site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 2 март в историята

2 март 2024 г., събота, 9-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Теодот, еп. Киринейски.

На този ден в България:

1951 - Министерският съвет и Централният комитет на Българската комунистическа партия приемат Постановление 218 за преустройство на банковата система в страната.  Съгласно постановлението Българската народна банка се преустройва в единна държавна банка за краткосрочно кредитиране на народното стопанство и се създава Държавна спестовна каса (ДСК) като централен влогонабирателен институт, който ще приема неограничено влогове на гражданите. Дейността на ДСК се регламентира в Закона за ДСК, приет от 5-ото Народно събрание на 1 декември 1967 г., съгласно който ДСК може да отпуска заеми на граждани за текущо потребление в различни размери и различни лихвени нива. На 15 април 1998 г. 38-ото Народно събрание приема Закон за преобразуване на Държавната спестовна каса (в сила от 30 април 1998 г.), с който ДСК е преобразувана в търговска банка - еднолично акционерно дружество.  Регистрацията на банката  като "Банка ДСК" ЕАД е обнародвана в Държавен вестник на 16 февруари 1999 г. От  2002 г. банката е собственост на "Банкова консолидационна компания" АД. На 2 октомври 2003 г.  е приватизирана от унгарската банка "ОТП банк". 

1984 -  В сградата на Съдебната палата в София е открита първата експозиция на Националния исторически музей, създаден с разпореждане 90 на Бюрото на Министерския съвет от 5 май 1973 г. Експозицията е с разгърната на площ от 10 000 кв. м и е комплектувана в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава. С над 8000 експоната от българския национален музеен фонд е представена хилядолетната история на българските земи. От 2000 г. с решение на Министерския съвет от 9 април 1998 г. музеят е преместен в бившия Дом номер 1 на резиденция "Бояна". В новата сграда музеят официално е открит на 29 юни 2000 г.

1993 - В София е открито Представителство на германската икономика в България. От 9 март 2004 г. негов продължител, както и на Деловия клуб на германската икономика в България, учреден на 28 март 1995 г., е Германо-българската индустриално-търговска камара.

1999 - За 8 млн. долара 70 процента от активите на външнотърговското дружество "Кореком" са продадени на фирма "Ирида" АД, собственост на турския предприемач Суди Озкан.

2007 - Със 163 гласа "против", 60 "за" и един "въздържал се" 40-ото Народно събрание отхвърля вота на недоверие към правителството на Сергей Станишев за разпад на държавната политика в областта на здравеопазването. Вотът е внесен на 22 февруари 2007 г. от 55 депутати от парламентарните групи на Обединените демократични сили, партия "Демократи за силна България", Българския народен съюз, партия "Атака" и независими.

2007 - На церемония в Брюксел, Белгия, Нотариалните камари на България и Румъния са приети в Съвета на нотариатите от Европейския съюз.

2011 - Край село Братя Даскалови е разкрита нова гробница, която свидетелства за Одриското царство. Това е гробницата на един от местните владетели, които са живели по тези земи по времето на тракийския цар Севт Трети. Датира се от 3-4 век пр. н. е.

2014 - Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов заедно с македонския си колега Миле Янакиески дават старт на строителните работи на отсечката от железопътната част на Общоевропейски коридор Осем - от Куманово до Беляковци. В церемонията участват и министър-председателят на Македония Никола Груевски и заместник министър-председателите на Македония Зоран Габровски и Владимир Пешевски.

2017 - Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) и "Банка ДСК" подписват споразумение в рамките на инициативата "ЕС ИновФин за Иноватори" с финансова подкрепа по Програмата на Европейската комисия "Horizon 2020". Според споразумението ще бъдат отпускани кредити с гаранционно покритие от ЕИФ на иновативни малки и средни компании, както и на средни по размер  предприятия. То ще позволи на "Банка ДСК" да кредитира при по-изгодни условия компании от МСП сектора, които иначе не биха имали достъп до финансиране, като очакванията са да се генерира кредитен портфейл от 15 млн. евро. Споразумението е подкрепено от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който е основният стълб на Инвестиционния план за Европа на Европейската комисия (Планът "Юнкер").

2018 - По покана на българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и на Светия синод на Българската православна църква на тридневно посещение в София (2-4 март 2018) пристига църковна делегация, водена от патриарх Кирил, патриарх Московски и на цяла Русия по повод 140 години от освобождението  (1878) на България от османско иго. 

2020 - Специализираният наказателен съд постановява оправдателна присъда за бизнесмена Гриша Ганчев и още осем души, обвинен за укриване на ДДС в големи размери. Според прокуратурата Гриша Ганчев е бил ръководител на престъпна група, укривала ДДС в размер от над 700 000 лв. и действала от януари 2012 г. до 10 май 2012 г. Единственият признат за виновен е Милко Талев за това, че е изготвил фалшиви фактури с цел неплащане на данъци. Той  е осъден на три години условна присъда.

2021 - В Карлово с тържествен ритуал е изпратен 42-ият български военен контингент, определен за участие в мисията на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане "Решителна подкрепа" в Афганистан. Строят на военнослужещите е приет от началника на отбраната адм. Емил Ефтимов. Контингентът е в състав до 120 военнослужещи и със структура Национален елемент, рота за охрана и щабни офицери.

2022 - Народното събрание приема промени в Закона за водите, съгласно които Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) преминава от Министерството на образованието и науката (МОН) към Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Генералният директор на института ще се  назначава и освобождава от министъра на околната среда и водите.

2023 – Във Варна се открива първият Младежки арт фестивал Emergence, организиран от радио „Варна“.

На този ден по света:

1906  - Основан е "Депортиво Ла Коруня" - Ла Коруня, испански футболен клуб.

1919 - В Москва, Русия, е открит първият (учредителен) конгрес на Комунистическия интернационал - международна организация на работническото движение. Конгресът завършва на 6 март. Организацията е разпусната на 14 май 1943 г. с решение на президиума му в Москва.

1938 - В Москва, СССР, започва процесът (т. нар. Трети московски процес) срещу участниците в т. нар. антисъветски деснотроцкистки блок - Николай Бухарин, Алексей Риков, Генрих Ягода и др. Процесът е насочен срещу 21 души, някои от които са били ръководители на Комунистическата партия на Съветския съюз и на правителството, по обвинение в държавна измяна, шпионаж, диверсия, терор и др. Завършва на 13 март 1938 г., като 18-има от обвиняемите са осъдени на смърт и са разстреляни на 15 март 1938 г. Останалите трима са осъдени на 15, 20 и 25 години затвор. Всички са реабилитирани посмъртно с изключение на Генрих Ягода.

1956 - Провъзгласена е независимостта на Мароко. На тази дата е подписана френско-мароканска декларация за предоставяне на независимост на френската част на Мароко, по силата на която е отменен протекторатът на Франция, въведен с Договора от Фес от 30 март 1912 г. По силата на договора Мароко е разделена на зони на влияние: Танжер (международна зона), от Средиземно море до Лараш (испанска зона), южно от Лараш до Сиди Ифни (френска зона) и от Сиди Ифни до Рас ал Абяд (испанска зона). През м. април 1956 г. независимост получава и испанската част на Мароко. Испания завладява Мароко през 1859-1860 г., а през 1904 г. част от територията й придобива Франция, като с Договора от Фес от 1912 г. част от територията на страната е обявена за протекторат на Франция.

1972 - От космодрума "Кейп Канаверал",  щата Флорида, в  САЩ е изстреляна космическата сонда "Пайъниър 10", с цел изследване на планетите и други обекти от Слънчевата система. "Пайъниър 10" е първият космически апарат, който минава през астероидния пояс и успява да заснеме отблизо планетата Юпитер. Мисията на "Пайъниър 10" завършва на 31 март 1997 г.

1977 - С решение на Висшия народен конгрес (парламента) на Либия Либийската арабска република, провъзгласена на 1 септември 1969 г., се преименува на Социалистическа народна либийска арабска джамахирия. На 9 януари 2013 г. Генералният национален конгрес (парламентът) приема решение името на страната да се промени на Държава Либия.

1978 - На борда на космическия кораб "Союз 28" излита първият чехословашки космонавт Владимир Ремек. На орбиталния комплекс "Салют-6" той участва в работата на първия в света международен космически екипаж по програмата "Интеркосмос". "Союз 28" се връща на Земята на 10 март 1978 г.

1997 - В гр. Надим, Русия, се провежда учредителният конгрес на асоциацията "Еленовъдите в света", създадена с цел развитие на еленовъдството и съхраняване на културата на коренните народи на Севера.

2004 - Серия атентати в градовете Кербала и Багдад в Ирак. В свещения за шиитите град Кербала избухват повече от пет взрива. Експлозиите стават в момент, когато над един милион шиити участват в траурната церемония Ашура в памет на имам Хюсеин, внука на пророк Мохамед. В Багдад четири взрива разтърсват шиитския квартал на града край джамията, където се намират гробовете на двама шиитски мъченици - имам Муса Ал Казим и неговия внук, имам Мохамад Ал Джауад. Загиналите при поредицата от атентати са общо 171 - 106 в Кербала и 65 в Багдад. Ранените са около 400 - 260 в Багдад и 133 в Кербала. Иракските власти обявяват тридневен траур. В писмо, подписано от името на "Ал Каида", се отрича каквато и да било роля на мрежата в атентатите.

2005 - В Лондон, Великобритания, основателят на "Майкрософт" Бил Гейтс става кавалер на Oрдена на британската империя като признание за икономическите му успехи и за неговата благотворителна дейност.

2006 - В Делхи, Индия, президентът на САЩ Джордж У. Буш подписва с министър-председателя на Индия Манмохан Сингх и президента Абдул Калам историческо Споразумение за сътрудничество в ядрената енергетика. Споразумението предвижда САЩ да предоставят технологии и материали за индийската ядрена енергетика, след като Индия раздели цивилната и военната си ядрена програма и постави под пълен международен контрол всички обекти от гражданската ядрена програма.

2009 - Президентът на Гвинея-Бисау Жоан Бернарду Виейра е убит, докато се опитва да избяга от резиденцията си, нападната от войници, лоялни към загиналия на 1 март 2009 г. при бомбена експлозия началник на генералния щаб на армията ген. Батиста Тагме. На Вайе. Между двамата, които са от различни племена има остро политическо съперничество.

2012 - В Брюксел, Белгия, по време на среща на високо равнище на страните от ЕС, 25 от общо 27 страни-членки на Европейския съюз подписват Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз. Към документа не се присъединяват Великобритания и Чехия. Договорът предвижда установяване на "златно правило" за бюджетно равновесие и автоматични санкции срещу страни, които прехвърлят 3-процентовия праг от БВП на годишния бюджетен дефицит.

2014 - В Йерусалим в Израел между 250 000 и 400 000 ултраортодоксални евреи участват в масов протест срещу плановете на правителството да ги задължи да служат в армията. Повечето евреи в Израел биват привиквани на военна служба, когато навършат 18 години, но ултраортодоксалните са освободени, за да могат да провеждат религиозните си изследвания. Според левоцентристкото правителство на военна повинност трябва да подлежат всички израелски граждани.

2017 - При експлозия на метан в мина "Степова" в Западна Украйна загиват 11 миньори. Мината се експлоатира от компанията "Лвивугля", базирана в град Сокал, Лвовска област. В момента на взрива в мината е имало 172 миньори, 34 от които - в засегнатия участък.

2018 - В Гърция парламентът приема закон, предложен от правителството, с който се легализира производството на канабис за медицински цели и на фармацевтични продукти на основата на канабис. Използването на канабис за развлекателни цели остава забранено в страната. Приетият закон поставя строги условия за отглеждането на тази култура и за производството на фармацевтични продукти от нея.

2019 - В Бейрут, Ливан, стотици ливанци излизат на протест край парламента с искане да бъде приет закон, който да забрани бракосъчетаването с лица под 18-годишна възраст. Момичета, облечени в булчински рокли и бели воали, също участват в демонстрацията, издигайки плакати с надписи "Краят на женитбата на деца започва с тяхното образование", "Не преди 18 години" и "Спрете ранните бракове". Протестиращите настояват да бъде приет законопроект, който от месеци е внесен в парламента. Минималната законна възраст за брак в Ливан се определя от 18-те религиозни общности. При мюсюлманските общности е 18 години за момчетата и 14-17 години за момичетата. При християнските е от 16-18 години за момчетата и 14-18 за момичетата.

2020 - Във Ватикана е отворен Ватиканският апостолически архив от периода на управлението на папа Пий Дванайсети (1939-1958) съгласно апостолическо писмо от 28 октомври 2019 г., което има силата на закон, на папа Франциск, в което той посочва, че е издал указ архивът от периода на Втората световна война (1939-1945) да бъде отворен за изследователи. Обичайната практика на Светия престол 70 години след края на папството да бъде отворен свързаният с него архив.

2021 - В град Месина, Италия, започва процес срещу 97 предполагаеми членове на мафията и сътрудничили на престъпната организация чиновници. В обвинителния акт на прокуратурата се казва, че местните кланове на Коза Ностра с помощта на съучастници от чиновници и нотариуси, грижещи се за документацията, са успели да получат 10 млн. евро средства от Европейския съюз по линия на земеделски фондове. Парите са били получени за обширна площ от подходящи за земеделие земи в националния парк Неброди.

2022 - Общото събрание на ООН гласува с голямо мнозинство резолюция, с която осъжда руската агресия срещу Украйна и настоява Русия да спре огъня и да изтегли военните си сили от Украйна. Резолюцията е подкрепена от 141 държави членки на Общото събрание от общо 193. Трийсет и пет страни членки, включително Китай, се въздържат, а пет държави, сред които Русия, Сирия и Беларус, гласуват против резолюцията.

2023 - Земетресение с магнитуд 5,7 по скалата на Рихтер е регистрирано край индонезийския остров Суматра. Трусът е станал в провинция Южна Суматра на дълбочина от 47 километра. Няма данни за пострадали хора и нанесени материални щети.

Родени на този ден българи:

акад. Емил Джаков, физик (1908-1978).
Работи  в областта на физическа и приложна електроника, радиофизика и метрология. От 1933 г. е асистент във Физическия институт на Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата по техническа физика на Физическия факултет на университета (1945-1967). Завеждащ секция "Физическа и приложна електроника" във Физическия институт на Българската академия на науките /БАН/ (1955-1963). Основател на Института по електроника на БАН (1963) и негов първи директор (1963-1978). Секретар на Отделението за математически и физически науки при БАН (1968-1972). Заместник-директор на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия (1959-1961). Носител на орден "За гражданска заслуга" (1945), на орден "Кирил и Методий" първа степен (24 май 1958, 1963), на орден "Червено знаме на труда" (1959), на орден "Народна република България" втора степен (1968), на орден "Народна република България" първа степен (1978). Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1972).

Гиньо Ганев, юрист и политик (1928-2016).
Главен юрисконсулт и главен секретар в Министерството на енергетиката (1953-1976). От 1977 г. е член на Бюрото на Националния съвет (НС) на Отечествения фронт. Секретар (23 юни 1982-декември 1989) и заместник-председател (21 декември 1989-15 февруари 1990) на Националния съвет на Отечествения фронт. Член на Държавния съвет на Народна република България (17 юни 1986-1989). Председател на  Националния съвет на Отечествения фронт (от 1 април 1990 г. - Отечествен съюз) (15 февруари 1989-2005) и негов почетен председател до смъртта си. Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990). Депутат (1990-1991) и заместник-председател на VII Велико народно събрание (18 юли 1990-2 октомври 1991). Председател на партия "Съюз за Отечеството" (септември 1994-13 април 2005). Председател на Агенцията за българите в чужбина (6 февруари 1995-27 февруари 1997). Председател на Съюза на народните читалища (30 март 1995-2009). Депутат в 38-ото и 39-ото Народно събрание (19 април 1997-13 април 2005). Първи омбудсман на България (13 април 2005-7 октомври 2010). Носител на медал "Капитан Петко войвода" за приноса му в развитието на Съюза тракийските културно-просветни дружества (12 май 1991), на орден "Академични палми" на френското Министерство на културата и франкофонията (1995), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (26 февруари 1998), на орден "Стара планина" първа степен за изключителните му заслуги към Република България и по повод 75 години от рождението му (5 март 2003), на църковен орден "Св. Йоан Рилски" първа степен по повод 25-тата годишнина от приемането на Конституцията от 1991 г. (31 март 2016).

Иван Кремов, народен певец (1931-2015).
Наследник е на изтъкнат музикален род, от който наследява оригинални котленски народни песни. Първото му изпълнение е на 24 май 1945 г., когато е 14-годишен. Бил е солист в гимназиалния хор в гр. Котел, солист на хора в поделението, където служи, и  солист на Ансамбъла на трудовите войски. Иван Кремов е един от първите учители по народно пеене в Националното училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" в гр. Котел. Изпълнява основно народни песни от Тракийската фолклорна област, повечето то които са включени в Златния фонд на Българското национално радио. Автор е на стихосбирката "Жерави над Жеравна" (1993). Почетен гражданин на Котел (1 ноември 2013).

Александър Костов, футболист и треньор (1938-2019).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Ботев" (Пловдив) и "Левски" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 8 мача и един отбелязан гол.

митрополит Йоаникий (светско име Иван Георгиев Неделчев), църковен деец (1939-2024).
На 1 април 1961 г. е постриган в монашество с името Йоаникий, а на 28 август с. г. е ръкоположен в йеродяконски чин. На 17 март 1963 г. е ръкоположен за йеромонах. Протосингел на Сливенската митрополия (1 август 1966- ноември 1968, декември 1971-април 1975). На 24 ноември 1968 г. по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство. На 20 април 1975 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Велички". Викарий на Сливенския митрополит Никодим (20 април 1975-януари 1980). Сливенски митрополит (13 април 1980-9 януари 2024).

Стоян Коцев, футболист и треньор (1945-2012).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Балкан" (Ботевград), "Славия" (София), "ЖСК-Славия" (Славия) и "Етър"  (Велико Търново). За националния отбор по футбол има изиграни 3 мача. Технически директор на "Славия" (1989). Изпълнителен директор на "Славия" (1995-1996, 1997-1998). Главен мениджър на "Славия" (1996-1997). Под негово ръководство отборът печели титлата и Купата на България през 1996 г. Титлата от първенството е първа за отбора след 53-годишно прекъсване.

Иван Сунгарски, политик (1946).
Депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1995-2001). От 8 февруари 1997 г. е председател на Национално движение "Екогласност". От 18 януари 1998 г. е председател на областния съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) в Софийска област. На 18 март 2004 г. подава молба за напускане на СДС.

Таню Киряков, състезател по спортна стрелба (1963).
Двукратен олимпийски шампион - през 1988 г. в Сеул, Република Корея (10 м въздушен пистолет), и през 2000 г. в Сидни, Австралия (50 м пистолет). Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, САЩ. Трикратен европейски шампион през 1998 г. 2006 г. и 2007 г. Депутат в 42-ото Народно събрание (2013-2014). Избран за "Мъж на годината" в България за 2000 г. Почетен гражданин на София (2000).

Ана Вълчанова, актриса (1966).
Играла е в Драматичен театър "София" (1990-2006). От 1 септември 2006 г. играе в Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов". Носител на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за водеща женска роля (27 март 2015).

Георги Тошев, журналист и продуцент (1969).
Работил е като журналист за в. "24 часа". Той е сред създателите е на в. "Дневник" и сп. "Едно". Автор и продуцент е на предавания по телевизия "Би Ти Ви" - "НепознатиТЕ" (от 2009), "Другата България" (от 2010), "Като на кино", "Преди обед", "Децата на другата България", както и на предаването "Артефакти" по Българската национална телевизия. Автор е на повече от 20 документални филма. Съставител и редактор е на книга за историята на шведската група ABBA - "ABBA - любов, триумф, раздели" (2014), както и на биографичните книги за актьорите Катя Паскалева - "Катя Паскалева. Жените в мен" (2015), на две книги за актьора Стефан Данаилов - "Стефан Данаилов. Романът на моя живот" (2017) и "Стефан Данаилов. Игра на живот" (2022), на две книги за актрисата Невена Коканова - "Невена Коканова. Коя съм..." (2013) и "Години любов. Невена Коканова" (2018), Татяна Лолова - "Дневници и делници" (2019), Георги Парцалев - "Георги Парцалев. Хамлет от град Левски" (2020), " Наум Шопов - бележки от един живот " (2020), "Татяна Лолова от А до Я - Бележки, мисли, снимки" (2024) и др.
 
митрополит Даниил (светско име Атанас Трендафилов Николов), български църковен деец.
През 1997 г. е приет като послушник в Хаджидимовския манастир "Св. Георги".  Приема монашество на 7 август 1999 г., на 8 август 1999 г.  е ръкоположен за йеродякон.  На 21 юли 2004 г. е изпратен на послушание в Роженския манастир "Рождество Богородично",  а на 27 ноември 2004 г. е ръкоположен за йеромонах. Възведен за архимандрит (от м. юни 2006),  хиротонисан за Драговитийски епископ (20 януари 2008). Викарий на Неврокопския митрополит (2008-15 юни 2010), викарий на  митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф  (15 юни 2010-4 февруари 2018). От 4 февруари 2018 г. е Видински митрополит.

Бойко Младенов, състезател по баскетбол (1981).

На този ден са родени и:

Евгений Баратински, руски поет (1800-1844).
Автор е на поемите "Пирове" (1820), "Буря" (1825), "Еда" (1826), "Бал" (1828), "Наложница" (1831), "Циганка" (1842) и др. През 1827 г. издава първия си сборник със стихове. От 1832 г., когато започва издаването на сп. "Европеец" (излезли само 2 броя) става един от активните му автори. Пише проза и драми. Последната му книга е сборникът "Здрач" (1842), в който са събрани стихотворения от втората половина на 1830-те - началото на 1840-те.

Янош Аран, унгарски поет (1817-1882).
Участник в Унгарската революция (1848-1849). Първото му публикувано поетично произведение е сатиричната поема "Изгубената конституция" (1846). Автор е на патриотичната балада "Бардовете на Уелс" (1857), на епическата поема "Толди" (1846-1878) и др. От 1865 г. е пожизнен секретар на Унгарската академия на науките.

Мултатули (ист. име Едуард Дауес Декър), нидерландски писател (1820-1887).
Автор е на романите "Притчи и параболи", "Макс Хавелар" (1860), на цикъл  "Идеи" в седем тома (1862-1877) и др.

Константин Ушински, руски педагог (1824-1871).
Основоположник на научната педагогика в Русия.

Бедржих Сметана, чешки композитор, пианист и диригент (1824-1884).
Автор е на 9 опери, най-известна от които е "Продадена невеста" (1866), цикъл от симфонични поеми "Моето отечество" (1874-1879), клавирни пиеси и др.

Шолом Алейхем (ист. име Соломон Рабинович), руски писател и драматург (1859-1916).
Един от основоположниците на литературата на идиш. Автор е на романите "Млекарят Тавие" (1894-1914), "Менахем Мендел" (1892-1903), "Момчето Мотъл" (1907-1916), "Потоп" (1907) и др.

княз акад. Борис Голицин, руски физик (1862-1916).
Един от основоположниците на сеизмологията, създател на първия електродинамичен сеизмограф, пуснат в експлоатация на 7 октомври 1906 г. През 1911 г. е избран за председател на Международната асоциация по сеизмология.

Виторио Поцо, италиански футболист, треньор и спортен журналист (1886-1968).
Като треньор на националния отбор по футбол на Италия печели златен медал от Олимпийските игри през 1936 г. в Берлин, ФРГ, и два златни медали - от Световното първенство през 1934 г. в Италия и от Световното първенство през 1938 г. Франция.

Пол де Крайф, американски писател (1890-1971).
Автор е на научнопопулярна литература. Автор е на книгите "Ловци на микроби" (1926), "Борба за живот" (1938) и др.

Курт Вайл, немски композитор (1900-1950).
Най-известната му творба е музиката към пиесата "Опера за три гроша" от немския поет и драматург Бертолд Брехт.

Михаил Горбачов, руски политик (1931-2022).
Генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз (11 март 1985 - 24 август 1991). Първи и единствен президент на СССР (15 март 1990-25 декември 1991). Носител на Нобелова награда за мир за 1990 г. за водещата му роля в развитието на глобалните процеси за мир. Автор е на автобиографичната книга "Оставам оптимист" (16 септември 2017) и на книгата с мемоари "Новата Русия. От перестройката до войната с Украйна" (2017).

Абделазиз Бутефлика, алжирски политик (1937-2021).
Министър на външните работи (4 септември 1963-8 март 1979). Президент на Алжир (27 април 1999-2 април 2019).

Вячеслав Зайцев, руски моден дизайнер (1938-2023).
Удостоен със звание "Почетен художник на РСФСР" (1991). Носител на титлата "Почетен работник на текстилната и леката промишленост" (2002). Почетен академик на Руската академия по бижутерия (2002). Лауреат на наградата на президента на Руската федерация в областта на литературата и изкуството (13 февруари 2004). Народен художник на Руската федерация (1 декември 2006).

Били Макнийл, шотландски футболист и треньор (1940-2019).
Със "Селтик" (Шотландия) печели турнирът Купа на европейските шампиони (дн. Шампионска лига).

Едуардо Родригес, боливийски политик (1956).
Председател на Върховния съд на Боливия (2003-9 юни 2005). Президент на Боливия (10 юни 2005-22 януари 2006).

Михаил Тюрин, руски летец космонавт (1960).
През 2001 г. участва в екипажа на "Експедиция 3" на американската космическа совалка "Индевър" до Международната космическа станция. Удостоен със званието Герой на Руската федерация (2003).

Джон Бон Джови, американски музикант, композитор и певец (1962).
Основател и вокалист на рокгрупата "Бон Джоуви" (1983), която има издадени 15 студийни албума и над 130 млн. копия по целия свят. Автор е на музиката към филмите "Армагедон" (1998), "Истински момчета" (2010) и др. Участвал е във филмите "Предай нататък" (2000), сериалите "Сексът и градът" (1999), "Али Макбийл" (2002), "Западното крило" (2006) и др. Има издадени два солови албума - през 1990 г. и 1997 г. Носител на награда "Златен глобус" (1991). Въведен в Залата на славата на Ню Джърси (9 май 2009).

Антъни Албанезе, австралийски политик (1963).
Министър на инфраструктурата, транспорта, регионалното развитие и местното самоуправление на Австралия (3 декември 2007-14 септември 2010). Заместник-председател на Австралийската лейбъристка партия (26 юни-14 октомври 2013). Министър на инфраструктурата и транспорта на Австралия (14 септември 2010-18 септември 2013). Министър на регионалното развитие и местното самоуправление на Австралия (25 март-1 юли 2013). Заместник министър-председател на Австралия (27 юни-18 септември 2013). Лидер на Австралийската лейбъристка партия от 30 май 2019 г. Министър-председател на Австралия от 23 май 2022 г.

Деян Бодирога, сръбски баскетболист и треньор (1973).

Хенрик Лундквист, шведски състезател по хокей на лед (вратар) (1982).
Олимпийски шампион през 2006 г. в Торино, Италия. От олимпийски игри печели сребърен медал през 2014 г. в Сочи, Русия. От световните първенства през 2003 г. и 2004 г. печели сребърни медали.

Кевин Курани, немски футболист (1982).

Марсел Хиршер, австрийски състезател по ски алпийски дисциплини (1989).
Двукратен олимпийски шампион през 2018 г. в Пьончан, Република Корея (гигантски слалом и комбинация). Печели и един сребърен медал на Олимпийските игри през 2014 г. в Сочи, Русия. От световни първенства печели седем златни медала и четири сребърни. Осем пъти е носител на Световната купа. Почетен гражданин на Банско (22 февруари 2019).

Тоби Алдервейрелд, белгийски футболист (1989).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Джакомо Кваренги, италиански архитект, представител на класицизма (1744-1817).
Работи в Русия от 1779 г. Проектирал е сградите в и около Санкт Петербург на Английския дворец (1781-1789), Академията на науките (1783-1789), Александровския дворец Царско село (1792-1796) и др.

Димитър Добрович, български художник (1816-1905).
Той е първият български художник с академично художествено образование - завършва Художествената академия в Рим, Италия (1853), където и минава голямата част от живота му. Рисува портрети, живописни платна, икони. Със завещанието, което прави Добрович, през 1905 г. е положено началото на музейното дело в Сливен, а от 1965 г. днешната художествена галерия в града носи неговото име.

Николай Палаузов, български просветен деец, възрожденец и общественик (1821-1899).
От 1869 г. е спомагателен член, а от 1884 г.  - почетен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките). Назначен на държавна служба в Одеса (1842-1899),  служител и член на Управителния съвет на Одеската митница, губернски секретар, колежки секретар, надзирател на Тирасполската митница. Основател и председател на Одеското българско настоятелство (1854-1899). Попечител на Габровското взаимно училище (1860-2 март 1899).

Петър Карапетров, български книжовник, мемоарист и публицист (1845-1903).
Един от инициаторите за откриване на читалище "Виделина-1865" в Панагюрище и негов пръв председател (1865). Работи в Цариград като печатар, книгоиздател и журналист (1858-1877). През 1870 г. със съдействието на Петко Р. Славейков създава Българско печатарско дружество "Промишление" в Цариград. Издава в. "Ден" (1875-1876). Сътрудничи на вестниците "България" (1859-1863), "Съветник" (1863-1865; 1870) и др.  След освобождението от османско иго работи като съдебен служител в Одрин, Кюстендил и София, където последователно е заемал поста на софийски мирови съдия, началник на прокурорско отделение, член на Софийския окръжен съд, секретар на Върховния касационен съд, главен секретар на Министерство на правосъдието. Бил и началник на отделение в Министерство на просветата. Пише статии по политически, съдебни и исторически въпроси. Автор на книги и материали за българската история, сред които "Кратко описание на Панагюрското въстание...." (1893), "Кратка история на българската черкова" (1894). Издава "Наръчен денослов за 1875" (1874).

Джордж Мърсър Доусън, канадски геолог, геодезист, географ и изследовател (1849-1901).
Изследвал притоците на р. Фрейзър (1878) и островите Кралица Шарлот и Ванкувър (1879). Извършил е геоложко проучване на реките Боу и Белли (1880-1882) и някои западни части на Скалистите планини (1882-1884). Директор на Геоложкия институт на Канада (1895-1901). На негово име е наречен град в устието на р. Клондайк. През 1887-1888 г. оглавява експедиция за изследване на територия Юкон в Северозападна Канада.

Евтим Дабев, български учител, журналист, преводач и политик (1864-1946).
Първият преводач и издател на марксистка литература в България. От 1884 г. е учител в Севлиево и Габрово. Редактира първия български социалистически вестник "Росица" (1886). Участва в учредителния (Бузлуджанския) конгрес на Българската социалдемократическа партия (БСДП) (1891). Един от създателите на Българския социалдемократически съюз (БСДС) (1892), участва в списването на печатния му орган - в. "Другар". От 1894 г. е член на Централния комитет на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Редактор (заедно с Георги Кирков) на в. "Работнически вестник" (1897-1900), редактор на сп. "Труд" (1900-1903), на сп. "Пролетарска заря" (1904-1905). След като се оттегля от активна политическа дейност  работи като учител и публицист. Автор е на стихосбирката "Тъгите ми", на брошурата "Сюрмашки правдини", на преводи на "Наемния труд и капиталът" на Карл Маркс.

Димитър Страшимиров, български писател, историк и публицист (1868-1939).
Редактор на сп. "Съвременник" (1889-1890). Депутат в V Велико народно събрание (1911) и в 15-ото Обикновено народно събрание (1911-1913). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (1914-1917). Заместник-директор на Народната библиотека (1930-1935). Сред изследванията му са "История на Априлското въстание" в три тома (1907), "Любен Каравелов" (1925), "Васил Левски. Живот, дела, извори" (1929). Автор е на стихосбирката "Южни сонети" (1894), на романа "Сред мрака" (1912), на драмата "Врази" (1912).

Хауърд Картър, британски археолог (1873-1939).
На 4 ноември 1922 г. открива гробницата на фараона Тутанкамон в Долината на царете в Египет.

Чарлз Емил Рутенберг, американски политик (1882-1927).
Един от основателите (1919) на Комунистическата партия в САЩ. Генерален секретар на партията (септември 1919-2 март 1927).

Сергей Соловьов, руски поет и преводач (1885-1942).
Представител на школата на младите символисти. Автор е на стихосбирките "Цветя и тамян", "Април", "Завръщане в бащиния дом" и др.

ген.-лейт. Асен Греков, български военен деец и политик (1893-1954).
Участва в Септемврийското антифашистко въстание (1923) като командир на отряд и член на Врачанския революционен комитет. След поражението на въстанието е осъден на смърт (задочно) по Закона за защита на държавата. През 1926 г. емигрира в СССР, където завършва Военната академия "Михаил Фрунзе" и остава на служба в Червената армия. След 9 септември 1944 г. се завръща в България. Началник на Генералния щаб на Българската народна армия (10 декември 1949-14 декември 1950) и първи заместник-министър на народната отбрана (20 януари 1950-20 януари 1954). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1951) и на орден "Народна република България" първа степен (1953).

Ярослав Ивашкевич, полски поет, писател, драматург и есеист (1894-1980).
Автор е на стихове, повести, драми, романи, либрета, спомени и др. Автор е на поетичните сборници "Осмостишия" (1918), Дионисий" (1922), "Книга на деня и нощта" (1929), "Завръщане в Европа" (1931),  "Друг живот" (1938), "Олимпийски оди" (1948), "Плитката на есента" (1954), "Тъмни пътечки" (1957), "Утро на жетвата" (1963), на романа "Слава и чест" (1956-1962) и др. От 1927 г. работи като  секретар на посолството на Полша в Копенхаген, Дания (1932-1935) и в Брюксел, Белгия (1935-1936). Председател на Съюза на полските писатели (1945-1946, 1947-1949,1959-1980). Носител на Държавна награда на СССР (1952, 1954, 1963). Носител на международната Ленинска награда за мир "За укрепване на мира между народите" (1970). Доктор хонорис кауза на Варшавския университет  (1971) и на Ягелонския университет (1979).

Дичо Тодоров, български политик (1906-1990).
Деец на БЗНС "Никола Петков". Депутат в 25-ото Обикновено народно събрание и VI Велико народно събрание.

Анри Троая (ист. име Лев Тарасов), френски писател от руски произход (1911-2007).
Автор е на повече от 100 романа и романизирани биографии на известни руски писатели  и на държавни дейци, сред които на Петър Велики, Иван Грозни,  Екатерина Велика, Николай  Първи, Александър Пушкин, Фьодор Достоевски, Лев Толстой, Антон Чехов, Гюстав Флобер, Ги дьо Мопасан, Емил Зола, Пол Верлен, Шарл Бодлер и Оноре дьо Балзак и др. През 1935 г. публикува първия си роман "Фалшиви  игри".  През 1938 г. на 27-годишна възраст получава литературната награда "Гонкур" за романа "Паякът". Автор е на трилогията "Ейглетиерови", която започва да пише през 1965 г. Първият роман от трилогията излиза през 1968 г. Последният му роман "Преследването" излиза през 2006 г.

Димитър Руменчев, български футболен съдия (1919-1993).
Той е първият български съдия, ръководил среща от финалите от Световно първенство по футбол (Англия, 1966). Обявен е за съдия номер 1 на България за ХХ век. Награден с  значката "Съдия на ФИФА" (1963).

Петко Бочаров, български журналист и преводач (1919-2016).
Един от доайените в Българска телеграфна агенция, където работи като редактор-преводач в редакция "Международна информация" (МИНФ) от 1952 г. до 17 май 1960 г., когато става завеждащ сектор "Америка и ООН" към МИНФ. На 1 октомври 1966 г. е завеждащ отдел в МИНФ. След това в редакция "Международна информация" заема различни длъжности. Водил е и телевизионното студиото в БТА "Последни новини, пръв коментар". Участвал е с новини и коментари в телевизионното предаване "Всяка неделя" (1981-1993). Води редовни рубрики по Българската национална телевизия, в радио "Свободна Европа", в радио "Дойче веле" и др. Известен е с фразата "Да, ама не!", произнесена от него на 23 февруари 1992 г. в предаването "ТВ око" на Българската национална телевизия.  Автор e на книгите "Петко Бочаров на 90? Не, ама да! Юбилеен сборник коментари 1988-2009" (2009), "Картини от три Българии" (2010), "Лица и съдби от три Българии" (2010), "Страсти и контрасти в три Българии" (2011), "Нашата Via Dolorosa" (2012), "Петко Бочаров на 95 през три Българии" (2014). Носител на наградата "Златен век" - печат на Симеон Велики на Министерство на културата (20 май 2014).

Серж Генсбур (ист. име Люсиен Гинсбург), френски певец, композитор и актьор (1928-1991).
Автор е на филмова музика и на стотици песни за други изпълнители. Участвал е в над 40 филма в продължение на 30 години, сред които "Самсон" (1961), "Анна" (1967), "Слоган" (1969), "Обичам ви! (1980) и др. Режисьор е на филмите "Обичам те" (1976), "Шарлот завинаги" (1986) и др. Носител на наградата "Сезар" за музиката към филма "Елиза" (1996).

Софико Чиаурели, грузинска актриса (1937-2008).
Има над 100 роли в театъра и киното, сред които във филмите "Дървото на желанията" (1977), "Покаяние" (1984), "Маяк" (2006) и др. Народна артистка на Арменската съветска социалистическа република (1979). Народна артистка на Грузинската съветска социалистическа република (1976).
/АЯ/КГ/МГ/