site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 15 януари  в  историята

15 януари 2024 г., понеделник, 3-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Павел Тивейски и Йоан Колибар, св. Герасим, патр. Александрийски.

На този ден в България:

1879 - За читатели се открива Софийската публична библиотека (дн. Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий"), създадена  на 10 декември 1878 г. Със Закона за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки, приет от Народното събрание на 22 февруари 1897 г., тя се превръща в архив на българската книжнина и национална библиотека на България. С Указ 40 на Президиума на Народното събрание от 25 януари 1950 г. се преименува в Държавна библиотека "Васил Коларов", а от 5 септември 1958 г. е Народна библиотека. На 16 декември 1953 г. е открита новата сграда на библиотеката. От 7 септември 1963 г. се нарича  Народна библиотека "Кирил и Методий", а от 1990 г. - "Св. св. Кирил и Методий". С Постановление 128 на Министерския съвет от 11 юли 1994 г. библиотеката получава статут на държавен културен институт с национално значение. Със Закона за обществените библиотеки, приет на 26 май 2009 г. се преименува на Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

1900 - 9-ото Народно събрание приема Закон за данъка върху земните произведения, т. нар. закон за натуралния данък "десятък" (обнародван в "Държавен вестник", бр. 28/7 февруари 1900), с който се отменя Законът за въвеждане на поземлен данък от 1895 г. Мярката, чиято цел е заздравяване на държавните финанси, предизвиква стихийни масови вълнения на селяните. "Десятъкът" е един от основните данъци в средновековна България. След освобождението на България от османско иго (1878) "десятъкът" се запазва, като е утвърден със Закон за десятъка  през 1880 г. Със закон от 1895 г. "десятъкът" е заменен с поземлен данък.

1924 - Излиза бр. 1 на сп. "Пламък" с главен редактор Гео Милев и с участието на Христо Ясенов, Ламар и Николай Хрелков. Излиза до м. януари 1925 г. През 1957 г. изблиза бр. 1 на възстановеното сп. "Пламък" като орган на Съюза на българските писатели.

1937 - Цар Борис III подписва Указ 8 за обнародването на Наредба-закон за избиране на членове на общинските съвети, приета с Постановление 5 на Министерския съвет от 11 януари 1937 г., съгласно която за пръв път жените (само омъжените, вдовиците и разведените) получават право да бъдат избиратели (нямат право да бъдат избирани). Обнародвана е в бр. 11 на "Държавен вестник" от 18 януари 1937 г.

1964 - С решение на Министерския съвет на Народна република България е учреден Институтът за балканистика към Българската академия на науките /БАН/ (дн. Институт за балканистика с Център по тракология "Проф. Александър Фол"). Създава се на основата на секцията по византология и история на балканските народи към Института за история на БАН. Научната дейност на Института за балканистика се съсредоточава върху изследването на историята, литературите и езиците на Югоизточна Европа в хронологическите рамки на период от края на IV до края на ХХ в. На 1 юли 2010 г. е извършено сливане между Института за балканистика и Института по тракология "Проф. Александър Фол", създаден като самостоятелно научно звено на БАН с Разпореждане 185 на Министерския съвет от 12 май 1972 г. Институтът по тракология носи името "Проф. Александър Фол" с решение на Общото събрание на БАН от 3 април 2006 г. (от 25 юни 2007 г. с решение на Общото събрание на БАН е преобразуван в Център по тракология "Проф. Александър Фол").

1990 - 9-ото Народно събрание приема Закон за изменение на Конституцията на Народна република България (НРБ), приета през 1971 г., с който се отменя чл. 1, ал. 2 и ал. 3 за ръководната роля на Българската комунистическа партия (БКП).  Предложението за отмяна на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията на  НРБ е внесено за разглеждане в Народното събрание от представители от парламентарната група на БКП, съгласно решение, взето на пленум на Централния комитет на БКП на 14 декември 1989 г.

1992 - България признава независимостта на Грузия, Азербайджан, Туркменистан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан.

1999 - Учредена е "Насърчителна банка" АД от Министерство на финансите и Държавната спестовна каса. Участието на държавата в лицето на Министерството на финансите е 10 млрд. лв., а на ДСК - 500 млн. лв. Със Закона за Българската банка за развитие, приет от Народното събрание на 23 април 2008 г., се преобразува в "Българска банка за развитие" АД.

2005 - Вселенският патриарх Вартоломей Първи благословя българската църква "Св. великомъченик Георги" в Одрин, Турция, в негово присъствие е отслужена литургия. Църквата е реставрирана през 2004  г. от български екип и освещаването й се извършва в присъствието на министър-председателя Симеон Сакскобургготски.

2008 - Около 14:30 ч. в сградата на Регионална инспекция по опазване и контрол на здравето в Бургас избухва пожар. Огънят, който е засегнал помещенията от 1-я до 4-я етаж на сградата, е загасен окончателно в 15.50 ч. Евакуирани са над 40 души. Загиват 2 души. Ранени са 34 души.

2010 - Министър-председателите на България и Гърция Бойко Борисов и Георгиос Папандреу откриват Гранично-пропускателен пункт "Златоград-Ксанти". Това е първият пункт, който свързва област Смолян с гръцката част на Родопите и четвъртият граничен пункт между двете държави. Към момента между България и Гърция  по протежение на 493-километровата граница има три действащи гранични пункта: "Кулата - Промахон", "Капитан Петко Войвода - Орменион" (до Свиленград) и "Илинден-Ексохи", т.нар. Тунел на българо-гръцкото приятелство.

2012 - В 20:00 ч. стачният комитет на "Мини Марица-изток" обявява ефективна и безсрочна стачка, след като след продължили близо месец преговори между мениджърския екип на въгледобивното дружество и представителите на синдикатите не се стига до споразумение. Причина за протеста е неспазването на споразумението от 12 юли 2011 г., чрез което е постигната договореност относителният дял на персоналните разходи в дружеството да бъде запазен спрямо приходите за 2011 г. т.е. при по-високо производство да има и по-високи производствени разходи. Според мениджърския екип всички задължения по споразумението са изпълнени. 

2015 - Министерството на финансите нарежда плащане на 1 131 162 978,75 щатски долара в полза на държателите на глобални облигации на България с падеж 15 януари 2015 г. В сумата са включени главница в размер 1 086 351 000,00 долара, както и последният дължим лихвен купон в размер на 44 811 978,75 долара. Плащането се е извършило с вальор 14 януари 2015 г.

2017 - В София на втория конгрес на партия "АБВ - Алтернатива за българско възраждане" Константин Проданов е избран за председател на партията. За  заместник-председатели  Националният съвет на партията избира Мариана Тодорова, Трендафил Величков, Марин Киров и доц. Христо Михайлов.

2018 - С 61 гласа "за" и 1 "въздържал се" парламентът на Република Македония ратифицира Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република Македония и Република България, подписан на 1 август 2017 г. от министър-председателите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев в рамките на двудневното официално посещение на Бойко Борисов в Скопие, Македония (1-2 август 2017). Документът е резултат от петгодишен процес на преговори на работните групи на двете външни министерства и представлява надграждане на договора, подписан през 1990 г. Освен съвместно честване на празници договорът предвижда сътрудничество на двете страни пред международни институции, сътрудничество в областта на инвестициите, икономиката, митниците, туризма, спорта, образованието и културата.

2019 - Вицепрезидентът Илияна Йотова съобщава, че през 2018 г.  над 380 молби за помилване са били подадени в президентската институция. От 2017 г. досега са помилвани 11 души.

2020 - В Пловдив в Техническия университет е представен проектът на "Балканкар Рекорд" АД за разработка на лекотоварен електрически камион, с цел да започне производството на серия от машини, специализирани за работа в градска среда - хладилен фургон, самосвал, цистерна за течни продукти, снегорин.

2021 - Кметът на Велико Търново Даниел Панов е избран за председател на Регионалния съвет за развитие на Северния централен район. Регионалният съвет за развитие е органът, който има отговорността да одобрява интегрираната териториална стратегия за развитие, да участва в нейното управление, координиране и отчитане. 

2023 - В София се провежда учредително събрание, на което гражданската платформа "Спаси София" се преобразува в партия. Борис Бонев е избран за председател на партията.
                   
На този ден по света:

1892 - Американският учител по физическо възпитание от канадски произход Джеймс Нейсмит публикува правилата за играта, създадена по негова идея през 1891 г. - баскетбол. Като преподавател по физическо възпитание в училище на ИМКА (дн. Спрингфийлдски колеж) в Спрингфийлд, щата Масачузетс, се опитвал да създаде занимания за учениците си чрез активна игра на закрито, която да ги занимава и да поддържа физическата им форма през зимата. Той нарича играта "баскет бол", а първият официален мач е изигран в спортния салон на ИМКА в Олбани на 20 януари 1892 г. с 9 играчи. Петчленните отбори стават стандартни през 1897-1898 г. За кошове Нейсмит използва кошове за праскови, като дъното не е пробито и топката е трябвало да се вади от него след всяка точка. Кошовете за праскови се използвали до 1906 г., когато са заменени с метални обръчи с табло зад тях, а малко по-късно става възможно топката да преминава през коша. 

1965 - На Семипалатинския полигон в Казахстан СССР произвежда своя първи промишлен ядрен взрив, който поставя началото на съветската програма за използване на атомната енергия за мирни цели. Целта е създаването на резервоари с ядрен взрив. В резултат е създадено езерото Чаган, наричано "Атомното езеро".

1971 - В гр. Асуан, Египет, президентът на Египет Ануар Садат и председателят на Президиума на Върховния съвет на СССР Николай Подгорни подписват декларация за завършване на строителството и въвеждането в експлоатация на Асуанския водноелектрически комплекс. През декември 1958 г. е подписано споразумение между Египет и СССР за изграждането на комплекса. Строителството започва на  9 януари 1960 г. и продължава 11 години.

1990 - Демонстранти щурмуват централата на министерството на държавната сигурност на Германската демократична република  (известно като Щази) в Берлин, с което на практика е прекратена неговата дейност. Целта на нахлуването в министерството, създадено на 8 февруари 1950 г., е да се предотврати унищожаването на документи. Запазена е 80-90 на сто от документацията, но част от най-важните документи са унищожени от служителите на министерството в периода 1989-1990 г.

1990 - В Париж, Франция, е проведена първата подготвителна среща за създаването на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) със седалище в Лондон, Великобритания. Участват 12-те страни от ЕИО, 8 социалистически страни (България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Чехословакия и Унгария), 6-те страни от ЕФТА, 3 европейски страни, нечленуващи в ЕИО и ЕФТА (Кипър, Малта и Турция), 5 неевропейски страни, членки на ОИСР (САЩ, Канада, Япония, Австралия и Нова Зеландия). Споразумението за създаването на ЕБВР е подписано на 29 май 1990 г., влиза в сила на 28 март 1991 г., започва работа на 15 април 1991 г. Това е първата банкова институция на държави с различни обществени системи, която обединява интересите им върху принципите на пазарната икономика.

1997 - В град Газа, Палестински автономни територии, е подписано споразумение за частично изтегляне на израелската армия от град Хеброн. Съгласно споразумението Израел предава на палестинците контрола върху 80 процента  от територията на града, но си запазва правото израелски войници да охраняват живеещите там около 400 еврейски заселници. Хеброн е последният от седемте окупирани от Израел градове на Западния бряг на река Йордан, които трябва да получат палестинско управление съгласно мирното споразумение от септември 1995 г. 

1997 - Судан прекъсва дипломатическите и политическите отношения с Етиопия заради сраженията между етиопски части и судански правителствени войски в източната част на Судан. Отношенията са възстановени през ноември 1999 г.

2001 - Създадена е Уикипедия - свободна многоезична електронна енциклопедия в интернет. Тя е най-голямата и най-бързо обновяваната от самите потребители енциклопедия в света. Съдържа статии на над 300 езика. Системата работи със софтуер от типа уики, който позволява на всеки потребител да редактира дадена страница по всяко време и да види веднага своите промени ("wiki" на хавайски означава "бързо"). В началото на декември 2003 г. в Уикипедия е въведена първата статия на български език.

2006 – На втория тур на президентските избори в Чили Мишел Бачелет е избрана за президент на страната с 53,2 процента от гласовете срещу 46,8 процента за Себастиан Пинера. Тя става първата жена президент на Чили.

2006 - Умира емирът на Кувейт шейх Джабер ал Ахмад ал Джабер ас Сабах на 77-годишна възраст. За емир е провъзгласен престолонаследникът шейх Саад ал Абдула ас Салим ас Сабах. Емирският пост автоматично се поема от престолонаследника съгласно закона за наследяването от 1964 година.

2007 - В Ирак са обесени полубратът на Саддам Хюсеин и бивш ръководител на разузнаването Барзан Ибрахим ат Тикрити и бившият председател на Революционния съд Ауад Ахамад ал Бандар. Двамата съратници на Саддам Хюсеин са осъдени на смърт заедно с него на 5 ноември 2006 г. за престъпления срещу човечеството - убийството през 1982 г. на 148 шиити от село Дуджаил.

2008 - Боби Джиндал от Републиканската партия е избран за губернатор на щата Луизиана. Той става първият цветнокож американец (индийски произход), избран за губернатор след Гражданската война, и най-младият губернатор в САЩ. Джиндал печели изборите в Луизиана с кампания, насочена срещу корупцията на местните власти в щата, най-силно пострадал от наводнения, предизвикани от ураганите "Катрина" и "Рита" през 2005 г.

2011 - САЩ въвеждат някои визови облекчения за Куба, които позволяват на кубински студенти и религиозни групи да пътуват по-лесно до САЩ с цел насърчаване на културния обмен. Освен това американски граждани ще имат право да изпращат годишно по 2000 долара на кубинци, стига последните да не са висши членове на кубинската Комунистическа партия или на кубинското правителство.

2013 - Хърватската столица Загреб е покрита от 67-сантиметрова снежна покривка. Обилните снеговалежи практически парализират движението в града. Това е най-голямото количество сняг, падало в Загреб през последните 85 години. Предишният рекорд датира от 1929 г., когато снежната покривка е била 80 см.

2014 - В Детройт, САЩ, Мери Бара поема официално поста на главен изпълнителен директор на автомобилостроителната компания "Дженерал мотърс". Тя започва кариерата си в "Дженерал мотърс" на 18-годишна възраст като стажантка и е първата жена, която заема ръководния пост в историята на компанията.

2015 - Папа Франциск пристига на посещение във Филипините, където 80 милиона от 100-милионното население на страната са католици. Това е първата визита на глава на Римокатолическата църква в страната от 20 години.

2016 - От черноморското пристанище Иличовск (Одеска област) в Украйна се отправя първата експериментална товарна пратка по маршрута Украйна-Грузия-Азербайджан-Казахстан-Китай. Маршрутът е ново направление на "Пътя на коприната" и ще се използва за алтернативна доставка на стоки от Украйна за тези пазари, заобикаляйки Русия. Маршрутът включва фериботни връзки в Черно и Каспийско море (Иличовск-Батуми и Алят-Актау).

2017 - Според статистически данни, публикувани на 15 януари 2017 г. от Австрийската телеграфна агенция (АПА) през 2016 г. в страната са подадени 42 073 молби за бежански статут - 52,4 процента по-малко от 2015 г., когато техният брой е 90 000. Определената от правителството допустима граница от 37 500 бежанци е изпълнена 96 процента, т.е. на 36 030 души е присъден желаният статут. Според министъра на вътрешните работи Волфганг Соботка броят на бежанците продължава да бъде много висок. Мигрантите, пристигащи в Австрия, са предимно от Афганистан, Сирия, Ирак, Пакистан и Иран. През 2017 г. допустимият брой е определен на 36 000. През 2016 г. Австрия са напуснали доброволно 10 677 мигранти, 4880 са  изведени насилствено, 2.582 от които са върнати в други страни членки на Европейския съюз според Дъблинското споразумение, а 2298 - в други страни.

2018 - Във Филипините над 14 000 души са принудени да напуснат домовете си в шест населени места в подножието на вулкана Майон в провинция Албей, на 330 км южно от Манила, след като най-активният вулкан в страната за трети пореден ден избълва стълб от гъста пара и пепел. Високият 2463 метра вулкан е изригвал около 50 пъти от 1616 г. Последното му смъртоносно изригване е през май 2013 г., когато загиват 5 души и 7 са ранени. Най-мощното изригване на Майон е през 1814 г., когато загиват над 1200 души, а цял град е зарит под вулканична кал. При изригване през 1993 г. загиват 79 души.

2019 - В Република Северна Македония председателят на парламента Талат Джафери подписва закона за употреба на езиците, с което албанският става втори официален език в страната. Законът за употреба на езиците предвижда превръщане в законови текстове на конституционните поправки по отношение употребата на езика, който говорят най-малко 20 процента от гражданите на страната, и неговата азбука. Първоначално парламентът гласува закона на 11 януари 2018 г., но президентът Георге Иванов отказва да го подпише. Законът отново е гласуван на 14 март 2018 г.

2020 - За първи път жена заема ръководна длъжност във Ватикана, след като папа Франциск назначава Франческа Ди Джовани за заместник-секретар за отношенията с държави в Държавния секретариат, изпълняващ функциите на министерство на външните работи на Светия престол. Франческа Ди Джовани е служител на ведомството от 1993 г., като е работила в областта на проблемите на бежанците, международното хуманитарно сътрудничество, по въпросите на интелектуалната собственост и туризма, а също в сферата на правата на жените.

2021 - В Нидерландия правителството на министър-председателя Марк Рюте подава оставка заради скандал, свързан с детски надбавки. Според доклад от парламентарно разследване, публикуван през декември 2020 г., чиновници са спрели надбавките на хиляди семейства, обвинени погрешно в измами в периода 2013-2019 г. и са ги принудили да върнат със задна дата средствата, получени за няколко години. Според медиите засегнати са били общо 26 000 родители.

2022 - Цунами с височина 1,20 метра достига столицата на Тонга - Нукуалофа, островна страна в южната част на Тихия океан с население от около 105 000 души, след като край нея изригва подводният вулкан Хунга-Тонга-Хунга-Хаапай. Крал Тупоу Шести е евакуиран от двореца си в Нукуалофа. Подводният вулкан се намира край един от необитаемите острови от архипелага, на около 65 км от столицата. В края на 2014 г. и началото на 2015 г. поредица изригвания на подводния вулкан довеждат до образуването на малък нов остров и спиране на въздушния трафик от и до Тонга в продължение на няколко дни.

2023 - Пътнически самолет на непалската авиокомпания "Йети еърлайнс", изпълняващ полет от столицата на Непал - Катманду, до Покхара, със 72 души на борда се разбива малко преди да кацне на новото летище на туристическия град. Загиват всичките 68 пътници и четиримата членове на екипажа. Това е най-смъртоносната самолетна катастрофа в Непал от 30 години.

Родени на този ден българи:

Михаил Тенев, финансист (1856-1943).
Управляващ Българска народна банка (БНБ) (4 декември 1887-1 януари 1894), управител на БНБ (1 януари 1894-18 януари 1899). Министър на финансите (18 януари 1899- 27 ноември 1900). Първи председател на Управителния съвет на Софийската фондова борса, създадена с Указ 7 на цар Фердинанд I от 15 април 1914 г.

Гео Милев (Георги Милев Касабов), поет, публицист и преводач (1895-1925).
Като ученик в Старозагорската гимназия (1907-1911) издава ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения. Редактор на сп. "Везни" (1919-1922) и на сп. "Пламък" (1924-1925). Превежда произведения от Еврипид, Софокъл, Гьоте, Байрон, Ибсен, Пушкин, Лермонтов, Александър Блок, Метерлинг, Ницше и др. Съставя няколко поетически антологии, сред които "Антология на жълтата роза" (1922), "Кръщение с огън и дух" (1923), "Антология на червената роза" (1940, посм.). Превежда, печата статии, пише поеми - "Септември" (1924), началото на  поемата "Ад". Заради поемата "Септември"  книжка 7-8 на сп. "Пламък" е конфискувана, а Гео Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 15 май 1925 г. след "призовка" от полицията изчезва безследно. През 50-те години на 20-и век е установено, че е убит и заровен в общ гроб в Илиянци.

Никола Панов (Никола Панов Димитров), цирков артист, гимнастик, режисьор и педагог (1907-1983).
Участвал е в програмата на цирковете "Колизеум", "Росиери", "България", "Независима България", в австрийските циркове "Централ" и "Ренц", немския цирк "Буш", в испанския цирк "Фейхо" и др. Член на трупата на известния барист Г. Зонети във Виена (1925-1927). Основател и ръководител на гимнастическата трупа "Нико" (1928-1933). Основател и ръководител на трупата въздушни гимнастици Панови (1951-1981). Член на Международната артистична ложа (от 1929).

Ячо Кабаивански (псевд. Марко Поло), ветеринарен лекар, писател и публицист (1907-1955).
Редактор на сп. "Ветеринарна мисъл" (1937-1938). Автор е на  "Сирене, кашкавал и масло от овче мляко" (1938), "Птицевъдство и болести по птиците" (1939), "Сиренарство. Ръководство по сиренарския занаят" (1940), "Наръчник по заразни и паразитни болести по домашните животни" (1941), "Делфинът, черноморската акула и мидата като източници на хранителни продукти, промишлени стоки и фураж" (1954). Значителен е и броят на научните му статии в периодичния печат по проблемите на Черно море. Издава и художествена литература под псевдонима Марко Поло. Творбите си печата във в. "Бургаска поща". След края на Втората световна война (1945) е назначен за комисар по прехраната в София, а след това за главен директор на туризма.

Георги Боков, журналист, публицист и политик (1920-1989).
От 1946 г. работи във в. "Работническо дело", главен редактор на вестника (1958-1976). Председател на Съюза на българските журналисти (13 март 1960-7 май 1976). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (1962-1981). Депутат от 4-ото до 6-ото Народно събрание (1962-1976). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1959), на орден "Георги Димитров" (1970).

Йордан Милев, поет, писател и преводач (1933-2019).
Редактор във в. "Народна армия" (1960-1961), редактор в радио "София" (1964-1965), отговорен секретар на сп. "Пламък" (1965-1968), редактор на алманах "Дружба" (1971-1973), главен редактор на алманах "Околчица". Заместник главен редактор на издателство "Народна младеж" (1968-1974) и негов главен редактор (1974-1990). Автор е на повече от 30 книги с поезия и пътеписи, на книги за деца,  сред които "Любовта на цветовете" (стихове, 1964), "Нестинарски танц" (стихове, 1965), "Като пръстена на Сатурн" (стихове, 1968), "Жена на хълма" (стихове, 1971), "Хора и пустини" (пътеписи, 1973), "Сега и утре" (стихове, 1975), "От малката до голямата планина" (пътеписи, 1977), "Вечният сезон" (стихове, 1978), "99 нощи с Шехерезада" (миниатюри, 1980), "И алени цветя ще разцъфтят…" (документална, 1981), "Барабани на джунглата" (проза, 1984), "Дългогонко" (роман за деца, 1985), "Ти толкова години чака" (стихове, 1988), "От алое и пелин" (2006), "Вечният сезон. Избрани стихотворения" (2008), "Отшелник" (2013) и др. Негови книги са преведени на 15 езика. Превел е "Избрани стихотворения" от Гафур Гулям (1966), "Избрани стихотворения" от Зулфия (1967), "Лирика" от Хафез (1969), "Рубайят" от Омар Хайям (1970), "Панчатантра" (1972), "Шах-наме" от Фирдоуси (1977), "Гюлестан" от Саади (1983) и др. Носител на Националната поетичната награда "Иван Нивянин" (2010).

Осман Дуралиев (Сребърния), състезател по борба свободен стил (1939-2011).
Печели два сребърни медала от Олимпийски игри - през 1968 г. в Мексико и през 1972 г. в Мюнхен, Германия. Печели четири сребърни медала на световни първенства (1967, 1969, 1970,1971) и четири сребърни медала на европейски първенства  (1967, 1968, 1969, 1972).

Даниел Боримиров, футболист  и спортен деец (1970).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Бдин" (Видин), "Левски" (София) и "Мюнхен 1860" (Германия). За националния отбор по футбол има изиграни 69 мача и отбелязани 5 гола. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994).

Светослав Бинев, сумист и треньор (1974).  
Печели два златни медала от световни първенства (1998, 1999). От европейски първенства печели два златни (1998, 1999) и един сребърен медал (1997). Почетен гражданин на Димитровград (22 декември 1998).

Мартин Петров, футболист (1979).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Ботев" (Враца), ЦСКА (София), "Сервет" (Швейцария), "Волфсбург" (Германия), "Атлетико Мадрид" (Испания), "Манчестър Сити" (Англия), "Болтън" (Англия) и "Еспаньол" (Испания). За националния отбор по футбол има изиграни 90 мача и отбелязани 20 гола. Футболист на България за 2006 г.

На този ден са родени и:

Молиер (ист. име Жан Батист Поклен), френски драматург комедиограф (1622-1673).
Автор е на комедиите "Училище за мъже" (1661), "Тартюф" (1664), "Дон Жуан" (1665) и др.

Франсоа-Жозеф Талма, френски актьор трагик (1763-1826).

Франц Грилпарцер, австрийски писател (1791-1872).

Александър Грибоедов, руски писател, драматург и дипломат (1795-1829).
Творчеството му включва стихове, пътеписи, очерци, литературна критика, незавършената трагедия "Родамист и Зенобия" (за Древна Армения, издадена през 1859 г.), писма. Автор е на реалистичните и сатирични комедии "Младите съпрузи" (1815), "Свое семейство" (1817, в съавторство с А. А. Шаховски и Н. И. Хмелницки), "Студент" (1817, съвместно с П. А. Катенин), "Притворна невярност" (1818; съвместно с Жандр), "От ума си тегли" (1824).

Пиер Жозеф Прудон, френски философ, теоретик на анархизма (1809-1865).
 
Пол Лафарг, деец на френското и международното работническо движение (1842-1911).
Участник в Парижката комуна (1871). Заедно с Жул Гед основава Френската работническа партия (1879). Автор е на трудове по политическа икономия, естетика и др.

София Ковалевска, руска математичка (1850-1891).
Първата жена член-кореспондент (1889) на Петербургската академия на науките (след 1917 г. - Руска академия на науките).

Михай Еминеску (ист. име Михай Еминович), румънски поет (1850-1889).
Автор е на стихотворения, поеми, разкази, новели, роман и критика.

Станислав Виспянски, полски драматург и художник (1869-1907).
Автор е на пиесите "Сватба" (1901), "Освобождение" (1902), "Ноемврийска нощ" (1904) и др.

Артури Виртанен, финландски биохимик (1895-1973).
Разработва метод за консервиране на зелен фураж, като добавя солна и сярна киселина към прясно окосената трева (1928). Носител на Нобелова награда за химия за 1945 г. за неговите изследвания и открития в областта на земеделието и храненето и специално за неговия метод за консервиране на зелен фураж.

Назъм Хикмет, турски поет, драматург и писател (1902-1963).
Основоположник на турската революционна поезия. Автор е на сборници със стихове "Песен на пиещия слънце" (1928), "835 реда" (1929), "Джокондата и Си Я-у" (1929), "Град, изгубил гласа" (1931), "Портрети" (1935), епопеята "Човешка панорама" (1941-1961), пиесите "Разказ за Турция" (1952), "Чудак" (1955) и др.  Носител на Международната награда за мир (1950).

Аристотел Онасис, гръцки бизнесмен и корабен магнат (1906-1975).

Едуард Телър, американски ядрен физик от унгарски произход (1908-2003).
Повече от половин век играл главна роля в отбранителната и енергийната политика на САЩ. Създадената под негово ръководство първа американска водородна бомба е изпробвана през ноември 1952 г. Поддръжник на разработването на атомната и водородната бомба и на инициативата за стратегическа отбрана на САЩ.  Роден в Будапеща, той следва физика и става доктор на науките при Вернер Хайзенберг през 1930 г. в Лайпцигския университет. Работил е в Копенхаген с датския ядрен физик Нилс Бор. През 1941 г. получава американско гражданство и става професор в университета "Джордж Вашингтон".  Между 1943 г. и 1946 г. той е  ключова фигура сред групи учени, потърсили убежище в САЩ от нацисткия режим и взели участие в "Проекта Манхатън" в Лос Аламос (Ню Мексико) - секретна програма за създаването на атомната бомба, впоследствие използвана срещу Япония. Директор на лабораторията Лорънс Ливърмор, в чието създаване е участвал (1958-1960). Професор по физика от 1958 г. до пенсионирането си през 1975 г. До смъртта си Едуард Телър работи в института "Хувър", специализирал се в областта на отбранителната и енергийната политика. Носител на наградата "Алберт Айнщайн"(1958), на наградата "Енрико Ферми" (1962), на Националния медал за наука (1982), на  Президентския медал на свободата (2003).

Гамал Абдел Насър, египетски политик (1918-1970).
Президент на Египет (февруари 1958-28 септември 1970) и министър-председател (19 юни 1967-28 септември 1970).

Мария Шел, швейцарска актриса от австрийски произход (1926-2005).
В киното дебютира на 16-годишна възраст. Участвала е в повече от 200 филма, сред които  "Последният мост" (1953), "Бели нощи" (1957),"Братя Карамазови" (1958) и др.

Мартин Лутър Кинг, американски баптистки пастор и ръководител на движението за граждански права на чернокожите в САЩ (1929-1968).
На 28 август 1963 г. във Вашингтон  пред паметника на президента Ейбрахам Линкълн  пред 200 000 чернокожи американци, стекли се в организирания от него поход до Вашингтон, наричан още "Марш за работни места и свобода", Мартин Лутър Кинг произнася своята реч "Имам една мечта". В речта си той прокламира разширяването на обхвата на традиционните американски ценности, включвайки в него представата за общество, игнориращо цвета на кожата. Носител на Нобелова награда за мир за 1964 г. Убит е в Мемфис, щата Тенеси, на 4 април 1968 г.

Мариус Трезор, френски футболист (1950).

Мери Пиърс, френска тенисистка (1975).
Спечелила е 3 титли в турнирите от "Големия шлем" - две индивидуално и една на двойки.
 
Ел Хаджи Диуф, сенегалски футболист (1981).
Носител на отличието "Африкански футболист на годината" на Африканската футболна конфедерация (CAF) за 2001 г. и 2002 г.

Джоел Велтман, нидерландски футболист (1992).

Това е денят на смъртта на:

граф Николай Румянцев, руски държавник, дипломат и историк (1754-1826).
Основоположник на славянската историография. Министър на външните работи на Русия (1807-1814). Председател на Държавния съвет (1810-1812).  На основата на неговата колекция от книги и ръкописи през 1862 г. е създадена обществена библиотека в музея "Румянцев", която от 1925 г. носи името Държавна библиотека "В.И. Ленин", а през 1991 г. е преименувана на Руска държавна библиотека.

ген. Йосиф Гурко, руски военен деец (1828-1901).
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) му е поверено командването на Предния отряд на руската армия, в състава на който влиза и Българското опълчение.

Войчех Кентшински, полски историк и публицист (1838-1918).

Модест Чайковски, руски драматург, преводач и критик (1850-1916).

Карл Либкнехт, немски политик (1871-1919).
Заедно с Роза Люксембург основават Германската комунистическа партия (30 декември 1918). Разстреляни са в Берлин на 15 януари 1919 г. при потушаване на въстанието на берлинските работници по време на Ноемврийската революция в Германия (1918-1919).

Роза Люксембург, немски политик (1871-1919).
Заедно с Карл Либкнехт основават Германската комунистическа партия (30 декември 1918). Разстреляни са в Берлин на 15 януари 1919 г. при потушаване на въстанието на берлинските работници по време на Ноемврийската революция в Германия (1918-1919).

Теодор Траянов, български поет, преводач и дипломат (1882-1945).
Един от родоначалниците на българския символизъм. Работи в Българската легация във Виена (1914-1921), в Българското генерално консулство в гр. Бреслау (дн. Вроцлав, Полша) (1922-1923). Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира най-голямото българско символистично списание - "Хиперион" (1922-1931). Превежда произведения на Шилер, Шекспир и др. Автор е на стихосбирките "Български балади" (1921), "Песен на песните " (1923), "Пантеон"(1934). Участва в литературни сборници и антологии. Автор е на стихосбирките "Български балади" (1921), "Песен на песните " (1923), "Пантеон"(1934) . Участва в литературни сборници и антологии - "Българска антология" (1910), "Поетична година" (1915), "Най-отбрани песни" (1917), "Млада България" (1922), "Одрин" (1923), "Лорд Байрон" (1924), "Български поети" (1926). 

Елена Хранова, българска актриса (1887-1976).
Първоначално работи като солистка в Софийската опера, а от 1918 г. е част от трупата на оперетния Свободен театър в София. Играла е и в Русенския общински театър. Участвала е във филмите "Българи от старо време" (1945), "Под Игото" (1952), "Любимец 13" (1958), "Ивайло" (1964), "Шибил" (1968), "Иван Кондарев" (1974) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (септември 1958).

Евгений Шварц, съветски писател, драматург и сценарист (1896-1958).
Автор е на пиесите "Голият крал" (1934), "Снежната кралица" (1939), "Дракон" (1944), "Обикновено чудо" (1956) и др. Сценарист е на филмите "Първокласница" (1948), "Дон Кихот" (1957) и др.

Борис Левиев, български диригент и композитор (1902-1968).
Диригент в театър "П. К. Стойчев" (1930-1932), в театър "Ангел Сладкаров" (1933-1934), в театър "Одеон" (1936-1942), Художествен оперен театър (1942-1946) и в Софийската народна опера (1946-1948). Главен диригент на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1948-1958). Автор е на 11 оперети, между които и първите български оперети с битов сюжет "Малинарка" и "Прислужница". Удостоен със званието "Заслужил артист" (1950).

Шон Макбрайд, ирландски политик (1904-1988).
Министър на външните работи на Ирландия (18 февруари 1948-13 юни 1951). Един от основателите и първи президент на "Амнести интернешънъл" (1961-1974). Председател на Международно бюро за мир (1975-1985). Председател на Комисията на ООН за Намибия (1973-1977). Носител на Нобеловата награда за мир за 1974 г., която е признание на усилията му за създаване на международни механизми за гарантиране на политическите права на хората.

Пенчо Петров, български актьор (1914-1995).
Играл е в театрите в Русе (1933, 1942-1945, 1946-1947), София (1934-1938; 1939-1940), Стара Загора (1940-1941), Бургас (1945-1946). Един от основателите на Сатиричен театър "Алеко Константинов" в София (1957). Участва във филмите "Две победи" (1956), "Любимец 13" (1958), "Невероятна история" (1964) и др. От 1947 г. е постоянен сътрудник в предавания на Радио София, където има над 800 участия в хумористичното предаване "Миладин и Костадин".

Румен Григоров, български режисьор (1921-1997).
Бил е редактор (1948-1951), режисьор (1951-1975), а от 1975 г. - художествен ръководител в Студия за хроникални и документални филми.  Режисьор е на над 100 филма, сред които "Той не умира" (1949), "Антонивановци" (1958), "Брегове и хора" (1964), "С младостта на революцията" (1974) и др. Автор е на книгите: "Първият" (1945), "Съветският филм в България 1917-1944" (1964), "Пионери на българското кино" (1976). Лауреат на Димитровска награда първа степен (1950), Димитровска награда втора степен (1951). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1986). Носител на орден "Кирил и Методий" трета степен (1959), на орден "Народна република България" втора степен (1981), на награда "Златно перо" на Съюза на българските журналисти (1977, 1981) и др.

проф. Тодор Вълчев, български икономист и финансист (1922-2020).
Работил е в Икономическия институт при БАН (1958 -1988). Ръководител на отдел "Развиващи се страни"  в Института за социални изследвания (1984-1988). Управител на Българската народна банка (9 януари 1991-9 януари 1996). Председател на Съюза на българските фондации и сдружения (1995-1997). Автор е на трудовете: "Същност и методи на държавно-монополистическото регулиране" (1963), "Държавно-монополистическият капитализъм на съвременния етап" (1964), "Краят на златно-доларовият стандарт" (1980), "Валутните проблеми на капитализма на съвременния етап (1981 с колектив) и др. Носител на приза "Мистър икономика" за заслуги в преобразуването на банковата система, за ролята му в тежкия преход на пазарна икономика, за приноса му в утвърждаване на новия облик на България пред международните икономически институции и деловия свят (1992).

Борис Апостолов, български футболист (1925-2009).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Ботев" (София)," Раковски" (София), "Спартак" (София), "Левски" (София), "Локомотив" (София) и "Септември" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 24 мача. Футболист на България за 1949 г.

Нат Лофтхаус (Натанийл Лофтхаус), английски футболист и треньор (1925-2011).
Носител на Ордена на Британската империя (1 януари 1994). През 2002 г. той е въведен в Залата на славата на английския футбол.

Маршал Ниренбърг, американски биохимик (1927-2010).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1968 г., която му е присъдена за разшифроването на генетичния код и интерпретирането на участието му в протеиновия синтез.

шейх Джабер ал Ахмад ал Джабер ас Сабах, кувейтски политик (1929-2006).
Емир на Кувейт (31 декември 1977-15 януари 2006).

Мариана Аламанчева, българска актриса (1941-2018).
Добива популярност като водеща на детското предаване "Сладкарница "Захарно петле" по Българската национална телевизия, където води от 1967 г. в продължение на 1000 предавания като кака Мариана, заедно с Николай Николаев - бате Николай. Тя е главен герой и в "Продавач на надежда" от Джани Родари. В продължение на 30 години е играла в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Участвала е в телевизионните постановки на Българската национална телевизия "Криворазбраната цивилизация" (1974) и "Вражалец" (1976), във филмите "Два диоптъра далекогледство" (1975) , "Мъже в командировка" (1968), "Година от понеделници" (1977) , "Не си отивай!" (1976) , "Последният ерген" (1974), "Селянинът с колелото" (1974) и др. Носителка на наградата на Министерството на културата "Златен век" огърлие (29 септември 2017).
/АЯ/МГ/КГ/