site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 23 ноември в историята

23 ноември 2023 г., четвъртък, 47-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Амфилохий, еп. Иконийски. Св. Григорий Акрагантийски. Св. благоверен княз Александър Невски.
Амфилохий е роден в Кесария, Кападокия (дн. в Турция). Той бил съвременник и приятел на Василий Велики и Григорий Богослов. Взима участие във II Вселенски събор (381) и съдейства за изкореняването на ересите не само в своята епархия, но и в цялата църква. Умира през 395 г., като оставя след себе си полезни за църквата съчинения.

Григорий е епископ в Акрагант (Сицилия). Той се изявил като добър пастир и учител, баща за сираци и вдовици, благодетел на бедни и сираци. Присъствал на VI Вселенски събор (680) и умрял през 710 г. От неговата книжовна дейност до нас са достигнали изяснителни бележки на книгата "Еклисиаст", книга от Стария завет.

Княз Александър Невски е роден през 1220 г. в княжеско семейство в Переславъл Залески във Владимирско-Суздалското княжество (дн. в Русия). През 1236 г. Александър Ярославич е избран за княз на Новгород. Той провежда политика на сближаване със Златната орда и фаворизиране на Източноправославната църква в противовес на европейското влияние. По време на неговото управление шведският крал с многобройна войска се отправя на поход срещу Новгород. На 15 юли 1240 г. ръководената от Александър Ярославич армия нанася поражение на шведите в битката при р. Нева, откъдето получава прозвището Невски. След смъртта му на 23 ноември 1263 г. тленните му останки са положени в храм "Успение на Света Богородица" близо до град Владимир, Русия. През 1724 г. по заповед на руския император Петър Първи мощите му са пренесени и положени в построената в негова чест Александро-Невска лавра в Санкт Петербург, Русия, където се съхраняват и до днес.

В България се отбелязва:

Празникът на Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Отбелязва се в деня на църковния празник Св. благоверен княз Александър Невски.  Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" има  два храмови празника: летен - на 30 август, по повод пренасянето през 1724 г. на мощите на княз Александър Невски и полагането им в  построената в негова чест Александро-Невска лавра в Санкт Петербург, Русия, и на 23 ноември, когато Българската православна църква отбелязва паметта на св. благоверен княз Александър Невски.

Празникът на град Кнежа. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1998 г. Годишнина от обявяването (1943) на село Кнежа за град с постановление 10 на Министерски съвет от 1943 г., обнародвано в "Държавен вестник" на 6 декември 1943 г.

По света се отбелязва:    

Денят на благодарността в САЩ. Отбелязва се през четвъртия четвъртък на ноември в памет на първите заселници в Масачузетс през 1621 г. Официално е обявен за празник на 3 октомври 1863 г. от президента Ейбрахам Линкълн. До 1941 г. се е отбелязвал през последния четвъртък на  ноември.

На този ден в България:

1921 - Правителството на Александър Стамболийски създава Комитет по проблемите на руските бежанци с председател митрополит Стефан Софийски и подпредседател Георги Цветинов. Комитетът, който е подчинен на Министерството на външните работи и изповеданията, е със смесен българо-руски състав и е създаден под влияние на Върховния комисариат по въпросите на бежанците към Обществото на народите. По време на Гражданската война в Русия (1919-1923) в България пристигат над 35 000 руски бежанци. Комитетът отпуска 2 000 000 лв. за издръжката на 3000 руски деца.

1935 - Сформирано е правителство с министър-председател Георги Кьосеиванов. Кабинетът е безпартиен, образуван от граждански и военни дейци. Управлява до 4 юли 1936 г.

1943 - Село Кнежа е обявено за град с Постановление 10 на Министерски съвет (обн. в "Държавен вестник" на 6 декември 1943 г.).

1998 - Министърът на отбраната Георги Ананиев издава заповед, с която се възстановяват старите исторически имена на някои войскови формирования в Българската армия. Имената са свързани както с района на дислокация, така и с участието им в конкретни битки и сражения. Възстановени са имената на 1-а механизирана бригада (мбр) Сливница, която става 1-а Софийска  механизирана бригада; 2 мбр Стара Загора вчера е 2-а Тунджанска лека пехотна бригада; 3 мбр Благоевград - 3-а Струмска механизирана бригада; 7 мбр Ямбол - 7-а Балканска механизирана бригада; 8 мбр Враца - 8-а Бдинска механизирана бригада; 17 мбр Хасково - 17-а Родопска механизирана бригада; 21 мбр Пазарджик - 21-а Чепинска механизирана бригада; 61 мбр Карлово - 61-а Стрямска механизирана бригада; 22 мбр Харманли - 22-а Шейновска механизирана бригада; 18 мд (механизирана дивизия) Шумен - 18-а Преславска механизирана дивизия; 16 мбр Бургас - 16-а Черноморска механизирана бригада; 68 мбр Велико Търново - 68-а Етърска механизирана бригада; 45 мбр Добрич - 45-а Добруджанска механизирана бригада; 9 танкова бригада (тбр) София - 9-а Горнобанска танкова бригада;  тбр Казанлък - 5-а Шипченска танкова бригада; 13 тбр Сливен - 13-а Сливенска танкова бригада;  24 тбр Айтос - 24-а Айтоска танкова бригада; 45 корпусна артилерийска танкова бригада Търговище - 45-а Тутраканска корпусна артилерийска бригада.

2000 - В София е открит Център за здравна и психосоциална помощ "Детско сърце" към едноименната асоциация. Сградата е предоставена за безвъзмездно ползване за 10 години от Столичната община на 10 май 1999 г.

2001 - На летището в Бургас е открита първата в България временна американска военна база в изпълнение на Споразумението от 12 ноември 2001 г.  между България и САЩ за прелитането, транзитното преминаване и пребиваването на сили и личен състав на САЩ на територията на България в подкрепа на операцията "Трайна свобода" в Афганистан от 7 октомври до 27 декември 2001 г. в отговор на атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк  и Вашингтон.

2004 - На церемония в Париж, Франция, българските въздухоплавателни власти в лицето на Гражданската въздухоплавателна администрация са приети за пълноправен член на организацията Обединени авиационни власти на Европа (JAA).

2005 - В София е учредена Българска асоциация за сигурност при картовите разплащания по инициатива на 20 банки, членуващи в международни картови организации.

2007 - Подуправителят на Българската народна банка Румен Симеонов, ръководещ управление "Банков надзор", издава разрешение на "КВС Банк Н.В." (Белгия) да придобие пряко акционерно участие, надхвърлящо 75 на сто, от капитала на "Стопанска и инвестиционна банка" АД.

2009 - Йорданка Фандъкова полага клетва пред Столичния общински съвет като кмет на София. Тя е избрана за кмет на Столична община на  15 ноември 2009 г. на частични местни избори с 66,23 процента.

2010 - Министърът на околната среда и водите Нона Караджова и кметът на община Костинброд Красимир Кунчев правят първа копка на регионално депо за отпадъци за общините Костинброд, Своге, Сливница, Божурище, Годеч и Драгоман. Това е първият проект за публично-частно партньорство в областта на отпадъците.

2012 - Народното събрание приема промени в Закона за фуражите, според които производителите на пакетирани или насипни фуражи, съдържащи или произведени от ГМО, се задължават да предоставят на купувачите информация и лабораторен анализ за наличието на ГМО.

2015 - В Букурещ, Румъния, българският режисьор Марио Николов получава наградата постижения в областта на музикално-сценичните изкуства в Румъния на Министерството на културата и Националните театри за опера и балет на Румъния за музикален спектакъл на годината в Румъния за режисурата на "Една нощ във Венеция".
 
2017 - В град Струмица, Македония, се провежда първото съвместно заседание на правителствата на България и Република Македония. Преди него министър-председателите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев разговарят "на четири очи". Подписани са девет документа за двустранно сътрудничество в областта на външната политика, инвестициите, енергетиката, отбраната, туризма, телекомуникациите (Меморандум за разбирателство между Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България и Министерството на информационното общество и администрацията на Македония за намаляване на международните тарифи за роуминг и телекомуникационни услуги), инфраструктурата и реакцията при бедствия. Споразуменията са част от изпълнението на Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство, подписан на 1 август 2017 г.

2019 - В София на церемония в Народния театър "Иван Вазов" са връчени първите Годишни награди за принос към донорството и трансплантацията в България. Наградите са част от съвместната национална кампания на Министерството на здравеопазването и на Изпълнителната агенция "Медицински надзор" в подкрепа на донорството и трансплантацията "Да! За живот!". Отличията са връчени на 9 семейства, чиито благородни решения да дарят органите на свои близки са дали възможност на 32 българи и 9 чужденци да получат шанс за втори живот. Други 46 отличия са връчени на лечебните заведения, координаторите по донорство и екипите на трансплантационните центрове, благодарение на които през 2019 г. успешно са реализирали 14 донорски ситуации и извършени 32 трансплантации.

2020 - Костадин Недев, пилот - изтребител, студент в магистърска програма на  Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" е отличен с награда за лидерство на фондация "Стробъл" за разработената от него образователна платформа "Млад изобретател". Фондация "Стробъл" е създадена от Дж. Б. Стробъл, съосновател и дългогодишен главен технически директор на "Тесла",  а основната цел е да подкрепя инициативи в областта на образованието, науката и социалните иновации. 

2021 - На автомагистрала "Струма" близо до отбивката за село Боснек, след 2:00 ч., туристически автобус с 52 души катастрофира и се запалва. Загиват 45 души, включително 7 деца, и 7 души са ранени. Автобусът на македонската фирма "Беса Транс" е пътувал от Турция към Република Северна Македония.

2022 - Първата група на 31-ата Национална антарктическа експедиция заминава от летище „София“ по маршрута София - Амстердам - Сантяго де Чили - Пунта Аренас - остров Ливингстън. Предвидено е учените от експедицията да работят по няколко проекта, сред които геофизичен за изследване движението на земната кора, тъй като Антарктида е сеизмичен район, с вулкани.

На този ден по света:

1923 - В Париж, Франция, е учредена Международната федерация по бобслей и скелетон (IBSF). Създадена е, като Международната федерация по бобслей и тобоган (FIBT), а сегашното си име носи от юни 2015 г. Седалището на федерацията е в Лозана, Швейцария.

1936 - В Ню Йорк, САЩ, излиза бр. 1 на фотографското списание "Лайф". До 1972 г. списанието излиза всяка седмица, след което от 1978 г. до 2000 г. всеки месец. В периода от 2004 г. до 2007 г. е неделно приложение към вестниците "Лос Анджелис таймс", "Маями хералд" и "Вашингтон пост".

1980 - В южния регион Ирпиния край Неапол в Южна Италия е регистрирано земетресение с магнитуд 6,9 по скалата на Рихтер. Загиват над 2500 души, 7700 са ранени, а 250 000 остават без подслон.

1993 - За герб на Москва е утвърден историческият герб на града от 1781 г. На герба е изобразен облеченият в сребърни доспехи Свети Георги Победоносец на сребърен кон, който държи тъмночервен хералдически щит на дясната си страна и пробожда черен дракон със златно копие.

1996 - Неизвестни похитители отвличат етиопски пътнически самолет "Боинг 767" със 178 пътници на борда, летящ от Адис Абеба по маршрута Найроби - Бразавил - Лагос - Абиджан. Самолетът, отклонен към столицата на Танзания Дар ес Салам, се разбива в океана поради свършване на горивото, недалеч от Коморските острови. Оцеляват 52 души пътници и екипаж, сред които командирът, вторият пилот, бордмеханикът и две стюардеси.

2001 - В Будапеща, Унгария, е подписана Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа от представители на 30 държави, вкл. България - 26 страни членки на Съвета на Европа и 4 страни, участвали в изготвянето на конвенцията - Канада, САЩ, Република Южна Африка и Япония. Конвенцията влиза в сила на 1 юли 2004 г. Конвенцията позволява да се реагира на терористични актове, извършени чрез информационни системи, както и да се засичат и събират електронни съобщения, свързани с терористична дейност. На 1 април 2005 г. 39-ото Народно събрание на България ратифицира конвенцията.

2003 - Президентът на Грузия Едуард Шеварднадзе подава оставка, след като на 22 ноември 2003 г. около 3000 демонстранти от опозицията превземат сградата на президентството в Тбилиси с искания за оставката на държавния глава. След произведените на 2 ноември 2003 г. парламентарни избори опозицията започва масови улични протести с искане за оставка на президента, настоявайки, че изборите са фалшифицирани.

2006 - В Лондон, Великобритания, умира бившият агент на Федералната служба за сигурност на Русия 43-годишния Александър Литвиненко, който е настанен в болница на 1 ноември 2006 г. със симптоми на тежко отравяне, след като обядвал с италиански  информатор в Лондон, който му обещал информация за хора от властта в Русия, замесени в убийството на журналистката Ана Политковская.

2007 - Сан Франциско става първият град в САЩ, забранил на супермаркетите да дават безплатни найлонови торбички, чието разграждане продължава 400 години.

2008 - В Амстердам, Нидерландия, в съвместна операция с полицаи от Италия е арестуван Джузепе Нирта, смятан за ръководител на калабрийски мафиотски клан, който се укрива над 9 години.

2009 - В Сърбия президентът Борис Тадич и министърът на отбраната Драган Шутановац откриват в Буяновац новата сръбска военна база "Юг" (Цепотина) - най-големият инфраструктурен обект, създаден от Министерството на отбраната. Комплексът на базата "Юг" е разположен на територия от 35 ха и разполага с общо 66 обекта, 44 от които са високо строителство с обща площ от 22 000 кв. м.

2010 - Севернокорейската артилерия обстрелва южнокорейския остров Йонпон. При атаката загиват четирима южнокорейци - двама военни и двама цивилни, и са ранени 18 души. Остров Йонпон е разположен непосредствено до северната разделителна линия, която служи за морска граница между КНДР и Република Корея в Жълто море, но която КНДР не признава. Това е първата бомбардировка над цивилна зона от края на Корейската война през 1953 г.

2013 - Китай обявява, че създава "идентификационна зона за въздушна защита" в Източнокитайско море между Република Корея и Тайван, включваща острови под японски контрол, сред които архипелага Сенкаку (Дяоюйдао) - група острови под японски контрол, за които претендира Китай. Всички самолети, които пресичат зоната, са задължени да спазват правила, в противен случай те ще бъдат обект на извънредни военни мерки.

2015 - Сирийската армия заедно с отрядите за народна отбрана (проправителствените милиции) установява контрол над гр. Махин в централната част на Сирия, който е превзет от сунитската групировка "Ислямска държава" на 1 ноември 2015 г. Армията си връща контрола и над село Хауарин в югоизточната част на провинция Хомс.

2016 - Завършва мисията на НАТО "Океански щит" срещу пиратите в Индийския океан след рязък спад в пиратските набези. Всички кораби и патрулни самолети напускат района на Африканския рог, където патрулират от 2009 г. като част международните усилия срещу набезите на сомалийските пирати.

2018 - В Стокхолм, Швеция, двама юристи и борци срещу корупцията и злоупотребата с власт в Гватемала са удостоени с наградите "Праведен живот", наричани още алтернативни Нобелови награди. Отличените през септември 2018 г. с престижната награда са гватемалският главен прокурор Фелма Алдана и колумбийският адвокат Иван Веласкес за иновативния характер на работата им, с чиято помощ са разкрили случаи на злоупотреба с власт, и борбата им с корупцията в Гватемала. Трима правозащитници от Саудитска Арабия, намиращи се в затвора, са отличени задочно за дейността им за извършване на реформи. Двама от тях са основателите на забранената от саудитските власти Асоциация за граждански и политически права в Саудитска Арабия Абдулах ал Хамид и Мохамад Фахад ал Катани, които излежават присъди от 10 и 11 години затвор. Третият е Уалид Абу ал Хайр, който през 2014 г. е осъден на 15 години затвор, известен със защита си на блогъра Раиф Бадауи. Отличени с награда "Праведен живот" са фермерът от Буркина Фасо Якуба Сауадугу и австралийският агроном Тони Ринаудо, които се опитват да решат проблема с настъпването на пустинята в Сахел. Наградите "Праведен живот" се връчват всяка година в Стокхолм на хора, които предлагат решения на базисните причини за световните проблеми. Наградените ще си разделят сумата от 3 милиона шведски крони (340 000 долара).

2019 - На тихоокеанския остров Бугенвил е произведен референдум, на който близо 98 процента от гражданите гласуват за независимост от Папуа-Нова Гвинея.

2020 - Израел изпраща за първи път своя делегация в Судан след нормализирането на отношенията между двете страни, договорено на 23 октомври 2020 г. с посредничеството на САЩ.

2021 - В Сеул, Република Корея, на 90-годишна възраст умира бившият южнокорейски президент Чун Ду-хуан. Той идва на власт след военен преврат през 1979 г. и управлява страната до 1988 г.

2022 - Федералният президент на Германия Франк-Валтер Щайнмайер въвежда квота за връчване на почетни ордени в страната, съгласно която най-малко 40 процента от наградените трябва да бъдат жени. Въпреки че мъжете и жените са представени в обществото поравно, едва около една трета от наградените са жени.

Родени на този ден българи:

Тина Киркова (Екатерина Киркова), обществен деец, революционер и участник в работническото и женското движение (1872-1947).
Секретар на Централната женска комисия при Централния комитет (ЦК) на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) БРСДП (т.с.). През м. април 1914 г. е избрана в ръководството на БРСДП (т.с.) като секретар, а по-късно ръководи Софийската партийна организация на БРСДП (т.с.). През 1920 г. на Втория конгрес на партията е избрана за член на ЦК на БКП и за негов касиер. Издава заедно със съпруга си Георги Кирков в. "Работнически вестник" (1897-1939, с прекъсвания). Редактор във в. "Равенство" (1919-1923).  Активното участва в Септемврийското въстание (1923). През 1925 г. е съдена заедно с други членове на ЦК. През 1927 г. емигрира в СССР. След завръщането си в България през 1945 г. продължава да работи като партиен деец.
 
Петко Напетов, публицист и деец на македоно-одринското революционно движение (1880-1933).
Участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903). Член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) /т.с./ от 1904 г. Участник в Балканската война (1912-1913) и в Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война (1914-1918). От 1925 г. е член на Изпълнителното бюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия /БКП/ (т.с.). Един от инициаторите за създаване на Работническата партия като легална форма на забранената през 1923 г. БКП и неин организационен секретар (1928). Депутат в 23-ото Обикновено народно събрание (20 август 1931-12 май 1933).

Георги Михайлов, преводач и поет (1893-1950).
Сътрудничи на в. "Българан" (1916-1924), сп. "Везни" (1919-1920), на сп. "Маскарад"(1922-1923), сп. "Хоро" (1926), сп. "Страници за всички" (1934),  в. "Щурец" (1932-1944), сп. "Стършел" (1940-1941) и др. Автор е на стихове и импресии в проза, приказки, фейлетони и статии - "Акварели" (1924), "Въдицата на любовта" (1938) и "Избрани преводи" (посмъртно, 1976). Превежда от френски.

Теню Желев, художник (1923-2010).
Реализирал е повече от 20 самостоятелни изложби в България. Участвал е с изложби в Япония, Белгия, Нидерландия, Канада, САЩ, Русия, Германия, Франция, Индия и др. Автор е на карикатури, портретни скици и илюстрации във в. "Труд", в. "Народна армия", в. "Ведрина", в. "Новини", сп. "Читалище" и др. Има портрети на исторически личности като Васил Левски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Никола Вапцаров и др. Негови платна са притежание на частни колекционери и множество големи галерии по света, сред които "Космополитън" в Ню Йорк, САЩ.

Генчо Генчев, композитор и диригент (1942-2017).
Главен художествен ръководител на Ансамбъла за народни песни и танци "Дунав" (1975-2017), с който е изнасял концерти в Австрия, Германия, Италия, Египет, Полша, Румъния, Сърбия, Турция, Чехословакия и др. Ръководил е много самодейни състави и хорове за народни песни в град Кула, в градове и села от област Видин и в Холандия, сред които женският хор "Кулчанки". Автор е на над 100 обработки на песни акапела и произведения за народен оркестър и хорови песни, на музика за танцови постановки, издава две дългосвирещи плочи, осъществява записи за филми за Българската  национална телевизия и Българското национално радио.   Автор е на музика за композиции на националния отбор по художествена гимнастика за участието му в летните Олимпийски игри  в Атланта, САЩ, (1996) и Европейското първенство по художествена гимнастика в Патра, Гърция (1997). Почетен гражданин на Кула (2004). Почетен гражданин на Видин (2004).

проф. Божидар Козарев, скулптор (1947-2022).
От 1981 г. е преподавател в Националната художествена академия. Има голям брой реализирани монументални творби. Носител на наградата на Съюза на българските художници (СБХ) за скулптура на историческа тема (1982), на награда "Иван Лазаров" на СБХ за монументална скулптура (1978). Носител на орден "Св. Св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството (20 май 2016).

Светла Оцетова, състезателка по гребане (1950).
Олимпийска шампионка  през 1976 г. в Монреал, Канада, по гребане (двойка скул - със Здравка Йорданова). Световна шампионка  през 1978 г. в Карапиро, Нова Зеландия (двойка скул - със Здравка Йорданова). Спортист на България за 1978 г. (заедно със Здравка Йорданова). Печели и два сребърни медала от световни първенства - 1977 г. и 1979 г. Председател на Българската федерация по гребане (1992-1998; 2006-2012). Заместник-председател на Българския олимпийски комитет (2005-2009). Носител на  орден "Стара планина" първа степен (17 януари 2011). Технически директор на Международната федерация по гребане (ФИСА).

На този ден са родени и:

Йоханес Ван дер Ваалс, нидерландски физик (1837-1923).
Носител на Нобелова награда за физика за 1910 г. за неговата работа върху уравнението на състоянието на газове и течности.

Карл Брантинг, шведски журналист и политик (1860-1925).
Един от основателите на Социалдемократическата работническа партия (1889) и неин президент (1907). Министър на финансите и министър-председател на Швеция (1917). Министър-председател и министър на външните работи на Швеция (1921). Носител на Нобелова награда за мир за 1921 г. съвместно с норвежкия историк Кристиан Ланге.

Мануел де Фая, испански композитор (1876-1946).

Борис Карлоф (ист. име Уилям Хенри Прат), американски актьор от британски произход (1887-1969).
Известен е с ролите си във филми на ужасите, както и с ролята си във филма "Франкенщайн" (1931).

Харпо Маркс (ист. име Адолф Маркс), американски комик и актьор (1888-1964).

Алф Сомерфелт, норвежки езиковед (1892-1965).
Един от основателите на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Генерален секретар на Постоянния международен комитет на лингвистите (1946-1964).

Клемент Готвалд, чешки политик (1896-1953).
Генерален секретар на Чехословашката комунистическа партия (1929-1945) и неин председател (1945-1953). Министър-председател на Чехословакия (2 юли 1946-15 юни 1948). Президент на Чехословакия (14 юни 1948-14 март 1953).

Николай Носов, съветски детски писател (1908-1976).
Автор е на книги за деца, най-известни сред които са романите приказки "Приключенията на Незнайко" (1954), "Незнайко в Слънчевия град" (1958) и "Незнайко на Луната" (1965).

Ираклий Абашидзе, грузински поет и политик (1909-1992).
Автор е на сборниците "Стихове" (1932), "Нови стихове" (1938), "Песен за жътвата" (1954), "По следите на Руставели" (1966) и др. Председател на Съюза на писателите на Грузинска ССР (1953-1967). Вицепрезидент на Академията на науките на Грузинска ССР (1970). Главен редактор на Грузинската съветска енциклопедия (1975-1987). Председател на Върховния съвет на Грузинска ССР (1971-1990). Герой на социалистическия труд (1979).

Во Ван Киет, виетнамски политик (1922-2008).
Министър-председател на Виетнам (12 март 1988-22 юни 1988; 9 август 1991-25 септември 1997).

Анджело Содано, италиански църковен деец (1927-2022).
На 28 юни 1991 г. е провъзгласен за кардинал от папа Йоан Павел Втори. Държавен секретар на Ватикана (29 юни 1991-15 септември 2006).  Декан на Кардиналската колегия (30 април 2005-21 декември 2019). Носител на българския орден "Стара планина" първа степен за извънредно големи заслуги за укрепването и развитието на отношенията между България и Ватикана (20 ноември 2002).

Кшищоф Пендерецки, полски композитор и диригент (1933-2020).
Кариерата му започва през 1959 г., когато три негови композиции - "Строфи", "Еманации" и "Псалмите на Давид", печелят първите три награди на Конкурса за млади композитори във Варшава, Полша.  Той се налага като една от големите фигури на полския авангард през 60-те години на 20-и век с композицията си "В памет на жертвите от Хирошима" за струнен оркестър. Работил е със симфонични оркестри в Европа и САЩ. Композирал е музика за филми на американските режисьори Стенли Кубрик, Мартин Скорсезе и Дейвид Линч. През 2011 г. работи над албум заедно китариста на рок групата "Рейдиохед" Джони Грийнуд и композитора на електронна музика и продуцент Афекс Туин. Носител на четири награди "Грами" (1988, 1999, 2017).

Володимир (светско име Виктор Сабодан), украински църковен деец (1935-2014).
Глава на Украинската православна църква - Московска патриаршия - митрополит киевски и на цяла Украйна (27 май 1992-5 юли 2014).

Франко Неро (ист. име Франческо Спаранеро), италиански актьор (1941).
Участвал е във филмите "Джанго" (1966), "Битката при Неретва", (1969), "Тристана" (1970), "Денят на кукумявката" (1968), "Червените камбани" (1982) и др.

Джунейт Чакър, международен футболен съдия от Турция (1976).

Тоте (ист. име Хорхе Марко), испански футболист (1978).

Ивица Костелич, хърватски състезател по ски алпийски дисциплини (1979).
От олимпийски игри печели четири сребърни медала - през 2006 г. в Торино, Италия (комбинация), през 2010 г. във Ванкувър, Канада (суперкомбинация и слалом) и през 2014 г. в Сочи, Русия (суперкомбинация). От световни първенства печели един златен медал (2003), един сребърен медал (2013) и един бронзов медал (2011).

Асафа Пауъл, състезател по лека атлетика от Ямайка (1982).
Двукратен олимпийски шампион - през 2008 г. в Пекин, Китай, и през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. Двукратен световен шампион - през 2009 г. в Берлин, Германия, и през 2015 г. в Пекин, Китай. От световни първенства печели и два сребърни и два бронзови медали.

Виктор Ан (Ан Хюн Со), руски състезател по шорттрек, от южнокорейски произход (1985).
От 2011 г. се състезава за Русия. От олимпийски игри печели шест златни медала (три медала през 2006 г. в Торино, Италия, и три медала през 2014 г. в Сочи, Русия) и два бронзови (един медал през 2006 г. в Торино, Италия, и един медал през 2014 г. в Сочи, Русия). От световни първенства печели 22 златни, 13 сребърни и шест бронзови медала. От европейски първенства печели седем златни медала, два сребърни медала и два бронзови медала.

Майли Сайръс (ист. име Дестини Хоуп Сайръс), американска певица и актриса (1992).
Става известна с ролята на Хана Монтана в едноименния младежки сериал на "Уолт Дисни" (2006). Участвала е във филмите "Голямата риба" (2003) "Последната песен" (2010), "Под прикритие" (2012) и др. В телевизионните сериали "Лудориите на Зак и Коди" (2006), "Смяна" (2007), "Двама мъже и половина" (2013) и др.

Това е денят на смъртта на:

Василий Струве, руски астроном от немски произход (1793-1864).
Основател и първи директор на Пулковската обсерватория (1839-1862). Изследва звезди в северното небе и публикува резултатите в "Нов каталог на двойните и кратните звезди" (1827). Най-известният му труд е: "Микрометрични измервания на двойни звезди" (1837).

Стоян Чомаков, български лекар, общественик и политик (1819-1893).
Почетен член на Българското книжовно дружество (1884). Пръв градски лекар на Пловдив (1848-1860). Министър на народното просвещение (29 юни-20 август 1887). Депутат в 5-ото и 6-ото Обикновено народно събрание (1887-1893).

проф. Марин Бъчеваров, български астроном (1859-1926).
Основател на Софийската метеорологична служба (1 февруари 1887) - първата българска постоянна метеорологична станция, и на Астрономическата обсерватория в София (1894). Прави метеорологични и магнитни наблюдения (1883-1926). Създава (1892) катедрата по астрономия във Висшето училище и  чете първия курс по астрономия. Ректор на Висшето училище  (1895-1896; 1904-1905). През 1897 г. доставя и първия съвременен наблюдателен астрономически инструмент в България - 6 инчов (15.2 см) рефрактор, а през 1910 г. основава и Астрономическия институт. Автор е на трудовете "Метеорологически наблюдения за София от 1-й март 1887 до 1-й март 1889" (1889), "Няколко бележки за климата в София"(1889) и "Магнитни наблюдения в България  през XIX столетие" (1904).

проф. Тодор Кулев, български юрист и политик (1878-1942).
Един от основателите на партия Народния сговор (1921). Един от ръководителите на партия Демократическия сговор (1923-1925). Автор на множество статии и научни разработки. Декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1918-1919; 1920-1921). Депутат в 20-ото Обикновено народно събрание (21 май -22 септември 1923). Председател на 21-ото Обикновено народно събрание (9 декември 1923-4 януари 1926). Министър на правосъдието (4 януари 1926-15 май 1930). Депутат във 22-ото и 23-ото Обикновено народно събрание (1927-1934).

Стилиян Чилингиров, български писател, историк, етнограф и политик (1881-1962).
Печата за първи път през 1898 г. в детското сп. "Звездица". От 1911 г. е редактор на в. "България" и на сп. "Бразда" (1914-1915). Председател на Студентския клуб (1904). Поддиректор на Народната библиотека (1916-1919) и неин директор (1919-1922). От 1923 г. е директор на Народния етнографски музей. Един от основателите на Съюза на българските писатели (1913) и негов председател (1941-1944). Един от инициаторите за построяването на Студентския дом в София (1931). Председател на Върховния читалищен съюз (1941-1944). Депутат в 15-ото Обикновено народно събрание (1911-1913). Автор е на първия български сонетен роман "Владо Булатов" (1922), на книгите "Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически издирвания)" (1917), "Шинелъ без пагони" (1930), "Български читалища преди Освобождението" (1931), "Първа жертва" (1935), "Презъ Македония" (1941) и др.

Джонстън Маккъли, американски писател от ирландски произход (1883-1958).
Автор е на повече от стотици истории, романи, в които създава образът на Зоро - героят, облечен в черно и с черна маска на лицето, който се бори срещу неправдите и защитава слабите и потиснатите. "Зоро" (от испански език "лисица") се появява за първи път в разказ на Джонстън Маккъли, публикуван на 9 август 1919 г. в калифорнийско списание. Впоследствие Джонстън Маккъли написва други около 60, превръщайки Зоро в един от най-известните персонажи в американската литература. На Зоро са посветени повече от 50 игрални филма, като първият е немият филм "Знакът на Зоро" (1920).

Андре Малро, френски писател, културолог и политик (1901-1976).
Автор е на романите "Завоеватели" (1928), Кралският път" (1930), "Човешката участ" (1933), "Години на презрение" (1935), "Надежда" (1937), на автобиографичната книга "Антимемоари" и др. Министър на информацията  (21 ноември 1945-20 януари 1946).  Министър по въпросите на радиото, телевизията и медиите (1 юни 1958-8 януари 1959). Министър на културата (8 януари 1959-9 юни 1969).

Роберто Мата, чилийски художник (1911-2002).

Сидер Флорин, български преводач (1912-1999).
Съучредител на Съюза на преводачите в България (1974) и създател на научната му секция "Теория, история и критика на превода". Редактор (1927-1929) и главен редактор (1930-1931) на сп. "Рилски шепот". Сред авторите, които Флорин превежда на български, са Хенри Лонгфелоу, Джек Лондон, Оскар Уайлд, Чарлс Дикенс, Алексей Толстой и други. Автор е на теоретични статии по проблеми на превода - "Непреводимото в превода". Носител на орден "Народна република България" втора степен (1982), на орден "Народна република България" първа степен (1987).

Лари Хангман, американски актьор (1921-2012).
Става известен с ролята на Джей Ар в сериала "Далас".

Владимир Крючков, съветски военен и политически деец (1924-2007).
Председател на Комитета за държавна сигурност (КГБ) (1988-1991).

Клаус Кински (ист. име Клаус Гюнтер Накшински), немски актьор (1926-1991).
Участвал е във филмите "Смъртта на един негодник" (1977), "Приключенията на Винету" (1964), "Доктор Живаго" (1965) и др.

Филип Ноаре, френски актьор (1930-2006).
Участвал е в 125 филма, сред които са "Голямото плюскане" (1973), "Маски" (1987), "Шуаните" (1988), "Кино Парадизо" (1988), "Животът и нищо друго" (1989), "Забравете Палермо" (1990), "Дъщерята на Д'Артанян" (1994), "Ле Мил" (1995), "Гърбушкото" (1997), "Пържолите" (2003) и др. Носител е на две награди "Сезар" за мъжка роля за "Старата пушка" (1976) и за "Животът и нищо друго"(1990).

Лари Хагман, американски актьор (1931-2012).
Става известен с ролята на Джей Ар в сериала "Далас".

Луи Мал, френски режисьор (1932-1995).
Режисьор е на филмите "Асансьор за ешафода" (1958), "Хубаво момиче" (1978), "Атлантик сити" (1980), "Сбогом, момчета" (1987), "Ваня от 42-ра улица" (1994) и др.

Тома Бинчев, български поет (1946-2013).
Бил е журналист в културния отдел на в. "Черноморски фронт" и редактор към Студия за игрални филми "Бояна". Автор на редица книги за деца. Автор и съавтор е на учебници и учебни помагала за децата от предучилищна и начална училищна възраст. Основател на  издателство "Август" (1997). Носител на Националната литературна награда "Петко Р. Славейков" на Министерството на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши (2005). Пръв носител на голямата награда от националния конкурс за поезия "Христо Фотев" в Бургас (2008). Почетен гражданин на Бургас (2006)./КГ/АЯ/МГ