site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 6 януари  в  историята

6 януари 2024 г., събота, 1-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Богоявление (Йордановден).
Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на р. Йордан от Йоан Кръстител. Твърде малко са подробностите за земния живот на Исус преди неговото кръщение. Когато навършил 30 години, дошло време да разкрие божествения си произход и да тръгне сред народа си, за да го учи на словото божие. Според еврейския обичай, никой нямал право да проповядва, нито да стане свещеник или учител преди тази възраст. В момента на кръщението му небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение". Оттук идва и названието на празника - Богоявление. Според народното поверие, през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата  спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова  денят е известен като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична църковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст  във водата. Млади мъже изваждат кръста от водата въпреки студа и ниската температура. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и  добра година.

На 6 януари по традиция се освещават бойните знамена, флаговете и знамената светини на Българската армия. За първи път в българската история по инициатива на цар Симеон I е отслужен водосвет на българските бойни знамена преди битката при река Ахелой (20 август 917). До падането на България под османско иго през 1396 г. преди всяка битка, която води българската войска, се е извършвал водосвет. Традицията е възстановена през 1880 г. след освобождението на България от османско иго (1878) от първия военен министър на Княжество България Пьотър Паренсов. Тогава освещаването на бойните знамена на Българската армия е извършено за първи път на църковния празник Богоявление. Ритуалът се е извършвал до 1946 г., след което прекъсва и е възстановен през 1993 г. Оттогава във всички гарнизони в страната, най-висшият йерарх на Българската православна църква в епархията, след прочитане на молитвата "За успех на народа", ръси със светена вода за здраве и успехи представителни части на Българската армия и нейните бойни знамена.

На този ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Божан,  Божанa, Дана и др.

По света се отбелязва:

Рождество Христово (Коледа). Празник на православните християни в Армения.

На този ден в България:

1921 - Излиза бр. 1 на литературния седмичник "Развигор" с редактор проф. Александър Балабанов. Седмичникът излиза до 12 юни 1937 г.

1938 - България установява дипломатически отношения с Мексико на ниво легации. Отношенията между двете страни са прекъснати на 20 декември 1941 г. и са възстановени на 11 юни 1974 г. на ниво посолства.

1965 - Излиза бр.1 на сп. "Наука и техника" като седмичен бюлетин на Българска телеграфна агенция. Списанието излиза до 1991 г.

1990 - Учредена е партия "Движение за алтернативен граждански парламент и промяна "Ера-3". На 3 февруари 1990 г. прераства в Независима конфедерация "Ера-3", а през април с. г. се преобразува в Съюз на демократичните партии и движение "Ера-3".

1992 – Гр. Станке Димитров се преименува на Дупница с Указ 7 от 6 януари 1992 на президента. Град Дупница е създаден през 1878 г., като името на града е възникнало от разположението на селището, което се намира като в дупка, заобиколена от високи ридове и планини. Името на града е променяно 2 пъти по административни причини. От 1949 г. до 1950 г. се нарича Марек, получено от псевдонима на революционера от съпротивата Станке Димитров. До 1992 г. градът се нарича Станке Димитров, а от 6 януари 1992 г. отново се преименува на Дупница.

1994 - Излиза бр.1 на в. "Старият мост", седмичник за община Свиленград. От 2008 г. вестникът има и електронен вариант. През януари 2022 г. вестникът спира да излиза на хартия.

1999 - Проведено е първото Общо събрание на представителите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). За първи председател на Управителния съвет е избран Стефан Софиянски (подава оставка на 22 април 2002). На 4 юни 1998 г. 38-ото Народно събрание (1997-2001) приема Закон за здравното осигуряване, с него в страната се въвежда здравноосигурителна система с  равнопоставен достъп на населението  до основен пакет от  медицински и стоматологични услуги, и се създава Национална здравноосигурителна каса, чиято цел е да гарантира достъпност и равнопоставеност при обезпечаването на осигурените лица с медицинска помощ в рамките на гарантиран пакет услуги. На 15 март 1999 г. НЗОК започва да функционира.

2005 - В Хасково около 15.00 ч. максималната температура достига 16,4 градуса - абсолютен максимум, измерен за последните 100 години в града.

2006 - Голямата награда в конкурса "Благодеятел на годината" за 2005 г. е връчена  на Донка Паприкова за поддържания от нея хоспис "Милосърдие" за възрастни, бедни и самотни хора.

2009 - От 3:30 ч. са прекратени доставките на природен газ на украинско-румънската граница към  "Булгаргаз", както  за българския пазар, така и количествата за транзит към Гърция, Турция и Република Македония. С цел недопускане на промишлени аварии, по заповед на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, от 7:00 часа е свикан Съветът по сигурност и управление при кризи към Министерството на икономиката и енергетиката, назначен е кризисен щаб, който да следи и  анализира ситуацията и да изиска информация от големите потребители на природен газ за възможностите за преминаване към алтернативно гориво. Добивът от газохранилището в Чирен е увеличен до 4,3 млн. куб. метра за денонощие с цел задоволяване на минималните потребности на страната.

2019 - Във Военномедицинска академия в София умира актьорът Иван Ласкин. Той става популярен на 16 години с изпълнението си на ролята на Васко в 6-серийния детски филм "Васко да Гама от село Рупча" на режисьора Димитър Петров по сценарий на братя Мормареви. Има роли в повече от 12 български игрални филма, 20 европейски и американски продукции и в телевизионни сериали. Играл е на сцената на почти всички столични театри.

2021 - На 73-годишна възраст умира актьорът Филип Трифонов. Той става известен с ролята на Ран във филма "Момчето си отива" (1972) на режисьора Людмил Кирков по сценарий на Георги Мишев. Участвал е в над 30 филма, сред които "Момчето си отива" (1972), "Оркестър без име" (1982), "Адио, Рио" (1989), "Мадам Бовари от Сливен" (1991), "Бай Ганьо тръгва из Европа" (1991) и др.

2022 - В Ловеч за шеста поредна година богоявленският кръст хвърлен в ледените води на река Осъм е изваден от 36-годишния Ивайло Енчев.

2023 - В Ловеч официално е открито Народно читалище "Изкуство 2022". Това е 35-ото читалище на територията на община Ловеч и 5-ото в града.

На този ден по света:

1912 - Президентът Уилям Тафт подписва прокламация за обявяването на Ню Мексико за 47-и щат на страната.

1926 - Създадена е германската авиокомпания "Луфтханза".

1941 - Президентът на САЩ Франклин Рузвелт произнася пред Конгреса (парламента) годишната си реч за състоянието на Съюза, в която формулира четирите свободи. Това са свободата на словото и изразяването, свободата на всеки човек да почита Бог по свой начин, свободата от недостиг, която в световен мащаб означава икономическо разбирателство между страните, което ще осигури на всеки народ мирен начин на живот, както и свободата от страха, която в световен мащаб означава съкращаване на оръжията до степен, че никоя нация да не е в състояние да извърши акт на физическа агресия срещу съседни страни.

2003 - Регистрирани са ниски температури през последните 8 дни в най-населения щат Утар Прадеш. Умират над 89 души. Температурата в района пада от 15 градуса по Целзий до 6. Това е фатално в страна като Индия, където милиони хора живеят без отопление, електричество и топло облекло.

2005 - Населението на континентален Китай достига 1,3 милиарда души. Един милиард и триста милионният жител на КНР е момченце, родено през нощта в Пекин. Над 15 милиона души живеят на територията на Пекинската община.

2008 - Вулканът Попокатепетъл, намиращ се на около 60 км от столицата на Мексико, изригва и изхвърля в небето осемкилометрова струя пара и пепел. Вулканът възобновява активността си през 1994 г. Попокатепетъл е висок 5452 м.

2013 - Президентът на Якутия Егор Борисов въвежда на територията на руската република режим на извънредна ситуация във връзка с размножилите се вълци и зачестилите им нападения срещу домашни животни. Ловът на вълци е разрешен през цялата година, докато броят на животните не спадне до 500, който според учените е оптимален за региона. На територията на Якутия има повече от 3500 вълка, които по данни на министерството на селското стопанство през 2012 г. са убили 313 коня и над 16 000 домашни елени.

2015 - В САЩ се открива 114-ата сесия на Конгреса с най-голямото републиканско мнозинство в Камарата на представителите от изборите през ноември 1928 г. На парламентарните избори на 4 ноември 2014 г. Републиканска партия печели 247  места срещу 188 на Демократическата партия в Камарата на представителите.

2016 - Пред съд в Истанбул, Турция, започва процес срещу 69 души, обвиняеми в опит за преврат срещу турското правителство на 25 декември 2013 г. Между подсъдимите са бивши отговорни служители по сигурността и правосъдието. Главният обвиняем е мюсюлманският проповедник Фетхуллах Гюлен, който живее в САЩ от 1999 г. Той е задочен подсъдим и се обвинява в създаване и ръководство на терористична организация с цел държавен преврат. Обвинението иска двойна доживотна присъда на Фетхуллах Гюлен. Обвинителният акт е от 1453 страници, а сред ищците са президентът Реджеп Тайип Ердоган, синът му Билял, директорът на националната разузнавателна служба МИТ Хакан Фидан, премиерът Ахмет Давутоглу и др.

2017 - Един от лидерите на бандата "Розовата пантера" 35-годишният  Борко Илинчич е бил намерен мъртъв в килията си в затвор в Дубай, като със себе си е отнесъл тайната къде се намират бижута на стойност 11 млн. долара. Скъпоценностите са откраднати през 2007 г. от магазина за златни накити "Граф" в емирството.  "Розовата пантера" са мрежа от престъпници от бивша Югославия с вариращ състав, които са специализирани в кражби на скъпи бижута. Предполага се, че са около 60 души, които са извършили многобройни обири в САЩ, Япония и ОАЕ.

2018 - Френската компания "Ванси ерпортс" печели търга за концесия на белградското летище "Никола Тесла". Концесията е за 25 години, като годишната такса ще възлиза на 5 до 16 милиона евро.

2019 - Президентът на Египет Абдел Фатах ас Сиси открива катедралата "Рождество Христово" близо до Кайро в деня на Рождество Христово, които  коптите на 6 януари. На церемонията присъства главата на Коптската православна църква на Египет Тауадрос Втори. Катедралата  се намира в пределите на новата административна столица на Египет, която е в процес на изграждане и която е на 45 км от Кайро. Храмът е открит с тържествена литургия. Това ще бъде най-голямата църква в Близкия изток. Абдел Фатах ас Сиси, който е мюсюлманин, поръчва изграждането на новата катедрала през 2017 г. след убийството на 27 християни през 2016 г. в бомбен атентат в църквата "Свети Петър и  Павел" близо до катедралата "Свети Марк" в Кайро.

2020 - В Пуерто Рико е регистрирано земетресение с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер. Трусът е станал на дълбочина от 10 км под морското дъно. Няма данни за пострадали хора. Трусът предизвиква свлачища, причинявайки щети на къщи и прекъсвайки електроснабдяването по места.
 
2021 - Във Вашингтон, САЩ, привърженици на президента Доналд Тръмп нахлуват в Капитолия, докато Конгресът (парламентът)  заседава, за да утвърди резултатите от избора на Джо Байдън за президент на страната на президентските избори на 3 ноември 2020 г. При сблъсъците загиват 5 души, ранени са над 50 служители на правоохранителните органи, най-малко 68 демонстранти са арестувани.

2022 - В Никарагуа е регистрирано земетресение с магнитуд 6,1 по скалата на Рихтер с епицентър на 59 км от гр. Коринто. Трусът е бил на дълбочина от 27,5 км. Няма данни за загинали и нанесени материални щети.

2023 - Турция и Армения започват директна въздушна търговия помежду си, след като в резултат на преговори на 1 януари между специалните представители на двете страни, отговарящи за процеса за нормализиране на отношенията, са премахнати пречките за въздушните товарни превози.

Родени на този ден българи:

Христо Ботев (Христо Ботьов Петков), български поет, публицист и журналист, революционер, идеолог и ръководител на националноосвободителното движение на България (1848-1876).
Бил е учител (1866) в бесарабското българско село Задунаевка, след което поема учителското място от своя баща в родния му Калофер. От края на 1867 г. е в Румъния (Букурещ и Браила), където се включва в живота на българската революционна общност. Издава в. "Дума на българските емигранти" (1871), заедно с Любен Каравелов списва в. "Свобода" /от февруари 1873 г. в. "Независимост"/ (1872), издава в. "Будилник" (1 май-1 юни 1873), в. "Знаме" (8 декември 1874-14 септември 1875) - печатен орган на Българския революционен  централен комитет (БРЦК). От м. август 1874 г. е член на Временния централен комитет, а от 1875 г. на Българския революционен комитет. Включва се в подготовката на Априлското въстание (1876). Организира чета от 200 души, с която завзема австрийския параход "Радецки" и на 29 май 1876 г. (17 май ст. ст.) при с. Козлодуй слиза на българския бряг на р. Дунав, откъдето се отправя към Стара планина. След тежки боеве с редовната турска армия, черкези и башибозуци е прострелян на 1 юни 1876 г. (20 май ст. ст.) на връх Камарата в местността Околчица във Врачанския балкан. Автор е на стихотворения, които са събрани в стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова" (1875). Автор е и на политическа публицистика - "Народът. Вчера, днес и утре", "Решен ли е черковният въпрос?", на фейлетоните "О, tempora!O, mores!", "Това ви чака", "Послание от небето", "Политическа зима" и др. По традиция всяка година 2 юни се отбелязва като Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Райна Княгиня (ист. име Райна Попгеоргиева Футекова), учителка, участничка в националноосвободителното движение (1856-1917).
По поръчка на революционния комитет,  организирал Априлското въстание (1876), тя извезва "главното" знаме на четвърти революционен окръг - Пловдивски (с център Панагюрище). Знамето тържествено е осветено на 4 май 1876 г. (22 април 1876 г. ст. ст.) в Панагюрище, когато е обявено началото на въстанието в града. Тогава тя носи знамето начело на народно шествие и е наречена Райна Княгиня. След Априлското въстание е заловена от турците и  попада в Пловдивския затвор, от който след намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена в Москва, където учи медицина три години и става първата дипломирана акушерка в България. В България е била учителка в девическото училище в Панагюрище и по-късно в Търново.

акад. Йордан Иванов (Йордан Иванов Николов), литературен историк, археолог, етнограф и фолклорист (1872-1947).
Един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Археологическия институт (1920). От 1899 г. е лектор по френски език във Висшето училище в София (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Преподавател и ръководител на катедрата по българска литература в Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1909-1925). Преподавател по български език и литература в Националното училище за живи източни езици в Париж (1920-1923, 1927-1930). Научното му дело е посветено на старата българска литература, на българското песенно творчество, събира фолклорни материали.

Кина Герджикова, актриса (1884-1950).
Играла е в пътуващия "Съвременен театър" на Матей Икономов (1903-1904), в театъра в Пловдив (1904-1911), в пътуващия "Популярен театър" (1911-1912). През 1915 г. дебютира с ролята на Нора в пиесата "Нора" от Хенрик Ибсен в Народния театър "Иван Вазов" в София. Играла е и в Общинския театър в Гюмюрджина (дн. Комотини, Гърция) (1915-1919), в Пловдивския градски театър (1919-1925) и във Варненския градски театър (1925-1927).

проф. Асен Димитров, диригент, композитор и музикален педагог (1894-1960).
Последователно е артистичен секретар, корепетитор, хормайстор и диригент в Софийската народна опера (дн. Софийска опера и балет) (1923-1959).  Автор е на песни за мъжки хор, както и на оркестрови, камерни, вокални и други творби. От 1949 г. е преподавател по оркестрово и хорово дирижиране в Държавната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Главен художествен ръководител и диригент на софийския хор "Гусла" (1930-1960). Поставя оперите "Продадена невеста" от Бедржих  Сметана, "Дама пика" от Пьотър Чайковски, "Княз Игор" от Александър Бородин и др.  Преподавателската му работа започва през 1924 г. в Националната музикална академия, като ръководи оркестровия и камерно-инструменталния клас, а от 1949 г. е преподавател по оркестрово и хорово дирижиране. Носител е на полския Орден за изкуство и наука и е почетен член на чуждестранни хорове. Носител е на Орден за граждански заслуги, първа степен (1946), орден "Червено знаме на труда" (1959) и др.

Кирил Петров, художник живописец (1897-1979).
Учител по рисуване в Кула (1926-1933), във Видин (1935-1942) и в Белоградчик (1942). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1977).

Димитър Руменчев, международен футболен съдия (1919-1993).
Той е първият български съдия, ръководил среща от финалите от Световно първенство по футбол (Англия, 1966). Обявен е за съдия номер 1 на България за ХХ век. Награден с  значката "Съдия на ФИФА" (1963).

Иван Радев, художник (1921-2009).
Работи в областта на пространственото оформление. Създава над 120 художествено пространствени оформения на музеи, изложби и интериори и панаири в България и чужбина. Редактор и заместник-главен редактор на сп. "Картинна галерия" (1960-1978). Главен художник на София (1973-1980). Бил е главен редактор на сп. "Промишлена естетика". Носител на орден "Народна република България" втора степен (29 януари 1981), орден "Кирил и Методий" първа  степен (10 януари 1985).

проф. Боян Ничев, филолог, литературен критик и историк (1930-1997).
Бил е ръководител на Катедра по славянска литература и преподавател във Факултета по славянски филологии (1976) на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заместник-директор на Института за литература при Българска академия на науките (1978-април 1989) и негов директор (април 1989-1991). Председател на Комисията по сравнително изучаване на славянските литератури в Международния комитет на славистите (1987-1997). Посланик на България в Чехия (май 1991-8 май 1996). Автор е на литературни очерци, монографии, студии и статии, сред които "Димитър Талев" (1961), "Бранислав Нушич" (1962), "Литературни портрети и поеми" (1972), "Съвременният български роман" (1978), "Критика и литературна история" (1980) и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1986). Носител на наградата на Съюза на преводачите в България за 1997 г. (20 май 1998, посмъртно).

Николай Христозов, поет, публицист и преводач (1931-2015).
Редактор в Литературната редакция на радио "София" (1962-1964) и неин главен редактор (1964-1967). Заместник-главен редактор на сп. "Обзор" (1967-1972) и на сп. "Септември" (1972-1984). Първи заместник-председател на Съюза на Българските писатели (25 декември 1980-1984). Автор е на стихосбирките "Първи песни" (1958), "Знамената не тежат" (1965), "Третата планета" (1971) и др., на документално-художествените повести "По дирята на безследно изчезналите", "Гарнизонно стрелбище" и др. Лауреат на Димитровска награда (16 юни 1978). Носител на орден "Народна република България" първа степен (януари 1981), на Наградата на София за литература за 1983 г. за книгата му "Гарнизонното стрелбище" (април 1984), на наградата "Александър Паскалев" за цялостно творчество на община Хасково (2006) и др.  Почетен гражданин на София, Почетен гражданин на Хасково и Почетен гражданин на Димитровград (1981).

Васил Методиев (Шпайдела), футболист и треньор (1935-2019).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Вихрен" (Сандански), "Академик" (София), "Локомотив" (София), "Добруджа" (Добрич) и "Тунджа" (Ямбол). За националния отбор по футбол има изиграни 17 мача. Бил е треньор на "Локомотив" (София), "Пирин" (Благоевград), "Левски" (София) и "Славия" (София). Помощник-треньор на националния отбор (1982-1985). Шампион на България - като футболист през 1964 г. с "Локомотив" (София) и като треньор - през 1978 г. с "Локомотив" (София) и три пъти с "Левски" (София) през 1984 г., 1985 г., 1988 г.

Йордан Жежов, футболист (вратар), съдия и спортен деец (1938-2011).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Левски" (София), "Академик" (София), "Славия" (София), "Ямбол" (Ямбол), "Сливен" (Сливен) и "Янтра" (Габрово). Международен съдия  (1978-1986). Бил е председател на Съдийската комисия на Българския футболен съюз (БФС). Той е единственият български рефер, ръководил финал от евротурнирите  -  Купата на УЕФА (4 май 1983 г. -  "Андерлехт"  - "Бенфика"). Носител е на Златната значка на Международната федерация по футбол (ФИФА).

Иван Григоров, юрист (1945-2017).
Член на Висшия съдебен съвет и негов говорител (1991-1994). Председател на Върховния съд (18 март 1992-12 октомври 1994), член на Конституционния съд (13 септември 1994-14 ноември 2000), председател на Върховния касационен съд (14 ноември 2000- 20 ноември 2007).

Красимир Велчев, инженер и политик (1951).
Член на Изпълнителна комисия на партия "ГЕРБ" (3 декември 2006- 11 май 2021). Организационен секретар на партия "ГЕРБ" (3 декември 2006-10 януари 2010). Депутат от 41-ото до 44-ото  Народно събрание (2009-2021). Заместник-председател (14 юли-27 юли 2009), съпредседател (28 юли 2009-9 февруари 2011) и председател на парламентарната група на "ГЕРБ" (9 февруари 2011-14 март 2013) в 41-ото Народно събрание. Заместник-председател на парламентарната група на "ГЕРБ" в 42-ото, 43-ото и 44-ото Народно събрание. Председател на Комитета по икономически, търговски, технологични и екологични въпроси на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (5 октомври 2015-юли 2020).

Илиян Симеонов, режисьор (1963-2008).
Режисьор е на филмите "Молитва за езерото Байкал" (1991), "Граница", съвместно с Християн Ночев (1993), "Имам една идея" (1997), "Сомбреро блус" (1998), "Ярост" (2001), "Пазачът на мъртвитe" (2006) и др. Носител на награда на Съюза на българските филмови дейци за най-добра постановка за 2006-2007 г. (28 февруари 2008). 

проф. Станислав Семерджиев, сценарист, преводач и педагог (1963).
Създател на специалност "Драматургия" през 1991 г. в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов", която ръководи и понастоящем. Заместник-ректор на НАТФИЗ (2000-2003) и ректор на НАТФИЗ от 2003 до 2011 г. и от 2015 г. досега. Член на Управителното бюро на Съвета на ректорите в България (2008-2010). Вицепрезидент на Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища "Cilect" (2002-2006; 2006-2010) и нейн изпълнителен директор от 2011 г. досега. През 2006 г. е създател на Българската асоциация на филмовите, телевизионни и радио сценаристи и неин председател (2006-2020). Президент на Глобалния алианс на театралните училища към Международния театрален институт на ЮНЕСКО (2010-2011). Член на Борда на Европейската федерация на сценаристите (2007-2015). Автор е на над 150 научни и журналистически публикации. Преводач е на над 300 филма от английски на български език. Съсценарист, редактор и продуцент на над 100 късометражни и пълнометражни филмови и телевизионни проекти за компании в Европа, САЩ и Япония. Сценарист е на телевизионната поредица "Направи си сам" (1998), телевизионния филм "Филип" (2003), телевизионния сериал "Хотел България" (2004), документалния филм "Авантюрата Хамлет" (2008), игралния филм "Времето е наше" (2018). Носител е на Годишната награда в областта на фолклорни сценични изкуства на Столична община (2020).

Александър Секулов, писател, поет, писател и журналист (1964).
Журналист във в. "Новинар" (1991-1997). Изпълнителен директор на програмата на Европейския съюз "Европейски месец на културата" - Пловдив (1999). Създател на фестивала Празници на изкуствата "Лятно време" в Пловдив (1997). Създател на сп. "Страница" (2002). От 2014 г. е драматург на Пловдивския театър "Николай О. Масалитинов". Автор на ежедневната авторска рубрика "Под игото" на в. "Марица" (1993-2009), за която е носител на награда "Пловдив" за журналистика (1995). Автор  е на книги със стихове, с есета, с фрагменти и публицистика, на пиеси и романи. Негови творби са превеждани на английски, немски, френски, сръбски, македонски  и унгарски езици. Носител на Националната студентска литературна награда (1987), на националната литературна награда "Академика" (1988), на националната литературна награда "Иван Николов" (1998, 2004), на наградата "Пловдив" за литература (2003). За пиесата си "Няма ток за електрическия стол" е носител на наградата "Аскеер" за "Съвременна българска драматургия" (2015).

Михаил Петров, състезател по вдигане на тежести (1965-1993).
От световни първенства печели три златни медала (1985, 1986, 1987). От европейски първенства печели един златен медал (1987) и два сребърни медала (1984, 1986). През спортната си кариера подобрява 4 пъти световни рекорди във вдигането на тежести. Обявен от Международната федерация по вдигане на тежести за най-добър щангист на планетата за 1987 г. След смъртта му, в негова памет, в Габрово е учреден турнир по вдигане на тежести "Михаил Петров".

Цанко Цветанов, футболист и треньор (1970).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Академик" (Свищов), "Етър" (Велико Търново), "Левски" (София), "Валдхоф" (Германия), "Абърдийн" (Шотландия) и "Енерги Котбус" (Германия). За националния отбор по футбол има изиграни 40 мача. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994), Свищов (20 септември 1994) и Велико Търново (7 юли 1994).

Димитър Екимов-Дими, лекар и музикант (1970-2008).
По професия е лекар. През 1992 г. създава групата "Cats In A Trunk", а през 1995 г. започва да пее в група "Сателит". През 1997 г. основава група "Сленг".

На този ден са родени и:

Жана д'Арк, национална героиня на Франция (1412-1431).
Тя ръководи френските войски, освободили Орлеан през 1429 г. от англичаните по време на Стогодишната война (1337-1453),  заради което е наречена Орлеанската дева. В резултат на победата дофинът и престолонаследник е коронован като Шарл VII, но той няма намерение да поддържа постоянна армия. Френската армия започва да търпи поражения и Жана д'Арк е пленена от бургундите. За да се разправят с нея управляващите решават да използват суеверията и набожността на хората. Тя е обвинена във вещерство, защото в дарбата си да увлича с думите и делата си масите, подкрепящите англичаните свещеници и съдии виждат заплаха за себе си. На 24 май 1431 г. Църковен съд в Руан я признава за виновна по обвинение в ерес и магия и я осъжда да бъде изгорена на клада. Присъдата е изпълнена на 30 май 1431 г. Реабилитирана е през 1456 г., след като през 1452 г. по нареждане на Шарл VII започва преразглеждане на делото срещу нея. На 16 май 1920 г. Католическата църква я провъзгласява за светица и обявява 30 май за ден на почитане на паметта й.

Богдан Хмелницки, казашки хетман на запорожките казаци в Украйна (1596-1657).
Участва в казашките бунтове срещу полската власт през 1632 г. и 1637 г. През 1648 г. той ръководи въстание срещу полската власт в Украйна. Кказаците успяват да се откъсват от Жеч Посполита и образуват в продължение на 20 години от 1630 г. до  1650 г. държавно формирование, известно като Войско Запорожке, което впоследствие е присъединено към Русия.

Жак-Етиен Монголфие, френски изобретател (1745-1799).
Заедно с брат си Жозеф-Мишел Монголфие изобретяват аеростата (1783). На 5 юни 1783 г. братята правят демонстрация на първия полет на конструирания от тях балон, пълен с горещ въздух.

Йон Елиаде, румънски поет, журналист и писател (1802-1872).
Представител на романтизма и класицизма.

Хенри Херц, френски композитор и пианист от австрийски произход (1803-1888).

Хайнрих Шлиман, немски археолог (1822-1890).
Откривател на древния град Троя (1876).

Гюстав Доре, френски художник график (1832-1883).
Автор на илюстрациите към романа "Гаргантюа и Пантагрюел" на Франсоа Рабле.

Макс Брух, немски композитор и диригент (1838-1920).

Александър Скрябин, руски композитор, пианист и диригент (1872-1915).

Карл Сандбърг, американски поет, писател и издател (1878-1967).
Автор е на стихосбирките "В безразсъден екстаз" (1904), "Чикагски поеми" (1916), книгите за деца "Приказки за страната Алабашия" (1920, 1923), на биографията на 16-ия президент на САЩ Абрахам Линкълн (1939). Носител на три награди "Пулицър" (1919, 1940, 1951).

Исак Бродски, съветски художник - живописец и график (1884-1939).

Лорета Йънг (ист. име Гретхен Йънг), американска актриса (1913-2000).
Носителка на награда "Оскар" за главна женска роля във филма "Дъщерята на фермера" (1948).

Едвард Герек, полски политик (1913-2001).
Първи секретар на ЦК на Полската обединена работническа партия (20 декември 1970-6 септември 1980). Председател на Държавния съвет (28 март 1972-6 ноември 1985).

Сун Мюн Мун, южнокорейски религиозен деец (1920-2012).
Основател на т. нар. Обединителна църква в Сеул, Република Корея (1954). Получава популярност през 70-те години на 20-и в. с организираните от него масови сватби.

Ърл Скръгс, американски музикант (1924-2012).
Въвежда модерния стил на свирене на банджо, като го издига от акомпаниращ във водещ инструмент. Дебютира в групата "Блуграс бойс" в средата на 40-те години на 20 в.  През 1948 г. заедно с китариста Лестър Флат се отделят от "Блуграс бойс" и основават групата "Фоги маунтин бойс". Носител на наградите "Грами" (1968, 1998, 2001 и 2004 за цялостно творчество).

Едгар Лорънс Доктороу, американски писател (1931-2015).
Смятан за един от най-големите автори на 20-и в., Едгар Лорънс Доктороу се радва на огромна популярност през  50-годишното си творчество. Публикувал е 10 романа, два сборника с разкази, пиеса и многобройни есета и статии. Три от романите му са екранизирани - "Рагтайм" (1981), "Добре дошли в лошите времена" (1967) и "Били Батгейт" (1991).

Олег Макаров, съветски космонавт (1933-2003).
Участвал е в полетите на космическите кораби "Союз-12" (27-29 септември 1973), "Союз-18-1" (5 април 1975), "Союз-27" (10-16 януари 1978) и "Союз Т-3" (27 ноември-10 декември 1980). Два пъти Герой на Съветския съюз (1973, 1978).

царица Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела Сакскобургготска, испанска благородничка (1935).
Съпруга на българския цар Симеон Втори Сакскобургготски (от 1962).

Хулио Мария Сангинети, уругвайски политик (1936).
Президент на Уругвай (1 март 1985-1 март 1990; 1 март 1995-1 март 2000). 

Лариса Шепитко, съветска актриса, режисьорка и сценаристка (1938-1979).
Участвала е в няколко филма, сред които "Поема за морето" (1958). Режисьор е на филмите "Зной" (1962), "Криле" (1966), "Ти и аз" (1971), "Извисяване" (1976) и др. Заслужил деятел на културата на РСФСР (1974). Носител на Държавна награда на СССР (1979, посмъртно). На 2 юли 1979 г. загива при автомобилна катастрофа с част от снимачния екип на филма "Майка" край с. Редкино, Калининска област.

Валерий Лобановски, съветски футболист и треньор (1939-2002).
След разпадането на СССР на 26 декември 1991 г. е треньор в Украйна.  Носител посмъртно на  рубинен орден от Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА) за огромния му принос в развитието на континенталния и световен футбол.

Тери Венейбълс (Теренс Фредерик Венейбълс), английски футболист и треньор (1943-2023). 
Бил е треньор на  отборите "Кристъл Палас" (Англия), "Куинс Парк Рейнджърс" (Англия), "Барселона" (Испания), "Лийдс" (Англия), "Тотнъм" (Англия) и на националния отбор на Англия (1994-1996).

Сид Барет, британски рокмузикант, певец, композитор и художник (1946-2006).
Един от основателите на британската рокгрупа "Пинк Флойд" заедно с Роджър Уотърс, Ник Мейсън и Рик Райт (1965). След като напуска "Пинк Флойд" през 1968 г., той издава два солови албума  "The Madcap Laughs" и "Barrett".

Луис Фрий, американски юрист, специалист по наказателно право (1950).
В края на 70-те и началото на 80-те години на 20-и в. е сътрудник първо на нюйоркското, а после на вашингтонското бюро на ФБР.  Заместник-окръжен прокурор на Ню Йорк (1981-1990). Окръжен съдия на Ню Йорк (1991-1993). Директор на Федералното бюро за разследване (ФБР) (1 септември-25 юни 2001).

Антъни Мингела, британски драматург, сценарист и режисьор (1954-2008).
Режисьор е на филмите "Английският пациент" (1996), "Талантливият мистър Рипли" (1999), "Играта" (2000), "Студена планина" (2003), "Взлом" (2006) и др. Носител на"Оскар" (1997) за най-добър режисьор за филма "Английският пациент".

Хенри Маске, немски боксьор (1964).
Олимпийски шампион през 1988 г. в Сеул, Република Корея. От световни първенства печели един златен (1989) и един сребърен (1986) медал. От европейски първенства печели три златни медала (1985, 1987, 1989). От 1990 г. играе в професионалния бокс. Световен шампион във версия IBF в полутежка категория (1993-1996).

Атилио Ломбардо, италиански футболист (1966).

Еди Редмейн, британски актьор (1982).
Участвал е във филмите "Добрият пастир" (2006), "Дивашка благодат" (2007), "Елизабет: Златният век" (2007), "Другата Болейн" (2008), "Моята седмица с Мерилин" (2011), "Клетниците" (2012), "Теорията на всичко" (2014), "Пътят на Юпитер" (2015), "Момичето от Дания" (2015), "Фантастични животни и къде да ги намерим" (2016), "Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд" (2018) и др. Носител на награда "Оскар" (2015) за ролята си във филма "Теорията на всичко". Носител на награда БАФТА (2015). Носител на награда "Златен глобус" (2015).

Петер Нортхуг, норвежки състезател по ски бягане (1986).
Двукратен олимпийски шампион през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От олимпийските игри  във Ванкувър има още сребърен и бронзов медал. От олимпийски игри печели и два бронзови медала през 2014 г. в Сочи, Русия. От световни първенства печели 13 златни и три сребърни медала. Двукратен носител на Световната купа - през 2010 г. и 2013 г. Той има 38 индивидуални победи и 84 подиума в кариерата си в Световната купа. Той има и 13 етапни победи в "Тур дьо ски". На 12 декември 2018 г. на пресконференция обявява края на състезателната си кариера.

Анди Керъл (Андрю Томас Керъл), английски футболист (1989).

Йерун Зьот, нидерландски футболист (вратар) (1991).

Това е денят на смъртта на:

Йозеф Добровски, чешки просветител и славист (1753-1829).
Полага основите на сравнителното изучаване на славянските езици, култура и  история. Разработил периодизацията на чешката литература и език. Издава първата научно издържана граматика на старобългарския език под заглавие "Студия върху стария диалект на славянския език".

Родолф Кройцер, френски цигулар, композитор и диригент (1766-1831).
На него Бетовен посвещава своята соната Опус номер 47, известна като Кройцеровата соната.

Луи Брайл, френски педагог (1809-1852).
Създател на азбуката за слепите, наречена на негово име - Брайлова азбука (1825).

Грегор Мендел, австрийски естествоизпитател (1822-1884).
Основоположник на учението за наследствеността. Между 1856 г. и 1863 г. култивира и тества около 28 000 грахови растения. Той засаждал различни видове грах, които се различавали по противоположни признаци - висок и нисък ръст, гладка и грапава повърхност, жълт и зелен цвят на зърната и т.н. Неговите експерименти правят обобщения за унаследяването на белезите, станали по-късно известни като закони на Мендел. Резултатите от изследванията си съобщава през 1865 г. на заседание на Обществото по естествена история в Брюн (дн. Бърно) и ги публикува през следващата година (1866) под заглавие "Опити с растителни хибриди".

Кръстьо Пишурка, български учител, книжовник и театрален деец (1823-1875).
Учител във Враца през 1847 г. и Лом от 1848 г. до 1856 г. В Лом на 23 април 1856 г. основава едно от първите български читалища - "Постоянство", за което набавя около 150 книги, и читалищен театър. Той е един от първите български режисьори и актьори. Под негово ръководство на 12 ноември 1856 г. е играно първото театрално представление в Лом -  пиесата "Многострадална Геновева". Освен, че изпълнява главната роля, той сам режисира спектакъла и така се явява първият български режисьор. Превежда и побългарява драми, повести, стихотворни творби. Сътрудничи на "Цариградски вестник", на в. Македония" (1866-1872), в. Зорница" (1876), на сп. "Читалище" (1870-1875), сп. "Училище" (1870-1876).  Представител е на издателството на Христо Г. Данов и открива книжарница в Лом. Кръстьо Пишурка оставя забележително книжовно наследство на България. Той издава "Сбор от български песни" в Браила, Румъния (1864) и "Кудкудячка или разни морални стихове и приказки" във Виена, Австрия (1871). Преводите и компилациите, които той нарича "побългаряване", включват "Аделаида, алпийската пастирка", издадена в Белград, Сърбия (1857), "Опелото на Исуса Христа" в Русчюк (1869). Издава още "Момина китка или книга за секого" във Виена, Австрия (1870), "Буквар за изучаване на българския язик за дятцата." (1871) и последния му преводен труд "Рахилин плач" в Белград, Сърбия (1872).

Станислав Доспевски (ист. име Зафир Зограф), български възрожденски художник иконописец (1823-1878).
Представител на Самоковската художествена школа и един от създателите на българската реалистична живопис. Той е изографисал някои от стенописите в църквата на Рилския манастир "Свети Иван Рилски", в Батошевския манастир "Въведение Богородично", в Преображенския манастир "Преображение Господне", в Лопушанския манастир "Св. Йоан Предтеча", в храма "Успение на Пресвета Богородица" в Пазарджик, в църквата "Св. Неделя" в София, в църквата "Св. Марина" в Пловдив и др. Твори предимно в областта на портретния жанр. Участник в националноосвободителното движение. След разгрома на Априлското въстание (1876) ръководи пазарджишкия комитет за подпомагане на семействата на убитите във въстанието, като дописник на чуждестранни вестници описва тежкото положение на поробения български народ. През 1952 г. къщата на Станислав Доспевски в Пазарджик е обявена за къща музей "Станислав Доспевски".

Феликс Каниц, унгарски изследовател, етнограф, археолог, географ, учен и художник (1829-1904).
От 1858 г. започва изследователски пътувания в югоизточна Европа (Босна, Херцеговина, Далмация, Сърбия и България) като художествен редактор и специален кореспондент на сп. "Илюстрирте Цайтунг". От 1860 г. в продължение на 10 години прави своите изследвания в България. Съставя и чертае карти на местности и селища, изучава етнографията и топонимията  в различни части на страната. Резултат от тези пътешествия са трудове с исторически, етнографски и географски характер.

Теодор Рузвелт, американски политик (1858-1919).
Губернатор на щата Ню Йорк (1899-1900). Вицепрезидент на САЩ (4 март 1901-14 септември 1901). Двадесет и шести президент на САЩ (14 септември 1901-3 март 1909). Носител на Нобелова награда за мир за 1906 г. за изключителната му роля при подписването на Портсмутския мирен договор (23 август 1905), който слага край на войната между Русия и Япония.

граф Анри де Байе-Латур, белгийски спортен функционер (1876-1942).
Президент на Международния олимпийски комитет (МОК) (1925-1942).

Хърбърт Чапман, английски футболист, треньор и мениджър (1878-1934).

Стоян Бъчваров, български актьор и режисьор (1878-1949).
Основател на Общинския професионален театър във Варна (дн. Театрално-музикален продуцентски център - Варна) (1921) и негов директор (1921-1923; 1932-1935). От 1958 г. Драматичният театър във Варна носи неговото име.

Александър Беляев, съветски писател фантаст (1884-1942).
Автор е на романите "Главата на професор Доуел" (1925), "Над бездната" (1927), "Човекът амфибия" (1928) и др.

Давид Алфаро Сикейрос, мексикански художник (1896-1974).
Известни негови картини са "Стихии", "Селска майка", "Реакция и реакционери", "Обликът на нашия век", "Нова демокрация" и др.

Арчибалд Кронин, британски писател (1896-1981).
Автор е на романите "Замъкът на шапкаря" (1930), "Цитаделата" (1937), "Пътят на доктор Шенън" (1948), "Приключения в два свята" (1952), "Дървото на Юда" (1961) и др.

Сергей Диковски, съветски писател (1902-1940).
Автор е на повести и разкази посветени на военната служба на границата: "Застава Н", "Патриоти", "Коменданта на птичия остров" и др.

Павел Черенков, съветски физик (1904-1990).
Носител на Нобелова награда за физика за 1958 г. заедно със съветските физици Игор Там и Иля Франк за откриването и интерпретацията на ефекта Черенков.

доц. Васил Лолов, български композитор, диригент и цигулар (1913-1992).
Цигулар в Царския военен симфоничен оркестър (1935-1936). Концертмайстор в оперетния театър "Одеон" (1937-1938). Основател и ръководител  квартет "Лолов" (1943-1948). Концертмайстор в Софийската опера (1947-1948). Концертмайстор и стажант-диригент в Пловдивския симфоничен оркестър (1948-1949). Главен диригент на Бургаския симфоничен оркестър (1949-1955). Главен диригент на операта в Пловдив (1956-1961). Главен редактор на редакция "Музикални предавания" в Радио София (1962-1969). Основател (1968) и ръководител "Колегиум за камерна музика" (1968-1980). От 1973 г. работи в Главна дирекция "Българска музика" като директор, заместник-генерален директор (1974) и генерален директор (1974-1977). Бил е преподавател по камерна музика в Българската държавна консерватория. Автор е на симфонични и камерно-инструментални творби, хорови и детски песни, оркестрови сюити от народни песни, обработки на народни песни, музика към театрални постановки и др.

Бърнард Стивънс, британски композитор (1916-1983).

Илия Минев, български политически деец (1917-2000).
След 9 септември 1944 г. заради своята антикомунистическа дейност прекарва повече от 30 години в затворите на страната. Основател (16 януари 1988), председател (17 март 1990-27 юни 1992) и почетен председател (от 27 юни 1992-6 януари 2000) на Независимото дружество за защита на правата на човека. Носител на орден "Стара планина" първа степен (11 декември 2000, посмъртно).

Дизи Гилеспи (ист. име Джон Биркс Гилеспи), американски джазмузикант - тромпетист, певец и композитор (1917-1993).

Анатолий Соловьов, руски актьор (1922-2000).
Участвал е във филмите "Момиче с характер" (1939), "Суворов" (1940), "Борецът и клоуна" (1957), "Хляб и рози" (1960),"Световен шампион" (1965), "Гълъб" (1979), "Златното руно" (1981), "Завещание" (1985) "Земята на моето детство" (1986) и др.

Емил Бошнаков, български оперен режисьор (1927-2016).
Следвал "Музика" в Ленинградската консерватория и оперна режисура при руския режисьор Борис Покровски в ГИТИЗ - Москва (1956), след което работи в Радио "Москва" като водещ на рубриката "Говори Москва" (1949-1955). През 1957 г. започва работа в Софийската опера като артистичен секретар, а впоследствие е неин заместник-директор. Първата му постановка като режисьор е операта "Халка" от Станислав Монюшко. Главен художествен ръководител на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1980-1991). Режисьор е на постановки в София, Бургас, Русе, Варна, както и в "Гран Театро дел Лисео" - Барселона (с Пласидо Доминго като солист - "Андре Шение", през 1972 г., и като диригент - "Атила" през 1973 г.).  Работил е в театрите "Ла Моне" (Брюксел), "Сан Карло" (Неапол), "Колон" (Буенос Айрес) и др. Постановките на Емил Бошнаков на оперите "Садко" и "Сказание за невидимия град Китеж" на Римски-Корсаков,"Борис Годунов" и "Хованщина" на Модест Мусоргски, "Набуко" и "Трубадур"на Джузепе Верди; "Турандот" на Джакомо Пучини, и "Война и мир" на Сергей Прокофиев са представяни от състава на Софийската опера през периода 1960-1989 г. 174 пъти на  оперните сцени в Москва, Париж, Виена, Брюксел, Мадрид, Барселона, Берлин, Неапол, Палермо, Прага, Лозана, Флоренция, Страсбург. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (24 май 1983).

Сидни Поатие, американски актьор от бахамски произход (1927-2022).
Участвал е в над 50 филма, сред които "Полски кринове" (1963), "Дръзките" (1958), "На учителя с любов" (1967), "Познай кой ще дойде на вечеря" (1967), "Среднощна жега" (1967), "Чакала" (1997). Той е първият чернокож, печелил награда "Оскар" за ролята си във филма "Полски кринове" (1964). Носител на наградите "Златен глобус" (1964, 1982), "Грами" (2001), на наградата за цялостни постижения на Американския филмов институт (1992), на наградата на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА) (2006), на почетен "Оскар" (2002) за "забележителни постижения като артист и човек". През 1974 г. е удостоен с рицарско звание от кралицата на Великобритания Елизабет Втора. През 2009 г. президентът на САЩ Барак Обама му връчва Президентския медал на свободата. Посланик на Бахамските острови в Япония (1997-2007) и посланик на Бахамските острови в Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (2002-2007).

проф. Димитър Канушев, български журналист, театрален критик и теоретик (1930-1993).
Съветник и началник на Репертоарния отдел в Комитета за култура (1953-1962). Завеждащ отдел "Театър" във в. "Народна култура" (1962-1970), заместник главен редактор на в. "Литературен фронт" (1971-1972), началник на управление "Театър" в Комитета за изкуство и култура (1973-1977). Бил е преподавател по театрознание във Висшия институт по театрално изкуство "Кръсто Сарафов. Автор е на "Театрални вълнения" (1966), "Театър и литература" (1971), "Сцена и време" (1982), "Съвременност, съвременност" (1987) и др.

Вели Чаушев, български актьор (1934-2018).
Играл е в Драматичния театър в Хасково (1958-1961), а от 1961 г. в продължение на 40 години в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Участвал е и в Радиотеатъра и на естрадния подиум като рецитатор. Участвал е във филмите "Димитровградци" (1956), "Паролата" (1965), "Не се обръщай назад" (1971) и др. Автор е на сценарии и на книги за деца и възрастни, сред които "Сламчо" (1968), "Грънчо" (1974), "Белият Чудак" (1975), "Хей" (1983), "Амбалаж" (1993), "Ще се видим довечера"   (2007, 2. допълнено и преработено издание 2008), "Сламчови работи" (2008), "Разкази върху трамвайни билети" (2000, 2010), "Кафе в Златоград" (2011), "Видения в "Небесния театър" (2016). Удостоен е със званието "Заслужил артист". Носител на наградата на Министерство на културата за принос в развитието на българската култура и изкуство (2008).

Лайош Тихи, унгарски футболист и треньор (1935-1999).
Печели бронзов медал от Европейското първенство през 1964 г. в Испания с националния отбор по футбол.

Рудолф Нуреев, френски балетист и хореограф от руски произход (1938-1993).
На 17 юни 1961 г. емигрира по време на турне в Париж, Франция. Художествен директор на балета на парижката Гран опера (1983-1989).

Филип Трифонов, български актьор (1947-2021).
Играл е в Драматичен театър "Никола Й. Вапцаров" - Благоевград (1973), в Театър "София" (1976-1980), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", в Народния театър "Иван Вазов" и др.  Съосновател на театър "Трифоноф & Гундеров" заедно с режисьора Николай Гундеров (1992). Играл е в над 30 филма, сред които "Момчето си отива" (1972), "Преброяване на дивите зайци" (1973), "Оркестър без име" (1982), "Живот до поискване" (1987), "Адио, Рио" (1989), "Мадам Бовари от Сливен" (1991), "Бай Ганьо тръгва из Европа" (1991) и др. Носител на наградата "Златна книга" на Европейския форум на експертите в сътрудничество с Академията за международно признати лидери в науката и културата за  принос в развитието на българската култура (18 май 2009), на наградата "Златен век" - огърлие,  на Министерството на културата за изключителен принос в развитието на българската култура (19 май 2017). Почетен гражданин на София (17 септември 2018).

Стефан Деспотов (Деспо), български художник карикатурист (1950-2015).
Работи в областта на карикатурата, илюстрацията и плаката. Работи като художествен редактор в издателство "Техника", по-късно и във в. "Народна култура", а от 1989 г. за независимото списание за литература и публицистика "Глас", алманах "Мост", "Литературен вестник" и др. Дълги години е плакатист на Народния театър "Иван Вазов" и на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Художник-постановчик е на три анимационни филма. Участва в над 200 изложби в България и чужбина, издава пет авторски албума. Носител е на повече от 80 международни и национални награди.

Мишел Петручани, френски джазпианист и композитор (1962-1999).

Джанлука Виали, италиански футболист и треньор (1964-2023).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия. С  "Ювентус" (Италия) печели турнира Шампионска лига (1996) и турнира за Купата на УЕФА (1993). С "Челси" (Англия) печели турнира за Купата на носителите на купи (1998). Като треньор на "Челси" (Англия) печели Суперкупата на УЕФА (1998).

Иван Ласкин, български актьор (1970-2019).
Става популярен още на 16 години, с изпълнението си на главната роля на Васко в 6-серийния детски филм "Васко да Гама от село Рупча" на режисьора Димитър Петров по сценарий на Братя Мормареви. Актьор в Малък градски театър "Зад канала" (1994-1997) и в Театър "Българска армия" (1997-2014). Участвал е в постановки на Народния театър "Иван Вазов", в театър "Сълза и смях, Театър 199 "Валентин Стойчев",  в повече от 12 български игрални филма, 20 европейски и американски продукции в периода от 1989 г. до 2007 г., и в телевизионни сериали:  "Вагнер" (1998) ,"Магьосници" (1999), "Дунав мост" (1999), "Хайка за вълци" (2000), "Колобър" (2001), "Отвъд чертата" (2003), "Стъклената река" (2010). Носител на награда "Аскеер" в категория "Изгряваща звезда" за ролята на Джими Портър в постановката "Обърни се с гняв назад" от Джон Осбърн (1995).
/КГ/АЯ/МГ/