На 27 декември в историята
27 декември 2023 г., сряда, 52-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва св. първомъченик и архидякон Стефан. Преп. Теодор Начертани (Стефановден).
Денят на св. Стефан се чества на третия ден след Рождество Христово и е последният празник в годината, за който хората казват, че "затваря кръга" на старата година. Той е един от седемте ученици на Исус, избрани веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнско общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв измежду тях. Притеснени от нарастващия брой християни, юдейските старейшини веднага настроили народа срещу архидякона. Той бил обвинен, че хули Бога и престъпва Мойсеевия закон. Старейшините осъдили на смърт набедения за вероотстъпник, извели го извън Ерусалим, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт. Последните думи на светеца преди да издъхне били: "Господи, не им зачитай този грях!" и така Стефан се превърнал в първия християнски мъченик (първомъченик), загинал в името на вярата. Легендата разказва, че Богородица наблюдавала смъртта му и се молела за него. Вярващите плакали много. Те не се уплашили от случилото се обаче. Тъкмо обратното - то им вдъхнало още по-голяма смелост. Мнозина от противниците на христовата вяра пък я приели - впечатлени от подвига на Стефан. Сред тях бил и един от убийците му - Савел, останал в историята като апостол Павел. През 415 г. мощите на свети Стефан били открити чрез чудно видение, което получил един свещеник. Сега те се съхраняват в Сионския храм в Ерусалим.
Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава "венец". Единствената в света желязна църква, българската църква в Истанбул, носи името на първия християнски мъченик св. Стефан. На тази дата имен ден празнуват Венчо, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Стана, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Стефан, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефи, Стефка, Стоил, Стоила, Стоилка, Стоимен, Стоичко, Стойо, Стоян, Стояна, Стоянка, Таня, Цанка, Цанко, Цано, Цона, Цонко, Цоньо.
Св. Теодор Начертани e роден в Палестина. Заедно с брат му Теофан получили отлично образование и се увличали много от философията. Като защитници на иконопочитанието те изтърпели заточение, глад и жестоки изтезания. По заповед на император Теофил по лицата на двамата братя били начертани с нажежени игли оскърбителни стихове. Затова светите Теодор и Теофан са наречени "Начертани". Св. Теодор Начертани умира през 840 г. след много страдалчески подвизи.
В България се отбелязва:
Празникът на Военногеографската служба към министъра на отбраната. Отбелязва се със Заповед 194 на министъра на отбраната от 18 ноември 1991 г. като Ден на военнотопографската служба на Българската армия. Годишнина от създаването /1891/ с Указ 170 на княз Фердинанд I на Топографическо отделение при Генералния щаб на Българската армия. През 1901 г. се преименува в Статистическо топографическо отделение. През годините службата е променяла наименованието и статута си. От 15 февруари 2006 г. е Военно-географска служба на Българската армия, а от 1 юни 2006 г. е на пряко подчинение на началника на Генералния щаб. От 2011 г. се реорганизира като самостоятелна структура от Въоръжените сили, пряко подчинена на министъра на отбраната.
По света се отбелязва:
Световният ден на готовност при епидемия. Отбелязва се от 2020 г. с резолюция A/RES/75/27 на Общото събрание на ООН от 7 декември 2020 г. във връзка с пандемията от коронавируса "Ковид-19". Целта е да се подчертае ролята на превенцията, подготвеността и взаимните усилия на обществеността в борбата срещу епидемиите на местно, регионално, национално и глобално ниво, както и нуждата от устойчиви здравни системи и обмен на информация, научни знания и ефективни практики за справяне с негативните последици от епидемиите.
На този ден в България:
1870 - Изнесено е първото театрално представление в Русе. Под ръководството на възрожденеца Тодор Хаджистанчев е представена "Повестта на Ружица", драматизация от самия него по едноименния роман на Кристоф Шмид. Представлението се играе в салона на хотел "Ислях-хане" от черковно-певческото дружество, чийто ръководител е Тодор Хаджистанчев.
1891 - Създадено е Топографическо отделение при Генералния щаб на Българската армия с указ 170 от 27 декември 1891 г. на княз Фердинанд I. Преименувано е през 1901 г. в Статистическо топографическо отделение, което същата година се реорганизира в Картографическата и топографическа част при Щаба на армията. На 1 януари 1906 г. тази част получава ранг на самостоятелно учреждение и се преименува във Военнокартографически институт при Щаба на армията. През 1910 г. институтът е преименуван за кратко в Топографска и картографска част при Щаба на армията, след което възстановява предишното си име, което запазва до 1 юли 1916 г., когато бива преименуван в Картографско отделение на Щаба на действащата армия. През 1919 г. институтът се преименува в Държавен географски институт към Министерството на войната. През май 1950 г. на основание министерска заповед 258 е извършена реорганизация, като на мястото на Държавния географски институт се създават Военнотопографски отдел в Генералния щаб на Българската народна армия, Централна военна картографска база и Топографски служби в обединенията и съединенията в Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморския флот и Гранични войски. През 2000 г. Военнотопографският отдел от самостоятелен отдел в Генералния щаб е преобразуван в отдел "Военнотопографски" в състава на Главно оперативно управление на Генералния щаб на Българската армия. Със заповед ОХ-07/15 февруари 2006 г. на министъра на отбраната Военнотопографският отдел е преименуван във Военногеографска служба на Българската армия, която от 1 юни 2006 г. е на пряко подчинение на началника на Генералния щаб. От 2011 г. Военногеографската служба се реорганизира като самостоятелна структура от Въоръжените сили, пряко подчинена на министъра на отбраната.
1963 - България установява дипломатически отношения с Исландия.
1973 - В сградата на Българска телеграфна агенция (БТА) се провежда официална церемония по награждаването на първия „Спортист на Балканите“ от първата анкета на БТА. Това е българската състезателка по лека атлетика Светла Златева (800 м). В анкетата са посочени общо 51 спортисти. Светла Златева печели с 146 точки, второ място със 119 точки заема румънският тенисист Илие Настасе. Трети с 56 точки е боксьорът от Югославия Мате Парлов.
2000 - Учредена е Партия на зелените. Регистрацията й е обнародвана в "Държавен вестник" от 10 февруари 2001 г.
2003 - В Кербала, Ирак, в българската база "Индия" в 12:45 ч. местно време при терористично нападение срещу базата загиват майор Георги Христов Качорин, старши лейтенант Николай Ангелов Саръев, офицерски кандидат Иван Христов Инджов, офицерски кандидат Антон Валентинов Петров и офицерски кандидат Свилен Симеонов Киров. Ранени са 27 военнослужещи, разрушена е сградата на щаба на батальона.
2006 - В експлоатация е пуснат Терминал 2 на летище "София". Централната сграда е изградена върху площ от 56 500 кв. метра с допълнителна галерия, дълга 200 метра. Оборудването на Tерминал 2 включва 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Достъпът до 8-те нива на терминала е улеснен от 12 асансьора и 7 ескалатора.
2015 - На церемония в църквата "Свети свети Кирил и Методий" в Монтана видинският митрополит Дометиан ръкополага за архимандрит отец Йоан от Нови хан. Новият архимандрит Йоан преминава на служба от Софийска във Видинска епархия и ще служи в община Якимово, където той е изградил приют за бедни хора и за деца.
2017 - Умира Иван Чаушев - актьор, художник и почетен гражданин на Хасково. Творческият му път е свързан с драматичния театър "Иван Димов". След 60 години на сцената, той оставя над 100 роли.
2018 - С решение на Министерския съвет се открива почетно консулство на Сан Марино в България със седалище в Пловдив и с консулски окръг, обхващащ цялата страна. За почетен консул е назначена Елена Георгиева.
2020 - Нов православен храм - "Св. Архангел Михаил", е осветен от Доростолския митрополит Яков в село Черковна, община Дулово. Идеята за построяването на нов храм на мястото на разрушената стара църква е на инициативен комитет и се заражда през 2008 г. Жителите на селото са запазили камбаната, която е изработена в Киев. Запазени са и църковна утвар, хоругви и икони. Първата копка на храма е направена на 8 ноември 2014 г. - Архангеловден.
На този ден по света:
537 - Осветена е църквата "Света София" в Константинопол. Църквата е най-големият християнски храм в света до средата на 16-и век. Изграждането й е част от програмата на император Юстиниан I (527-565) за превръщането на столицата на Източната римска империя в реален център на света след завладяването на западната част на империята от варварите. Храмът е построен върху основите на по-стар от 4-и век, изграден след преместването на столицата на империята на изток и обявяването на християнството за официална религия. Той обаче е разрушен по време на въстанието Ника през 532 г. Император Юстиниан I назначава за главни архитекти на новата църква Исидор от Милет и Антимий от Трал. През 563 г. църквата е преосветена, тъй като силен земетръс поврежда главния купол. Храмът е ремонтиран основно в края на 10-и в. от арменския архитект Търдат, а по време на латинската власт в Константинопол (1204-1261) е превърнат в католическа църква. Превзелият византийската столица през 1453 г. османски султан Мехмед II Фатих обръща базиликата в джамия и тя е такава чак до 1935 г., когато по заповед на Кемал Ататюрк става музей.
1657 - В Ню Амстердам (дн. Ню Йорк), САЩ, в подкрепа на квакерите от Флашинг (област в Ню Амстердам), е написано протестно писмо, известно в историята като "Флашинг протест" ("Flushing Remonstrance"), което се смята за първопричина за залегналата в Конституцията на САЩ свобода на религиите. През 1657 г. в Ню Амстердам пристига група квакери. Две жени от групата започват да се молят на улицата което събира тълпа от хора около тях. Жените са арестувани. Заедно с тях е арестуван и млад проповедник - Робърт Ходжсън, който събирал на проповедите си много слушателите. Когато е изправен пред губернатора на колонията Питър Стайвезант, той не показва уважение и губернаторът заповядва да го убият. Стайвезант издава заповед тези, които укриват квакерите, да бъдат наказвани с глоба или лишаване от свобода. В знак на протест квакерите от Флашинг излизат и започват да се молят на улицата, заради което много от тях са арестувани. Техните приятели и съседи написват протестното писмо.
1725 - В Санкт Петербург, Русия, тържествено е открита Академията на науките и изкуствата (дн. Руска академия на науките). Академията е създадена по разпореждане на император Петър Първи от 13 януари 1724 г. и с указ на Сената от 28 януари 1724 г. Първоначално академията имала три отделения за точните, естествените и хуманитарните науки. По-късно към нея се създават библиотека, обсерватория, научни лаборатории и др. От 1803 г. академията се нарича Императорска академия на науките, от 1836 г. - Императорска Санктпетербургска академия на науките. През 1934 г. вече като Академия на науките на СССР е преместена в Москва. От 21 ноември 1991 г. е Руска академия на науките.
1831 - От пристанището Плимут, Великобритания, отплава корабът "Бигъл" на научно пътешествие по света, с участието на Чарлз Дарвин, английски биолог, естествоизпитател, основоположник на теорията за еволюцията, обоснована в неговия труд "Произход на видовете" (1859). На 2 октомври 1836 г. корабът се завръща. Материалът, събран от Дарвин, му служи за основа на неговата еволюционна теория.
1918 - В Полша избухва Познанското въстание - национално освободително въстание в част от западните полски земи под властта на Прусия (след 1815), а по-късно - на Германия (от 1871). Въстанието започва след поражението на Германия в Първата световна война (1914-1918). През 1919 г. тези територии са присъединени към полската държава. Включването им е утвърдено с Компиенското примирие (1918) и с Версайския мирен договор (1919).
1945 - Влиза в сила Споразумението от Бретън Уудс, прието по време на международната конференция по валутни и финансови въпроси в Бретън Уудс, САЩ (1-23 юли 1944). В конференцията участват 44 държави и целта й е установяване на нови международни парично-финансови отношения между страните след Втората световна война (1939-1945). В съответствие със споразумението се създават Международният валутен фонд (МВФ) и Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), известна като Световна банка, които от м. март 1947 г. започват да функционират като специализирани организации на ООН. Споразумението от Бретън Уудс установява т. нар. Бретънуудска система на фиксирани курсове между националните валути на страните, подписали споразумението. Съгласно нея всички валути са с фиксиран курс към долара, а доларът - към златото. Системата функционира до 1971 г., когато с решение на президента на САЩ Ричард Никсън е премахната връзката на долара със златото, а системата на фиксираните валутни курсове се срива.
1978 - Крал Хуан Карлос ратифицира първата демократична конституция на Испания, приета след диктатурата на ген. Франсиско Франко (28 март 1939-9 юни 1973). Новата конституция е одобрена с референдум на 6 декември 1978 г., влиза в сила на 29 декември 1978 г.
1985 - Палестински терористи извършват въоръжени нападения на летищата "Швехат" във Виена, Австрия, и "Фиумичино" в Рим, Италия. При приземяване на самолети на израелската компания "Ел-Ал" въоръжени лица откриват огън по пътниците. Убити са 18 души, ранените са над 120 души.
1996 - В Перу президентът Фухимори обявява 60-дневно военно положение във връзка с кризата със заложниците. На 17 декември 1996 г. в Лима, Перу, членове на "Революционното движение Тупак Амару" начело с перуанския революционер Нестор Серпа Картолини, нахлуват в резиденцията на японския посланик по време на прием по повод рождения ден на императора на Япония Акихито. За заложници са задържани около 400 души, сред които 40 дипломати от 26 страни и висши перуански чиновници. Исканията на похитителите са за освобождаване на около 400 техни сподвижници, които излежават присъди в перуанските затвори, в замяна на освобождаването на заложниците. Същата вечер нападателите освобождават стотина жени. На 22 декември са освободени наведнъж 225 души. От 1 януари обаче освобождаванията спират, а нападателите заявяват, че останалите при тях 72 заложника са военнопленници. На 22 април 1997 г. специални военни части превземат резиденцията. При акцията за освобождаването на заложниците, продължила 30 минути, са убити всичките 14 нападатели, двама офицери от специалните сили и един от заложниците. Други 25 заложници са ранени.
2002 - В Иран властите въвеждат мораториум върху изпълняването на смъртни присъди чрез умъртвяване с камъни.
2003 - При три координирани терористични нападения в иракския град Кербала загиват 19 души, включително четирима български военнослужещи, а над 200 са ранени. Два от атентатите са срещу бази на полската многонационална дивизия и един срещу сградата на градския съвет на Кербала. Използвани са четири коли, пълни с тротил, противотанкови гранатомети и автоматично оръжие. Броят на ранените иракчани е 160. Ранените от коалицията при атаките са 34 - 26 български войници, двама полски цивилни, работещи за полската армия, и шестима американски войници.
2007 - Пакистанската опозиционна лидерка Беназир Бхуто умира в болница, след като е тежко ранена при самоубийствен атентат в предградието Равалпинди край столицата Исламабад. Най-малко 20 души загиват, когато атентатор самоубиец се самовзривява край парка "Лиакат Бак", малко след края на предизборен митинг на Беназир Бхуто. В страната избухват безредици.
2009 - Норвежкият печат съобщава, че е починал последният от шестимата членове на екипажа на Кон-Тики - норвежецът Кнут Хаугланд. Награден с ордени за участието си в съпротивата през Втората световна война, Кнут Хаугланд е бил радист на екипажа, който начело с Тур Хейердал прекосява през 1947 г. Тихия океан с прословутия сал Кон-Тики. Салът е изготвен от балсово дърво и други естествени и традиционни материали по начина, практикуван от древните жители на Южна Америка. Той носи старото името на Бога на слънцето на инките Кон-Тики. Шестчленният екипаж отплава от Перу и в продължение на 101 дни прекосява Тихия океана, изминавайки 8000 км до кораловите острови на Френска Полинезия. Единственото съвременно оборудване, с което разполага екипажът, е радио, чрез което поддържат връзка със света. Тур Хейердал вярвал, че жителите на Южна Америка са заселили Полинезия още в предколумбови времена. Неговата цел е, чрез създаването на Кон-Тики и експедицията да докаже, че теорията му е вярна и няма технически пречки да се осъществи такова преселение през Тихия океан.
2011 - Министър-председателят на Русия Владимир Путин официално е издигнат за кандидат за президент от управляващата партия "Единна Русия" на партиен конгрес в спортния комплекс "Лужники" в Москва, на който присъстват 11 000 делегати.
2012 - В района на град Лянюнган в източната провинция Цзянсу в Китай започва вторият етап от строителството на Тянванската АЕЦ. Трети и четвърти блок на атомната централа, както и първите два, се изграждат по руски проект и с руски реактори ВВЕР-1000. Това е първият международен проект в атомната енергетика, стартиран в Китай след отмяната на 24 октомври 2012 г. на временната забрана за изграждане на нови атомни централи след аварията в японската АЕЦ "Фукушима 1" и последвалото цунами на 11 март 2011 г.
2015 - В Пекин, Китай, Постоянният комитет на Общокитайското събрание на народните представители приема закон, влизащ в сила от 1 януари 2016 г., с който се разрешава на семействата да имат по две деца. Така се слага край на политиката "едно семейство - едно дете", водена в страната през последните 40 години.
2016 - В Истанбул, Турция, започва първото дело срещу обвинени за опита за военен преврат в Турция на 15 юли 2016 г. Двадесет и девет бивши полицаи са обвинени, че са съдействали на проваления военен преврат, станал причина за смъртта на 270 души. Полицаите, срещу които се води дело, се намират в затвор край Истанбул. Те са обвинени в подпомагане на опита за преврат, като не са изпълнили задълженията си, включително не са се подчинили на нареждания да защитят жилището на президента Реджеп Тайип Ердоган в Истанбул в нощта на преврата.
2017 - Властите във Виетнам създават ново военно киберподразделение за противодействие на "погрешните възгледи" в интернет. Числеността на новото подразделени, наречено "Подразделение 47", е 10 000 души. Вииетнам полага усилия за засилено наблюдение на социалните мрежи и за отстраняване на съдържание, определяно от държавата като оскърбително.
2019 - В Русия са въведени в експлоатация първите руски хиперзвукови ракетни комплекси "Авангард". Първият полк с тях е разположен в Домбаровската ракетна дивизия в Оренбургска област в Урал. Ракетите имат скорост 20 маха, но могат да достигнат скорост от 27 маха, което е 27 пъти скоростта на звука и над 33 000 км в час. Те могат да летят в плътните слоеве на атмосферата, а също така да сменят посоката и височината си.
2020 - В Източна Турция е регистрирано земетресение с магнитуд 5,3 по скалата на Рихтер. Трусът е на дълбочина 15,95 км в провинция (вилает) Елязъг и е усетен в провинциите Малатия, Дарбекир и Шанлъурфа. Няма информация за жертви или сериозни щети.
2021 - В Мианма 25-годишният актьор и певец Паин Тахо е осъден на три години затвор и принудителен труд заради участието си в протестите в страната след преврата на 1 февруари 2021 г. срещу цивилното правителство на Аун Сан Су Чжи. Демонстрациите срещу преврата са смазани с кървави репресии, като убитите са над 1300 души, а арестуваните - над 11 000 души.
2022 - Националният изследователски институт на Италия съобщава, че 2022 година е била най-горещата в историята на страната, откакто се води отчет през 1800 г. През 2022 г. са отчетени както най-високите абсолютни стойности на температурата, така и най-високите средни стойности.
Родени на този ден българи:
акад. Стефан Младенов (Стефан Младенов Стоянов), езиковед диалектолог (1880-1963).
Специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика. От 1910 г. е преподавател в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание в университета (1921-1941), декан на Историко-филологическия факултет (1923-1924). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1918). Член на Академията на науките на СССР (1929), на Полската академия на науките (1929), на Германската академия на науките (1942). Основател и редактор на сп. "Родна реч" (заедно със Стехан Василев). Автор е на около 1000 труда по езикови и литературни въпроси, сред които "Старите германски елементи в славянските езици" (1908), "Български тълковен речник с оглед на народните говори" (1927-1951, т.1), "Сравнително и индоевропейско езикознание" (1936), "Етимологически и правописен речник на българския книжовен език" (1941), "Съвременният български книжовен език и народните говори (1943) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1955).
проф. Димитър Баларев, химик (1885-1964).
Учител в русенската мъжка гимназия (1910-1920). Ръководител на Катедра по неорганична химия (1930-1958) във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Създава оригинална теория за дисперсния строеж на твърдото тяло (1927). Автор е на повече от 170 научни труда, по основни въпроси на неорганичната, аналитичната и колоидната химия.
Дан Колов (ист. име Дончо Колев Денев), състезател по борба и кеч (1892-1940).
Той е първият европейски шампион на България по борба свободен стил, известен по онова време като "кеч". Той печели златен медал на европейския шампионат в Париж, Франция, през 1936 г. Определян за най-великия борец за всички времена и за една от легендите в бойните изкуства в България. Изиграл е над 1500 срещи (над 2000 с неофициалните), като от тях губи само няколко. От 1962 г. всяка година Българската федерация по борба организира в негова памет международен турнир по свободна борба на негово име, получил световно признание и включен в календара на Световната федерация по борба за аматьори (ФИЛА).
проф. Любомир Далчев, скулптор и педагог (1902-2002).
Преподавател по пластична анатомия в Държавната художествената академия (1935-1937) и декоративно-монументална скулптура във Висшия институт за изобразително изкуство "Николай Павлович" (1955-1963). Участвал е в колектива, създал паметника на Съветската армия в София (1954). Автор е на паркови скулптури и паметници на историческа тематика, сред които паметникът на св. Климент Охридски в София (1978). Автор е на комплекса от композиции в Братската могила в Пловдив, на проекта на паметника "Трите поколения" над Перущица (1975) и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963). Лауреат на Димитровска награда (1971). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (август 1974). Носител на награда за монументална скулптура "Иван Лазаров" на Съюза на българските художници (1978), на орден "Стара планина" първа степен (23 октомври 1998).
Ваня Войнова, баскетболистка (1934-1993).
С отбора на "Славия" печели два пъти Купата на европейските шампиони - през 1959 г. и 1963 г. Носителка е на 12 последователни републикански титли. Печели златен медал на Европейското първенство през 1958 г. в Лодз, Полша, с националния отбор по баскетбол и е определена е за баскетболистка щ1 на Европа. Участва на три световни първенства по баскетбол. На Световното първенство през 1959 г. в Москва, СССР, българският отбор печели сребърни медали, а Ваня Войнова е обявена за най-добър център. На Световното първенство през 1964 г. в Перу българският отбор печели бронзовите медали. С националния отбор печели и сребърни медали от Европейското първенство през 1962 г. в Мюлуз, Франция. Тя е първия спортист в България, отличен с наградата "Спортист на годината" (1958). На 20 май 1998 г. на заседание на Европейската конференция към Международната федерация по баскетбол е прието предложението за преименуването на турнира за Купата на европейските шампионки за жени на "Ваня Войнова". Приета е посмъртно за почетен член на "Залата на славата" в Ноксвил, щата Тенеси, САЩ (2001). 132 ЕСПУ "Димитър Ганев", в което Ваня Войнова завършва средното си образование, приема нейното име по повод на 40-годишнината на училището.
доц. Едвин Сугарев, поет, политик и дипломат (1953).
Научен сътрудник в Института за литература при Българската академия на науките (БАН) (1986-1990), преподавател по българска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1987) и по български експресионизъм в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (1988). Редактор на литературния самиздатски алманах "Мост" (1989). От 1990 г. е част от редколегията на сп. "Литературна мисъл". Един от основателите и главен редактор на "Литературен вестник" (1991-1997; 2002-2010). Литературовед в Института за литература при БАН (2002-2010). От 2010 г. е преподавател в Нов български университет. Основател и председател на Националното движение "Екогласност" (декември 1989-1997). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-1997). Посланик на България в Монголия (12 май 1997-22 юни 1998). Посланик на България в Индия, Непал и Шри Ланка (22 юни 1997- януари 2002). Генерален консул на България в Ниш, Сърбия (5 февруари 2015-2020). Едвин Сугарев е автор на изследването "Българският експресионизъм" (1988), на монографиите "Николай Райнов: боготърсачът-богоборец" (2007) и "Поезията на Александър Вутимски: паралелни прочити" (2009), на романа "Невъзможните убежища на поезията" (2005) и на стихосбирките "Обратното дърво" (1989), "Калейдоскоп" (1990), "Водни кръгове" (1990), "Слизайки" (1992), "Рокада" (1994), "Скрити сетива" (1996), "Кратко" (1997), "Хайку от Камен Бряг" (1997), "Джаз" (1998), "Хошаб" (1999), "Житие на съня" (1999), "Гоби" (1999), "Стихове на откачалката" (2000), "Вълча памет" (2000), "Чиреп” (2001), "Лингва Лингам" (2001), "Сюр" (2003), "Гибелни думи. Избрани стихове под редакцията на Борис Христов" (2003), "Лоши сънища" (2004), "Родина" (2005), "Мрежата на Индра" (2007), "Събирачи на хартия" (2009), "Стихове от Камен бряг" (2010), също на публицистични книги, на стотици статии в периодичния печат.
Румен Христов, български икономист и политик (1955).
Заместник-министър на земеделието (1992), първи заместник-министър на земеделието (1993), служебен министър на земеделието (17 октомври 1994-26 януари 1995). Съветник по въпросите на земеделието и хранително-вкусовата промишленост в администрацията на президента Желю Желев (1 юни 1995-януари 1997). Служебен министър на земеделието и хранителната промишленост (12 февруари 1997-21 май 1997). Главен административен секретар в администрацията на президента Петър Стоянов (1997-2002). Заместник-председател на партия Съюз на демократичните сили /СДС/ (29 ноември 2009-октомври 2018). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017). От 7 юли 2018 г. е председател на СДС. Депутат от 45-ото до 48-ото Народно събрание (2021-2022). От 2 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание.
Симеон Василев, български журналист (1961).
Редактор "Международни новини в предаването "По света и у нас" на Българската национална телевизия /БНТ/ (1992-1994), заместник-директор "Новини" на Канал 1 на БНТ (1994-1995). Програмен директор на Канал 1 (1995). Автор на предаването за международна политика "Световният гамбит" по БНТ (1994-1995). Кореспондент на БНТ в Бон и Берлин (1996-2000). Един от създателите на телевизия "Европа". Автор е на книгите "Световният гамбит" (2001), "Глобализираният абсурд" (2003), "Версия международна политика" (2006), "Лидерство и медии" (2019) и на документалните филми "Сигурност и сътрудничество" (1994), "Унгария-1994 г.", "Германският избор" (1998), "Стената" (1999), "Денят 11 септември..." (2002), "България в света на ООН. Една дипломатическа хроника" (2004).
Йонко Грозев, юрист и политик (1965).
Ръководител на програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет (1995-2005). Учредител на сдружение "България на гражданите" (18 декември 2011) и на политическа партия "Движение България на гражданите" /ДБГ/ (1 юли 2012). Заместник-председател на ДБГ (4 юли 2012-юни 2014). От 27 януари 2015 г. е съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Мишо Шамара (Михаил Михайлов), български рап изпълнител (1972).
Красимир Стефанов, състезател по волейбол (1977).
На този ден са родени и:
Йоханес Кеплер, немски астроном (1571-1630).
Има голям принос в развитието на астрономията и оптиката. Откривател на законите за движението на планетите. Първите си два закона за движението на планетите публикува в трактата "Нова астрономия" (1609), а третият - в трактата "Хармонията на света" (1619).
Луи Пастьор, френски биолог (1822-1895).
Има значителен принос за развитие на науката, включително откритието, че микроорганизмите причиняват ферментация и заболявания. От 1854 г. Луи Пастьор е професор по химия и декан на Научния факултет в Университета в Лил. Докато е в Лил, е помолен да помогне за решаване на проблеми, свързани с производството на алкохол в местна дестилерия и по този начин той започва серия от изследвания на ферментацията на алкохола, като открива процеса на пастьоризация. През 1862 г. Луи Пастьор е избран за член Академия на науките, а през 1863 г. е назначен за професор по геология, физика и химия в Школата за изящни изкуства. В средата на 19 век мистериозна болест нападнала разсадниците за копринени буби във Франция, като до 1865 г. копринената индустрия в страната е почти напълно унищожена. Луи Пастьор започва да се занимава с този проблем. Той успява да идентифицира организмите, причиняващи болестта на копринените буби, и след 5-годишни изследвания открива метод, който позволява да се запазят здрави яйцата на копринените буби и да се предотврати заразяването им с болестотворните организми. Методът му е признат в Европа, като и до днес се използва в страните, които произвеждат коприна. От 1867 г. той е професор по химия в Сорбоната в Париж. През 70-те години на 19-и в. Луи Пастьор започва да работи върху проблемите на ваксинацията, като има съществен принос за създаването на имунологията. Разработва ваксини срещу антракс (1879) и срещу бяс (1885). На 6 юли 1885 г. той извършва първата ваксинация на човек, болен от бяс с ваксина, върху която работи от 1882 г. Пациентът е 9-годишният Жозеф Мейстер, ухапан от бясно куче. Лечението завършва успешно, а Луи Пастьор получава световна известност. На 14 ноември 1888 г. в Париж, Франция, е открит институтът "Пастьор", който се занимава с изследвания в областта на молекулярната биология, бактериологията, вирусологията и имунологията.
Павел Третяков, руски колекционер, търговец и меценат (1832-1898).
Основател на Третяковската галерия (1856).
Джовани Батиста Пирели, италиански предприемач (1848-1932).
Създател на италианската компания за каучукови изделия и автомобилни гуми "Пирели" (28 януари 1872).
Сайръс Итън, американски финансист от канадски произход (1883-1979).
Един от инициаторите на Пъгуошкото движение, създадено през 1957 г.
Луис Бромфийлд, американски писател (1896-1956).
Автор е на 30 романа, сред които "Фермата" (1933), "Нощ в Бомбай" (1940) и др. През 1927 г. получава американската награда за литература "Пулицър" за романа си "Ранна есен" (1926).
Марлене Дитрих, немска актриса (1901-1992).
Участвала във филмите "Синият ангел" (1930), "Русата Венера" (1932), "Ангел" (1937) и др. Кавалер на Ордена на почетния легион на Франция.
Хенрик Яблонски, полски политик (1909-2003).
Министър на висшето образование на Полша (14 декември 1965-11 ноември 1966). Министър на образованието (11 ноември 1966-28 март 1972). Председател на Държавния съвет (28 март 1972-6 ноември 1985).
Фернандо Алонсо, кубински балетмайстор (1914-2013).
Заедно със съпругата си, кубинската балерина и хореограф Алисия Алонсо, създават националната трупа "Балетът на Алисия Алонсо" (1948), от 1959 г. - Национален балет на Куба. Преподавал е в Русия, България, САЩ, Аржентина, Бразилия, Мексико, Венецуела, Колумбия, Перу и Китай.
Гюла Женгелер, унгарски футболист и треньор (1915-1999).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 1938 г. във Франция с националния отбор по футбол.
Мишел Пиколи, френски актьор (1925-2020).
Дебютира в киното през 1945 г. и оттогава се е снимал в над 200 филма, сред които "Презрението" (1963), "Дневникът на една камериерка" (1964), "Дневна красавица" (1967), "Дискретният чар на буржоазията" (1972), "Нещата от живота" (1970), "Макс и железарите" (1971), "Голямото плюскане" (1973), "Венсан, Франсоа, Пол и другите" (1974), "Милу през май" (1990), "Красивата драка" (1992), "Имаме папа" (2011).
Джон Чарлз, футболист от Уелс (1931-2004).
Жерар Депардийо, френски актьор (1948).
Участвал е в над 140 филма. Сред тях са "Сирано дьо Бержерак" (1990), "Клетниците" (2000), "Другият Дюма" (2010) и др. Носител на наградите на филмовия фестивал във Венеция (1985, 1997), на Националното дружество на филмовите критици на САЩ (1984), на международния кинофестивал в Москва (2006), на филмовия фестивал в Хамбург (2006), на "Сезар" на Френската филмова академия (1981, 1991), на филмовия фестивал в Кан (1990), на "Златен глобус" на Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд в САЩ (1991) и др.
Мартин Бърч, британски продуцент (1948-2020).
Продуцирал е албуми на рок групи, сред които са "Блек сабат", "Дийп пърпъл" и "Айрън мейдън".
Клаус Фишер, немски футболист и треньор (1949).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 1982 г. в Испания с националния отбор по футбол.
Роберто Бетега, италиански футболист (1950).
С "Ювентус" (Италия) печели турнирът Купа на УЕФА (1977). Вицепрезидент на Футболен клуб "Ювентус" (1995-2000). Стадионът в гр. Асунсион, Парагвай, носи неговото име.
Дойна Мелинте, румънска състезателка по лека атлетика (800 м и 1500 м) (1956).
Олимпийска шампионка през 1984 г. в Лос Анджелис, САЩ, на 800 м, където печели и сребърен медал на 1500 м. От световни първенства печели два златни медала (1987, 1989) и един бронзов медал (1987). От европейски първенства печели три златни медала (1985, 1988, 1990), един сребърен медал (1984) и два бронзови медала (1986, 1992).
Гидо Вестервеле, немски политик (1961-2016).
Вицеканцлер на Германия (28 октомври 2009-6 май 2011). Министър на външните работи на Германия (28 октомври 2009-17 декември 2013). Председател на Свободната демократическа партия (2001-2011).
Дънкан Фъргюсън, шотландски футболист (1971).
Дайми Перниа, кубинска състезателка по лека атлетика (400 м с препятствия) (1976).
От световни първенства печели един златен медал (1999) и един бронзов медал (2001).
Жером д'Амброзио, белгийски автомобилен състезател (1985).
Участва във "Формула 1".
Пол Щастни, американски състезател по хокей на лед от канадски произход (1985).
Адил Рами, френски футболист (1985).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия и сребърен медал от Европейското първенство през 2016 г. във Франция. Със "Севиля" (Испания) печели турнирът Лига Европа (2016).
Това е денят на смъртта на:
Пиер дьо Ронсар, френски поет (1524-1585).
Густав Айфел, френски инженер (1832-1923).
Проектира Айфеловата кула (1886), построена в периода 1887-1889 в Париж, Франция, вътрешната носеща конструкция на Статуята на свободата (1881), открита в Ню Йорк, САЩ, на 28 октомври 1886 г. и др.
Владимир Василев, български литературен и театрален критик (1883-1963).
Председател на Артистическия комитет и директор на Народния театър "Иван Вазов" (1923-1926; 1929-1931; 1934-1936; 1937-1939). Сътрудник на сп. "Мисъл" (1905-1907). Основател (1920) и редактор на сп. "Златорог" (1920-1943). Под негова редакция излизат първите издания от съчиненията на Пейо Яворов в 3 тома (1924) и в 5 тома (1934-1936).
Стефан Петров, български художник (1891-1991).
Автор е на стотици картини, изобразяващи стари сгради в Шумен, възрожденски училища, къщи, джамии и улици. Има редица самостоятелни изложби (1942, 1966, 1968, 1974, 1986,1991). Един от основателите и член на настоятелството на Дружеството на Севернобългарските художници (1 януари 1921-1944), бил е член на Съюза на българските художници. Почетен гражданин на Шумен (11 май 2001 г., посмъртно).
Лестър Пиърсън, канадски политик (1897-1972).
Министър на външните работи на Канада (10 септември 1948-20 юни 1957). Лидер на Либералната партия (16 януари 1958-5 април 1968). Министър-председател (22 април 1963-20 април 1968). Носител на Нобелова награда за мир за 1957 г. за изключителни заслуги в разрешаването на Суецката криза.
Хоугланд Кармайкъл, американски композитор, пианист, певец и актьор (1899-1981).
Иван Милчев, български поет (1910-1992).
Редактор във в. "Народна войска" (1949-1952), в Държавно военно издателство (1953-1955, 1966-1971), в издателство "Български писател "(1971-1973). Автор е на стихосбирките "Поле"(1931), "Пост на мира"(1950), "Три поколения" (1955), "Осъществяване" (1968) и др.; на поемите "Бойци" (1952), "Поема за войника" (1958) и др. Лауреат на Димитровска награда (1952). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1980). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1983).
Ромео Райчев, български оперен диригент (1913-1986).
Пял е в оперния хор в София (1937-1939) и в хор "Гусла", бил е учител по музика в Девическата гимназия в Стара Загора. Главен диригент на оперите в Стара Загора (1942-1954), в Русе (1954-1979) и в Бургас (1979-1981).
Джералд Форд, американски политик (1913-2006).
38-и президент на САЩ (9 август 1974-20 януари 1977).
Йежи Кавалерович, полски режисьор и сценарист (1922-2007).
В кариерата си има 17 авторски филма, сред които "Фараон" (1965), "Майка Йоанна от ангелите" (1960), "Смъртта на президента" (1977), "Наполеон, пленникът на Европа" (1989), "Quo vadis?" (2001) и др. Близо 40 години той е художествен ръководител на полската киностудия "Кадр" и е съосновател на Сдружението на полските филмови дейци.
Алън Бейтс, британски актьор (1934-2003).
В 40-годишната си кариера е участвал в 45 филма, сред които "Начин да се обичаме", "Далеч от влудяващата тълпа" и "Посредникът", "Госфорд парк" и др. Носител на Ордена на Британската империя (март 2003).
проф. Снежина Танковска, българска режисьорка и педагог (1951-2020).
Режисьор в Драматичен театър "Стефан Киров" в Сливен (1973-1982). От 1977 г. е преподавател по актьорско майсторство в Националната академия за театрално и филмово изкуство /НАТФИЗ/ "Кръстьо Сарафов". Заместник-ректор по международната и научната дейност на НАТФИЗ (1993-2000), директор на Учебен драматичен театър в НАТФИЗ (1987-2002) и декан на факултет "Сценични изкуства" (2001-2009; 2013-2018). Поставила е над 25 пиеси в различни български театри, най-известните от които са: "На живо", "Секс, наркотици и рокендрол", "Предградие" и "С глава в стената" от Ерик Богосян, "Патешки вариации" и "Лесове" от Дейвид Мамет, "Синята стая" от Дейвид Харис, "Уста пълна с птици" от Чърчил/Лан.
Беназир Бхуто, пакистански политик (1953-2007).
Министър-председател на Пакистан (1 декември 1988-6 август 1990; 19 октомври 1993-5 ноември 1996). Председател на Пакистанска народна партия (5 май 1979-27 декември 2007). Убита при атентат на 27 декември 2007 г.
/КГ/МГ/
/МГ/
news.modal.text