "танго нуево", в който джаз и класическа музика се смесват с танго. Сред най-известните му творби, с които значително обогатява жанра танго, представяйки го по модерен начин, са "Буенос Айрес" (1953), "Либертанго" (1974), "Обливион" и танго операта "Мария от Буенос Айрес" (1967).

Рупърт Мърдок, американски предприемач от австралийски произход (1931).
През 1953 г. Рупърт Мърдок наследява семейния бизнес в Австралия, който включва два малки вестника и радиостанция. През 1960 г. в Австралия той купува в. "Дейли мирър", а през 1964 г. създава първия национален вестник в страната - "Оустрелиън". През 1969 г. Рупърт Мърдок навлиза на британския пазар с покупката на в. "Нюз ъв дъ уърлд", в. "Сън", а след него и в. "Дейли телеграф". През 1973 г. той се установява в САЩ, където през годините се сдобива с редица вестници, включително в. "Ню Йорк поуст". През 1979 г. той обединява всички медии, които притежава, в медийната корпорация "Нюз Корпорейшън". През 1985 г. Рупърт Мърдок се отказва от австралийското си гражданство и получава американско такова, което му е необходимо за по-нататъшни придобивания в САЩ. Веднага след това той купува едно от най-големите холивудски филмови студия "Туенти сенчъри Фокс". През 1986 г. Рупърт Мърдок обединява няколко телевизионни станции в националната телевизионна мрежа "Фокс Бродкастинг Къмпани". Империята му включва телевизионни канали, филмови компании, книгоиздателства, кабелни и сателитни телевизионни мрежи, списания и вестници в САЩ, Австралия, Европа, Латинска Америка и Азия.

Борис Поморцев, руски художник пейзажист (1932).
Заслужил артист на РСФСР (1985), Народен артист на Русия (1999).

Мартин Ричардс (ист. име Мортън Ричард Клайн), американски продуцент (1932-2012).
Продуцент е на редица филми, сред които "Момчетата от Бразилия" (1978), "Сиянието" (1980), "Чикаго" (2002) и др. Носител на награда "Оскар" (2003) за най-добър филм за филма "Чикаго".

Пири (ист. име Хосе Мартинес Санчес), испански футболист (1945).
С "Реал Мадрид" (Испания) печели турнира Купа на европейските шампиони (1966).

Дъглас Адамс, британски писател (1952-2001).
Автор е на романите "Пътеводител на галактическия стопаджия" (1979), "Ресторант на края на вселената" (1980), "Животът, вселената и всичко останало" (1982), "Сбогом и благодаря за рибата" (1984) и "Почти безобидна" (1992) и др.

Йонас Карлсон, шведски писател и актьор (1971).
Играл е в Кралския драматичен театър и е участвал в над 50 филма. Автор е на сборниците с разкази "Вторият гол" (2007), "Перфектният приятел" (2009), "Правилата на играта" (2011).

Томас Кристиансен, испански футболист (1973).

Дидие Дрогба (Дидие Ив Дрогба Тебили), футболист от Кот д'Ивоар (1978).
Носител на отличието "Африкански футболист на годината" на Африканската футболна конфедерация (CAF) за 2006 г. и  2009 г. Носител на "Златно стъпало" за 2013 г., която се връчва от Монако. Носител на специална награда от президента на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) за изключителни постижения, висок професионализъм и лидерски качества (1 октомври 2020).

Дарио Колоня, швейцарски състезател по скибягане (1986).
Трикратен олимпийски шампион от две Олимпийски игри - през 2010 г. във Ванкувър, Канада, и през 2014 г. в Сочи, Русия, където печели два медала. Световен шампион през 2013 г. От световни първенства печели и два сребърни медала (2013, 2015).

Фабио Коентрао (Фабио Алешандре да Силва Коентрао), португалски футболист (1988).

Мате Малеш, хърватски футболист (1989).

Това е денят на смъртта на:

Мануел Хосе Кинтана, испански политик, поет и писател (1772-1857).
Участник в Първата испанска революция (2 май 1808-18 май 1814). Автор е на оди, поеми и проза, сред които трагедията "Пелайо"(1790), поетичният трактат "Правилата на драмата"(1791).

княз Александър Горчаков, руски политик и дипломат (1798-1883).
Министър на външните работи (април 1856-март 1882). Държавен канцлер (1867-1883).

Владимир Одоевски, руски писател, педагог и музиковед (1803-1869).

Драган Цанков, български журналист и политик (1828-1911).
Почетен член на Българското книжовно дружество (1884) (дн. Българска академия на науките). Депутат в Учредителното събрание (10 февруари-16 април 1879). Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (24 март 1880-28 ноември 1880). Министър на вътрешните работи (28 ноември -17 декември 1880). Министър-председател и министър на вътрешните работи (7 септември 1883-29 април 1884). Министър на вътрешните работи (9 август -12 август 1886). Председател на 12-то Обикновено народно събрание (22 април 1902-21 август 1903). Издател и редактор на в. "България" (1859-1863). Автор е на "Един поглед върху българската история" (1857, 3 изд. под загл. "Кратка българска история", 1868).

Едмондо де Амичис, италиански писател (1846-1908).
Автор е на детския роман "Сърце" (1886).

Иван Гешов (Иван Евстратиев Гешов), български икономист и политик (1849-1924).
Директор на Българска народна банка (1 декември 1883-26 август 1886). От 1884 г. е редовен член на Българската академия на науките (БАН). Ръководи делегацията, подписала Букурещкия мирен договор (19 февруари 1886), с който приключва Сръбско-българската война (1885). Министър на финансите (12-16 август 1886; 26 август - 18 ноември 1886). Депутат в III Велико народно събрание (19 ноември 1886-3 август 1887), министър на финансите (19 май 1894-9 декември 1894; 9 декември 1894-26 август 1897), управляващ Министерството на търговията и земеделието (31 юли 1896-26 август 1897). Председател на Българския червен кръст (1899-1924). Председател на Народната (Народняшката) партия (1901-1920). Депутат и председател на 11-ото Обикновено народно събрание (22 февруари-25 октомври 1901), депутат от 12-ото до 14-ото Обикновено народно събрание (1902-1911) и в V Велико народно събрание (1911). Председател на БАН (1911-1924). Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (16 март 1911-1 юни 1913), управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1-14 януари 1912). Депутат от 15-ото до 19-ото Обикновено народно събрание (1911- 1923) и председател на 15-ото Обикновено народно събрание (26 юни-23 юли 1913).

Сергей Василенко, съветски композитор, диригент и педагог (1872-1956).

Александър Флеминг, британски микробиолог (1881-1955).
Открил пеницилина (28 септември 1928). Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1945 г. за откриването на пеницилина и лечебното му действие при различни инфекциозни болести, която си поделя със своите колеги Хауард Флори и Ернст Чейн. Алекдандър Флеминг открива пеницилина, но го прилага само външно. През 1938 г. Хауард Флори и Ернст Чейн започват да изследват терапевтичната му стойност и го въвеждат като лечебно средство.

адм. Ричард Бърд, американски полярен изследовател, военен летец (1888-1957).  
Осъществява полет със самолет към Северния полюс заедно със американския летец Флойд Бенет (9 май 1926). Намирайки се на 240 км от полюса, те рашават да се върнат заради изтичане на масло от самолета. Той извършва полет и над  Южния полюс (29 ноември 1929). Ръководи първата американска експедиция в Антарктика (1928-1930), както и следващите три антарктически експедиции (1933-1935; 1939-1941; 1946-1947).

Леонид Кмит (ист. име Алексей Кмит), съветски актьор (1908-1982).
Става известен с ролята на Петка във филма "Чапаев" (1934).

Ричард Брукс (ист. име Рубен Сакс), американски режисьор, сценарист и писател (1912-1992).
Един от родоначалниците на реалистичното направление в американското кино. Режисьор е на филмите "Последният път, когато видях Париж" (1954), "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1958) и "Хладнокръвно" (1967) и др. Носител на  награда "Оскар" за най-добър адаптиран сценарий на филма "Елмър Гантри" (1960).

Джеймс Тобин, американски икономист (1918-2002).
Той е известен със своите теории за иконометрията и таксите, които носят неговото име - Тобинови теории. Джеймс Тобин  има принос  за създадения Модел за ефективност на инвестиционния портфейл и доразвиване на Кейнсианската икономика. Носител на Нобелова награда за икономика за 1981 г. за неговия анализ на финансовите пазари и взаимовръзката им от разходните решения, употреба, продукция и цени.

проф. Атанас Божков, български изкуствовед и художествен критик (1929-1995).
Директор на Националната художествена галерия (1964-1966). Заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (20 май 1967-17 март 1972). Основател и дългогодишен  ръководител на катедрата "История и теория на изкуството" в Художествената академия в София . Съветник в посолството на България в Италия и генерален консул в Република Сан Марино (1972-1977). Автор е на монографии за Александър Мутафов (1954), Данаил Дечев (1955), Илия Бешков (1958) и др.

акад. Илчо Димитров, български историк и политик (1931-2002).
Редактор в сп. "Младеж" и издателство "Народна младеж" (1953-1959).  От 1959 г. е преподавател, а по-късно и ректор (10 октомври 1979-18 ноември 1981) на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е заместник-директор на Единния център по история при Българска академия на науките /БАН/ (1972-1977) и негов директор (1978-9 януари 1980). Чл.-кор. на БАН (1981). Заместник-председател на БАН (септември 1984-25 юли 1988), директор на Центъра по българистика при БАН (септември 1984-октомври 1986). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (5 април 1986 - 2 февруари 1990). Депутат в 9-ото Народно събрание (17 юни 1986-23 март 1987). Министър на народната просвета (24 март-18 август 1987), министър на културата, науката и просветата (19 август 1987-17 ноември 1989), министър на образованието, науката и технологиите (25 януари 1995-12 февруари 1997).  Автор е на десетки монографии и студии по нова и най-нова история на България. Носител на орден "Народна република България" втора степан (1981).

Йоан Левиев, български художник (1934-1994).
Сред създателите на пловдивската новаторска група от 60-те години на 20 век.  Твори в областта на кавалетната и монументалната живопис, рисува стенописи, декоративни пана и прави мозайки. По-известни негови творби са: "Конвой 1923" (1960), "Операция" (1961), серия "Давид" от две платна, (1962), "Летище", (1966), "Кръвен данък" (1966), "Легенда за земята на Тузлука" (1977), "Йосиф Брадата и хаджи Йордан Брадата" (1978), "Рицари на революцията" (1978). Продавачи на сувенири " (1979), "Борбата на Яков с ангела" (1980) и др. Носител на орден"Кирил и Методий" първа степен (1970).

Данаил Мишев, български актьор (1936-2019).
Играл е в Драматичния театър "Васил Друмев" в Шумен (1962-1964) и в Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна (1964-1993). С около 100 роли на сцената, Данаил Мишев е удостоен  със званието "Заслужил артист", носител е на орден "Кирил и Методий" I степен, две награди "Варна" за участието си в "Професия за ангели" на Драгомир Асенов и "Щастливият затворник" на Сия Папазова. Носител на награда "Златна маска" на Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна  за дългогодишната му творческа кариера и за пресъздадените ярки образи на сцената на театъра (1 април 2014).

Рустам Ибрахимбеков, азербайджански писател, драматург, сценарист, режисьор и продуцент (1939-2022).
Съавтор е на сценариите на филмите "Бялото слънце на пустинята" (1970), "Изпепелени от слънцето" (1994), "Сибирският бръснар" (1998) и др. Автор е на 15 пиеси, сред които "Дом върху пясък" (1977), "Миг истина" (1978), "Облачно утро" (2019). Автор е на 10 книги и сборници, сред които "Ултиматум" (1983), "Избрани повести" (1989). Носител на награда "Оскар" за най-добър чуждестранен филм за "Изпепелени от слънцето" (1994)  и награда "Златен лъв" заедно с Никита Михалков за филма "Урга: територия на любовта" (1991). Носител на Държавна награда на Азербайджанска ССР (1980), Държавна награда на СССР (1981), Държавна награда на Русия (1993, 1995, 1998, 1999).

Слободан Милошевич, сръбски политик (1941-2006).
Председател на Председателството на Сърбия (9 май 1989-11 януари 1991). Президент на Сърбия (11 януари 1991-23 юли 1997). Президент на СР Югославия (23 юли 1997-7 октомври 2000). На 27 май 1999 г. в Хага, Нидерландия, Международният съд за престъпленията в бивша Югославия издава заповед за арестуването на Слободан Милошевич по обвинение във военни престъпления. На 1 април 2001 г. Милошевич е арестуван в Белград, СР Югославия. На 28 юни 2001 г. е прехвърлен в Хага, Нидерландия. На 3 юли 2001 г. се явява на първото заседание на Международния съд по делото срещу него, съдебният процес започва официално на 12 февруари 2002 г. Слободан Милошевич е обвинен в престъпления срещу човечеството в Хърватия през 1991-1992 г., в геноцид по време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995) и в престъпления срещу човечеството в Косово през 1999 г. Делото е прекъсвано няколко пъти поради влошеното здравословно състояние на Милошевич. Умира внезапно в затвора "Схевенинген" на 11 март 2006 г.

Наталия Державина, руска актриса (1942-2002).
В продължение на 30 години озвучава героя от всекидневното, детско телевизионно предаване "Лека нощ, малчугани" - Хрюша. Удостоена е със званието "Заслужила артистка" (1995).

Драган Николич, сръбски актьор (1943-2016).
Участвал е във филмите "Истинското състояние на нещата", "Животът е хубав" (1985), "Бял костюм" (1999), "Четвъртият човек" (2007), "Кой пее там" (1980), "Балкан експрес" (1983) и др.

Христо Спиров, български журналист (1955-2009).
Работил е в главна редакция "Вътрешна информация" на Българската телеграфна агенция (БТА) (1978-1981), във в. "Поглед" (1981-1996) и във в. "Труд".
/КГ/АЯ/МГ/